„The Godhead in black and white”
by Ellen G.White
Разработена и публикувана на английски език:
„Restitution Ministries”
P.O. Box 7137, Kariong, NSW 2250
Australia
ПРЕДИСЛОВИЕ
„Поради това, като имаме по милост Божия това служене, не падаме духом; но ние отхвърляме скришните срамотни дела, без да прибягваме към хитрост и без да изопачаваме словото Божие, а като се препоръчваме всекиму на съвестта пред Бога чрез откриване истината. (…) А като имаме същия дух на вярата, както е писано: „повярвах и затова говорих“, и ние вярваме, затова и говорим“ (2 Кор. 4:1, 2, 13).
За да могат благодарение на това влияние души да бъдат избавени от властите на тъмнината и да станат „участници в наследството на светиите в светлината“, прославяйки Този, Който ни е възлюбил и отдал Себе Си за нас, е искрената ни и усърдна молитва.
Издателите
Божеството черно на бяло
Елън Уайт (Ellen Gould White) беше най-влиятелния човек, водил и ръководил малка група вярващи ОЧАКВАЩИ (Адвент), известни по-късно като ЦАСД. Това беше извършено с помощта на наставления, дадени й от Господ насън и във видения. Небесните наставления не включваха само лични свидетелства, но потвърждаваха също и доктринални истини. Така в тази книга читателят ясно ще види доктриналните инструкции, които включват разяснения за разбирането на истинския Бог. Такава стъпка беше необходима, тъй като много пионери, произлезли от различни слоеве на обществото, се придържаха към различни идеи за Бога. Божествените откровения от Бога поставиха печат на истината, която трябва да остане истина до края. По такъв начин ще представим простите и ясни изявления от вдъхновеното перо относно Божеството.
Ние се молим тези страници да хвърлят достатъчно светлина над най-удивителната и унизително оклеветена Божия истина. Нека великият небесен Бог, Отец на всяка светлина и слава, да благослови всеки читател със Своя Дух в Христос Исус! Теологичните издания, които нямат „официален печат“ на ЦАСД, често са обвинявани, че цитират Елън Уайт откъснато от контекста. По тази причина решихме да поместим всички препратки в края на всеки цитат.
Настоятелно препоръчваме и насърчаваме читателя да търси препратките, и внимателно да изучава оригиналния източник, и контекста на всеки отделен цитат.
Забележка: Поради ограничение на място много от цитатите са кратки и се позовават само на съответните думи. Настоятелно призоваваме и препоръчваме на читателя да чете цитатите в целия им контекст, преди да се опита да обвини, че са „извън контекста“. Ако читателят няма достъп до всички цитати от книгите, той може да ги намери на електронен адрес www.whiteestate.org
РАННИ ГОДИНИ 1827-1862
Елън и нейната сестра-близначка Елизабет са родени на 26 ноември 1827 г. в един чифлик от родители Робърт и Юнис Хармон. С осем деца в семейството къщата била интересно и претъпкано място. Семейството живеело в малка ферма, недалеч от селцето Горхам, щата Мейн, в североизточните части на Съединените щати. Обаче, няколко години след раждането на близначките, Робърт Хармон напуснал земеделието и се преместил със семейството си в Портланд - 12 мили източно.
В нощта на 13 ноември 1833 г., по време на звездопада, Елън спала (по онова време тя била на 6 години). Това събитие предизвикало голям интерес към пророчествата, давайки импулс на адвентната доктрина.
На 9-годишна възраст Елън преживяла нещастен случай, който променил живота й. Един ден, връщайки се от училище, била сериозно ранена в лицето от камък, хвърлен от нейна съученичка. Цели три седмици тя била в безсъзнание, а през следващите години много страдала от силния удар в носа.
През март 1840 г. 12-годишната Елън (вече методистка) посетила курса лекции на Уилям Милър за Второто пришествие на Христос. Две години по-късно, заедно със семейството си, тя посетила за втори път лекциите в Портланд. Техните сърца били докоснати от последвалото убеждение на Духа и семейство Хармон приели учението за Второто пришествие. Наскоро след това Елън и семейството й били изгонени от Методистката църква за вярата им в скорошното идване на Спасителя.
1844 г. била най-щастливата година в живота на Елън. Сърцето й било препълнено от радостно очакване. Елън била едва на 16 години, когато на 22 октомври 1844 г. преживяла разочарованието. Но въпреки че била силно огорчена, тя не се отчаяла. Само два месеца след голямото разочарование от 1844 г., през декември същата година, тя получила първото си пророческо откровение от Бога. Той й представил пътуването на адвентния народ към светия град (виж Е. Уайт, „Ранни писания“, стр. 43-51, изд. 2015).
Било й дадено поръчението: „Разкажи на всички това, което съм ти открил“. И тя разказала за видението на малката група в Портланд, която напълно повярвала, че това е от Бога.
Между другото, разразил се фанатизъм. Под ръководството и защитата на Бог младата 17-годишна девойка трябвало да се срещне с нарастващо разпространяващия се фанатизъм. Някои продължили да поддържат мнението, че пророчеството се изпълнило на 22 октомври. Достатъчно голяма група заела позицията, че са сбъркали датата. Тези фанатични учения и действия от страна на някои, разцепили малката група, която оставала вярна на убеждението, че пророчеството било напълно завършено на 22 октомври. Имало и такива, които търпеливо очаквали освещение, за да могат да получат истинско разбиране за своето разбиране и своята работа. По-късно те станали духовни ръководители на ЦАСД.
Елън пътувала с по-възрастната си сестра и Джеймс Уайт. Историческото видение „Края на 2300 денонощия“ (Е. Уайт, „Ранни писания“, стр. 77-79) и било дадено през 1845 г. Това видение показва какво се случило на небето на 22 октомври 1844 г.
Няколкото фази на фанатизма, че Христос вече дошъл, но в духовен смисъл, намерили своите корени в учението. Това учение стигнало до там, щото някои заявили, че няма буквално тяло на Христос и няма Бог на Вселената. Това фанатично учение довело до отричане на факта, че Бог е лично Същество, което има форма. Но видението „В края на 2300 денонощия“ спомогнало за противопоставянето на това фалшиво учение. Същото ранно видение потвърдило съществуването на двама Божествени
Обитатели на небесния престол. Небесният Бог счете за нужно да установи Адвентното движение на здраво основани истини. Този фундамент включвал правилното разбиране за това, КОЙ Е ТОЙ. Адвентната група не била оставена да се скита по погрешните схващания на фалшиви учители. Започвайки с ранните видения, Бог уверил Своите деца в реалността на Своето съществуване.
„Видях един престол и на него стояха Отец и Сина. Взрях се в Исусовото лице и се възхитих на прекрасния Му израз. Лицето на Отец не можах да видя, защото облак от слава Го покриваше. Попитах Исус дали образът на Отец е като Неговия. Той отговори, че е същия, но не мога да го видя, защото: „Ако веднъж видиш славата на Неговата личност, ще престанеш да съществуваш“ – каза Той. Пред трона видях адвентния народ, църквата и света“ („Ранни писания“, стр. 77).
В същото време в Роки-Хил, щата Кънектикът, през лятото на 1849 Джеймс Уайт започнал издаването на „The Present Truth” („Истината за настоящото време“) - публикация на месечен вестник от осем страници. В по-късните издания били публикувани статии изпод перото на Елън Уайт, излагащи пророческия поглед за бъдещата църква и стигнали до ушите им забележки за предупреждения и увещавания.
1851 г. е ознаменувана с появата на първата книга на г-жа Уайт – брошура от 64 страници, озаглавена „A Sketch of the Christian Experience and Views“ („Опитности и видения“).
В началото на издаването им вестниците “Review & Herald” - 1850 г. и „Youth’s Instructor” - 1852 г. се печатали ръчно, а през периода 1852-1855 в Рочестър, щата Ню Йорк, били публикувани документи. Всичката тази работа била извършена добросъвестно и със старание. Парите били малко. Болести и загуби изиграли своята роля за страдания и разочарования. Но предстоели светли дни и когато през 1855 вярващите адвентисти от Мичиган поканили съпрузите Уайт в Батъл Крийк, и обещали да построят малка печатница, се оказало, че всичко се обръща на добро. Записите от следващите няколко години показват, че съпрузите Уайт основали издателска дейност, църковна организация и пътували напред и назад с влак, във фургони и шейни. Това е история за страдания от силен студ при дълги пътувания и в слабо населени области, но при особената защита на Бог от много опасности. Това е история за обезкуражаваща работа, но също и за най-голямо ободрение, тъй като Божията сила донесла победа в живота на пазителите на съботата, и успех в работата на този, който ръководил насърчаването на адвентистите.
На погребение в Охайо, състояло се в неделя след обяд, през март 1858 г. в държавното училище Lovett`s Grové (сега Bowling Green), на Елън Уайт било дадени видение за конфликта между Христос и Неговите ангели, и Сатана и неговите ангели. Два дни по-късно Сатана се опитал да отнеме живота й, за да не представи на другите това, което й било открито. Обаче, поддържана от Бог за предназначената й работа, в „Духовни дарби“ т. 1 тя представила описание на сцените, които й били показани - великата борба между Христос и неговите ангели и Сатана и неговите ангели. Книгата била публикувана през лятото на 1858 г. Този том бил приет добре и високо оценен за ясната картина на съперничещите сили във великия конфликт, докосвайки важни точки от борбата, но повече засягащ заключителните сцени от земната история.
През есента на 1860 г. семейство Уайт наброявало шест души – с четири момчета на възраст от няколко седмици до 13 години. Най-малкото им дете Хърбърт, обаче, живяло само няколко месеца. Неговата смърт донесла първия прелом в семейния кръг.
Върховните усилия по установяване на църквата, организирането на конференции, заедно с нуждите от голямо количество писма, пътувания и личен труд, заели ранните им години до 1860-те.
ИЗУЧАВАНЕ НА ПРОИЗВЕДЕНИЯТА Й ОТ ПЕРИОДА 1827-1862
Какво писа Елън Уайт в онези ранни години, което може да хвърли светлина върху темата за Божеството? Откри ли ѝ Бог тези жизнени истини или не? Разгледайте работата ѝ през този период и си отговорете адекватно на зададените въпроси във връзка с него? Бяха ли разпространени фалшиви възгледи за Бога през ранни 1827-1862?
„След изтичане на времето през 1844 ние се сблъскахме с всякакъв вид фанатизъм. Бяха ми дадени изобличаващи свидетелства за някои хора, отстояващи спиритически теории. ИМАШЕ ТАКИВА, КОИТО БЯХА ДЕЯТЕЛНИ ДА ПРЪСКАТ ФАЛШИВИ ИДЕИ ОТНОСНО БОГА. БЕШЕ МИ ДАДЕНА СВЕТЛИНА, ЧЕ ТЕЗИ ХОРА ПРАВЕХА ИСТИНАТА НЕВАЛИДНА ЧРЕЗ СВОИТЕ ФАЛШИВИ УЧЕНИЯ. Беше ми показано, че те заблуждаваха душите, като им представяха спекулативни теории относно Бога“ (Е. Уайт, „Свидетелства за църквата“, т. 8, стр. 292, 1904).
Хората, разпространяващи тези възгледи, се наричаха „спиритисти“. Какви бяха някои от фалшивите възгледи за Бога, разпространени през тези ранни дни? Елън пътуваше в източната част на щата Мейн и работеше в атмосферата на тези хора, спиритисти, които алегоризираха небето, Бог, Исус и адвентната надежда.
В едно видение за Екстер, в средата на февруари 1845 г., тя изглежда била в присъствието на Исус и с нетърпение очаквала да получи отговор на някои важни въпроси. Например, има ли Бог образ или не?
„Попитах Исус дали образът на Отец е като Неговия. Той отговори, че е същия, но не мога да Го видя, защото: „Ако веднъж видиш славата на Неговата личност, ще престанеш да съществуваш“ (Е. Уайт, „Ранни писания“, стр. 77).
Това не бил единичен случай, когато Елън разговаряла с Исус и ангелите за личността на Исус и дали Бог е лично Същество – нещо, което спиритистите отричали. Отговорите изцяло я удовлетворили, защото спиритистите правели груба грешка в това отношение. Какви били ученията на спиритистите, които се смятали за фалшиви възгледи за Бога? От Джеймс Уайт получаваме забележителната история на очевидец:
„СПИРИТИЧЕСКОТО ДВИЖЕНИЕ, ИЗБАВЯЙКИ СЕ ИЛИ ОТРИЧАЙКИ „ЕДИНСТВЕНИЯ ГОСПОДАР БОГ И НАШИЯ ГОСПОД ИСУС ХРИСТОС“ ПЪРВО СЕ ВЪЗПОЛЗВА ОТ ДРЕВНОТО УЧЕНИЕ НА ТРОИЦА, а именно, че Исус Христос е вечния Бог, въпреки че нямаха ни едно библейско твърдение като поддръжка, докато ние имаме библейски свидетелства в изобилие за това, че Той е Син на вечния Бог“ (Дж. Уайт, 24 януари 1846, „Day Star”).
По онова време обвинявали даже Елън Уайт, че преподава като спиритистите: „Често съм била неправилно обвинявана, че разпространявам свойствени на спиритизма възгледи. Но преди издателят на Day Star да изпадне в тази заблуда, Господ ми даде видение за печалните и опустошителни последици, които той, и други щяха да навлекат на стадото, разпространявайки спиритически възгледи. Често съм виждала милия Исус – ТОЙ Е ЛИЧНОСТ. Аз Го запитах, дали и Неговият Отец е Личност и дали изглежда като Него. Исус отговори: „Аз Съм точният ОТПЕЧАТЪК на ЛИЧНОСТТА на Моя Отец“. Често съм виждала как спиритическите възгледи отнемат цялата слава на небето и как в представите на много хора тронът на Давид, и прекрасната Личност на Исус са били изгаряни в огъня на спиритизма. Виждала съм, че някои заблудени и подведени да приемат тази заблуда, ще бъдат доведени до светлината на истината, но ще бъде почти невъзможно за тях да се отърват напълно от измамливата мощ на спиритизма. Те трябва да положат много усилия и изцяло да изповядат, и завинаги да изоставят заблудите си“ (Е. Уайт, ориг. „Ранни писания“, стр. 98, 1851).
Забележка: Удивително е, че подобни обвинения продължават да се изказват по адрес на сестра Уайт и до ден днешен. Обвиняват я в преподаване на Троица. За всички онези, които вярват това, ще бъде полезно да анализират нашата история, преди да продължат.
Светостта на небето, Бог, Христос, а също Пришествието на Христос, лежаха в основата на много фундаментални учения, заради които Бог призова младата Елън Хармон Уайт, за да посрещне тези дни. Виденията трайно установиха личността на Бог и Христос. Тези предупреждаващи сигнали запазиха новата църква. Можем ли да очакваме Бог да обяви Своята истина на Неговия пратеник, поправяйки тези фалшиви идеи относно Бога?
Говорейки за периода „след приключването на 1844“, тя казва: „Цялото общество вярващи беше обединено в истината. Ние никога не се страхувахме да се срещнем с тези, които идваха при нас със странни и неразбираеми за нас учения, тъй като нашият опит беше основан по удивителен начин чрез откровение от Светия Дух“ (Е. Уайт, „Manuscript Releases“, т. 3, стр. 413, 1903).
Това откровение включва ли Светия Дух за правилното знание и разбиране на Христос?
Припомняйки си онези ранни опитности, тя казва: „С течение на времето през 1844 ние търсехме истината като скрито съкровище. Аз се срещах с братята и ние сериозно изучавахме и се молихме. Често оставахме заедно до късно през нощта, а понякога и цялата нощ, молейки се за светлина и изучавайки словото. Когато те стигаха върховата точка в изследването си, казваха: „Повече не можем да направим нищо“. И тогава Господният Дух слизаше над мен. Аз бях вземана във видение и ми бяха давани ясни обяснение за мястото, което бяхме изучавали, заедно с инструкции, как трябва ефективно да се трудим и изучаваме. По такъв начин ни беше дадена светлината, която ни помогна да разберем Свещеното писание по отношение на Христос, Неговата мисия и Неговото свещеничество. Линията на истината, простираща се от едно време до друго, докато не влезем в Божия град, беше ясна за мен и аз предавах на другите указанията, които Господ ми беше дал“ (Е. Уайт, „Ривю & Хералд“, 25 май 1905, § 24).
Трябваше ли това фундаментално разбиране да бъде променено през следващите години?
„Доказателствата, дадени в нашата ранна опитност имат същата сила, както и тогава. Това, което ни беше открито в словото през 1844, 1845 и 1846 години си остава истина във всеки детайл“ (Е. Уайт, Manuscript Releases, т. 1, стр. 52, 1906).
Какво беше разбрано и разкрито по отношение на Христос през онези ранни години?
Видението на Елън Уайт за великия спор между Христос и Неговите ангели, и Сатана и неговите ангели, ясно разкри личностите на съперничещите страни.
„Но БОЖИЯТ СИН, КОЙТО БЕШЕ С ОТЕЦ ПРЕДИ СЪЗДАНИЕ МИРА, се смили над нас в нашето изгубено състояние и предложи да застане между нас и гнева на оскърбения Бог“ (Е. Уайт, The Youth’s Instructor, 1 август 1852, § 6).
„Тогава в небето започна война, в която участваха ангелите. Сатана искаше да победи Божия Син и всички, които се подчиняваха на Неговата воля. Но добрите и верни ангели надвиха, и Сатана и неговите последователи бяха изгонени: (Е. Уайт, „Ранни писания“, стр. 152, § 2).
„Но, когато Бог каза на Сина Си „Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие“, Сатана прояви ревност към Исус“ (Е. Уайт, „Ранни писания“, стр. 152, § 1).
Кой беше третото същество, пребиваващо на небето, по ранг след Исус Христос – любимия Божи Син?
„Господ ми показа, че някога Сатана бе уважаван в небето ангел, първия след Христос“ (Е. Уайт, „Ранни писания“, стр. 152, § 1).
Колко Божествени обитатели има на небесния трон?
„През февруари 1845 г. имах видение за събитие, започващо от Среднощния вик. ВИДЯХ ТРОН И НА НЕГО СЕДЯХА ОТЕЦ И СИНА. Аз погледнах лицето на Исус и се възхитих на Неговата прекрасна личност. Личността на Отец не можах да видя, защото облак от славна светлина Го покриваше. Аз попитах Исус, има ли Отец същия изглед както и Той Сам. Той каза, че има, но аз не мога да го видя „защото – каза Той, – ако някога видиш славата на Неговата личност, ще спреш да съществуваш“ (Е. Уайт, Broadside 1, 6 април 1846, § 7).
Когато настана времето за изпълнение на спасителния план, кой участва в Божествения съвет?
„Тъга изпълни небето, когато се узна, че човекът е изгубен, че светът, който Бог бе сътворил, трябваше да бъде изпълнен със същества, осъдени на окаяност, болести и смърт, и че нямаше начин нарушителят да избегне това. Цялото Адамово семейство трябваше да умре. Тогава аз съзрях милия Исус, наблюдавах израза на съчувствие и мъка върху лицето Му. Той се доближи до силната лъчиста светлина, която окръжаваше Отца. Придружаващият ме ангел каза: „ТОЙ ИМА ТАЕН РАЗГОВОР СЪС СВОЯ ОТЕЦ“. Докато Исус говореше с Отец, безпокойството на ангелите изглеждаше много голямо. ТРИ ПЪТИ ГО ОБГЪРНА СЛАВНАТА СВЕТЛИНА, НАМИРАЩА СЕ ОКОЛО ОТЦА И КОГАТО ТРЕТИЯ ПЪТ ТОЙ ИЗЛЕЗЕ ОТ ПРИСЪСТВИЕТО НА ОТЦА, ВИДЯХМЕ НЕГОВАТА ЛИЧНОСТ. Изразът Му бе кротък, свободен от всяко безпокойство и смут, и блестеше от прелест, която не може да се опише с думи. Тогава Исус съобщи на ангелския хор, че е намерен път за спасението на изгубения човек; ЧЕ Е УМОЛЯВАЛ ОТЦА СИ И Е ПОЛУЧИЛ ПОЗВОЛЕНИЕ ДА ОТДАДЕ СОБСТВЕНИЯ СИ ЖИВОТ КАТО ОТКУП ЗА ЧОВЕЧЕСТВОТО, ДА ПОНЕСЕ НЕГОВИТЕ ГРЕХОВЕ, И САМ ДА ИЗТЪРПИ СМЪРТНАТА ПРИСЪДА.
Тогава радост, неизразима радост изпълни небето и небесният хор запя песен на хвала и поклонение. Небесните същества докоснаха арфите си и запяха с по-висок от досегашния тон поради голямата милост и снизхождение на Бога – да предаде Своя скъп, възлюбен Син на смърт заради един разбунтуван народ. И избухна в отдаване на слава и поклонение за себеотрицанието, и жертвата на Исус, Който бе готов да напусне лоното на Своя Отец, да избере живот на страдания и мъка, и позорна смърт, за да даде живот на други“ (Е. Уайт, „Допълнение към „Ранни писания“, стр. 137 и 138, 1854).
„Бог се съгласи да даде Своя единороден Син да умре за изгубения човек“ (Е. Уайт, The Youth’s Instructor, 1 август 1852, § 6).
„Показани ми бяха голямата любов и снизхождение на Бога, отдал Сина Си на смърт, за да може човекът да получи прощение и живот“ (Е. Уайт, „Допълнение към „Ранни писания“, стр. 136, 1854).
Беше ли лесно на Отец да се съгласи да даде Своя единствен Син, Неговия скъп възлюбен, да умре за виновния род?
„Ангелът каза: „Мислиш ли, че Отец отдаде Своя възлюбен Син без борба? - Не, не“! Това беше борба за дори небесния Бог, дали да остави виновния човек да загине или да даде на Своя възлюбен Син да умре за него. Видях, че за Бог бе невъзможно да промени закона Си, за да спаси изгубения, гибелно пропаднал човек; затова Той прие да страда и Неговият възлюбен Син да умре заради човешките престъпления“ (Е. Уайт, „Допълнение към „Ранни писания“, стр. 138, 1854).
Христос беше истински Син до идването Си на земята, което обяснява борбата на Отец. Това беше реална борба на истински Баща за истинския Му Син.
„Отначало ангелите не се зарадваха, защото Повелителят им не скри нищо от тях, но им изложи целия спасителен план. Каза им, че иска да застане между гнева на Отца Си и виновния човек, че щеше да понесе позор и хули, и САМО МАЛЦИНА ЩЯХА ДА ГО ПРИЕМАТ КАТО СИН НА БОГА“ (Е. Уайт, „Ранни писания“, стр. 156, 1858).
Кой е Михаил и кой е Неговия Отец?
„Моисей премина през смъртта, но Михаил слезе и му върна живота, преди тялото му да изгние. Сатана се опита да задържи Мойсеевото тяло, претендирайки, че е негова собственост; но Михаил възкреси Моисей и го взе на небето. Сатана хулеше ужасно Бога и го обвиняваше в несправедливост, защото бил позволил да му отнемат плячката; но Христос не укори противника Си, въпреки, че Божият служител Моисей бе паднал поради неговите изкушения. Той кротко му посочи Своя Отец и каза: „Господ да те смъмри!“ (Е. Уайт, „Ранни писания“, стр. 169, 1858).
Христос – истинският Свидетел, Син на Отец ли е?
„Истинският Свидетел, единственият роден от Отца казва: „Блажени са тези, които изпълняват заповедите Му, за да имат право да ядат от дървото на живота и да влязат в града през портите“ - Откр. 22:14 (Е. Уайт, „Ривю & Нералд“, 10 юни 1852, § 17).
Кратко описание:
От това кратко изучаване на ранната работа на Божията вестителка откриваме, че Бог й разкрил някои определени истини за Себе Си и Неговия Син. Тези истини били изпратени, за да установи Свой народ на твърдата и надеждна основа на истината.
От тези кратки ранни доказателства научихме:
1) Веднага след 1844 г. били разпространени фалшиви възгледи за Бога.
2) С това спиритистите спомогнали за въвеждане доктрината за Троица.
3) Пионерите не се страхували да се срещат с фалшивите възгледи.
4) Изучаването на Библията и откровенията от Бога послужили за поправянето на тези и други фанатични грешки.
5) Бог показал, че е Личност, която има такъв образ, както и Неговият Син.
6) Пионерите разбрали от Писанието кой бил Христос.
7) Духът на пророчеството потвърдило разбирането за раждането на Сина от Отец.
8) Само Бог и Неговият Син заемали небесния трон, следващ бил Луцифер.
9) На небето Луцифер намразил скъпия Божи Син.
10) Съветът за спасението на човека бил между Отец и Сина.
11) Отец се съгласил да даде Своя възлюбен Син да умре за нас.
12) Отец претърпял тази вътрешна борба, когато изгубил Своя скъп Син, отдавайки Го на смърт заради човека.
13) Христос казал на ангелите, че малцина ще го приемат като Божи Син.
ПРОГРЕСИВНИ ГОДИНИ - 1862-1876
Върховните усилия за полагане основата на църквата и организацията по Конференцията, наред с нуждите от много пътувания и лична работа, заеха първите години на сем. Уайт през 1860-те. Кулминацията беше достигната при организирането на ГК на ЦАСД през май 1863 г. Две седмици по-късно Джеймс и Елън Уайт посетиха Оцего, Мичиган, официално, за да подкрепят евангелистите в този регион.
Когато групата се събра за поклонение и молитва в началото на съботата, Елън Уайт получи видение за физическото и духовно здраве, за важността от спазването на правилните принципи на диетата, и грижата за тялото, а също за преимуществото на природните средства – чист въздух, слънчева светлина, физически упражнения и чиста вода.
През 1865-68 г. Елън Уайт проведе презентация за историята на конфликта така, както й бе показана по-обширно в по-нататъшни откровения.
През 1870 г. беше публикуван том 1 на „Духът на пророчеството“, започвайки с падането на Луцифер до времето на Соломон. Работата по тази колекция беше прекратена и минаха седем години до излизането на следващия том.
През зимата на 1872-1873 г. Джеймс и Елън Уайт започнаха работа по укрепване църковния проект в Калифорния на Тихоокеанското крайбрежие. Това беше първо от няколкото дълги западни пътувания през следващите седем години. Елън Уайт съпровождаше мъжа си по време на тези пътувания, участваше в проповядване и лична работа, и доколкото времето позволяваше, придвижваше собствените си писания.
На 1 април 1874 г., когато се намираше на Запад, на Елън Уайт беше дадено важно видение. По това време й беше открит чудесен път, в който работата по деноминацията беше разширена и развита не само в западните щати, но и зад океана. Няколко седмици по-късно беше открито палатково събрание в Оукланд, щата Калифорния и във връзка с този социален тласък Джеймс Уайт започна издаването на списание „Signs of the Times“ („Знамения на времето“).
През есента на 1874 г. съпрузите Уайт се върнаха в Мичиган, помагайки на библейския институт, проповядвайки в съботни богослужения и вземайки активно участие в откриването на колежа в Батъл Криик на 4 януари 1975. Когато Елън Уайт стояла пред група членове от различни щати на първата образователна институция от деноминацията, тя разказала, какво ѝ било открито предния ден във видение. Картината, която тя представила от международната работа и която трябвало да бъде осъществена от АСД, впечатлила събралите се работници и вярващите за важността, и нуждите на колежа. Между другото, тя разказала, че й били показани печатарски машини, работещи в други страни и добре организирана работа, развиваща се по целия свят на онези места, където АСД не са и мислили.
Изучаване на трудовете 1862-1876
Докато църквата растеше и се разширяваше, същото ставаше и с Божествените откровения. Продължилите откровения и вести послужиха за утвърждаване фундамента на истината, на който беше построена църквата. Изучаването на темите върху „Божеството“ в работата й през този период хвърля поток светлина върху тази богата област на изучаване. Без Елън Уайт да отрича ранните й изявени истини, откровенията през този период служат за потвърждения и подобряване на даденото й по-рано.
Кой е Законодателя и как се нарича?
„Бог е морален Господар, а също Отец. Той е Законодателя“ (Е. Уайт, „Manuscript Releases“, т. 12, стр. 208, 1876).
„Тези, които потъпкват Божията власт и открито демонстрират презрение към Божия закон, даден с такова величие на Синай, практически презират Законодателя, великия Йехова“ (Е. Уайт, „Духовни дарби“, т. 3, стр. 294, 1864).
Кой беше следващия по авторитет след великия Йехова - Законодателя?
„БОЖИЯТ СИН БЕШЕ СЛЕДВАЩИЯ ПО АВТОРИТЕТ СЛЕД ВЕЛИКИЯ ЗАКОНОДАТЕЛ. Той знаеше, че САМО НЕГОВИЯТ ЖИВОТ Е ДОСТАТЪЧЕН, за да изкупи падналия човек. Той беше много по-ценен, отколкото човека, тъй като Неговият благороден, безупречен характер и възвишен пост в качеството на Господар на цялото небесно войнство бяха над работата за човека. ТОЙ БЕШЕ ИЗЛЯТ ОБРАЗ НА СВОЯ ОТЕЦ НЕ САМО ВЪНШНО, НО И В СЪВЪРШЕНСТВО НА ХАРАКТЕРА“ (Е. Уайт, „Ривю & Хералд“, 17 декември 1872, § 1).
„Христос беше над всичко. Той беше Господар на цялото небе. ТОЙ СЪОБЩАВАШЕ НА АНГЕЛСКОТО СЕМЕЙСТВО ВИСШИТЕ ЗАКОНИ НА СВОЯ ОТЕЦ“ (Е. Уайт, „Духовни дарби“, т. 3, стр. 36, 1864).
„Великият Създател събра всички жители на небето, ЗА ДА УДОСТОИ С ОСОБЕНА ЧЕСТ СВОЯ СИН в тяхното присъствие. ТОЙ ИЗДИГНА СИНА СИ НА СВОЯ ПРЕСТОЛ и небесните ангели Ги обкръжиха. После Отец обяви, че от тук нататък, по Негова воля, Христос се явява равен на Него; и по този начин присъствието на Неговия Син означаваше Неговото Собствено присъствие. От сега нататък се налагаше на словото на Сина да се подчиняват, както на словото на самия Отец. Той предостави на Сина Си власт, да господства над цялото небесно войнство. Могъщият Творец подчерта, че Неговият Син, в тясна връзка с Него, ще участва в предстоящото сътворение на земята и населяващите я. Бог обяви, че Христос винаги ще изпълнява Неговата воля и намерения, и че нищо няма да върши самостоятелно, от Себе Си. Именно в Него ще изпълнява волята на Отец“ (Е. Уайт, „Духът на пророчеството“, т. 1, стр. 17, 18, 1870; „История на изкуплението“, стр. 5, изд. 2013).
Кой беше следващият по почест след Божия Син?
„Луцифер беше най-величественият и прекрасен ангел до въставането му против Божието управление и само възлюбеният Божи Син се ползваше с по-големи почести От него“ (Е. Уайт, „Духът на пророчеството“, т. 1, стр. 17, 1870; „История на изкуплението“, стр. 5).
„Сатана, водачът на падналите ангели, някога имаше високо положение на небето. Той беше следващия по почест след Христос“ (Е. Уайт, „Ривю & Хералд“, 24 февруари 1874, § 33).
„Христос беше приет в особения съвет на Бога относно Неговите планове във време, когато Сатана не беше запознат с тях. Той не разбираше и не му беше позволено да знае намеренията на Бога. Христос беше признат Суверен на небето. Неговите сила и авторитет бяха такива, както и у самия Бог“ (Е. Уайт, „Духът на пророчеството“, т. 1, стр. 18, 1870).
Беше ли известна на Сатана позицията и идентичността на Христос?
„САТАНА БЕШЕ ДОБРЕ ЗАПОЧНАТ С ПОЧЕТНОТО ПОЛОЖЕНИЕ НА ХРИСТОС, което имаше на небето като Божи Син, Възлюбения на Отец“ (Е. Уайт, „Ривю & Хералд“, 3 март 1874, § 21).
„Сред ангелите възникна спор. Сатана и неговите последователи се стремяха да реформират управлението на Бога. Те бяха недоволни и нещастни, защото не можеха да влязат в Неговата непостижима мъдрост и да разберат намеренията в превъзнасянето на Своя Син Исус Христос, дарявайки Го с такава неограничена власт и управление. Те въстанаха срещу властта на Сина“ (Е. Уайт, „Духът на пророчеството“, т. 1, стр. 19, 1870).
„Ангелите, които бяха верни и правдиви, се стремяха да примирят този могъщ, разбунтувал се ангел с волята на своя Създател. Те обясниха действията на Бога за дадената на Исус Христос почест и с помощта на всякакви доводи се опитаха да убедят Сатана, че сега Той няма по-малко почести, отколкото преди Отец да провъзгласи почитта, с която дари Своя Син. ТЕ ЯСНО ЗАЯВИХА, ЧЕ ИСУС Е БОЖИ СИН ПРЕДИ СЪЗДАВАНЕТО НА АНГЕЛИТЕ; че Той винаги стои до дясната ръка на Бога; че Неговият нежен, любящ авторитет никога е бил поставян под съмнение; че Той не е давал никакви заповеди, които да не са били изпълнени с радост от небесното войнство“ (Е. Уайт, „Духът на пророчеството“, т. 1, стр. 19, 1870).
„Много от последователите на Сатана бяха склонни да се вслушат в съветите на верните ангели, да се разкаят за недоволството си и отново да получат доверието на Отец и Неговия скъп Син“ (Е. Уайт, „Духът на пророчеството“, т. 1, стр. 20, 1870).
„Верните ангели тутакси забързаха към Божия Син, за да Го запознаят, какво става сред ангелите. Те намериха ОТЕЦ ДА СЕ СЪВЕТВА СЪС СВОЯ ВЪЗЛЮБЕН СИН и да определя способ, с помощта на който за доброто благо на верните ангели, завинаги да може да бъде свалена предполагаемата власт на Сатана“ (Е. Уайт, „Духът на пророчеството“, т. 1, стр. 21, 1870).
Кой беше единствения, на когото бяха разкрити тайните намерения на Бога?
„БОГ ИНФОРМИРА САТАНА, ЧЕ ТОЙ ОТКРИВА СВОИТЕ ТАЙНИ НАМЕРЕНИЯ ЕДИНСТВЕНО НА НЕГОВИЯ СИН и поиска от цялото небесно семейство, даже от ангелите на Сатана, да Му (на Исус) отдадат безусловно, неоспоримо послушание; но той (Сатана) се оказа недостоен да остане на небето“ (Е. Уайт, „Духът на пророчеството“, т. 1, стр. 22, 1870).
„На небето мнозина съчувстваха на Сатана и той завлече със себе си голямо число ангели. БОГ, ХРИСТОС И НЕБЕСНИТЕ АНГЕЛИ БЯХА НА ЕДНА СТРАНА, А САТАНА – НА ДРУГАТА. Въпреки безграничната власт и величие на Бог и Христос някои ангели започнаха да проявяват недоволство. Нашепванията на Сатана оказаха своето въздействие и всъщност повярваха, сякаш Сатана беше техния благодетел, а Отец и Сина – врагове“ (Е. Уайт, „Свидетелство за църквата“, т. 3, стр. 328, 1873).
„Сатана воюва против Божието управление, защото беше амбициозен, поради желанието си да се издигне; и упорства, да се подчини на авторитета на Божия Син, великия Владетел на небето“ (Е. Уайт, „Духовни дарби“, т. 3, стр. 37, 1864).
„После на небето настана война. Божият Син - небесният Цар и Неговите верни ангели встъпиха в двубой с разбунтувалия се архангел и тези, които бяха с него“ (Е. Уайт, „Духът на пророчеството“, т. 1, стр. 23, 1870).
„Този, който можа да въздейства на Божиите ангели против техния Всевишен Господар и против Неговия Син, техния любим Владетел, и да привлече техните симпатии, беше способен на всяка измама“ (Е. Уайт, „Ривю & Хералд“, 18 август 1874, § 10).
Кои извършиха мощната работа на творение?
„Отец и Синът участваха във великата чудна работа, която планираха за създаването на света“ (Е. Уайт, „Духът на пророчеството“, т. 1, стр. 24, 1870).
„Исус се обедини с Отец в създаването на света“ (Е. Уайт, ориг. „Свидетелства за църквата“, т. 2, стр. 209, 1869).
Кой предложи да направят човека по свой образ и подобие?
„След като бяха създадени земята и животните по нея, Отец и Синът изпълниха Своя план, - който беше разработен преди падението на Сатана, - да направят човека по Техен образ и подобие. Те работиха заедно при сътворяването на земята и всички живи същества по нея. И сега Бог каза на Сина Си: „Да сътворим човека по Нашия образ, по Наше подобие“ (Е. Уайт, „Духът на пророчеството“, т. 1, стр. 24, 1870).
„Бог, в съвет със Своя Син, съставиха плана за създаването на човека по Техен собствен образ и подобие“ (Е. Уайт, „Ривю & Хералд“, 24 февруари 1874, § 3).
„Преди падението на Сатана Отец се посъветва със Своя Син за създаването на човека. Те планираха да създадат този свят, да създадат в него зверове и живи същества, и да направят човека по образ и подобие на Бога, който трябваше да владее като господстващ властелин над всяко живо същество, което Бог създаде“ (Е. Уайт, „Духовни дарби“, т. 3, стр. 36, 1864).
На кого отдаваха своята любов, слава и поклонение Адам и Ева – създадени по образа на Отец и Сина?
„Адам и Ева бяха очаровани от своя дом в Едем. Те бяха във възторг от малките певци, пеещите птици, окръжаващи ги, облечени в ярка, изящна перушина и възпяващи с трели тяхната щастлива жизнерадостна музика. Светата двойка се обедини с тях, извисявайки гласове в хармонични песни на любов, възхвала и поклонение на Отец, и Неговия скъп Син, за онези знаци на любов, които ги окръжаваха“ (Е. Уайт, „Духът на пророчеството“, т. 1, стр. 26, 1870).
„Адам и Ева увериха ангелите, че те никога няма да нарушат Божиите заповеди, тъй като за тях беше най-висше удоволствие да изпълняват Неговата воля. Ангелите се обединиха с Адам и Ева в светите напеви на хармоничната музика, и когато техните песни се издигаха над блажения Едем, Сатана слушаше звуците от техните радостни песни за Отец и Сина“ (Е. Уайт, „Духът на пророчеството“, т. 1, стр. 34, 1870).
Кой беше падналия враг?
„Те казаха на Адам и Ева, че най-възвишеният ангел, следващ по ранг след Христос, отказал да се подчини на Божия закон, който Той дал, за да управлява небесните същества; че това въстание предизвикало война на небето, която довела бунтовникът да бъде изгонен оттам; че всеки ангел, обединил се с него относно авторитета на великия Йехова, бил изгонен от небето; и че този паднал противник сега станал враг на всичко, което засяга интереса на Бога, и Неговия скъп Син“ (Е. Уайт, „Духът на пророчеството“, т. 1, стр. 33, 1870).
На кого небесният хор отдаваше слава и чест, докато Луцифер беше още на небето?
„НАСТАНА РАДОСТНИЯ ЧАС ЗА ЩАСТЛИВИ ПЕСНИ НА ХВАЛА ЗА БОГ И НЕГОВИЯ СКЪП СИН. Сатана оглавяваше небесния хор. Той запяваше първата нота, после цялото ангелско войнство се обединяваше с него и славни музикални песни се носеха в небето, отдавайки чест на Бог и Неговия скъп Син. Но сега, вместо приятна музика, до ушите на въстаналия лидер достигаха само дисонанс и гневни думи“ (Е. Уайт, „Духът на пророчеството“, т. 1, стр. 28, 1870).
На кого Сатана реши да хвърли предизвикателство след изгонването му от небето?
„Сатана отхвърли чувствата си на отчаяние и слабост, и като техен лидер се укрепи, за да дръзне да направи всичко възможно по въпроса, да хвърли предизвикателство към властта на Бог и Неговия Син. Той ги (ангелите) запозна с неговия план. Ако се изправеше дръзко пред Адам и Ева и се оплачеше от Божия Син, те нямаше да го слушат нито миг, защото бяха подготвени за такава атака“ (Е. Уайт, „Духът на пророчеството“, т. 1, стр. 32, 1870).
Кой единствен на небето можеше да извърши изкуплението на падналия човек?
„БОЖЕСТВЕНИЯТ БОЖИ СИН ВИДЯ, ЧЕ НИКОЙ, ОСВЕН НЕГО САМИЯ, НЕ МОЖЕШЕ ДА СПАСИ ПАДНАЛИЯ ЧОВЕК. Той реши да помогне на човека“ (Е. Уайт, „Ривю & Хералд“, 24 февруари 1874, § 33).
„Божественият Божи Син беше единствената достатъчна жертва, за да удовлетвори напълно изискванията на съвършения Божи закон“ (Е. Уайт, „Ривю & Хералд“, 17 декември, 1872, § 4).
„Божият Син беше следващият по авторитет след великия Законодател. ТОЙ ЗНАЕШЕ, ЧЕ САМО НЕГОВИЯТ ЖИВОТ МОЖЕ ДА БЪДЕ ДОСТАТЪЧЕН, ЗА ДА ИЗКУПИ ПАДНАЛИЯ ЧОВЕК“ (Е. Уайт, „Ривю & Хералд“, 17 декември 1872, § 1).
„Който, като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенство с Бога, но се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците; и като се намери в човешки образ, смири Себе Си, и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст“ (Фил. 2:6-8; Е. Уайт, „Свидетелство за църквата“, т. 2, стр. 200, 1869).
„На небето беше проведен съвет, в резултат на който Божият Син взе на Себе Си задължението, да изкупи човека от проклятието и позора на падналия Адам, и да преодолее Сатана. О, каква прекрасна доброта! Величието на небето от любов и състрадание към падналия човек, предложи да стане негова заместник и поръчител. Той щеше да понесе човешката вина! Той щеше да вземе на Себе Си гнева на Своя Отец, който иначе би паднал върху човека, заради неговото непослушание“ (Е. Уайт, „Ривю & Хералд“, 24 февруари 1874, § 21).
„Каква снизходителност от Величието на небето! Каква удивителна любов към грешния човек, тъй щото скъпият Божи Син трябваше да напусне небесните дворове и да дойде в свят, омърсен от грях, за да спаси от погибел виновния грешник!“ (Е. Уайт, „The Youth’s Instructor“, 1 февруари 1874, § 1).
Кой водеше израилтяните?
„Всеки ден при пътуването през пустинята Израил беше пазен по Божие чудо и милост. Могъщественият Ангел, Който вървеше пред него, беше Божият Син“ (Е. Уайт, „Духът на пророчеството“, т. 1, стр. 318, 1870).
Колко Божествени личности присъстваха на кръщението на Исус?
„Никога преди ангелите не бяха слушали такава молитва, както тази, която Христос изрече при Своето кръщение и те се погрижиха, да станат носители на посланията на Отца до Неговия Син. Но не! ПРЯКО ОТ ОТЕЦ ИЗЛЕЗЕ СВЕТЛИНА НА НЕГОВАТА СЛАВА. НЕБЕТО СЕ ОТВОРИ И ЛЪЧИ НА СЛАВА ПОЧИВАХА НА БОЖИЯ СИН, ПРИЕМАЙКИ ВЪНШНО ФОРМАТА НА ГЪЛЪБ, КАТО ПОЛИРАНО ЗЛАТО. Образът на гълъб беше символ на кротостта и добротата на Христос. Докато хората стояха очаровани от изумление и очите им бяха приковани към Христос, от отвореното небе прозвучаха думите: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“. Думите, потвърждаващи, че Христос е Божи Син, бяха дадени, за да вдъхнат вяра на тези, които бяха свидетели на тази сцена и да поддържат Божия Син в Неговата трудна работа. ВЪПРЕКИ ЧЕ БОЖИЯТ СИН БЕШЕ ОБЛЕЧЕН В ЧОВЕШКО ЕСТЕСТВО, ЙЕХОВА СЪС СОБСТВЕНИЯ СИ ГЛАС ГО УВЕРИ В НЕГОВАТА СИНОВНОСТ С ВЕЧНИЯ. В тази проява към Своя Син Бог прие човечеството като възвишено чрез съвършенството на Неговия възлюбен Син“ (Е. Уайт, „Ривю & Хералд“, 21 януари 1873, § 5).
Чий Дух трябва да получим ние?
„Искаме да чуем виковете на победа на онези, който са победители! Искаме Христовият Дух да дойде в нашите среди! Искаме водите на спасението да потекат тук! Бягаме от хладкото влияние на земния дух. Издигаме се малко по-високо. „Стремете се към Бог, за да имате сърца, изпълнени с преклонение“! Малко по-близо до Бог, до Исус и до ангелите! Получете небесен балсам и тогава ще можете да Го вземете със себе си у дома“ (Е. Уайт, „Ривю & Хералд“, 17 август 1869, § 10).
„АКО СЛУЖИТЕЛИТЕ НА ХРИСТОС ЗАПОЧНАТ ДА ПОДРАЖАВАТ НА ТОЗИ ОБРАЗЕЦ, ТЕ ЩЕ БЪДАТ НАДАРЕНИ С НЕГОВИЯ ДУХ И ЩЕ ИМ СЛУЖАТ АНГЕЛИ“ (Е. Уайт, „Свидетелства за църквата“, т. 2, стр. 509, 1870).
Какво беше казано за истината, която църквата поддържаше през този период?
„В продължение на вече много години сме абсолютно сигурни, че учението, към което ние се придържаме, е истината на нашето време и се приближаваме към окончателния съд“ (Е. Уайт, „Свидетелства за църквата“, т. 2, стр. 355, 1870).
„Ние, като народ, тържествуваме в яснотата и силата на истината! Напълно поддържаме нашите позиции с поразително количество прости свидетелства от Свещеното писание“ (Е. Уайт, „Ривю & Хералд“, 16 септември 1873, § 7).
Каква беше позицията на църквата относно Божеството по онова време?
Позицията на църквата по онова време можем да видим от думите на Джеймс Уайт: „Исус се помоли Неговите ученици да бъдат едно, както Той беше едно с Отец. Тази молитва нямаше предвид един ученик с дванадесет глави, но дванадесетте ученика да станат едно в цели и усилия заради изпълнение делото на своя Господ. ОТЕЦ И СИНЪТ ВЪОБЩЕ НЕ СА ЧАСТИ НА „ТРИЕДИННИЯ БОГ“. ТЕ СА ДВЕ ИНДИВИДУАЛНОСТИ, ОБЕДИНЕНИ КАКТО ОТ ЕДИН ЗАМИСЪЛ, ТАКА И В ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ ПЛАНА ЗА ИЗКУПЛЕНИЕТО. Изкупените, участващи в плана за изкупление – от първия до последния – ще въздадат чест, слава и хвала за спасението си на Двама – Бог и Агнето“ (Дж. Уайт, “Life incidents”, стр. 343, 1868).
„За Божия Син Павел твърди, че Той има образа на Бог и че е равен на Бога. „Който, като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенство с Бога“ (Фил. 2:6). Причината, поради която Божият Син не си присвоява правото да бъде равен на Отец, е факта, че ТОЙ Е РАВЕН. (…) Необяснимата Троица прави от един Бог трима и от трима – един, но още по-лош е ултра унитаризма, който прави Христос подчинен на Отца. Би ли казал Бог на по-нисшия по положение: „Да сътворим човека по Нашия образ…“ (Дж. Уайт, „Review & Herald“, 29 ноември 1877).
Тази позиция относно Божеството беше ясно очертана в точките на вярата, които бяха написани през 1872 г. и се появиха в първото издание на „Знамения на времето“ през 1974 г.
Кратко описание
От тази кратка ранна работа научихме:
1) Бог-Отец, великият Йехова, е Законодателя.
2) Божият Син беше следващия по авторитет след великия Законодател.
3) Бог откри Своите тайни намерения само на Своя Син и на никой друг.
4) Луцифер беше следващия по почест след Божия скъп Син.
5) Луцифер знаеше положението на Христос като Божи Син.
6) Верните ангели знаеха, че Христос беше Божи Син и се опитаха да напомнят това на Луцифер.
7) Падналите ангели бяха недоволни от Отец и Неговия възлюбен Син.
8) В небесната война участваха Отец, Синът и верните ангели срещу Луцифер и неговите ангели.
9) Работата по сътворяването беше извършена от Отец и Сина.
10) Човечеството беше създадено по образа на Отец и Сина.
11) Адам, Ева и верните ангели се покланяха и възхищаваха на Отец и Неговия възлюбен Син.
12) Преди падението си Луцифер ръководеше небесния хор, който прославяше Бог и Неговия Син.
13) Сатана реши да не се подчини на авторитета на Бог и Неговия Син.
14) Само Божият Син можеше да стане изкупител на човека.
15) Отец се съгласи да даде Своя възлюбен Син за изумление на ангелските войнства.
16) При кръщението на Христос славата на Отец почиваше на Него под формата на гълъб.
17) Вярващите в Христос трябва да получат Христовия Дух.
Години на самота – 1876-1890
През следващите няколко години по-голямата част от времето на г-жа Уайт беше заето с написването на онази част от историята на конфликта, която разказва за живота на Христос и работата на апостолите. Бяха издадени „Духа на пророчеството“ II-ри и III-ти том през 1877 и 1878 г.
Старейшина Уайт активно се занимаваше със създаването на „Pacific Press“ в Оукланд, щата Калифорния, събирането на пари за разширяване на санаториума в Батъл Крийк и построяването на църква в града.
През зимата на 1878-1879 г. поради влошеното здраве на брат Уайт се наложи пътуване до Тексас. През следващите две години имаше периоди, когато самочувствието на брат Уайт се подобряваше и той продължаваше работата си. Но дългите години на умствена и физическа преумора отслабиха неговите жизнени сили и на 6 август 1881 г. той почина в Батъл Криик.
На погребението, стоейки до гроба на мъжа си, Елън Уайт обеща да продължи работата, която й беше поверена. Наскоро, бидейки отново на Тихоокеанското крайбрежие, чувствайки още острата загубата на съпруга си, тя сериозно се зае с написването на последния том от поредицата „Духът на пророчеството“. В този дългоочакван том беше представена историята на конфликта от разрушаването на Йерусалим до края на времето. Когато той се появи изпод пресата ПРЕЗ 1884, КНИГАТА БЕШЕ ДОБРЕ ПРИЕТА ПОД ЗАГЛАВИЕ „ВЕЛИКАТА БОРБА МЕЖДУ ХРИСТОС И НЕГОВИТЕ АНГЕЛИ И САТАНА И НЕГОВИТЕ АНГЕЛИ“.
По някое време ГК помоли г-жа Уайт и нейния син У. Уайт да посетят европейските мисионерски центрове. Докато тя се приготвяше за пътуването, на близките ѝ изглеждаше, че за нейното физическо състояние е невъзможно. Но това беше неин дълг и тя предприе пътуването, получавайки необходимото здраве за престоя си в европейските страни от есента на 1885 до лятото на 1887 г. Връщайки се в Съединените щати, Елън Уайът се отправи в Хейлдсбург, щата Калифорния, за да присъства на Сесията на ГК през 1888 г., проведена в Минеаполис, щата Минесота. Следващите месеци тя пътува и проповядва, опитвайки се да обедини църквата в учението за Оправдание чрез вяра. През този период тя работеше и над книгата „Патриарси и пророци“, която се появи на бял свят през 1890.
Изучаване на произведенията от периода 1876-1891
Този период беше особено важен в живота и работата на сестра Уайт. Преди всичко със забележителната Сесия на ГК през 1888 г., на която вестта за Оправдание чрез вяра беше представена и отхвърлена. Правилното разбиране за Бога и Неговата Божественост лежаха в основата за разбирането на Оправдание чрез вяра. В светлината на това, изследването на трудовете й от този период още веднъж потвърждава истината, установена през миналите години.
Кой е Източник на всички събития и центъра на власт и авторитет?
„Бог – великият АЗ СЪМ е Източник на всичко, Център на сила и власт“ (Е. Уайт, „Sketches from the Life of Paul“, стр. 296, 1883).
„Старият по дни“ е Бог-Отец. Псалмистът казва: „Преди да се родят планините и да си дал съществуване на земята и Вселената, от века и до века Ти Си Бог“ (Псалм 90:2). Този, Който е Първопричина на всичко съществуващо и Автор на всички закони, ще председателства съдебното заседание“ („Великата борба“, ориг. стр. 479, 1888).
„Иехова, Вечният, Самосъществуващият, не сътворен, но Сам Източник на живот и Вседържител на всичко, Единствен е достоен за най-висока почит и поклонение“ (Е. Уайт, „Патриарси и пророци, ориг. стр. 305, 1890).
„Осмисленото разбиране на Неговата слава беше дадено на мъже и жени, за да ги приготви за усърдната борба за закона на Йехова, за да възстановят светия закон, да поправят проломите и да възстановят старото издигнато и почетно положение на каменните скрижали. Тогава сред нас ще има наемни вълци в овчи кожи, които ще убеждават някои от Божието стадо, да принесат жертва на други богове пред лицето на Бога. Знаем как реагира апостол Павел при всякакви извънредни обстоятелства. „Защото, ако сме отишли до крайности, то е за Бога“ (2 Кор. 5:13). Младите хора, които не са утвърдени и вкоренени в почвата на истината, ще бъдат покварени и отведени от слепи водачи. Нечестивите хора, обречени на погибел, които презират върховното владичество на „Стария по дни“ и издигат на трона фалшиви богове, които са си сътворили сами; кумири, които приличат точно на самите тях, именно тези хора ще станат агенти в ръцете на Сатана, за да извращават вярата на този, който е прекалено лековерен“ (Е. Уайт, „Материали 1888“, стр. 484, 1889).
Кой е висш Владетел на Вселената?
„Бог, като върховен Владетел на Вселената изискваше бързо и безусловно послушание. Даже Христос, в дните, когато живя на земята в плът, беше послушен на закона на Отец“ (Е. Уайт, „Знамения на времето“, 22 юли 1886, § 2).
Кой единствен сподели трона с Владетеля на Вселената?
„Божият Син споделяше трона на Отец и славата на Вечния, Самосъществуващия, Имащия живот в Себе Си, окръжаваше Двамата. Около трона се събраха светите ангели, – огромно безкрайно множество - „десетки хиляди по десетки хиляди и хиляди по хиляди“ (Откр. 5:11), най-възвишените ангели, служители и поданици, ликуващи в блясъка на светлината, излизаща от присъствието на Божеството“ (Е. Уайт, ориг. „Патриарси и пророци“, стр. 36, 1890).
Кой е единственото Същество във цялата Вселена, допускан до съвета на Отец?
„Христос, Словото, единородния на Бога, беше едно с вечния Отец – едно с Него по природа, характер и намерения. Единственото Същество, което можеше да участва във всичките съвети и намерения на Бога“ (Е. Уайт, „Патриарси и пророци“, стр. 34, 1890).
„Христос, Словото, единственият роден от Бога, бе едно с вечния Отец – едно по естество, по характер и идеи, Единственият в цялата Вселена, напълно посветен в плановете и намеренията на Бога“ (Е. Уайт, ориг. „Великата борба“, стр. 493, 1888).
„Пред събраните небесни обитатели Царят заяви, че никой, освен Христос – Единородният на Бога – не може да проникне напълно в Божиите намерения и на Христос е поверено да изпълни могъщите съвети на Неговата воля“ (Е. Уайт, ориг. „Патриарси и пророци“, стр. 36, 1890).
„Бог стана едно цяло с човечеството, когато на небесния съвет между Отец и Сина беше прието решение, че ако човекът прояви невярност, Божият Син ще стане негов Изкупител и ще възстанови в него нравствения образ на Бога“ (Е. Уайт, „Материали 1888“, стр. 869, 1891).
„Но Божият Син, стоеше по-горе от него като Същество - едно с Отца по сила, власт и авторитет. Христос участваше в съветите на Отец, докато Луцифер нямаше достъп до Божиите намерения. „Защо? – питаше се този могъщ ангел. – Защо Христос има върховенство? Защо Той е почитан повече от мен?“ (Е. Уайт, „Патриарси и пророци“, ориг. стр. 36, 1890).
„Нито положението, нито авторитета на Христос се промениха. Завистта и заблудите на Луцифер, желанието му за равенство с Христос, предизвикаха необходимостта да се изяви истинското положение на Божия Син; а то бе същото, каквото и в началото. Много от ангелите, обаче, бяха заслепени от измамите на Луцифер“ (Е. Уайт, „Патриарси и пророци“, ориг. стр. 38, 1890).
Какво беше истинското положение на Божия Син от самото начало?
„Владетелят на Вселената не бе сам в Своето дело на благодеяния. Той имаше един Помощни – Съработник, Който можеше да оценява Неговите намерения и да споделя радостта Му, когато даваше щастие на сътворените същества. „В начало бе Словото; и словото беше у Бога; и Словото бе Бог. То в начало беше у Бога“ (Йоан 1:1, 2). Христос – Словото, Единородния на Бога, беше едно с вечния Отец, едно по естество, характер, намерение; единственото Същество, Което можеше да участва във всичките съвети и намерения на Бога. „И името Му ще бъде Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира“ (Исая 6:9). „Чийто произход е отначало, от вечността“ (Михей 5:2). А Божият Син заявява за Себе Си: „Господ ме образува като начало на пътя Си, като първо от древните Си дела. От вечността бидох изработена, от начало, преди създанието на земята. Родих се, когато нямаше бездните, когато нямаше извори, изобилващи с вода. Преди да се поставят планините, преди хълмите, аз бях родена, докато Господ още не беше направил земята, нито полетата, нито първите буци пръст на света. Когато приготвяше небето, аз бях там; когато разпростираше свод над лицето на бездната, когато закрепяше облаците горе, когато усилваше изворите на бездната, когато налагаше законите Си на морето, щото водите да не престъпват повеленията Му, когато нареждаше основите на земята. Тогава аз бях при Него като майсторски работник и всеки ден се наслаждавах, веселях се винаги пред Него“ (Притчи 8:22-30). При сътворението на всички небесни същества Отец действаше чрез Сина Си“ (Е. Уайт, „Патриарси и пророци“, стр. 34, 1890).
„Христос беше Божи Син; Той беше едно с Отец, преди още ангелите да съществуват“ (Е. Уайт, „Патриарси и пророци“, ориг. стр. 38, 1890).
На Кого бе отдадено уважение и преданост от небесното войнство?
„Божият Син бе изпълнил волята на Отца в създаването на всички небесни множества и на Него, както и на Бога, те дължаха почит и вярност. Христос щеше да упражни Божествена сила при сътворяването на земята и на нейните обитатели. Но във всичко това Той нямаше да потърси власт или себевъзвишение, противно на Божия план, но щеше да възвеличи славата на Отца и да изпълни Неговите намерения, благодат, и любов“ (Е. Уайт, „Патриарси и пророци“, ориг. стр. 36, 1890).
„Когато хиляди радостни гласове се издигнаха в мелодични трели хвалебни песни, духът на злото сякаш бе победен. Неизразима любов развълнува съществото му (на Луцифер), душата му се изпълни с любов към Отец и Сина, и стана съзвучна с безгрешните поклонници“ (Е. Уайт, „Патриарси и пророци“, ориг. стр. 36, 1890).
Какво искаше да оспори Луцифер?
„Целта на този княз над ангелите бе, да оспори върховенството на Божия Син, обвинявайки и порицавайки по този начин мъдростта и любовта на Твореца. За тази цел той възнамеряваше да съсредоточи енергиите на оня превъзходен ум, който след Христовия, бе пръв между Божието войнство“(Е. Уайт, „Патриарси и пророци“, ориг. стр. 36, 1890).
Чие име е в Христос?
„Христос не само направляваше евреите в пустинята - Ангела, у Когото беше името на Йехова, и Който, покрит в облачен стълб вървеше пред народа, Той беше и Този, Който даде закона на Израил“ (Е. Уайт, „Патриарси и пророци“, ориг. стр. 366, 1890; Изход 23:20, 21; Евреи 1:4).
Колко дълго съществува Христос?
„Божиите ангели се взираха с удивление в Христос, Който прие върху Си образа на човек и скромно съедини Своята Божественост с човешката природа, за да служи на падналото човечество. Това предизвика удивление сред небесните ангели. Бог ни казва, че Той е извършил това и ние трябва да приемем Божието слово така, както то се чете. И макар че може да се опитваме да разсъждаваме относно нашия Създател, колко дълго съществува Той и къде грехът влезе за пръв път в нашия свят, за всички тези неща може да разсъждаваме до загуба на съзнанието, изтощени от толкова изследвания, когато зад пределите на това има безкрайност“ (Е. Уайт, Библейски коментари АСД, т. 7, стр. 919, 1888).
Кой урок помогна на ангелите за разберат тайната на изкуплението?
„Трудно бе дори за ангелите да схванат тайната на изкуплението, да вникнат в това, че Началникът на небето, Божият Син, трябва да умре за виновния човек. Когато бе заповядано на Авраам да принесе сина си в жертва, интересът на всички небесни същества се възбуди. С усилено внимание те наблюдаваха всяка стъпка от изпълнението на тази заповед. Когато на въпроса на Исаак: А где е агнето за всеизгаряне?“, Авраам отговори: „Бог ще промисли агнето“ и ръката на бащата, посегнала да заколи сина си, бе спряна, а промисленият за Бога овен бе принесен вместо Исаак, тогава светлина обля тайната на изкуплението и дори ангелите разбраха по-ясно чудния промисъл на Бога за спасението на човека“ (1 Петр. 1:12; Е. Уайт, „Патриарси и пророци“, ориг. стр. 155, 1890).
Как беше разкрит Светия Дух в Стария завет?
„Благочестието на Авигея се изучаваше несъзнателно в образ, думи и действие като аромата на цвете. Духът на Божия Син пребиваваше в нейната душа. Думите й, подправени с благодат, изпълнени с доброта и мир, хвърляха небесно влияние. Най-великодушни импулси връхлетяха Давид и той потрепера, когато си помисли, какви можеха да бъдат последствията от неговата необмислена постъпка“ (Е. Уайт, Signs of the Times, 26 октомври 1888, § 7).
Как свързва Исус сърце със сърце?
„Господ има народ, за който Той се моли, да бъде единен с Него, както Той е с Отец. Ако ние, християните, сме изпълнители на словото, ще практикуваме в живот си това, за което се моли Христос; защото със Своя Свят Дух Исус може да свързва сърце със сърце. Ние живеем сред опасностите на последните дни; наближават лоши времена; непрогледна тъмнина покрива земята. Сатана се опитва да постави адската си сянка между нас и Бога, за да затъмни по негова заповед светлината на небето с всякакви средства; но всички онези, които твърдят, че са християни, ако приличат на Христос, ще следват стъпките на Исус. Ще имат ум, който беше в Христос Исус“ (Е. Уайт, „Review & Herald“, 27 май 1890, § 1).
„Ако Христос, надеждата на славата, обитава в нас, ще отстраните всяка суета, тщеславие и глупави разговори. Ще бъдете осветени от истината! Така ще се трудите за Бог, че ще имате в служебната си работата одобряващия глас на съвестта и заедно със светия апостол Павел ще можете да кажете: „… вие сте чисти съм от кръвта на всички хора“. Но няма да можете да го кажете дотогава, докато постоянно не получавате мъдрост и познание от Бога, както клонката получава сок от живата лоза; докато върху вас не почива Светият Дух и не приемете Исус в сърцето си, размишлявайки и мислейки за Исус, ще вършите Неговата работа навсякъде, където и да се намирате“ (Е. Уайт, „Материали 1888“, стр. 70, 1888).
„Сокът на лозата, изкачвайки се от корена, се разпространява по клонките, поддържа растежа и произвежда цвят и плодове. Така и живителната сила на Светия Дух, идваща от Христос, и предавана на всеки ученик, прониква в душата, обновява подбуди и отдаденост, и даже най-тайни места, и носи скъпоценния плод на свети дела. Животът свидетелства за обединяването с истинската жива Лоза“ (Е. Уайт, „Духът на пророчеството“, т. 3, стр. 418, 1873).
Кой съобщава своята истина на света и как?
„Бог с радост е предавал истините Си на света чрез човешки посредници, които сам е подготвял и дарявал със способности. Направлявал е умовете им в подбора на думите и описанията. Съкровището е било поверено на глинени съдове, но въпреки това, то е дошло от Небето. Свидетелството е предавано на несъвършен човешки език, но то е Божие свидетелство. Смиреният вярващ човек вижда в него славата на Божията сила, пълна с благодат и истина“ (Е. Уайт, „Великата борба“, „Въведение“, 1888).
С кого общуваме ние и как?
„Тогава грешникът застава пред Бога като праведен човек; ТОЙ Е ПОГЪЛНАТ ОТ НЕБЕТО И ЧРЕЗ ДУХА ОБЩУВА С ОТЕЦ И СИНА (Е. Уайт, „Signs of the Times“, 3 ноември 1890, §1).
Какво трябва да проповядват мисионерите на кръста?
„Нека мисионерите на кръста провъзгласят, че ИМА ЕДИН БОГ И ЕДИН ПОСРЕДНИК МЕЖДУ БОГА И ЧОВЕКА, КОЙТО Е ИСУС ХРИСТОС – СИНЪТ НА БЕЗКРАЙНИЯ БОГ. Тази вест трябва да бъде прогласена във всяка църква на нашата земя. Християните трябва да знаят това и да не поставят човека там, където трябва да бъде Бог, за да не могат повече да се покланят на идоли, а на живия Бог. В НАШИТЕ ЦЪРКВИ ИМА ИДОЛОПОКЛОНСТВО“ (Е. Уайт, „Материали 1888“, стр. 886, 1891).
„НЕ ТРЯБВА ДА ОПИСВАМЕ ЛЮБОВТА МЕЖДУ ОТЕЦ И НЕГОВИЯ СИН. ТЯ Е БЕЗСМЪРТНА. В Христос Бог видя красотата и съвършеното превъзходство, които пребивават в самия Него. Дивете се, о, небеса, и бъдете изумени! О, земя, защото БОГ НЕ ПОЩАДИ СВОЯ СОБСТВЕН СИН, но Го предаде за нашите грехове, за да могат тези, които повярват, да познаят праведността на Бога в Него. „Но Бог препоръча Своята към нас любов в това, че, когато още бяхме грешници, Христос умря за нас“ (Римл. 5:8). Езикът е твърде слаб, за да опитваме да изразим любовта на Бога. Ние вярваме в нея, но не можем да я разберем. Отдавайки Христос, Бог отдаде Себе Си! Нищо повече, нищо по-скъпоценно Той не би могъл да дари. ОТДАВАЙКИ СИНА СИ, ТОЙ ДАДЕ ЦЯЛОТО НЕБЕ, не защото ние притежаваме някаква добродетел или праведност, а защото Той ни възлюби“ (Е. Уайт, „Manuscript Releases“, т. 18, стр. 337, 1891).
„Какво е това, за което Той умолява? „Аз зная всички грехове и изкушения, които ви окръжават и ИЗПРАТИХ МОЯ СИН ИСУС ХРИСТОС ВЪВ ВАШИЯ СВЯТ, ЗА ДА ВИ ЯВИ МОЯТА СИЛА и Моето могъщество; за да ви покаже, че Аз съм Бог и ще ви дам помощ; за да ви избави от силата на врага и да ви даде възможност да възстановите моралния Божи образ“. БОГ ИЗПРАТИ СИНА СИ, КОЙТО БЕШЕ КАТО НЕГО САМИЯ, ЕДНО С ОТЕЦ; Той понесе за нас клевети, позор и насмешки, и накрая пострада от позорна смърт на Голгота. Веднага щом Той дойде в нашия свят, Сатана Го срещна с яростно противопоставяне; но Той го посрещна без всяка помощ – макар че в същото време не му отстъпи в нищо. Ако не беше силата, която Бог Му беше подарил, Той не би могъл да издържи нападките на врага. Но Той устоя, макар че го срещаше на всяка крачка – стъпка след стъпка. Все пак битката със силите на тъмнината беше дадена на този свят“ (Е. Уайт, „Материали 1888“, стр. 122, 1888).
Ще има ли някога „нова истина“, противоречаща на истината, разкрита в миналото?
„ПРЕЗ ВСИЧКИ ТЕЗИ СТОЛЕТИЯ БОЖИЯТА ИСТИНА СИ ОСТАНА ПРЕДИШНАТА. ТОВА, КОЕТО БЕШЕ ИСТИНА В НАЧАЛОТО, Е ИСТИНА И ДНЕС. Макар че бяха открити нови и важни истини за разбиране, подходящи за следващите поколения, сегашните открития не противоречат на тези от миналото. Всяка ново разбрана истина прави старата много по-значима“ (Е. Уайт, „Review & Herald“, 2 март 1886, § 6).
Кратко описание:
1) Бог-Отец (Йехова) – великият Аз Съм, Източник на всички същества и Източник на целия закон е висшия Владетел на Вселената.
2) Само Божия Син споделя трона на Отец.
3) Христос е единственото Същество в цялата Вселена, Което влиза в съвета на Отец.
4) Христос е единствения роден от Бога, роден преди създаването на всичко.
5) В Притчи 8:22-30 Христос говори за Себе Си.
6) Христос беше единствен Съработник на Отец в работата по творението.
7) Христос беше Божи Син преди съществуването на ангелите.
8) Само Отец и Сина получиха послушание и поклонение от ангелите.
9) Луцифер оспори върховенството на Божия Син.
10) Името Отец (Йехова) е в Христос.
11) Продължителността на съществуването на Христос е по-възвисена от нашето разбиране.
12) Историята на Авраам и Исаак илюстрира тайната на изкуплението пред ангелите.
13) Духът на Божия Син напътства по време на Стария завет.
14) Исус свързва нашите сърца със Своя собствен Свети Дух.
15) Да получим Светия Дух, означава да приемем Исус (не друг) в нашите сърца.
16) Силата на Духа, даваща живот, излиза от самия Христос.
17) Сам Бог, а не друг, вдъхнови авторите и проповедниците на Свещеното писание.
18) Нашето общение е в две Божествени Същества – Отец и Сина, чрез Техния Собствен Дух
19) Ние не можем да измерим любовта на Отец, която се състои в даряването на Неговия единствен роден Син.
20) Новата истина никога не противоречи на старата, а само и придава по-голямо значение.
На сесията на ГК през 1891 г. сестра Уайт беше срочно призована да посети Австралия, за да даде съвети и да окаже помощ в църковната работа в тази пионерска област. Отговаряйки на този призив, през декември 1891 г. тя пристигна в Австралия, съпроводена от сина си У. Уайт и няколко нейни помощници. Присъствието й в Австралия беше високо оценено от новите вярващи, а нейното ръководство в съвети в развитието на работата допринесоха за трайното установяване на деноминационните интереси в този южен континент.
По-късно тя писа: „Когато работата, наскоро започната в Австралия, се нуждаеше от помощ, нашите братя в Америка поискаха, да посетя това поле. Те настояваха, че в качеството на тази, на която Господ предимно дава просветление, бих могла да помогна в работата тук, както други не биха могли. Нямах желание да пътувам и не ми беше дадена никаква светлина, че това е мой дълг. Това пътуване за мен беше ужас. Исках да си остана у дома и да приключа работата за живота на Христос и над други трудове. Но тъй като този въпрос беше поставен и отговорните хора от Конференцията изразиха увереност, че придружена от други, аз трябва да посетя това поле, реших да действам в съгласие с техния съвет“ (Е. Уайт, „Manuscript Releases“, т. 2, стр. 150).
Наскоро след пристигането си Елън Уайт явно видя спешната нужда в учебните заведения в Австралия, младежите АСД да могат да получат образование в християнска среда и по такъв начин да бъдат подготвени работници за работа в дома и по полетата на острова. Когато Бог ясно посочи одобрението Си, собствеността Avondale Estate беше получена. После, за да окаже поддръжка на тези, които бяха в това пионерско предприятие, г-жа Уайт купи наблизо достатъчно много земя и си направи къща до новото училище. Това училище – посочи Бог – трябваше да стане образец на адвентната образователна работа. В допълнение към нейните многочислени интереси в местната работа на тази пионерска област, г-жа Уайт намери време да напише хиляди страници навременни съвети, които пресякоха океана и ръководеха лидерите на деноминацията. Ежеседмично тя осигуряваше и статии за „Review”, „Signs”, „Instructor”.
Тази тежка програма силно задържа книжната й работа и чак през 1898 г. беше завършена и се появи книгата „Копнежът на вековете“. Две години по-късно последва „Планинската проповед на Христос“, а през 1900 г. излязоха от печат „Нагледни уроци на Христос“ и „Свидетелства за църквата“, т. 6.
Изучаване на произведенията от периода 1891-1900
Твърди се, че през този период Елън Уайт написала някои неща, които довели до „промяна на парадигмата“ в доктрините на църквата относно Божеството. Казват, че тази „промяна на парадигмата“ възникнала в книгата „Копнежът на вековете“.
Ще разгледаме този смел израз, разрешавайки на самия пророк да говори чрез трудовете си, запазвайки всички предни откровения, които сме намерили досега, без да пропускаме директното му изявление, че истината не противоречи сама на себе си, а „новата светлина“ само потвърждава миналите откровения. Сега да се обърнем към труда от този период със специален акцент на книгата „Копнежът на вековете“.
Как е описан Светият Божи Дух? Индивидуално същество ли е или не?
„Божественият Дух, Който Изкупителят на света обеща да изпрати, е присъствието и силата на Бога“ (Е. Уайт, „Signs of the Times”, 23 ноември 1891, § 1).
„Влиянието на Светия Дух е живота на Христос в душата“ (Е. Уайт, „Manuscript Releases“, т. 4, стр. 332, 1896).
„Учителят трябва да бъде кръстен със Светия Дух. Тогава умът и духът на Христос ще бъдат в него, и той ще изповядва Христос в духовен, и свят живот“ (Е. Уайт, „Review & Herald“, 9 февруари 1892, § 21).
„Исус чака да духне на всички Свои ученици, да им даде вдъхновението на Неговия освещаващ Дух и да излее жизнено влияние от Себе Си на Своя народ. Той би искал те да разберат, че отсега нататък не могат да служат на двама господари. Техният живот не може да бъде разделен. Христос щеше да живее в Неговите човешки представители, да работи чрез техните способности и да действа чрез техните възможности. Тяхната воля трябваше да бъде подчинена на Неговата воля, те трябваше да действат с Неговия Дух, за да не живеят те, но в тях да живее Христос. Исус се опита да им внуши мисълта, че давайки им Светия Си Дух, Той им дава славата, която Отец е дал на Него, че Той и Неговият народ да могат да бъдат едно в Бога“ (Е. Уайт, „Signs of the Times“, 3 октомври 1892, § 4).
„Искам да ви поразя с факта, че ТЕЗИ, В КОИТО ИСУС ПРЕБИВАВА ЧРЕЗ ВЯРА В СЪРЦАТА, ФАКТИЧЕСКИ СА ПРИЕЛИ СВЕТИЯ ДУХ. Всеки човек, който приема Исус като свой личен Спасител, неминуемо получава Светия Дух, да бъде негов Съветник, Наставник и Свидетел“ (Е. Уайт, „Ръкописи“, т. 14, стр. 71, 1894).
„Работата на Светия Дух е неизмеримо велика. Именно от този Източник идват сила и ефективност за работника за Бога; а СВЕТИЯТ ДУХ – УТЕШИТЕЛЯТ, Е ЛИЧНОТО ПРИСЪСТВИЕ НА ХРИСТОС В ДУШАТА“ (Е. Уайт, „Review & Herald“, 29 ноември 1892, § 3).
„В това обременено човечество Христос не може да бъде на всяко място лично; затова беше напълно в тяхна полза Той да ги остави, да отиде при Отец и да изпрати Своя Дух в качеството на Негов приемник на земята.
„СВЕТИЯТ ДУХ Е САМИЯТ ТОЙ (ХРИСТОС), ЛИШЕН ОТ ЧОВЕШКА ЛИЧНОСТ И НЕЗАВИСИМ ОТ НЕЯ. ТОЙ ЩЕШЕ ДА ПРЕДСТАВЛЯВА СЕБЕ СИ, ПРИСЪСТВАЩ НА ВСИЧКИ МЕСТА СЪС СВОЯ СВЯТ ДУХ КАТО ВЕЗДЕСЪЩ“ (Е. Уайт, „Manuscript Releases“, т. 14, стр. 23, 1895).
„За всички е задължително да знаят и да могат да определят какво е Светия Дух. ХРИСТОС НИ КАЗВА, ЧЕ СВЕТИЯТ ДУХ Е УТЕШИТЕЛЯТ, А УТЕШИТЕЛЯТ - СВЕТИЯ ДУХ. „И Аз ще поискам от Отца, и Той ще ви даде друг Утешите, да бъде с вас до века; Духът на истината, когото светът не може да приеме, защото Го не вижда, нито Го познава. Вие Го познавате, защото Той пребъдва във вас и във вас ще бъде“ (Йоан 14:16, 17). Това се отнася за вездесъщността на Духа на Христос, наречен Утешител“ (Е. Уайт, „Manuscript Releases“, т. 14, стр. 179, 1891).
Кой е нашият Утешител - единственият, Който наистина може да ни утеши?
„С вяра гледаме на Исус. Нашата вяра пронизва сянката и ние обожаваме Бога за Неговата чудесна любов, давайки на Исус - Утешителя“ (Е. Уайт, „Manuscript Releases“, т. 19, стр. 297, 298, 1892).
„Ако Духът на Този, Който възкреси Исус от мъртвите, живее във вас, то Възкресилия Христос ще съживи и вашите смъртни тела чрез Своя Дух, живеещ във вас. Колко ценни са тези думи за всяка самотна душа! Христос е нашият Посредник и Утешител, Който ни утешава във всичките ни скърби“ (Е. Уайт, „Библейски коментар на АСД”, т. 6, стр. 1076, 1894).
„Христос обитава вътре в нас и чрез Неговия Дух Той изпълнява обещанието: „Няма да те оставя и няма да те забравя“ (Е. Уайт, „Signs of the Times“, 27 септември 1899, § 9).
„Христос идва като Утешител при всички, които вярват. Той ви кани да имате доверие в Него“ (Е. Уайт, „Manuscript Releases“, т. 8, стр. 57, 1898).
„Причината, поради която църквите са слаби, болнави и готови да умрат е, че врагът е оказал влияние на отчаяната природа на треперещите души. ТОЙ СЕ СТРЕМИ ДА СКРИЕ ОТ ПОГЛЕДА ИМ ИСУС КАТО УТЕШИТЕЛ, като Един, Който порицава, предупреждава, увещава, казвайки: „Ето пътя, вървете по него“ (Е. Уайт, „Review & Herald“, 26 август 1890, § 10; 2 Кор. 1:3, 4; 2 Сол. 2:16, 17).
Как Христос идва при нас, за да ни утеши?
„Това, че Христос трябваше да им се яви и все пак да остане невидим за света, беше тайна за учениците. Те не можеха да разберат думите на Христос в техния духовен смисъл. Мислеха за Неговата външна видима проява. Не можеха да разберат факта, че присъствието на Христос може да бъде с тях и все пак Той да остане невидим за света. Не разбираха значението на духовното присъствие на Христос“ (Е. Уайт, „The Southern Review“, 13 септември 1898, § 2).
Духът на човека друго индивидуално същество ли е?
„При възкресението нашата индивидуалност ще се запази, макар че няма да притежаваме същата материя, която сме имали, когато са ни спуснали в гроба. Забележителните Божии дела са тайна за човека. Духът, характерът на човека се връща при Бога и се запазва. При възкресението се запазва характера на всеки човек“ (Е. Уайт, „Библейски коментар АСД”, т. 6, стр. 1093, 1900).
„Християните трябва да възпитават и дисциплинират своята вярност и маниери в съответствие с Образеца на живота, Духа и характера на Божествения Учител“ (Е. Уайт, „Review & Herald“, 18 июи 1893, § 3).
„Господ Исус, Който е Съдия на всеки човек, ще попита, позовавайки се на многото ни лекомислени, егоистични и интригантски отношения: „Кой ви помоли да направите това с ръцете си? Духът, характерът, проявен от вас, изобщо не са били като Образеца, Който съм ви дал в Моя живот и характер, когато бях на земята“ (Е. Уайт, „Review & Herald“, 16 октомври 1894, § 3).
Как още е описан Божият Дух в Библията и Духа на пророчеството?
„Кой е упътил Духа Господен или като съветник Негов Го е научил“ (Исая 40:13)?
„Защото, „кой е познал ума на Господа или кой Му е бил съветник“ (Римл. 11:34).
„СЪЩИЯТ БОЖЕСТВЕН РАЗУМ, КОЙТО ДЕЙСТВА В ЦЯЛАТА ПРИРОДА, ГОВОРИ И НА ЧОВЕШКИТЕ СЪРЦА, СЪЗДАВАЙКИ НЕИЗРАЗИМ КОПНЕЖ ЗА НЕЩО, КОЕТО ТЕ НЕ СА ПРИТЕЖАВАЛИ ДОСЕГА. Нещата в този свят не могат да задоволят техния копнеж. Божият Дух ги умолява да търсят онова, което единствено може да даде мир и почивка. СЪЩИЯТ БОЖЕСТВЕН РАЗУМ, КОЙТО ТОЛКОВА МЪДРО ПОДРЕДИ ВСИЧКО В ЕСТЕСТВЕНИЯ СВЯТ, СЕ ОБРЪЩА КЪМ ХОРАТА И ПРИЗОВАВА ТЕХНИТЕ СЪРЦА С НЕИЗРАЗИМА ЖАЖДА. И нищо в този свят не може да я утоли. Божият Дух ги подтиква да търсят Източника на мир и спокойствие – Христовата благодат. Чрез видими и невидими влияния нашият Спасител постоянно се опитва да отвлече хората от грешните им наслади, не можещи да наситят душата си, и да привлече вниманието им към неизброимите преимущества, които могат да придобият в Него. Към всички онези души, напразно стремящи се да пият от разпуканите щерни на целия свят, е адресирана Божията вест: „Който е жаден, нека дойде; и който иска, нека пие свободно от водата на живота“ (Откр. 22:17; Е. Уайт, „Пътят към Христос”, стр. 28, 1893).
„Характерът е влияние. Работата на Христос се състои в това, да привлече вниманието на умовете към Своя Божествен ум“ (Е. Уайт, „Review & Herald“, 29 септември 1891, § 14).
„Присъствието на Отец Го окръжаваше и с Него се случи само това, което беше допуснато от безкрайната Любов за благото на света. То беше Неговият Източник на утеха, предназначен за нас. КОЙТО Е ИЗПЪЛНЕН С ХРИСТОВИЯ ДУХ, ЩЕ ПРЕБЪДВА В НЕГО. Ударът, насочен към християнина, ще поеме върху Си Спасителят, ограждащ го със Своето присъствие. Всичко, което се случва с него, идва от Христос. Християнинът няма нужда се противи на злото, тъй като Христос го защитава. Никое изпитание няма да го докосне без Божията воля. И „освен това знаем, че тези, които обичат Бога, ще бъдат призовани чрез Неговата воля. Всичко съдейства за добро“ (Е. Уайт, „Планинската проповед на Христос“, стр. 71, 1896).
Кой вдъхнови и ръководи светите историци?
„Кой, освен Исус Христос, чрез Неговия Дух и Божествена сила управляваше перото на светите историци, които биха могли да представят на света скъпоценните записи за думите и делата на Исус Христос“ (Е. Уайт, „Manuscript Releases“, т. 2, стр. 14, 1892).
Как Елън Уайт описва своето вдъхновение?
„Петък, 20 март, станах рано, около два и половина сутринта. Внезапно, докато пишех върху Йоан 15 гл., ме обхвана удивително спокойствие. Цялата стая като че ли беше изпълнена с небесна атмосфера. Изглежда, като че в моята стая имаше свято, свещено присъствие. Оставих перото и останах в очакване, за да видя какво желае да ми каже Духът. Не видях никого. Не чух никакъв глас, но небесният наблюдател изглежда се намираше до мен. ЧУВСТВАХ, ЧЕ СЕ НАМИРАМ В ПРИСЪСТВИЕТО НА ИСУС. Невъзможно е да се обясни или опише този необикновен мир, който почиваше в моята стая. Свещената, свята атмосфера ме обгърна и ми бяха дадени мисли, и разбиране по въпроси, предизвикващи голям интерес, и важност. Линията на действие беше изложена пред мен, сякаш невидимото присъствие говореше с мен“ (Е. Уайт, „Manuscript Releases“, т. 11, стр. 326, 1896).
„В четвъртък станах рано сутринта около два часа и работих с усърдие над Истинската Лоза, КОГАТО ПОЧУВСТВАХ ПРИСЪСТВИЕ В МОЯТА СТАЯ, както много пъти преди това, и изгубих всичките си мисли. ОКАЗА СЕ, ЧЕ СЕ НАМИРАМ В ПРИСЪСТВИЕТО НА ИСУС. Говори ми това, за което трябваше да бъда инструктирана. Нито дума не беше казана в ушите ми, а на разума ми. Казах: „Господи, ще направя, както Ти заповяда“ (Е. Уайт, „Manuscript Releases“, т. 5, стр. 147, 1896).
Кой ще пребивава в нас и как?
„ДУХЪТ, ОТЕЦ И СИНЪТ ЩЕ ПРЕБИВАВАТ В НАС“ (Е. Уайт, „Библейско ехо”, 15 януари 1893, § 8).
Как Отец и Синът са едно?
„От вечността беше пълно единство между Отец и Сина. Тяхната работа, всичко, е почти идентично; двама в индивидуалност, но едно в дух, сърце и характер“ (Е. Г. Уайт, „The Youth’s Instructor“, 16 декември 1897, § 5).
Какво е Христос – Божи Син?
„Пълноценната жертва беше извършена; защото, „Бог толкоз възлюби света, че даде Своя единороден Син“. Не син от творението - каквито бяха ангелите; и син по осиновление – какъвто беше простения грешник, но родения Си Син – в истинския образ на Личността на Отец, и в цялата яркост на Неговата велика слава; този, Който е равен на Бога в авторитет, достойнство и Божествено съвършенство. В Него обитаваше телесно цялата пълнота на Божеството“ (Е. Уайт, „Signs of the Times“, 30 май 1895, § 3).
От Кого беше роден Христос?
„Вечният Отец, Неизменният, отдал Своя единствен роден Син, откъсна от Своето лоно Този, Който беше израз на образа на Неговата Личност и Го изпрати на земята, за да покаже колко силно възлюби човечеството“ (Е. Уайт, „Review & Herald“, 9 юли 1895, § 13).
„Той наистина беше повече от Учител, дошъл от Бога; ТОЙ БЕШЕ ЕДИНСТВЕНИЯТ РОДЕН СИН НА ОТЕЦ, Този, който беше изпратен в света, за да спаси тези, които повярват в Него“ (Е. Уайт, „Signs of the Times,“ 23 ноември 1891, § 3).
„ТОЙ БЕШЕ ЕДИНСТВЕН РОДЕН СИН, КОЙТО БЕШЕ ЕДНО С ОТЕЦ ОТ САМОТО НАЧАЛО. Чрез Него беше създаден светът“ (Е. Уайт, „Signs of the Times“, 28 май 1894; Йоан 1:14).
„Но съгласието на Господ, дадено на съвета с Неговия единороден Син, се състои в това, да запази хората свободни и морални до определен период от изпитателния срок“ (Е. Уайт, „Review & Herald“, 21 декември 1897, § 4).
„Макар че грехът се натрупваше с векове, Божията любов никога не преставаше да тече към земята. Тя беше само задържана, докато не беше намерен подходящ канал за нейната проява. ХРИСТО, ЕДИНСТВЕНИЯТ РОДЕН БОЖИ СИН, НАПУСНА ЦАРСКИТЕ ДВОРОВЕ, ДОЙДЕ В ТОЗИ СВЯТ и чрез Него Бог изля изцелителен поток от Своята благодат“ (Е. Уайт, „The Youth’s Instructor“, 30 март 1899, § 8).
„В дълбочината на всемогъщата мъдрост и милост Отец взе работата по спасението в Своите собствени ръце. ТОЙ ИЗПРАТИ СВОЯ ЕДИНСТВЕН РОДЕН СИН В СВЕТА, ЗА ДА ЖИВЕЕ ПО ЗАКОНА НА ЙЕХОВА. ЗАКОНЪТ, РАЗКРИЛ СЕ В ХАРАКТЕРА НА ХРИСТОС, БЕШЕ СЪВЪРШЕНА ПРОЯВА НА ОТЕЦ“ (Е. Уайт, „Библейско ехо”, 20 ноември 1899, § 2).
Какво е Сатана сигурен, че не виждате и защо?
„Сатана твърдо е решен да попречи на хората да видят Божията любов, подбудила Го да даде Своя единствен роден Син заради спасението на загиващото човечество; Божията благост довежда хората до покаяние“ (Е. Уайт, ориг. „Избрани вести”, т. 1, стр. 156, 1897).
Познат ли е Христос като единородния Божи Син в Стария завет?
„Исус Навин представлява Божия народ, стоящ в присъствието на Изкупителя. Сатана, със своята майсторски обвиняваща сила, се съпротивлява на плана на Христос за изкуплението на Неговия народ. ВЕЛИЧИЕТО НА НЕБЕТО, ЕДИНОРОДНИЯТ СИН НА ОТЦА, ОТГОВОРИ НА ТВЪРДЕНИЯТА НА САТАНА. „Господ рече на Сатана: „Господ да те смъмри, Сатано. Да! Да те смъмри Господ, Който избра Иерусалим. Не е ли този една главня изтръгната из огъня. Исус беше облечен в нацапани дрехи, като стоеше пред ангела“ (Захария 3:2, 3; Е. Уайт, „Review & Herald“, 20 юни 1893, § 4).
„В Дан. 3:24, 25 пише: „Тогава цар Навуходоносор ужасен, стана бърже и като продума, рече на съветниците си: Не хвърлихме ли сред огъня трима мъже вързани? Те, отговаряйки, рекоха: Вярно е, царю! В отговор той рече: Ето, виждам четирима мъже развързани, които ходят сред огъня, без да имат някаква повреда; и по изгледа си четвъртия прилича на син на боговете“.
Откъде Навуходоносор знаеше, че „по изгледа си четвъртият прилича на син на боговете“?
„Той беше чул за Божия Син от еврейските пленници, които бяха в царството му. Те бяха донесли знанието за живия Бог, Който притежава всичко“ (Е. Уайт, „Review & Herald“, 3 май 1892, § 9-10).
Участва ли в съвета на Божеството трети член?
„Чрез Христос беше изпълнена работата, на която се основаваше Божието намерение. Това беше съглашение в съвета на Божеството. На съвета със Своя Син Отец предложи, човешкото семейство да бъде изпитано и проверено, за да видят, ще се съблазни ли от изкушенията на Сатана или ще направи Христос своя правда, съблюдавайки и живеейки Божиите заповеди. Бог даде Своя Син за всички, които ще бъдат праведни и верни. Христос се съгласи да ги изкупи от властта на Сатана с цената на собствения Си живот“ (Е. Уайт, „Manuscript Releases“, т. 21, стр. 54, 1898).
Какво ни казва Бог-Отец?
„Но Бог отговори: „Аз направих всичко, което можеше да се направи за вашия прародител Адам; Аз му дадох най-благородни качества и най-висши сили. Моите изисквания към него бяха леки, но понеже не повярва на Моето слово, не реши да издържи най-простия тест, който му наложих, но повярва на думите на Моя враг, той падна от святото си положение. Но не изпратих ли помощ в падналото му състояние? АЗ ИЗПРАТИХ МОЯ СИН, КОЙТО БЕШЕ РАВЕН НА МЕНЕ, за да може Той да живее за пример на земята и да умре за престъпленията на човека, за да не допуснете грешка или неуспех при получаването на вечния живот“. Тъй като за нашето спасение бяха дадени достатъчно наредби, ще бъдем ли простени, ако не положим усилия за получаването на вечния живот? Бог даде Своя възлюбен Син да умре, за да бъдем спасени ние. Каква безкрайна снизходителност от страна на Бога на небето“ (Е. Уайт, „Signs of the Times“, 29 август 1892, § 2-3).
Каква е истината, която Христос дойде да прогласи на света?
„Наша привилегия е да познаем Бога експериментално, а в истинското познание на Бога се заключава вечния живот. ЕДИНОРОДНИЯТ БОЖИ СИН БЕШЕ БОЖИ ДАР ЗА СВЕТА, в Чийто характер беше разкрит характера на Този, Който даде закона на хората и ангелите. Той дойде, за да провъзгласи: „ГОСПОД, БОГ НАШ, Е ЕДИН ГОСПОД“ и само на Него трябва да служим. Той дойде, за да покаже, че „Всяко добро дело и всеки съвършен дар е от горе, и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение или сянка на променение“ (Яков 1:17; Е. Уайт, „Review & Herald“, 9 март 1897, § 9).
Чие име е дадено на Христос?
„Йехова – това е името, което беше дадено на Христос“ (Е. Уайт, „The Youth’s Instructor“, 3 май 1899, § 2; Евр. 1:4).
Кои единствени трябва да бъдат възвисени?
„Само Отец и Синът трябва да бъдат прославени“ (Е. Уайт, „The Youth’s Instructor“, 7 юли 1898, § 2).
Изучаване на книгата „Копнежът на вековете“
Естествено трябва да очакваме, че трудовете на г-жа Уайт са в хармония един с друг и това безусловно е така. Не трябва да очакваме, че в „Копнежът на вековете“ сестра Уайт ще представи информация, която да противоречи на всичките й други трудове и наистина тя не го прави. Би било несъвместимо с другите й писания, сега да ни представи трето божествено същество, освен Отец и Сина, и действително, не ни представя. Щеше да бъде лъжепророк, ако съобщеше на всички, че Христос НЕ беше роден от Отец и всъщност не го прави. Освен това странно е, но има много хора, които вярват, че сестра Уайт прави именно това на страниците на „Копнежът на вековете“. Затова внимателно ще разгледаме пасажи от книгата, отнасящи се до тази тема и ще си изясним всички факти.
Кой откъс от „Копнежът на вековете“ се тълкува неправилно днес?
„В Христос е живота – изначален, незает и не произтичащ от никого“ (Е. Уайт, „Копнежът на вековете“, бълг. изд. 2005 г., стр. 322).
Превод от оригинала: „Христос притежава живот истинен, незаимстван, непроизведен“.
Каква светлина се хвърля на този пасаж, когато го четем в контекста?
„В статия, написана една година преди „Копнежът на вековете“, сестра Уайт пише: „В Него бе живота и животът бе светлина на човеците“ (Йоан 1:4). Тук се има предвид не физическия живот, а безсмъртния. Този живот, който е свойствен на Бога. Словото, което бе у Бога и Което бе Бог, притежаващо този живот. Физическият живот е нещо, придобито от всеки човек. Той не е вечен или безсмъртен; защото Бог – Животодателят, си го взема обратно. Човекът не е властен над своя живот. Животът на Христос не беше назаем. Никой не можеше да отнеме от Него този живот. „Аз сам го давам“ (Йоан 10:18) – каза Той. В НЕГО БЕ ЖИВОТ ИСТИНЕН, НЕЗАИМСТВАН, НЕПРОИЗВЕДЕН (ориг.). Такъв живот не принадлежи на човека по рождение. Може да го получи само чрез Христос. Не може да го заслужи, той му се дава като безвъзмезден дар, ако вярва в Христос като в свой личен Спасител. „А това е вечен живот, да познаят Тебе, единия истинен Бог и изпратения от Теб Исус Христос“ (Йоан 17:3). Ето открития Източник на живот за света“ (Е. Уайт, „Signs of the Times“, 8 април 1897; „Избрани вести”, т. 1, стр. 296).
Забележка: „Истинен, незаимстван и непроизведен живот“ може да бъде даден.
Колко много Христос получи от Отец?
„ХРИСТОС ПОЛУЧИ ВСИЧКО ОТ БОГА, но прие, за да го дава“ (Е. Уайт, „Копнежът на вековете“, стр. 8).
Включва ли това и живот? Излива ли Отец живот чрез Сина Си?
„Така в небесните дворове чрез служенето на възлюбения Син се влива живот на всички сътворени от Бога същества. Чрез Сина вълната на любов се връща с хвала и радостно служене към великия Източник на всичко. Така чрез Христос се затваря цикъла на благотворителност, отразяващ характера на великия Дарител и на Закона на живот“ (Е. Уайт, „Копнежът на вековете“, стр. 8).
Забележка: Истинния, незаимствания, непроизведения живота на Отец е в Неговия Син (Йоан 5:26).
Чий живот ни е даден?
„Всички вярващи, умрели от естествена смърт, опитвайки от плътта и кръвта на Божия Син, имат вечен живот, който е живота на Исус Христос. Чрез смъртта Си Исус направи невъзможното за вярващия в Него да умре завинаги“ (Е. Уайт, „Библейски коментар на АСД“, т. 7, стр. 296, 1898).
„Той понесе смъртта, която се полагаше на нас, за да можем ние да получим живота, който бе Негов“ (Е. Уайт, „Копнежът на вековете“, стр. 10).
„Божият Син стана една плът с нас, за да станем ние един дух с Него. По силата на тази връзка ще излезем от гроба не просто като изява на Христовата сила, но защото чрез вяра Неговият живот е станал наш. Онези, които виждат Христос в истинската Му същност и Го приемат в сърцето си, имат вечен живот. ХРИСТОС ЖИВЕЕ В НАС ЧРЕЗ ДУХА СИ, А БОЖИЯТ ДУХ, ПРИЕТ В СЪРЦЕТО ЧРЕЗ ВЯРА, Е НАЧАЛОТО НА ВЕЧНИЯ ЖИВОТ“ (Е. Уайт, „Копнежът на вековете“, стр. 388).
„За вярващия Христос е възкресението и живота. В Него е възстановен живота, изгубен чрез греха, защото Той притежава живот в Себе Си, за да дава от него на всеки, на когото пожелае. ОВЛАСТЕН Е ДА ДАВА БЕЗСМЪРТИЕ.
ЖИВОТА, КОЙТО ТОЙ ОТДАДЕ КАТО ЧОВЕК, ГО ПОЛУЧАВА ОТНОВО И ГО ДАВА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО“ (Е. Уайт, „Копнежът на вековете, стр. 786).
Светият Дух трета личност, различна от Отец и Сина ли е?
„Даряването на Духа е даряване на Христовия живот“ (Е. Уайт, „Копнежът на вековете“, стр. 805).
Животът на Христос отделна личност ли е?
„Христос им вдъхва от Своя Дух и им дава живот от Своя собствен. Светият Дух полага най-големите Си старания да действа в сърцето и в ума“ (Е. Уайт, „Копнежът на вековете“, стр. 827).
„Единственият начин да разберем истината по-съвършено, е да пазим сърцето си чувствително и покоряващо се на Христовия Дух“ (Е. Уайт, „Копнежът на вековете, стр. 494).
„Пребъдването в Христос означава постоянно да се приема Неговият Дух, означава живот на безрезервно посвещение и служене на Бога“ (Е. Уайт, „Копнежът на вековете“, стр. 676).
„Преди да можеха да изпълнят своите официални задължения във връзка с църквата, ХРИСТОС ИМ ВДЪХНА ОТ СВОЯ ДУХ“ (Е. Уайт, „Копнежът на вековете“, стр. 805).
„При всички наши тежки изпитания имаме един неуморен Помощник. Той не ни е оставял сами да се борим с изкушението, сами да водим битката със злото и накрая да паднем победени под бремето на скръбта. МАКАР ЧЕ СЕГА ТОЙ Е СКРИТ ОТ НАШИТЕ СМЪРТНИ ОЧИ, УХОТО НА ВЯРАТА МОЖЕ ДА ЧУЕ ГЛАСА МУ, който казва: „Не бой се! Аз понесох вашите скърби, изпитах вашите битки, срещнах се с вашите изкушения…“ (Е. Уайт, „Копнежът на вековете“, стр. 483).
Кой е служител на църквата на земята?
„ДОКАТО СЛУЖИ В НЕБЕСНОТО СВЕТИЛИЩЕ ЧРЕЗ СВОЯ ДУХ, ИСУС Е ВСЕ ТАКА СВЕЩЕНИК НА ЦЪРКВАТА НА ЗЕМЯТА. Той е отнет от плътските очи, но Неговото обещание, дадено на раздяла: „Аз съм с вас през всичките дни до свършека на света“ (Матей 28:20), се изпълнява. Макар да поверява своята власт на по-нисши свещенослужители, Неговото укрепващо присъствие е все още с църквата Му“ (Е. Уайт, „Копнежът на вековете“, стр. 166).
Мнозина ли знаеха за отстъплението на Сатана?
Кой се обедини в завет, за да изкупи човека, ако падне?
„Преди още да бяха положени основите на земята, ОТЕЦ И СИНЪТ БЯХА СКЛЮЧИЛИ ЗАВЕТ ДА ИЗКУПЯТ ЧОВЕКА, ако той бъде победен от Сатана. Бяха се обвързали с тържествена клетва, че Христос ще се застъпи за човешкия род. ХРИСТОС ИЗПЪЛНИ ТАЗИ СВОЯ КЛЕТВА. Когато на кръста извика: „Свърши се!“, Той се обърна към Бог-Отец“ (Е. Уайт, „Копнежът на вековете“, стр. 834).
„Бог не е наредил да съществува грехът, но го е предвидил и е взел мерки, за да срещне това ужасно събитие. Любовта Му към света беше толкова голяма, че се заклел да даде „Своя единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот“ (Йоан 3:16; Е. Уайт, „Копнежът на вековете“, стр. 22).
„Да познаваш Бога, значи да Го обичаш. Неговият характер трябваше да се разкрие в контраст с характера на Сатана. Това дело можеше да извърши само едно Същество в цялата Вселена. Можеше да го изяви само Този, Който познаваше висотата и дълбочината на Божията любов“ (Е. Уайт, „Копнежът на вековете“, стр. 22).
„Даде Го на падналото човечество, за да ни увери в неизменното Си намерение за мир. БОГ ДАДЕ ЕДИНОРОДНИЯ СИ СИН, ЗА ДА СТАНЕ ЧЛЕН НА ЧОВЕШКОТО СЕМЕЙСТВО И ЗАВИНАГИ ДА ЗАПАЗИ ЧОВЕШКОТО СИ ЕСТЕСТВО“ (Е. Уайт, „Копнежът на вековете“, стр. 25).
Къде се роди единородният Божи Син?
„Посвещението на първородните има своя произход в най-ранни времена. БОГ БЕ ОБЕЩАЛ ДА ДАДЕ ПЪРВОРОДНИЯ НА НЕБЕТО, ЗА ДА СПАСИ ГРЕШНИКА“ (Е. Уайт, „Копнежът на вековете“, стр. 51).
На каква възраст еврейското момче се наричаше „Божи син“?
„За евреите дванадесетата година беше разделителната линия между детството и юношеството. Когато стигнеше тази възраст, еврейското момче бе наричано „син на закона“ и „син на Бога“ (Е. Уайт, „Копнежът на вековете“, стр. 75).
Откога Христос е Божи Син?
„Като гледаше света, Божият Син видя страдание и нищета. Той съжаляваше, че хората са станали жертва на сатанинската жестокост. Гледаше със съчувствие покварените, убиваните и погубените. Но вместо да унищожи света, Бог изпрати Своя Син, за да го спаси. Макар че поквара и непокорство можеха да се видят дори в най-отдалечените краища на света, намерен бе начин за възстановяване. В самата криза, когато Сатана бе вече готов да отпразнува победата си, Божият Син дойде с вестта за Божествена благодат“ (Е. Уайт, „Копнежът на вековете“, стр. 36, 37).
„Исус вършеше делото, заради което бе дошъл на този свят, но Йосиф и Мария бяха пренебрегнали своя дълг. Бог им бе оказал високата чест, да им повери Своя Син“ (Е. Уайт, „Копнежът на вековете“, стр. 81).
„Духовните неща се разбират духовно. В ХРАМА БОЖИЯТ СИН БЕ ПОСВЕТЕН НА ДЕЛОТО, КОЕТО БЕ ДОШЪЛ ДА ИЗВЪРШИ. Свещеникът Го погледна, както поглеждаше всяко друго дете. И макар че нито видя, нито почувства нещо особено, Божият акт да даде Сина Си на света бе оценен“ (Е. Уайт, „Копнежът на вековете“, стр. 55).
Колко Божествени личности си починаха в събота след сътворяването?
„В началото Отец и Синът си бяха починали в събота, след като бе приключило делото на сътворението. Когато „се свършиха небето и земята, и цялото тяхно войнство“ (Битие 2:1), Създателят и всички небесни същества съзерцаваха радостно славната гледка“ (Е. Уайт, „Копнежът на вековете“, стр. 769).
На кого ще се покланяме в края „от събота до събота“?
„Небето и земята ще съединят хваленията си, когато „от събота до събота“ (Исая 66:23) НАРОДИТЕ НА СПАСЕНИТЕ ЩЕ ОТИВАТ ДА СЕ ПОКОЛАНЯТ С РАДОСТ ПРЕД БОГА И ПРЕД АГНЕТО“ (Е. Уайт, „Копнежът на вековете“, стр. 770).
За чие име претендираше Христос и за кого се призна?
„Тишина обгърна цялото множество. Този галилейски равин твърдеше, че Божието име, представено на Моисей и изразяващо идеята за вечното присъствие на Бога, е Негово собствено! БЕ ОБЯВИЛ, ЧЕ Е ВЕЧНИЯТ, ТОЗИ, КОЙТО БЕ ОБЕЩАН НА ИЗРАИЛЯ, „ЧИЙТО ПРОИЗХОД Е ОТНАЧАЛО, ОТ ВЕЧНОСТТА“ (Михей 5:2). Свещениците и равините отново викнаха против Исус, наричайки Го „богохулник“. Неговото твърдение, че е едно с Бога, ги бе подтикнало преди време да посегнат на живота Му и няколко месеца по-късно заявиха ясно: „Не за добро дело искаме да Те убием с камъни, а за богохулство и защото Ти, Който Си човек, правиш Себе Си Бог“ (Йоан 10:33). Затова, че Той беше и заяви, че е Божи Син, бяха склонни да Ги погубят“ (Е. Уайт, „Копнежът на вековете“, стр. 470).
„Фарисеите се бяха събрали близо до Исус, когато Той отговори на въпроса на книжника. И сега, обръщайки се към тях, Той ги запита: „Какво мислите за Христос? Чий Син е“? Целта Му беше да изпита вярата им в Месия – дали Го смятат за обикновен човек или за Божи Син. Те не разбираха, че Давидовият Син бе Божи Син“ (Е. Уайт, „Копнежът на вековете“, стр. 609).
Кой говореше чрез пророците в древността?
„Спасителят бе говорил чрез всички пророци: „ХРИСТОВИЯТ ДУХ, КОЙТО БЕШЕ В ТЯХ (…) ПРЕДИЗВЕСТЯВАШЕ ХРИСТОВИТЕ СТРАДАНИЯ И СЛЕД ТЯХ СЛАВИТЕ“ (1 Петр. 1:11; Е. Уайт, „Копнежът на вековете“, стр. 234).
Кой страда с Христос на кръста?
„БОГ СТРАДАШЕ СЪС СВОЯ СИН. Ангели наблюдава агонията на Спасителя. Те видяха своя Господ, обкръжен от легиони сатанински сили, видяха естеството Му да потреперва под тежестта на тайнствен ужас. Небето бе потънало в мълчание. Никаква арфа не издаваше звук. О, АКО МОЖЕХА СМЪРТНИ СЪЩЕСТВА ДА ВИДЯТ ИЗУМЛЕНИЕТО НА АНГЕЛСКИТЕ МНОЖЕСТВА, КОГАТО В БЕЗМЪЛВНА СКРЪБ НАБЛЮДАВАХА, КАК ОТЕЦ ОТТЕГЛЯ ЛЪЧИТЕ НА СВЕТЛИНА, ЛЮБОВ И СЛАВА ОТ СВОЯ ОБИЧАН СИН, БИХА РАЗБРАЛИ ПО-ДОБРЕ, КОЛКО ОСКЪРБИТЕЛЕН Е ГРЕХЪТ В ОЧИТЕ НА БОГА“ (Е. Уайт, „Копнежът на вековете“, стр. 693).
Защо Сатана падна?
„Сатана съгреши в небето чрез желанието си да се възвиси над Божия Син“ (Е. Уайт, „Копнежът на вековете“, стр. 129).
„И сега изкусителят търсеше начин да вдъхне на Христос собствените си чувства. „Ако си Божи Син…“. Думите прозвучаха горчиво, в нотките на гласа му имаше израз на крайно недоверие“ (Е. Уайт, „Копнежът на вековете“, стр. 118).
Знаеше ли Сатана кой беше Христос на небето?
„САТАНА ДОБРЕ ЗНАЕШЕ КАКЪВ ПОСТ БЕ ЗАЕМАЛ ХРИСТОС В НЕБЕСАТА КАТО ВЪЗЛЮБЕНИЯ ОТ ОТЕЦ. Това, че Божият Син трябваше да дойде на земята като Човек, го изпълваше с удивление и с лоши предчувствия. Не можеше да схване тайната на тази велика жертва. Себелюбивата му душа не можеше да проумее такава любов към измамената раса“ (Е. Уайт, „Копнежът на вековете“, стр. 115).
Кой зае мястото на Луцифер и стана следващ по почест след Христос - Божия Син?
„Думите на ангела: „Аз съм Гавраил, който стои пред Бога“, показват, че той заема висок пост в небесните дворове. Каква чудесна мисъл! Възвишеният ангел, втори след Божия Син, бе избран да открие Божиите намерения на грешните човеци“ (Е. Уайт, „Копнежът на вековете“, стр. 99).
„Гавраил – ангелът, втори по чин след Божия Син бе, който дойде при Данаил с Божията вест“ (Е. Уайт, „Копнежът на вековете“, стр. 234).
Освен „Копнежът на вековете“ какво показват другите трудове на Е. Уайт от този период?
„Ние сме абсолютно безразлични към Божиите благословения. Споделяме любящата Му грижа чрез Исус Христос, а после забравяме, колко струваше на Отец и Сина, за да направят от нас, падналите смъртни, наследници на Неговите бащини страдания“ (Е. Уайт, „Signs of the Times“, 7 декември 1891, § 6).
„Отец е, Който „толкоз възлюби света, че даде Своя единороден Син, да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот“ (Е. Уайт, „Review & Herald“, 19 юли 1892, § 7).
„Ангели и архангели са изумени от този велик изкупителен план; те се възхищават и обичат Отец и Сина, когато виждат милосърдието и любовта на Бога; няма чувство на ревност, тъй като този нов храм, обновен по образа на Христос, е представен в неговата красота, за да стоят около престола на Бога“ (Е. Уайт, „Manuscript Releases“, т. 3, стр. 19, 1892).
„Великият и безценен дар на Отец и Сина за спасението е достъпен за нас“ (Е. Уайт, „Review & Herald“, 10 март 1891, § 2).
„Нито един човек, дори най-възвишеният ангел, не могат да оценят великата цена; тя е известна само на Отец и Сина“ (Е. Уайт, „Библейско ехо“, 28 октомври 1895, § 4).
„В плана да спаси изгубения свят, съветът се състоя между Двама; завет на мир беше между Отец и Сина“ (Е. Уайт, „Signs of the Times“, 23 декември 1897, § 2).
„Но в съгрешаването на човека Двамата - и Отец, и Синът - бяха безчестени“ (Е. Уайт, „Signs of the Times“, 12 декември 1895, § 7).
„Човешкото семейство струваше на Бог и Неговия Син Исус Христос безкрайна цена“ (Е. Уайт, „Special Testimonies On Education”, стр. 21, 1896).
„Отец и Синът се задължиха да изпълнят условията на вечния завет“ (Е. Уайт, „Младежки наставник“, 14 юни 1900, § 5).
Трябва ли да възникват някакви въпроси относно това, кой е редно да бъде възвисен?
„Само Отец и Синът трябва да бъдат възвисени“ (Е. Уайт, „The Youth’s Instructor“, 7 юли 1898, § 2).
Кратко описание:
За всеки човек трябва да е очевидно, че сестра Уайт не се е поместила от истината, разкрита й по-рано.
Още повече, през този период нейните трудове твърдо и безспорно потвърждават факта, че има само две Божествени Същества, достойни за нашите хвала и почести – любящият Отец и Неговият единствен роден Син. ТРЕТО БОЖЕСТВЕНО СЪЩЕСТВО НЯМА.
1) Светият Дух е присъствието и силата на Бога.
2) Светият Дух е живота на Христос в душата; Той провежда жизнено важно влияние върху нас.
3) Светият Дух е славата, която Отец даде на Своя Син; дава я и на нас.
4) Исус, обитаващ в сърцето чрез вяра, е равносилно на получаването на Светия Дух.
5) Светият Дух е личното присъствие на Христос в душата.
6) Светият Дух е сам Исус Христос, лишен от човешката Си личност. Светият Дух е вездесъщият Дух на Христос, наречен Утешител.
7) Нашият скъп Спасител е нашия Утешител, а не някой друг.
8) Христос ни утешава със Своето присъствие, невидимо за света.
9) Духът на човека е неговия характер; Духът Божи е Неговия ум. Божественият разум говори на нашите сърца; Духът на Бога се обръща към нас.
10) Христос работи, за да въвлече нашия ум във взаимно разбирателство с Неговия собствен Божествен ум.
11) Присъствието на Отец обкръжаваше Христос, а Христос може да обкръжава нас с Неговото присъствие.
12) Исус Христос със собствения Си Дух и сила направлявал перото на светите историци.
13) Когато Духът говорил на Елън Уайт, тя се намирала в присъствието на Исус.
14) Отец и Синът са Тези, Които ще живеят с нас.
15) Отец и Синът - Двама, са едно по дух.
16) Христос не е сътворен, а роден Син от Неговият Вечен Отец, Живия Бог.
17) Бог сключил завет със Своя роден Син, да спаси човека.
18) Сатана е сигурен, че ние няма да забележим любовта на Бога в това, че Той отдаде Своя единствен роден Син.
19) Еврейските младежи във Вавилон казаха на царя, че техния Бог има Син.
20) Съвета на Божеството се състоя само между Отец и Сина.
21) Христос слезе от небето, за да провъзгласи: „ГОСПОД, БОГ НАШ, Е ЕДИН ГОСПОД“.
22) Името на Отец, Йехова - е името, наследено от Христос. На земята Христос претендираше за името на Своя Отец и настояваше, че Той е Божия Син.
23) Само Отец и Синът трябва да бъдат възвишени, и никой друг.
24) Христос получи ВСИЧКО от Отец. Това включва и живота.
25) На Христос беше даден ИСТИНЕН, НЕЗАИМСТВАН, и НЕПРОИЗВЕДЕН живот от Неговия Отец.
26) Получавайки живот от Христос, ние ставаме с Него едно по дух.
27) Божият Дух в сърцата ни е начало на вечен живот.
28) Светият Дух е живота на Христос - Неговия собствен дъх, живот от Неговия собствен живот.
29) Докато Христос служи е небесното светилище, Той, както и преди, е служител на църквата на земята. Прави това чрез Светия Си Дух – Неговото жизнено присъствие.
30) Още от самото начало Отец и Синът знаеха за отстъплението на Сатана.
31) Отец и Синът се обединиха в завет, за да изкупят човека. Изкупени сме от Отец и Сина, и от никой друг.
32) Само Христос можеше да дойде, за да ни разкрие Отец. Нито едно същество във Вселената не можеше да извърши това.
33) Христос е единственият роден от Отец, Първородния на небето.
34) Еврейските младежи биваха наречени „Божии синове“ на 12-годишна възраст. Христос беше Божи Син по рождение.
35) Веднага след сътворението Отец и Синът си починаха в събота.
36) В края спасеният народ ще коленичи и ще се поклони пред Отец и Сина.
37) Спасителят е Този, Който говореше чрез древните пророци.
38) Отец страда на кръста с Неговия Син.
39) Сатана съгреши на небето, опитвайки да се възвиси над Божия Син, макар че много добре знаеше положението на Христос като възлюбен Божи Син.
40) В пустинята на изкушението Сатана оспори, че Христос е Божи Син.
41) Когато Луцифер падна, неговият пост зае Гавраил, което го направи третото висше същество.
42) Ние сме спасени на безкрайна цена от Отец и Сина и тя е известна само на Тях.
43) Ангелите гледат с преклонение Отец и Сина, след като бяха свидетели на плана за изкуплението.
44) Когато човекът падна, Отец и Синът бяха оскърбени.
45) Вечен завет на мир имаше между Отец и Сина и този завет беше изпълнен.
46) Затова, НЕ Е УДИВИТЕЛНО, ЧЕ САМО ОТЕЦ И СИНЪТ ТРЯБВА ДА БЪДАТ ВЪЗВИШЕНИ?
Кризисни години – 1900-1905
Веднъж през 1900 г. Елън Уайт изненада семейството си и тези, които работеха с нея, казвайки им, че през нощта получила наставление, че трябва да се върне в Америка. От гледна точка на работата в Австралия, това беше най-неподходящия момент за нейното заминаване. Но Този, Чийто поглед наблюдава своите църковни предприятия в цяло и вижда бъдещето, добре знаеше необходимостта от нейното присъствие в Съединените щати по време на кризата, която щеше да запълни първите години от новото столетие. Години преди началото на века, на сесия на ГК, д-р Келог започна да въвежда пантеистични учения (Бог е във всичко). Тези учения бяха отстъпление от основополагащите истини за Личността на Бог и Христос.
През 1901 в Батъл Крийк процъфтя пантеизмът.
През февруари 1902 санаториумът в Батъл Крийк изгоря.
Д-р Келог беше упълномощен да напише нова книга, продажбата на която да помогне за възстановяването на санаториума. Тази книга трябваше да се нарича „Живият храм“. Той беше предупреден да не включва в книгата „новите“ си теории, но не послуша.
През декември същата година издателство „Ривю & Хералд“ изгоря до основи заедно с плаките на новата книга на Келог.
През 1901 Елън Уайт писа: „Страхувах се отворя „Ривю“, опасявайки се, че на страниците му ще видя, че Бог е очистил издателството с огън“ („Свидетелства за църквата“, т. 8, стр. 91; Писмо 138, 1901).
Нейният страх се материализира, когато чу за пожара на „Ривю & Хералд“.
„Искаше ми се да се надявам, че във връзка с изгорените плаки при пожара в „Ривю & Хералд“, д-р Келог ще се откаже от идеята да публикува „Живият храм“, но вместо това той изпрати ръкописа в търговската печатница в Батъл Крийк. Бяха отпечатани 3000 екземпляра, които започнаха да си проправят път сред АСД. През лятото на 1903 копие от „Живия храм“ стигна и до Елмсхейвън, но Елън Уайт не го видя. През септември същата година тя беше принудена да се изкаже против тези заблуди.
„Имам какво да кажа на нашите учители за новата книга „Живият храм“. Бъдете внимателни, как подкрепяте мненията на тази книга относно Личността на Бога. Защото Господ ми обяснява много въпроси; Бог не поддържа тези мнения. Те са капан, който е приготвил противникът за тези последни дни. Мислех, че това несъмнено щеше бъде видяно и аз няма да има нужда да говоря. Но тъй като беше заявено, че ученията от тази книга могат да бъдат подкрепени от моите трудове, принудена съм да говоря с опровержения за тези изявления“ (Е. Уайт, Писмо 211, 1903).
Когато тези съобщения бяха прочетени на съвета във Вашингтон, д-р Келог отговори положително, казвайки, че приема доказателствата и че ще промени формулировката в „Живия храм“, посветена на богословските въпроси. Но неговото заявление беше по-скоро колебаещо и променливо. Неговите становища се редуваха и накрая се оказа, че всъщност докторът никога не ги е променял. В кризисна ситуация като тази, г-жа Уайт често започваше работа в полунощ.
По време на кризата през 1903-1904 г. Елън Уайт писа за пантеизма (и неговия дълъг списък от ереси), за заплахата над църквата и религиозната опитност на тези, които бяха привлечени към нея.
На 7 август 1904 г. Елън Уайт писа: „Разграничете се от влиянието, оказано от книгата „Живия храм“, защото в нея се съдържат измамни мнения. В нея има мнения, които са изцяло верни, но са смесени със заблуда. Снети са писания от контекста и се използват за поддръжка на фалшиви теории. Инструктирана съм да говоря откровено. „Бори се с тях – ми беше казано. - Бори се с тях твърдо и без забавяне“ (Е. Уайт, „Special Testimonies”, сер. B, № 2, стр. 49, 50).
Сега проблемите бяха разкрити. Лекари, медицински сестри, служители и членове на църквата, особено в Батъл Крийк, взеха тази или онази страна. Как би било възможно да се определи ясно истинския проблем? Беше борба на живот и смърт за души. Елън Уайт видя това, което други не виждаха и то я изтощи. ПЛАТФОРМАТА НА ИСТИНАТА БЕШЕ РАЗРУШЕНА ОТ КЕЛОГ.
„Във видението, което ми беше показано, аз видях определена работа, извършвана от медицински мисионери. Нашите братя служители наблюдаваха, какво се вършеше, но изглежда нищо не разбираха. Основите на нашата вяра, установени благодарение на усърдни молитви и след толкова сериозното изследване на Писанието, бяха разрушени стълб след стълб. Нашата вяра нямаше повече основа – светилището изчезна, изкуплението изчезна. Аз разбрах, че трябва да се направи нещо. Битката едва не ме уби“ (Е. Уайт, „Sermons and Talks”, т. 1, стр. 344, 1904).
За да предупреди църквата по цялата земя, Елън Уайт побърза да издаде „Свидетелства за църквата“, т. 8, с раздел „Жизнено важни знания“, засягащ природата и личността на Бога. Тя подробно се спря на опасностите от спекулативни знания; вестта й беше поддържана от обилни доказателства от Свещеното писание за личността на Бога и за отношението, което Той поддържа със Своя собствен Син. По това време подготвяше и книгата „Служба на изцелението“ („По стъпките на велия Лекар“) – посветена на спекулативните, фалшивите и истинските знания в образованието. По такъв начин Елън Уайт не прекъсна записването на предупреждения, които продължават да звучат.
Забележка: Информационната биография от дадения раздел е от Артур Л. Уайт (1981), Ellen G. White: The Early Elmshaven Years”, т. 5, 1900-1905.
ИЗУЧАВАНЕ ТРУДОВЕТЕ НА ЕЛЪН УАЙТ ПРЕЗ ПЕРИОДА 1900-1905
Вероятно малко известен факт от историята е, че с напредването в пантеизма д-р Келог всъщност премина към вяра в учението на Троица. И относно доктрината, била толкова чужда за църквата, както и светостта на неделята, Келог повярва в три Божествени същества - Бог-Отец, Бог-Син и Бог-Свети Дух. Той се изрази, че това е именно вярата, за която искал да каже в книгата си „Живият храм“. Нещо повече, Келог твърдеше, че има подкрепа от трудовете на Елън Уайт в прокарването на своите идеи. На първо място сред неговите идеи беше учението за Светия Дух, като за трето същество (личност), освен Отец и Сина.
Започна ли Елън Уайт да вярва в Бога като Троица? Започна ли да учи, че Светият Дух наистина е трето, отделно същество от Отец и Сина? Защо тогава продължи да пише изказвания, които явно не бяха тринитарни?
Когато Бог ни дава Духа Си, някой друг, различен от Него ли ни дава?
„ДАРЯВАЙКИ НИ СВЕТИЯ СИ ДУХ, БОГ НИ ДАДЕ СЕБЕ СИ, правейки Себе Си Източник на Божествено влияние, за да даде здраве и живот на света“ (Е. Уайт, „Свидетелства за църквата“, т. 7, стр. 273, 1902).
Духът на Христос различно същество ли е от Христос?
„Христос обяви, че след Неговото възнесение Той ще изпрати на църквата Си като Негов върховен дар, Утешителя, Който трябваше да заеме Неговото място. ТОЗИ УТЕШИТЕЛ Е СВЕТИЯТ ДУХ, ДУШАТА НА НЕГОВИЯ ЖИВОТ, ефикасност на Неговата църква, светлина и живот на света. ЧРЕЗ СВОЯ ДУХ ХРИСТОС ИЗПРАЩА ПРИМИРЯВАЩО ВЛИЯНИЕ И СИЛА, КОИТО ОТСТРАНЯВАТ ГРЕХА“ (Е. Уайт, „Review & Herald“, 19 май 1904, § 1).
Промени ли се Утешителят в трудовете на Е. Уайт през този период?
„Нека изучават Йоан 17 гл., да се научат да се молят и как да живеят с молитвата на Христос. Той е Утешителят. Той ще живее в техните сърца, правейки радостта им пълноценна“ (Е. Уайт, „Review & Herald“, 27 януари 1903).
Бог и Неговият Дух две различни същества ли са?
„Бог е Дух; но Той е личностно същество, защото човекът беше сътворен по Негов образ. КАТО ЛИЧНОСТНО СЪЩЕСТВО БОГ СЕ РАЗКРИ В СВОЯ СИН“ (Е. Уайт, „Възпитание“, стр. 132, 1903).
Кой знае всичко най-съкровено и лично се интересува от живота на всеки, сътворен от Неговите ръце?
„ВЕЛИЧИЕТО НА БОГА Е НЕПОСТИЖИМО ЗА НАС, престолът Му е на небесата (Псалм 10:4) и ВСЕ ПАК ЧРЕЗ СВОЯ ДУХ ТОЙ ПРИСЪСТВА НАВСЯКЪДЕ. Той знае всичко най-съкровено и лично се интересува от живота на всичко, което са сътворили ръцете Му“ (Е. Уайт, „Възпитание“, стр. 132, 1903).
Кой ни дава духовен живот?
„Христос е Източник за истинския растеж на всичко, поддържайки го през целия му живот. ЧРЕЗ СВЕТИЯ СИ ДУХ ТОЙ СВЪРЗВА НЕБЕСНИТЕ ПРИНЦИПИ И ОСИГУРЯВА ДУХОВЕН ЖИВОТ“ (Е. Уайт, „Manuscript Releases“, т. 20, стр. 143, 1901).
„ДНЕС ТОЙ ИДВА ПРИ НАС ЧРЕЗ СВОЯ СВЯТ ДУХ. ДА ГО ОПОЗНАЕМ СЕГА! ЩЕ ГО ПОЗНАЕМ, КОГАТО ДОЙДЕ С НЕБЕСНИТЕ ОБЛАЦИ със сила и голяма слава“ (Е. Уайт, „Review & Herald“, 30 април 1901, § 8).
Кой е единствения истинен Бог? Троица?
„ЙЕХОВА Е ЕДИНСТВЕНИЯ ИСТИНЕН БОГ и Той трябва да бъде почитан и обожаван“ (Е. Уайт, „Свидетелство за църквата“, т. 6, стр. 166, 1901).
„Тъй като Йехова е върховния Владетел, Бог не може лично да общува с грешните хора, но ТОЙ ТОЛКОЗ ВЪЗЛЮБИ СВЕТА, ЧЕ ИЗПРАТИ ИСУС В НАШИЯ СВЯТ КАТО ОТКРОВЕНИЕ ЗА СЕБЕ СИ“ (Е. Уайт, „Manuscript Releases“, т. 9, стр. 122, 1903).
Кой олицетворява единствения истинен Бог?
„ОТХВЪРЛЯЙКИ БОЖИЯ СИН, ОЛИЦЕТВОРЕНИЕ НА ЕДИНСТВЕНИЯ ИСТИНЕН БОГ, Който притежава доброта, милосърдие и неотслабваща любов, Чието сърце някога се докосна до чешката беда, и избирайки вместо Него убиец, евреите показаха какво могат и ще правят с човешката природа тогава, когато задържащата сила на Божия Дух се оттегли, а хората ще останат под контрола на отстъпника“ (Е. Уайт, „Review & Herald“, 30 януари 1900, § 6).
Каква връзка има между Бог и Христос? Какво беше дадено на Христос?
„Свещеното писание точно определя отношението между Бог и Христос, и безспорно ясно изобразява личността и индивидуалността на всеки от Тях. „Бог, Който при разни частични съобщения и по много начини е говорил в старо време на бащите ни чрез пророците, в края на тия дни говори нам чрез Сина, Когото постави наследник на всичко, чрез Когото и направи световете; Който, бидейки сияние на Неговата слава, и отпечатък на Неговото Същество, и държейки всичко чрез Своето могъщо слово, след като извърши (чрез Себе Си) очищение на греховете, седна отдясно на Величието на високо, и стана толкова по-горен от ангелите, колкото името, което е наследил, е по-горно от тяхното. Защото, кому от ангелите е рекъл Бог някога: „Ти Си Мой Син, Аз днес Те родих“ и пак: „Аз ще Му бъда Отец и Той ще Ми бъде Син“ (Евреи 1:1-5). БОГ Е ОТЕЦ НА ХРИСТОС; ХРИСТОС Е БОЖИ СИН. ХРИСТОС Е ДАРЕН С ВЪЗВИШЕНО ПОЛОЖЕНИЕ. ТОЙ БЕШЕ ИЗРАВНЕН С ОТЦА. ВСИЧКИ БОЖИИ СЪВЕТИ СА ОТКРИТИ ЗА НЕГОВИЯ СИН“ (Е. Уайт, „Свидетелства за църквата“, т. 8, стр. 268, 1904).
Как е описано единството между Отец и Сина?
„ЛИЧНОСТТА НА ОТЕЦ И СИНА, А СЪЩО ЕДИНСТВОТО, СЪЩЕСТВУВАЩО МЕЖДУ ТЯХ, ВСЕОБХВАТНО СА ПРЕДСТАВЕНИ В ЙОАН 17 ГЛ. в молитвата на Христос за учениците Му. „И не само за тях се моля, но и за ония, които биха повярвали в Мене чрез тяхното учение, да бъдат всички едно; както Ти, Отче Си в Мене и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас, за да повярва светът, че Ти Си Ме пратил“ (Йоан 17:20, 21). ЕДИНСТВОТО МЕЖДУ ХРИСТОС И НЕГОВИТЕ УЧЕНИЦИ НЕ РУШИ ЛИЧНОСТТА НА НИКОЙ ОТ ТЯХ. ТЕ СА ЕДНО В НАМЕРЕНИЯ, МИСЛИ, ХАРАКТЕР, НО НЕ И В ЛИЧНОСТ. ПО ТАКЪВ НАЧИН БОГ И ХРИСТОС СА ЕДИННИ“ (Е. Уайт, Служба на изцелението“, стр. 421).
Коя е единствената сила, която може да се съпротиви, да преодолее греха и да ни очисти от него?
„САМО ЕДНА СИЛА МОЖЕ ДА СЪКРУШИ САТАНИНСКАТА ХВАТКА, ЗАДЪРЖАЩА ЧОВЕШКИТЕ СЪРЦА – БОЖИЯТА СИЛА В ИСУС ХРИСТОС. Само благодарение кръвта на Разпнатия може да се очистим от греха. Само Неговата благодат ще ни помогне да се съпротивим на наклонностите на нашата паднала природа и да ги покори“ (Е. Уайт, „Свидетелства за църквата“, т. 8, стр. 291, 1904).
Кой грешно разбран израз се използва за описанието на тази лична сила?
„Духът беше даден като регенериращо средство и без Него жертвата на Христос би била безполезна. В продължение на векове силата на злото се засилваше и подчинението на човека на този сатанински плен бе поразително. На греха може да се съпротивим и да го преодолеем, само чрез мощното влияние на ТРЕТАТА ЛИЧНОСТ НА БОЖЕСТВОТО, КОЯТО НЕ ТРЯБВА ДА ДОЙДЕ КАТО ВИДОИЗМЕНЕНА СИЛА, НО В ПЪЛНОТАТА НА БОЖЕСТВЕНАТА СИЛА. Именно Духът прави действително това, което беше създадено от Изкупителя на света. Именно от Духа сърцето става чисто. Чрез Духа вярващият става съучастник на Божествената природа. ХРИСТОС ДАДЕ СВОЯ ДУХ КАТО БОЖЕСТВЕНА СИЛА, ЗА ДА ПРЕОДОЛЕЕ ВСИЧКИ НАСЛЕДСТВЕНИ И КУЛТИВИРАНИ НАКЛОННОСТИ КЪМ ЗЛО, И ДА ЗАПЕЧАТА НЕГОВИЯ СОБСТВЕН ХАРАКТЕР В ЦЪРКВАТА“ (Е. Уайт, „Review & Herald“, 19 май 1904, § 3).
Духът индивидуално същество, отделна личност от Бог и Христос ли е?
„Дарявайки ни Своя Дух, Бог ни дава Себе Си, правейки Себе Си Източник на Божествено влияние, за да дарява здраве и живот на света“ (Е. Уайт, „Свидетелства за църквата“, т. 7, стр. 273, 1902).
„Всички, посветили тяло, душа и дух на Неговата служба, постоянно ще получават нов заряд от физически, умствени и духовни сили. На тяхно разположение се намират неизчерпаемите дарове на небето. ХРИСТОС ИМ ИЗПРАЩА ПОЛЪХА НА СВОЯ СОБСТВЕН ДУХ, ЖИВОТЪТ НА НЕГОВИЯ СОБСТВЕН ЖИВОТ. Светият Дух използва всички Свои сили, за да действа в умовете и сърцата“ (Е. Уайт, „Служба на изцелението“, стр. 159, 1905).
Когато Отец създаде Адам и Ева по Свое подобие, това сходство включва ли и външна физическа прилика?
„Сътворени, за да бъдат по „образ и слава на Бога“ (1 Кор. 11:7), Адам и Ева получиха способности, достойни за тяхното високо предназначение. Красиви, стройни, с правилни и прекрасни черти на лицето, здрави, сияещи от радост и надежда, външно те приличаха на своя Творец, но тази прилика се проявяваше не само външно. Всичките им умствени и духовни способности отразяваха славата на Създателя“ (Е. Уайт, „Възпитание“, стр. 20, 1903).
„Създаден по Неговата физическа, умствена и духовна природа, Адам беше подобен на Твореца“ (Е. Уайт, „Възпитание“, стр. 15, 1903).
Към Кого сестра Уайт отправи своята любов? Към Троица?
„Аз обичам Бог! Обичам Исус Христос, Божия Син и съм загрижена за съдбата на всяка душа, наричаща се „Божие чадо“. Докато Господ запазва моя живот, определено трябва да бъда вярна управителка; няма да унивам и да Го разочаровам“ (Е. Уайт, „Избрани вести“, т. 3, стр. 71, 1906).
На Кого сме призвани да отдаваме чест и хвала?
„Господ Бог небесен е нашият Водач. Той е Водача, Когото можем спокойно да следваме, защото никога не греши. ДА ВЪЗДАДЕМ ПОЧЕСТ НА БОГА И НА НЕГОВИЯ СИН ИСУС ХРИСТОС, чрез Когото Той общува със света“ (Е. Уайт, „Библейски коментар на АСД“, т. 1, стр. 1118, 1903).
„Там ще се събират в светилището от събота на събота, от месец на месец и ще се обединяват във възвишени песнопения, С ХВАЛА И БЛАГОДАРНОСТИ НА СЕДЯЩИЯ НА ПРЕСТОЛА И НА АГНЕТО ВО ВЕКИ ВЕКОВ“ (Е. Уайт, „Свидетелства за църквата“, т. 6, стр. 368, 1901).
„Всички небесни ангели служат на смирените вярващи Божии деца; и когато БОЖИЕТО ВОЙНСТВО ТУК, НА ЗЕМЯТА, ПЕЕ ХВАЛЕБНИ ПЕСНИ, тогава небесният ангелски хор се присъединява към тях с благодарности, въздавайки слава на Бог и Неговия Син“ (Е. Уайт, „Свидетелства за църквата“, т. 7, стр. 17, 1902).
„В ръцете ви ще се даде златна арфа и докосвайки струните й, вие ще се присъедините към изкупеното множеството, ИЗПЪЛВАЙКИ НЕБЕСАТА С ПЕСНИ НА ХВАЛА НА БОГА И НЕГОВИЯ СИН“ (Е. Уайт, (Australasian) Union Conference Record, 15 януари 1903, § 14).
Чия личност и индивидуалност се подчертават постоянно?
„Йоан 17 гл. ясно говори за личността на Бог и Христос, и Техните взаимоотношения. „… дигна очите Си към небето и рече: Отче, настана часа; прослави Сина Си, за да Те прослави Сина“ (Йоан 17:1). „Аз в тях и Ти в Мене, за да бъдат съвършени в единство; за да познае светът, че Ти Си Ме пратил, и Си възлюбил тях, както Си възлюбил Мене“ (Йоан 17:23). „А това е вечен живот, да познаят Тебе, единия истинен Бог и Исуса Христа, Когото си изпратил“ (Йоан 17:3). „А сега, прослави Ме, Отче, у Себе Си със славата, която имах у Тебе преди създанието на света. Изявих името Ти на човеците, които ми даде от света. Те бяха Твои и Ти ги даде на Мене, и те опазиха Твоето слово. Сега знаят, че всичко, що Си Ми дал, е от Тебе; защото думите, които Ми даде Ти, Аз ги предадох на тях, и те ги приеха; и наистина знаят, че от Тебе излязох, и вярват, че Ти Си Ме пратил. Аз за тях се моля; не се моля за света, а за тия, които Си Ми дал, защото са Твои. Не съм вече на света, а тия са на света и Аз ида при Тебе. Отче свети, пази в името Си тия, които Си Ми дал, за да бъдат едно, както сме и Ние“ (Йоан 17:5-11). Тук Те са представени лично и индивидуално“ (Е. Уайт, „Библейски коментар на АСД, т. 5, стр. 1145; Ръкопис 24, 1903).
„ХРИСТОС Е ЕДНО С ОТЕЦ, НО ХРИСТОС И БОГ СА ДВЕ ОТДЕЛНИ ЛИЧНОСТИ. Прочетете молитвата на Христос в Йоан 17 гл. и ще откриете, че смисълът е разкрит ясно. Как искрено се моли Спасителят, Неговите ученици да бъдат едно с Него, както Той беше едно с Отец. Но единството, което трябва да има между Христос и Неговите последователи не руши личността на никой от тях. Те трябваше да бъдат едно с Него, както Той е едно с Отца“ (Е. Уайт, „Review & Herald“, 1 юни 1905, стр. 14).
Забележка: Защо сестра Уайт не подчертава личността и индивидуалността на Духа така, както на Отец и Сина? Защо говори постоянно само за личността и индивидуалността на Отец и Сина?
„… НАШЕТО ОБЩЕНИЕ Е С ОТЦА И НЕГОВИЯ СИН“. В цялото Писание се говори за Отец и Сина като за две отделни Личности. Ще чуете за хора, опитващи се да направят Божия Син нищожество (несъществуващ). Той и Отец са едно, но Те са две Личности. Неправилни мнения относно това ще идват и всички ние трябва да се срещнем с тях“ (Е. Уайт, „Review & Herald“, 13 юли 1905, § 3).
Уроците от Библията показват ли ни Троица?
„В Библията всяка длъжност е ясно изложена. Всеки преподаден урок е ясен. Всеки урок ни разкрива Отец и Сина. Словото е способно да направи всички ни мъдри за спасение. Науката за спасение в ясно разкрита в словото“ (Е. Уайт, „Свидетелства за църквата“, т. 8, стр. 157, 1904).
Продължи ли сестра Уайт да твърди, че Притчи 8:22-30 говорят за Христос?
„Чрез Соломон Христос заяви: „Господ ме образува като начало на пътя Си, като първо от древните Си дела. От вечността бидох изработена, отначало, преди създанието на земята. Родих се, когато нямаше бездните, когато нямаше извори, изобилващи с вода. Преди да се поставят планините, преди хълмите, аз бях родена. Докато Господ още не беше направил земята, нито полетата, нито първите буци пръст на света. Когато приготовляваше небето; аз бях там; когато разпростираше свод над лицето на бездната; когато закрепяше облаците горе, когато усилваше изворите на бездната; когато налагаше закона Си на морето, щото водите да не престъпват повелението Му; когато нареждаше основите на земята. Тогава аз бях при Него като майсторски работник и всеки ден се наслаждавах, веселях се винаги пред Него“ (Е. Уайт, „Signs of the Times“, 29 август 1900, § 14).
След Христос кой беше най-почитан от всички небесни жители?
„По онова време сред обитателите на небето Сатана, следващият след Христос, беше най-почитания от Бога и най-възвишен по сила и слава. До своето падение Луцифер – „синът на зората“, - беше първи измежду херувимите, свят и непорочен. Той стоеше в присъствието на великия Творец и непрестанните лъчи от слава, окръжаващи вечния Бог, почиваха на него“ (Е. Уайт, „Signs of the Times“, 23 юли 1902, § 2).
Кой ни изпрати силата на словото?
„Така и ние твърдо, до край, трябва да се държим за нашето упование. Думите, облечени във власт, изпратени от Бог и Христос на нашия народ, стъпка след стъпка го изведоха от света към ясната светлина на истината за настоящото време. С уста, докоснати от свещения огън, Божиите слуги възвестяваха вестта. Божественото слово осигури със своя печат автентичността на проповядваните истини“ (Е. Уайт, „Свидетелства за църквата“, т. 8, стр. 297, 1904).
Кратко описание:
Както е ясно може да види всеки читател, сестра Уайт е поддържала същата истина, която учеше и през последните години. Не се отклони от простите факти за Божеството. Даже по времето, когато Келог опита да прокара новата доктрина за третата индивидуална личност на Божеството, наречена „Бог-Свети Дух“ (който бил във всички неща) сестра Уайт пряко заяви, че тези учения са пантеистични. Кратко описание ще ни покаже последователната хармония в Духа на пророчеството:
1) Давайки ни Светия Дух, Бог ни дава самия Себе Си, не някой друг.
2) Светият Дух е душата на живота на Христос.
3) Христос е нашият Утешител, а не някой друг, различен от Него.
4) Бог е и Дух, и Личност.
5) Чрез Своя Свети Дух Вездесъщият Бог (не някой друг) лично се интересува от Своите творения.
6) Христос дава духовен живот, идвайки при нас чрез Своя Свят Дух.
7) Йехова е единствения истинен Бог, най-висш Владетел.
8) Божият Син олицетворява единствения истинен Бог.
9) Бог е Отец на Христос; Христос е Син Божи.
10) Христос получи най-висшето положение – беше приравнен на Отец.
11) ОТЕЦ И СИНЪТ СА ЕДНО В ЦЕЛИ, НАМЕРЕНИЯ И ХАРАКТЕР, НО РАЗЛИЧНИ КАТО ЛИЧНОСТ.
12) Силата на Бога в Исус Христос е ЕДИНСТВЕНАТА сила, която се съпротивлява и преодолява греха.
13) Тази сила на личността се нарича „ТРЕТАТА ЛИЧНОСТ НА БОЖЕСТВОТО“.
14) Това е Самият Дух на Христос, животът на Собствения Му живот, даден като Божествена сила за преодоляване на греха.
15) Адам и Ева имаха физическа и външна прилика с техния Създател.
16) Сестра Уайт отправя своята любов към Бог и Исус Христос – Божия Син.
17) Ние трябва да почитаме Бог и Неговия Син Исус Христос,
18) На небето ще хвалим и ще се покланяме на Бог и на Неговия Син.
19) Небесният хор също поднася хвала и благодарност на Бог и Неговия Син.
20) Личността на Отец и Неговия Син ясно показват, че те са две отделни индивидуалности.
21) Всеки урок от Библията ни разкрива Отец и Сина.
22) Сестра Уайт продължи да твърди, че в Притчи 8:22-30 се говори за Христос.
23) От всички жители на небето Луцифер (до своето падение) беше следващия след Христос по почит, власт и слава.
24) Божественото изявление постави печат на автентичността на провъзгласената истина.
25) Тези думи ни бяха изпратени от Бог и Христос.
Заключителни години 1905-1915
Заключителните години на сестра Уайт бяха много натоварени. На 81-годишна възраст г-жа Уайт отново се отправи към Вашингтон, посещавайки сесията на ГК през 1909 (последната, на която тя присъства). На конференцията тя говори многократно с ясен и твърд глас. Това беше последното й пътуване в източните щати и тя произведе трайно и ярко впечатление на много АСД, които я срещнаха и слушаха, как говори на ГК.
Когато Елън Уайт се върна в Елмсхейвън, разбирайки, че не й остава дълго да живее, тя усили дейността си, за да публикува редица книги, в които изложи основни указания за църквата.
През 1909 беше публикувана книгата „Свидетелства към църквата“, т. 9.
През 1911 се появи „Деяния на апостолите“.
През 1914 – ръкописа на „Работници на евангелието“ беше завършен и изпратен в печатница.
Последните активни месеци от живота на сестра Уайт бяха посветени на книгата „Пророци и царе“.
Сутринта на 13 февруари 1915, Елън Уайт, влизайки в уютната си стая в Елмсхейвън, се спъна и падна, и не можа да стане. Веднага беше извикана помощ и скоро стана ясно, че случаят беше сериозен. Рентгеновите изследвания показваха фрактура на лявото бедро и в течение на пет месеца сестра Уайт беше прикована към леглото и инвалидната количка. За последните седмици от живота й приятелите и роднините й свидетелстват за радостта, с която добросъвестно изпълняваше поръчаното й дело, а също за много важните предупреждения.
„Сега ви казвам, когато отида да си почивам, ще настанат големи промени. НЕ ЗНАЯ КОГА ЩЕ БЪДА ВЗЕТА; И ИСКАМ ДА ПРЕДУПРЕДЯ ВСИЧКИ ЗА ПЛАНОВЕТЕ НА ДЯВОЛА. Искам хората да знаят, че съм ги предупредила напълно преди смъртта си“ (Е. Уайт, „Ръкопис“ 1, 1915).
Изучаване на трудовете й от периода 1905-1915
Ако Елън Уайт трябваше да внесе някаква поправка по отношение на Божеството, то безусловно, такава поправка би трябвало да бъде намерена в последните работи, написани от нея (тъй като до сега не са намерени). Какво ни показва изследването на трудовете й през този период? Промени ли е Елън Уайт вярата си за Троица или продължи да отстоява истината, която й беше разкрита от самото начало? Ще й разрешим сама да отговори на нашите въпроси.
Обърна ли се или промени ли Елън Уайт възгледите си през последните години от своя живот?
„Разбрах, че някои искат да научат, дали сестра Уайт поддържа същото становище, както преди много години, когато са я слушали как говори в санаториума, в църквата и на лагерните събрания, проведени в Батъл Крийк. Аз ги уверих, че вестта, която носи днес, е същата, каквато тя носеше в течение на шестдесет и пет години от своята обществена служба. Тя има същото служение за Учителя, което й бе възложено в младежките й години. Тя получаваше уроци от един и същи Инструктор. Указанията, които й бяха дадени, са: „Разкажи на другите това, което Аз съм ти открил. Напиши вестите, които ти дадох, за да могат хората да ги имат“. Това е, което тя се опита да направи“ (Е. Уайт, „Review & Herald“, 26 юли 1906, § 20).
Какво добави към последвалата формулировка за Светия Божи Дух?
„Господ призовава всички, търсещи Го от все сърце. Той им дава Своя Свят Дух като проява на Своето присъствие и благоразположение“ (Е. Уайт, „Свидетелства за църквата“, т. 9, стр. 230, 1909).
Откъде идва Светият Божи Дух?
„СВЕТИЯТ ДУХ, КОЙТО ИЗХОЖДА ОТ ЕДИНСТВЕНИЯ РОДЕН БОЖИ СИН, свързва в човека тяло, душа и дух със съвършената богочовешка природа на Христос. Този съюз е представен чрез обединението на лозата и пръчките. Ограниченият човек е обединен с човешката природа на Христос. Чрез вяра човешката природа се асимилира в природата на Христос. Ние сме едно с Бог в Христос“ (Е. Уайт, „Review & Herald“, 5 април 1906, § 16).
Когато Христос говори за Духа, говори ли за друга личност?
„Духът е, Който животвори; плътта нищо не носи. „Думите, които ви говоря, Дух са и живот“. Тук Христос не се позовава на Свое учение, а на Своята Личност, на Божествеността на Неговия характер“ (Е. Уайт, (Е. Г. Уайт, „Review & Herald“, 5 април 1906, § 12).
Кой формира работата?
„Нека отговорните (служители на църквата) да помнят, че ФОРМИРАНЕТО НА ЛИЧНОСТТА СЕ ИЗВЪРШВА ОТ СВЕТИЯ ДУХ. ТОВА КОНТРОЛИРА САМ ГОСПОД. Не трябва да превъзпитаваме хората, за които се трудим, според нашите собствени разбирания. Позволете това да го направи Христос“ (Е. Уайт, “Свидетелства за църквата”, т. 9, стр. 135, 1909).
Кой изпраща убеждение в ума на слушателите?
„Проповядвайте словото и ГОСПОД, СЪС СВОЯ СВЯТ ДУХ ЩЕ ИЗПРАТИ УБЕЖДЕНИЕ НА СЛУШАТЕЛИТЕ. Това Слово казва: „А те излязоха и проповядваха навсякъде, като им съдействаше Господ и потвърдяваше словото със знаменията, които го придружаваха. Амин“ (Марк 16:20; Е. Уайт, „Свидетелства за църквата“, т. 9, стр. 141, 1909).
Описан ли е Светият Дух като трета личност?
„Нека те да благодарят на Бога за Неговата многообразна благодат и да проявяват добрина един към друг. ТЕ ИМАТ ЕДИН БОГ И ЕДИН СПАСИТЕЛ; И ЕДИН ДУХ – ДУХЪТ НА ХРИСТОС Който трябва да ги обедини в Своите редици“ (Е. Уайт, „Свидетелства за църквата“, т. 9, стр. 189, 1909).
Трябва ли отхвърлим началните истини за личността на Бог и Христос?
„Този, които отрича личността на Бог и Неговия Син Исус Христос, отрича Бог и Христос. „А колкото за вас, онова, което сте чули от начало, нека остане у вас. Ако остане у вас това, което сте чули отначало, то и вие ще пребъдвате в Сина и в Отца“ (1 Йоан. 2:24). АКО ПРОДЪЛЖАВАТЕ ДА ВЯРВАТЕ И ДА СЕ ПОДЧИНЯВАТ НА ИСТИНАТА, КОЯТО НАЙ-НАПРЕД СТЕ ПРИЕЛИ, ОТНОСНО ЛИЧНОСТТА НА ОТЕЦ И СИНА, ЩЕ БЪДЕТЕ СЪЕДИНЕНИ С ТЯХ В ЛЮБОВ“ (Е. Уайт, „Review & Herald“, 8 март 1906, § 19).
Какво искаха да скрият падналите ангели на небето?
„Ангелите бяха изгонени от небето, защото не поискаха да се трудят в хармония с Бога. Те паднаха, губейки своето високо положение, защото пожелаха извисяване. Стигнаха дотам, че сами извисиха себе си и забравиха, че тяхната красота, личност и характер изхождат от Господ Исус. ПАДНАЛИТЕ АНГЕЛИ СЕ ОПИТАХА ДА СКРИЯТ ФАКТА, ЧЕ ХРИСТОС Е ЕДИНСТВЕНИЯ РОДЕН БОЖИ СИН И РЕШИХА, ЧЕ НЕ ТРЯБВА ДА СЕ СЪВЕТВАТ С ХРИСТОС. Един ангел започна борбата и я продължи, докато сред ангелите в небесната обител не настана бунт“ (Е. Уайт, „Този ден с Бога“, стр. 128, 1910).
Забележка: Нима и днес този факт все още не е скрит от някои? Кой стои зад тези усилия?
Какво спечели Христос в Своето въплъщение? Как беше Син в „предишния смисъл“?
„Бидейки в човешка плът, Той беше съпричастен на Божествената природа. В Своето въплъщение Той предаде нов смисъл на званието „Божи Син“. Ангелът каза на Мария: „Светий Дух ще дойде върху ти и силата на Всевишния ще те осияе; затуй и светото Онова, Което ще се роди, ще се нарече Божий Син“ (Лука 1:35). СТАВАЙКИ ЧОВЕШКИ СИН, ТОЙ СТАНА БОЖИ СИН В НОВ СМИСЪЛ. По такъв начин Той пребиваваше в нашия свят като БОЖИ СИН, СВЪРЗАН ПО РОЖДЕНИЕ С ЧОВЕШКАТА ПРИРОДА“ (Е. Уайт, „Знамения на времето“, 2 август 1905; „Избрани вести“, т. 1, стр. 226, 227).
Какъв беше Христос до Своето въплъщение? Беше ли Божи Син?
„ТОЙ БЕШЕ ВЕЛИЧИЕТО НА НЕБЕТО, ЕДИНСТВЕНИЯТ РОДЕН БОЖИ СИН. „Защото Бог толкоз възлюби света, щото даде Своя единороден Син, да не погине ни един, който вярва в Него, но да има живот вече“ (Йоан 3:16; Е. Уайт, „Свидетелства за църквата“, т. 9, стр. 208, 1909).
Какво ни е дадено в дара на Исус Христос?
„БАЩИНСТВОТО НА БОГА НИ Е ДАДЕНО В ДАРА НА ИСУС ХРИСТОС; Така, както Бог беше едно със Своя единствен роден Син, така ще бъде едно и със Своите земни деца“ (Е. Уайт, „Review & Herald“, 30 септември 1909, § 15).
Промени ли се мнението на Елън Уайт относно това, кой говори в Притчи 8:22-30?
„ГОСПОД ИСУС ХРИСТОС, БОЖЕСТВЕНИЯ БОЖИ СИН, СЪЩЕСТВУВАЩ ОТ ВЕЧНОСТТА Е ОТДЕЛНА ЛИЧНОСТ, НО ВСЕ ПАК ЕДНО С ОТЕЦ. Той превъзхождаше славата на небето! Той беше Главнокомандващ на небесните същества и имаше правото на почит от страна на ангелите! Тя не беше присвоена от Бога. „Господ ме имаше за начало на Своя път, преди Своите създания, открай време – заявява Той – от века съм помазана, отначало, преди да бъде създадена земята. Аз съм се родила, когато още нямаше бездни, когато още нямаше извори, изобилни с вода. Аз съм се родила преди планините да са били поставени, преди хълмовете, когато Господ още не беше сътворил ни земя, ни поля, нито първите прашинки на вселената; когато Той приготвяше небесата, аз бях там; когато прокарваше кръговата черта по лицето на бездната“ (Притчи 8:22-27; Е. Уайт, „Review & Herald“, 5 април 1906, § 7).
Кои знаят колко струва нашето спасение?
„САМО БОГ И ХРИСТОС ЗНАЯТ КОЛКО СТРУВАХА ДУШИТЕ НА ХОРАТА“ (Е. Уайт, „Signs of the Times“,13 януари 1909, § 8).
Какво значи да имаме неправилно разбиране за Бога?
„Настоящият век е век на идолопоклонство; всъщност, както века, в който живя Илия. Няма повече видимо свети места, няма повече видими изображения, на които могат да си почиват очите, но хиляди следват боговете на този свят – богатства, слава, удоволствия и сладки лъжи, които позволяват на човека да следва наклонностите на не възроденото сърце. МНОЗИНА ИМАТ НЕПРАВИЛНА ПРЕДСТАВА ЗА БОГА И НЕГОВИТЕ АТРИБУТИ (ХАРАКТЕРНИ ЧЕРТИ) И ТОЛКОВА ВЯРНО СЛУЖАТ НА ФАЛШИВИЯ БОГ, КАКТО И ПОКЛОННИЦИТЕ НА ВААЛ“ (Е. Уайт, „Review & Herald“, 6 ноември 1913, § 1).
Учението за личността на Бог и Христос стълб на доктрините ли е? Това учение един от старите жалони ли е?
„Тези, които се стремят да премахнат старите жалони, не са утвърдени във вярата; те не помнят, как са ги получили и чули. Тези, които опитват да внесат теории, за да отстранят стълбовете на нашата вяра относно светилището или личността на Бог, или на Христос, работят като слепи. Те се стремят да внесат съмнения и пускат Божия народ по течението без котва“ (Е. Уайт, „Manuscript Release“ 760, стр. 9, 1905).
„Призовавам всеки да бъде ясен и твърд по отношение определените истини, които сме чули, получили и защитили. Излагането на Божието слово е просто. Плътно стъпете с нозете си на платформата на вечната истина! Отхвърлете всяка лъжа, която отрича личността на Бог и Христос, въпреки че тя е покрита с дубликат от реалността“ (Е. Уайт, „Review & Herald“, 31 август 1905, § 11).
Свидетелства ли Елън Уайт за промяна на истината?
„Словото на Господа ръководеше нашите стъпки с отминаване 1844 г. Ние изследвахме Писанията; ние градяхме солидно; и не ни се наложи да прекъсваме нашите основи на вярата и да полагаме нови греди“ (Е. Уайт, „Manuscript Release“, т. 1, стр. 54, 1907).
„ДОВОДИТЕ, ДАДЕНИ В РАННАТА НИ ОПИТНОСТ, ИМАТ СЪЩАТА СИЛА, КАКТО И ТОГАВА. ИСТИНАТА Е СЪЩАТА, КАКВАТО НЯКОГА Е БИЛА И НИТО ЕДИН КЛИН НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ПРЕМЕСТЕН ОТ СТРОЕЖА НА ИСТИНАТА. ТЕЗИ ИСТИНИ, КОИТО ТЪРСИХМЕ ОТ СЛОВОТО ПРЕЗ 1844, 1845 И 1846 ГОДИНИ, ОСТАВАТ ИСТИНИ ВЪВ ВСИЧКИТЕ СИ ДЕТАЙЛИ“ (Е. Уайт, „Manuscript Release“, т. 1, стр. 52, 1906).
Кратко описание:
1) Елън Уайт потвърждава, че преподавала едни и същи неизменни истини в течение на 60 години.
2) Светият Дух е проявеното присъствие на нашия Господ Исус Христос.
3) Светият Дух изхожда от единородния Божи Син.
4) Говорейки за Духа, Христос има предвид Неговата Собствена Личност, а не друга.
5) Работата на Светия Дух е работа на Христос. Елън Уайт използва два взаимнозаменяеми израза.
6) Господ Исус е Този, който изпраща убеждение в сърцата и ума.
7) Има един Бог и един Спасител. Светият Дух е Духа на Христос.
8) Ние трябва да продължим да вярваме в първоначалните истини за личността на Бог и Христос.
9) Разбунтувалите се ангели на небето се опитаха да скрият факта, че Христос е единствения роден Син на Бога.
10) В Своето въплъщение Христос (Който вече беше единородния Божи Син) стана Божи Син в нов смисъл.
11) Христос все още говори за Себе Си в Притчи 8:22-30.
12) Стойността на нашите души е известна само на две Същества – Отец и Сина.
13) Неправилното разбиране за Бога е равносилно на поклонението на Ваал.
14) Учението за Бога (Личността на Бог и Христос) е стар жалон, стълб на нашата вяра и част от платформата на вечната истина.
15) Основите на истината на са заменени с „нови греди“.
16) Ранните истини, които търсехме от словото, си остават истини във всеки конкретен детайл.
Приложение
Д-р Келог и Троица
Много хора не знаят за тринитарната теология д-р Келог. В този раздел са представени някои фактически данни в поддръжка на това твърдение. Келог наистина учил Троица от три съвечни, съравни същества. В същото време той изразил пред ръководните братя на църквата своята вяра, че в Божеството има три отделни Божествени същества. Това разтревожило А. Г. Даниелс и той написал писмо на Уили Уайт (Син на Елън Уайт) относно този въпрос през 1903 г.
„След като съветът приключи, аз почувствах, че трябва дискретно да Ви пиша за плана на д-р Келог относно преразглеждането и преиздаването на „Живият храм“. (…) Той (Келог) каза, че няколко дни преди идването си на съвета, мислил за този проблем и започнал да вижда, че е направил малка грешка в изразяването на своите възгледи. Каза, че през цялото време бил загрижен как да представи формулирането характера на Бога и Неговото отношение към творението Си. (…) После заяви, че неговите предишни възгледи за Троица му пречат, да направи точно и абсолютно правилно изявление; но след кратко време той започнал да вярва в Троица и сега можел достатъчно ясно да види къде били всички затруднения и смятал, че ще може да изясни въпроса задоволително. ТОЙ МИ КАЗА, ЧЕ СЕГА ПОВЯРВАЛ В БОГ-ОТЕЦ, БОГ-СИН И БОГ-СВЕТИ ДУХ; и неговото мнение е, че именно Бог-Свети Дух, а не Бог-Отец е Този, Който изпълва цялото пространство и всичко живо. Той каза, че ако вярвал това преди написването на книгата, би могъл да изрази възгледите си, без да дава фалшивото впечатление, което сега представя книгата. Аз изтъкнах пред него възраженията си, които открих в учението и се опитах да му покажа, че учението толкова противоречи на Евангелието, че не виждам, как може да го преразгледа, променяйки няколко израза. Ние спорихме в приятелска обстановка достатъчно дълго; но аз бях сигурен, че когато се разделихме, докторът сам не разбираше себе си и характера на своето учение. И аз не можах да разбера, как е възможно така да се провали и за няколко дена да поправи книгата, за да бъде всичко наред“ (Писмо: A. G. Daniells к W. C. White, 29 октомври, 1903, стр. 1, 2).
Д-р Келог повярва в учението за Троица. Той вярвал в Бог-Отец, Бог-Син и Бог-Свети Дух. Има ли днес хора, които вярват в същото?
Беше ли Елън Уайт осведомена, че Келог иска да преразгледа книгата си и да включи в нея триединство от три божествени същества? Можеше ли тя да изрази мнението си? Безусловно, тя го направи в светлината на гореспоменатото писмо, изпратено до нейния син; навярно й беше казано за преиздаването на книгата, включвайки учението за Троица (Бог-отец, Бог-Син и Бог-Свети Дух).
„Книгата „Живият храм“ не трябва да бъде коригирана и изменяна, а после рекламирана и оценена като ценна изработка. (…). Когато написа тази книга, ти не беше вдъхновен от Бога. До теб беше този, който вдъхнови Адам да гледа на Бога във фалшива светлина. (…) Братко мой, трябва да ти кажа, че ти слабо осъзнаваш, накъде те водят твоите нозе. Фактите ми бяха открити. Ти се обедини с тези, които принадлежат към армията на големия отстъпник. В твоят ум има същата тъмнина, каквато имаше в Египет (Писмо 253, 1903, стр. 1, 12-14, до д-р J. H. Kellogg, 20 ноември 1903)” (Е. Г. Уайт, „Manuscript Releases“, т. 11, стр. 314, 315).
„Ще казват, че книгата „Живият храм“ е преразгледана. НО ГОСПОД МИ ПОКАЗА, ЧЕ НЕЙНИЯТ АВТОР НЕ СЕ Е ПРОМЕНИЛ и че не може да има единство между него и служителите на Евангелието, докато той продължава да се придържа към сегашните си възгледи. Поръчано ми е да издигна глас и да предупредя нашия народ, казвайки: Не се лъжете: Бог поругаем не бива“ (Гал. 6:7; Е. Уайт, „Избрани вести“, т. 1, стр. 199, 1904).
И така, как може Елън Уайт да повярва в същото, както твърдят мнозина, и все пак да изобличи Келог, че иска да го публикува? Какво било „по онова време мнението“ на д-р Келог? - Съгласно неговото собствено признание, година преди това той започнал да вярва в триединството на три божествени същества. В самозащита Келог твърдял, че неговото учение било същото, както у сестра Уайт. Той и неговите поддръжници даже цитирали изказвания от нейни трудове, за да подкрепят неговото „ново“ учение. Сестра Уайт отрекла това обвинение в просто свидетелство:
„Длъжна съм да се изкажа против мнението, че позициите на книгата „Живият храм“ може да бъдат потвърдени със становища, взети от мои трудове. В нея наистина може да има мисли, съгласувани с мои изказвания; точно така и в мои трудове ще се намерят много твърдения, които, извадени от контекста, и интерпретирани в съответствие с представените от автора на „Живият храм“, може да изглеждат съгласувани с идеите на тази книга. Накрая се създава впечатление, че мислите, изложени в „Живият храм“, намират потвърждение в моите трудове. Да не дава Бог, това мнение да преобладава“ (Е. Уайт, „Избрани вести“, т. 1, стр. 203, 1904).
Тя признава, че в нейните трудове може да има „много изявления“, които, ако да бъдат „извадени от контекста“ и обяснени по такъв начин, че да се окажат „в хармония“ с учението на Келог, като такива, предават някаква тежест на неговата доктрина. Но тя каза: „Да не дава Бог, това мнение да преобладава“. Осъзнаваше ли сестра Уайт, че нейните трудове могат да бъдат изопачени, за да преподават Троица за три божествени същества? Именно това се опита да направи Келог. Същото се опитват да направят и мнозина днес. За съжаление, измамата днес е много по-дълбока и лоша; тъй както Омега е по-голяма и по-смъртоносна от Алфа.
Заключение
Всеки читател с ясен разум с лекота ще разбере, че фактически е невъзможно да твърдим, че Елън Уайт била истински пророк, обвинявайки я във вяра в Троица. Тъй наречената „промяна на парадигмата“, която преписват на Елън Уайт, все още остава в сферата на илюзиите и приемане на желаното за действително, но доказателства за потвърждение няма. Елън Уайт не е променяла фундаменталната доктрина за Божеството, на която беше основана църквата!
Това, че има промяна, не може да бъде отхвърлено от никого, но да обвиняваме за тази промяна Елън Уайт, не се побира в каквито и да е рамки на здравия разум и доказателствата. И тъй като разрешихме на Елън Уайт да говори сама чрез трудовете си, ясно видяхме, че през целия си живот е поддържала последователна вяра като посланик на Бога. Нейната последователна вяра относно Божеството е, че има само две Божествени същества – Отец и Неговия роден Син. А Техният Дух е Техния живот, който споделят с нас. Само Отец и Синът трябва да получат цялата чест и слава! Отец и Синът ще бъдат видими и почитани от изкупените на небето, тъй като Те са изпълнили условията на вечния завет и знаят, какво струва нашето спасение.
В същото време много отговорни хора използват богоподобната си сила, за да поругаят и порицаят чудната Божия истина, и лъжливо клеветят тези, които я провъзгласяват, въпреки че ние не използваме такава сила. Но ние ще понесем всичко, за да не спъваме Евангелието за Христос, при това не въздавайки зло за зло, нито упрек за упрек, но обратното – ще благославяме, знаейки, че сме призвани да наследим благословение.
„Грехът „хулата против Светия Дух“ не се състои в някаква спонтанно казана дума или постъпка. Той е упоритата, умишлена съпротива на истината и нейните доказателства“ (Е. Уайт, Библейски коментар на АСД, т. 5, стр. 1093, 1890).
Темата Троица днес предизвиква доста спорове и гняв в много кръгове на адвентизма. Точно в средата на тези дебати са трудовете на сестра Уайт, които са разпъвани на различни страни. Много искрени хора си задават въпроса: „В какво Божество вярвала сестра Уайт? Вярвала ли в Троица или не вярвала“? Днес има много хора, които искат да говорят повече от свое име, отколкото от името на Божия пророк. Те се стремят да дават и разпространяват доклади, многократно необосновани и не издържали на проверката на истинските свидетелства. Но какво казва сам пророкът?
„И сега на всички, които жадуват за истината, искам да кажа: Не се доверявайте на необосновани слухове, че сестра Уайт уж „направила“, „казала“ или „писала“. Ако желаете да знаете, какво Господ е открил чрез нея, четете публикуваните й трудове. Ако пък чуете нещо интересно относно това, какво тя не писала, не бързайте да подхващате и раздухвате слухове, какво уж казала“ (Е. Уайт, „Свидетелства за църквата“, т. 5, стр. 696).
Но защо да не позволим на пророка да говори за себе си? Въпреки че тя е мъртва, тя все пак говори: „В тези последни дни на нашия народ е дадена обилна светлина. Отредено ми да живея дълго или не, но моите писмени трудове ще звучат постоянно и тяхното въздействие ще продължи до края на този свят. Моите писания са съхранени на файлове в офис и даже, когато няма да ме има, думите, дадени ми от Господ, ще живеят и говорят на хората“ (Е. Уайт, „Избрани вести“, т. 1, стр. 55).
СКЪПИ ЧИТАТЕЛЮ, СЛЕД КАТО ПРОЧЕТЕШ ИСТИНАТА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, КАКВО ЩЕ ПРЕДПРИЕМЕШ ЗА СЕБЕ СИ?