
"Да не мислите, че дойдох да поставя мир на земята; не дойдох да поставя мир, а нож" Мат. 10:34
Мирът, който Христос нарича Негов мир, и който Той даде на учениците, не е този, предотвратяващ разделенията; това е мирът, който получаваме и изпитваме именно сред разцепления и разделения. Мирът, познат на верния защитник на Божието дело, е в съзнанието, че той върши Божията воля, и в отразяването на славата Христова в добри дела. Този мир е вътрешно, а не външно състояние. Отвън остават воюването, битките с противните сили и отявлените врагове; студенината и подозрението дори на тези, които претендират, че са наши приятели.
Христос е заръчал на учениците Си да обичат неприятелите си и "да се молите за тия, които ви гонят" (Мат. 5:44). Той иска от нас да обичаме ония, които ни правят зло и ни гонят. Ние не трябва да изразяваме нито в думи, нито в постъпки духа, който те проявяват към нас, а да търсим всяка възможност, за да им сторим добро.