Икуменическият дух е проникнал из целия християнски свят и немалко адвентисти са на мнение, че не е разумно да не участваме в споделянето на идеи и методи, използвани за експлозивното разрастване на евангелската протестантска общност. Огромният успех на тези подходи, доказан чрез десетките и дори стотици хиляди посетители на техните събрания и богослужения, категорично ни подканва да ги открием и приложим към нашите „Лаодикийски“ църкви. „Защо не?“ – викат доста хора; ако действа за тях, може да подейства и за нас. И така механизмът се вкарва в действие без крайно необходимата предпазливост, за да се учим от тях и да придобиваме умения в съвременната наука за „църковен растеж“. Чувствата на притеснение и разочарование, свързани с нашия имидж на законници и сепаратисти, заедно с очевидните разлики между „техните и нашите“, ги карат да желаят адвентизмът да бъде считан за нормална протестантска деноминация, член на братството на църквите в протестантската общност.

     На уебстраницата на нашата Генерална конференция имаме едно реалистично и уместно изказване, очертаващо как като църква трябва да се отнасяме към икуменическото движение. В това изказване се дава мъдър съвет за условията на сближаване и сътрудничество с другите църкви. Ето няколко коментара, взети директно от тази уебстраница:

                       Из „СЛУЖИТЕЛИ НА ЕВАНГЕЛИЕТО”
                                           Е.Вайт

                    Към учителите и директорите в нашите училища



     Тези, които отговарят за нашите институти и училища, трябва да се пазят много внимателно, да не би чрез думи и проявени чувства да подведат студентите си във фалшиви пътища. Тези, които проповядват Библията в нашите църкви и училища, нямат свободата и правото да се обединяват в изявяване на своите предубеждения за или против политически личности или мерки, защото чрез това подбуждат други, карайки ги всеки да защитава своята любима теория. Има сред изповядващите се за вярващи такива, които ще бъдат подбудени по този начин да изразяват своите чувства и политически предпочитания, така че в църквата ще настъпи разделение.