"Като знаете това, блажени сте, ако го изпълнявате"

                                                                                 Елън Уайт


Последната велика битка на Христос със силата на тъмнината винаги трябва да бъде поддържана свежа в умовете на всички, които вярват в Него като изкупление за греховете на света. Бог би желал да изучаваме урока, предаден от опита на Израилевите чада, когато бяха хапани от змии. Ухапаните бяха насочвани да погледнат към медната змия, която беше издигната в лагера, и онези, които поглеждаха с вяра, оживяваха. Днес се намираме в положение, подобно на това на Израилевите чада. Поглеждайки в света в моралната си поквара, виждаме отровните змии отвън, готови да ни ранят смъртоносно. Към кръста на Голгота, носещ умиращ Спасител, трябва да погледнем. 

„И както Мойсей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкият Син.” (Йоан 3:14) 

Само Божият Агнец може да отнеме греховете ни. Трябва да мислим повече за това, отколкото правим сега. Вечните ни интереси изискват да проявяваме вяра в Христос.

Напоследък при всеки случай се твърди, че щом има проблем трябва първо да се отиде при брата, "който ти е съгрешил", за да се уточнят различията. Дали Господ Исус Христос слага всичко "под един знаменател" и така уеднаквява някаква нередност между двама братя и извършеното пред много хора? Да видим думите Му:

Матей 18:15 И ако ти съгреши брат ти, иди, покажи вината му между тебе и него самия. Ако те послуша, спечелил си брата си.
16 Но ако не те послуша, вземи със себе си още един или двама и от устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума.
17 И ако не послуша тях, кажи това на църквата; че ако не послуша и църквата, нека ти бъде като езичник и бирник.

"Ако ти съгреши"... Явно тук се говори за нещо нередно, което един вярващ е извършил спрямо друг вярващ. Независимо дали се отнася до лъжа, измама, кражба, обида, пренебрежително отношение и т.н., но при всички случаи конфликтът е между двамата. Естествено е засегнатият да отиде при извършилият лошата постъпка за да му покаже в какво греши или пък, ако не греши, двамата да стигнат до разбирателство. 

Дали това, обаче, е същото, както когато някой заяви на всеослушание нещо невярно и заблуди другите? Дали "да ти съгреши брат ти" отговаря на изкривяване на Божието слово пред множество присъстващи?

          Из "Свидетелства към църквата" - Елън Уайт , (1889 г., т. 5, с.491-500)


 За смирената вярваща душа Божият дом на земята е вратата за небето. Хвалебната песен, молитвата, изговаряните от Христовите представители думи са отредени от Бога средства за подготвянето на един народ за църквата горе, за онова по-възвишено богослужение, в което не може да влезе нищо скверно.
 
От светостта, отдавана на земното светилище, християните могат да научат как трябва да гледат на мястото, където Господ се среща със Своя народ. В обичаите и навиците на хората, свързани с богослужението, са станали големи промени, и то не добри, а лоши. Свързващите ни с Бога скъпоценни, свети неща изгубват бързо влиянието си върху нашия дух и сърце и са сведени до равнището на обикновени неща. Страхопочитанието, което народът в старо време проявяваше към светилището, където Бог се срещаше с народа Си чрез свещената служба, е до голяма степен изчезнало. Въпреки това обаче сам Бог даде реда на Своята служба, издигайки я над всичко друго преходно.