„И като рече това, духна върху тях и им каза: Приемете Светия Дух! На когото простите греховете, простени им са; и на когото задържите – задържани са.” Светият Дух не бе още напълно изявен, защото Христос не бе още прославен. Пълното изливане на Светия Дух стана едва след Христовото възнесение. Без да Го получат, учениците нямаше да могат даизпълнят поръчката за проповядване на евангелието по целия свят. Преди да можеха да изпълнят своите официални задължения във връзка с църквата, Христос им вдъхна от Своя Дух. Той им поверяваше нещо много свято и желаеше да им внуши факта, че без Светия Дух това дело не можеше да бъде извършено.

Святият Дух е диханието на духовния живот в душата. Даряването на Духа е даряване на Христовия живот. То придава на получателя Христовите качества. Само онези, които така са научени от Бога, онези, които притежават действието на Духа вътре в себе си и в чийто живот се проявява Христовият живот, трябва да застанат като представители на Бога, за да служат от името на църквата." (Копнежът на вековете", гл. 84. "Мир вам!")

„Вие, обаче, не сте плътски, но духовни, ако живее във вас Божият Дух… и ако във вас обитава Духът на Този, който е възкресил Исус от мъртвите, то Същият, Който възкреси Исус Христос от мъртвите, ще съживи и вашите смъртни тела чрез Духа Си, Който обитава във вас“ (Римл. 8:9-11).

„Божият Син загуби съзнание. Небесният Отец изпрати вестител от Своето присъствие, за да подкрепи божествения Страдалец и да Го насърчи да продължи по окървавения път,по който беше тръгнал. Ако хората можеха да си представят недоумението и скръбта на ангелските множества, наблюдаващи онемели как Отец оттегля Своите лъчи на светлина, любов и слава от Сина на утробата Си, те биха схванали по-добре колко отвратителен е грехът в Неговите очи. Мечът на правдата сега бе изваден от ножницата, за да се насочи срещу Неговия любим Син. Той бе предаден чрез целувка в ръцете на Своите неприятели и отведен в съдебната зала на един земен съд, за да бъде осмиван и осъден на смърт от грешни смъртни същества. Там Божият Син бе „наранен поради нашите престъпления, бит биде поради нашите беззакония“. Той понесе ругатни, подигравки и срамни хули, докато „толкова бе погрозняло лицето Му, повече от лицето на кой да е бил човек, и образът Му – от образа на кой да е от човешките синове“ (Исая 53:5; 52:14) Елън Уайт, „Съкровища от свидетелства“, т. 1, стр. 215.

Матей 18: 19. Пак ви казвам, че ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да било нещо, което да поискат, ще им бъде дадено от Отца Ми, Който е на небесата.
  20. Защото, гдето двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях.


 Какво каза с тези думи Господ Исус Христос? Дали имаше предвид, че вярващите ще получат нещо от триединството? Това ли имаше предвид Той, когато им каза да се събират в Негово име?

"Без да познаваме Христос лично и без да общуваме с Него постоянно, ние оставаме на милостта на противника и накрая ще се подчиним на волята му.

“И последното състояние на оня човек става по-лошо от първото. Също така ще бъде и на това нечестиво поколение”, заяви Исус. Няма хора толкова закоравели, колкото тези, които са пренебрегнали милостивата покана и не са зачели Духа на благодатта. Най-обичайната изява на греха срещу Светия Дух се състои в упоритото пренебрегване на небесната покана за покаяние. Всяка стъпка в отблъскването на Христос е стъпка към отхвърляне на спасението и към грях срещу Светия Дух.

Отблъсквайки Христос, еврейският народ извърши непростим грях; ако пренебрегнем милостивата покана, можем да направим същата грешка. Ние обиждаме Княза на живота, злепоставяме Го пред сатанинската синагога и пред цялата Вселена, когато откажем да слушаме Неговите упълномощени вестители, а вместо това слушаме посредниците на Сатана, които отвеждат душата настрана от Христос. Докато постъпва така, човек не може да намери надежда и прощение и накрая ще изгуби каквото и да е желание дабъде примирен с Бога. " Елън Уайт, "Копнежът на вековете", гл. 33. "Кои са Моите братя?"

Ефесяни 1:1. Павел, с Божията воля апостол Исус Христов, до светиите и верните в Христа Исуса, които са в Ефес:
  2. Благодат и мир да бъде на вас от Бога, нашия Отец, и от Господа Исуса Христа.
  3. Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Който в Христа ни е благословил с всяко духовно благословение в небесни места;
  4.  както ни е избрал в Него преди създанието на света, за да бъдем свети и без недостатък пред Него в любов;
  5. като ни е предопределил да Му бъдем осиновени чрез Исуса Христа, по благоволението на Своята воля,
  6. за похвала на славната Си благодат, с която ни е обдарил във Възлюбения Си,
  7. в Когото имаме изкуплението си чрез кръвта Му, прощението на прегрешенията ни, според богатството на Неговата благодат,
  8. която е направил да доставя нам изобилно всяка мъдрост и разумение,
  9. като ни е открил тайната на волята Си според благото намерение, което е положил в Себе Си,
  10. за да се приложи когато се изпълнят времената, сиреч, да се събере в Христа всичко - това, което е небесно и земно, -
  11. в Него казвам, в Когото станахме и наследство, като бяхме предопределени на това според намерението на Бога, Който действува във всичко по решението на Своята воля,
  12. тъй щото, да бъдем за похвала на Неговата слава ние, които отнапред се надеехме на Христа,
  13. в Когото и вие, като чухте словото на истината, сиреч, благовестието на нашето спасение, - в Когото като и повярвахте, бяхте запечатани с обещания Свети Дух,
  14. който е залог на нашето наследство, догде бъде изкупено притежанието на Бога, - да бъдете за похвала на Неговата слава.