
Откровение 3:17. Понеже казваш: Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо, а не знаеш, че ти си окаяният, нещастен, сиромах, сляп и гол...
Вероятно няма адвентист, който да не е изпитвал неприятното чувство на безпомощност при разговор с представител на друга деноминация, когато въпреки всички изложени аргументи усеща, че разговаря с празно пространство. Това се усеща още по-остро, ако опонентът е адвентист и на представените доводи отговаря с нелогични твърдения или пък с цитати от Елън Уайт, които по странен начин са извадени от контекста или говорят за друг момент. Напоследък често ми се случва подобно “щастие” и тъкмо бях започнал да свиквам с представата, че част от адвентистите са с католическо мислене (т.е. не изследват сами Божието слово, а уповават на чутото от амвона), когато се оказа, че положението е по-сериозно, отколкото изглежда на пръв поглед.