Глава 30
Възкресението на Христос
В събота, когато Исус - Царят на славата, беше в гроба, учениците, знаейки, че лежи там затворен, скърбяха за своя Господ. С настъпването на нощта бяха поставени войници да охраняват мястото на погребението на Спасителя. В същото време над това святото място в небето се рееха ангели. Бавно минаваше нощта и докато още беше тъмно, охраняващите гроба ангели знаеха, че всеки момент щеше да настъпи минутата, когато Възлюбеният Божи Син, техният любим Повелител, щеше да излезе от гроба. С дълбоко душевно вълнение те очакваха часа на Неговия триумф. Могъщ херувим стремително се спусна от небето. Лицето му беше ярко като мълния, а дрехите - бели като сняг. Излъчващата се от него светлина разсея мрака и обърна в бягство злите ангели, окръжаващи гробницата, които победоносно бяха заявили, че сега тялото на Исус им принадлежи. Те побягнаха с ужас от неговата светлина и слава. Един от небесните ангели, който беше видял униженията на Христос и сега охраняваше гроба Му, се присъедини към могъщия херувим и те, заедно, се спуснаха към гробницата. Когато приближиха, земята се потресе и стана голямо земетресение.
Възкресението на Христос
В събота, когато Исус - Царят на славата, беше в гроба, учениците, знаейки, че лежи там затворен, скърбяха за своя Господ. С настъпването на нощта бяха поставени войници да охраняват мястото на погребението на Спасителя. В същото време над това святото място в небето се рееха ангели. Бавно минаваше нощта и докато още беше тъмно, охраняващите гроба ангели знаеха, че всеки момент щеше да настъпи минутата, когато Възлюбеният Божи Син, техният любим Повелител, щеше да излезе от гроба. С дълбоко душевно вълнение те очакваха часа на Неговия триумф. Могъщ херувим стремително се спусна от небето. Лицето му беше ярко като мълния, а дрехите - бели като сняг. Излъчващата се от него светлина разсея мрака и обърна в бягство злите ангели, окръжаващи гробницата, които победоносно бяха заявили, че сега тялото на Исус им принадлежи. Те побягнаха с ужас от неговата светлина и слава. Един от небесните ангели, който беше видял униженията на Христос и сега охраняваше гроба Му, се присъедини към могъщия херувим и те, заедно, се спуснаха към гробницата. Когато приближиха, земята се потресе и стана голямо земетресение.
Ужас обгърна римската стража. Къде се дянаха силата и мъжеството им? Те вече не мислеха за войнския си дълг и за това, че учениците щяха да дойдат, и да откраднат охраняваното от тях тяло на Христос. Когато светлината на ангела освети мястото по-ярко, отколкото слънце, римските войници паднаха на земята като мъртви. Един от ангелите взе огромния камък, закриващ гробницата, измести го настрана и седна на него. Другият влезе в гробницата и размота савана от главата на Исус.
„Твоят Отец Те вика“!
Тогава небесният херувим с глас, от който земята потрепери, извика: „Сине Божи, излез, Твоят Отец Те вика!”. Смъртта повече не властваше над Него. Исус, тържествуващият Победител, възкръсна от мъртвите. Във величествено благоговение всички небесни ангели с възхищение се взираха в тази картина. И когато Исус излезе от гробницата, двата сияещи ангела паднаха ничком на земята, поклониха се и Го приветстваха с победни песни и триумф.
Дяволските ангели бяха принудени да побягнат от всепроникващата ярка небесна светлина. Съкрушени, те се оплакаха на царя си, че тяхната плячка е отнета със сила и че Този, Когото те силно ненавиждаха, е възкръснал от мъртвите. Само до вчера Сатана тържествуваше с войнствата си, считайки, че неговата власт над падналото човечество е стигнала дотам, че Господ лежеше в гроба. Но тържеството продължи кратко, тъй като, когато Исус излезе от каменната Си тъмница като могъщ Победите. Сатана разбра, че не след дълго той трябва да умре и неговото царство щеше да бъде дадено на Този, Комуто принадлежеше по право. Той стенеше и негодуваше, че въпреки всичките си усилия, не му се беше удало да победи Исус, Който със смъртта Си беше открил пътя за спасението на човека, и любовта, застанала на този път, сега можеше да спасява.
Злите ангели и техният господар отново се събраха на съвещание, за да изработят план, как по-нататък да действат срещу Божието управление. Сатана заповяда на слугите си, да отидат при първосвещеника и старейшините. Той каза: „Удаде ни се да ги излъжем, заслепявайки очите им и ожесточавайки сърцата им против Исус. Заставихме ги да повярват, че Той е самозванец, възбудихме ненавист срещу Него и ги подтикнахме да Го убият. Сега римските войници, охраняващи гроба, ще разнесат отвратителната вест, че Христос е възкръснал. Трябва да им внушим, че ако на народа стане известно, че Исус е възкръснал, хората ще ги убият с камъни, защото са предали на смърт Невинния”.
Донесението на римските войници
Когато небесното войнство ангели се отдалечи от гробницата и светлината на слава изчезна, римските войници се осмелиха да вдигнат глави, и да се огледат наоколо. Виждайки, че огромният камък е отвален от входа на гробницата, а тялото на Исус изчезнало, те се смаяха. Целият отряд бързо се отправи към града, за да извести на първосвещеника и старейшините видяното. Изслушвайки доклада на войниците, убийците побледняха. Обхвана ги ужас при мисълта, че се бяха огрешили. Ако донесението на войниците беше вярно, какво щеше да стане сега с тях? Известно време стояха в дълбоко мълчание, гледайки се един друг; не знаеха какво да правят и какво да говорят. Да приемат донесението, означаваше сами себе си да осъдят. Първосвещеникът и старейшините се отделиха настрана за съвет. Разсъжденията им се свеждаха до това, че ако донесението на войниците, охраняващи гробницата, се разпространеше сред народа, всеки, предал Христос на смърт, щеше да бъде убиван като Негов убиец.
Беше решено да подкупят войниците, да не говорят на никого за това. Свещениците и старейшините им предложиха голяма сума пари, казвайки: „Кажете, че учениците Му дойдоха през нощта, та Го откраднали, когато ние спяхме” (Мат.28:13). Когато войниците попитаха свещениците, какво наказание щяха да получат, че са заспали на пост, юдейските водачи им обещаха да уредят работата с Пилат и да осигурят безопасността им. Римските войници продадоха честта си за пари и се съгласиха на направят така, както ги бяха помолили свещениците и старейшините.
Първи плодове на изкуплението
Когато Исус, висейки на кръста, извика: „Свърши се!”, скалите се разцепиха, земята се потресе и някои гробове се отвориха. При възкресението на Този, Който победи смъртта и гроба, земята се потресе и славата Божия осия около святото място; мнозина умрели праведници, подчинявайки се на призива на Всемогъщия, излязоха от гробовете и свидетелстваха, че Той е възкръснал. Тези избрани светии, живели през различни векове от сътворението на света до разпятието на Христос, възкръснаха от мъртвите и излязоха от гробовете прославени. По времето, когато юдейските водачи се опитваха да скрият факта на Христовото възкресение, Бог беше решил да възкреси тези свети хора, за да свидетелстват, че Исус беше възкръснал и да известят славата Му.
Тези възкръснали светии се отличаваха един друг по ръст, телосложение, външно някои бяха по-привлекателни от други. Казаха ми, че обитателите на земята постепенно се бяха изродили, губейки от силата и красотата си. Във властта на Сатана се намираха смъртта и болестите, затова с всеки изминал век последствията от Божието проклятие се бяха проявявали все повече и повече, а силата на Сатана ставаше все по-изразителна. Живеещите по времето на Ной и Авраам по външен вид бяха миловидни и силни, и приличаха на ангели. Но всяко следващо поколение ставаше все по-слабо и по-поддаващо се на болести, а продължителността на живота неизменно се намаляваше. Сатана с всяко столетие се учеше все по-фино да вреди на човешкия род и да го отслабва.
Излезлите от гробовете светии при възкресението на Христос се явиха на мнозина и известявайки за принесената жертва за човечеството, разказваха за Исус, разпънат от юдеите, и възкръснал от мъртвите, и като за доказателство на думите си, казваха: „Ние възкръснахме с Него”. Тези свидетели навсякъде потвърждаваха, че благодарение на мощната Му сила, бяха излезли от гробовете. Въпреки разпространилите се сред народа лъжливи слухове, че учениците на Христос, без съмнение през нощта, са откраднали Неговото тяло от гробницата, нито Сатана, нито неговите ангели, ни първосвещениците успяваха да скрият истината за чудното възкресение на Исус Христос, защото светиите, възкръснали от гробовете си, разнасяха чудесната радостна вест. Освен това, Исус се беше явил на Своите съкрушени, скърбящи ученици, разсейвайки страха им и изпълвайки с радост и веселие сърцата им.
Жените при гроба
Рано сутринта на първия ден, неделя, докато още не беше се развиделило, благочестиви жени се отправиха към гроба, носейки със себе си скъпоценно миро, за да помажат тялото на Исус. Приближавайки гроба, те видяха, че тежкият камък беше отвален от входа и тялото на Исус не беше в гроба. Разстроени, но още повече изплашени, че враговете са отнесли тялото на Спасителя, жените изведнъж видяха два ангела в бели дрехи, със светли и сияещи лица. Тези небесни същества знаеха за какво бяха дошли жените и веднага им разказаха, че Исус не беше тук, че Той беше възкръснал, и че те могат да погледнат мястото, където Той беше лежал. Ангелите им заповядаха да отидат и разкажат на Неговите ученици, че Той щеше преди тях да отиде в Галилея. С трепет и голяма радост жените забързаха обратно към скърбящите ученици и им разказаха какво бяха видели и чули. Учениците не повярваха веднага, че Христос беше възкръснал, но заедно с жените, донесли новината, бързо хукнаха към гробницата. Там те намериха само платнения саван, който ги убеди, че наистина Исус не беше там. Но даже след това, учениците не можеха да повярват радостната новина, че Той беше възкръснал от мъртвите. Удивени от видяното и от вестта, която им бяха донесли жените, те се върнаха у дома.
Мария се забави на гроба, размишлявайки върху това, което беше видяла и измъчвана от мисълта, че може би я излъжеха. Струваше й се, че занапред я очакват нови преживявания. Скръбта беше нахлула с нова сила и тя отново заплака. Още веднъж поглеждайки към гробницата, Мария видя два ангела в бели дрехи; единият седеше на мястото на главата, другия – на мястото на краката. Те ласкаво я попитаха защо плаче. „Защото дигнали моя Господ и аз не зная де са Го положили” (Йоан 2:13).
„Не се докосвай до Мене“!
Обръщайки се от гроба, тя видя Исус, стоящ наблизо, но не Го позна. Той нежно се обърна към нея, питайки за причината на мъката й и кого търси. Припознавайки Го за градинаря и мислейки, че той беше отнесъл тялото на Господ, Мария го умоляваше да й каже къде Го беше положил, за да Го прибере сама. С небесния Си глас Исус се обърна към нея и каза: „Мария!”. Беше й позната интонацията на този скъп глас и тя веднага възкликна: „Рави!”. От радост Мария се хвърли към Него, искайки да го прегърне, но Той я предупреди: „Не се допирай до Мене, защото още не Съм Се възнесъл при Отца; но иди при братята Ми и кажи им: Възнасям Се при Моя Отец и вашия Отец” (Йоан 20:17). Препълнена с радостни чувства, Мария забърза към учениците, носейки им щастливата вест. Исус щеше да се възнесе в небесната обител при Своя Отец, за да чуе от Него уверение за това, че Неговата изкупителна жертва за греховете на човечеството беше приета, и че сега Той щеше да притежава всичката власт на небето и земята.
Ангелите, подобно облак, обкръжиха Божия Син, „яздейки нависоко” и отвориха вечните порти, защото беше дошъл Царят на славата. Аз видях Исус, намиращ се в присъствието на Бог, облечен в Неговата слава и обкръжен от небесното войнство, но не забравяйки учениците Си, останали на земята. Получавайки сила от Своя Отец, Той в същия ден се върна на земята, за да раздаде тази сила и да се яви на учениците. Сега Христос позволяваше на всички да се докоснат до Него, понеже, възнасяйки се при Своя Отец, Той беше получил власт от Него.
Неверието на Тома
Тома не беше на срещата. И когато му съобщиха за явяването на Създателя, той не повярва със смирено сърце, а самоуверено и настойчиво твърдеше, че няма да повярва, докато с ръце не се докоснеше до раните от гвоздеите и копието, което Го беше пронизало под реброто. С това той показваше недостатъчна вяра пред братята си. Ако днес всички изискваха подобни доказателства, никой няма да приеме възкръсналия Христос и няма да вярва в Неговото възкресение. Но Божията воля се заключаваше в това, учениците да приемат известието от първия път, когато още не бяха видели и чули възкръсналия Спасител. Неверието на Тома не донесе радост на Бог. Когато Исус отново дойде при учениците Си, Тома беше там. Виждайки Исус, той се убеди, макар по-рано да беше заявил, че няма да повярва, докато не само не види, но и не пипне Исус. И сега Христос предложи на Тома всички доказателства, за които той беше споменал. Тома възкликна: „Господ мой и Бог мой!”. Но Исус го укори за неверието му, казвайки: „Понеже Ме видя, Томо, ти повярва; блажени ония, които без да видят, са повярвали” (Йоан 20:28, 29).
Душевните мъки на убийците на Христос
Радостната новина за възкресението на Христос летеше от град на град и от село на село. Разпъналите Го юдеи сега се опасяваха за своя живот и затаиха ненавистта, която изпитваха към учениците на Христос. Те се надяваха само на разпространението на лъжливия слух и който поискаше тази лъжа да бъде истина, охотно й вярваше. Пилат потръпна, когато чу за възкресението. Той не се съмняваше в истинността на това свидетелство и оттогава, мирът и спокойствието го напуснаха завинаги. Заради земна слава, заради страха да не изгуби властта и живота си, той предаде на смърт Исус. Сега беше напълно убеден, че Той беше Божи Син. Последните години от живота на Пилат бяха жалки и печални. Отчаяние и душевна мъка замениха в него всички радостни и светли чувства. Той не успя да се утеши и умря с най-жалката смърт.
Четиридесет дни с учениците
Четиридесет дни Исус остана с учениците Си и според това, как Той най-пълно им разкриваше принципите, и същността на Божието царство, в сърцата им се зараждаше светла радост. Той им заръча да свидетелстват на целия свят какво бяха видели и чули: за Неговите страдания, смърт и възкресение, че Той беше принесъл съвършената жертва за греховете на хората и че всички хора можеха да дойдат при Него, и да намерят вечен живот. С искрена нежност и любов Той им говореше, че щяха да ги преследват и гонят. Тогава щяха да си спомнят за преживяното, когато бяха ходили редом с Исус, спомняйки си думите, с които Той ги беше утешавал, и тогава щяха да намерят душевен мир. Той им разказа, как беше победил всички изкушения на Сатана с цената на страдания и изпитания. Сатана повече нямаше власт над Него, но сега той щеше да насочи всичките си изкушения към тях и към всички, изповядващи Неговото име. Въпреки това, последователите на Христос можеха да победят, подобно Учителя Си. Исус раздаде на учениците Си сила да правят чудеса и им каза, че и по време на гоненията, Той щеше от време навреме да изпраща ангелите Си, за да ги избавят от опасности. Те нямаше да загинат дотогава, докато не изпълнеха докрай даденото им поръчение и само след това с кръвта си щяха да запечатат разпространеното от тях свидетелство.
Верните Христови последователи радостно слушаха всички наставления, наслаждавайки се на всяка дума, излизаща от Неговите уста. Сега те безпогрешно знаеха, че Той беше Спасителят на света. Думите на Господ падаха дълбоко в сърцата им и ги хвърляха в скръб от скорошната раздяла с Небесния им Учител, тъй като знаеха, че никога повече нямаше да чуят утешителните, изпълнени с благодат думи, струящи от Неговата уста. Сърцата им отново бяха сгрети от надежда и голяма радост, когато Исус им каза, че Той отива да приготви за тях небесната обител, а после щеше да се върне и да ги вземе със Себе Си, за да живеят завинаги с Него. Обеща да им изпрати Утешител, Светия Дух, Който щеше да ги наставлява на всяка истина. „И вдигна ръцете Си, та ги благослови” (Лука 24:50).
„Твоят Отец Те вика“!
Тогава небесният херувим с глас, от който земята потрепери, извика: „Сине Божи, излез, Твоят Отец Те вика!”. Смъртта повече не властваше над Него. Исус, тържествуващият Победител, възкръсна от мъртвите. Във величествено благоговение всички небесни ангели с възхищение се взираха в тази картина. И когато Исус излезе от гробницата, двата сияещи ангела паднаха ничком на земята, поклониха се и Го приветстваха с победни песни и триумф.
Дяволските ангели бяха принудени да побягнат от всепроникващата ярка небесна светлина. Съкрушени, те се оплакаха на царя си, че тяхната плячка е отнета със сила и че Този, Когото те силно ненавиждаха, е възкръснал от мъртвите. Само до вчера Сатана тържествуваше с войнствата си, считайки, че неговата власт над падналото човечество е стигнала дотам, че Господ лежеше в гроба. Но тържеството продължи кратко, тъй като, когато Исус излезе от каменната Си тъмница като могъщ Победите. Сатана разбра, че не след дълго той трябва да умре и неговото царство щеше да бъде дадено на Този, Комуто принадлежеше по право. Той стенеше и негодуваше, че въпреки всичките си усилия, не му се беше удало да победи Исус, Който със смъртта Си беше открил пътя за спасението на човека, и любовта, застанала на този път, сега можеше да спасява.
Злите ангели и техният господар отново се събраха на съвещание, за да изработят план, как по-нататък да действат срещу Божието управление. Сатана заповяда на слугите си, да отидат при първосвещеника и старейшините. Той каза: „Удаде ни се да ги излъжем, заслепявайки очите им и ожесточавайки сърцата им против Исус. Заставихме ги да повярват, че Той е самозванец, възбудихме ненавист срещу Него и ги подтикнахме да Го убият. Сега римските войници, охраняващи гроба, ще разнесат отвратителната вест, че Христос е възкръснал. Трябва да им внушим, че ако на народа стане известно, че Исус е възкръснал, хората ще ги убият с камъни, защото са предали на смърт Невинния”.
Донесението на римските войници
Когато небесното войнство ангели се отдалечи от гробницата и светлината на слава изчезна, римските войници се осмелиха да вдигнат глави, и да се огледат наоколо. Виждайки, че огромният камък е отвален от входа на гробницата, а тялото на Исус изчезнало, те се смаяха. Целият отряд бързо се отправи към града, за да извести на първосвещеника и старейшините видяното. Изслушвайки доклада на войниците, убийците побледняха. Обхвана ги ужас при мисълта, че се бяха огрешили. Ако донесението на войниците беше вярно, какво щеше да стане сега с тях? Известно време стояха в дълбоко мълчание, гледайки се един друг; не знаеха какво да правят и какво да говорят. Да приемат донесението, означаваше сами себе си да осъдят. Първосвещеникът и старейшините се отделиха настрана за съвет. Разсъжденията им се свеждаха до това, че ако донесението на войниците, охраняващи гробницата, се разпространеше сред народа, всеки, предал Христос на смърт, щеше да бъде убиван като Негов убиец.
Беше решено да подкупят войниците, да не говорят на никого за това. Свещениците и старейшините им предложиха голяма сума пари, казвайки: „Кажете, че учениците Му дойдоха през нощта, та Го откраднали, когато ние спяхме” (Мат.28:13). Когато войниците попитаха свещениците, какво наказание щяха да получат, че са заспали на пост, юдейските водачи им обещаха да уредят работата с Пилат и да осигурят безопасността им. Римските войници продадоха честта си за пари и се съгласиха на направят така, както ги бяха помолили свещениците и старейшините.
Първи плодове на изкуплението
Когато Исус, висейки на кръста, извика: „Свърши се!”, скалите се разцепиха, земята се потресе и някои гробове се отвориха. При възкресението на Този, Който победи смъртта и гроба, земята се потресе и славата Божия осия около святото място; мнозина умрели праведници, подчинявайки се на призива на Всемогъщия, излязоха от гробовете и свидетелстваха, че Той е възкръснал. Тези избрани светии, живели през различни векове от сътворението на света до разпятието на Христос, възкръснаха от мъртвите и излязоха от гробовете прославени. По времето, когато юдейските водачи се опитваха да скрият факта на Христовото възкресение, Бог беше решил да възкреси тези свети хора, за да свидетелстват, че Исус беше възкръснал и да известят славата Му.
Тези възкръснали светии се отличаваха един друг по ръст, телосложение, външно някои бяха по-привлекателни от други. Казаха ми, че обитателите на земята постепенно се бяха изродили, губейки от силата и красотата си. Във властта на Сатана се намираха смъртта и болестите, затова с всеки изминал век последствията от Божието проклятие се бяха проявявали все повече и повече, а силата на Сатана ставаше все по-изразителна. Живеещите по времето на Ной и Авраам по външен вид бяха миловидни и силни, и приличаха на ангели. Но всяко следващо поколение ставаше все по-слабо и по-поддаващо се на болести, а продължителността на живота неизменно се намаляваше. Сатана с всяко столетие се учеше все по-фино да вреди на човешкия род и да го отслабва.
Излезлите от гробовете светии при възкресението на Христос се явиха на мнозина и известявайки за принесената жертва за човечеството, разказваха за Исус, разпънат от юдеите, и възкръснал от мъртвите, и като за доказателство на думите си, казваха: „Ние възкръснахме с Него”. Тези свидетели навсякъде потвърждаваха, че благодарение на мощната Му сила, бяха излезли от гробовете. Въпреки разпространилите се сред народа лъжливи слухове, че учениците на Христос, без съмнение през нощта, са откраднали Неговото тяло от гробницата, нито Сатана, нито неговите ангели, ни първосвещениците успяваха да скрият истината за чудното възкресение на Исус Христос, защото светиите, възкръснали от гробовете си, разнасяха чудесната радостна вест. Освен това, Исус се беше явил на Своите съкрушени, скърбящи ученици, разсейвайки страха им и изпълвайки с радост и веселие сърцата им.
Жените при гроба
Рано сутринта на първия ден, неделя, докато още не беше се развиделило, благочестиви жени се отправиха към гроба, носейки със себе си скъпоценно миро, за да помажат тялото на Исус. Приближавайки гроба, те видяха, че тежкият камък беше отвален от входа и тялото на Исус не беше в гроба. Разстроени, но още повече изплашени, че враговете са отнесли тялото на Спасителя, жените изведнъж видяха два ангела в бели дрехи, със светли и сияещи лица. Тези небесни същества знаеха за какво бяха дошли жените и веднага им разказаха, че Исус не беше тук, че Той беше възкръснал, и че те могат да погледнат мястото, където Той беше лежал. Ангелите им заповядаха да отидат и разкажат на Неговите ученици, че Той щеше преди тях да отиде в Галилея. С трепет и голяма радост жените забързаха обратно към скърбящите ученици и им разказаха какво бяха видели и чули. Учениците не повярваха веднага, че Христос беше възкръснал, но заедно с жените, донесли новината, бързо хукнаха към гробницата. Там те намериха само платнения саван, който ги убеди, че наистина Исус не беше там. Но даже след това, учениците не можеха да повярват радостната новина, че Той беше възкръснал от мъртвите. Удивени от видяното и от вестта, която им бяха донесли жените, те се върнаха у дома.
Мария се забави на гроба, размишлявайки върху това, което беше видяла и измъчвана от мисълта, че може би я излъжеха. Струваше й се, че занапред я очакват нови преживявания. Скръбта беше нахлула с нова сила и тя отново заплака. Още веднъж поглеждайки към гробницата, Мария видя два ангела в бели дрехи; единият седеше на мястото на главата, другия – на мястото на краката. Те ласкаво я попитаха защо плаче. „Защото дигнали моя Господ и аз не зная де са Го положили” (Йоан 2:13).
„Не се докосвай до Мене“!
Обръщайки се от гроба, тя видя Исус, стоящ наблизо, но не Го позна. Той нежно се обърна към нея, питайки за причината на мъката й и кого търси. Припознавайки Го за градинаря и мислейки, че той беше отнесъл тялото на Господ, Мария го умоляваше да й каже къде Го беше положил, за да Го прибере сама. С небесния Си глас Исус се обърна към нея и каза: „Мария!”. Беше й позната интонацията на този скъп глас и тя веднага възкликна: „Рави!”. От радост Мария се хвърли към Него, искайки да го прегърне, но Той я предупреди: „Не се допирай до Мене, защото още не Съм Се възнесъл при Отца; но иди при братята Ми и кажи им: Възнасям Се при Моя Отец и вашия Отец” (Йоан 20:17). Препълнена с радостни чувства, Мария забърза към учениците, носейки им щастливата вест. Исус щеше да се възнесе в небесната обител при Своя Отец, за да чуе от Него уверение за това, че Неговата изкупителна жертва за греховете на човечеството беше приета, и че сега Той щеше да притежава всичката власт на небето и земята.
Ангелите, подобно облак, обкръжиха Божия Син, „яздейки нависоко” и отвориха вечните порти, защото беше дошъл Царят на славата. Аз видях Исус, намиращ се в присъствието на Бог, облечен в Неговата слава и обкръжен от небесното войнство, но не забравяйки учениците Си, останали на земята. Получавайки сила от Своя Отец, Той в същия ден се върна на земята, за да раздаде тази сила и да се яви на учениците. Сега Христос позволяваше на всички да се докоснат до Него, понеже, възнасяйки се при Своя Отец, Той беше получил власт от Него.
Неверието на Тома
Тома не беше на срещата. И когато му съобщиха за явяването на Създателя, той не повярва със смирено сърце, а самоуверено и настойчиво твърдеше, че няма да повярва, докато с ръце не се докоснеше до раните от гвоздеите и копието, което Го беше пронизало под реброто. С това той показваше недостатъчна вяра пред братята си. Ако днес всички изискваха подобни доказателства, никой няма да приеме възкръсналия Христос и няма да вярва в Неговото възкресение. Но Божията воля се заключаваше в това, учениците да приемат известието от първия път, когато още не бяха видели и чули възкръсналия Спасител. Неверието на Тома не донесе радост на Бог. Когато Исус отново дойде при учениците Си, Тома беше там. Виждайки Исус, той се убеди, макар по-рано да беше заявил, че няма да повярва, докато не само не види, но и не пипне Исус. И сега Христос предложи на Тома всички доказателства, за които той беше споменал. Тома възкликна: „Господ мой и Бог мой!”. Но Исус го укори за неверието му, казвайки: „Понеже Ме видя, Томо, ти повярва; блажени ония, които без да видят, са повярвали” (Йоан 20:28, 29).
Душевните мъки на убийците на Христос
Радостната новина за възкресението на Христос летеше от град на град и от село на село. Разпъналите Го юдеи сега се опасяваха за своя живот и затаиха ненавистта, която изпитваха към учениците на Христос. Те се надяваха само на разпространението на лъжливия слух и който поискаше тази лъжа да бъде истина, охотно й вярваше. Пилат потръпна, когато чу за възкресението. Той не се съмняваше в истинността на това свидетелство и оттогава, мирът и спокойствието го напуснаха завинаги. Заради земна слава, заради страха да не изгуби властта и живота си, той предаде на смърт Исус. Сега беше напълно убеден, че Той беше Божи Син. Последните години от живота на Пилат бяха жалки и печални. Отчаяние и душевна мъка замениха в него всички радостни и светли чувства. Той не успя да се утеши и умря с най-жалката смърт.
Четиридесет дни с учениците
Четиридесет дни Исус остана с учениците Си и според това, как Той най-пълно им разкриваше принципите, и същността на Божието царство, в сърцата им се зараждаше светла радост. Той им заръча да свидетелстват на целия свят какво бяха видели и чули: за Неговите страдания, смърт и възкресение, че Той беше принесъл съвършената жертва за греховете на хората и че всички хора можеха да дойдат при Него, и да намерят вечен живот. С искрена нежност и любов Той им говореше, че щяха да ги преследват и гонят. Тогава щяха да си спомнят за преживяното, когато бяха ходили редом с Исус, спомняйки си думите, с които Той ги беше утешавал, и тогава щяха да намерят душевен мир. Той им разказа, как беше победил всички изкушения на Сатана с цената на страдания и изпитания. Сатана повече нямаше власт над Него, но сега той щеше да насочи всичките си изкушения към тях и към всички, изповядващи Неговото име. Въпреки това, последователите на Христос можеха да победят, подобно Учителя Си. Исус раздаде на учениците Си сила да правят чудеса и им каза, че и по време на гоненията, Той щеше от време навреме да изпраща ангелите Си, за да ги избавят от опасности. Те нямаше да загинат дотогава, докато не изпълнеха докрай даденото им поръчение и само след това с кръвта си щяха да запечатат разпространеното от тях свидетелство.
Верните Христови последователи радостно слушаха всички наставления, наслаждавайки се на всяка дума, излизаща от Неговите уста. Сега те безпогрешно знаеха, че Той беше Спасителят на света. Думите на Господ падаха дълбоко в сърцата им и ги хвърляха в скръб от скорошната раздяла с Небесния им Учител, тъй като знаеха, че никога повече нямаше да чуят утешителните, изпълнени с благодат думи, струящи от Неговата уста. Сърцата им отново бяха сгрети от надежда и голяма радост, когато Исус им каза, че Той отива да приготви за тях небесната обител, а после щеше да се върне и да ги вземе със Себе Си, за да живеят завинаги с Него. Обеща да им изпрати Утешител, Светия Дух, Който щеше да ги наставлява на всяка истина. „И вдигна ръцете Си, та ги благослови” (Лука 24:50).
RSS Feed
