Plaisir d`amur, Сн. musicnotes.com Братя и сестри, има нещо в нашето отношение към Божиите постановления и Божието величие, което явно не сме дообмислили. Съществуват два варианта: или сме на 100% с Бога и Той – с нас, или си правим каквото искаме и се заблуждаваме, че Христос ни води. Обикновено, когато стане дума за послушание, реакцията на либералите (т. е. на тези, които искат да вървят по широкия път и да влязат в Небесното царство) към желаещите да изпълняват Божията воля е: „Законник, фанатик, фарисей“. Но къде в Библията пише, че Господ е снизходителен към съгрешаващите умишлено? Дори Мойсей, човекът, който говореше с Бога лице с лице, само за това, че не издържá само веднъж (!) на роптанието на народа, трябваше да се прости с мечтата си да влезе в Обещаната земя точно на прага на Ханаан и отиде в гроба! Ние сме в дълбока заблуда, ако разбираме милостта като снизхождение, а любовта като сантименталност. Да, Бог е милостив и помни, че сме пръст. Да, Бог толкова ни обича, че даде Своя Единороден Син за да ни изкупи. Но никъде не пише, че Той е някакво снизходително същество, което гледа през пръсти като някакъв безхарактерен баща как малкото му дете чупи и къса всичко вкъщи и се просълзява от умиление от гледката. Бог също така не е обзет от сантименталност. Той плаче, когато съгрешаваме, защото не иска да се погубим, но точно защото ни обича, ни дава право да изберем дали да Му отговорим с любов или ще проявим самолюбие. Не ни е хванал за врата за да ни насили да сме с Него във вечността. Това на думи ни е известно, но развалените ни дела показват точно обратното.
RSS Feed
