Първоначално човекът беше надарен с благородни сили и добре уравновесен ум. Бе съвършен с цялото си същество и в пълна хармония с Бога. Мислите му бяха чисти, подбудите ​ святи. Но поради непослушанието силите му бяха покварени и себелюбието зае мястото на любовта. Чрез нарушението и престъпването на закона неговото естество отслабна толкова много, че му беше вече невъзможно със собствени сили да се съпротивлява на злото. Той стана пленник на Сатана и щеше да си остане такъв завинаги, ако Бог не се беше намесил специално. Намерението на изкусителя беше да осуети Божия план при сътворението на човека и да изпълни земята с окаянство и опустошение. А после ​ да посочва всичкото това зло като резултат от Божието дело сътворяването на човека. ПКХ 6.3

В своето безгрешно състояние човекът с радост общуваше с Онзи, “в Когото са скрити всички съкровища на мъдростта на знанието” (Колос.2:3). Но след грехопадението престана да намира радост в светостта и пожела да се скрие от Божието присъствие. Такова е все още поведението на необновеното сърце. То не е в хармония с Бога и не намира радост в общуването с Него. Грешникът не може да бъде щастлив в Божието присъствие; той би се отвращавал от общуването със святи същества. Ако би било разрешено на такъв да влезе в небето, за него не би имало никаква радост. Духът на безкористната любов, който царува там ​ всяко сърце да откликва на сърцето на безпределната Любов ​ не би докоснал никаква струна в неговата душа, за да откликне на този призив. Неговите мисли, неговите интереси, неговите подбуди биха били напълно чужди на мислите, интересите и подбудите, ръководещи сърцата на небесните обитатели. Той би бил един дисхармоничен звук в небесната мелодия. Небето би било за него място на мъчение; той би копнял да можеше да бъде скрит от Онзи, Който всъщност представлява небесната светлина и центъра на небесната радост. Така че изключването на нечестивите от небето не е произволна заповед от страна на Бога; те сами са се отстранили чрез собствената си негодност за живеене в него. Божията слава би била за тях пояждащ огън. Те биха предпочели унищожение и смърт, само и само да могат да се скрият от лицето на Онзи, Който умря, за да ги изкупи. ПКХ 6.4

Вечният Отец, Непроменимият, даде Своя единороден Син, откъсна от лоното Си Онзи, Който бе направен отпечатък на Неговото същество и Го изпрати на земята, за да разкрие колко много обича човечеството“ (Ривю & Хералд, 9 юли 1895, § 13).

Природата и Божието откровение свидетелстват в еднаква степен за любовта на Бога. Нашият Баща на небето е Източникът на живота, на мъдростта и радостта. Погледнете само чудните и прекрасни неща в природата. Помислете за тяхната удивителна приспособеност към нуждите и щастието не само на човека, но и на всички живи творения. Слънчевата светлина и дъждът, които веселят и освежават земята, хълмовете, моретата и полята всички те ни говорят за любовта на Твореца. Бог е, Който задоволява ежедневните нужди на всички Свои създания. С чудно хубави думи е изразил това псалмистът:

“Очите на всички очакват от Тебе
и Ти им даваш храната навреме.
Отваряш ръката Си
и задоволяваш желанието на всяко живо същество.”1

Вечният Отец, Непроменимият, даде Своя единороден Син, откъсна от лоното Си Онзи, Който бе направен отпечатък на Неговото същество и Го изпрати на земята, за да разкрие колко много обича човечеството“ (Ривю & Хералд, 9 юли 1895, § 13).

Вечният Отец, Непроменимият, даде Своя единороден Син, откъсна от лоното Си Онзи, Който бе направен отпечатък на Неговото същество и Го изпрати на земята, за да разкрие колко много обича човечеството“ (Ривю & Хералд, 9 юли 1895, § 13).

Вечният Отец, Непроменимият, даде Своя единороден Син, откъсна от лоното Си Онзи, Който бе направен отпечатък на Неговото същество и Го изпрати на земята, за да разкрие колко много обича човечеството“ (Ривю & Хералд, 9 юли 1895, § 13).

Вечният Отец, Непроменимият, даде Своя единороден Син, откъсна от лоното Си Онзи, Който бе направен отпечатък на Неговото същество и Го изпрати на земята, за да разкрие колко много обича човечеството“ (Ривю & Хералд, 9 юли 1895, § 13).