Ефесяни 6:14. Ако носите Библиите си, моля, отворете на Ефесяни 6 гл. и там 14 ст. Бивш преподавател в училище съм и съм достатъчно възрастен, че когато преподавах нямахме маркери за бяла дъска, имахме дъски с тебешир. Защото ако имам тебешир в ръката си се чувствам доста удобно и това е второто след най-доброто нещо, което мога да направя сега. Ефесяни 6:14:

„И така, стойте препасани с [какво?] истина през кръста си...“

Никъде, никъде в Библията няма да намерите защита за притежаването на заблуда – за това да бъдем опасани със заблуда. А вместо това трябва да бъдем опасани с истината и точно това искаме и трябва да имаме. 3 Йоан 4 ст. (посланието има само една глава). 3 Йоаново 4 ст. И докато сме на 3 Йоаново ще спомена само (мисля, че загатнах за това по-рано), че Съботно-училищните уроци на Генералната конференция за това тримесечие са върху Йоановите послания. И ако не сте видели тези материали, ние публикуваме коментари относно тримесечните уроци, всеки месец. Имам няколко екземпляра на горния етаж – относно уроците за настоящия месец. Затова ако бихте желали да ги видите, може би ще ги намерите за интересни. В 3 Йоаново 4 се казва:

„Няма по-голяма радост за мен от това, да слушам, че моите деца ходят в истината.“

Част от клетвата на йезуитите се движи в следните линии:

„Синко мой, досега ти си бил учен да действаш като двойствена фигура. Сред реформаторите да бъдеш реформатор, сред калвинистите да бъдеш калвинист, сред протестантите да бъдеш протестант и като се сдобиваш с доверието им да се стремиш даже да проповядваш от техните амвони. Бил си учен на своя дълг като шпионин – да спечелиш доверието на... еретици от всяка класа и характер, както и сред училищата и университетите.“

Откровение 18 гл. и там 2 ст.: „Той извика със силен глас, казвайки: Падна, падна великият Вавилон и стана жилище на бесовете, свърталище на всякакъв нечист дух и свърталище на всякаква нечиста и омразна птица...“

                                                                              Сит и Енох

Сит беше заслужаваща уважение личност и му предстоеше да заеме мястото на праведния Авел. Беше наследил по-ценните черти от характера на баща си, отколкото брат му Каин. Както неговият по-голям брат и Сит се беше родил в грях, но по Божия милост той от цяло сърце приемаше мъдрите наставления, дадени от баща му, и искрено почиташе Бог, изпълнявайки Неговата воля. Беше се отделил от развратните потомци на Каин и се трудеше така, както би се трудил Авел, ако беше жив, стремейки се да обърне съзнанието на грешните хора към благоговейна почит и послушание на Бога.

Енох беше свят човек и с искрената простота на сърцето си служеше на Бог. Той видя и съзна цялата развратност на човешкия род и живееше отделно от потомците на Каин, порицавайки ги за голямото им безчестие. Тогава, както и през цялото време, на земята имаше хора, признаващи Бога и покланящи Му се. Цялото растящо безчестие носеше на Енох такива непоносими душевни страдания, че той не винаги можеше да общува с тях. Страхуваше се, че техният неверен и порочен начин на живот можеше да окаже влияние на неговите мисли и в резултат – на отношението му към Бог, и тогава щеше да изгуби онова свещено чувство на почит и благоговение, което пораждаше у него великата личност на Господ. Всеки ден душата му се разкъсваше, когато ставаше неволен свидетел на това, как хората с безнравствения си живот потъпкват авторитета на Бога. Затова той се уедини и прекарваше по-голяма част от времето си в самота, размишлявайки и молейки се. Често заставаше на колене пред Бог и очаквайки Неговото откровение, се молеше по-дълбоко да познае Неговата воля, за да я изпълнява. Така Енох беше разбрал, че Бог нямаше вечно да търпи безчестието на хората, въстанали против Него и че ще унищожи този греховен род, изсипвайки над земята водите на потоп.

 

                                                Глава 6
                    Жертвоприношенията на Каин и Авел

Синовете на Адам, Каин и Авел, бяха съвсем различни по характер. Авел израсна богобоязлив, а Каин подхранваше у себе си бунтарски дух и роптаеше срещу Бог за това, че Той, заради греховете на Адам, беше проклел цялата земя. Родителите запознаха и двамата си сина с плана за спасението на човешкия род. От тях се изискваше само смирено послушание на Божията воля, която да свидетелства за тяхното почитателно отношение към Твореца, а също за тяхната вяра и зависимост от обещания Изкупител. Тази им зависимост се изразяваше в това, да убиват първородните в стадото и тържествено да ги принасят, заедно с кръвта, за всесъжение на Бога. Постоянните жертвоприношения трябваше да напомнят на хората за техните грехове и за бъдещия Изкупител, Който щеше да стане велика Жертва за спасението на човека.

Каин принесе своята жертва на Господ, роптаещ и невярващ в обещанията за бъдещата изкупителна Жертва. Той нямаше искреното намерение строго да съблюдава Божиите заповеди и затова не се и беше помъчил да намери агне, което заедно с първите плодове на земята, да принесе в жертва на Бог. Просто беше взел от плодовете на земята да ги принесе в жертва, с което нарушаваше Божиите нареждания. Бог беше заявил на Адам, че без проливане на кръв, не можеше да бъде простен грехът и за Каин не можеше да се прави изключение, даже ако и да принесеше в жертва на Бога от най-добрите плодове. Авел съветваше брат си да не пристъпва пред Божието лице без жертвена кръв, но Каин, бидейки по-голям брат, не послуша какво говореше по-младият. Той се отнесе с пренебрежение към съвета му и съмнявайки се, беше положил своя дар на жертвеника, роптаейки, заради необходимостта от пренасянето на церемониални жертви. Но Бог не го прие.

„Притчи Христови“, на стр. 331, пар. 1:

„...Христос не ни е дал уверение, че постигането на съвършенство е нещо лесно. Един благороден, всестранен характер не се наследява. Не идва при нас по случайност.“

„Един благороден, всестранен характер не се наследява. Не идва при нас по случайност. Благородният характер се придобива чрез лично усилие посредством Христовите заслуги и благодат. Бог дава талантите и умствените сили; ние оформяме характера. Той бива оформян чрез сериозна, неуморна борба със самите себе си. Трябва да се води битка след битка срещу унаследените наклонности. Ще ни се наложи строго да се самокритикуваме и да не допуснем нито една неприемлива черта да остане непоправена.“

„Ранни писания“, стр. 64. Там се казва:

„Тогава ми бе посочена земята и видях, че сред наскоро приелите третата ангелска вест трябваше да има подготовка. Ангелът каза: „Пригответе се, пригответе се, пригответе се. Ще трябва да умрете за света много повече, отколкото сте направили това досега”. Видях, че им предстоеше да извършат голямо дело, но оставащото време бе кратко.“