Сит и Енох

Сит беше заслужаваща уважение личност и му предстоеше да заеме мястото на праведния Авел. Беше наследил по-ценните черти от характера на баща си, отколкото брат му Каин. Както неговият по-голям брат и Сит се беше родил в грях, но по Божия милост той от цяло сърце приемаше мъдрите наставления, дадени от баща му, и искрено почиташе Бог, изпълнявайки Неговата воля. Беше се отделил от развратните потомци на Каин и се трудеше така, както би се трудил Авел, ако беше жив, стремейки се да обърне съзнанието на грешните хора към благоговейна почит и послушание на Бога.

Енох беше свят човек и с искрената простота на сърцето си служеше на Бог. Той видя и съзна цялата развратност на човешкия род и живееше отделно от потомците на Каин, порицавайки ги за голямото им безчестие. Тогава, както и през цялото време, на земята имаше хора, признаващи Бога и покланящи Му се. Цялото растящо безчестие носеше на Енох такива непоносими душевни страдания, че той не винаги можеше да общува с тях. Страхуваше се, че техният неверен и порочен начин на живот можеше да окаже влияние на неговите мисли и в резултат – на отношението му към Бог, и тогава щеше да изгуби онова свещено чувство на почит и благоговение, което пораждаше у него великата личност на Господ. Всеки ден душата му се разкъсваше, когато ставаше неволен свидетел на това, как хората с безнравствения си живот потъпкват авторитета на Бога. Затова той се уедини и прекарваше по-голяма част от времето си в самота, размишлявайки и молейки се. Често заставаше на колене пред Бог и очаквайки Неговото откровение, се молеше по-дълбоко да познае Неговата воля, за да я изпълнява. Така Енох беше разбрал, че Бог нямаше вечно да търпи безчестието на хората, въстанали против Него и че ще унищожи този греховен род, изсипвайки над земята водите на потоп.

 

                                                Глава 6
                    Жертвоприношенията на Каин и Авел

Синовете на Адам, Каин и Авел, бяха съвсем различни по характер. Авел израсна богобоязлив, а Каин подхранваше у себе си бунтарски дух и роптаеше срещу Бог за това, че Той, заради греховете на Адам, беше проклел цялата земя. Родителите запознаха и двамата си сина с плана за спасението на човешкия род. От тях се изискваше само смирено послушание на Божията воля, която да свидетелства за тяхното почитателно отношение към Твореца, а също за тяхната вяра и зависимост от обещания Изкупител. Тази им зависимост се изразяваше в това, да убиват първородните в стадото и тържествено да ги принасят, заедно с кръвта, за всесъжение на Бога. Постоянните жертвоприношения трябваше да напомнят на хората за техните грехове и за бъдещия Изкупител, Който щеше да стане велика Жертва за спасението на човека.

Каин принесе своята жертва на Господ, роптаещ и невярващ в обещанията за бъдещата изкупителна Жертва. Той нямаше искреното намерение строго да съблюдава Божиите заповеди и затова не се и беше помъчил да намери агне, което заедно с първите плодове на земята, да принесе в жертва на Бог. Просто беше взел от плодовете на земята да ги принесе в жертва, с което нарушаваше Божиите нареждания. Бог беше заявил на Адам, че без проливане на кръв, не можеше да бъде простен грехът и за Каин не можеше да се прави изключение, даже ако и да принесеше в жертва на Бога от най-добрите плодове. Авел съветваше брат си да не пристъпва пред Божието лице без жертвена кръв, но Каин, бидейки по-голям брат, не послуша какво говореше по-младият. Той се отнесе с пренебрежение към съвета му и съмнявайки се, беше положил своя дар на жертвеника, роптаейки, заради необходимостта от пренасянето на церемониални жертви. Но Бог не го прие.

                                               Глава 4
                                Изкушение и падение
(Битие 3 гл.)


Сатана прие образ на змия и проникна в Едем. Змията беше красиво създание с крила и докато летеше над земята, блестеше като полирано злато. Тя не се допираше до земята, а прелиташе от място на място и се хранеше, както и човекът, с плодовете на дърветата. Сатана влезе в змията, разположи се на дървото за познанието и започна лениво да яде от неговите плодове. SR 32.1.


Случи се, че Ева несъзнателно се отдели от мъжа си, докато те работеха в градината. Когато забеляза това, тя почувства опасност, но веднага се успокои от мисълта, че нищо не я заплашва, дори ако мъжът й не е с нея. Ева реши, че е достатъчно умна и силна, за да различи злото и да го посрещне. А точно това ангелите бяха казали да не прави. Тя се озова вторачена в плодовете на забраненото дърво със смесени чувства на любопитство и възхищение. Тя видя, че те са прекрасни и се попита, защо Бог така безусловно и определено им забрани не само да ядат, но даже да се докоснат до тях. По-подходящ момент за Сатана нямаше. Като че ли четейки нейните мисли, той се обърна към Ева: „Наистина ли каза Бог да не ядете от никое дърво в градината?” По такъв начин, приветливо и меко, с мелодичен глас, той заговори на удивената Ева. Тя беше слисана от това, че змията говореше с човешки глас. А той продължаваше да възхвалява нейната необикновена красота и миловидност, което не беше неприятно на Ева. Тя беше удивена, защото знаеше, че Бог не беше дал на змията способността да говори. SR 32.2.

                                                Глава 3
                                Последиците от бунта


Сред градината, близо до дървото на живота Бог посади дърво за познаване на доброто и злото. Това дърво беше специално създадено от Бог, за да бъде залог за тяхното покорство, вяра и любов към Него. Затова на нашите прародители беше заповядано да не ядат от това дърво и да не се докосват до него, за да не умрат. Той им каза, че могат свободно да ядат от плодовете на всяко дърво в градината, освен от едно, но ако вкусят от тези плодове, то непременно ще умрат. SR 24.1.


Когато бяха поставени в красивата градина, те имаха всичко нужно за тяхното щастие. Но преди да им даде вечен живот, Бог, според великата Си мъдрост, реши да изпита верността им. При все, че Бог благоволи към първите хора и във всяко време те можеха свободно да общуват с Него, все пак не ги обгради напълно от влиянието на злото. На Сатана беше позволено да се опита да изкуши безгрешната двойка. Ако те издържаха това изпитание, то завинаги щяха да останат в съюз с Бога и Неговите небесни ангели. Sr 24.2.

                                       Сътворението
                                                                      (Битие 1 гл.)

Отец и Синът пристъпиха към осъществяване на Своя велик и удивителен замисъл – сътворението на нашия свят.


Земята излезе изпод ръката на Създателя превъзходно красива. Планини, хълмове и равнини, осеяни с реки водни басейни. Повърхността на земята не беше една обширна равнина, а я разнообразяваха планини - не толкова високи и скалисти, както днес, но имащи красиви и плавни очертания. Нямаше голи и високи скали, но те лежаха под повърхността, наподобяващи кости на земята. Водите бяха равномерно разпределени в почвата. Хълмовете, планините и красивите равнини бяха окичени с растения и цветя, и високи царствени дървета от всякакъв вид, които бяха в много пъти повече и по-красиви отколкото днешните. Въздухът беше чист и здравословен, целият свят напомняше величествен дворец. Ангелите съзерцаваха земята и се радваха, виждайки това чудно и прекрасно творение на Божиите ръце. SR 20.1.

Въведение По-долу се намират много исторически цитати от теолози и други писатели, които посочват убедително, че Матей 28:19 е изменен.

Трябва да се помни, че нямаме известни ръкописи, които да са написани през първи, втори или трети век. Има пропаст от около триста години между времето, когато Матей е написал посланието си, и най-ранните ни ръкописни преписи. (Също така отне повече от триста години Католическата църква да се развие в онова, което „ранните църковни отци“ желаеха тя да се превърне.)

Това откри проучването ни. Евсевий бил епископ на Кесария и е известен като „Бащата на църковната история“. Той писал плодовито и най-знаменитата му творба е неговата „Църковна история“ - история на църквата от апостолския период до негово време. Евсевий цитира много стихове в писанията си, включително няколко пъти и Матей 28:19. Но той никога не го цитира така, както се появява в съвременни Библии. Той винаги завършва стиха с думите „в Моето име“.