Глава 29
Разпъването на Христос
Изведоха Христос, любимият Божи Син и хулен Го предадоха на разпятие. Учениците и повярвалите в Него от околностите на Йерусалим се присъединиха към шествието, следващо Исус към Голгота. Сред тях беше и майката на Исус, която Йоан, любимият ученик на Христос водеше, придържайки я. Сърцето ѝ се късаше от невъобразима болка, но и тя, както и учениците, се надяваше, че още малко, и това мъчително зрелище щеше да свърши, че Исус щеше да прояви силата Си, и щеше да застане пред враговете Си като Божи Син. Обаче майчиното й сърце отново се потопи в отчаяние, когато си спомни думите Му, с които Той кратко беше описал, какво трябваше да се случи в този ден.
Веднага, след като изведоха Исус от портите на Пилат, на изранените Му и окървавени рамене натовариха кръста, приготвен за Варава. Трябваше с Исус да екзекутират и двама последователи на Варава; и на тях също положиха кръстове. Спасителят взе Своя товар, но извървявайки няколко крачки, поради загубата на кръв, чрезмерна преумора и болки, падна на земята, изгубил съзнание.
Разпъването на Христос
Изведоха Христос, любимият Божи Син и хулен Го предадоха на разпятие. Учениците и повярвалите в Него от околностите на Йерусалим се присъединиха към шествието, следващо Исус към Голгота. Сред тях беше и майката на Исус, която Йоан, любимият ученик на Христос водеше, придържайки я. Сърцето ѝ се късаше от невъобразима болка, но и тя, както и учениците, се надяваше, че още малко, и това мъчително зрелище щеше да свърши, че Исус щеше да прояви силата Си, и щеше да застане пред враговете Си като Божи Син. Обаче майчиното й сърце отново се потопи в отчаяние, когато си спомни думите Му, с които Той кратко беше описал, какво трябваше да се случи в този ден.
Веднага, след като изведоха Исус от портите на Пилат, на изранените Му и окървавени рамене натовариха кръста, приготвен за Варава. Трябваше с Исус да екзекутират и двама последователи на Варава; и на тях също положиха кръстове. Спасителят взе Своя товар, но извървявайки няколко крачки, поради загубата на кръв, чрезмерна преумора и болки, падна на земята, изгубил съзнание.
Едва дошъл на Себе Си, отново натовариха кръста на плещите Му и Го заставиха да върви напред. Носейки Своето тежко бреме, Той вървеше, но олюлявайки се още няколко крачки, рухна подкосен. Отначало решиха, че е мъртъв, но след малко Той отново дойде на Себе Си. Свещениците и управителите не изпитваха ни най-малко съчувствие към страдащата си жертва, но разбраха, че не беше в състояние повече да носи това оръдие за екзекуция. Докато мислеха какво да правят, към тълпата се приближаваше Симон Киринееца, качвайки се в Йерусалим. Тълпата, подстрекавана от свещениците, го хвана и застави да носи кръста на Христос. Синовете на Симон бяха последователи на Исус, но самият Симон не беше Негов ученик.
В огромната тълпа, следваща Исус, мнозина се присмиваха и Го осмиваха, но имаше и такива, които плачеха, спомняйки си с благодарност за всичко, което Той беше направил. Някогашното изцеление от различни немощи и възкресяването на мъртви силно свидетелстваше за Неговата чудни дела, и те настойчиво искаха да им кажат какво престъпление е извършил Исус, защо с Него се отнасяха, както със злодей. Само преди няколко дни тълпи от хора Го бяха съпровождали с радостни възгласи: „Осанна!”, размахвайки палмови клонки, когато Той тържествено влизаше в Йерусалим. Но много от тези, които Го бяха прославяли с възгласи, защото така правеха всички, сега безсрамно викаха: „Разпни Го! Разпни!”.
Прикован на кръста
Доведоха осъдените на мястото за разпъване и започнаха да ги връзват към кръстовете. Двамата разбойника се изскубваха от ръцете на войниците, докато ги приковаваха, но Исус не се съпротивляваше. Майката на Христос гледаше в мъчително очакване, надявайки се, че Той все пак ще да направи чудо, за да Се спаси. Тя видя разпънатите Му на кръста ръце, така скъпите на сърцето ѝ ръце, винаги раздаващи благословения; ръце, които така често се бяха протягали към болните и страдащите, дарявайки им изцеление и освобождение от страданията. Донесоха чук и гвоздеи. И когато гвоздеите пронизваха тялото Му, потресените ученици отнесоха безжизненото й омекнало тяло по-далеч от жестокото зрелище.
Исус не произнесе ни едно оплакване. Бледото Му лице оставаше спокойно, само големи капки пот избиха на челото Му. Не се намери милосърдна ръка, която да изтрие тази предсмъртна пот; никой не каза дума на съчувствие и преданост, които в този тежък час биха поддържали и ободрили Неговото човешко сърце. „Той изтъпка лина Сам”. От целия народ не се намери никой, който в този момент да останеше редом с Него. И докато войниците се занимаваха със страшната си работа, Исус, с неимоверни мъки, се молеше за Своите врагове: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят!” (Лука 23:34). Тази молитва на Христос за Неговите врагове обходи целия свят; тя се отнасяше за всеки грешник, в което и време да беше живял – в началото или в края на времето.
Веднага щом приковаха Исус, няколко силни войника вдигнаха кръста рязко и грубо го пуснаха в изкопаната дупка. Това причини още по-ужасни мъки на Божия Син. След това се разигра зловеща сцена. Свещеници, началници и книжници, забравили за достойнството на свещената си служба, се присъединиха да хулят, издевателстват и да се надсмиват с всичко над умиращия Божи Син, казвайки: „Ако Си юдейски цар, избави Се” (Лука 23:37). Други се присмиваха, повтаряйки си един друг: „Други е избавил, а пък Себе Си не може!” (Мат.27:42). Служителите на храма, грубите войници, подлите разбойници, висящи на кръстовете и низките жестоки хора, намиращи се в тълпата – всички те се обединиха, гаврейки се над Христос.
Разбойниците, разпънати заедно с Исус, изтърпяваха същите физически страдания, както и Той. Но единият от тях се ожесточи още повече от мъките и предавайки се на отчаяние, се държеше много дръзко. Подхващайки подигравките на свещениците, той подхвърли на Исус: „Не Си ли Ти Помазаника? Избави Себе Си и нас!” (Лука 23:39). Другият разбойник не беше закоравял престъпник. Слушайки насмешливите думи на своя съучастник, той „го смъмри, като каза: „Ни от Бога ли не се боиш, ти, който си под същото осъждане? Ние справедливо сме осъдени, защото получаваме заслуженото за това, що сме сторили; а Тоя не е сторил нищо неуместно” (Лука 23:40,41). А после, когато неговото сърце се откри пред Христос, в съзнанието му нахлу небесна светлина. В Исус – пребит, осмян и разпънат на кръст, той видя своята единствена надежда, своя Изкупител и се обърна към Него с вяра и смирение: „Господи Исусе, спомни си за мен, когато дойдеш в царството Си!” (Лука 23:42,43).
С изумление гледаха небесните ангели безкрайната любов на Исус, Който, изпитвайки душевни мъки и физически страдания, мислеше за ближните Си, и вселяваше вяра в душите на покаялите се. Когато жизнените сили Го напускаха и смъртта надвисна, Той прояви любов към човеците, по-силна от смъртта. Много от наблюдаващите тази поразителна картина на Голгота впоследствие утвърдиха вярата си в Христос, благодарение видяното.
Сега враговете на Христос с нетърпение очакваха смъртта Му. Мислеха, че това събитие завинаги щеше да успокои и прекрати слуховете за Неговата Божествена сила, и щеше да угаси интереса към извършените чудеса. Свещениците се ласкаеха, мислейки, че повече нищо няма да им трепне при мисълта за Неговото влияние над хората. Безчувствените и жестоки войни, приковали проснатото тяло на Исус към кръста, в това време си поделяха дрехите Му, спорейки, как да разделят хитона, който нямаше шев. В края на краищата решиха спора, хвърляйки жребий. Стотици години преди случилото се боговдъхновеното перо много точно беше описало картината: „Защото кучета ме обиколиха; тълпа от злодейци ме окръжи; прободоха ръцете Ми и нозете Ми. Разделиха си дрехите Ми и за облеклото Ми хвърлиха жребий” (Псалм 22:16, 18).
Урок по синовна обич
Погледът на Исус, блуждаещ върху тълпата, събрана в подножието на кръста и очакваща Неговата смърт, се спря на майка Му, която Неговият ученик Йоан придържаше. Тя, бидейки без сили, далеч от своя син, се беше върнала на това страшно място. Последния урок, който Исус изнесе на хората, беше урока за синовната любов. Вглеждайки се в обезобразеното от горест лице на Своята майка, а после поглеждайки Йоан, Той каза, обръщайки се към нея: „Жено, ето син ти! После каза на ученика: Ето майка ти!” (Йоан 19:26,27). Йоан добре разбра думите на Исус и прие това свято поръчение. Той веднага я отведе у дама си и постоянно се грижеше за нея като предан син. Съвършеният пример на синовната любов на Христос сияе с непомръкваща светлина в тъмнината на вековете. Преживявайки предсмъртните Си мъки, Той не забрави за Своята нещастна, убита от скръб майка и се погрижи за бъдещето ѝ.
Сега вече всичко, заради което Христос беше дошъл на този свят, беше почти свършено. Той каза: „Жаден съм!”. Войниците потопиха гъба в оцет, премесен с жлъчка и Му поднесоха да пие, но Той, опитвайки, отказа. Сега животът и славата на Господ умираха заради изкуплението на човечеството. Точно съзнанието за греха, който Той взе на плещите Си и който, вместо на хората, Божия гняв навлече на Него, направи да изпие чашата, толкова горчива, че съкруши сърцето Му.
На Христос, като заместител на жертва и поръчител за грешния човек, беше възложено тяхното безчестие. Божият Син беше причислен към злодеите, за да спаси хората от осъждането на закона. Вината на потомците на Адам от всички поколения и векове, тегнеше на Неговото сърце. Отвращението на Бог към греха, Неговият страшен гняв за всяко безчестие, изпълниха с ужас душата на Неговия Син. Това, че Бог отвърна лицето Си от Него в часа на най-тежки мъки, прониза сърцето на Христос със скръб, която хората никога няма да разберат. Всеки пристъп на болка, понесен от Сина Божи на кръста; кръвта, която течеше по Неговото чело, ръцете и краката - в мъчителни конвулсии, терзаещи Неговото изнемощяло тяло и невъобразимата болка, изпълваща душата Му заради това, че Отец беше скрил от Него лицето Си, викаха към човека: заради непостижимата любов към ТЕБЕ, Синът Божи се съгласи да възложа на Него тези отвратителни престъпления, понеже заради ТЕБЕ Той разруши властта на смъртта и откри вратите на рая и вечния живот. Този, Който с думите Си успокояваше бушуващите води и ходеше по пенещия се гребен на вълните; Който заставяше бесовете да треперят; Този, от докосванията на Когото изчезваха болките, Възкръсващият мъртвите за живот и Отварящият очите на слепите, предложи Себе Си на кръста, в качеството на единствена жертва за човека. Той взе на Себе Си нашите грехове, понесе изискващото се от закона наказание за безчестието на хората и Сам стана грях, заради изкуплението на човека.
С яростни изкушения Сатана терзаеше сърцето на Исус. Греха, който ненавиждаха Неговите очи, се натрупваше на Него дотогава, докато не застена под неговата тежест. Не е за учудване, че Неговото човешко естество в този час беше изтерзано. Ангелите с изумление наблюдаваха отчаяните душевни мъки на Божия Син, превъзхождащи физическите Му страданията дотолкова, че последните Той почти не чувстваше. Небесното войнство закри своите лица, за да не гледат това ужасно зрелище.
Неодушевената природа състрадаваше на своя поруган и умиращ Творец. Слънцето отказа да съзерцава тази страшна картина. Изглеждаше, като че пред ярките му пладнешки лъчи застана някаква преграда. Непроницаем мрак, подобно погребален саван, обви кръста и всичко наоколо. Три часа тъмнина като в рог покриваше земята. В деветия час дрезгавината над тълпата се разсея, но Спасителят, висящ на кръста както преди, беше обвит в тъмнина, като в мантия. Изглеждаше, като че някой хвърля сърдити мълнии към Него. Тогава „… Исус извика със силен глас: Елои, Елои, Лама, Савахтани?”, което значи „Боже Мой, Боже Мой! Защо Си Ме оставил?” (Марк 15:34).
Свърши се!
Мълчейки, присъстващите очакваха края на случващото се. Слънцето засия отново, но кръстът, както и преди, беше обвит в тъмнина. Изведнъж мракът се разсея и с чист, като от тръба глас, който изглеждаше, като че се разнасяше над целия свят, Христос извика: „Свърши се! Отче, в Твоите ръце предавам Духа Си!” (Лука 23:46). Светлина озари кръста и от това лицето на Спасителя засия в слава, подобно на слънцето. После отпусна глава на гърдите Си и умря.
В този момент свещениците привършваха службата в храма пред завесата, отделяща Светая от Светая Светих. Изведнъж изпод нозете им земята затрепери и завесата в храма, изработена от здрав и скъп плат, и която подменяха всяка година с нова, беше раздрана на две отгоре до долу, от оная безкръвна ръка, която беше написала съдбоносните думи на стената в двореца на Валтасар.
Исус се бори за живота дотогава, докато не завърши докрай делото, заради което беше дошъл и последно издихание Той извика: „Свърши се!”. Чувайки този възглас ангелите се зарадваха, понеже това означаваше, че великото изкупление на човечеството е приключило. Цялото небе ликуваше, защото оттук нататък потомците на Адам, при послушание, можеха да си възвърнат Божието присъствие. Сатана беше победен; той разбра, че този свят нямаше да бъде негово царство.
Погребението
Мислейки какво да прави с тялото на своя любим Учител, Йоан се оказа в затруднено положение. Той потрепери само при мисълта, че тялото можеше да попадне в ръцете на грубите, безчувствени войни, които щяха да Го погребат на позорно място. Знаеше, че беше безполезно да разчита на благосклонността на юдейските власти. Йоан можеше да се надява само на милостта на Пилат. И тук на помощ дойдоха Йосиф и Никодим. И единият, и другият, бяха членове на синедриона, и двамата бяха богати, имаха добри взаимоотношения с Пилат, и се ползваха с влияние в обществото. Тези хора решиха да погребат Исус достойно.
Йосиф без бавене се отправи към Пилат и помоли за разрешение да вземе тялото на Исус за погребение. Пилат потвърди с официална заповед да дадат на Йосиф тялото. В това време, докато Йоан страдаше и умуваше, как да погребе любимия си Учител, Йосиф от Ариматея се върна със заповедта от Пилат, а Никодим, сигурен, че Йосиф щеше да се договори с римския прокуратор, беше донесъл около сто литра скъпоценни смеси от смирна и алое за балсамиране на тялото. Даже най-почитаните хора в Йерусалим не бяха удостоявани с по-големи смъртни почести.
Предпазливо и с благоговение снеха тялото на Исус от кръста. Със сълзи на очи, преизпълнени със страдание, те гледаха пребитото и наранено тяло; измиха го грижливо и щателно, почиствайки го от спечената кръв. Йосиф имаше нова гробница, изсечена в скалата, която беше приготвил за себе си. Тя се намираше недалеч от Голгота. Сега Йосиф подготви тази гробница за Исус. Трима ученика донесоха този драгоценен Товар в новата гробница, където никой още не беше погребан; внимателно обвиха тялото в ленен плат, пропит с благовонията, които беше донесъл Никодим. Тук те изправиха сгънатите крака на Спасителя и сложиха пронизаните Му ръце на бездиханните гърди. Жените от Галилея наблюдаваха всичко да бъде направено правилно за безжизненото тяло на техния възлюбен Учител. После, пред очите им, превалиха тежък камък пред гробницата, оставяйки там да лежи затворен Божия Син. Тези жени последни бяха се разотишли от подножието на кръста и последни напуснаха гробницата на Господ.
Въпреки осъществяването на ужасното злодеяние, юдейските управители не изпитаха облекчение, предавайки на смърт Божия Син; техните мрачни предчувствия, не се утаиха, както и не изчезна завистта им даже към мъртвия Спасител. Радостта от утолената жажда за мъст се смесваше с нарастващия страх, че Неговото мъртво тяло, лежащо в гробницата на Йосиф, щеше да оживее. Затова „главните свещеници и фарисеите се събраха при Пилат, казвайки: Господарю, спомнихме си, че оня измамник преживе рече: „След три дена ще възкръсна”. Заповядай прочее, гробът да се пази здраво до третия ден, да не би учениците Му да дойдат, та да Го откраднат, и кажат на народа: Възкръсна от мъртвите. Така последната измама ще бъде по-лоша от първата” (Мат.27:62-64). На Пилат, както и на тези юдеи, не им се искаше Исус да възкръсне, и със силата Си да накаже тези, които Го убиха; и той даде на разположение на свещениците отряд римски войни, казвайки: „Вземете стража, идете, закрепете го, както искате. Те прочее отидоха, та закрепиха гроба, като запечатаха камъка с помощта на стражата” (Мат. 27:65, 66).
Юдеите разбираха, че по-добра охрана от римските войници, не можеха да намерят. Те получиха и възможността да поставят римски печат на камъка, закриващ входа на гробницата; сега камъкът не можеше да се отмести от мястото си, без да разчупи печата. Юдейските водачи предприеха всички необходими мерки, за да не могат учениците на Христос да излъжат народа, че Христос е възкръснал. Но всичките им планове и предупредителни мерки само усилиха триумфа от възкресението на Исус и съдействаха за утвърждаването на Божията истина.
В огромната тълпа, следваща Исус, мнозина се присмиваха и Го осмиваха, но имаше и такива, които плачеха, спомняйки си с благодарност за всичко, което Той беше направил. Някогашното изцеление от различни немощи и възкресяването на мъртви силно свидетелстваше за Неговата чудни дела, и те настойчиво искаха да им кажат какво престъпление е извършил Исус, защо с Него се отнасяха, както със злодей. Само преди няколко дни тълпи от хора Го бяха съпровождали с радостни възгласи: „Осанна!”, размахвайки палмови клонки, когато Той тържествено влизаше в Йерусалим. Но много от тези, които Го бяха прославяли с възгласи, защото така правеха всички, сега безсрамно викаха: „Разпни Го! Разпни!”.
Прикован на кръста
Доведоха осъдените на мястото за разпъване и започнаха да ги връзват към кръстовете. Двамата разбойника се изскубваха от ръцете на войниците, докато ги приковаваха, но Исус не се съпротивляваше. Майката на Христос гледаше в мъчително очакване, надявайки се, че Той все пак ще да направи чудо, за да Се спаси. Тя видя разпънатите Му на кръста ръце, така скъпите на сърцето ѝ ръце, винаги раздаващи благословения; ръце, които така често се бяха протягали към болните и страдащите, дарявайки им изцеление и освобождение от страданията. Донесоха чук и гвоздеи. И когато гвоздеите пронизваха тялото Му, потресените ученици отнесоха безжизненото й омекнало тяло по-далеч от жестокото зрелище.
Исус не произнесе ни едно оплакване. Бледото Му лице оставаше спокойно, само големи капки пот избиха на челото Му. Не се намери милосърдна ръка, която да изтрие тази предсмъртна пот; никой не каза дума на съчувствие и преданост, които в този тежък час биха поддържали и ободрили Неговото човешко сърце. „Той изтъпка лина Сам”. От целия народ не се намери никой, който в този момент да останеше редом с Него. И докато войниците се занимаваха със страшната си работа, Исус, с неимоверни мъки, се молеше за Своите врагове: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят!” (Лука 23:34). Тази молитва на Христос за Неговите врагове обходи целия свят; тя се отнасяше за всеки грешник, в което и време да беше живял – в началото или в края на времето.
Веднага щом приковаха Исус, няколко силни войника вдигнаха кръста рязко и грубо го пуснаха в изкопаната дупка. Това причини още по-ужасни мъки на Божия Син. След това се разигра зловеща сцена. Свещеници, началници и книжници, забравили за достойнството на свещената си служба, се присъединиха да хулят, издевателстват и да се надсмиват с всичко над умиращия Божи Син, казвайки: „Ако Си юдейски цар, избави Се” (Лука 23:37). Други се присмиваха, повтаряйки си един друг: „Други е избавил, а пък Себе Си не може!” (Мат.27:42). Служителите на храма, грубите войници, подлите разбойници, висящи на кръстовете и низките жестоки хора, намиращи се в тълпата – всички те се обединиха, гаврейки се над Христос.
Разбойниците, разпънати заедно с Исус, изтърпяваха същите физически страдания, както и Той. Но единият от тях се ожесточи още повече от мъките и предавайки се на отчаяние, се държеше много дръзко. Подхващайки подигравките на свещениците, той подхвърли на Исус: „Не Си ли Ти Помазаника? Избави Себе Си и нас!” (Лука 23:39). Другият разбойник не беше закоравял престъпник. Слушайки насмешливите думи на своя съучастник, той „го смъмри, като каза: „Ни от Бога ли не се боиш, ти, който си под същото осъждане? Ние справедливо сме осъдени, защото получаваме заслуженото за това, що сме сторили; а Тоя не е сторил нищо неуместно” (Лука 23:40,41). А после, когато неговото сърце се откри пред Христос, в съзнанието му нахлу небесна светлина. В Исус – пребит, осмян и разпънат на кръст, той видя своята единствена надежда, своя Изкупител и се обърна към Него с вяра и смирение: „Господи Исусе, спомни си за мен, когато дойдеш в царството Си!” (Лука 23:42,43).
С изумление гледаха небесните ангели безкрайната любов на Исус, Който, изпитвайки душевни мъки и физически страдания, мислеше за ближните Си, и вселяваше вяра в душите на покаялите се. Когато жизнените сили Го напускаха и смъртта надвисна, Той прояви любов към човеците, по-силна от смъртта. Много от наблюдаващите тази поразителна картина на Голгота впоследствие утвърдиха вярата си в Христос, благодарение видяното.
Сега враговете на Христос с нетърпение очакваха смъртта Му. Мислеха, че това събитие завинаги щеше да успокои и прекрати слуховете за Неговата Божествена сила, и щеше да угаси интереса към извършените чудеса. Свещениците се ласкаеха, мислейки, че повече нищо няма да им трепне при мисълта за Неговото влияние над хората. Безчувствените и жестоки войни, приковали проснатото тяло на Исус към кръста, в това време си поделяха дрехите Му, спорейки, как да разделят хитона, който нямаше шев. В края на краищата решиха спора, хвърляйки жребий. Стотици години преди случилото се боговдъхновеното перо много точно беше описало картината: „Защото кучета ме обиколиха; тълпа от злодейци ме окръжи; прободоха ръцете Ми и нозете Ми. Разделиха си дрехите Ми и за облеклото Ми хвърлиха жребий” (Псалм 22:16, 18).
Урок по синовна обич
Погледът на Исус, блуждаещ върху тълпата, събрана в подножието на кръста и очакваща Неговата смърт, се спря на майка Му, която Неговият ученик Йоан придържаше. Тя, бидейки без сили, далеч от своя син, се беше върнала на това страшно място. Последния урок, който Исус изнесе на хората, беше урока за синовната любов. Вглеждайки се в обезобразеното от горест лице на Своята майка, а после поглеждайки Йоан, Той каза, обръщайки се към нея: „Жено, ето син ти! После каза на ученика: Ето майка ти!” (Йоан 19:26,27). Йоан добре разбра думите на Исус и прие това свято поръчение. Той веднага я отведе у дама си и постоянно се грижеше за нея като предан син. Съвършеният пример на синовната любов на Христос сияе с непомръкваща светлина в тъмнината на вековете. Преживявайки предсмъртните Си мъки, Той не забрави за Своята нещастна, убита от скръб майка и се погрижи за бъдещето ѝ.
Сега вече всичко, заради което Христос беше дошъл на този свят, беше почти свършено. Той каза: „Жаден съм!”. Войниците потопиха гъба в оцет, премесен с жлъчка и Му поднесоха да пие, но Той, опитвайки, отказа. Сега животът и славата на Господ умираха заради изкуплението на човечеството. Точно съзнанието за греха, който Той взе на плещите Си и който, вместо на хората, Божия гняв навлече на Него, направи да изпие чашата, толкова горчива, че съкруши сърцето Му.
На Христос, като заместител на жертва и поръчител за грешния човек, беше възложено тяхното безчестие. Божият Син беше причислен към злодеите, за да спаси хората от осъждането на закона. Вината на потомците на Адам от всички поколения и векове, тегнеше на Неговото сърце. Отвращението на Бог към греха, Неговият страшен гняв за всяко безчестие, изпълниха с ужас душата на Неговия Син. Това, че Бог отвърна лицето Си от Него в часа на най-тежки мъки, прониза сърцето на Христос със скръб, която хората никога няма да разберат. Всеки пристъп на болка, понесен от Сина Божи на кръста; кръвта, която течеше по Неговото чело, ръцете и краката - в мъчителни конвулсии, терзаещи Неговото изнемощяло тяло и невъобразимата болка, изпълваща душата Му заради това, че Отец беше скрил от Него лицето Си, викаха към човека: заради непостижимата любов към ТЕБЕ, Синът Божи се съгласи да възложа на Него тези отвратителни престъпления, понеже заради ТЕБЕ Той разруши властта на смъртта и откри вратите на рая и вечния живот. Този, Който с думите Си успокояваше бушуващите води и ходеше по пенещия се гребен на вълните; Който заставяше бесовете да треперят; Този, от докосванията на Когото изчезваха болките, Възкръсващият мъртвите за живот и Отварящият очите на слепите, предложи Себе Си на кръста, в качеството на единствена жертва за човека. Той взе на Себе Си нашите грехове, понесе изискващото се от закона наказание за безчестието на хората и Сам стана грях, заради изкуплението на човека.
С яростни изкушения Сатана терзаеше сърцето на Исус. Греха, който ненавиждаха Неговите очи, се натрупваше на Него дотогава, докато не застена под неговата тежест. Не е за учудване, че Неговото човешко естество в този час беше изтерзано. Ангелите с изумление наблюдаваха отчаяните душевни мъки на Божия Син, превъзхождащи физическите Му страданията дотолкова, че последните Той почти не чувстваше. Небесното войнство закри своите лица, за да не гледат това ужасно зрелище.
Неодушевената природа състрадаваше на своя поруган и умиращ Творец. Слънцето отказа да съзерцава тази страшна картина. Изглеждаше, като че пред ярките му пладнешки лъчи застана някаква преграда. Непроницаем мрак, подобно погребален саван, обви кръста и всичко наоколо. Три часа тъмнина като в рог покриваше земята. В деветия час дрезгавината над тълпата се разсея, но Спасителят, висящ на кръста както преди, беше обвит в тъмнина, като в мантия. Изглеждаше, като че някой хвърля сърдити мълнии към Него. Тогава „… Исус извика със силен глас: Елои, Елои, Лама, Савахтани?”, което значи „Боже Мой, Боже Мой! Защо Си Ме оставил?” (Марк 15:34).
Свърши се!
Мълчейки, присъстващите очакваха края на случващото се. Слънцето засия отново, но кръстът, както и преди, беше обвит в тъмнина. Изведнъж мракът се разсея и с чист, като от тръба глас, който изглеждаше, като че се разнасяше над целия свят, Христос извика: „Свърши се! Отче, в Твоите ръце предавам Духа Си!” (Лука 23:46). Светлина озари кръста и от това лицето на Спасителя засия в слава, подобно на слънцето. После отпусна глава на гърдите Си и умря.
В този момент свещениците привършваха службата в храма пред завесата, отделяща Светая от Светая Светих. Изведнъж изпод нозете им земята затрепери и завесата в храма, изработена от здрав и скъп плат, и която подменяха всяка година с нова, беше раздрана на две отгоре до долу, от оная безкръвна ръка, която беше написала съдбоносните думи на стената в двореца на Валтасар.
Исус се бори за живота дотогава, докато не завърши докрай делото, заради което беше дошъл и последно издихание Той извика: „Свърши се!”. Чувайки този възглас ангелите се зарадваха, понеже това означаваше, че великото изкупление на човечеството е приключило. Цялото небе ликуваше, защото оттук нататък потомците на Адам, при послушание, можеха да си възвърнат Божието присъствие. Сатана беше победен; той разбра, че този свят нямаше да бъде негово царство.
Погребението
Мислейки какво да прави с тялото на своя любим Учител, Йоан се оказа в затруднено положение. Той потрепери само при мисълта, че тялото можеше да попадне в ръцете на грубите, безчувствени войни, които щяха да Го погребат на позорно място. Знаеше, че беше безполезно да разчита на благосклонността на юдейските власти. Йоан можеше да се надява само на милостта на Пилат. И тук на помощ дойдоха Йосиф и Никодим. И единият, и другият, бяха членове на синедриона, и двамата бяха богати, имаха добри взаимоотношения с Пилат, и се ползваха с влияние в обществото. Тези хора решиха да погребат Исус достойно.
Йосиф без бавене се отправи към Пилат и помоли за разрешение да вземе тялото на Исус за погребение. Пилат потвърди с официална заповед да дадат на Йосиф тялото. В това време, докато Йоан страдаше и умуваше, как да погребе любимия си Учител, Йосиф от Ариматея се върна със заповедта от Пилат, а Никодим, сигурен, че Йосиф щеше да се договори с римския прокуратор, беше донесъл около сто литра скъпоценни смеси от смирна и алое за балсамиране на тялото. Даже най-почитаните хора в Йерусалим не бяха удостоявани с по-големи смъртни почести.
Предпазливо и с благоговение снеха тялото на Исус от кръста. Със сълзи на очи, преизпълнени със страдание, те гледаха пребитото и наранено тяло; измиха го грижливо и щателно, почиствайки го от спечената кръв. Йосиф имаше нова гробница, изсечена в скалата, която беше приготвил за себе си. Тя се намираше недалеч от Голгота. Сега Йосиф подготви тази гробница за Исус. Трима ученика донесоха този драгоценен Товар в новата гробница, където никой още не беше погребан; внимателно обвиха тялото в ленен плат, пропит с благовонията, които беше донесъл Никодим. Тук те изправиха сгънатите крака на Спасителя и сложиха пронизаните Му ръце на бездиханните гърди. Жените от Галилея наблюдаваха всичко да бъде направено правилно за безжизненото тяло на техния възлюбен Учител. После, пред очите им, превалиха тежък камък пред гробницата, оставяйки там да лежи затворен Божия Син. Тези жени последни бяха се разотишли от подножието на кръста и последни напуснаха гробницата на Господ.
Въпреки осъществяването на ужасното злодеяние, юдейските управители не изпитаха облекчение, предавайки на смърт Божия Син; техните мрачни предчувствия, не се утаиха, както и не изчезна завистта им даже към мъртвия Спасител. Радостта от утолената жажда за мъст се смесваше с нарастващия страх, че Неговото мъртво тяло, лежащо в гробницата на Йосиф, щеше да оживее. Затова „главните свещеници и фарисеите се събраха при Пилат, казвайки: Господарю, спомнихме си, че оня измамник преживе рече: „След три дена ще възкръсна”. Заповядай прочее, гробът да се пази здраво до третия ден, да не би учениците Му да дойдат, та да Го откраднат, и кажат на народа: Възкръсна от мъртвите. Така последната измама ще бъде по-лоша от първата” (Мат.27:62-64). На Пилат, както и на тези юдеи, не им се искаше Исус да възкръсне, и със силата Си да накаже тези, които Го убиха; и той даде на разположение на свещениците отряд римски войни, казвайки: „Вземете стража, идете, закрепете го, както искате. Те прочее отидоха, та закрепиха гроба, като запечатаха камъка с помощта на стражата” (Мат. 27:65, 66).
Юдеите разбираха, че по-добра охрана от римските войници, не можеха да намерят. Те получиха и възможността да поставят римски печат на камъка, закриващ входа на гробницата; сега камъкът не можеше да се отмести от мястото си, без да разчупи печата. Юдейските водачи предприеха всички необходими мерки, за да не могат учениците на Христос да излъжат народа, че Христос е възкръснал. Но всичките им планове и предупредителни мерки само усилиха триумфа от възкресението на Исус и съдействаха за утвърждаването на Божията истина.
RSS Feed
