Днес си направих труда да надникна в Теологичния колеж "Стефан Константинов". Бях забелязал преди време, че "дисциплината" ЕРЦ, за която тържествено ми беше казано няколко пъти, че няма да бъде прилагана в църквата, най-нахално си стои в сайта на колежа. Ако е премахната, би трябвало да е свалена оттам. Но тя си стои. Ако беше само това, както и да е. Въпреки че Кристиан Шварц никак не е за "пренебрегване". Не по-малко интересен е фактът, че въведението е написано от Дон К. Шнайдер, президент на Северно-Американската дивизия. Той казва:

"Молили ли сте се някога за това църквата ви да израства, но въпреки това в нея не се случва нищо? Започвате ли да се чудите дали Бог е чул молитвата ви?

Исус сравнява развитието на Своето царство с развитието на семето и говори конкретно за това, какво се случва, когато семето попадне на необработена почва. Точно както успешното градинарство изисква подготовка и грижа, така и църковното развитие изисква повече от молитва.

                                                           „Всеобщо религиозно пробуждане“


...На Уилям Милър и на съмишлениците му бе възложена задачата да проповядват вестта в Америка. Страната стана център на великото адвентно движение. Тук именно пророчеството за първата ангелска вест получи непосредствено изпълнение. Книгите на Милър и на неговите сътрудници бяха разнесени в най-отдалечените страни. Навсякъде по света, където бяха проникнали мисионерите, се разпространяваше и радостната вест за скорошното завръщане на Христос. Надлъж и шир се носеше вечното евангелие: “Бойте се от Бога и въздайте Нему слава, защото настъпи часът, когато Той ще съди!”

Тази седмица една проповед, изнесена преди седем години, видя бял свят на български. Смятам, че е добре всеки адвентист да си направи труда да я изгледа, тъй като това, което пасторът представя в нея, касае цялата ЦАСД и членовете на църквата поотделно. Едва ли ще бъде пресилено да кажа, че проповед като тази до този момент не е представяна пред българските адвентисти. В църквите се говори за всичко друго, но не и за това, което е настоящата истина. Като резултат от приспивните проповеди (за любов, за планети, за животни, за птици - сякаш е предаване на National Geographic) и политическата коректност ние сме изпаднали в летаргичен сън и единственото, което ни интересува е да живеем ден за ден, да се задълбочаваме в избора на луксозни коли, големи жилища, екскурзии до различни екзотични места и следване в университети в САЩ (най-вече!). Не ни вълнува нито спасението ни, нито спасението на околните. А когато някой се опита да каже истината, веднага бива заклеймяван като фанатик или еретик. Прави ли са тези, които смятат, че положението ни е прекрасно? Нима в момента в църквата не се казва, че сме в безопасност?
Бих се радвал да отделите час и половина за тази проповед и ако тя отговаря на това, което се слуша от амвоните, значи съм в грешка. Ако не, добре е всеки да се замисли накъде вървим.