
“Беше ми повторено всичко, което казах в Минеаполис, че в църквата ни трябва да започне реформация. Трябва да бъдат направени реформи, защото духовната слабост и слепота е обладала народа, благословен с толкова много светлина, скъпоценни възможности и привилегии. Повечето реформатори бяха дошли от църкви от други деноминации, но сега правят неща, извършени от църквите, които те бяха напуснали. Ние се надяваме, че няма да има нужда подобни хора да излизат отново от църквите си. (Това е единственият познат ръкопис, написан от Елън Уайт и показващ, че тя може би е изгубила доверие в организацията на Адвентната църква. Това съмнение не се повтаря никъде в писанията.) Докато се стараем да се запази връзката ни със Святия Дух, от която получаваме мир, ние не ще престанем нито с перо, нито с думи да се противопоставяме на лицемерната набожност“ (“Писания на Елън Уайт“, 1888).