Глава 27
Предаването на Христос
Бях пренесена във времето, когато Исус, заедно с учениците Си, ядеше агнето на пасхалната вечеря. Сатана подлъга Юда, внушавайки му да мисли, че той е един от истинските последователи на Христос. Този ученик беше порочен човек. Той беше видял мощните дела на Исус; в продължение на земното Му служене винаги беше до Него и благодарение на неопровержимите доказателства, се беше съгласил, че Той действително беше Месия. Но въпреки това, Юда си оставаше потаен, алчен и сребролюбив. Обхвана го негодувание, когато Мария изразходва скъпото миро за Исус.
Мария обичаше своя Господ. Той ѝ беше простил много грехове и възкресил от мъртвите горещо обичния ѝ брат. За нея не съществуваше нищо, което да беше достатъчно скъпо за Исус. Колкото по-скъпо беше мирото, толкова по-пълно тя можеше да изрази благодарността си към Спасителя.
Предаването на Христос
Бях пренесена във времето, когато Исус, заедно с учениците Си, ядеше агнето на пасхалната вечеря. Сатана подлъга Юда, внушавайки му да мисли, че той е един от истинските последователи на Христос. Този ученик беше порочен човек. Той беше видял мощните дела на Исус; в продължение на земното Му служене винаги беше до Него и благодарение на неопровержимите доказателства, се беше съгласил, че Той действително беше Месия. Но въпреки това, Юда си оставаше потаен, алчен и сребролюбив. Обхвана го негодувание, когато Мария изразходва скъпото миро за Исус.
Мария обичаше своя Господ. Той ѝ беше простил много грехове и възкресил от мъртвите горещо обичния ѝ брат. За нея не съществуваше нищо, което да беше достатъчно скъпо за Исус. Колкото по-скъпо беше мирото, толкова по-пълно тя можеше да изрази благодарността си към Спасителя.
За да оправдае своята алчност Юда каза, че щеше да е по-добре, това миро да се продаде, а получените пари да се раздадат на бедите. Той не говореше така, защото беше загрижен за бедните, а защото беше егоистичен човек и често присвояваше от това, което му поверяваха за подаяние на бедните. Юда не се безпокоеше за чувствата, състоянието и даже нуждите на Исус, но, за да намери оправдание за алчността си, често се позоваваше на нуждаещите се. Тази щедра и самопожертвувателна постъпка на Мария беше най-силния упрек за неговите скъперничество и алчност. По този начин пътят за изкушението беше готов – за неговото сърце това беше благодатна почва.
Въпреки че началниците и свещениците ненавиждаха Исус, тълпи от народ постоянно Го обкръжаваха, за да слушат думи на мъдрост, и да видят с очите си Неговите чудни дела. Хората изпитваха дълбок интерес; те с вълнение Го следваха, за да слушат наставленията на този чуден Учител. Много от началниците повярваха в Него, но не се осмеляваха да изповядат вярата си, боейки се от синагогата. Юдейските свещеници и старейшини решиха, че беше крайно време срочно да предприемат нещо, за да отвлекат вниманието на хората от Исус. Опасяваха се, че всички щяха да повярват в Него. Заради това те не се чувстваха в безопасност - предстоеше им или да изгубят общественото си положение, или да приключат с Исус, предавайки Го на смърт. Но даже да Го предадяха на смърт, все пак щеше да остане като жив паметник Неговата чудотворна сила.
Исус беше възкресил Лазар от мъртвите и свещениците се опасяваха, че ако убиеха Исус, Лазар щеше да свидетелства за Неговата могъща сила. Тълпи хора идваха да видят този, който беше възкресен от мъртвите. Тогава началниците на народа постановиха да убият Лазар, за да сложат край на вълнението сред народа и да обърнат вниманието на юдеите към преданията на отците, и човешките учения, на задължителното приношение на десятъка от такива дребни билки като джоджена, копъра, и кимиона. Така свещениците искаха да си възвърнат отново влиянието над народа. Те решиха да хванат Исус, когато щеше да е сам, понеже, ако пробваха да Го арестуват сред тълпата, когато умът на хората беше предразположен към това, което Той говореше и правеше, можеха да ги убият с камъни. На Юда беше известно колко силно те желаеха да се справят с Исус и той предложи услугите си да Го предаде за няколко сребърника. Страстта към парите докара този ученик дотам, че се съгласи да предаде своя Господ в ръцете на Неговите най-зли врагове. По време на трогателното общение на Исус с учениците, на тяхната последна съвместна вечеря, Сатана реши да действа непосредствено чрез Юда; докато предателят обмисляше плановете си, Христос печално разказа на учениците Си, че тази нощ те, всичките, щяха да се усъмняват в Него и да се отрекат от Него. Но Петър горещо заяви, че ако даже всичките се отречеха от Него, той нямаше да се отрече. Исус му отговори: „Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска всички, за да ви пресее като жито; но Аз се молих за теб, да не отслабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си”(Лука 22:31,32).
В Гетсиманската градина
Аз видях Исус в градината заедно с Неговите ученици. В дълбока скръб Той ги помоли да бодърстват и да се молят, за да не паднат в изкушение. Той знаеше, че вярата им щеше да бъде изпитана, че не беше съдено светлите им надежди за земно величие да се сбъднат; а затова им беше нужна всичката сила, която можеха да получат, бодърстващи и горещо молещи се. Със силен вопъл и сълзи Исус каза: „Отче, ако щеш, отмини Ме с тая чаша; обаче не Моята воля, но Твоята да бъде” (Лука 22:42). Божият Син се молеше в агония. Огромни кървави капки пот потекоха по лицето Му и падаха на земята. Ангелите заобиколиха в кръг мястото, наблюдаващи ставащото, но само на един беше разрешено да укрепи Божия Син в Неговите мъчения. Цялото небе беше потънало в печал, ангелите снеха венците си и ги сложиха встрани до арфите си в мълчание, наблюдавайки Исус с най-дълбока тревога. Те искаха да обградят Божия Син, но старшите ангели не им позволиха да го направят, защото, когато щяха да видят, как техният Господар се предаваше в ръката на първосвещеника, те щяха да се хвърлят да Го спасят. Разработеният на небето изкупителен план трябваше да стигне до завършека си. Помолил се, Исус се върна при учениците Си, но те спяха. В този ужасен час до Него нямаше състрадателен и молещ се за Него приятел. Петър, който доскоро беше ревностен последовател на Исус, се събуди от дълбок сън. Исус му напомни убедителното му уверение. „Как! Не можахте ли ни един час да бдите с Мене?” (Мат. 26:40). Изпитвайки силни душевни мъки, Божият Син три пъти се моли в тази нощ.
Юда предава Исус
Появявайки се с група въоръжени мъже, Юда, както обикновено, приближи към своя Учител, за да Го поздрави. В тази минута войниците обкръжиха Исус, но изведнъж Той прояви Божествената Си сила и каза: „Кого търсите? (...) Аз Съм”. Опитващите се да Го хванат се отдръпнаха от Него и паднаха на земята. Исус зададе този въпрос, за да могат да почувстват Неговата власт и да получат доказателство, че ако пожелаеше, Той можеше да се освободи от ръцете им.
Учениците се сгряха от надежда, когато видяха, че цялата тълпа, въоръжена с колове и мечове, се отдръпна и падна на земята. Когато те се вдигнаха и отново обкръжиха Божия Син, Петър, измъквайки меча си, удари слугата на първосвещеника и му отсече ухото. Исус му заповяда да прибере меча, казвайки: „Или мислиш, че не мога да се примоля на Отца Си, и Той би Ми изпратил още сега повече от дванадесет легиона ангели?” (Мат.26:53). Аз видях, че когато Той произнесе тия думи, лицата на ангелите се озариха от надежда. Прииска им се веднага да обкръжат своя Повелител и да разсеят тази разярена тълпа. Но когато Исус предложи: „Но как биха се сбъднали Писанията, че това трябва така да бъде?”, лицата им помръкнаха отново (Мат.26:54). Когато Исус позволи на враговете Си да Го отведат, учениците бяха обхванати от отчаяние и горчиво разочарование. Опасявайки се за живота си, те Го изоставиха и се разбягаха. Исус остана сам в ръцете на кръвожадната тълпа. Как само тържествуваше в този момент Сатана! Каква скръб обхвана Божиите ангели! Много отряди свети ангели, начело на всеки от които стоеше високопоставен херувим, бяха изпратени на земята, за да наблюдават ареста на Божия Син. Беше им поръчано да записват всички оскърбления и издевателства, на които беше подложен Божия Син, да записват всички пристъпи на болка, които претърпяваше Исус, защото хората, които участваха в това ужасно злодеяние, трябваше отново да видят всичко това на живо.
Въпреки че началниците и свещениците ненавиждаха Исус, тълпи от народ постоянно Го обкръжаваха, за да слушат думи на мъдрост, и да видят с очите си Неговите чудни дела. Хората изпитваха дълбок интерес; те с вълнение Го следваха, за да слушат наставленията на този чуден Учител. Много от началниците повярваха в Него, но не се осмеляваха да изповядат вярата си, боейки се от синагогата. Юдейските свещеници и старейшини решиха, че беше крайно време срочно да предприемат нещо, за да отвлекат вниманието на хората от Исус. Опасяваха се, че всички щяха да повярват в Него. Заради това те не се чувстваха в безопасност - предстоеше им или да изгубят общественото си положение, или да приключат с Исус, предавайки Го на смърт. Но даже да Го предадяха на смърт, все пак щеше да остане като жив паметник Неговата чудотворна сила.
Исус беше възкресил Лазар от мъртвите и свещениците се опасяваха, че ако убиеха Исус, Лазар щеше да свидетелства за Неговата могъща сила. Тълпи хора идваха да видят този, който беше възкресен от мъртвите. Тогава началниците на народа постановиха да убият Лазар, за да сложат край на вълнението сред народа и да обърнат вниманието на юдеите към преданията на отците, и човешките учения, на задължителното приношение на десятъка от такива дребни билки като джоджена, копъра, и кимиона. Така свещениците искаха да си възвърнат отново влиянието над народа. Те решиха да хванат Исус, когато щеше да е сам, понеже, ако пробваха да Го арестуват сред тълпата, когато умът на хората беше предразположен към това, което Той говореше и правеше, можеха да ги убият с камъни. На Юда беше известно колко силно те желаеха да се справят с Исус и той предложи услугите си да Го предаде за няколко сребърника. Страстта към парите докара този ученик дотам, че се съгласи да предаде своя Господ в ръцете на Неговите най-зли врагове. По време на трогателното общение на Исус с учениците, на тяхната последна съвместна вечеря, Сатана реши да действа непосредствено чрез Юда; докато предателят обмисляше плановете си, Христос печално разказа на учениците Си, че тази нощ те, всичките, щяха да се усъмняват в Него и да се отрекат от Него. Но Петър горещо заяви, че ако даже всичките се отречеха от Него, той нямаше да се отрече. Исус му отговори: „Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска всички, за да ви пресее като жито; но Аз се молих за теб, да не отслабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си”(Лука 22:31,32).
В Гетсиманската градина
Аз видях Исус в градината заедно с Неговите ученици. В дълбока скръб Той ги помоли да бодърстват и да се молят, за да не паднат в изкушение. Той знаеше, че вярата им щеше да бъде изпитана, че не беше съдено светлите им надежди за земно величие да се сбъднат; а затова им беше нужна всичката сила, която можеха да получат, бодърстващи и горещо молещи се. Със силен вопъл и сълзи Исус каза: „Отче, ако щеш, отмини Ме с тая чаша; обаче не Моята воля, но Твоята да бъде” (Лука 22:42). Божият Син се молеше в агония. Огромни кървави капки пот потекоха по лицето Му и падаха на земята. Ангелите заобиколиха в кръг мястото, наблюдаващи ставащото, но само на един беше разрешено да укрепи Божия Син в Неговите мъчения. Цялото небе беше потънало в печал, ангелите снеха венците си и ги сложиха встрани до арфите си в мълчание, наблюдавайки Исус с най-дълбока тревога. Те искаха да обградят Божия Син, но старшите ангели не им позволиха да го направят, защото, когато щяха да видят, как техният Господар се предаваше в ръката на първосвещеника, те щяха да се хвърлят да Го спасят. Разработеният на небето изкупителен план трябваше да стигне до завършека си. Помолил се, Исус се върна при учениците Си, но те спяха. В този ужасен час до Него нямаше състрадателен и молещ се за Него приятел. Петър, който доскоро беше ревностен последовател на Исус, се събуди от дълбок сън. Исус му напомни убедителното му уверение. „Как! Не можахте ли ни един час да бдите с Мене?” (Мат. 26:40). Изпитвайки силни душевни мъки, Божият Син три пъти се моли в тази нощ.
Юда предава Исус
Появявайки се с група въоръжени мъже, Юда, както обикновено, приближи към своя Учител, за да Го поздрави. В тази минута войниците обкръжиха Исус, но изведнъж Той прояви Божествената Си сила и каза: „Кого търсите? (...) Аз Съм”. Опитващите се да Го хванат се отдръпнаха от Него и паднаха на земята. Исус зададе този въпрос, за да могат да почувстват Неговата власт и да получат доказателство, че ако пожелаеше, Той можеше да се освободи от ръцете им.
Учениците се сгряха от надежда, когато видяха, че цялата тълпа, въоръжена с колове и мечове, се отдръпна и падна на земята. Когато те се вдигнаха и отново обкръжиха Божия Син, Петър, измъквайки меча си, удари слугата на първосвещеника и му отсече ухото. Исус му заповяда да прибере меча, казвайки: „Или мислиш, че не мога да се примоля на Отца Си, и Той би Ми изпратил още сега повече от дванадесет легиона ангели?” (Мат.26:53). Аз видях, че когато Той произнесе тия думи, лицата на ангелите се озариха от надежда. Прииска им се веднага да обкръжат своя Повелител и да разсеят тази разярена тълпа. Но когато Исус предложи: „Но как биха се сбъднали Писанията, че това трябва така да бъде?”, лицата им помръкнаха отново (Мат.26:54). Когато Исус позволи на враговете Си да Го отведат, учениците бяха обхванати от отчаяние и горчиво разочарование. Опасявайки се за живота си, те Го изоставиха и се разбягаха. Исус остана сам в ръцете на кръвожадната тълпа. Как само тържествуваше в този момент Сатана! Каква скръб обхвана Божиите ангели! Много отряди свети ангели, начело на всеки от които стоеше високопоставен херувим, бяха изпратени на земята, за да наблюдават ареста на Божия Син. Беше им поръчано да записват всички оскърбления и издевателства, на които беше подложен Божия Син, да записват всички пристъпи на болка, които претърпяваше Исус, защото хората, които участваха в това ужасно злодеяние, трябваше отново да видят всичко това на живо.
RSS Feed
