Глава 12
Яков и Исав
(Битие 25:19-34; 27:1-32)
Бог съобщи края още в началото. Преди да се родят Яков и Исав, Той знаеше, какъв характер щеше да се оформи у всеки от тях. Знаеше, че сърцето на Исав нямаше да Го послуша. Отговаряйки на обезпокоителната молитва на Ревека, Господ й съобщи, че щеше да роди две деца и че по-големият щеше да служи на по-малкия. Той й съобщи бъдещето на нейните два сина: от тях щяха да произлязат два народа - единият, от които, щеше да бъде „по-силен от другия, и по-големият щеше да служи на по-малкия”. По онова време първородният имаше особени преимущества и привилегии, каквито нямаше никой друг член от семейството.
Исаак обичаше повече Исав, защото му носеше дивеч; заради неговите смелост и мъжествен дух, които проявяваше по време на лова на диви зверове. Яков беше любимият син на майката, защото имаше мек характер, доставяйки й радост и щастие. От майка си Яков научи, как Бог й беше съобщил, че по-големият ще служи на по-малкия. Разсъждавайки по младежки, той стигна до извода, че това обещание не можеше да бъде изпълнено, доколкото на Исав се полагаха всички привилегии, принадлежащи на първородния. Когато веднъж Исав се връщаше от полето, изтощен от глад, Яков се възползва от предоставената му възможност да обърне нуждата на Исав в своя изгода. Той предложи на брат си паница леща, настойчиво искайки в замяна да се откаже от правото си на първородство. И Исав продаде своето първородство на Яков.
Яков и Исав
(Битие 25:19-34; 27:1-32)
Бог съобщи края още в началото. Преди да се родят Яков и Исав, Той знаеше, какъв характер щеше да се оформи у всеки от тях. Знаеше, че сърцето на Исав нямаше да Го послуша. Отговаряйки на обезпокоителната молитва на Ревека, Господ й съобщи, че щеше да роди две деца и че по-големият щеше да служи на по-малкия. Той й съобщи бъдещето на нейните два сина: от тях щяха да произлязат два народа - единият, от които, щеше да бъде „по-силен от другия, и по-големият щеше да служи на по-малкия”. По онова време първородният имаше особени преимущества и привилегии, каквито нямаше никой друг член от семейството.
Исаак обичаше повече Исав, защото му носеше дивеч; заради неговите смелост и мъжествен дух, които проявяваше по време на лова на диви зверове. Яков беше любимият син на майката, защото имаше мек характер, доставяйки й радост и щастие. От майка си Яков научи, как Бог й беше съобщил, че по-големият ще служи на по-малкия. Разсъждавайки по младежки, той стигна до извода, че това обещание не можеше да бъде изпълнено, доколкото на Исав се полагаха всички привилегии, принадлежащи на първородния. Когато веднъж Исав се връщаше от полето, изтощен от глад, Яков се възползва от предоставената му възможност да обърне нуждата на Исав в своя изгода. Той предложи на брат си паница леща, настойчиво искайки в замяна да се откаже от правото си на първородство. И Исав продаде своето първородство на Яков.
Вземайки си две езически жени, Исав много огорчи Исаак и Ревека. Въпреки това, все пак Исаак обичаше повече Исав, отколкото Яков. Веднъж, мислейки за близкия си край, бащата помоли Исав да му приготви ядене, за да благослови сина си преди да умре. Исав скри от баща си, че беше продал първородството си на Яков и беше го потвърдил с клетва. Чувайки думите на Исаак, Ревека си спомни думите на Господ, че „по-големият щеше да служи на по-малкия” и знаейки, че Исав не се отнасяше сериозно към своето първородство, и го е продал на брат си, убеди Яков да излъже баща си, и с лъжа да получи неговото благословение, което, както изглеждаше, не можеше да се получи по друг начин. Яков не се искаше да излъже баща си, но в края на краищата се съгласи с плана, предложен от майка му.
Ревека знаеше за любовта и привързаността на Исаак към Исав, и беше убедена, че никакви доводи от нейна страна няма да го накарат да промени намерението си, и да благослови Яков. Вместо да се довери на Бога, в ръцете на Когото се намираше всичко, тя прояви недостатъчно вяра, убеждавайки Яков да излъже баща си. Последвалите действия на Яков не бяха одобрени от Бог. Ревека и Яков трябваше да почакат, докато сам Бог не осъществеше Своето намерение, вместо да се опитват да осъществят предсказаното от Него събитие, с помощта на лъжа.
Ако Исав беше получил благословение от баща си, както се полага на първородния син, благословението, все едно би зависело единствено само от Бог. И в зависимост от постъпките, Той би благословил Исав да процъфти или да си навлече нещастия и беди. Ако Исав, подобно на праведния Авел, обичаше и почиташе Бога, Бог щеше да го приеме и благослови. Но, ако подобно на Каин, той не почиташе Бога, не слушаше заповедите Му и следваше похотите на развратеното си сърце, то и Бог нямаше да го благослови, и щеше да го отхвърли, както и Каин. В своята последователност, ако Яков живееше праведен живот, обичаше Бога и се боеше от Него, Бог щеше да го благослови и благоденстващата ръка на Всемогъщия щеше да е над него, даже ако той не беше получил благословението и привилегията, които се полагаха на първородния.
Години на изгнание за Яков
Ревека горчиво се разкайваше, че беше дала грешен съвет на Яков, заради което й беше отсъдено да се раздели с него завинаги. Нейният любимец трябваше да се спасява с бягство от гнева на Исав и майка му никога повече не видя лицето му. Исаак преживя още много години, след като беше благословил Яков и наблюдавайки поведението на синовете си се убеди, че благословението по право принадлежеше на Яков.
В семейния си живот Яков не беше щастлив в пълна мярка, единствено от това, че жените му бяха сестри. Сключил брачен договор с Лаван за Рахил, която обичаше и заради която работи при Лаван седем години, Яков се оказа излъган, получавайки за жена Лия. Когато видя, че и самата Лия е взела участие в тази лъжа, той не успя да я обикне. На Лаван му се искаше да задържи при себе си по-дълго време такъв усърден работник, какъвто беше Яков, затова реши да го излъже, давайки му за жена Лия, вместо Рахил. В гнева си Яков укори Лаван, че той се е надсмял над чувствата му към Рахил, давайки му за жена Лия, която той не обичаше, а Лаван уговари Яков да не се отказва от Лия, тъй като това щеше да е голям позор не само за нея, но и за цялото семейство. Яков се оказа в много трудно положение. Все пак реши да остави при себе си Лия, а също и да се ожени за Рахил. В продължение на целия си по-нататъшен живот той обичаше Лия много по-малко, отколкото Рахил. По отношение на Яков Лаван се беше отнесъл много егоистично. Този човек мислеше само как да извлече повече изгода от усърдния труд на Яков. Яков отдавна искаше да се махне от хитрия Лаван, но се боеше от срещата си с Исав. Той слушаше как синовете на Лаван се оплакваха, говорейки: „Яков отне целия имот на баща ни и от бащиния ни имот придоби всичкото това богатство. И ето, Яков видя, че лицето на Лаван на беше към него както по-преди”.
Яков се безпокоеше. Не знаейки кой път да хване, той се довери на Бог, молейки, Всевишният да го ръководи. „И Господ рече на Яков: Върни се в отечеството си и в рода си, и Аз ще бъда с тебе. Тогава Яков прати да повикат Рахил и Лия на полето при стадото му; и рече им: Гледам, че бащиното ви лице не е към мене, тъй както по-напред; но Бог на баща ми е бил с мене. А вие знаете, че с всичката си сила работих на баща ви. Но баща ви ме излъга и десет пъти промени заплатата ми, обаче Бог не го остави да ми напакости”. Яков им разказа как Бог на сън му беше казал да остави Лаван и да се отправи към родината си. Рахил и Лия се възмутиха от постъпката на баща си. Когато Яков изчисли какво беше направил баща им против тях и им предложи заедно да изоставят Лаван, Рахил и Лия казаха на Яков: „Имаме ли ние още дял или наследство в бащиния си дом? Не счете ли ни той като чужденки, защото ни продаде и даже изяде дадените за нас пари? Защото всичкото богатство, което Бог отне от баща ни, е наше и на нашите чада. Затова стори сега, каквото Бог ти е казал”.
Завръщане в Ханаан
В отсъствието на Лаван Яков събра семейството си и всичко, което имаше, и си тръгна. След три дена Лаван узна за бягството му и много се разгневи. Той се спусна да го гони, напълно решен със сила да върне него и дъщерите си обратно. Но Господ се смили над Яков и когато Лаван почти го догонваше, Бог му се яви в сън, и му заповяда да не говори нито лошо, ни добро на зет си, да не го заставя насила да се върне назад, и да не го подлъгва обратно с празни обещания.
Когато Лаван настигна Яков, попита го защо не му е казал и незабелязано се е измъкнал от неговия дом, отвеждайки със себе си и дъщерите му, като че ли са пленнички. После продължи: „Ръката ми е доволно силна да ви напакостя, но Бог на баща ви ми говори нощес, казвайки: Внимавай да не речеш на Яков ни добро, ни зло”. Тогава Яков му изброи всичките негови осъдителни постъпки по отношение на него, Яков, и му посочи, че Лаван винаги се беше стремил само към лични облаги. Той му напомни за целия си честен труд в продължение на всичките години, казвайки му: „Разкъсано от зверове не ти донесох, аз теглех загубата. От мен ти изискваше откраднатото, било че се открадне деня или нощя. Ето как беше с мене – деня пека ме изнуряваше и нощта - мраза, и съня бягаше от очите ми”.
Накрая Яков каза: „Двадесет години вече съм бил в дома ти; четиринадесет години ти работих за двете ти дъщери и шест години за овцете ти; и ти десет пъти промени заплатата ми. Ако не беше с мене бащиният ми Бог, Бог на Авраама и Страхът на Исаака, ти без друго би ме изпратил сега празен. Бог видя моята неволя и труда на ръцете ми, и те изобличи нощес”.
След това, Лаван увери Яков, че е искал само да се види с дъщерите и внуците си, и че не е искал на никого да причини зло. Той предложи да бъде сключен завет между неговия дом и Якововия, казвайки: „Но сега ела, аз и ти да направим договор, който да бъде свидетел между мене и тебе. Тогава Яков взе камък и го изправи за стълб. Още Яков рече на братята си: Натрупайте камъни; и те взеха камъни, та направиха грамада; и ядоха там, край грамадата…. И рече Лаван: Тая грамада е свидетел днес между мене и тебе, когато сме далеч един от друг. Ако се обхождаш зле с дъщерите ми и ако вземеш други жени, освен дъщерите ми, няма никой повече да посредничи между нас; виж, Бог е свидетел между мене и тебе”.
Яков тържествено се закле в Бога, че той няма да си взема други жени. „Лаван още каза на Якова: гледай тая грамада и гледай стълба, който направих между мене и тебе. Тая грамада да бъде свидетел и стълба да бъде свидетел, че аз няма да премина тая грамада към тебе, нито ти ще преминеш тая грамада и тоя стълб към мене за зло. Бог Авраамов и Бог Нахоров, бащиният ми Бог, нека съди между нас. И Яков се закле в Страха на баща си Исаака”.
Когато Яков продължи пътя си, срещнаха го Божии ангели. Виждайки ги, той каза: „Това е Божие войнство”. А после в сън видя как Божиите ангели ограждаха неговия стан. Яков изпрати благо помирително послание на брата си Исав: „А вестителите се върнаха при Якова и казаха: Ходихме при брата ти Исава, а и той иде да те посрещне, и четиристотин мъже са с него. А Яков като се много уплаши и утесни, раздели людете, които бяха с него, стадата говеда, и камилите на две дружини, казвайки: Ако налети Исав на едната дружина и я удари, останалата дружина ще се избави. Тогава Яков каза: Боже, на баща ми Авраама и Боже на баща ми Исаака! Господи, Който си ми рекъл: Върни се при отечеството си и при рода си, и Аз ще ти сторя добро. Не съм достоен за най-малката от всички милости и от всичката вярност, които си показал на слугата Си, защото едвам с тоягата си преминах тоя Йордан, а сега станах две дружини. Избави ме, моля Ти Се, от ръката на брата ми, от ръката на Исава, защото се боя от него, да не би като дойде, да ме удари – и майка, и чадо. А Ти Си казал: Наистина ще ти сторя добро и ще направя потомството ти като морския пясък, който поради множеството си, не може да се изброи”.
Ревека знаеше за любовта и привързаността на Исаак към Исав, и беше убедена, че никакви доводи от нейна страна няма да го накарат да промени намерението си, и да благослови Яков. Вместо да се довери на Бога, в ръцете на Когото се намираше всичко, тя прояви недостатъчно вяра, убеждавайки Яков да излъже баща си. Последвалите действия на Яков не бяха одобрени от Бог. Ревека и Яков трябваше да почакат, докато сам Бог не осъществеше Своето намерение, вместо да се опитват да осъществят предсказаното от Него събитие, с помощта на лъжа.
Ако Исав беше получил благословение от баща си, както се полага на първородния син, благословението, все едно би зависело единствено само от Бог. И в зависимост от постъпките, Той би благословил Исав да процъфти или да си навлече нещастия и беди. Ако Исав, подобно на праведния Авел, обичаше и почиташе Бога, Бог щеше да го приеме и благослови. Но, ако подобно на Каин, той не почиташе Бога, не слушаше заповедите Му и следваше похотите на развратеното си сърце, то и Бог нямаше да го благослови, и щеше да го отхвърли, както и Каин. В своята последователност, ако Яков живееше праведен живот, обичаше Бога и се боеше от Него, Бог щеше да го благослови и благоденстващата ръка на Всемогъщия щеше да е над него, даже ако той не беше получил благословението и привилегията, които се полагаха на първородния.
Години на изгнание за Яков
Ревека горчиво се разкайваше, че беше дала грешен съвет на Яков, заради което й беше отсъдено да се раздели с него завинаги. Нейният любимец трябваше да се спасява с бягство от гнева на Исав и майка му никога повече не видя лицето му. Исаак преживя още много години, след като беше благословил Яков и наблюдавайки поведението на синовете си се убеди, че благословението по право принадлежеше на Яков.
В семейния си живот Яков не беше щастлив в пълна мярка, единствено от това, че жените му бяха сестри. Сключил брачен договор с Лаван за Рахил, която обичаше и заради която работи при Лаван седем години, Яков се оказа излъган, получавайки за жена Лия. Когато видя, че и самата Лия е взела участие в тази лъжа, той не успя да я обикне. На Лаван му се искаше да задържи при себе си по-дълго време такъв усърден работник, какъвто беше Яков, затова реши да го излъже, давайки му за жена Лия, вместо Рахил. В гнева си Яков укори Лаван, че той се е надсмял над чувствата му към Рахил, давайки му за жена Лия, която той не обичаше, а Лаван уговари Яков да не се отказва от Лия, тъй като това щеше да е голям позор не само за нея, но и за цялото семейство. Яков се оказа в много трудно положение. Все пак реши да остави при себе си Лия, а също и да се ожени за Рахил. В продължение на целия си по-нататъшен живот той обичаше Лия много по-малко, отколкото Рахил. По отношение на Яков Лаван се беше отнесъл много егоистично. Този човек мислеше само как да извлече повече изгода от усърдния труд на Яков. Яков отдавна искаше да се махне от хитрия Лаван, но се боеше от срещата си с Исав. Той слушаше как синовете на Лаван се оплакваха, говорейки: „Яков отне целия имот на баща ни и от бащиния ни имот придоби всичкото това богатство. И ето, Яков видя, че лицето на Лаван на беше към него както по-преди”.
Яков се безпокоеше. Не знаейки кой път да хване, той се довери на Бог, молейки, Всевишният да го ръководи. „И Господ рече на Яков: Върни се в отечеството си и в рода си, и Аз ще бъда с тебе. Тогава Яков прати да повикат Рахил и Лия на полето при стадото му; и рече им: Гледам, че бащиното ви лице не е към мене, тъй както по-напред; но Бог на баща ми е бил с мене. А вие знаете, че с всичката си сила работих на баща ви. Но баща ви ме излъга и десет пъти промени заплатата ми, обаче Бог не го остави да ми напакости”. Яков им разказа как Бог на сън му беше казал да остави Лаван и да се отправи към родината си. Рахил и Лия се възмутиха от постъпката на баща си. Когато Яков изчисли какво беше направил баща им против тях и им предложи заедно да изоставят Лаван, Рахил и Лия казаха на Яков: „Имаме ли ние още дял или наследство в бащиния си дом? Не счете ли ни той като чужденки, защото ни продаде и даже изяде дадените за нас пари? Защото всичкото богатство, което Бог отне от баща ни, е наше и на нашите чада. Затова стори сега, каквото Бог ти е казал”.
Завръщане в Ханаан
В отсъствието на Лаван Яков събра семейството си и всичко, което имаше, и си тръгна. След три дена Лаван узна за бягството му и много се разгневи. Той се спусна да го гони, напълно решен със сила да върне него и дъщерите си обратно. Но Господ се смили над Яков и когато Лаван почти го догонваше, Бог му се яви в сън, и му заповяда да не говори нито лошо, ни добро на зет си, да не го заставя насила да се върне назад, и да не го подлъгва обратно с празни обещания.
Когато Лаван настигна Яков, попита го защо не му е казал и незабелязано се е измъкнал от неговия дом, отвеждайки със себе си и дъщерите му, като че ли са пленнички. После продължи: „Ръката ми е доволно силна да ви напакостя, но Бог на баща ви ми говори нощес, казвайки: Внимавай да не речеш на Яков ни добро, ни зло”. Тогава Яков му изброи всичките негови осъдителни постъпки по отношение на него, Яков, и му посочи, че Лаван винаги се беше стремил само към лични облаги. Той му напомни за целия си честен труд в продължение на всичките години, казвайки му: „Разкъсано от зверове не ти донесох, аз теглех загубата. От мен ти изискваше откраднатото, било че се открадне деня или нощя. Ето как беше с мене – деня пека ме изнуряваше и нощта - мраза, и съня бягаше от очите ми”.
Накрая Яков каза: „Двадесет години вече съм бил в дома ти; четиринадесет години ти работих за двете ти дъщери и шест години за овцете ти; и ти десет пъти промени заплатата ми. Ако не беше с мене бащиният ми Бог, Бог на Авраама и Страхът на Исаака, ти без друго би ме изпратил сега празен. Бог видя моята неволя и труда на ръцете ми, и те изобличи нощес”.
След това, Лаван увери Яков, че е искал само да се види с дъщерите и внуците си, и че не е искал на никого да причини зло. Той предложи да бъде сключен завет между неговия дом и Якововия, казвайки: „Но сега ела, аз и ти да направим договор, който да бъде свидетел между мене и тебе. Тогава Яков взе камък и го изправи за стълб. Още Яков рече на братята си: Натрупайте камъни; и те взеха камъни, та направиха грамада; и ядоха там, край грамадата…. И рече Лаван: Тая грамада е свидетел днес между мене и тебе, когато сме далеч един от друг. Ако се обхождаш зле с дъщерите ми и ако вземеш други жени, освен дъщерите ми, няма никой повече да посредничи между нас; виж, Бог е свидетел между мене и тебе”.
Яков тържествено се закле в Бога, че той няма да си взема други жени. „Лаван още каза на Якова: гледай тая грамада и гледай стълба, който направих между мене и тебе. Тая грамада да бъде свидетел и стълба да бъде свидетел, че аз няма да премина тая грамада към тебе, нито ти ще преминеш тая грамада и тоя стълб към мене за зло. Бог Авраамов и Бог Нахоров, бащиният ми Бог, нека съди между нас. И Яков се закле в Страха на баща си Исаака”.
Когато Яков продължи пътя си, срещнаха го Божии ангели. Виждайки ги, той каза: „Това е Божие войнство”. А после в сън видя как Божиите ангели ограждаха неговия стан. Яков изпрати благо помирително послание на брата си Исав: „А вестителите се върнаха при Якова и казаха: Ходихме при брата ти Исава, а и той иде да те посрещне, и четиристотин мъже са с него. А Яков като се много уплаши и утесни, раздели людете, които бяха с него, стадата говеда, и камилите на две дружини, казвайки: Ако налети Исав на едната дружина и я удари, останалата дружина ще се избави. Тогава Яков каза: Боже, на баща ми Авраама и Боже на баща ми Исаака! Господи, Който си ми рекъл: Върни се при отечеството си и при рода си, и Аз ще ти сторя добро. Не съм достоен за най-малката от всички милости и от всичката вярност, които си показал на слугата Си, защото едвам с тоягата си преминах тоя Йордан, а сега станах две дружини. Избави ме, моля Ти Се, от ръката на брата ми, от ръката на Исава, защото се боя от него, да не би като дойде, да ме удари – и майка, и чадо. А Ти Си казал: Наистина ще ти сторя добро и ще направя потомството ти като морския пясък, който поради множеството си, не може да се изброи”.
RSS Feed
