
Сит беше заслужаваща уважение личност и му предстоеше да заеме мястото на праведния Авел. Беше наследил по-ценните черти от характера на баща си, отколкото брат му Каин. Както неговият по-голям брат и Сит се беше родил в грях, но по Божия милост той от цяло сърце приемаше мъдрите наставления, дадени от баща му, и искрено почиташе Бог, изпълнявайки Неговата воля. Беше се отделил от развратните потомци на Каин и се трудеше така, както би се трудил Авел, ако беше жив, стремейки се да обърне съзнанието на грешните хора към благоговейна почит и послушание на Бога.
Енох беше свят човек и с искрената простота на сърцето си служеше на Бог. Той видя и съзна цялата развратност на човешкия род и живееше отделно от потомците на Каин, порицавайки ги за голямото им безчестие. Тогава, както и през цялото време, на земята имаше хора, признаващи Бога и покланящи Му се. Цялото растящо безчестие носеше на Енох такива непоносими душевни страдания, че той не винаги можеше да общува с тях. Страхуваше се, че техният неверен и порочен начин на живот можеше да окаже влияние на неговите мисли и в резултат – на отношението му към Бог, и тогава щеше да изгуби онова свещено чувство на почит и благоговение, което пораждаше у него великата личност на Господ. Всеки ден душата му се разкъсваше, когато ставаше неволен свидетел на това, как хората с безнравствения си живот потъпкват авторитета на Бога. Затова той се уедини и прекарваше по-голяма част от времето си в самота, размишлявайки и молейки се. Често заставаше на колене пред Бог и очаквайки Неговото откровение, се молеше по-дълбоко да познае Неговата воля, за да я изпълнява. Така Енох беше разбрал, че Бог нямаше вечно да търпи безчестието на хората, въстанали против Него и че ще унищожи този греховен род, изсипвайки над земята водите на потоп.