Помнете, ако Бог може да ви даде победа над някой грях, тогава Той може да ви даде победа над всеки грях. Такава е Божията всемогъща сила и нямат значение количеството ви грехове, тя може да се справи с тях. Исус е по-силен от дявола. А ние живеем в това поколение, за да защитим Божия характер. Това е най-голямата привилегия, но и най-голямата отговорност. Адвентизмът сме ние. Но когато адвентизмът е най-слаб и разделен, тогава сатана ще се възползва и ще ни удари с неделния закон. И тогава ще е късно да четем Елън Уайт, защото случаят ни в небето ще е решен.

Получавам писма, в които ме питат за подходящата поза, когато човек се моли на Владетеля на вселената. Откъде са придобили братята идеята, че трябва да стоят прави, когато се молят на Бога? Един от тях, който бе учил в продължение на пет години в Батъл Крийк, бе помолен да води молитвата преди сестра Уайт да говори. Но както го гледах застанал прав на крака, докато устните му вече щяха да се отворят да се помолят на Бога, душата ми се разбунтува вътре в мене и аз му отправих открит укор. Призовавайки го по име, казах: “Коленичи!” Това винаги е правилната поза!
“След това Той се отдели от тях колкото на един хвърлей камък и, като коленичи, започна да се моли” (Лука 22:41).

“А Петър изкара всички навън, коленичи, та се помоли, и се обърна към тялото и рече: Тавито, стани! И тя отвори очите си и, като видя Петра, седна” (Деяния 9:40).

“И хвърляха камъни върху Стефан, който се молеше, казвайки: Господи Исусе, приеми духа ми! И, като коленичи, извика със силен глас: Господи, не им считай този грях! И, като рече това, заспа” (Деяния 7:59, 60).

Пред нас са най-висшите подбуди и най-славната награда. Християните трябва да бъдат Христови представители, синове и дъщери на Бога, Негови скъпоценни камъни, Негови специални съкровища. За всички, които останат твърди, Той заявява: “Ще ходят с Мене в бели дрехи: защото са достойни”. Онези, които достигнат портите на вечното блаженство, няма да считат за твърде голяма никоя от жертвите, които са направили.

Ако не намираме удоволствие в този живот, все пак можем да бъдем радостни, гледайки към живота отвъд.

Намираме се в крайно тежко и трудно поносимо положение, в очакване и бдение за идването на нашия Господ… Божията цел винаги е била да внася светлина в мрака, радост в скръбта и почивка всред умората за чакащата и копнееща душа.

Верността към Бога, службата от любов – ето, кое печели Божието одобрение. Всяка подбуда на Святия Дух, подтикваща хората към доброта и към Бога, се отбелязва в небесните книги. И в Божия ден Неговите слуги, чрез които Той е работил, ще бъдат одобрени.