Глава 28
Съдът над Христос
Напускайки небето, ангелите с печал снеха блестящите си корони и не ги сложиха, докато техният Повелител страдаше с трънен венец на главата. Сатана, с ангелите си, се трудеше в залите, дето се водеше съдът, стремейки се да разруши всички човешки чувства и симпатии. Даже самата атмосфера, осквернена от тяхното влияние, изглеждаше тежка. Главните свещеници и старейшините, вдъхновени от Сатана, и неговите приближени, всячески оскърбяваха, и унижаваха Исус по начин, който човешкото Му естество най-трудно може да понесе. Сатана разчиташе, че такива издевателства, насмешки и насилие ще да предизвикат оплакване или ропот от Божия Син, или Той щеше да прояви Божествената Си сила, щеше да се изскубне от ръцете на разярената тълпа и спасителният план щеше да рухне.
Отричането на Петър
Когато Исус беше предаден в ръцете на първосвещеника, Петър Го последва, за да види какво щеше да стане по-нататък. Но когато го обвиниха, че е бил един от учениците, от опасения за личната си безопасност той заяви, че не познава този Човек. Христовите ученици се познаваха по чистотата на речта и Петър, за да убеди тези, които го обвиняваха, отричайки се трети път, започна да проклина и кълне. Исус, намирайки се наблизо до Петър, обърна към него наскърбения Си поглед и тогава ученикът си спомни думите, казани му в горницата, а също и страстното си изявление: „Ако и всички да се съблазнят в Тебе, аз никога няма да се съблазня” (Мат. 26:33). Той се отрече от своя Господ и се отрече с клетва, но този втренчен поглед на Исус съкруши сърцето на Петър и го спаси. Горко плачейки, той се разкая за големия си грях и се обърна. Дойде времето и Петър беше готов да укрепва своите братя.
Съдът над Христос
Напускайки небето, ангелите с печал снеха блестящите си корони и не ги сложиха, докато техният Повелител страдаше с трънен венец на главата. Сатана, с ангелите си, се трудеше в залите, дето се водеше съдът, стремейки се да разруши всички човешки чувства и симпатии. Даже самата атмосфера, осквернена от тяхното влияние, изглеждаше тежка. Главните свещеници и старейшините, вдъхновени от Сатана, и неговите приближени, всячески оскърбяваха, и унижаваха Исус по начин, който човешкото Му естество най-трудно може да понесе. Сатана разчиташе, че такива издевателства, насмешки и насилие ще да предизвикат оплакване или ропот от Божия Син, или Той щеше да прояви Божествената Си сила, щеше да се изскубне от ръцете на разярената тълпа и спасителният план щеше да рухне.
Отричането на Петър
Когато Исус беше предаден в ръцете на първосвещеника, Петър Го последва, за да види какво щеше да стане по-нататък. Но когато го обвиниха, че е бил един от учениците, от опасения за личната си безопасност той заяви, че не познава този Човек. Христовите ученици се познаваха по чистотата на речта и Петър, за да убеди тези, които го обвиняваха, отричайки се трети път, започна да проклина и кълне. Исус, намирайки се наблизо до Петър, обърна към него наскърбения Си поглед и тогава ученикът си спомни думите, казани му в горницата, а също и страстното си изявление: „Ако и всички да се съблазнят в Тебе, аз никога няма да се съблазня” (Мат. 26:33). Той се отрече от своя Господ и се отрече с клетва, но този втренчен поглед на Исус съкруши сърцето на Петър и го спаси. Горко плачейки, той се разкая за големия си грях и се обърна. Дойде времето и Петър беше готов да укрепва своите братя.
На съд
Тълпата искаше кръвта на Исус. Войниците на Пилат жестоко Го бичуваха, надянаха Му стара пурпурна царска дреха и украсиха святото Му чело с трънен венец. Сложиха тръстика в ръката Му и се надсмиваха, кланяйки се, и казвайки: „Радвай се, царю юдейски!” (Йоан 19:3). После вземаха тръстиката от ръката Му и с нея Го шибаха по главата, вкарвайки от шиповете на короната под кожата, а кръвта на струйки се стичаше по лицето Му.
За ангелите беше непосилно да гледат това зрелище. Те можеха да освободят Исус, но старшите ангели им забраняваха, казвайки, че това е велик откуп, който беше необходимо да се заплати заради изкуплението на човешкия род. Този откуп щеше да бъде изплатен и щеше да доведе до смърт Този, Който „има власт над смъртта”. Исус знаеше, че ангелите наблюдаваха Неговото унижение. Най-слабият от ангелите можеше да разпръсне присмиващата се тълпа и да освободи Исус. Той знаеше, че ако пожелае, небесният Му Отец начаса щеше да Го освободи. Но трябваше да изтърпи всички тези издевателства и мъчения, които Му причиняваха нечестивите хора, понеже само на такава цена Той можеше да осъществи изкуплението на човечеството от греха.
Кроткият и смирен Исус стоеше сам пред разярената тълпа, издевателствайки над Него по най-гнусен начин. Хората заплюваха лицето Му – това лице, от което някога щяха да поискат да се скрият, което щеше да осветява Божия град и щеше да сияе по-ярко от слънцето. Христос не отвръщаше на оскърбителите Си с гневни погледи. Тези хора, надянаха на главата Му стара риза и закриха лицето Му, а после Го биеха по главата, крещейки злобно: „Угади, кой Те удари!” (Лука 22:46). Ангелите бяха в смут. Те искаха веднага да Го освободят, но старшите ангели ги задържаха.
Някои от учениците, събрали смелост и опомнили се, дойдоха тук, където се намираше Исус, и присъстваха на съда. Те очакваха всеки момент Той да изяви Божествената Си сила, избавяйки Себе Си от ръцете на враговете и да ги накаже за жестокостта им към Него. По време на събитията надеждата им ту укрепваше, ту угасваше. Понякога ги налягаше страх и започваха да мислят, че Той наистина е бил лъжец. Но гласа, който бяха чули на Планината на преображението и славата, която там бяха удостоени да съзрат, поддържаха вярата им, че Този е Божият Син. Те си спомниха събитията, на които бяха очевидци - затова, как пред техните очи Исус вършеше чудеса, изцеляваше болни, слепи прогледваха, глухите чуваха, гонеше бесове, възкресяваше мъртви и даже успокояваше морето и ветровете.
След всичко това, учениците не можеха да повярват, че Той щеше да умре. Още мъждееше надежда, че щеше да се изправи в силата Си и заповядвайки с властен Божествен глас, щеше да разпръсне тази кръвожадна тълпа, както някога, когато изгони от храма онези, които бяха превърнали Божия дом в място за търговия; и продавачите бягаха от Него, все едно, че ги преследваше отряд въоръжени войници. До самия край учениците се надяваха, че Исус ще да изяви силата Си и ще да докаже, че Той е Царят на Израил.
Признанието на Юда
Предавайки Исус, Юда почувства страшни угризения на съвестта и срам от недостойната си постъпка, а когато видя на какви издевателства беше подложен Спасителят, беше окончателно сломен. Юда обичаше Исус, но парите обичаше повече. Той не предполагаше, че Исус ще позволи на тълпата да го хване. Очакваше, че щеше да стане чудо и Христос сам ще се избави от тези хора. Виждайки разярената тълпа в синедриона, жадуваща Неговата кръв, Юда дълбоко осъзна вината си и по времето, когато мнозина необуздано обвиняваха Исус, той се хвърли в тълпата крещейки, че е съгрешил, предавайки невинна кръв. Хвърли на свещениците парите, с които бяха му заплатили и ги умоляваше да освободят Исус, казвайки, че Той не е виновен в нищо.
От досада и смущение известно време свещениците мълчаха. Никак не им се искаше народът да научи, че те бяха подкупили един от последователите на Исус. Искаха да скрият от народа, че бяха преследвали Исус като враг и тайно Го бяха хванали. Но публичното покаяние на Юда и пълните признания за вината му, показаха, че действията на свещениците са от омраза; стана ясно, че само ненавистта ги е накарала да арестуват Исус. Когато Юда заяви, че Исус в нищо не е виновен, свещениците отговориха: „Нам що ни е? Ти гледай!” (Мат.27:4). И сега Исус се оказваше в тяхна власт, и те бяха пълни с решимост, да се разправят с Него. Обхванат от душевна агония, Юда хвърли парите, които сега презираше в нозете на наелите го и с измъчена съвест, и страх отиде, и се обеси.
Сред окръжаващите Исус имаше и много такива, които благосклонно се отнасяха към Него, и това, че Той не отговаряше на много въпроси, засягащи Го, изумяваше тълпата. Толкова насмешки и издевателства, а Неговите вежди ни веднъж не се навъсиха и израз на безпокойство не се появи на лицето Му. Той се държеше сдържано и с достойнство. Всички събрани гледаха на Него с удивление. Сравнявайки Неговата съвършена външност, достойно, спокойно и уверено поведение, с вида и действията на тези, които Го съдеха, хората си казваха един на друг, че Той прилича повече на цар, отколкото който и да е от управниците. Неговата външност и поведение с нищо не подсказваха, че е престъпник. Христос имаше високо и широко чело, кротък, ясен и добър поглед, не изразяващ страх. Всяка черта от лицето на Исус подчертаваше Неговата доброжелателност и благородство. Присъщите Му търпение и снизхождение бяха толкова несвойствени за хората, че мнозина потрепериха. Даже Ирод и Пилат бяха твърде обезпокоени как благородно и величествено се държеше Той – равно на Бог.
Исус пред Пилат
Още от самото начало Пилат беше убеден, че Исус не е обикновен човек. Вярваше, че е прекрасен човек и че в нищо, в което Го обвиняваха, не беше виновен. Ангелите, наблюдаващи тази сцена, отбелязаха тази убеденост на римския управител. За да го опазят от съучастничество в ужасното престъпление да предаде на разпятие Божия Син, един от ангелите беше изпратен при жената на Пилат, който ѝ съобщи насън, че нейният мъж щеше да бъде въвлечен в съд над самия Божи Син, страдащ невинно. Тя незабавно изпрати писмо на Пилат, в което съобщаваше, че много беше пострадала насън заради Исус и предупреждаваше Пилат да не прави нищо на този Праведник. Посланикът, носещ писмото, припряно провиращ се през тълпата, го даде в ръцете на Пилат. Прочитайки го, римският прокуратор се разтрепери и пребледня, и веднага реши да не участва в убийството на Исус. Реши, че ако юдеите все пак поискаха да пролеят кръвта на Исус, той нямаше да съдейства за това с влиянието си, а щеше да се постарае да Го освободи.
Исус пред Ирод
Тогава Пилат научи, че Ирод се намира в Йерусалим. С огромно облекчение, надявайки се да снеме от себе си отговорността, той изпрати Христос, заедно с обвинителите Му при Ирод. Ирод беше човек дълбоко затънал в грях. Убийството на Йоан Кръстител беше оставило тежки следи в душата му, от които той не успяваше да се оправи. Чувайки за Исус и мощните дела, които Той вършеше, Ирод се изплаши, че Йоан Кръстител е възкръснал от мъртвите. Когато заведоха Исус при него, той оцени постъпката на Пилат като признание за неговата сила, власт и справедливост. Това ги сприятели, защото преди бяха врагове. За Ирод беше удоволствие да види Исус. Той очакваше, че Исус щеше да го поразвлече, извършвайки някое-друго чудо. Но Исус никога не задоволяваше празно любопитство и не се стараеше за безопасността Си. Той използваше Своята чудодейна сила за спасението на другите, но не и в Своя полза.
На многочислените въпроси на Ирод, Исус отговаряше с мълчание – точно както на въпросите на враговете Си, обвинявайки Го яростно. Виждайки, че Исус не се бои от него, управителят на Юдея изпадна в ярост и заедно с войните си започна злобно да се надсмива, и издевателства над Божия Син. Но и той беше изумен, наблюдавайки благородната, и Божествена външност на Исус, как безстрашно и уверено се държеше, слушайки срамните обвинения по Свой адрес. Боейки се да произнесе присъда, Ирод отново Го изпрати на Пилат.
Сатана и ангелите му изкушаваха Пилат, опитваха се да го заставят да погуби Исус и така сам да погуби и себе си. Внушиха му, че ако не вземе участие в съда на Исус, други щяха да го направят; все едно, тълпата очакваше Неговата кръв и ако Той не го осъдеше на разпъване, щеше да изгуби властта, и земните си почести, и щеше да бъде обвинен, че е повярвал в самозванец. Боейки се да изгуби своето положение и власт, Пилат даде съгласието си за екзекуцията на Исус. Въпреки че с решението си той възложи кръвта на Исус върху всички обвинители, срещу което тълпата не се сдържаше и крещеше: „Кръвта Му да бъде на нас и нашите деца” (Мат.27:25), все пак, Пилат не остана чист от кръвта на Христос, тъй като той постави по-високо от всичко собствените си користни интереси, любовта си към слава и почести, и предаде Невинния на смърт. Ако Пилат следваше убежденията си, той нямаше да участва в осъждането и предаването на Исус на смърт.
Външният вид, поведението и думите на Христос по време на съда направиха дълбоко впечатление на много присъстващи. Последствията, от оказаното по този начин влияние, станаха очевидни след Неговото разпятие. Сред тези, които по-късно се присъединиха към църквата, имаше много и такива, чието убеждение за Божествеността на Исус Христос узря по време на съда над Него.
Сатана изпадна в ярост, виждайки, че всичките издевателства и оскърбления, подстрекавани от юдеите, на които беше подложен Христос, не предизвикваха в душата Му ни най-малък ропот. При все че Христос беше приел човешка природа, поддържаха Го Божествена сила и спокойствие, и Той в нищо не отстъпи от волята на Своя Отец.
Тълпата искаше кръвта на Исус. Войниците на Пилат жестоко Го бичуваха, надянаха Му стара пурпурна царска дреха и украсиха святото Му чело с трънен венец. Сложиха тръстика в ръката Му и се надсмиваха, кланяйки се, и казвайки: „Радвай се, царю юдейски!” (Йоан 19:3). После вземаха тръстиката от ръката Му и с нея Го шибаха по главата, вкарвайки от шиповете на короната под кожата, а кръвта на струйки се стичаше по лицето Му.
За ангелите беше непосилно да гледат това зрелище. Те можеха да освободят Исус, но старшите ангели им забраняваха, казвайки, че това е велик откуп, който беше необходимо да се заплати заради изкуплението на човешкия род. Този откуп щеше да бъде изплатен и щеше да доведе до смърт Този, Който „има власт над смъртта”. Исус знаеше, че ангелите наблюдаваха Неговото унижение. Най-слабият от ангелите можеше да разпръсне присмиващата се тълпа и да освободи Исус. Той знаеше, че ако пожелае, небесният Му Отец начаса щеше да Го освободи. Но трябваше да изтърпи всички тези издевателства и мъчения, които Му причиняваха нечестивите хора, понеже само на такава цена Той можеше да осъществи изкуплението на човечеството от греха.
Кроткият и смирен Исус стоеше сам пред разярената тълпа, издевателствайки над Него по най-гнусен начин. Хората заплюваха лицето Му – това лице, от което някога щяха да поискат да се скрият, което щеше да осветява Божия град и щеше да сияе по-ярко от слънцето. Христос не отвръщаше на оскърбителите Си с гневни погледи. Тези хора, надянаха на главата Му стара риза и закриха лицето Му, а после Го биеха по главата, крещейки злобно: „Угади, кой Те удари!” (Лука 22:46). Ангелите бяха в смут. Те искаха веднага да Го освободят, но старшите ангели ги задържаха.
Някои от учениците, събрали смелост и опомнили се, дойдоха тук, където се намираше Исус, и присъстваха на съда. Те очакваха всеки момент Той да изяви Божествената Си сила, избавяйки Себе Си от ръцете на враговете и да ги накаже за жестокостта им към Него. По време на събитията надеждата им ту укрепваше, ту угасваше. Понякога ги налягаше страх и започваха да мислят, че Той наистина е бил лъжец. Но гласа, който бяха чули на Планината на преображението и славата, която там бяха удостоени да съзрат, поддържаха вярата им, че Този е Божият Син. Те си спомниха събитията, на които бяха очевидци - затова, как пред техните очи Исус вършеше чудеса, изцеляваше болни, слепи прогледваха, глухите чуваха, гонеше бесове, възкресяваше мъртви и даже успокояваше морето и ветровете.
След всичко това, учениците не можеха да повярват, че Той щеше да умре. Още мъждееше надежда, че щеше да се изправи в силата Си и заповядвайки с властен Божествен глас, щеше да разпръсне тази кръвожадна тълпа, както някога, когато изгони от храма онези, които бяха превърнали Божия дом в място за търговия; и продавачите бягаха от Него, все едно, че ги преследваше отряд въоръжени войници. До самия край учениците се надяваха, че Исус ще да изяви силата Си и ще да докаже, че Той е Царят на Израил.
Признанието на Юда
Предавайки Исус, Юда почувства страшни угризения на съвестта и срам от недостойната си постъпка, а когато видя на какви издевателства беше подложен Спасителят, беше окончателно сломен. Юда обичаше Исус, но парите обичаше повече. Той не предполагаше, че Исус ще позволи на тълпата да го хване. Очакваше, че щеше да стане чудо и Христос сам ще се избави от тези хора. Виждайки разярената тълпа в синедриона, жадуваща Неговата кръв, Юда дълбоко осъзна вината си и по времето, когато мнозина необуздано обвиняваха Исус, той се хвърли в тълпата крещейки, че е съгрешил, предавайки невинна кръв. Хвърли на свещениците парите, с които бяха му заплатили и ги умоляваше да освободят Исус, казвайки, че Той не е виновен в нищо.
От досада и смущение известно време свещениците мълчаха. Никак не им се искаше народът да научи, че те бяха подкупили един от последователите на Исус. Искаха да скрият от народа, че бяха преследвали Исус като враг и тайно Го бяха хванали. Но публичното покаяние на Юда и пълните признания за вината му, показаха, че действията на свещениците са от омраза; стана ясно, че само ненавистта ги е накарала да арестуват Исус. Когато Юда заяви, че Исус в нищо не е виновен, свещениците отговориха: „Нам що ни е? Ти гледай!” (Мат.27:4). И сега Исус се оказваше в тяхна власт, и те бяха пълни с решимост, да се разправят с Него. Обхванат от душевна агония, Юда хвърли парите, които сега презираше в нозете на наелите го и с измъчена съвест, и страх отиде, и се обеси.
Сред окръжаващите Исус имаше и много такива, които благосклонно се отнасяха към Него, и това, че Той не отговаряше на много въпроси, засягащи Го, изумяваше тълпата. Толкова насмешки и издевателства, а Неговите вежди ни веднъж не се навъсиха и израз на безпокойство не се появи на лицето Му. Той се държеше сдържано и с достойнство. Всички събрани гледаха на Него с удивление. Сравнявайки Неговата съвършена външност, достойно, спокойно и уверено поведение, с вида и действията на тези, които Го съдеха, хората си казваха един на друг, че Той прилича повече на цар, отколкото който и да е от управниците. Неговата външност и поведение с нищо не подсказваха, че е престъпник. Христос имаше високо и широко чело, кротък, ясен и добър поглед, не изразяващ страх. Всяка черта от лицето на Исус подчертаваше Неговата доброжелателност и благородство. Присъщите Му търпение и снизхождение бяха толкова несвойствени за хората, че мнозина потрепериха. Даже Ирод и Пилат бяха твърде обезпокоени как благородно и величествено се държеше Той – равно на Бог.
Исус пред Пилат
Още от самото начало Пилат беше убеден, че Исус не е обикновен човек. Вярваше, че е прекрасен човек и че в нищо, в което Го обвиняваха, не беше виновен. Ангелите, наблюдаващи тази сцена, отбелязаха тази убеденост на римския управител. За да го опазят от съучастничество в ужасното престъпление да предаде на разпятие Божия Син, един от ангелите беше изпратен при жената на Пилат, който ѝ съобщи насън, че нейният мъж щеше да бъде въвлечен в съд над самия Божи Син, страдащ невинно. Тя незабавно изпрати писмо на Пилат, в което съобщаваше, че много беше пострадала насън заради Исус и предупреждаваше Пилат да не прави нищо на този Праведник. Посланикът, носещ писмото, припряно провиращ се през тълпата, го даде в ръцете на Пилат. Прочитайки го, римският прокуратор се разтрепери и пребледня, и веднага реши да не участва в убийството на Исус. Реши, че ако юдеите все пак поискаха да пролеят кръвта на Исус, той нямаше да съдейства за това с влиянието си, а щеше да се постарае да Го освободи.
Исус пред Ирод
Тогава Пилат научи, че Ирод се намира в Йерусалим. С огромно облекчение, надявайки се да снеме от себе си отговорността, той изпрати Христос, заедно с обвинителите Му при Ирод. Ирод беше човек дълбоко затънал в грях. Убийството на Йоан Кръстител беше оставило тежки следи в душата му, от които той не успяваше да се оправи. Чувайки за Исус и мощните дела, които Той вършеше, Ирод се изплаши, че Йоан Кръстител е възкръснал от мъртвите. Когато заведоха Исус при него, той оцени постъпката на Пилат като признание за неговата сила, власт и справедливост. Това ги сприятели, защото преди бяха врагове. За Ирод беше удоволствие да види Исус. Той очакваше, че Исус щеше да го поразвлече, извършвайки някое-друго чудо. Но Исус никога не задоволяваше празно любопитство и не се стараеше за безопасността Си. Той използваше Своята чудодейна сила за спасението на другите, но не и в Своя полза.
На многочислените въпроси на Ирод, Исус отговаряше с мълчание – точно както на въпросите на враговете Си, обвинявайки Го яростно. Виждайки, че Исус не се бои от него, управителят на Юдея изпадна в ярост и заедно с войните си започна злобно да се надсмива, и издевателства над Божия Син. Но и той беше изумен, наблюдавайки благородната, и Божествена външност на Исус, как безстрашно и уверено се държеше, слушайки срамните обвинения по Свой адрес. Боейки се да произнесе присъда, Ирод отново Го изпрати на Пилат.
Сатана и ангелите му изкушаваха Пилат, опитваха се да го заставят да погуби Исус и така сам да погуби и себе си. Внушиха му, че ако не вземе участие в съда на Исус, други щяха да го направят; все едно, тълпата очакваше Неговата кръв и ако Той не го осъдеше на разпъване, щеше да изгуби властта, и земните си почести, и щеше да бъде обвинен, че е повярвал в самозванец. Боейки се да изгуби своето положение и власт, Пилат даде съгласието си за екзекуцията на Исус. Въпреки че с решението си той възложи кръвта на Исус върху всички обвинители, срещу което тълпата не се сдържаше и крещеше: „Кръвта Му да бъде на нас и нашите деца” (Мат.27:25), все пак, Пилат не остана чист от кръвта на Христос, тъй като той постави по-високо от всичко собствените си користни интереси, любовта си към слава и почести, и предаде Невинния на смърт. Ако Пилат следваше убежденията си, той нямаше да участва в осъждането и предаването на Исус на смърт.
Външният вид, поведението и думите на Христос по време на съда направиха дълбоко впечатление на много присъстващи. Последствията, от оказаното по този начин влияние, станаха очевидни след Неговото разпятие. Сред тези, които по-късно се присъединиха към църквата, имаше много и такива, чието убеждение за Божествеността на Исус Христос узря по време на съда над Него.
Сатана изпадна в ярост, виждайки, че всичките издевателства и оскърбления, подстрекавани от юдеите, на които беше подложен Христос, не предизвикваха в душата Му ни най-малък ропот. При все че Христос беше приел човешка природа, поддържаха Го Божествена сила и спокойствие, и Той в нищо не отстъпи от волята на Своя Отец.
RSS Feed
