Глава 24
Божият ковчег и успехите на Израил
(1 Цар. 3-6 гл.; 2 Цар. 6 гл.; 3 Цар. 8 гл.)
Свещеният сандък на Божия ковчег беше направен специално за съхранение на двете плочи, представляващи самия Бог. Този ковчег се смяташе за славата и силата на Израил. Знакът на Божието присъствие пребиваваше над него ден и нощ. Свещениците, служащи пред него, тържествено му посвещаваха своята свята служба. Те носеха нагръдник, обшит със скъпоценни разноцветни камъни като тези, които представяха дванадесетте основни на Божия град. На всеки скъпоценен камък, обримчен със злато, беше изрязано по едно от имената на дванадесетте израилеви племена. Тази разкошна, впечатляваща част от свещеническите одежди, се закрепяше на раменете и покриваше гърдите.
Отляво и отдясно на нагръдника се намираха два много по-едри камъка, сияещи с неописуема красота. Когато съдиите разглеждаха сложно дело, което сами не можеха да разрешат, те се обръщаше към свещеника и питаха Бог, Който им отговаряше. Ако Той беше благосклонен и ако им даряваше успех, тогава ореол от светлина и слава по особен начин оцветяваше скъпоценния камък вдясно. Ако Той беше недоволен, като че ли облак сянка покриваше скъпоценния камък отляво. Когато свещениците питаха Бог да отидат ли на война или не, ако скъпоценният камък отдясно беше окръжен с ореол светлина, това означаваше „идете, ще имате успех”. Ако камъкът отляво се покриеше с облачна сянка, това означаваше „не отивайте на война, понеже няма да имате успех”.
Божият ковчег и успехите на Израил
(1 Цар. 3-6 гл.; 2 Цар. 6 гл.; 3 Цар. 8 гл.)
Свещеният сандък на Божия ковчег беше направен специално за съхранение на двете плочи, представляващи самия Бог. Този ковчег се смяташе за славата и силата на Израил. Знакът на Божието присъствие пребиваваше над него ден и нощ. Свещениците, служащи пред него, тържествено му посвещаваха своята свята служба. Те носеха нагръдник, обшит със скъпоценни разноцветни камъни като тези, които представяха дванадесетте основни на Божия град. На всеки скъпоценен камък, обримчен със злато, беше изрязано по едно от имената на дванадесетте израилеви племена. Тази разкошна, впечатляваща част от свещеническите одежди, се закрепяше на раменете и покриваше гърдите.
Отляво и отдясно на нагръдника се намираха два много по-едри камъка, сияещи с неописуема красота. Когато съдиите разглеждаха сложно дело, което сами не можеха да разрешат, те се обръщаше към свещеника и питаха Бог, Който им отговаряше. Ако Той беше благосклонен и ако им даряваше успех, тогава ореол от светлина и слава по особен начин оцветяваше скъпоценния камък вдясно. Ако Той беше недоволен, като че ли облак сянка покриваше скъпоценния камък отляво. Когато свещениците питаха Бог да отидат ли на война или не, ако скъпоценният камък отдясно беше окръжен с ореол светлина, това означаваше „идете, ще имате успех”. Ако камъкът отляво се покриеше с облачна сянка, това означаваше „не отивайте на война, понеже няма да имате успех”.
Когато веднъж в годината първосвещеникът влизаше в Светая Светих и там извършваше служба пред ковчега на Божието присъствие, с внушаващ благоговеен трепет, той питаше Бог и Бог често му отговаряше на глас. Когато Господ не отговаряше гласно, Той осветяваше със свещени лъчи светлина и слава херувима, стоящ от дясната страна на ковчега, в знак на одобрение или благоволение. Ако Той отказваше да изпълни молбата, спускаше се облак над херувима, стоящ отляво.
Четири небесни ангела постоянно съпровождаха Божия ковчег при всичките му странствания, охранявайки го от всякакви опасности и изпълнявайки всякакво поръчение, отнасящо се за ковчега на завета. Исус Христос, Божият Син, съпроводен от небесни ангели, вървеше пред ковчега, когато свещениците го носеха към Йордан и водата се разтвори пред тях. Христос и ангелите стояха редом с ковчега, заедно със свещениците на дъното на реката дотогава, докато целият Израил не премина Йордан. Христос и ангелите съпровождаха ковчега и когато израилтяните, в продължение на седем дни, обикаляха Ерихон и в резултат събориха масивните стени, окръжаващи града, и го предадоха в ръцете на Израил.
Последствия от небрежността на Илия
Бъдещият първосвещеник на израилевия народ, Илий, извиси синовете си до свещеническа служба. Единствено на Илий беше позволено веднъж в годината да влиза в Светая Светих. Неговите синове служеха на входа на скинията; службата им се състоеше в това, че заколваха жертвените животни и ги принасяха във всесъжение на жертвеника. Те често злоупотребяваха с това свято задължение. Бяха егоистични, алчни, завистливи, ненаситни и разпуснати хора. Бог нееднократно беше изобличавал Илий, че се отнася с престъпна небрежност към дисциплината в семейството си. Илий укоряваше синовете си, но не ги възпираше. След като бяха допуснати до свещеническа служба, Илий чуваше, че неговите деца крадат от принесеното от израилтяните приношение, дръзко нарушават Божия закон и недостойно се обхождат, въвеждайки по този начин и самия Израил в грях.
Господ извести на момчето Самуил за съдбите, с които Той щеше да споходи дома на Илий, заради неговата небрежност. „Тогава Господ каза на Самуил: Ето, Аз ще извърша в Израел такова дело, че на всеки, който го чуе, ще му писнат ушите. В онзи ден ще извърша против Илий всичко, което говорих за дома му. Ще започна и ще завърша. Защото му известих, че ще съдя дома му до века поради беззаконието, за което той знае. Понеже синовете му навлякоха проклятие на себе си, а той не ги спря. Затова се заклех относно Илиевия дом, че беззаконието на Илиевия дом няма да се очисти до века нито с жертва, нито с принос”.
Постъпките на Илиевите синове бяха дотолкова дръзки и така оскърбителни за светия Бог, че никаква жертва не можеше да изкупи толкива злонамерени престъпления. Тези грешни свещеници оскверняваха жертвите, сочещи на Сина Божи; с богохулното си поведение поругаваха Неговата изкупителна кръв – истинския смисъл на всички жертвоприношения.
Самуил каза на Илий думите на Господ. „И Илий каза: Той е Господ, нека стори каквото Му е угодно”. Илий знаеше, че се безчести Божието име и чувстваше в това своя грях. Примири се с това, че Бог щеше да го накаже за греховната му небрежност. Словото на Господа, казано на Самуил, беше обявено от Илий пред целия Израил. Така той се надяваше да поправи донякъде миналата си грешна небрежност, но присъдата, произнесена над Илий, не го остави да живее дълго.
Израилтяните отидоха да воюват с филистимците и претърпяха поражение, губейки четири хиляди убити войни. Победените се изплашиха. Те знаеха, че ако другите народи чуеха за поражението им, бидейки техни врагове, щяха да се осмелят и да излязат на война срещу Израил. Старейшините на народа решиха, че това стана, защото с тях не беше ковчега на Господния завет и изпратиха в Сило за ковчега. Спомниха си как бяха преминали Йордан, как носейки пред себе си ковчега, преодоляваха всичките свои врагове. Не осъзнаваха, че силата им се състоеше в послушанието на закона, който се намираше в ковчега и се явяваше представител на самия Бог. Нечестивите свещеници Офний и Финеес, намирайки се винаги до ковчега, дръзко бяха нарушавали Божия закон. И не някой друг, а тези порочни свещеници съпровождаха ковчега към израилевия стан. Когато ковчегът пристигна в стана, увереността на войниците за победа се възроди и те помислиха, че сега вече ги очакваше успех.
Залавянето на ковчега
„И като дойде ковчегът на Господния завет в стана, целият Израел възкликна с голям глас, тъй щото земята проехтя. А филистимците, като чуха гласа на възклицанието, рекоха: Що значи това шумно и голямо възклицание в стана на евреите? И научиха се, че Господният ковчег дошъл в стана. Тогава филистимците се уплашиха, защото казваха: Бог е дошъл в стана. И рекоха: Горко ни! Защото такова нещо не е ставало досега. Горко ни! Кой ще ни избави от ръката на тия мощни богове, които поразиха египтяните с всякаква язва в пустинята. Укрепете се филистимци; бъдете мъжествени, за да не станете слуги на евреите, както те станаха на вас; бъдете мъжествени, та се бийте с тях. Тогава филистимците се биха; и Израил беше поразен, и всеки побягна в шатъра си; и стана много голямо поражение, защото паднаха тридесет хиляди пешаци от Израиля. И Божият ковчег бе хванат, а двамата Илиеви синове, Офний и Финеес, бяха убити”.
Филистимците помислиха, че ковчегът беше Бога на израилтяните. Те не знаеха, че живият Бог, създал небето и земята и дал на Своя народ закона на Синай, им беше донесъл разцвет или бедствие, в зависимост от съблюдаване или нарушаване на Неговия закон, намиращ се в свещения сандък.
Загинаха голям брой израилтяни. По време на сражението Илий седеше на пътя и се взираше в далечината, с трепетно сърце очаквайки вести от полето на боя. Страхуваше се, че ковчегът можеше да бъде хванат и осквернен от филистимците. Накрая в Сило дотича вестоносец и извести на Илий, че неговите двама сина са убити. Колкото и ужасна да беше вестта, у Илий се намериха сили да я изслуша и да понесе нейната болка, или най-малкото – прояви спокойствие, тъй като имаше причини да очаква това. Но когато вестоносецът добави: „И Божият ковчег е хванат”, от разтърсването Илий се люшна и падна възнак, и умря. Сподели със синовете си Божия гняв, тъй като до голяма степен той беше виновен за техните грешни дела, понеже престъпно пренебрегваше задължението да ги удържа. Пленяването на Божия ковчег от филистимците беше най-голямото бедствие, което можеше да постигне Израил. Жената на Финеес, по това време умираща при раждане, нарече сина си Ихавод, което значи „неславен”, казвайки си: „Славата се изгуби от Израиля, защото Божият ковчег се хванал”.
Във филистимската земя
Бог позволи враговете на Израил да пленят Неговия ковчег, за да покаже на Израил, доколко напразно е да се доверяваш на ковчега, символ на Неговото присъствие и в същото време да не съблюдаваш заповедите, намиращи се вътре. Лишавайки евреите от този свят предмет, Бог смири гордостта и силата им, а също и самоувереността им.
Филистимците тържествуваха, мислейки, че са пленили известния Бог на израилтяните, Който беше извършил толкова чудеса за Своя народ, докарвайки в ужас другите народи. Те занесоха ковчега на завета в Азот, във великолепния храм, построен в чест на най-почитания бог - Дагон и поставиха този свят символ на Божието присъствие редом с него. На сутринта жреците влязоха в храма и се ужасиха, виждайки Дагон, лежащ с лицето си към пода пред Господния ковчег. Те вдигнаха Дагон и го поставиха на мястото му, мислейки, че е паднал случайно. Но на следващото утро техният бог Дагон отново лежеше на земята, с лицето си надолу пред Господния ковчег, но вече с отсечени ръце и глава.
Божиите ангели, постоянно съпровождащи ковчега, повалиха ничком този безчувствен идол, а после го осакатиха, за да докажат, че истинският и жив Бог е по-високо от всички богове, и че пред Него всички езически божества са нищо. Езичниците се отнасяха с голяма почит и благоговение към бога си Дагон и след случилото се, твърде опечалени, помислиха, че това е лоша поличба, и че всичките им богове може би щяха да бъдат покорени и разрушени от евреите, а еврейският Бог да стане по-силен и по-могъщ от всичките им богове. Те изнесоха Господния ковчег от езическия си храм и го сложиха по-далеч от него.
В продължение на седем месеца Божият ковчег се намираше във филистимската земя. Филистимците победиха израилтяните и плениха това, в което предполагаха, се състоеше силата на враговете им, и сега решиха, че завинаги щяха да са в безопасност и израилевата армия нямаше да е повече страшна. Но радостта от така постигналия ги успех беше помрачена от плач по цялата земя, причина за който беше Божият ковчег. С ужас филистимците го пренасяха от място на място, но където и да го местеха, навсякъде, заедно с него настъпваха беди и безчестия, гибел и разорение, които Бог изпращаше на този народ. Накрая филистимците сериозно се замислиха какво да правят с ковчега. Съпровождащите го ангели го пазеха от всевъзможни повреди. Филифстимците не се осмелиха даже да го отворят. Помнейки печалната съдба на Дагон, те се бояха да докоснат ковчега и се страхуваха да се доближат до него. Призовавайки всичките си жреци и гадатели, филистимците попитаха какво да правят с Божия ковчег. В отговор те ги посъветваха да го изпратят обратно на народа, на когото принадлежеше, с богата повинност и ако Бог благоволеше да го приеме, те щяха да се излекуват. Филистимците разбраха, че над тях тежеше Божията ръка, защото бяха пленили Неговия ковчег, принадлежащ само на Израил.
Завръщането на ковчега в Израил
На някои от филистимците това не се хареса. Те считаха за прекалено унизително да върнат ковчега на евреите и твърдяха, че никой от филистимците няма да се осмели да носи ковчега на израилевия Бог, заради Когото беше погубен толкова народ от филистимските градове. Но жреците и гадателите увещаваха да не ожесточават сърцата си, подобно фараона и египтяните, за да не си навлекат още повече нещастия и беди. Жреците посъветваха боящите се, да не се докосват до Божия ковчег: „И тъй, сега вземете си една нова кола, та я пригответе, вземете и две дойни крави, на които хомот не е турян, и впрегнете кравите в колата, а телците им вземете отдире тях, и върнете ги у дома. Тогава вземете Господния ковчег, та го турете на колата; и златните неща, които Му отдавате в принос за престъпление, турете в ковчезец от страната му; и изпратете го да си иде. И гледайте, ако тръгне по пътя към своята граница у Ветсемес, тогава Той ни е сторил това голямо зло; но ако не, не е Неговата воля, която ни е поразила, но това ни е постигнало случайно. И мъжете сториха така; взеха две дойни крави, та ги впрегнаха в колата, а телците им затвориха у дома. (…) И кравите се отправиха по пътя право към Ветсемес; все по друма вървяха, и ревяха като отиваха, без да се обръщат ни надясно, ни наляво”.
Филистимците знаеха, че беше невъзможно да принудят кравите да оставят у дома малките си телета, ако Някаква невидима сила не ги заставеше да го направят. Кравите се отправиха направо към Ветсемес, ревейки за телетата си, но в същото време отдалечавайки се в противоположната на тях посока. Филистимските князе вървяха зад ковчега до границата на Ветсемес. Те не се осмелиха да се доверят напълно на кравите за този свят предмет, опасявайки се, че ако нещо се случеше с него по пътя, над тях щяха да се стоварят още по-големи бедствия. Не знаеха, че Божии ангели съпровождаха ковчега и направляваха кравите към онова място, накъдето трябваше да отидат.
Наказани за самонадеяност
Жителите на Ветсемес жънеха на полето и виждайки, че кравите возят на кола Господния ковчег, много се зарадваха. Те знаеха, че това беше Божията ръка. Кравите докараха каруцата, на която беше натоварен ковчега до един голям камък и спряха. Левити снеха Божия ковчег, после принесоха за всесъжение на Бога каруцата с кравите, докарали свещения ковчег и приношенията на филистимците. След това филистимските князе се върнаха в Акарон и бедствията спряха.
Жителите на Ветсемес бяха любопитни да узнаят каква велика сила се криеше в този ковчег, благодарение на която стана това чудо. Те смятаха, че ковчегът сам по себе си притежава такава мощна сила и тя няма отношение към Бог. Никой, освен специално назначените за тази цел хора, нямаше право да вдига капака на ковчега и да поглежда вътре. Това означаваше, той да умре, тъй като все едно беше видял самия Бог. И когато хората, поощрявайки своето любопитство отвориха ковчега, за да видят свещените му тайни, където, даже покланящите се на идолите си езичници не се осмелиха да надзърнат, ангелите, съпровождащи ковчега, убиха повече от петдесет хиляди мъже.
Тогава жителите на Ветсемес, изплашени от ковчега, казаха: „Кой може да застане пред Господа, пред светия тоя Бог? И при кого да отиде Той от нас. И изпратиха вестители до кириатиаримските жители да кажат: Филистимците донесоха назад Господния ковчег; слезте и изкачете го при себе си”. Жителите на Кириатиарим пренесоха Господния ковчег в дома на Аминадав и посветиха синовете му да го пазят. В продължение на двадесет години евреите се намираха под властта на филистимците и за това време се смириха пред Бог, и се разкаяха за греховете си. Самуил ходатайстваше за тях пред Бога и Бог отново се смили над народа Си. Когато филистимците пак започнаха война с Израил, Господ по чуден начин изпрати ужас на филистимците и израилтяните преодоляха враговете си. Господният ковчег остана в дома на Аминадав дотогава, докато цар над Израил не стана Давид. „След това Давид събра всичките отбрани мъже от Израил, на брой тридесет хиляди души. И Давид тръгна от Ваала Юдова и отиде заедно с целия народ, за да принесе от там Господния ковчег”, от дома на Аминадав. Синовете на Аминадав, Оза и Ахио, караха нова кола, а Давид и целият израилев народ, свиреха пред Господа на всякакви музикални инструменти. „Когато стигнаха до Нахоновия харман, Оза простря ръката си към Божия ковчег и го хвана, защото воловете го раздрусаха. Тогава Господният гняв пламна против Оза и Бог го порази за грешката му; и той умря там, при Божия ковчег”.
Оза се разгневи на воловете затова, че се препънаха. Той прояви недоверието си към Бог, считайки, че Този, Който изведе ковчега от филистимската земя, нямаше да се грижи за него сега. Ангелите, съпровождащи ковчега, поразиха Оза за това, че той в самонадеяно раздразнение беше протегнал ръка към Божия ковчег.
„В онзи ден Давид се уплаши от Господа и каза: Как ще дойде Господния ковчег при мене? Затова Давид отказа да премести Господния ковчег при себе си в Давидовия град и го отклони в къщата на гетеца Овид-едом”. Давид знаеше, че е грешен и се боеше, подобно Оза, да не постъпи в нещо самонадеяно, и да си навлече Господния гняв. „И Господния ковчег престоя в къщата на гетеца Овид-едом три месеца. И Господ благослови Овид-едом и целия му дом”.
Бог учеше Своя народ, че Неговият ковчег едновременно се явяваше ужас и смърт за тези, които нарушаваха Неговите заповеди, съдържащи се в него, и благословение и сила за тези, които се покоряваха на Неговия закон. Когато Давид чу как обилно Бог беше благословил дома на Овид-едом и всичко, що беше там, докато в неговия дом се намираше Божият ковчег, той се посвети на Бог и заповяда всички управители на държавата да се въздържат от ежедневните си дела и от всичко, което можеше да отвлече ума им от този свещен акт. Те трябваше да се осветят, за да съпроводят Господния ковчег до града на Давид. „Тогава Давид отиде, та принесе с веселие Божия ковчег от къщата на Овид-едом в Давидовия град. (…) И донесоха Господния ковчег, та го положиха на мястото му, всред шатъра, който Давид беше поставил за него; и Давид принесе всеизгаряния и примирителни приноси пред Господ”.
В храма на Соломон
Привършвайки строителството на храма, Соломон събра всички старейшини и най-влиятелните хора на Израил, за да принесат ковчега на Господния завет от града на Давид. Тези хора посветиха себе си на Бог и с небивала тържественост, и благоговение, вървяха след свещениците, носещи ковчега. „Те възнесоха Господния ковчег и шатъра за срещане с всичките свети принадлежности, които бяха в шатъра; свещениците и левитите ги възнесоха. А цар Соломон и цялото израилево общество, колкото се бяха събрали при него, бяха с него пред ковчега, и жертваха овци и говеда, които за множеството си не можеха да се пресметнат или да се изброят” (3 Цар. 8:4, 5).
Соломон последва примера на баща си Давид, принасяйки жертви на Бог след всяка шеста стъпка. С песни, музика и невиждана тържественост „свещениците внесоха ковчега на Господния завет на мястото му, в светилището на дома, в пресветото място, под крилата на херувимите”. Защото херувимите бяха с крилата си разперени над мястото на ковчега и херувимите покриваха отгоре ковчега, и върлините му”.
Беше построено великолепно светилище по образеца, показан на Мойсей на планината Синай, а в последствие даден от Господ на Давид. Земното светилище беше направено по подобие на небесното. Към двата херувима, стоящи на капака на ковчега, Соломон добави още два, но по-големи, отколкото стоящите на двете страните на капака - постоянно бдящи на страж за Божия закон. Беше невъзможно да се опишат красотата и великолепието на това светилище. Тук, както някога в скинията, тържествено и благоговейно внесоха ковчега на завета и го поставиха на специално място под крилата на двата херувима, стоящи на пода.
Свещеният хор, обединил гласовете си със звуците на всякакви музикални инструменти, хвалеше небесния Бог. Докато храмът се озвучаваше и над цял Ерусалим се носеха гласовете, слети в дивна хармония със свиренето на музикалните инструменти, Божият облак изпълни храма, подобно на облака, изпълнил някога скинията. „А щом излязоха свещениците из светилището, облакът изпълни Господния дом; така щото, поради облака, свещениците не можаха да застанат, за да служат, защото Господната слава изпълни Господния дом”.
Цар Соломон стоеше на меден подиум пред жертвеника, благославяйки народа. После преклони колене, протегна ръце към небето и изля гореща, възвишена молитва към Бог, а всички, събрани в храма, стояха с наведени глави. При завършване на молитвата беше извършено чудо – огън падна от небето и погълна жертвата.
Бог обеща на Соломон, че ако той Му останеше верен и целият израилев народ се покоряваше на Неговите заповеди, този величествен храм щеше вечно да стои с цялото си величие и красота като доказателство за процъфтяването и обилните благословения, изливани над Израил за послушанието му. Но няколкостотин години по-късно, заради греховете на Израил, когато народът отстъпи от Твореца си, Иерусалимският храм беше постигнат от голямото бедствие, за което Бог беше предупредил Своя народ.
Пленяването на Израил
Заради това, че израилтяните многократно престъпваха Божиите заповеди и вършеха нечестиви дела, Бог допусна пленяването им за наказание, и смирение на Своя народ. Малко преди разрушаването на храма, Бог предупреди Своите малочислени верни слуги за участта, която щеше да постигне този храм - гордост на нацията, но в резултат на богоотстъпничеството на Израил, станал място на идолопоклонство. Всевишният им откри, че израилтяните ги очакваше плен. Преди разрушението, верни Божии мъже изнесоха оттам ковчега, в който се пазеха каменните скрижали. Със скръбни и печални сърца те тайно го скриха в пещера за вечно пазене, за да не се върне никога повече на израилевия народ, заради неговите беззакония и отстъпничество. Този ковчег е скрит и до ден днешен. Откакто го изнесоха от храма и скриха на тайно в пещерата, никой никога не го е виждал.
Четири небесни ангела постоянно съпровождаха Божия ковчег при всичките му странствания, охранявайки го от всякакви опасности и изпълнявайки всякакво поръчение, отнасящо се за ковчега на завета. Исус Христос, Божият Син, съпроводен от небесни ангели, вървеше пред ковчега, когато свещениците го носеха към Йордан и водата се разтвори пред тях. Христос и ангелите стояха редом с ковчега, заедно със свещениците на дъното на реката дотогава, докато целият Израил не премина Йордан. Христос и ангелите съпровождаха ковчега и когато израилтяните, в продължение на седем дни, обикаляха Ерихон и в резултат събориха масивните стени, окръжаващи града, и го предадоха в ръцете на Израил.
Последствия от небрежността на Илия
Бъдещият първосвещеник на израилевия народ, Илий, извиси синовете си до свещеническа служба. Единствено на Илий беше позволено веднъж в годината да влиза в Светая Светих. Неговите синове служеха на входа на скинията; службата им се състоеше в това, че заколваха жертвените животни и ги принасяха във всесъжение на жертвеника. Те често злоупотребяваха с това свято задължение. Бяха егоистични, алчни, завистливи, ненаситни и разпуснати хора. Бог нееднократно беше изобличавал Илий, че се отнася с престъпна небрежност към дисциплината в семейството си. Илий укоряваше синовете си, но не ги възпираше. След като бяха допуснати до свещеническа служба, Илий чуваше, че неговите деца крадат от принесеното от израилтяните приношение, дръзко нарушават Божия закон и недостойно се обхождат, въвеждайки по този начин и самия Израил в грях.
Господ извести на момчето Самуил за съдбите, с които Той щеше да споходи дома на Илий, заради неговата небрежност. „Тогава Господ каза на Самуил: Ето, Аз ще извърша в Израел такова дело, че на всеки, който го чуе, ще му писнат ушите. В онзи ден ще извърша против Илий всичко, което говорих за дома му. Ще започна и ще завърша. Защото му известих, че ще съдя дома му до века поради беззаконието, за което той знае. Понеже синовете му навлякоха проклятие на себе си, а той не ги спря. Затова се заклех относно Илиевия дом, че беззаконието на Илиевия дом няма да се очисти до века нито с жертва, нито с принос”.
Постъпките на Илиевите синове бяха дотолкова дръзки и така оскърбителни за светия Бог, че никаква жертва не можеше да изкупи толкива злонамерени престъпления. Тези грешни свещеници оскверняваха жертвите, сочещи на Сина Божи; с богохулното си поведение поругаваха Неговата изкупителна кръв – истинския смисъл на всички жертвоприношения.
Самуил каза на Илий думите на Господ. „И Илий каза: Той е Господ, нека стори каквото Му е угодно”. Илий знаеше, че се безчести Божието име и чувстваше в това своя грях. Примири се с това, че Бог щеше да го накаже за греховната му небрежност. Словото на Господа, казано на Самуил, беше обявено от Илий пред целия Израил. Така той се надяваше да поправи донякъде миналата си грешна небрежност, но присъдата, произнесена над Илий, не го остави да живее дълго.
Израилтяните отидоха да воюват с филистимците и претърпяха поражение, губейки четири хиляди убити войни. Победените се изплашиха. Те знаеха, че ако другите народи чуеха за поражението им, бидейки техни врагове, щяха да се осмелят и да излязат на война срещу Израил. Старейшините на народа решиха, че това стана, защото с тях не беше ковчега на Господния завет и изпратиха в Сило за ковчега. Спомниха си как бяха преминали Йордан, как носейки пред себе си ковчега, преодоляваха всичките свои врагове. Не осъзнаваха, че силата им се състоеше в послушанието на закона, който се намираше в ковчега и се явяваше представител на самия Бог. Нечестивите свещеници Офний и Финеес, намирайки се винаги до ковчега, дръзко бяха нарушавали Божия закон. И не някой друг, а тези порочни свещеници съпровождаха ковчега към израилевия стан. Когато ковчегът пристигна в стана, увереността на войниците за победа се възроди и те помислиха, че сега вече ги очакваше успех.
Залавянето на ковчега
„И като дойде ковчегът на Господния завет в стана, целият Израел възкликна с голям глас, тъй щото земята проехтя. А филистимците, като чуха гласа на възклицанието, рекоха: Що значи това шумно и голямо възклицание в стана на евреите? И научиха се, че Господният ковчег дошъл в стана. Тогава филистимците се уплашиха, защото казваха: Бог е дошъл в стана. И рекоха: Горко ни! Защото такова нещо не е ставало досега. Горко ни! Кой ще ни избави от ръката на тия мощни богове, които поразиха египтяните с всякаква язва в пустинята. Укрепете се филистимци; бъдете мъжествени, за да не станете слуги на евреите, както те станаха на вас; бъдете мъжествени, та се бийте с тях. Тогава филистимците се биха; и Израил беше поразен, и всеки побягна в шатъра си; и стана много голямо поражение, защото паднаха тридесет хиляди пешаци от Израиля. И Божият ковчег бе хванат, а двамата Илиеви синове, Офний и Финеес, бяха убити”.
Филистимците помислиха, че ковчегът беше Бога на израилтяните. Те не знаеха, че живият Бог, създал небето и земята и дал на Своя народ закона на Синай, им беше донесъл разцвет или бедствие, в зависимост от съблюдаване или нарушаване на Неговия закон, намиращ се в свещения сандък.
Загинаха голям брой израилтяни. По време на сражението Илий седеше на пътя и се взираше в далечината, с трепетно сърце очаквайки вести от полето на боя. Страхуваше се, че ковчегът можеше да бъде хванат и осквернен от филистимците. Накрая в Сило дотича вестоносец и извести на Илий, че неговите двама сина са убити. Колкото и ужасна да беше вестта, у Илий се намериха сили да я изслуша и да понесе нейната болка, или най-малкото – прояви спокойствие, тъй като имаше причини да очаква това. Но когато вестоносецът добави: „И Божият ковчег е хванат”, от разтърсването Илий се люшна и падна възнак, и умря. Сподели със синовете си Божия гняв, тъй като до голяма степен той беше виновен за техните грешни дела, понеже престъпно пренебрегваше задължението да ги удържа. Пленяването на Божия ковчег от филистимците беше най-голямото бедствие, което можеше да постигне Израил. Жената на Финеес, по това време умираща при раждане, нарече сина си Ихавод, което значи „неславен”, казвайки си: „Славата се изгуби от Израиля, защото Божият ковчег се хванал”.
Във филистимската земя
Бог позволи враговете на Израил да пленят Неговия ковчег, за да покаже на Израил, доколко напразно е да се доверяваш на ковчега, символ на Неговото присъствие и в същото време да не съблюдаваш заповедите, намиращи се вътре. Лишавайки евреите от този свят предмет, Бог смири гордостта и силата им, а също и самоувереността им.
Филистимците тържествуваха, мислейки, че са пленили известния Бог на израилтяните, Който беше извършил толкова чудеса за Своя народ, докарвайки в ужас другите народи. Те занесоха ковчега на завета в Азот, във великолепния храм, построен в чест на най-почитания бог - Дагон и поставиха този свят символ на Божието присъствие редом с него. На сутринта жреците влязоха в храма и се ужасиха, виждайки Дагон, лежащ с лицето си към пода пред Господния ковчег. Те вдигнаха Дагон и го поставиха на мястото му, мислейки, че е паднал случайно. Но на следващото утро техният бог Дагон отново лежеше на земята, с лицето си надолу пред Господния ковчег, но вече с отсечени ръце и глава.
Божиите ангели, постоянно съпровождащи ковчега, повалиха ничком този безчувствен идол, а после го осакатиха, за да докажат, че истинският и жив Бог е по-високо от всички богове, и че пред Него всички езически божества са нищо. Езичниците се отнасяха с голяма почит и благоговение към бога си Дагон и след случилото се, твърде опечалени, помислиха, че това е лоша поличба, и че всичките им богове може би щяха да бъдат покорени и разрушени от евреите, а еврейският Бог да стане по-силен и по-могъщ от всичките им богове. Те изнесоха Господния ковчег от езическия си храм и го сложиха по-далеч от него.
В продължение на седем месеца Божият ковчег се намираше във филистимската земя. Филистимците победиха израилтяните и плениха това, в което предполагаха, се състоеше силата на враговете им, и сега решиха, че завинаги щяха да са в безопасност и израилевата армия нямаше да е повече страшна. Но радостта от така постигналия ги успех беше помрачена от плач по цялата земя, причина за който беше Божият ковчег. С ужас филистимците го пренасяха от място на място, но където и да го местеха, навсякъде, заедно с него настъпваха беди и безчестия, гибел и разорение, които Бог изпращаше на този народ. Накрая филистимците сериозно се замислиха какво да правят с ковчега. Съпровождащите го ангели го пазеха от всевъзможни повреди. Филифстимците не се осмелиха даже да го отворят. Помнейки печалната съдба на Дагон, те се бояха да докоснат ковчега и се страхуваха да се доближат до него. Призовавайки всичките си жреци и гадатели, филистимците попитаха какво да правят с Божия ковчег. В отговор те ги посъветваха да го изпратят обратно на народа, на когото принадлежеше, с богата повинност и ако Бог благоволеше да го приеме, те щяха да се излекуват. Филистимците разбраха, че над тях тежеше Божията ръка, защото бяха пленили Неговия ковчег, принадлежащ само на Израил.
Завръщането на ковчега в Израил
На някои от филистимците това не се хареса. Те считаха за прекалено унизително да върнат ковчега на евреите и твърдяха, че никой от филистимците няма да се осмели да носи ковчега на израилевия Бог, заради Когото беше погубен толкова народ от филистимските градове. Но жреците и гадателите увещаваха да не ожесточават сърцата си, подобно фараона и египтяните, за да не си навлекат още повече нещастия и беди. Жреците посъветваха боящите се, да не се докосват до Божия ковчег: „И тъй, сега вземете си една нова кола, та я пригответе, вземете и две дойни крави, на които хомот не е турян, и впрегнете кравите в колата, а телците им вземете отдире тях, и върнете ги у дома. Тогава вземете Господния ковчег, та го турете на колата; и златните неща, които Му отдавате в принос за престъпление, турете в ковчезец от страната му; и изпратете го да си иде. И гледайте, ако тръгне по пътя към своята граница у Ветсемес, тогава Той ни е сторил това голямо зло; но ако не, не е Неговата воля, която ни е поразила, но това ни е постигнало случайно. И мъжете сториха така; взеха две дойни крави, та ги впрегнаха в колата, а телците им затвориха у дома. (…) И кравите се отправиха по пътя право към Ветсемес; все по друма вървяха, и ревяха като отиваха, без да се обръщат ни надясно, ни наляво”.
Филистимците знаеха, че беше невъзможно да принудят кравите да оставят у дома малките си телета, ако Някаква невидима сила не ги заставеше да го направят. Кравите се отправиха направо към Ветсемес, ревейки за телетата си, но в същото време отдалечавайки се в противоположната на тях посока. Филистимските князе вървяха зад ковчега до границата на Ветсемес. Те не се осмелиха да се доверят напълно на кравите за този свят предмет, опасявайки се, че ако нещо се случеше с него по пътя, над тях щяха да се стоварят още по-големи бедствия. Не знаеха, че Божии ангели съпровождаха ковчега и направляваха кравите към онова място, накъдето трябваше да отидат.
Наказани за самонадеяност
Жителите на Ветсемес жънеха на полето и виждайки, че кравите возят на кола Господния ковчег, много се зарадваха. Те знаеха, че това беше Божията ръка. Кравите докараха каруцата, на която беше натоварен ковчега до един голям камък и спряха. Левити снеха Божия ковчег, после принесоха за всесъжение на Бога каруцата с кравите, докарали свещения ковчег и приношенията на филистимците. След това филистимските князе се върнаха в Акарон и бедствията спряха.
Жителите на Ветсемес бяха любопитни да узнаят каква велика сила се криеше в този ковчег, благодарение на която стана това чудо. Те смятаха, че ковчегът сам по себе си притежава такава мощна сила и тя няма отношение към Бог. Никой, освен специално назначените за тази цел хора, нямаше право да вдига капака на ковчега и да поглежда вътре. Това означаваше, той да умре, тъй като все едно беше видял самия Бог. И когато хората, поощрявайки своето любопитство отвориха ковчега, за да видят свещените му тайни, където, даже покланящите се на идолите си езичници не се осмелиха да надзърнат, ангелите, съпровождащи ковчега, убиха повече от петдесет хиляди мъже.
Тогава жителите на Ветсемес, изплашени от ковчега, казаха: „Кой може да застане пред Господа, пред светия тоя Бог? И при кого да отиде Той от нас. И изпратиха вестители до кириатиаримските жители да кажат: Филистимците донесоха назад Господния ковчег; слезте и изкачете го при себе си”. Жителите на Кириатиарим пренесоха Господния ковчег в дома на Аминадав и посветиха синовете му да го пазят. В продължение на двадесет години евреите се намираха под властта на филистимците и за това време се смириха пред Бог, и се разкаяха за греховете си. Самуил ходатайстваше за тях пред Бога и Бог отново се смили над народа Си. Когато филистимците пак започнаха война с Израил, Господ по чуден начин изпрати ужас на филистимците и израилтяните преодоляха враговете си. Господният ковчег остана в дома на Аминадав дотогава, докато цар над Израил не стана Давид. „След това Давид събра всичките отбрани мъже от Израил, на брой тридесет хиляди души. И Давид тръгна от Ваала Юдова и отиде заедно с целия народ, за да принесе от там Господния ковчег”, от дома на Аминадав. Синовете на Аминадав, Оза и Ахио, караха нова кола, а Давид и целият израилев народ, свиреха пред Господа на всякакви музикални инструменти. „Когато стигнаха до Нахоновия харман, Оза простря ръката си към Божия ковчег и го хвана, защото воловете го раздрусаха. Тогава Господният гняв пламна против Оза и Бог го порази за грешката му; и той умря там, при Божия ковчег”.
Оза се разгневи на воловете затова, че се препънаха. Той прояви недоверието си към Бог, считайки, че Този, Който изведе ковчега от филистимската земя, нямаше да се грижи за него сега. Ангелите, съпровождащи ковчега, поразиха Оза за това, че той в самонадеяно раздразнение беше протегнал ръка към Божия ковчег.
„В онзи ден Давид се уплаши от Господа и каза: Как ще дойде Господния ковчег при мене? Затова Давид отказа да премести Господния ковчег при себе си в Давидовия град и го отклони в къщата на гетеца Овид-едом”. Давид знаеше, че е грешен и се боеше, подобно Оза, да не постъпи в нещо самонадеяно, и да си навлече Господния гняв. „И Господния ковчег престоя в къщата на гетеца Овид-едом три месеца. И Господ благослови Овид-едом и целия му дом”.
Бог учеше Своя народ, че Неговият ковчег едновременно се явяваше ужас и смърт за тези, които нарушаваха Неговите заповеди, съдържащи се в него, и благословение и сила за тези, които се покоряваха на Неговия закон. Когато Давид чу как обилно Бог беше благословил дома на Овид-едом и всичко, що беше там, докато в неговия дом се намираше Божият ковчег, той се посвети на Бог и заповяда всички управители на държавата да се въздържат от ежедневните си дела и от всичко, което можеше да отвлече ума им от този свещен акт. Те трябваше да се осветят, за да съпроводят Господния ковчег до града на Давид. „Тогава Давид отиде, та принесе с веселие Божия ковчег от къщата на Овид-едом в Давидовия град. (…) И донесоха Господния ковчег, та го положиха на мястото му, всред шатъра, който Давид беше поставил за него; и Давид принесе всеизгаряния и примирителни приноси пред Господ”.
В храма на Соломон
Привършвайки строителството на храма, Соломон събра всички старейшини и най-влиятелните хора на Израил, за да принесат ковчега на Господния завет от града на Давид. Тези хора посветиха себе си на Бог и с небивала тържественост, и благоговение, вървяха след свещениците, носещи ковчега. „Те възнесоха Господния ковчег и шатъра за срещане с всичките свети принадлежности, които бяха в шатъра; свещениците и левитите ги възнесоха. А цар Соломон и цялото израилево общество, колкото се бяха събрали при него, бяха с него пред ковчега, и жертваха овци и говеда, които за множеството си не можеха да се пресметнат или да се изброят” (3 Цар. 8:4, 5).
Соломон последва примера на баща си Давид, принасяйки жертви на Бог след всяка шеста стъпка. С песни, музика и невиждана тържественост „свещениците внесоха ковчега на Господния завет на мястото му, в светилището на дома, в пресветото място, под крилата на херувимите”. Защото херувимите бяха с крилата си разперени над мястото на ковчега и херувимите покриваха отгоре ковчега, и върлините му”.
Беше построено великолепно светилище по образеца, показан на Мойсей на планината Синай, а в последствие даден от Господ на Давид. Земното светилище беше направено по подобие на небесното. Към двата херувима, стоящи на капака на ковчега, Соломон добави още два, но по-големи, отколкото стоящите на двете страните на капака - постоянно бдящи на страж за Божия закон. Беше невъзможно да се опишат красотата и великолепието на това светилище. Тук, както някога в скинията, тържествено и благоговейно внесоха ковчега на завета и го поставиха на специално място под крилата на двата херувима, стоящи на пода.
Свещеният хор, обединил гласовете си със звуците на всякакви музикални инструменти, хвалеше небесния Бог. Докато храмът се озвучаваше и над цял Ерусалим се носеха гласовете, слети в дивна хармония със свиренето на музикалните инструменти, Божият облак изпълни храма, подобно на облака, изпълнил някога скинията. „А щом излязоха свещениците из светилището, облакът изпълни Господния дом; така щото, поради облака, свещениците не можаха да застанат, за да служат, защото Господната слава изпълни Господния дом”.
Цар Соломон стоеше на меден подиум пред жертвеника, благославяйки народа. После преклони колене, протегна ръце към небето и изля гореща, възвишена молитва към Бог, а всички, събрани в храма, стояха с наведени глави. При завършване на молитвата беше извършено чудо – огън падна от небето и погълна жертвата.
Бог обеща на Соломон, че ако той Му останеше верен и целият израилев народ се покоряваше на Неговите заповеди, този величествен храм щеше вечно да стои с цялото си величие и красота като доказателство за процъфтяването и обилните благословения, изливани над Израил за послушанието му. Но няколкостотин години по-късно, заради греховете на Израил, когато народът отстъпи от Твореца си, Иерусалимският храм беше постигнат от голямото бедствие, за което Бог беше предупредил Своя народ.
Пленяването на Израил
Заради това, че израилтяните многократно престъпваха Божиите заповеди и вършеха нечестиви дела, Бог допусна пленяването им за наказание, и смирение на Своя народ. Малко преди разрушаването на храма, Бог предупреди Своите малочислени верни слуги за участта, която щеше да постигне този храм - гордост на нацията, но в резултат на богоотстъпничеството на Израил, станал място на идолопоклонство. Всевишният им откри, че израилтяните ги очакваше плен. Преди разрушението, верни Божии мъже изнесоха оттам ковчега, в който се пазеха каменните скрижали. Със скръбни и печални сърца те тайно го скриха в пещера за вечно пазене, за да не се върне никога повече на израилевия народ, заради неговите беззакония и отстъпничество. Този ковчег е скрит и до ден днешен. Откакто го изнесоха от храма и скриха на тайно в пещерата, никой никога не го е виждал.
RSS Feed
