Свидетелство първо
                     (1855 г.)
                   Елън Уайт

На 20 ноември 1855 г. докато се молехме, Господният Дух внезапно и силно слезе над мен и аз бях грабната във видение.

       Видях, че Господният Дух стои настрана от църквата. Божиите служители разчитат прекалено много на силата на аргументите и нямат това твърдо упование в Бог, което би трябвало да имат. Видях, че само аргументите в полза на истината няма да подтикнат душите да застанат на страната на “остатъка”, тъй като истината не е популярна. Божиите служители трябва да я влагат в душите. Ангелът каза: “Необходимо е да я вземат стоплена от славата, да я носят в сърцата си и да я изливат с топлината и искреността на душата си към онези, които желаят да я чуят.” Малцина от съвестните са готови да се решат в резултат на силата на доказателствата.  Невъзможно е да ги раздвижим с обикновената теория на истината. Трябва да има сила , която да я придружава, живо свидетелство, което да ги раздвижи.

  Из "Събитията на последните дни" - Елън Уайт


                Ре­в­но­с­тен жи­вот
“В те­зи дни, то­ч­но пре­ди вто­ро­то при­ше­с­т­вие на Хри­с­то­с ­т­ря­б­ва да се из­вър­ши де­ло, по­до­б­но на то­ва на Йо­ан Кръ­с­ти­тел. Бог зо­ве мъ­же и же­ни, ко­и­то да при­го­т­вят хо­ра­та за Вто­ро­то при­ше­с­т­вие.

...За да се раз­не­се вест ка­то та­зи на Йо­ан, ние тря­б­ва да има­ме не­го­ва­та ду­хо­в­на опи­т­ност. Съ­що­то де­ло тря­б­ва да бъ­де из­вър­ше­но в нас. Ние тря­б­ва да гле­да­ме на Бо­га и гле­дай­ки Го, да не по­г­ле­ж­да­ме към се­бе си” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.8).

“Об­ще­ни­е­то с Бо­га ще об­ла­го­ро­ди на­ши­те ха­ра­к­те­ри и жи­вот. Хо­ра­та ще раз­би­рат кои сме ние, ка­к­то ня­ко­га по­з­на­ва­ха, че пър­ви­те уче­ни­ци са би­ли Бо­жии по­с­ле­до­ва­те­ли. То­ва ще да­де на ра­бо­т­ни­ка си­ла, ко­я­то не мо­же да бъ­де по­лу­че­на от ни­къ­де дру­га­де. Той не ще до­пу­с­не да бъ­де ли­шен от нея. Ни­е­ т­ря­б­ва да жи­ве­ем ре­в­но­с­тен жи­вот ­ жи­вот на ми­съл и дей­с­т­вие, на ти­ха мо­ли­т­ва и ре­в­но­с­т­на ра­бо­та” (“Це­ле­б­но слу­же­не”).