"И днес има нужда от глас на строго разобличаване, защото тежки грехове отделят хората от Бога. Безбожието става нещо модно. Хиляди казват: “Не щем този да царува над нас”. Така често проповядваните леки проповеди не оставят трайни впечатления. Тръбата не издава отчетлив звук. Ясните режещи истини на Божието слово не пронизват хората в сърцето. Много така наречени християни, ако могат да изразят истинските си мисли, биха казали: “Защо е нужно да се говори толкова остро?” Те би трябвало и да попитат защо имаше нужда Йоан Кръстител да каже на фарисеите: “Рожби ехиднини! Кой ви предупреди да бягате от идещия гняв?” Защо трябваше да се провокира гневът на Иродиада, като се каже на Ирод, че е незаконно да живее с братовата си жена? Предтечата на Христос загуби живота си заради изречени остри думи. Не можеше ли да живее, без да предизвиква гнева на живеещите в грях? Така се представят аргументи и от хора, които са верни пазители на Божия закон, докато накрая политиканството заеме мястото на верността и грехът остане неразкрит. Кога в църквата отново ще се чуе изобличителният глас?

Статия на Елън Уайт в сп. "Ревю & Хералд" от 31.12.1857 год.:

На 20-ти ноември ми беше показан Божият народ и го видях мощно пресят. Видях някои със силна вяра и агонизиращ плач, умоляващи Бог. Чертите им бяха бледи и белязани с дълбоко безпокойство, което изразяваше вътрешната им борба. Имаше твърдост и голяма настойчивост, изявени в чертите им, докато големи капки пот избиваха върху челата им и падаха. От време на време лицата им просветваха с белезите на Божието одобрение и отново същият сериозен, усърден, угрижен изглед се стоварваше върху тях.
Зли ангели се тълпяха около тях, притискайки тъмнината си върху тях, за да скрият Исус от погледа им, така че очите им да бъдат привлечени към тъмнината, която ги заобикаляше и да проявят недоверие към Бог, а след това и недоволство. Единствената им сигурност беше в поддържане на очите им насочени нагоре. Ангели отговаряха за Божия народ и когато отровната атмосфера от тези зли ангели беше притискана около тези безпокоящи се хора, ангелите, които отговаряха за тях, постоянно махаха с крила над тях, за да разпръснат плътната тъмнина, която ги обкръжаваше.

Чувствата не са добър изпит за духовния ви живот – Божието слово е

„Изпитвайте себе си, дали сте във вярата” [2 Коринтяни 13:5]. Някои съвестни души, когато четат това, веднага започват да критикуват всяко чувство и емоция. Но това не е правилно себеизпитване. Не маловажните чувства и емоции са тези, които трябва да бъдат изследвани. Животът, характерът, трябва да бъде оценен според единствения стандарт за характер – Божия свят закон. Плодът свидетелства за характера на дървото. Делата, а не чувствата носят свидетелство за нас.