
„Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие“, Сатана прояви ревност към Исус. Пожела и към него да се обърнат за съвет относно сътворението на човека. И понеже това не стана, се изпълни със завист, ревност и омраза. Неговата голяма мечта бе да притежава най-високата почест след Бога в небето.
До това време в цялата вселена имаше ред, хармония и пълно подчинение под управлението на Бога. Най-голям грях бе бунтът срещу Неговата заповед и воля. И сега като че цялото небе беше обхванато от смут и вълнение. Ангелите се разделиха на групи и начело на всяка стоеше един по-висш ангел. Сатана, обладан от амбицията да възвиси себе си и нежелаещ да се подчинява на Исусовия авторитет, подстрекаваше против управлението на Бога. Някои ангели съчувстваха на разбунтувалия се Сатана, а други силно оспорваха дължимата почит на Бога и мъдростта Му в даване върховната власт на Неговия Син. Настана раздор сред ангелите. Сатана и симпатизантите му се стремяха да реформират Божието управление. Те искаха да проникнат в Неговата неизследима мъдрост и да схванат намерението Му в възвишаването на Исус и в надаряването Му с такава неограничена мощ и власт. И се разбунтуваха против властта на Сина. Небесните множества бяха призовани да се явяват пред Отца, за да бъде разгледан всеки случай. Бе решено Сатана и всички разбунтували се с него ангели да бъдат прогонени от небето. Тогава в небето започна война, в която участваха ангели. Сатана искаше да победи Божия Син и всички, които се подчиняваха на Неговата воля. Но добрите и верни ангели надвиха и Сатана и неговите последователи бяха изгонени.