
Напоследък се забелязва странна промяна в поведението на адвентистите. Колкото повече дни минават, толкова по-сигурно може да се дочуе: “Направих си вила, уредих се за чужбина, търся си кола и т.н.” И всичко това е съчетано с твърдението, че чакаме Исус, защото Той ще дойде скоро. Не е ли странно Божият народ да се урежда за земния живот така, сякаш ще надмине дните на Матусал, като същевременно говори за Второто пришествие като за “блажената надежда”? Всъщност, Господ най-точно определя състоянието на народа Си в последните дни: