
Но щом почти целият свят лежи в Лукавия, остава ли нещо, от което Сатана да се страхува?
![]() Запитвали ли сте се дали Сатана се страхува от нещо? Дали нещо го безпокои? Дали се опитва да се предпази от някаква беда, както той я разбира? Въпросът е колкото странен, толкова и съдържа в себе си реален отговор. Защо така смятам? Защото дяволът няма страх от това, което върши, нито го е страх от хората. Той изпитва ужас само от истината и при това от една определена истина. Успял е да подмени всичко и сега спокойно си стои в сянка и се присмива на вярващите и особено на тези, които смятат, че знаят всичко и чакат Второто пришествие. Едни е убедил, че поклонението пред статуи е разрешено. Други - че иконите не са идоли, а са само представа за Бога. Трети - че неделята е ден за поклонение. Четвърти - че има прераждане и т.н. Измами, измами, измами. Коя от коя по-изкривена, коя от коя по заблуждаваща. Но всички те са нещо "нормално", т.е. лъжи от "нисък ранг". Тези заблуди са такива, че водят хората далече от Бога, но все пак са за малко запознатите с Божието слово. Православни, католици, протестанти, петдесятници, мюсюлмани, будисти, хиндуисти и други като тях са буквално в ръцете на Измамника и за него те не представляват особен интерес: дотолкова им е объркал мисленето, че те не виждат особен проблем в това да се събират и да искат единение в "името на човека" и в "името на евангелизирането". Вярващите от тези религии и атеистите по целия свят са почти цялото човечество. Затова Сатана си стои спокоен и проблемите, които създава по света са просто за да задоволи своята омраза към Бога и всичко сътворено. Но тези вярващи не са му грижата. В каквото и да вярват, каквото и да правят, той знае много добре, че са му законна плячка и един ден ще получат заплатата на греха. Но щом почти целият свят лежи в Лукавия, остава ли нещо, от което Сатана да се страхува? ![]() Из "Патриарси и пророци" 5. "Изпитът на Каин и Авел" Обаче вместо да признае греха си Каин продължи да се оплаква от Божията несправедливост и да таи ревност и омраза към Авел. Гневно го укори и се опита да го въвлече в борба срещу Божието отношение към тях. Кротко, но твърдо и без страх, Авел защити справедливостта и добротата на Бога. Той посочи на Каин заблудата му и се опита да го убеди, че грешката е в самия него. Посочи му състраданието на Бога, който опази живота на техните родители, а можеше да ги накаже с незабавна смърт. Твърдеше, че Бог ги обича, иначе не би се съгласил да даде Своя Син - невинен и свят - да понесе наказанието, което те си бяха предизвикали. Всичко това още повече разпали гнева на Каин. Разум и съвест му казваха, че Авел е прав. Но той се раздразни, че брат му, който обикновено се вслушваше в неговия съвет, сега дръзна да не се съгласи с мнението му и че никак не съчувства на недоволството му. В яростта на своята страст закла брат си. |
АвторВ светлината на Библията Архив
November 2022
|