Глава 26
Службата на Христос
След всички изкушения, дойде време Сатана да се оттегли от Исус; ангелите приготвиха в пустинята храна за Христос, укрепиха Го и благоволението на Отец почиваше на Него. Всички яростни опити на Сатана да Го съблазни, бяха напразни, но той с нетърпение очакваше времето, когато Исус щеше да започне Своята земна служба, за да Го изкушава отново с хитрост и коварство. Дяволът не губеше надежда да одържи победа над Христос, а за това той беше решил да се всели в тези, които не приемаха Исус, ненавиждаха Го и желаеха да Го убият.
Сатана проведе специално съвещание със своите ангели, които бяха твърде разочаровани и сърдити, че въпреки техните усилия, не им се беше удало да надвият Божия Син. На този съвет решиха да използват всички сили и средства, за да посеят сред Неговия избран народ семената на неверие, че Той е Спасителят на света и така да попречат Исус да осъществи Своя замисъл. Нека евреите най-стриктно да съблюдават всички предписания на церемониалния си закон; ако им се удадеше да ги заслепят духовно, те нямаше да разберат пророчествата за Месия; а и ако им се удадеше да ги убедят, че Месия щеше да дойде скоро като могъщ земен цар, те щяха да отхвърлят Исус и щяха да Го презират.
Службата на Христос
След всички изкушения, дойде време Сатана да се оттегли от Исус; ангелите приготвиха в пустинята храна за Христос, укрепиха Го и благоволението на Отец почиваше на Него. Всички яростни опити на Сатана да Го съблазни, бяха напразни, но той с нетърпение очакваше времето, когато Исус щеше да започне Своята земна служба, за да Го изкушава отново с хитрост и коварство. Дяволът не губеше надежда да одържи победа над Христос, а за това той беше решил да се всели в тези, които не приемаха Исус, ненавиждаха Го и желаеха да Го убият.
Сатана проведе специално съвещание със своите ангели, които бяха твърде разочаровани и сърдити, че въпреки техните усилия, не им се беше удало да надвият Божия Син. На този съвет решиха да използват всички сили и средства, за да посеят сред Неговия избран народ семената на неверие, че Той е Спасителят на света и така да попречат Исус да осъществи Своя замисъл. Нека евреите най-стриктно да съблюдават всички предписания на церемониалния си закон; ако им се удадеше да ги заслепят духовно, те нямаше да разберат пророчествата за Месия; а и ако им се удадеше да ги убедят, че Месия щеше да дойде скоро като могъщ земен цар, те щяха да отхвърлят Исус и щяха да Го презират.
Беше ми показано, че Сатана и неговите ангели проявяваха неимоверна активност по време на служенето на Христос, възбуждайки в хората неверие, ненавист, злоба и насмешки. Често, когато Исус изричаше някаква злободневна истина, посочвайки греховете им, хората изпадаха в ярост. Сатана и неговите ангели ги подтикваха към мисли да погубят Божия Син. Не веднъж те вземаха камъни, за да Го убият, но светите ангели Го охраняваха и Го отмъкваха на безопасно място от разярената тълпа. Така веднъж, когато отново звучаха ясните истини, тълпата Го хвана и поведе към пропастта на планината, за да Го хвърлят долу. По пътя между разярените юдеи възникна спор, какво да правят с Него и докато те спореха, ангелите Го скриха от очите им, и Той, минавайки посред тях, продължи пътя Си.
Но надеждата да разруши спасителния план, не напускаше Сатана. Той мобилизираше всичките си сили, ожесточавайки сърцата на слушателите и възбуждайки в тях ненавист към Исус. Дяволът разчиташе, че като Син Божи, щяха да Го признаят нищожно количество хора; и тогава Той щеше да пресметне страданията и жертвата Си като твърде големи, за толкова малко последователи. Но аз видях, че даже, ако само двама човека приемеха Исус като Божи Син и повярваха в Него, заради спасението на техните души, Той все едно, щеше да осъществил плана Си.
Облекчаване на страданията
Исус започна Своята служба, разрушавайки властта на Сатана над човешките страдания. Той лекуваше болни, даваше зрение на слепи, изцеляваше сакати и парализирани, и те танцуваха от радост, прославяйки Бога. Възвръщаше силата на немощните и на тези, които от много години бяха вързани от жестоките сатанински сили. С ласкави думи утешаваше слабите, неуверените и падналите духом. Всички страдащи, които Сатана, тържествуващ държеше в мрежите си, Исус изтръгна от обятията му, давайки им здраве, голяма радост и щастие. Той възкресяваше мъртвите към живот и те прославяха Бога за мощното проявление на Неговата сила. За всички, които вярваха в Него, с могъщата Си сила извърши велики чудеса.
Животът и службата на Исус Христос бяха изпълнени с любов, състрадание и доброжелателство. Той винаги внимателно изслушваше идващите при Него, облекчавайки страданията и мъките им. Много бяха удостоени да носят доказателствата от Неговата Божествена сила. Но имаше и такива, които, изцелявайки ги, се срамуваха от скромния и в същото време мощен Проповедник. Заради това, че управителите не Му вярваха, хората не искаха да Го приемат. Той беше човек на скърби, навикнал на печал. Юдеите не можеха да позволят Неговият скромен, пълен със самоотрицание и здрав смисъл живот, да им оказва влияние. Привличаха ги почестите, които даваше този свят. И все пак много последователи на Божия Син и вслушващи се в Неговите наставления, се наслаждаваха на всяка дума, отронила се от Неговата уста. Учението на Христос беше изпълнено с дълбок смисъл и в същото време беше така ясно, че даже най-непроницателните хора го разбираха.
Безполезно противодействие
Сатана и неговите ангели заслепиха очите и затъмниха разума на юдеите, и настроиха управителите, и старейшините на народа, да погубят Спасителя. Съветвайки се, фарисеите изпратиха някои хора да Го хванат и доведат, но те, идвайки на мястото, където Той се намираше, останаха много смутени. Те видяха как любов и състрадание препълваха Христос, когато Той срещаше хорската мъка и безчестие. Слушаха с каква любов и нежност говореше думи на окуражаване на слабите, и нещастните. Наблюдаваха с какъв властен глас съкрушаваше силата на Сатана и пускаше неговите роби на свобода. Те внимаваха над мъдрите думи, излизащи от устата Му и бяха пленени от Него. Върнаха се при свещениците и старейшините без Исус.
Когато ги попитаха: „Защо не Го доведохте?”, те разказаха за чудесата, които бяха видели със собствените си очи, за светите думи на мъдрост, любов и ръководство, които слушаха, и в заключение казаха: „Никога човек не е говорил така, както този Човек”. Първосвещениците ги обвиниха, че те също са се поддали на Неговите лъжи и някои отговорни хора ги укоряваха, че не са го арестували. Свещениците насмешливо се позаинтересуваха бяха ли повярвали в Него някои от началниците. Аз видях, че много длъжностни лица и старейшини от народа повярваха в Исус, но Сатана всячески ги задържаше, заставяйки ги да крият вярата си и да не говорят за Него. Те се бояха от човешките упреци повече, отколкото от Бога.
Но даже тази изтънчена хитрост на Сатана не можа да разруши плана на спасението. Наближаваше времето за осъществяване на главната цел, заради която Исус беше дошъл в нашия свят. Сатана се посъветва с ангелите си и реши да подбуди, някога избрания от Христос народ, със злобни викове да изиска Неговата кръв, обсипвайки Го с издевателства и насмешки. Дяволът и неговите ангели се надяваха, че Исус щеше да възнегодува от едно такова обръщение и нямаше да може да остане кротък и смирен. Докато Сатана съставяше плановете си, Исус подробно разказа на дванадесетте Си ученика за предстоящото Му страдание, че Той щеше да бъде разпънат и щеше да възкръсне отново на третия ден. Но учениците не можаха да проумеят какво Той им говореше и изглежда разумът им се беше притъпил.
Преображението
Вярата на учениците силно укрепна по време на Неговото преображение, когато им беше позволено да видят славата на Христос и да чуят глас от небето, свидетелстващ за Неговия Божествен произход. Бог беше решил да даде на учениците влиятелно доказателство, че Исус е обещаният Месия, за да не изгубят напълно вярата си, когато щяха да преживеят разочарования и скръб, по време на Неговото разпятие. При преображението Господ изпрати Мойсей и Илия да говорят с Исус за Неговите предстоящи страдания и смърт на кръста. Той не изпрати с тази мисия ангели, а избра тези, които сами бяха преживели земните теготи и изкушения.
Илия ходеше по Бога. Неговото служене беше мъчително тежко, понеже Господ чрез него изобличаваше греховете на Израил. Въпреки че Илия беше Божи пророк, заради спасението на живота си, налагаше му се да се крие ту тук, ту там. Неговият народ го преследваше като див звяр, за да го убие. Но Бог беше взел Илия на небето, където в слава и триумф го възнесоха ангелите.
Мойсей беше най-великият от всички живели преди него хора. Бог го беше удостоил с височайши почести и беше говорил с него лице в лице, както човек говори с приятеля си. Беше му позволено да види ярката светлина и изключителна слава, окръжаващи Отец. Господ използва Мойсей, за да освободи Израил от египетското робство. Той беше посредник на своя народ и често заставаше между него и Божия гняв. Когато с неверие, ропот и ужасни грехове израилтяните възпламеняваха гнева Божи, тогава любовта на Мойсей към народа беше подложена на сериозно изпитание. Бог вече възнамеряваше да унищожи евреите и да произведе от него нов, велик народ, но Мойсей доказа любовта си към Израил, горещо умолявайки Бога да помилва Своя народ. С отчаяние той молеше Бог да отвърне гнева Си и да прости на израелтяните техните беззакония или да изтрие неговото, на Мойсей, име от небесните книги.
Мойсей умря, но архангел Михаил го възкреси, преди до тялото му да се беше докоснало разложение. Дяволът се опита да задържи тялото му, заявявайки, че сега то му принадлежеше, но Мойсей беше възкресен и възнесен на небето. Сатана яростно ругаеше и хулеше Бог, обвинявайки Го, че несправедливо беше отнел неговата плячка. Но Христос в нищо не упрекна Своя противник, въпреки че неговото изкушение беше довело Мойсей до греха. Той кротко се позова на Своя Отец, казвайки: „Господ да те смъмри” (Юда 9).
Исус каза на учениците Си, че редом с Него са тези, които още преди смъртта си бяха видели силата и славата на царството Божие. Това обещание беше изпълнено на Планината на преображението. Лицето на Исус се преобрази и засия като слънце, дрехите Му побеляха и заискриха. Мойсей, редом с Него, представляваше тези, които щяха да бъдат възкресени от мъртвите при Второто пришествие на Христос, а възнесеният жив Илия тези, които при Второто пришествие щяха да се облекат в нетление и нямаше да познаят смъртта, бидейки възнесени на небето. Учениците с изумление се взираха в неописуемото величие на Исус, а сияещият облак ги закриваше. После те чуха как страшният и величествен Божи глас произнесе: „Този е Моят възлюбен Син, Него слушайте”.
Но надеждата да разруши спасителния план, не напускаше Сатана. Той мобилизираше всичките си сили, ожесточавайки сърцата на слушателите и възбуждайки в тях ненавист към Исус. Дяволът разчиташе, че като Син Божи, щяха да Го признаят нищожно количество хора; и тогава Той щеше да пресметне страданията и жертвата Си като твърде големи, за толкова малко последователи. Но аз видях, че даже, ако само двама човека приемеха Исус като Божи Син и повярваха в Него, заради спасението на техните души, Той все едно, щеше да осъществил плана Си.
Облекчаване на страданията
Исус започна Своята служба, разрушавайки властта на Сатана над човешките страдания. Той лекуваше болни, даваше зрение на слепи, изцеляваше сакати и парализирани, и те танцуваха от радост, прославяйки Бога. Възвръщаше силата на немощните и на тези, които от много години бяха вързани от жестоките сатанински сили. С ласкави думи утешаваше слабите, неуверените и падналите духом. Всички страдащи, които Сатана, тържествуващ държеше в мрежите си, Исус изтръгна от обятията му, давайки им здраве, голяма радост и щастие. Той възкресяваше мъртвите към живот и те прославяха Бога за мощното проявление на Неговата сила. За всички, които вярваха в Него, с могъщата Си сила извърши велики чудеса.
Животът и службата на Исус Христос бяха изпълнени с любов, състрадание и доброжелателство. Той винаги внимателно изслушваше идващите при Него, облекчавайки страданията и мъките им. Много бяха удостоени да носят доказателствата от Неговата Божествена сила. Но имаше и такива, които, изцелявайки ги, се срамуваха от скромния и в същото време мощен Проповедник. Заради това, че управителите не Му вярваха, хората не искаха да Го приемат. Той беше човек на скърби, навикнал на печал. Юдеите не можеха да позволят Неговият скромен, пълен със самоотрицание и здрав смисъл живот, да им оказва влияние. Привличаха ги почестите, които даваше този свят. И все пак много последователи на Божия Син и вслушващи се в Неговите наставления, се наслаждаваха на всяка дума, отронила се от Неговата уста. Учението на Христос беше изпълнено с дълбок смисъл и в същото време беше така ясно, че даже най-непроницателните хора го разбираха.
Безполезно противодействие
Сатана и неговите ангели заслепиха очите и затъмниха разума на юдеите, и настроиха управителите, и старейшините на народа, да погубят Спасителя. Съветвайки се, фарисеите изпратиха някои хора да Го хванат и доведат, но те, идвайки на мястото, където Той се намираше, останаха много смутени. Те видяха как любов и състрадание препълваха Христос, когато Той срещаше хорската мъка и безчестие. Слушаха с каква любов и нежност говореше думи на окуражаване на слабите, и нещастните. Наблюдаваха с какъв властен глас съкрушаваше силата на Сатана и пускаше неговите роби на свобода. Те внимаваха над мъдрите думи, излизащи от устата Му и бяха пленени от Него. Върнаха се при свещениците и старейшините без Исус.
Когато ги попитаха: „Защо не Го доведохте?”, те разказаха за чудесата, които бяха видели със собствените си очи, за светите думи на мъдрост, любов и ръководство, които слушаха, и в заключение казаха: „Никога човек не е говорил така, както този Човек”. Първосвещениците ги обвиниха, че те също са се поддали на Неговите лъжи и някои отговорни хора ги укоряваха, че не са го арестували. Свещениците насмешливо се позаинтересуваха бяха ли повярвали в Него някои от началниците. Аз видях, че много длъжностни лица и старейшини от народа повярваха в Исус, но Сатана всячески ги задържаше, заставяйки ги да крият вярата си и да не говорят за Него. Те се бояха от човешките упреци повече, отколкото от Бога.
Но даже тази изтънчена хитрост на Сатана не можа да разруши плана на спасението. Наближаваше времето за осъществяване на главната цел, заради която Исус беше дошъл в нашия свят. Сатана се посъветва с ангелите си и реши да подбуди, някога избрания от Христос народ, със злобни викове да изиска Неговата кръв, обсипвайки Го с издевателства и насмешки. Дяволът и неговите ангели се надяваха, че Исус щеше да възнегодува от едно такова обръщение и нямаше да може да остане кротък и смирен. Докато Сатана съставяше плановете си, Исус подробно разказа на дванадесетте Си ученика за предстоящото Му страдание, че Той щеше да бъде разпънат и щеше да възкръсне отново на третия ден. Но учениците не можаха да проумеят какво Той им говореше и изглежда разумът им се беше притъпил.
Преображението
Вярата на учениците силно укрепна по време на Неговото преображение, когато им беше позволено да видят славата на Христос и да чуят глас от небето, свидетелстващ за Неговия Божествен произход. Бог беше решил да даде на учениците влиятелно доказателство, че Исус е обещаният Месия, за да не изгубят напълно вярата си, когато щяха да преживеят разочарования и скръб, по време на Неговото разпятие. При преображението Господ изпрати Мойсей и Илия да говорят с Исус за Неговите предстоящи страдания и смърт на кръста. Той не изпрати с тази мисия ангели, а избра тези, които сами бяха преживели земните теготи и изкушения.
Илия ходеше по Бога. Неговото служене беше мъчително тежко, понеже Господ чрез него изобличаваше греховете на Израил. Въпреки че Илия беше Божи пророк, заради спасението на живота си, налагаше му се да се крие ту тук, ту там. Неговият народ го преследваше като див звяр, за да го убие. Но Бог беше взел Илия на небето, където в слава и триумф го възнесоха ангелите.
Мойсей беше най-великият от всички живели преди него хора. Бог го беше удостоил с височайши почести и беше говорил с него лице в лице, както човек говори с приятеля си. Беше му позволено да види ярката светлина и изключителна слава, окръжаващи Отец. Господ използва Мойсей, за да освободи Израил от египетското робство. Той беше посредник на своя народ и често заставаше между него и Божия гняв. Когато с неверие, ропот и ужасни грехове израилтяните възпламеняваха гнева Божи, тогава любовта на Мойсей към народа беше подложена на сериозно изпитание. Бог вече възнамеряваше да унищожи евреите и да произведе от него нов, велик народ, но Мойсей доказа любовта си към Израил, горещо умолявайки Бога да помилва Своя народ. С отчаяние той молеше Бог да отвърне гнева Си и да прости на израелтяните техните беззакония или да изтрие неговото, на Мойсей, име от небесните книги.
Мойсей умря, но архангел Михаил го възкреси, преди до тялото му да се беше докоснало разложение. Дяволът се опита да задържи тялото му, заявявайки, че сега то му принадлежеше, но Мойсей беше възкресен и възнесен на небето. Сатана яростно ругаеше и хулеше Бог, обвинявайки Го, че несправедливо беше отнел неговата плячка. Но Христос в нищо не упрекна Своя противник, въпреки че неговото изкушение беше довело Мойсей до греха. Той кротко се позова на Своя Отец, казвайки: „Господ да те смъмри” (Юда 9).
Исус каза на учениците Си, че редом с Него са тези, които още преди смъртта си бяха видели силата и славата на царството Божие. Това обещание беше изпълнено на Планината на преображението. Лицето на Исус се преобрази и засия като слънце, дрехите Му побеляха и заискриха. Мойсей, редом с Него, представляваше тези, които щяха да бъдат възкресени от мъртвите при Второто пришествие на Христос, а възнесеният жив Илия тези, които при Второто пришествие щяха да се облекат в нетление и нямаше да познаят смъртта, бидейки възнесени на небето. Учениците с изумление се взираха в неописуемото величие на Исус, а сияещият облак ги закриваше. После те чуха как страшният и величествен Божи глас произнесе: „Този е Моят възлюбен Син, Него слушайте”.
RSS Feed
