„И ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни“ (Йоан 8:32).
 “Светлина, която свети в тъмно място”
ОТКРОВЕНИЕ 14:12 Представя „АДАМ, ЕВА И ТРИЕДИНСТВОТО“ Надер Мансур Уелингтън, Нова Зеландия, април 2015 г. Заглавието на изследването ни тази сутрин се намира там, на екрана. [Само ще включа и това.] И това, за което ще говорим днес, е  Глава 15
Изява на Божията сила (Изход 5:1-12:28) Много години синовете израилеви се намираха в робство. Някога в Египет бяха влезли няколко семейства, сега бяха станали голямо множество. И бидейки обкръжени от идолопоклонство, много от тях бяха изгубили знанието си за истинския Бог и бяха забравили Неговия закон. Бяха станали като египтяните поклонници на слънцето, луната и звездите, а също на животни и изваяни. Всичко обкръжаващо ги беше пресметнато така, че те да забравят за живия Бог. Но сред евреите останаха не малко и такива, които пазеха знанието за истинския и жив Бог, Създателят на небето и земята. С огорчение те гледаха, как техните деца всеки ден наблюдаваха и даже участваха в мерзостите на езичниците, сред които живееха, покланяйки се на египетските идоли от дърво и камък, и принасяха жертви на безчувствените изваяни. Верните израилтяни скърбяха и в отчаянието си викаха към Бога, умолявайки Го да ги избави от египетското робство, и да ги изведе оттам, където бяха обградени от идолопоклонство и развращаващо влияние, обкръжаващо ги от всички страни.  Източник:
„The Godhead in black and white” by Ellen G.White Разработена и публикувана на английски език: „Restitution Ministries” P.O. Box 7137, Kariong, NSW 2250 Australia ПРЕДИСЛОВИЕ „Поради това, като имаме по милост Божия това служене, не падаме духом; но ние отхвърляме скришните срамотни дела, без да прибягваме към хитрост и без да изопачаваме словото Божие, а като се препоръчваме всекиму на съвестта пред Бога чрез откриване истината. (…) А като имаме същия дух на вярата, както е писано: „повярвах и затова говорих“, и ние вярваме, затова и говорим“ (2 Кор. 4:1, 2, 13).  Глава 14
Децата на Израел (Битие 37; 39; 41-48; Изход 1-4) Йосиф се вслушваше в наставленията на баща си и се боеше от Господа. Беше по-послушен към праведното учение на своя баща, отколкото братята му. Ценеше високо тези наставления и в чистотата на сърцето си обичаше да се покорява на Бога. Огорчаваше го недостойното поведение на този или онзи от братята му и смирено ги умоляваше да живеят праведен живот, и да оставят нечестивите си постъпки. Но с това Йосиф само настройваше братята си против себе си. Отвращението му от греха беше станало толкова голямо, че той вече не можеше да търпи как неговите братя грешат против Бога. Разказа на баща си за своето безпокойство, надявайки се, че неговият авторитет може благотворно да им повлияе. Но това изобличение още повече озлоби и настрои братята срещу Йосиф. Те видяха как баща им силно обича Йосиф и в сърцата им се настани ревност, прерастваща в ненавист; и в накрая решиха да го убият. Божи ангел във видение откри на Йосиф бъдещето, което той наивно разказа на братята си: „Ето, ние връзвахме снопи на полето; и ето, моят сноп стана и се изправи; и ето, вашите снопове се наредиха наоколо, и се поклониха на моя сноп. А братята му рекоха: Ти цар ли ще станеш над нас? Или господар ще ни станеш? И намразиха го още повече, заради сънищата му, и поради думите му. А той видя още и друг сън и го разказа на братята си, казвайки: Ето, видях още един сън, че ето, слънцето и луната, и единадесет звезди ми се поклониха. Но когато разказа това на баща си и на братята си, смъмри го баща му, като каза: Какъв е тоя сън, що си видял? Дали наистина аз и майка ти, и братята ти ще дойдем да ти се поклоним до земята? И завидяха му братята му; а баща му спазваше тия думи в паметта си”.  Сн. adventistreview.org “Времето на трудности, които светът не е познавал, откакто народ съществува (Дан. 12:1), са вече пред нас, а ние приличаме на спящите девици. Ние трябва да се събудим и да молим нашия Господ Исус Христос да ни вземе в Неговите вечни ръце и да ни носи през трудностите, вървейки пред нас” (“Публикувани ръкописи”, т.3).
 Глава 13
Яков и ангелът (Битие 32:24-33:11) Старата лъжа, посредством която Яков получи благословението, полагащо се на брат му, с нова сила напомни за себе си и той се страхуваше, че Бог щеше да позволи на Исав да отнеме живота му. В отчаянието си цяла нощ вика към Всемогъщия. Беше ми показано, как пред Яков стоеше Ангел, откривайки му в истинска светлина неговата неправилна постъпка. Когато Ангелът се обърна, за да остави Яков, той се вкопчи в Него и не го пускаше. Със сълзи на очи Яков умоляваше и настояваше пред Ангела, говорейки, че дълбоко съжалява за своя грах и несправедлива постъпка по отношение на брат си, станал причина за двадесетгодишна раздяла с родния му дом. Той се реши даже да напомни за Божието обещание и знаците за Неговото особено благоволение към него, което Всевишният му оказваше от време навреме в неговото скитничество и раздяла с бащиния дом. Цяла нощ Яков се бори с Ангела, умолявайки да го благослови. Изглеждаше, че Ангелът се съпротивлява на неговите молитви, постоянно напомняйки му всичките му грехове и в същото време се опитваше да се отскубне. С пълна решимост Яков удържаше ангела, но не физически, а със силата на живата вяра. Със закъсняла покорност и смирение, които той чувстваше заради извършената постъпка, с дълбоко страдание, Яков говореше за разкаянието на своята душа. Ангелът като че ли се отнасяше с равнодушие към молитвите му, защото през цялото време се опитваше да се освободи от хватката на Яков. Той не можеше да приложи своята свръхестествена сила, за да се отскубне от ръцете на Яков, при все че го правеше. Когато Ангелът видя, че не надвива Яков, за да го убеди в свръхестествената Си сила, Той се докосна до бедрото му и го изкълчи. Но физическата болка не допусна Яков да отслаби настойчивите си усилия. Целта му беше да получи благословение и телесната болка беше недостатъчна, за да отвлече помислите му от тази цел. Решимостта, да получи благословението, в последните минути беше по-силна, отколкото в началото. До самия край на схватката с Ангела, докато не изгря зората и не настъпи деня, вярата на Яков растеше и крепнеше. Той не пусна Ангела до тогава, докато не го благослови. Ангелът каза на Яков: „Пусни Ме да Си отида, защото се зазори. А Яков каза: Няма да Те пусна да Си идеш, доде не ме благословиш. А Той рече: Няма да се именуваш вече Яков, но Израел; защото си бил в борба с Бога и с човеци, и си надвил”.  „Който работи за души, трябва да се стреми към по-дълбоко, по-пълно, по-ясно знание, отколкото може да получи с обикновено усилие“ („Деяния на апостолите“, 20 гл.).
 "Съвет към проповядващите
непопулярните истини" Онези, които днес проповядват непопулярни истини, не бива да се обезкуражават, ако понякога не срещат подобен добър прием дори от хора, твърдящи, че са християни, както беше с Павел и неговите сътрудници. Вестителите на кръста трябва да се укрепят с бдение и молитва и да напредват с вяра и кураж, работейки винаги в името на Исус. Те трябва да издигат Христос като посредник на човека в небесното светилище, като такъв, в който са съсредоточени всички жертви на старозаветното богослужение и чрез чиято изкупителна жертва престъпниците на Божия закон могат да намерят мир и прощение.  Глава 12
Яков и Исав (Битие 25:19-34; 27:1-32) Бог съобщи края още в началото. Преди да се родят Яков и Исав, Той знаеше, какъв характер щеше да се оформи у всеки от тях. Знаеше, че сърцето на Исав нямаше да Го послуша. Отговаряйки на обезпокоителната молитва на Ревека, Господ й съобщи, че щеше да роди две деца и че по-големият щеше да служи на по-малкия. Той й съобщи бъдещето на нейните два сина: от тях щяха да произлязат два народа - единият, от които, щеше да бъде „по-силен от другия, и по-големият щеше да служи на по-малкия”. По онова време първородният имаше особени преимущества и привилегии, каквито нямаше никой друг член от семейството. Исаак обичаше повече Исав, защото му носеше дивеч; заради неговите смелост и мъжествен дух, които проявяваше по време на лова на диви зверове. Яков беше любимият син на майката, защото имаше мек характер, доставяйки й радост и щастие. От майка си Яков научи, как Бог й беше съобщил, че по-големият ще служи на по-малкия. Разсъждавайки по младежки, той стигна до извода, че това обещание не можеше да бъде изпълнено, доколкото на Исав се полагаха всички привилегии, принадлежащи на първородния. Когато веднъж Исав се връщаше от полето, изтощен от глад, Яков се възползва от предоставената му възможност да обърне нуждата на Исав в своя изгода. Той предложи на брат си паница леща, настойчиво искайки в замяна да се откаже от правото си на първородство. И Исав продаде своето първородство на Яков. |
 АвторВ светлината на Библията Архив
October 2019
|
RSS Feed
