Римляни 8:3 Понеже това, което бе невъзможно за закона, поради туй, че бе ослабнал чрез плътта, Бог го извърши като изпрати Сина Си в плът подобна на греховната плът и в жертва за грях, и осъди греха в плътта,

"Бог изрази безкрайната Си любов с това, че даде единородния Си Син, за да изкупи изгубената човешка раса. Христос дойде на земята да разкрие на хората характера на Своя Отец. Животът Му бе изпълнен с дела на Божествена милост и съчувствие. Но самият Христос заяви: “Докле премине небето и земята, ни една йота, ни една точка от закона няма да премине...” (Матей 5:18). Същият глас, който с търпелива и изпълнена с любов молба кани грешника да дойде при Господа и да намери прощение и мир, в Съда ще произнесе над отхвърлилите милостта Му думите: “Идете си от Мене, вие проклети...” (Матей 25:41). В цялата Библия Бог е представен не само като милостив Баща, но и като справедлив Съдия. Макар че с радост показва милост и “прощава беззаконие, престъпление и грях”, Той “не обезвинява виновния” (Изх. 34:7)." Елън Уайт - "Патриарси и пророци", Гл. 43. "Смъртта на Мойсей".

Вероятно всеки вярващ е срещал поне веднъж думите на Господ Исус Христос:

Йоан 12:32 И когато бъда Аз издигнат от земята, ще привлека всички при Себе Си.

Те често са причина пасторите да говорят почти във всяка проповед за Божията любов и да я представят по такъв начин, че на миряните накрая им идва да станат и да си излязат. Не защото не им се слуша за това колко Бог ни обича, а защото всичко се свежда до някаква сантименталност, която предизвиква отвращение дори у най-ревностните вярващи. Каква е причината за подобно отношение и липсата на промяна след толкова проповеди за любов?  Дали защото не желаем да бъдем обичани? Или не желаем да живеем в Божието присъствие? А може би всичко се дължи на постоянното повтаряне, че Бог ни обича? Може да има и още причини, но една е основната, а тя е, че ние не сме наясно с обекта на нашето поклонение. Господ каза:

Йоан 17:3 А това е вечен живот, да познаят Тебе, единия истинен Бог, и Исуса Христа, Когото си изпратил.

Поради това, че нямаме истинско познание за Отец и Неговия Син ние не можем да слушаме за Божията любов с разбиране, наслада и желание за себепредаване. Едно е да знаем, че двама колеги са изиграли театър, понеже решили да демонстрират колко ни обичат, съвсем друго е Единственият истинен Бог да даде Единородния си Син да умре за греховете на същества, избрали да обявят бунт срещу Неговото управление!

Днес предлагам една проповед, която също говори за Любов, но Любов с главно "Л". Проповед, която разкрива характера и страданията на истинския Бог и Неговия Син за да осъществят Спасителния план на невероятно скъпа цена.

Притчи 30:4 Кой е възлязъл на небето и слязъл?
Кой е събрал вятъра в шепите си?
Кой е вързал водите в дрехата си?
Кой е утвърдил всичките земни краища?
Как е името му, и как е името на сина му?
Кажи, ако го знаеш!

"Владетелят на вселената не бе сам в Своето дело на благоволение. Той има­­­­­­­ше помощник - съработник, който можеше да оценява Неговите намерения и да споделя радостта Му, когато даваше щастие на сътворените същества. “В начало бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. То в начало беше у Бога” (Йоан 1:1, 2). Христос - Словото, единородният на Бога, беше едно с вечния Баща, едно по естество, по характер, по намерение, единственото Същество, което можеше да участва във всичките съвети и намерения на Бога. “И името Му ще бъде Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира” (Исая 9:6). “Чийто произход е отначало, от вечността” (Михей 5:2). А Божият Син заявява за Себе Си: “Господ ме имаше в началото на пътя Си, преди делата Си отдавна. От века бидох помазана... Когато нареждаше основанията на земята, тогаз бях при Него и устроявах всичко. И Аз Му бях наслаждение всеки ден и веселях се всякога пред Него” (Пр. 8:22-30 - ЦП). Елън Уайт - "Патриарси и пророци", гл. 1. "Защо грехът бе допуснат".