Днес има мнозина, които подобно на вярващите в Ефес не познават делото на Светия Дух в сърцето. Но няма по-ясна истина от тази, на която учи Словото Божие. Пророците и апостолите многократно развиват тази тема. Самият Христос призовава вниманието ни към развитието на растението, илюстриращо действието на Светия Дух за поддържане на духовния живот. Сокът на лозата идва от корена и се разнася по клоните, като поддържа растежа и произвежда цвят и плод. Така животворната сила на Светия Дух, произлизаща от Спасителя, прониква в душата, обновява намеренията и чувствата и прави мислите послушни на Божията воля, а получателят – способен да принася скъпоценен плод от святи дела.

Авторът на този духовен живот е невидим и точният начин, по който този живот се приема и поддържа, е невъзможно да се обясни с човешка философия. Но действията на Духа са винаги в хармония с писаното Слово. Както е в естествения свят, така е и в духовния. Естественият живот се опазва от момент на момент чрез Божествената сила, но това не се дължи на пряко чудо, а на оставените на наше разположение благословения. Така и духовният живот се поддържа, като се употребяват средствата, предоставени от Провидението. Ако последователят на Христос иска да порасне “в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота” (Еф.4:13), той трябва да яде от хляба на живота и да пие от водата на спасението. Трябва да бди, да се моли и да работи, като винаги се вслушва в наставленията на Бога, открити в Словото.

„Дошло е времето, когато всеки трябва да разбере, че има душа за спасяване или за погубване; че има небе, което трябва да се спечели и ад, който трябва да се избегне. Ние трябва да разберем, какво трябва да направим, за да бъдем спасени...” (Ръкопис 9 от 11 февруари 1909, „Два вида служене”).

                                                                     Глава 29
                                               Разпъването на Христос

Изведоха Христос, любимият Божи Син и хулен Го предадоха на разпятие. Учениците и повярвалите в Него от околностите на Йерусалим се присъединиха към шествието, следващо Исус към Голгота. Сред тях беше и майката на Исус, която Йоан, любимият ученик на Христос водеше, придържайки я. Сърцето ѝ се късаше от невъобразима болка, но и тя, както и учениците, се надяваше, че още малко, и това мъчително зрелище щеше да свърши, че Исус щеше да прояви силата Си, и щеше да застане пред враговете Си като Божи Син. Обаче майчиното й сърце отново се потопи в отчаяние, когато си спомни думите Му, с които Той кратко беше описал, какво трябваше да се случи в този ден.

Веднага, след като изведоха Исус от портите на Пилат, на изранените Му и окървавени рамене натовариха кръста, приготвен за Варава. Трябваше с Исус да екзекутират и двама последователи на Варава; и на тях също положиха кръстове. Спасителят взе Своя товар, но извървявайки няколко крачки, поради загубата на кръв, чрезмерна преумора и болки, падна на земята, изгубил съзнание.

„Станете! Отрезнейте! Захвърлете личната си гордост и оставете упорството си. Времето на вашето изпитване настъпи и вие трябва да решите дали сте с Христос или против Него” (От Писмо 32 от 05.02.1907 до църквата в Мелбърн, Австралия).

                                                                             Глава 26

                                     Службата на Христос

След всички изкушения, дойде време Сатана да се оттегли от Исус; ангелите приготвиха в пустинята храна за Христос, укрепиха Го и благоволението на Отец почиваше на Него. Всички яростни опити на Сатана да Го съблазни, бяха напразни, но той с нетърпение очакваше времето, когато Исус щеше да започне Своята земна служба, за да Го изкушава отново с хитрост и коварство. Дяволът не губеше надежда да одържи победа над Христос, а за това той беше решил да се всели в тези, които не приемаха Исус, ненавиждаха Го и желаеха да Го убият.

Сатана проведе специално съвещание със своите ангели, които бяха твърде разочаровани и сърдити, че въпреки техните усилия, не им се беше удало да надвият Божия Син. На този съвет решиха да използват всички сили и средства, за да посеят сред Неговия избран народ семената на неверие, че Той е Спасителят на света и така да попречат Исус да осъществи Своя замисъл. Нека евреите най-стриктно да съблюдават всички предписания на церемониалния си закон; ако им се удадеше да ги заслепят духовно, те нямаше да разберат пророчествата за Месия; а и ако им се удадеше да ги убедят, че Месия щеше да дойде скоро като могъщ земен цар, те щяха да отхвърлят Исус и щяха да Го презират.

                                                                           Глава 25
                       Първото пришествие на Христос

Във видения бях пренесена в онова време, когато в определен от Бога час, Христос беше приел човешка природа, смирявайки Себе Си и станал като нас, смъртен и подложен на изкушенията на Сатана.

Неговото раждане не беше според човешката мярка, нито отпразнувано с нещо, нито величествено. Той се роди в обор, а първата Му люлка беше яслата. Но Неговото раждане беше удостоено с много повече почести, отколкото появата на кой да бил друг на света, от живеещите на земята хора. Небесни ангели тържествено известиха на овчарите за идването на Спасителя Исус, Който беше дошъл на нашата, потънала в грях земя, за да извърши изкупление за човечеството и със смъртта Си да донесе мир, щастие, и вечен живот на хората. Тази вест беше съпроводена от сияещата светлината на Божията слава. Небесното войнство, докосвайки струните на своите арфи, прослави Твореца. Сам Бог прослави пришествието на Своя Син и ангелите Му се поклониха.