Днес има мнозина, които подобно на вярващите в Ефес не познават делото на Светия Дух в сърцето. Но няма по-ясна истина от тази, на която учи Словото Божие. Пророците и апостолите многократно развиват тази тема. Самият Христос призовава вниманието ни към развитието на растението, илюстриращо действието на Светия Дух за поддържане на духовния живот. Сокът на лозата идва от корена и се разнася по клоните, като поддържа растежа и произвежда цвят и плод. Така животворната сила на Светия Дух, произлизаща от Спасителя, прониква в душата, обновява намеренията и чувствата и прави мислите послушни на Божията воля, а получателят – способен да принася скъпоценен плод от святи дела.

Авторът на този духовен живот е невидим и точният начин, по който този живот се приема и поддържа, е невъзможно да се обясни с човешка философия. Но действията на Духа са винаги в хармония с писаното Слово. Както е в естествения свят, така е и в духовния. Естественият живот се опазва от момент на момент чрез Божествената сила, но това не се дължи на пряко чудо, а на оставените на наше разположение благословения. Така и духовният живот се поддържа, като се употребяват средствата, предоставени от Провидението. Ако последователят на Христос иска да порасне “в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота” (Еф.4:13), той трябва да яде от хляба на живота и да пие от водата на спасението. Трябва да бди, да се моли и да работи, като винаги се вслушва в наставленията на Бога, открити в Словото.

                                                                     Глава 29
                                               Разпъването на Христос

Изведоха Христос, любимият Божи Син и хулен Го предадоха на разпятие. Учениците и повярвалите в Него от околностите на Йерусалим се присъединиха към шествието, следващо Исус към Голгота. Сред тях беше и майката на Исус, която Йоан, любимият ученик на Христос водеше, придържайки я. Сърцето ѝ се късаше от невъобразима болка, но и тя, както и учениците, се надяваше, че още малко, и това мъчително зрелище щеше да свърши, че Исус щеше да прояви силата Си, и щеше да застане пред враговете Си като Божи Син. Обаче майчиното й сърце отново се потопи в отчаяние, когато си спомни думите Му, с които Той кратко беше описал, какво трябваше да се случи в този ден.

Веднага, след като изведоха Исус от портите на Пилат, на изранените Му и окървавени рамене натовариха кръста, приготвен за Варава. Трябваше с Исус да екзекутират и двама последователи на Варава; и на тях също положиха кръстове. Спасителят взе Своя товар, но извървявайки няколко крачки, поради загубата на кръв, чрезмерна преумора и болки, падна на земята, изгубил съзнание.

                                                                             Глава 26

                                     Службата на Христос

След всички изкушения, дойде време Сатана да се оттегли от Исус; ангелите приготвиха в пустинята храна за Христос, укрепиха Го и благоволението на Отец почиваше на Него. Всички яростни опити на Сатана да Го съблазни, бяха напразни, но той с нетърпение очакваше времето, когато Исус щеше да започне Своята земна служба, за да Го изкушава отново с хитрост и коварство. Дяволът не губеше надежда да одържи победа над Христос, а за това той беше решил да се всели в тези, които не приемаха Исус, ненавиждаха Го и желаеха да Го убият.

Сатана проведе специално съвещание със своите ангели, които бяха твърде разочаровани и сърдити, че въпреки техните усилия, не им се беше удало да надвият Божия Син. На този съвет решиха да използват всички сили и средства, за да посеят сред Неговия избран народ семената на неверие, че Той е Спасителят на света и така да попречат Исус да осъществи Своя замисъл. Нека евреите най-стриктно да съблюдават всички предписания на церемониалния си закон; ако им се удадеше да ги заслепят духовно, те нямаше да разберат пророчествата за Месия; а и ако им се удадеше да ги убедят, че Месия щеше да дойде скоро като могъщ земен цар, те щяха да отхвърлят Исус и щяха да Го презират.

                                                                           Глава 25
                       Първото пришествие на Христос

Във видения бях пренесена в онова време, когато в определен от Бога час, Христос беше приел човешка природа, смирявайки Себе Си и станал като нас, смъртен и подложен на изкушенията на Сатана.

Неговото раждане не беше според човешката мярка, нито отпразнувано с нещо, нито величествено. Той се роди в обор, а първата Му люлка беше яслата. Но Неговото раждане беше удостоено с много повече почести, отколкото появата на кой да бил друг на света, от живеещите на земята хора. Небесни ангели тържествено известиха на овчарите за идването на Спасителя Исус, Който беше дошъл на нашата, потънала в грях земя, за да извърши изкупление за човечеството и със смъртта Си да донесе мир, щастие, и вечен живот на хората. Тази вест беше съпроводена от сияещата светлината на Божията слава. Небесното войнство, докосвайки струните на своите арфи, прослави Твореца. Сам Бог прослави пришествието на Своя Син и ангелите Му се поклониха.

                 "Бог с нас"


Чрез Своя живот и чрез смъртта Си Христос придоби нещо повече от това да възстанови разрушеното от греха. Целта на Сатана бе да раздели Бога и човека завинаги, но чрез Христос ние се свързваме с Бога още по-тясно, отколкото, ако никога не бяхме съгрешавали. Приемайки нашето естество, Спасителят се свърза с човека с връзки, които никога не могат да бъдат разкъсани. Той ще е свързан с нас през вечните векове. "Бог толкова възлюби света, че даде Своя единороден Син" (Йоан 3:16). Даде Го не само за да понесе Той нашите грехове и да умре като жертва за нас. Даде Го на падналото човечество, за да ни уверив неизменното Си намерение за мир. Бог даде единородния Си Син, за да стане Той член на човешкото семейство и завинаги да запази човешкото Си естество.

                                              Глава 24 
                 Божият ковчег и успехите на Израил
                         (1 Цар. 3-6 гл.; 2 Цар. 6 гл.; 3 Цар. 8 гл.)

Свещеният сандък на Божия ковчег беше направен специално за съхранение на двете плочи, представляващи самия Бог. Този ковчег се смяташе за славата и силата на Израил. Знакът на Божието присъствие пребиваваше над него ден и нощ. Свещениците, служащи пред него, тържествено му посвещаваха своята свята служба. Те носеха нагръдник, обшит със скъпоценни разноцветни камъни като тези, които представяха дванадесетте основни на Божия град. На всеки скъпоценен камък, обримчен със злато, беше изрязано по едно от имената на дванадесетте израилеви племена. Тази разкошна, впечатляваща част от свещеническите одежди, се закрепяше на раменете и покриваше гърдите.

Отляво и отдясно на нагръдника се намираха два много по-едри камъка, сияещи с неописуема красота. Когато съдиите разглеждаха сложно дело, което сами не можеха да разрешат, те се обръщаше към свещеника и питаха Бог, Който им отговаряше. Ако Той беше благосклонен и ако им даряваше успех, тогава ореол от светлина и слава по особен начин оцветяваше скъпоценния камък вдясно. Ако Той беше недоволен, като че ли облак сянка покриваше скъпоценния камък отляво. Когато свещениците питаха Бог да отидат ли на война или не, ако скъпоценният камък отдясно беше окръжен с ореол светлина, това означаваше „идете, ще имате успех”. Ако камъкът отляво се покриеше с облачна сянка, това означаваше „не отивайте на война, понеже няма да имате успех”.