Запитвали ли сте се защо Бог Свети Дух е навсякъде и е всезнаещ, изпълнява ролята на Утешител на мястото на Христос и за него Господ каза, че ще ни научи на всичко, което Той, Исус, ни е заповядал, а същевременно всичко говори за точно обратното? Сигурно си мислите, че не зная какво говоря. Затова нека видим някои от стиховете, доказващи това:

                                            Глава 11

                       Женитбата на Исаак

Ханаанците бяха идолопоклонници, затова Господ заповяда на Своя народ да не встъпва с тях в брачни връзки, за да не се подлъжат към езичеството. Когато Авраам навлезе в преклонна възраст и чувстваше, че скоро ще умре, Исаак все още не беше женен. Той се опасяваше от разлагащото влияние, обкръжаващо сина му от всички страни и се безпокоеше да не се сдобие с такава жена, която да го отдалечи от Бога. Тази задача възложи на верния си и опитен слуга, управляващ целия му имот.


Авраам настойчиво поиска от него тържествено да се закълне пред Господ, че няма да вземе жена за Исаак измежду ханаанките, а ще отиде при роднините на му, които също вярваха в истинския Бог, и там ще му избере жена. Той му нареди и го предупреди, да не взема Исаак със себе си в тая страна, от която той, Авраам, беше излязъл, защото почти всички нейни жители бяха под влияние на идолопоклонството. Ако сред роднините на Авраам той не намереше жена за сина му, която да се съгласи, да остави близките си и да дойде при Исаак, тогава щеше да е свободен от клетвата, която беше дал.

                                               Глава 10
              Авраам и обещаното семейство

За да осъществи замислите Си, Бог избра Аврам. Той му се откри, когато Аврам беше още млад и му даде разбиране, ограждайки го от идолопоклонството. На Аврам му беше съобщено да напусне своя затънал в идолопоклонство народ и да се отдели от рода си. Бог реши да го направи образец за вяра и истинско посвещение за Своя народ, който впоследствие щеше да живее на земята. Аврам се отличаваше с непорочност, завършеност на характера, щедрост и гостоприемство. Като могъщ княз и ползващ се с влияние човек, той внушаваше уважение. Аврам обичаше Твореца Си и благоговееше пред Него, строго изпълнявайки волята Му, заради което го уважаваха неговите слуги и съседи. Благочестив пример за праведен живот, с верните си и мъдри наставления, които Аврам даваше на слугите си и на целия си дом, той пробуждаше у всеки страх, любов и благоговение пред неговия Бог.

Веднъж Бог се яви на Аврам и му обеща, че потомството му щеше да бъде безчислено, като звездите на небето. Във видение му показа ужасна и дълбока тъмнина, която го обгръщаше - мрачна картина на дълго и унизително робство на неговите потомци в Египет. Първоначално Бог даде на Аврам една жена, показвайки с това, как трябваше да се постъпва. Той никога не беше препоръчвал многоженство за мъжете. Ламех беше първият, нарушил това мъдро Божие постановление. Той имаше две жени и това причиняваше сериозни разногласия в семейството. Ревността и завистта на двете му жени бяха причина за нещастието на Ламех. Когато хората се умножиха по цялото лице на земята и им се раждаха дъщери, мъжете си вземаха по толкова жени, колкото искаха. Това беше един от най-отвратителните грехове, навлекли в крайна сметка Божия гняв над жителите на стария свят. Традицията на многоженството, продължила и след потопа, беше станала дотолкова общоприета, че я последваха даже праведни мъже. Изглежда техният грях не беше съвсем малък, тъй като ги обезчестяваше и отдалечаваше от установения от Бога порядък. Бог беше казал на Ной и семейството му, спасили се в ковчега: „Само тебе видях праведен пред Мене…” (Бит.7:1). Ной имаше само една жена и благодарение на това, Бог благослови неговия задружен семеен живот. Синовете на Ной също бяха праведни и Бог ги беше опазил в ковчега, заедно с праведния им баща. Бог не одобряваше многоженството под никакъв предлог, защото това противоречеше на Неговите замисли. Той знаеше изначало, че многоженството щеше да руши щастието на хората. Така се случи и с Аврам. Неговият душевен мир беше помрачен от нещастния му брак с Агар.

                                            Глава 9
                                 Вавилонската кула

Не след дълго, някои от потомците на Ной отстъпиха от Божиите нравствени принципи. Едни следваха примера на Ной и помнеха Твореца Си, други бяха настроени скептично и войнствено. Появиха се различни мнения относно всемирния потоп. Някои, невярващи в съществуването на Бога, считаха, че потопът бил природен катаклизъм. Други вярваха, че съществува Бог и че Той беше унищожил развратените хора с потоп. Безбожните бяха завладени от бунтовен дух; тяхното съзнание, подобно съзнанието на Каин, все повече се противеше на Божията воля за това, че Той щеше да унищожи хората на земята и щеше да прокълне земята за трети път, изпращайки й води за потоп.

Отстъпилите от Бога всеки ден чувстваха, че думите и благочестивият живот на тези, които обичаха и прославяха Бог, и Му се покоряваха, се оказваше изобличение на порочния им живот. Посъветвали се помежду си, нечестивите решиха да се отделят от верните на Бога, да не би праведният им и чист живот да служи за постоянно препятствие на разпуснатия им живот. Отправиха се на път, на известно разстояние намериха широка равнина и решиха да се заселят там. Построявайки си град, по-късно те замислиха да си издигнат огромна кула, която да стига до облаците, за да живеят в града и кулата, и повече да не се преселват.

                                              Глава 8

                                        Потопът


Минаваха векове и потомците на Сит, благодарение на благочестивия им начин на живот, бяха наречени „Божии синове”, а потомците на Каин – „човешките синове”. Божиите синове, сродявайки се с дъщерите човешки чрез бракове, изгубиха собствената си святост и под влияние на жените си, се обединиха със синовете на Каин в тяхното идолопоклонство. Мнозина забравиха страха от Бога и се подиграваха над заповедите Му, но на земята все пак останаха няколко праведника, боящи се и почитащи Своя Създател. Сред тези малцина бяха Ной и неговото семейство.

Безчестието на хората беше станало толкова голямо и стигна такива ужасяващи мащаби, че Бог съжаляваше, задето беше направил човека. Той виждаше колко големи бяха безчестието и извращението, и че всички помисли в сърцето на човека „бяха само зло”. Повече от сто години преди потопа, Бог беше изпратил ангелите Си при верния Ной да му известят, че повече не мислеше да прощава на развратния човешки род, но в същото време желаеше хората да знаят за това. Сам Господ ден след ден наставляваше и учеше Ной, готвеше го за мисията му на верен и истинен праведник, който да предупреди света за надвисващата гибел, така че у никого да не се намери оправдание. Ной проповядваше и в същото време строеше ковчег, както му беше заповядал Бог, за спасение на него и семейството му. Строейки ковчега по Божий замисъл, убеждаваше всички със своя пример, както сам той вярваше в това, което и проповядваше.