 От проповедта:
Виждате ли, Христос извършва двойно дело. И всъщност ни се казва, че „докато [Христос] служи в горното светилище, Той чрез Своя Дух е още Свещеник на църквата на земята” („Копнежът на вековете“, гл. 16 – В Своя храм).  От проповедта:
"Христовото възкресение направи съобщение, публична декларация пред всичките демони, пред всичките орди на тъмнината, които бяха в тъмница в очакване на съд. То направи съобщение. Какво съобщение би направило пред тях Христовото възкресение? „Играта приключи! Аз победих!“  Днес има мнозина, които подобно на вярващите в Ефес не познават делото на Светия Дух в сърцето. Но няма по-ясна истина от тази, на която учи Словото Божие. Пророците и апостолите многократно развиват тази тема. Самият Христос призовава вниманието ни към развитието на растението, илюстриращо действието на Светия Дух за поддържане на духовния живот. Сокът на лозата идва от корена и се разнася по клоните, като поддържа растежа и произвежда цвят и плод. Така животворната сила на Светия Дух, произлизаща от Спасителя, прониква в душата, обновява намеренията и чувствата и прави мислите послушни на Божията воля, а получателят – способен да принася скъпоценен плод от святи дела.
Авторът на този духовен живот е невидим и точният начин, по който този живот се приема и поддържа, е невъзможно да се обясни с човешка философия. Но действията на Духа са винаги в хармония с писаното Слово. Както е в естествения свят, така е и в духовния. Естественият живот се опазва от момент на момент чрез Божествената сила, но това не се дължи на пряко чудо, а на оставените на наше разположение благословения. Така и духовният живот се поддържа, като се употребяват средствата, предоставени от Провидението. Ако последователят на Христос иска да порасне “в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота” (Еф.4:13), той трябва да яде от хляба на живота и да пие от водата на спасението. Трябва да бди, да се моли и да работи, като винаги се вслушва в наставленията на Бога, открити в Словото.  Глава 31
Възнесението на Христос Дойде часът за триумф, когато Исус трябваше да се възнесе при Своя Отец. От небето долетяха ангели, обкръжиха Царя на славата и с тържествена процесия, заедно с Него, се възнесоха на небето. Благославяйки учениците Си, Исус се отдели от тях и се възнесе на небето. Когато Той се издигаше, Го последва множеството светии, излезли от гробовете при Неговото възкресение. Облаци от небесни ангели ги придружаваха, а безчислено множество небесни обитатели очакваха Неговото завръщане. Когато всички влизаха в светия град, ангелите, съпровождащи Исус, възкликнаха: „Издигнете порти главите си и бъдете издигнати вие, вечни врати, и ще влезе Царят на славата! Кой е този Цар на славата? Господ, могъщият и силният, Господ, силният на бой. Издигнете, порти, главите си! И бъдете издигнати вие, вечни врати, и ще влезе Царят на славата“! И отново, очакващите в града ангели попитаха: „Кой е тоя Цар на славата“? А идващите с Христос отговориха с мелодичен напев: „Господ на силите, Той е Царят на славата” (Пс. 24:7-10). И небесната процесия влезе в Божия град. После цялото небесно войнство обкръжи своя величествен Повелител и с дълбоко благоговение и любов се наведоха пред Него, полагайки в краката Му блестящите си венци. След това ангелите взеха златните си арфи, докоснаха се до струните им и прекрасни преливащи се мелодии изпълниха цялото небе с чудесна музика, и песни на хвала за Агнеца, Който беше заклан, и оживя, и сега пребъдваше отново във величие, и слава.  „Дошло е времето, когато всеки трябва да разбере, че има душа за спасяване или за погубване; че има небе, което трябва да се спечели и ад, който трябва да се избегне. Ние трябва да разберем, какво трябва да направим, за да бъдем спасени...” (Ръкопис 9 от 11 февруари 1909, „Два вида служене”).
 Глава 30
Възкресението на Христос В събота, когато Исус - Царят на славата, беше в гроба, учениците, знаейки, че лежи там затворен, скърбяха за своя Господ. С настъпването на нощта бяха поставени войници да охраняват мястото на погребението на Спасителя. В същото време над това святото място в небето се рееха ангели. Бавно минаваше нощта и докато още беше тъмно, охраняващите гроба ангели знаеха, че всеки момент щеше да настъпи минутата, когато Възлюбеният Божи Син, техният любим Повелител, щеше да излезе от гроба. С дълбоко душевно вълнение те очакваха часа на Неговия триумф. Могъщ херувим стремително се спусна от небето. Лицето му беше ярко като мълния, а дрехите - бели като сняг. Излъчващата се от него светлина разсея мрака и обърна в бягство злите ангели, окръжаващи гробницата, които победоносно бяха заявили, че сега тялото на Исус им принадлежи. Те побягнаха с ужас от неговата светлина и слава. Един от небесните ангели, който беше видял униженията на Христос и сега охраняваше гроба Му, се присъедини към могъщия херувим и те, заедно, се спуснаха към гробницата. Когато приближиха, земята се потресе и стана голямо земетресение.  „Светлина, която свети в тъмно място“
ОТКРОВЕНИЕ 14:12 Представя „ПРОРОК, СВЕЩЕНИК И ЦАР“ Надер Мансур Уеначи, Вашингтон, юни 2015 г.  От проповедта: „Затова както Моят Отец завещава царство на Мен, а Аз го завещавам на вас, да ядете и да пиете на трапезата Ми в Моето царство; и ще седнете на престола да съдите дванадесетте Израелеви племена“ (Лука 22:29-30).
 Глава 29
Разпъването на Христос Изведоха Христос, любимият Божи Син и хулен Го предадоха на разпятие. Учениците и повярвалите в Него от околностите на Йерусалим се присъединиха към шествието, следващо Исус към Голгота. Сред тях беше и майката на Исус, която Йоан, любимият ученик на Христос водеше, придържайки я. Сърцето ѝ се късаше от невъобразима болка, но и тя, както и учениците, се надяваше, че още малко, и това мъчително зрелище щеше да свърши, че Исус щеше да прояви силата Си, и щеше да застане пред враговете Си като Божи Син. Обаче майчиното й сърце отново се потопи в отчаяние, когато си спомни думите Му, с които Той кратко беше описал, какво трябваше да се случи в този ден. Веднага, след като изведоха Исус от портите на Пилат, на изранените Му и окървавени рамене натовариха кръста, приготвен за Варава. Трябваше с Исус да екзекутират и двама последователи на Варава; и на тях също положиха кръстове. Спасителят взе Своя товар, но извървявайки няколко крачки, поради загубата на кръв, чрезмерна преумора и болки, падна на земята, изгубил съзнание.  Глава 28
Съдът над Христос Напускайки небето, ангелите с печал снеха блестящите си корони и не ги сложиха, докато техният Повелител страдаше с трънен венец на главата. Сатана, с ангелите си, се трудеше в залите, дето се водеше съдът, стремейки се да разруши всички човешки чувства и симпатии. Даже самата атмосфера, осквернена от тяхното влияние, изглеждаше тежка. Главните свещеници и старейшините, вдъхновени от Сатана, и неговите приближени, всячески оскърбяваха, и унижаваха Исус по начин, който човешкото Му естество най-трудно може да понесе. Сатана разчиташе, че такива издевателства, насмешки и насилие ще да предизвикат оплакване или ропот от Божия Син, или Той щеше да прояви Божествената Си сила, щеше да се изскубне от ръцете на разярената тълпа и спасителният план щеше да рухне. Отричането на Петър Когато Исус беше предаден в ръцете на първосвещеника, Петър Го последва, за да види какво щеше да стане по-нататък. Но когато го обвиниха, че е бил един от учениците, от опасения за личната си безопасност той заяви, че не познава този Човек. Христовите ученици се познаваха по чистотата на речта и Петър, за да убеди тези, които го обвиняваха, отричайки се трети път, започна да проклина и кълне. Исус, намирайки се наблизо до Петър, обърна към него наскърбения Си поглед и тогава ученикът си спомни думите, казани му в горницата, а също и страстното си изявление: „Ако и всички да се съблазнят в Тебе, аз никога няма да се съблазня” (Мат. 26:33). Той се отрече от своя Господ и се отрече с клетва, но този втренчен поглед на Исус съкруши сърцето на Петър и го спаси. Горко плачейки, той се разкая за големия си грях и се обърна. Дойде времето и Петър беше готов да укрепва своите братя. |
 АвторВ светлината на Библията Архив
January 2020
|
RSS Feed
