
“След това Той се отдели от тях колкото на един хвърлей камък и, като коленичи, започна да се моли” (Лука 22:41).
“А Петър изкара всички навън, коленичи, та се помоли, и се обърна към тялото и рече: Тавито, стани! И тя отвори очите си и, като видя Петра, седна” (Деяния 9:40).
“И хвърляха камъни върху Стефан, който се молеше, казвайки: Господи Исусе, приеми духа ми! И, като коленичи, извика със силен глас: Господи, не им считай този грях! И, като рече това, заспа” (Деяния 7:59, 60).