
![]() Братя и сестри, има нещо в нашето отношение към Божиите постановления и Божието величие, което явно не сме дообмислили. Съществуват два варианта: или сме на 100% с Бога и Той – с нас, или си правим каквото искаме и се заблуждаваме, че Христос ни води. Обикновено, когато стане дума за послушание, реакцията на либералите (т. е. на тези, които искат да вървят по широкия път и да влязат в Небесното царство) към желаещите да изпълняват Божията воля е: „Законник, фанатик, фарисей“. Но къде в Библията пише, че Господ е снизходителен към съгрешаващите умишлено? Дори Мойсей, човекът, който говореше с Бога лице с лице, само за това, че не издържá само веднъж (!) на роптанието на народа, трябваше да се прости с мечтата си да влезе в Обещаната земя точно на прага на Ханаан и отиде в гроба! Ние сме в дълбока заблуда, ако разбираме милостта като снизхождение, а любовта като сантименталност. Да, Бог е милостив и помни, че сме пръст. Да, Бог толкова ни обича, че даде Своя Единороден Син за да ни изкупи. Но никъде не пише, че Той е някакво снизходително същество, което гледа през пръсти като някакъв безхарактерен баща как малкото му дете чупи и къса всичко вкъщи и се просълзява от умиление от гледката. Бог също така не е обзет от сантименталност. Той плаче, когато съгрешаваме, защото не иска да се погубим, но точно защото ни обича, ни дава право да изберем дали да Му отговорим с любов или ще проявим самолюбие. Не ни е хванал за врата за да ни насили да сме с Него във вечността. Това на думи ни е известно, но развалените ни дела показват точно обратното.
![]() Езекиил 34:1 И Господното слово дойде към мене и рече: 2 Сине човешки, пророкувай против Израилевите пастири, пророкувай и речи им: Така казва Господ Иеова на пастирите: Горко на Израилевите пастири, които пасат себе си! Не трябва ли пастирите да пасат стадата? 3 Вие ядете тлъстината, обличате се с вълната и колите угоените, но не пасете стадата. 4 Не подкрепихте немощната, нито изцелихте болната, не превързахте ранената, не докарахте заблудилата се, нито потърсихте изгубената; но с насилие и строгост властвувахте над тях. 5 Те се разпръснаха понеже нямаше пастир, и, като се разпръснаха, станаха храна на всичките полски зверове. 6 Моите овце се скитаха по всичките планини и по всеки висок хълм, дори овцете Ми бяха разпръснати по целия свят; и нямаше кой да ги потърси или подири. 7 Затова, слушайте, пастири, Господното слово. ![]() Днес 24chasa.bg излезе със статия, в която се разказва за случка от миналата година, с "главен герой" пастор от ЦАСД Кърджали. Материалът започва с информацията какъв е поводът за изложеното по-долу: От 2003 г. вестникът всяка година отличава обикновени хора от градове и села с големи сърца, извършили необикновени дела - спасявали човешки животи, помагали безкористно на хора в нужда, проявили храброст или щедрост, дарявали радост, направили добро, без някой да ги е молил. Погребението на сестра Ангелинка Ябанджиева, съпруга на п-р Рачко Ябанджиев, се състоя на 27.02.2016 г. (събота) на гробища Тополи. На погребението присъстваха около осемдесет души.
В ритуалната зала на гробищата, първо говори п-р Димитър Митев, който изнесе кратки биографични данни за покойната сестра Ангелинка Ябанджиева, родена през 1933та година. След това, слово изнесе п-р Милен Георгиев, секретар на СС. Той говори за смърта и възкресението в контекста на Библията. После думата бе дадена на п-р Кирил Куманов. Той сподели своите преживявания със сем. Ябанджиеви още от първите години на неговата проповедническа работа, като годината на тяхното запознаване е 1958 г. Последва кратък разказ за съвместния живот на п-р Михаил Йоргов с неговата сестра Ангелинка Ябанджиева. Той разказа за тяхното детство, юношество и младежки години. Изказа се и сина на п-р Михаил Йоргов и племеник на покойната, Павел Йоргов, който сподели че неговата леля била много себепожертвователен човек. ![]() Знаете ли, много хора днес казват, че не бива да плашим хората със стряскаща вест. Но ако наистина сме Илия на последните дни, а ние сме пророкувани, че трябва да сме, то вижте какъв бе ранния адвентизъм. А къде стои днешния адвентизъм? Срам ни е от отличителната вест и не искаме да нараним някого и затова ще бъдем избълвани от устата Му, защото грешници погиват в тъмнина завинаги, докато ние самодоволни си въобразяваме, че сме по-добри, защото ходим на църква. Но както евреите не познаха времето на посещението си така и ние не вярваме, че пришествието Му е при врата. Дано никой лично не се почувства засегнат. Написаното не е лично предназначено към никой от вас, приятели. Благословен ден на всички ви. |
АвторВ светлината на Библията Архив
June 2022
|