„А това е вечен живот, да познаят Теб, единствения истинен Бог, и Исус Христос, Когото си изпратил“ (Йоан 17:3).
 „Светлина, която свети в тъмнина“
Revelation1412.org Представя Надежда в отчаянието Надер Мансур Чудесно е да можем да се съберем в събота, за да общуваме, да се покланяме заедно, да споделяме опитности и има нещо по отношение това, начина, по който то въздейства на нашето духовно благосъстояние – това да се събираме с вярващи и да общуваме заедно.  Smyrna Gospel Ministries
представя поредицата за изучаване на Библията... Добре дошли, приятели, на презентацията на Smyrna Gospel Ministries от поредицата за изучаване на Библията „Благата вест за Бога“. Говорители в поредицата са пастор Алън Стамп от Smyrna Gospel Ministries, брат Линфорд Бийчи, също от Smyrna Gospel Ministries, и специалният гост-говорител пастор Дейвид Клейтън от Restoration Ministries – Ямайка, Карибски регион. Следва водещият на поредицата – пастор Алън Стамп.  Първоначално човекът беше надарен с благородни сили и добре уравновесен ум. Бе съвършен с цялото си същество и в пълна хармония с Бога. Мислите му бяха чисти, подбудите святи. Но поради непослушанието силите му бяха покварени и себелюбието зае мястото на любовта. Чрез нарушението и престъпването на закона неговото естество отслабна толкова много, че му беше вече невъзможно със собствени сили да се съпротивлява на злото. Той стана пленник на Сатана и щеше да си остане такъв завинаги, ако Бог не се беше намесил специално. Намерението на изкусителя беше да осуети Божия план при сътворението на човека и да изпълни земята с окаянство и опустошение. А после да посочва всичкото това зло като резултат от Божието дело сътворяването на човека. ПКХ 6.3
В своето безгрешно състояние човекът с радост общуваше с Онзи, “в Когото са скрити всички съкровища на мъдростта на знанието” (Колос.2:3). Но след грехопадението престана да намира радост в светостта и пожела да се скрие от Божието присъствие. Такова е все още поведението на необновеното сърце. То не е в хармония с Бога и не намира радост в общуването с Него. Грешникът не може да бъде щастлив в Божието присъствие; той би се отвращавал от общуването със святи същества. Ако би било разрешено на такъв да влезе в небето, за него не би имало никаква радост. Духът на безкористната любов, който царува там всяко сърце да откликва на сърцето на безпределната Любов не би докоснал никаква струна в неговата душа, за да откликне на този призив. Неговите мисли, неговите интереси, неговите подбуди биха били напълно чужди на мислите, интересите и подбудите, ръководещи сърцата на небесните обитатели. Той би бил един дисхармоничен звук в небесната мелодия. Небето би било за него място на мъчение; той би копнял да можеше да бъде скрит от Онзи, Който всъщност представлява небесната светлина и центъра на небесната радост. Така че изключването на нечестивите от небето не е произволна заповед от страна на Бога; те сами са се отстранили чрез собствената си негодност за живеене в него. Божията слава би била за тях пояждащ огън. Те биха предпочели унищожение и смърт, само и само да могат да се скрият от лицето на Онзи, Който умря, за да ги изкупи. ПКХ 6.4  В Битие... Ще преминавам през някои неща малко по-бързо, затова си водете бележки и ме забавяйте, ако се движа твърде бързо. В Битие 1:26 Бог каза:
„Да създадем човека по Нашия образ...“ Нали така? Преди малко ви дадох препратка и не мога да си спомня дали ви дадох точната препратка, но я имате тук, на страницата, и в „Духът на пророчеството“, том 1, стр. 24, 25 се казва: „И Бог каза на Сина Си: „Да създадем човека по Нашия образ.““  И така, скъпи приятели, братя и сестри, днес с вас ще проведем още едно размишление под общата тема „Лицето на греха“ („лице“ в кавички) относно Божието разбиране на причината за извършването на зло. Как Бог вижда този проблем? Защо все пак хората правят зло, живеейки на тази земя?
 Скъпи приятели, братя и сестри, днес ще посветим време за размишление на темата „Лицето на греха“. Днес ще имаме част 1 от тези размисли – „Грях под грима“. Когато се извършва някакво престъпление, за всички хора е очевидно, че зад него стои някой. Или един човек, или група хора, но все пак някой стои зад извършеното престъпление. За да хванат престъпника или престъпниците се рисува фоторобот. Той се прави въз основа на свидетелски показания. Т. е. кой какво видял, кого видял и по такъв начин се опитват да съставят фоторобот на престъпника. Но независимо дали е съставен фоторобот или не, опитните следователи задължително правят психологически портрет на престъпника. Психологически портрет на престъпника.
 И така, днес с вас ще продължим изследването на темата „Лицето на греха“. Думата „лице“ е в кавички, защото разбирате, че не става дума за буквално лице. Днес е втората част и я нарекох „Мотивация“. Мотивация за грях, защото, мотивацията всъщност е духовният портрет на греха. Миналия път отбелязахме, че портретът, който отразява външността на човека, просто казано – фотографията – има и психологически портрет, който отразява духа на човека, неговите подбуди, неговата мотивация. И всички хора ще бъдем съдени от Бог по кой портрет? По този, който отразява нашата външност или нашия дух? Духа, естествено. По принцип за Бог не е важно как изглеждаме. За Него не е много важно какви сме, а какъв дух имаме.
 Псалм 34:18 „Господ е близо при ония, които са със съкрушено сърце, и спасява ония, които са с разкаян дух.“
 Вечният Отец, Непроменимият, даде Своя единороден Син, откъсна от лоното Си Онзи, Който бе направен отпечатък на Неговото същество и Го изпрати на земята, за да разкрие колко много обича човечеството“ (Ривю & Хералд, 9 юли 1895, § 13).
|
 АвторВ светлината на Библията Архив
February 2020
|
RSS Feed
