Blog Archives

Отец, с поглед към Сина Си...

30/12/2017

Сн. ellenwhite.info

Галатяни 3:8 И Писанието, като предвиждаше, че Бог чрез вяра оправдава езичниците, отнапред благовести на Авраама: "в тебе ще бъдат благославяни всички народи".
Йоан 8:56 Авраам, вашият баща, би се зарадвал да види Моя ден, и видя, и се възрадва.

"Чрез символи и обещания Бог “изяви предварително благовестието на Авраама” (Гал. 3:8). А вярата на патриарха бе насочена към идещия Изкупител. Христос каза на евреите: “Баща ви Авраам се възхищаваше, че щеше да види Моя ден; и видя го, и се зарадва” (Йоан 8:56). Овенът, предложен вместо Исаак, представя Божия Син, Който трябваше да бъде пожертван вместо нас.

Когато човекът бе осъден на смърт, защото престъпи Божия закон, Отец, с поглед към Сина Си, каза на грешника: “Живей, Аз намерих откуп!”

Елън Уайт, "Патриарси и пророци", Гл. 13. "Изпит на вярата".

Вярваше ли Авраам в Триединството или вярваше в Един Бог и Неговия Син?

30/12/2017

Битие 18:17. И рече Господ: ще скрия ли от Авраама (Моя раб), каквото искам да направя?
18. От Авраама именно ще произлезе народ велик и силен, и чрез него ще бъдат благословени всички народи на земята,
19. защото Аз го избрах, за да заповядва на синовете си и на своя дом след себе си, да ходят по пътя Господен и да вършат правда и съд; и Господ ще изпълни над Авраама (всичко), що бе казал за него.
20. И рече Господ: голям е поплакът против Содом и Гомора, и грехът им е твърде тежък;
21. ще сляза и ще видя, дали постъпват тъкмо тъй, какъвто е поплакът против тях, който стига до Мене, или не; ще узная.

"Двама от небесните вестители се отдалечиха и оставиха Авраам сам с Този, Който той сега разбра, че е Божият Син. И човекът на вярата се застъпи за жителите на Содом. Веднъж ги бе спасил със сабята си; сега се стараеше да ги спаси с молитва. Лот и неговото домочадие още живееха там и неегоистичната любов, подтикнала Авраам да ги освободи от еламитите, сега се опита да ги спаси, ако бе Божията воля, от бурята на Божествения съд." Елън Уайт, "Патриарси и пророци", Гл. 12. "Авраам в Ханаан"

Кой разбърка езиците при Вавилонската кула?

29/12/2017

Вавилонската кула, Сн. eurofolkradio.com

Битие 11:5 Тогава Господ слезе да види града и кулата, що градяха синовете човешки.
7 нека слезем и смесим там езиците им тъй, че един да не разбира езика на другиго.

"Когато кулата бе завършена донякъде, една част от нея бе заета с жилища на строителите, а пък други, великолепно обзаведени и украсени помещения, бяха посветени на идолите им. Народът се радваше на успеха си и възхваляваше богове от злато и сребро, като заставаше срещу Управителя на небето и земята. Но изведнъж Бог прекъсна делото, напредвало така успешно. Изпрати ангели да осуетят делото на строителите. Кулата бе стигнала доста голяма височина и работниците на върха не можеха да общуват пряко с намиращите се на земята долу. Затова на разни нива бяха поставени постове, които да предават поръчките за необходимите материали или свързани с работата наставления. Бог им обърка езика, така че при предаване на вестите помежду им се доставяше материал, който не бе необходим, и наставления често стигаха обратни на изговорените. Настъпи смущение и почуда. Работата спря. Повече не можеше да има никаква хармония и сътрудничество. Строителите бяха съвсем неспособни да си дадат сметка за странното взаимно неразбиране. С яд и разочарование започнаха да се упрекват един друг, а съюзът им приключи с борба и кръвопролития. Като доказателство за Божието неодобрение светкавици от небето разрушиха горната част на кулата и я събориха на земята. Хората бяха принудени да разберат, че има Бог, Който владее в небето." Елън Уайт, "Патриарси и пророци" , Гл. 10. "Вавилонската кула".

Двама колеги или Баща и Син?

27/12/2017

Сн. poslednitedni.info

Йоан 3:17 Понеже Бог не е пратил Сина на света да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него.

"Божият Син, славният небесен Предводител, бе обладан от състрадание към падналата раса. Сърцето Му се развълнува от безкрайна милост, когато пред очите Му изплуваха нещастията, които предстоеше да връхлетят изгубения свят. Но Божествената Любов бе сътворила план, чрез който човекът да бъде изкупен. Нарушеният Божи закон изискваше живота на грешника. В цялата Вселена имаше само един, който можеше да задоволи Неговите изисквания. Тъй като Божественият закон е свят като самия Бог, единствено същество, равно Нему, можеше да направи умилостивение за престъплението. Никой, освен Христос, не можеше да изкупи падналия човек от проклятието на закона и да го доведе до хармония с небето. Той пожела да поеме вината и срама на греха - грях така оскърбителен за святия Бог, че трябваше да отдели Отца от Неговият Син. Христос трябваше да стигне до дълбините на нещастието, за да спаси обречения на гибел човешки род.

Докато Христос се застъпваше пред Отца в полза на грешника, небесните множества очакваха резултата с нарастващ, неописуем интерес. Дълго продължи това тайнствено общение - “съветът на мир” (Захария 6:13) за падналите човешки синове. Спасителният план бе съставен преди сътворението на Земята, защото Христос е “Агнецът, заклан от основанието на света” (Откр. 13:8); и въпреки това каква борба бе за Царя на всемира да отдаде Сина Си да умре за падналия човешки род! Но “Бог толкова възлюби света, че даде Своя единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот” (Йоан 3:16). О, тайна на изкуплението! Чудна любов на Бога към един свят, който не Го обикна! Кой може да познае дълбочините на любовта, която “надминава всяко знание”? През безкрайни векове безсмъртни умове ще изследват, за да вникнат в тайната на тази необятна любов и ще се прекланят с удивление пред нея." Елън Уайт, "Патриарси и пророци", гл. 4 "Планът на изкуплението"

Беше ли Исус Син преди да дойде на земята?

26/12/2017

Сн. poslednitedni.info

Галатяни 4:4 а когато се изпълни времето, Бог изпрати Сина Си, Който се роди от жена, роди се и под закона,

"Царят на всемира събра при Себе Си небесните множества и им изложи истинското положение на Своя Син; показа им връзката, която Той поддържа с всички сътворени същества. Божият Син споделяше трона на Отца и славата на вечния Самосъществуващ обкръжаваше и двамата. Около трона се събраха светите ангели - огромно, безкрайно множество - “десетки хиляди по десетки хиляди и хиляди по хиляди” (Откр. 5:11), най-възвишените ангели, служители и подчинени, радващи се в светлината, падаща върху тях от присъствието на Божеството. Пред събраните небесни обитатели Царят заяви, че никой освен Христос - Единородният на Бога - не може да прониква напълно в Божиите намерения и на Христос е поверено да изпълни могъщите съвети на Неговата воля" Елън Уайт, "Патриарси и пророци", гл. 1. "Защо грехът бе допуснат"

Единородният Син беше едно с Вечния Баща

25/12/2017

"Владетелят на вселената не бе сам в Своето дело на благоволение. Той имаше помощник - съработник, който можеше да оценява Неговите намерения и да споделя радостта Му, когато даваше щастие на сътворените същества. “В начало бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. То в начало беше у Бога” (Йоан 1:1, 2). Христос - Словото, Единородният на Бога, беше едно с Вечния Баща, едно по естество, по характер, по намерение, единственото Същество, което можеше да участва във всичките съвети и намерения на Бога. “И името Му ще бъде Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира” (Исая 9:6). “Чийто произход е отначало, от вечността” (Михей 5:2). А Божият Син заявява за Себе Си: “Господ Ме имаше в началото на пътя Си, преди делата Си отдавна. От века бидох помазана... Когато нареждаше основанията на земята, тогаз бях при Него и устроявах всичко. И Аз Му бях наслаждение всеки ден и веселях се всякога пред Него” (Пр. 8:22-30 - ЦП).

И светлината свети в тъмнината; а тъмнината я не схвана.

19/12/2017

От: qph.ec.quoracdn.net

От известно време сред адвентистите започнаха да духат ветрове, които преминаха в буря. Тя така гърмеше, че дори виковете на засегнатите едва се чуваха. Вместо да намалее, бурята премина в ураган и от нейния център се разнесоха листовки с предупреждения и заплахи, които изплашиха дори най-спокойните и заспали в зимен сън "очакващи". Какво се случи, че се развихри тази буря, от която затлачените води на блатото се превърнаха във вълни, готови да изхвърлят от себе си всеки, който иска да излезе от безметежния унес и сигурност на спасение в греховете?

Ще кажете, че си позволявам много остри думи и обиждам Адвентната църква? Ни най-малко. Истинската картина е описана от Спасителя в "Откровение" - "вие сте слепи"! И така, за какво блато говоря и какво го раздвижи?

Нека погледнем в историята на Адвентната църква.

От самото си създаване ЦАСД прие за ръководство Божието слово, което съдържа Десетте Божии заповеди. Те започват с "Аз съм Господ, твоят Бог, който те изведе от Египетската земя; да нямаш други богове, освен Мене". Пионерите спазваха Божията воля и Десетте заповеди бяха по-важни за тях от живота им. Те вярваха в Един Всемогъщ Бог и Неговия Син Господ Исус Христос. Силата на Адвентната църква растеше и за няколко десетилетия от 50 души, останали след Голямото разочаровение до края на века тя се увеличи неимоверно много. Всичко това продължи до смъртта на Божията вестителка. Но след това започнаха опитите Адвентната църква да бъде съборена и тласната в прегръдките на Рим.

"Кой е най-големият?"

18/12/2017

Филипяни 2:7. но обезслави себе си, като прие рабски образ и стана подобен на человеците;
8. и като се намери по образ както человек смири себе си, и послушлив биде даже до смърт, и смърт на кръст.

"Борбата за най-високия пост бе действието на същия онзи дух, който постави началото на великата борба в небесните светове и който стана причина Христос да слезе от небето, за да умре. Исус си представи мислено Луцифер, “сина на зората”, надминаващ по слава всички ангели около Божия престол и най-тясно свързан с Божия Син. Луцифер бе казал: “Ще бъда подобен на Всевишния!” (Исая 14:12, 14). Това желание за лично издигане създаде пререкания в небесните дворове и стана причина за прогонването на част от Божиите ангели. Ако Луцифер действително би пожелал да бъде като Всевишния, той никога не би напуснал определеното си място в Небето, защото духът на Всевишния се изявява в несебелюбива служба. Луцифер пожела да има Божията власт, а не Неговия характер. Той искаше да заема най-високото място. Всеки, който се ръководи от неговия дух, върши същото. Тогава отчуждението, разногласието и пререканията са неизбежни. Владичеството е наградата за силните. Царството на Сатана е царство на силата. Всеки смята другия за пречка по пътя към своето издигане или за камък, на който той трябва да стъпи, за да се изкачи по-високо.

"Докато Луцифер се стремеше упорито към равенство с Бога, Христос, Възвишеният, “се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците; и като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст” (Филип. 2:7, 8). Елън Уайт, "Копнежът на вековете",

За Съда на адвентистите след Милениума, по време на Страшния съд

17/12/2017

През 1879 г. получих видение, в което бях пренесена в деня на Страшния съд. Видях как Божият трон беше заобиколен от милиони. Но моето внимани беше насочено върху групата на онези, които бяха просветени вярващи, носели светлината на истината. Отвориха се няколко книги и всяко име от тези, които държаха истината беше споменато едно по едно и за всяко лице беше представен доклад за техните добри дела. Лицата им грееха от радост. След това се отвори друга книга, в която беше регистърът на греховете и срещу всяко име се изнася доклад за греховете на държалите истината. Техните лица помръкнаха в ужас и устните им побледняха от страх. А това беше предизвикано не само от доклада за греховете им, но най-вече от Божия поглед, Който се спираше от индивид на индивид...

Този пронизващ поглед четеши всяка мисъл, подбуда, дума и дело на всеки в този Съд. Целият им живот като че ли минаваше на лента пред подсъдимия, докато страшният поглед на ѝвсевишния почиваше върху тях. В резултат на това, всеки с неописуем ужас признава всяка своя слабост и порок, всяко незачетено предупреждение, всеки подтъпкан и подминат шанс за покаяние и реформа, и всеки миг на пропусната светлина и благословение.

Главата и тялото

15/12/2017

Елън Уайт, "Копнежът на вековете"

1 Коринтяни 11:3 Но желая да знаете, че глава на всеки мъж е Христос, а глава на жената е мъжът, глава пък на Христос е Бог.

“- глава на всеки мъж е Христос.” Бог, Който подчини всичко под нозете на Христос, “постави Го да бъде глава над всичко за църквата, която е Негово тяло, изпълнено с пълнотата на Този, Който изпълнява всичко във всички” (1Кор. 11:3; Еф. 1:22, 23). Църквата е съградена върху Христос като неин основател. Тя трябва да Му се покорява като неин глава. Не бива да разчита на човек, нито да бъде контролирана от човек. Мнозина мислят, че повереният пост, който заемат в църквата, им дава правото да диктуват какво да вярват и да вършат другите. Такова право Бог не одобрява. Спасителят заявява: “А вие всички сте братя” (Матей 23:8). Всички са изложени на изкушение и са склонни да грешат. Не можем да разчитаме на ръководството на никакъв човек. Канарата на вярата е живото присъствие на Христос в църквата. На нея могат да разчитат и най-слабите. А тези, които се смятат за най-силни, ще се окаже, че са най-слабите, ако Христос не стане тяхната сила. “Проклет да бъде оня човек, който се уповава на човека и прави плътта своя мишца.” Господ “е Канара; делата Му са съвършени”. “Блажени са всички, които се надяват на Него!” (Еремия 17:5; Второзак. 32:4; Пс. 2:12). Елън Уайт, "Копнежът на вековете", гл. 45. "Предвещание за кръста"

<<Previous