Глава 25
Първото пришествие на Христос
Във видения бях пренесена в онова време, когато в определен от Бога час, Христос беше приел човешка природа, смирявайки Себе Си и станал като нас, смъртен и подложен на изкушенията на Сатана.
Неговото раждане не беше според човешката мярка, нито отпразнувано с нещо, нито величествено. Той се роди в обор, а първата Му люлка беше яслата. Но Неговото раждане беше удостоено с много повече почести, отколкото появата на кой да бил друг на света, от живеещите на земята хора. Небесни ангели тържествено известиха на овчарите за идването на Спасителя Исус, Който беше дошъл на нашата, потънала в грях земя, за да извърши изкупление за човечеството и със смъртта Си да донесе мир, щастие, и вечен живот на хората. Тази вест беше съпроводена от сияещата светлината на Божията слава. Небесното войнство, докосвайки струните на своите арфи, прослави Твореца. Сам Бог прослави пришествието на Своя Син и ангелите Му се поклониха.
Първото пришествие на Христос
Във видения бях пренесена в онова време, когато в определен от Бога час, Христос беше приел човешка природа, смирявайки Себе Си и станал като нас, смъртен и подложен на изкушенията на Сатана.
Неговото раждане не беше според човешката мярка, нито отпразнувано с нещо, нито величествено. Той се роди в обор, а първата Му люлка беше яслата. Но Неговото раждане беше удостоено с много повече почести, отколкото появата на кой да бил друг на света, от живеещите на земята хора. Небесни ангели тържествено известиха на овчарите за идването на Спасителя Исус, Който беше дошъл на нашата, потънала в грях земя, за да извърши изкупление за човечеството и със смъртта Си да донесе мир, щастие, и вечен живот на хората. Тази вест беше съпроводена от сияещата светлината на Божията слава. Небесното войнство, докосвайки струните на своите арфи, прослави Твореца. Сам Бог прослави пришествието на Своя Син и ангелите Му се поклониха.
Кръщението на Исус
Ангели Божии се рееха на мястото, където се кръсти Исус, а Светият Дух се спусна от небето във вид на гълъб и осия над Него. Докато хората Го гледаха с голямо изумление и не можеха да откъснат очи, от небесата се раздаде гласа на Отец, прогласявайки: „Този е Моят възлюбен Син, в Него е Моето благоволение!”.
Йоан не беше напълно уверен в Този, Който щеше да дойде при него на Йордан да се кръсти, дали не е някой друг, а самият Спасител. Но Бог беше обещал да му даде знак, по който да познае Божия Агнец. Това знамение му беше изпратено, когато небесен гълъб се спусна над Исус и славата на Всевишния Го осия. Тогава Йоан, протягайки ръце, показа Исус и високо, и с чувство, каза: „Ето Божият Агнец, Който носи греховете на света” (Йоан 1:29).
Служенето на Йоан
Йоан съобщи на своите ученици, че Исус беше обещания Месия, Спасителя на света. Когато неговото служене наближаваше края си, той обяви на учениците си, че Христос щеше да е великият Учител и ги призова да Го последват. Животът на Йоан беше изпълнен с печал и самоотричане. Той извести Първото пришествие на Месия, но не можа да види чудесата и да се възхищава от проявленията на Божествената сила на Христос. Йоан знаеше, че когато Исус стане Учител и събере ученици около Себе Си, него, Йоан, го очаква смърт. Освен в пустинята, неговият глас нямаше къде другаде да се чуе. Той не беше останал в дома на родителите си и не се стремеше към наслаждения от общението с роднини - водеше много уединен живот. Йоан беше изоставил всичко, за да изпълни поръчението, дадено му от Бог. Зарязали оживлението на града, тълпи от хора се събираха в пустинята, за да слушат проповедите на този чудесен пророк. Йоан стана топор при корена на дървото. Приготвяйки пътя на Божия Агнец, той изобличаваше греховете, без да се опасява за възможните последствия.
Ирод слушаше убедителните изобличения на Йоан. Те му оказваха силно въздействие и той, с непринуден интерес питаше какво да направи, за да стане негов последовател. На Йоан беше известно, че Ирод се канеше да се жени за братовата си жена, докато брат му още беше жив и пророкът открито му посочи тази несправедливост. Но Ирод не искаше да жертва нищо. Той все пак се ожени за братовата си жена и поддавайки се на нейното влияние, хвана Йоан, и го заключи в тъмница, възнамерявайки да го освободи. Намирайки се в тъмницата, Йоан научи от учениците си за мощните чудеса и славните дела на Исус. Сам той не можеше да слуша Неговите пълни с милост думи, но учениците му ги предаваха и го утешаваха, преразказвайки му чутото. Скоро, под влиянието на жената на Ирод, Йоан беше обезглавен. Аз видях, че най-скромните ученици, последвали Исус, станаха очевидци на Неговите чудеса и слушайки утешителните думи, ронещи се от Неговите уста, бяха удостоени с по-голяма чест, отколкото Йоан Кръстител; видяха в живота и повече радост, отколкото той.
Йоан дойде в духа и силата на Илия, за да провъзгласи вестта за Първото идване на Исус Христос. Беше ми показано последното време, преди Второто пришествие на Христа; и видях, че мнозина, подобно на Йоан Кръстител, щяха да дойдат с духа и силата на Илия, провъзгласявайки приближаването на деня на Божия гняв и Второто пришествие на Исус Христос.
Изкушението
След кръщението в Йордан Исус беше отведен от Светия Дух в пустинята и там беше изкушаван от дявола. Светият Дух Го приготви за този специален период на най-жестоки изкушения от Сатана. Четиридесет дена Той беше изкушаван от дявола. През това време не яде нищо. Заобикалящата Го гледка сама по себе си беше подтискащо непривлекателна. Четиридесет дена Исус се намираше на това необитаемо място сред дивите зверове, сам самичък с дявола. Продължителният пост и страданията Го бяха изтощили, Той беше бледен и безсилен. Но въпреки това, Христос ясно видя целта на Своето служене и осъзна, че беше длъжен да извърши делото, заради което беше дошъл на земята. Дяволът, възползвайки се от страданията на Божия Син, започна да го обгражда с всевъзможни изкушения, надявайки се да удържи победа над Него, тъй като Христос, смирявайки се, стана подобен на земния човек. Той приближи до Него и предложи: „Ако Си Божи Син, заповядай на тоя камък да стане хляб”. Той изкуши Исус да прояви Своята Божествена сила в доказателство за това, че Той е Месия. Исус кротко отговори: „Писано е, не само с хляб ще живее човек, но с всяко Божие слово” (Лука 4:3, 4).
Сатана настойчиво попита Исус, Той наистина ли е Божи Син. А после Му посочи колко немощен е станал и самонадеяно заяви, че той е по-силен от Него. Но думите, произнесени от небето: „Ти Си Моят възлюбен Син, в Теб е Моето благоволение!” (Лука 3:22), бяха достатъчни, за да поддържат Исус във всичките Му страдания. Аз видях, че Христос нищо не трябваше да прави, за да убеди Сатана в Своето могъщество или, че Той действително е Спасителя на света. Сатана имаше достатъчно доказателства относно високото положение и властта на Божия Син, но неговото упорито нежелание да покори Христос на властта си, от известно време го лишаваше от достъп до небето.
За да докаже силата си, Сатана пренесе Исус в Иерусалим и Го постави на крилото на храма, изкушавайки Го, отново изискващ свидетелство, че Той е Божи Син, заради което дяволът Му предложи да се хвърли долу от тази главозамайваща височина. Сега Сатана се обърна към Него с думи от Свещеното писание: „Защото е писано: Ще заповяда на ангелите Си за Тебе, да Те пазят; и на ръце да Те вдигат, да не би да удариш о камък ногата Си”. Исус му каза в отговор: „Казано е: Да не изпитваш Господа, твоя Бог” (Лука 4:10-12). Дяволът страстно желаеше Исус да злоупотреби с милостта на Своя Отец и да подложи на риск живот Си още в началото на Своята служба на земята. Надяваше се по такъв начин да наруши пътя на изкуплението, но планът за спасение беше прекалено дълбок и всеобхватен, за да може Сатана да го разруши или все пак някак си да го изкриви.
Христос е пример за всички християни. Подлагайки се на изкушения или губейки права, те трябва всичко търпеливо да понасят. Не ще е нужно Господ да изявява силата Си, благодарение на която, те ще успяват да удържат победа над враговете си, ако не служат непосредствено за прослава и възвеличаване на Бог. Ако Исус се беше хвърлил от крилото на храма, това не би прославило Неговия Отец, понеже никой нямаше да види, освен Сатана и Божиите ангели. За Христос изкушението беше проявление на Божествена сила пред Неговите зли врагове, но такава постъпка би унизила Христос до ниво, кого Той е дошъл да победи.
„Пак го завежда дяволът на една много висока планина, показва Му всичките царства на света и тяхната слава, и Му казва: Всичко това ще Ти дам, ако паднеш да ми се поклониш. Тогава Исус му каза: Махни се, Сатано, защото е писано: На Господа, твоя Бог, да се покланяш и само Нему да служиш” (Матей 4:8-10).
Сатана показа на Исус в най-привлекателен вид царствата на света и обеща, че ако Исус ми се поклонеше, той щеше да се откаже от претенциите си да владее земята. Врагът на човешкия род знаеше, че ако планът за спасение се осъществеше и Исус умреше заради изкуплението на хората, тогава неговата власт над земята щеше да е ограничена, и в края на краищата, всичко щеше да му бъде отнето, а сам той щеше да бъде унищожен. Затова дяволът разработи план да възпрепятства великото дело, което Божият син започна. Сатана предполагаше, че ако планът за изкуплението на човека претърпи неудача, той щеше да утвърди своята власт над царството, за което претендираше и тогава, ласкаеше се той, щеше да управлява света напук на небесния Бог.
Поражението на изкусителя
Сатана тържествуваше, когато Исус напусна небето, оставяйки Своята власт и слава. Той мислеше, че сега Божият Син се намира в негова власт. Беше му се видяло толкова лесно да изкуши святата двойка в Едем, щото сега, със своя сатанински план, с хитрост и коварство, той се надяваше да събори даже Божия Син, и с това да спаси своя живот, и царството си. Само ако му се удадеше да застави Исус да се отклони от волята на Своя Отец, неговата цел щеше да е постигната. Но в отговор дяволът чу изобличителните думи: „Иди си от Мене, Сатано!”, понеже Христос се покланяше само на Своя Отец. Сатана претендираше, че всички царства на земята принадлежат на него. Беше се опитал незабелязано да внуши на Исус, че може да избегне страданията, че не си струва да умира заради царствата на този свят, и ако Той само му се поклонеше, щеше да получи всичко, което е на земята, и славата да я управлява. Но Исус беше непреклонен. Той знаеше, че настъпва времето, когато с цената на Неговия живот щеше да изкупи от властта на дявола грешния свят, а след известно време и земята щеше да Му се покори. Избра, като единствен път, живот, пълен със страдания и ужасна смърт, предложени Му от Отец, за да стане законен наследник на земните царства и да ги владее вечно. Сатана също щеше да бъде предаден в ръката Му за вечна смърт и вече никога нямаше да тревожи нито Исус, нито светиите в слава.
Ангели Божии се рееха на мястото, където се кръсти Исус, а Светият Дух се спусна от небето във вид на гълъб и осия над Него. Докато хората Го гледаха с голямо изумление и не можеха да откъснат очи, от небесата се раздаде гласа на Отец, прогласявайки: „Този е Моят възлюбен Син, в Него е Моето благоволение!”.
Йоан не беше напълно уверен в Този, Който щеше да дойде при него на Йордан да се кръсти, дали не е някой друг, а самият Спасител. Но Бог беше обещал да му даде знак, по който да познае Божия Агнец. Това знамение му беше изпратено, когато небесен гълъб се спусна над Исус и славата на Всевишния Го осия. Тогава Йоан, протягайки ръце, показа Исус и високо, и с чувство, каза: „Ето Божият Агнец, Който носи греховете на света” (Йоан 1:29).
Служенето на Йоан
Йоан съобщи на своите ученици, че Исус беше обещания Месия, Спасителя на света. Когато неговото служене наближаваше края си, той обяви на учениците си, че Христос щеше да е великият Учител и ги призова да Го последват. Животът на Йоан беше изпълнен с печал и самоотричане. Той извести Първото пришествие на Месия, но не можа да види чудесата и да се възхищава от проявленията на Божествената сила на Христос. Йоан знаеше, че когато Исус стане Учител и събере ученици около Себе Си, него, Йоан, го очаква смърт. Освен в пустинята, неговият глас нямаше къде другаде да се чуе. Той не беше останал в дома на родителите си и не се стремеше към наслаждения от общението с роднини - водеше много уединен живот. Йоан беше изоставил всичко, за да изпълни поръчението, дадено му от Бог. Зарязали оживлението на града, тълпи от хора се събираха в пустинята, за да слушат проповедите на този чудесен пророк. Йоан стана топор при корена на дървото. Приготвяйки пътя на Божия Агнец, той изобличаваше греховете, без да се опасява за възможните последствия.
Ирод слушаше убедителните изобличения на Йоан. Те му оказваха силно въздействие и той, с непринуден интерес питаше какво да направи, за да стане негов последовател. На Йоан беше известно, че Ирод се канеше да се жени за братовата си жена, докато брат му още беше жив и пророкът открито му посочи тази несправедливост. Но Ирод не искаше да жертва нищо. Той все пак се ожени за братовата си жена и поддавайки се на нейното влияние, хвана Йоан, и го заключи в тъмница, възнамерявайки да го освободи. Намирайки се в тъмницата, Йоан научи от учениците си за мощните чудеса и славните дела на Исус. Сам той не можеше да слуша Неговите пълни с милост думи, но учениците му ги предаваха и го утешаваха, преразказвайки му чутото. Скоро, под влиянието на жената на Ирод, Йоан беше обезглавен. Аз видях, че най-скромните ученици, последвали Исус, станаха очевидци на Неговите чудеса и слушайки утешителните думи, ронещи се от Неговите уста, бяха удостоени с по-голяма чест, отколкото Йоан Кръстител; видяха в живота и повече радост, отколкото той.
Йоан дойде в духа и силата на Илия, за да провъзгласи вестта за Първото идване на Исус Христос. Беше ми показано последното време, преди Второто пришествие на Христа; и видях, че мнозина, подобно на Йоан Кръстител, щяха да дойдат с духа и силата на Илия, провъзгласявайки приближаването на деня на Божия гняв и Второто пришествие на Исус Христос.
Изкушението
След кръщението в Йордан Исус беше отведен от Светия Дух в пустинята и там беше изкушаван от дявола. Светият Дух Го приготви за този специален период на най-жестоки изкушения от Сатана. Четиридесет дена Той беше изкушаван от дявола. През това време не яде нищо. Заобикалящата Го гледка сама по себе си беше подтискащо непривлекателна. Четиридесет дена Исус се намираше на това необитаемо място сред дивите зверове, сам самичък с дявола. Продължителният пост и страданията Го бяха изтощили, Той беше бледен и безсилен. Но въпреки това, Христос ясно видя целта на Своето служене и осъзна, че беше длъжен да извърши делото, заради което беше дошъл на земята. Дяволът, възползвайки се от страданията на Божия Син, започна да го обгражда с всевъзможни изкушения, надявайки се да удържи победа над Него, тъй като Христос, смирявайки се, стана подобен на земния човек. Той приближи до Него и предложи: „Ако Си Божи Син, заповядай на тоя камък да стане хляб”. Той изкуши Исус да прояви Своята Божествена сила в доказателство за това, че Той е Месия. Исус кротко отговори: „Писано е, не само с хляб ще живее човек, но с всяко Божие слово” (Лука 4:3, 4).
Сатана настойчиво попита Исус, Той наистина ли е Божи Син. А после Му посочи колко немощен е станал и самонадеяно заяви, че той е по-силен от Него. Но думите, произнесени от небето: „Ти Си Моят възлюбен Син, в Теб е Моето благоволение!” (Лука 3:22), бяха достатъчни, за да поддържат Исус във всичките Му страдания. Аз видях, че Христос нищо не трябваше да прави, за да убеди Сатана в Своето могъщество или, че Той действително е Спасителя на света. Сатана имаше достатъчно доказателства относно високото положение и властта на Божия Син, но неговото упорито нежелание да покори Христос на властта си, от известно време го лишаваше от достъп до небето.
За да докаже силата си, Сатана пренесе Исус в Иерусалим и Го постави на крилото на храма, изкушавайки Го, отново изискващ свидетелство, че Той е Божи Син, заради което дяволът Му предложи да се хвърли долу от тази главозамайваща височина. Сега Сатана се обърна към Него с думи от Свещеното писание: „Защото е писано: Ще заповяда на ангелите Си за Тебе, да Те пазят; и на ръце да Те вдигат, да не би да удариш о камък ногата Си”. Исус му каза в отговор: „Казано е: Да не изпитваш Господа, твоя Бог” (Лука 4:10-12). Дяволът страстно желаеше Исус да злоупотреби с милостта на Своя Отец и да подложи на риск живот Си още в началото на Своята служба на земята. Надяваше се по такъв начин да наруши пътя на изкуплението, но планът за спасение беше прекалено дълбок и всеобхватен, за да може Сатана да го разруши или все пак някак си да го изкриви.
Христос е пример за всички християни. Подлагайки се на изкушения или губейки права, те трябва всичко търпеливо да понасят. Не ще е нужно Господ да изявява силата Си, благодарение на която, те ще успяват да удържат победа над враговете си, ако не служат непосредствено за прослава и възвеличаване на Бог. Ако Исус се беше хвърлил от крилото на храма, това не би прославило Неговия Отец, понеже никой нямаше да види, освен Сатана и Божиите ангели. За Христос изкушението беше проявление на Божествена сила пред Неговите зли врагове, но такава постъпка би унизила Христос до ниво, кого Той е дошъл да победи.
„Пак го завежда дяволът на една много висока планина, показва Му всичките царства на света и тяхната слава, и Му казва: Всичко това ще Ти дам, ако паднеш да ми се поклониш. Тогава Исус му каза: Махни се, Сатано, защото е писано: На Господа, твоя Бог, да се покланяш и само Нему да служиш” (Матей 4:8-10).
Сатана показа на Исус в най-привлекателен вид царствата на света и обеща, че ако Исус ми се поклонеше, той щеше да се откаже от претенциите си да владее земята. Врагът на човешкия род знаеше, че ако планът за спасение се осъществеше и Исус умреше заради изкуплението на хората, тогава неговата власт над земята щеше да е ограничена, и в края на краищата, всичко щеше да му бъде отнето, а сам той щеше да бъде унищожен. Затова дяволът разработи план да възпрепятства великото дело, което Божият син започна. Сатана предполагаше, че ако планът за изкуплението на човека претърпи неудача, той щеше да утвърди своята власт над царството, за което претендираше и тогава, ласкаеше се той, щеше да управлява света напук на небесния Бог.
Поражението на изкусителя
Сатана тържествуваше, когато Исус напусна небето, оставяйки Своята власт и слава. Той мислеше, че сега Божият Син се намира в негова власт. Беше му се видяло толкова лесно да изкуши святата двойка в Едем, щото сега, със своя сатанински план, с хитрост и коварство, той се надяваше да събори даже Божия Син, и с това да спаси своя живот, и царството си. Само ако му се удадеше да застави Исус да се отклони от волята на Своя Отец, неговата цел щеше да е постигната. Но в отговор дяволът чу изобличителните думи: „Иди си от Мене, Сатано!”, понеже Христос се покланяше само на Своя Отец. Сатана претендираше, че всички царства на земята принадлежат на него. Беше се опитал незабелязано да внуши на Исус, че може да избегне страданията, че не си струва да умира заради царствата на този свят, и ако Той само му се поклонеше, щеше да получи всичко, което е на земята, и славата да я управлява. Но Исус беше непреклонен. Той знаеше, че настъпва времето, когато с цената на Неговия живот щеше да изкупи от властта на дявола грешния свят, а след известно време и земята щеше да Му се покори. Избра, като единствен път, живот, пълен със страдания и ужасна смърт, предложени Му от Отец, за да стане законен наследник на земните царства и да ги владее вечно. Сатана също щеше да бъде предаден в ръката Му за вечна смърт и вече никога нямаше да тревожи нито Исус, нито светиите в слава.
RSS Feed
