Йоан видя народа си измамен, самодоволен и заспал в греховете си. Копнееше да го събуди за по-свят живот. Вестта, която Бог му бе възложил да предаде, бе предназначена да събуди хората от тяхната летаргия и да ги накара да потръпнат от голямото си нечестие. За да поникне семето на евангелието, трябваше да бъде премахната нечистотата на сърцето. Преди да потърсят лек от Исус, трябваше да бъдат събудени, за да видят опасността от раните на греха...
Йоан намери своя дом в самотна местност сред голи хълмове, диви клисури и скалисти пещери. По свой собствен избор той подмина удоволствията и разкоша на живота, като предпочете строгата дисциплина на пустинята. Тук обкръжението бе подходящо за създаване навици на простота и себеотричане. Тук, необезпокояван от шума на света, можеше да изучава уроците на природата, на откровението и на Провидението. (Не е ли това и призива към третия Илия живот на село?)
Йоан видя народа си измамен, самодоволен и заспал в греховете си. Копнееше да го събуди за по-свят живот. Вестта, която Бог му бе възложил да предаде, бе предназначена да събуди хората от тяхната летаргия и да ги накара да потръпнат от голямото си нечестие. За да поникне семето на евангелието, трябваше да бъде премахната нечистотата на сърцето. Преди да потърсят лек от Исус, трябваше да бъдат събудени, за да видят опасността от раните на греха... Последици от бездействието Когато хората ангажират силите си по определен от Бога начин, техните способности и умения ще се разрастват; в стремежа си да търсят изгубените човешки души те ще бъдат изпълвани с мъдрост от Небето. Могат ли членовете на църквата да очакват съпричастие с небесните съкровища, ако остават равнодушни и лениви спрямо възложената им от Бога отговорност да разкриват светлината на ближните си? Когато християните престанат да чувстват подтика да осветляват живеещите в мрака хора, когато престанат да предават благодат и познание, ще стават все по-малко проницателни, дори ще загубят способността да ценят богатството на небесните дарове. А престанат ли да ги ценят, няма да чувстват необходимостта да ги представят на другите. Верният Свидетел каза на църквата в Ефес: "Но имам това против тебе, че си оставил първата си любов. И тъй, спомни си откъде си изпаднал и покай се, и върши първите си дела; и ако не, ще дойда при тебе [скоро] и ще дигна светилника ти от мястото му, ако се не покаеш" (Откр. 2:4, 5). В началото духовния опит на църквата в Ефес се характеризираше с една детинска простота и откровеност. Проявяваше се жива, сериозна и сърдечна любов към Христос. Вярващите се радваха на Божията любов, защото непрестанно носеха Христос в сърцата си като живо присъствие. Устните им хвалеха Господа и признателността се сливаше с благодарствените песнопения на небесната фамилия. Светът разбираше, че те общуват с Исус. Грешни, разкаяли се човеци, се покайваха, биваха опрощавани, очиствани, освещавани и водени чрез Христос за Божии сътрудници. Вярващите сериозно се стремяха да приемат Божието слово и да го изпълняват. Обичащи своя Спасител, тяхната най-висша цел бе да привличат човешки души за Него. Те не искаха да запазят скъпоценното съкровище на Христовата милост само за себе си. Чувстваха важността на своето призвание и горяха от стремеж да занесат радостната вест до най-далечните краища на земята: "На земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение. |
АвторВ светлината на Библията Архив
November 2022
|