Глава 13
Яков и ангелът
(Битие 32:24-33:11)
Старата лъжа, посредством която Яков получи благословението, полагащо се на брат му, с нова сила напомни за себе си и той се страхуваше, че Бог щеше да позволи на Исав да отнеме живота му. В отчаянието си цяла нощ вика към Всемогъщия. Беше ми показано, как пред Яков стоеше Ангел, откривайки му в истинска светлина неговата неправилна постъпка. Когато Ангелът се обърна, за да остави Яков, той се вкопчи в Него и не го пускаше. Със сълзи на очи Яков умоляваше и настояваше пред Ангела, говорейки, че дълбоко съжалява за своя грах и несправедлива постъпка по отношение на брат си, станал причина за двадесетгодишна раздяла с родния му дом. Той се реши даже да напомни за Божието обещание и знаците за Неговото особено благоволение към него, което Всевишният му оказваше от време навреме в неговото скитничество и раздяла с бащиния дом.
Цяла нощ Яков се бори с Ангела, умолявайки да го благослови. Изглеждаше, че Ангелът се съпротивлява на неговите молитви, постоянно напомняйки му всичките му грехове и в същото време се опитваше да се отскубне. С пълна решимост Яков удържаше ангела, но не физически, а със силата на живата вяра. Със закъсняла покорност и смирение, които той чувстваше заради извършената постъпка, с дълбоко страдание, Яков говореше за разкаянието на своята душа. Ангелът като че ли се отнасяше с равнодушие към молитвите му, защото през цялото време се опитваше да се освободи от хватката на Яков. Той не можеше да приложи своята свръхестествена сила, за да се отскубне от ръцете на Яков, при все че го правеше. Когато Ангелът видя, че не надвива Яков, за да го убеди в свръхестествената Си сила, Той се докосна до бедрото му и го изкълчи. Но физическата болка не допусна Яков да отслаби настойчивите си усилия. Целта му беше да получи благословение и телесната болка беше недостатъчна, за да отвлече помислите му от тази цел. Решимостта, да получи благословението, в последните минути беше по-силна, отколкото в началото. До самия край на схватката с Ангела, докато не изгря зората и не настъпи деня, вярата на Яков растеше и крепнеше. Той не пусна Ангела до тогава, докато не го благослови. Ангелът каза на Яков: „Пусни Ме да Си отида, защото се зазори. А Яков каза: Няма да Те пусна да Си идеш, доде не ме благословиш. А Той рече: Няма да се именуваш вече Яков, но Израел; защото си бил в борба с Бога и с човеци, и си надвил”.
Яков и ангелът
(Битие 32:24-33:11)
Старата лъжа, посредством която Яков получи благословението, полагащо се на брат му, с нова сила напомни за себе си и той се страхуваше, че Бог щеше да позволи на Исав да отнеме живота му. В отчаянието си цяла нощ вика към Всемогъщия. Беше ми показано, как пред Яков стоеше Ангел, откривайки му в истинска светлина неговата неправилна постъпка. Когато Ангелът се обърна, за да остави Яков, той се вкопчи в Него и не го пускаше. Със сълзи на очи Яков умоляваше и настояваше пред Ангела, говорейки, че дълбоко съжалява за своя грах и несправедлива постъпка по отношение на брат си, станал причина за двадесетгодишна раздяла с родния му дом. Той се реши даже да напомни за Божието обещание и знаците за Неговото особено благоволение към него, което Всевишният му оказваше от време навреме в неговото скитничество и раздяла с бащиния дом.
Цяла нощ Яков се бори с Ангела, умолявайки да го благослови. Изглеждаше, че Ангелът се съпротивлява на неговите молитви, постоянно напомняйки му всичките му грехове и в същото време се опитваше да се отскубне. С пълна решимост Яков удържаше ангела, но не физически, а със силата на живата вяра. Със закъсняла покорност и смирение, които той чувстваше заради извършената постъпка, с дълбоко страдание, Яков говореше за разкаянието на своята душа. Ангелът като че ли се отнасяше с равнодушие към молитвите му, защото през цялото време се опитваше да се освободи от хватката на Яков. Той не можеше да приложи своята свръхестествена сила, за да се отскубне от ръцете на Яков, при все че го правеше. Когато Ангелът видя, че не надвива Яков, за да го убеди в свръхестествената Си сила, Той се докосна до бедрото му и го изкълчи. Но физическата болка не допусна Яков да отслаби настойчивите си усилия. Целта му беше да получи благословение и телесната болка беше недостатъчна, за да отвлече помислите му от тази цел. Решимостта, да получи благословението, в последните минути беше по-силна, отколкото в началото. До самия край на схватката с Ангела, докато не изгря зората и не настъпи деня, вярата на Яков растеше и крепнеше. Той не пусна Ангела до тогава, докато не го благослови. Ангелът каза на Яков: „Пусни Ме да Си отида, защото се зазори. А Яков каза: Няма да Те пусна да Си идеш, доде не ме благословиш. А Той рече: Няма да се именуваш вече Яков, но Израел; защото си бил в борба с Бога и с човеци, и си надвил”.
Побеждаващата вяра
Силната вяра на Яков победи. Той силно държа Ангела дотогава, докато не получи желаното благословение и уверение, че греховете му са простени. И тогава, вместо името Яков, което значи „лъжец”, беше му дадено ново име – Израил, което значи „княз Божи”. „А Яков попита, като рече: Кажи ми, моля, Твоето име. А Той рече: Защо питаш за Моето име? И благослови го там. И Яков наименува мястото Фануил (Божието лице). Защото, думаше той, видях Бога лице в лице и животът ми беше опазен”. Не някой, а сам Исус Христос беше цялата нощ с Яков и точно с Него Яков се бори, и крепко държа, докато не го благослови.
Не одобрявайки ни една невярна постъпка, извършена от Яков, Господ чу неговите настойчиви молби и промени намерението на Исав. Животът на Яков беше пълен със съмнения, затруднение и угризения на съвестта заради миналото му, чак до отчаяната му борба с Ангела, когато получи доказателство, че Бог е простил всичките му грехове.
„Да, бори се с Ангела и преодоля с плач и молба към Него. Бог го намери във Ветил и там говори с нас. Да! Йеова, Бог на силите, Чието паметно име е Йеова” (Осия 12:4, 5).
С въоръжен отряд, Исав бързо напредваше срещу Яков, с намерение да го убие. Но в нощта, когато Яков се бореше с Ангела, друг ангел беше изпратен, за да докосне сърцето на Исав. На сън пред Исав му показа брат му, намиращ се вече двадесет години в чужбина, далеч от бащиния си дом, със страх за живота си. Исав видя как скърбеше неговото сърце, когато научи за смъртта на майка си, видя покорността и смирението на Яков, а също и Божии ангели около него. На сън Исав видя още, че когато те щяха да се срещнат, той нямаше да има и най-малко намерение да причини зло на брата си. Събуждайки се, Исав разказа своя сън на четиристотинте войни, които го придружаваха и ги предупреди, никой от тях да не причини зло на Яков, защото с него беше Богът на баща им; и когато те се срещнеха, никой от тях не трябваше да му навреди. „След това, като повдигна Яков очи, видя, и ето, Исав идеше, и с него четиристотин мъже… А сам той замина пред тях и поклони се до земята седем пъти, догде не стигна при брата си. И Исав се завтече да го посрещне, прегърна го, падна на врат му и го целуна; и те заплакаха”. Яков помоли Исав да приеме неговия дар, който Исав отказваше да вземе, но Яков продължи да го уговаря: „Приеми, моля, подаръка ми, който ти е донесен, защото Бог е постъпил благо към мен, та имам всичко. И като настояваше, той го прие”.
Нагледен урок
Яков и Исав представляват два типа хора: Яков – праведните, а Исав – нечестивите. Отчаянието на Яков, когато научи, че брат му идваше с четиристотин въоръжени мъже срещу него, може да се сравни с безпокойството на праведните, когато ще излезе смъртният декрет, непосредствено преди Второто пришествие на Господ. Когато нечестивите се съберат срещу праведните и ги обкръжат от всички страни, праведните ще изпитват силно душевно страдание, понеже, подобно на Яков, те няма да виждат избавление от смъртта. Ангелът, за Когото той здраво се държеше, се бори с него през цялата нощ. Така и праведните, в тревожно и мъчително време ще се борят в молитва с Бога, подобно на Яков. В отчаянието си Яков вика към Бог цяла нощ, умолявайки Го, да го избави от ръката на Исав. В душевна агония, ден и нощ, праведните ще умиляват Бог да ги избави от ръцете на нечестивите, които ще ги обкръжават от всички страни.
Яков изповяда греховете си: „Не съм достоен и за най-малката от всичките милости и от всичката вярност, която Си показал на слугата си” (Бит. 32:10). Когато скръб постигне праведните, те дълбоко ще усетят своята нищожност и със сълзи на очи ще я изповядат; подобно на Яков, те ще молят Бога в името на Христос за помощ, обещана на слабия и зависим от Него, намиращ се в безнадеждно положение, и каещ се грешник. В отчаянието си Яков здраво държеше Ангела и не го пускаше. Когато го умоляваше със сълзи на очи, Ангелът му напомни всичките минали грехове и се опитваше да се отскубне, за да го изпита. Така и праведните по време на скръб ще бъдат изпитани, за да проявят в сила вярата си, с упорство и непоколебима увереност в силата Божия, която може да ги спаси.
Бог нямаше да отхвърли Яков. Яков знаеше, че Бог е милостив и викаше към Неговата милост. Той говореше в скръб, преживявайки своите прегрешенията и в разкаяние настоятелно се молеше Бог да го избави от ръката на Исав. Това продължи цяла нощ. При споменаването на миналите грехове, го завладяваше отчаяние. Той знаеше, че или трябва да получи помощ от Бога, или трябва да умре. Затова Яков здраво държеше Ангела и настояваше на молбата си; с отчаяно сърце умоляваше Ангела да го благослови, докато накрая не Го надви.
Така ще бъде и с праведните. Когато пред очите им отново оживеят събитията от миналия им живот, техните надежди почти ще угаснат. Но когато осъзнаят, че се решава въпроса за техните смърт или живот, ще се обърнат към Бог с гореща молитва, молейки Го да им прости всичките грехове, за които сега се разкайват със смирени сърца. Праведните ще си спомнят Божието обещание, записано в Исая 27:5. „… нека се хване за силата Ми, за да се примири с Мене. Да, нека се примири с Мене”. Техните настойчиви молитви ще бъдат възнасяни към Бог денем и нощем. Бог не би чул молитвата на Яков и не би спасил милостиво живота му, ако той не беше се разкаял, че посредством лъжа беше получил благословението от баща си.
Така и праведните, подобно на Яков, проявявайки непреклонна вяра и твърда решимост, не ще се отрекат от Бог. Те ще чувстват своята нищожност, докато у тях не останат неизповядани грехове. Ако у тях останеха неизповядани и непокаяни грехове, които са изплували в съзнанието им в това време, когато са ги мъчили страх и душевна скръб, ще ги завладее отчаяние от пълната им греховност и несъвършенство. Разочарование би сломило искрената им вяра и те не биха имали вече достатъчна увереност в необходимостта, настойчиво да се молят на Бог за спасение. Драгоценните мигове биха били пропилени, при осъзнаването на скритите им грехове и в оплакването на безнадеждното им положение.
Време на изпитание – това е времето, предоставено на всички хора за приготовление за деня на Божия съд. За този, който пренебрегва това време и не обръща внимание на предупрежденията, дадени от Бог, няма да има оправдание. Горещата и упорита борба на Яков с Ангела е пример за всички християни. Той удържа победата, защото беше изпълнен с решителност и настойчивост.
Всички, които като Яков ожидат Божието благословение и подобно на него неотстъпно и твърдо се държат за обещанията на Всевишния, ще се сдобият с успех. Заради това мнозина, наричащи себе си вярващи, но които проявяват недостатъчно усърдие по въпросите на своя духовен живот, вярата им почти не се проявява, а познанията им за истината е почти незначителна. Те не искат да се откажат от собственото си „аз” и със съкрушени сърца да се смирят пред Бог, и дълго, настойчиво да се молят за получаване на благословения; затова няма да получат Божиите благословения. За да остане вярата ни жива по времето на скръбта, необходимо е да я упражняваме всеки ден. Тези, които сега не предприемат сериозни усилия и не проявят настойчивост във вярата, ще бъдат съвършено неготови в дена на скръбта.
Силната вяра на Яков победи. Той силно държа Ангела дотогава, докато не получи желаното благословение и уверение, че греховете му са простени. И тогава, вместо името Яков, което значи „лъжец”, беше му дадено ново име – Израил, което значи „княз Божи”. „А Яков попита, като рече: Кажи ми, моля, Твоето име. А Той рече: Защо питаш за Моето име? И благослови го там. И Яков наименува мястото Фануил (Божието лице). Защото, думаше той, видях Бога лице в лице и животът ми беше опазен”. Не някой, а сам Исус Христос беше цялата нощ с Яков и точно с Него Яков се бори, и крепко държа, докато не го благослови.
Не одобрявайки ни една невярна постъпка, извършена от Яков, Господ чу неговите настойчиви молби и промени намерението на Исав. Животът на Яков беше пълен със съмнения, затруднение и угризения на съвестта заради миналото му, чак до отчаяната му борба с Ангела, когато получи доказателство, че Бог е простил всичките му грехове.
„Да, бори се с Ангела и преодоля с плач и молба към Него. Бог го намери във Ветил и там говори с нас. Да! Йеова, Бог на силите, Чието паметно име е Йеова” (Осия 12:4, 5).
С въоръжен отряд, Исав бързо напредваше срещу Яков, с намерение да го убие. Но в нощта, когато Яков се бореше с Ангела, друг ангел беше изпратен, за да докосне сърцето на Исав. На сън пред Исав му показа брат му, намиращ се вече двадесет години в чужбина, далеч от бащиния си дом, със страх за живота си. Исав видя как скърбеше неговото сърце, когато научи за смъртта на майка си, видя покорността и смирението на Яков, а също и Божии ангели около него. На сън Исав видя още, че когато те щяха да се срещнат, той нямаше да има и най-малко намерение да причини зло на брата си. Събуждайки се, Исав разказа своя сън на четиристотинте войни, които го придружаваха и ги предупреди, никой от тях да не причини зло на Яков, защото с него беше Богът на баща им; и когато те се срещнеха, никой от тях не трябваше да му навреди. „След това, като повдигна Яков очи, видя, и ето, Исав идеше, и с него четиристотин мъже… А сам той замина пред тях и поклони се до земята седем пъти, догде не стигна при брата си. И Исав се завтече да го посрещне, прегърна го, падна на врат му и го целуна; и те заплакаха”. Яков помоли Исав да приеме неговия дар, който Исав отказваше да вземе, но Яков продължи да го уговаря: „Приеми, моля, подаръка ми, който ти е донесен, защото Бог е постъпил благо към мен, та имам всичко. И като настояваше, той го прие”.
Нагледен урок
Яков и Исав представляват два типа хора: Яков – праведните, а Исав – нечестивите. Отчаянието на Яков, когато научи, че брат му идваше с четиристотин въоръжени мъже срещу него, може да се сравни с безпокойството на праведните, когато ще излезе смъртният декрет, непосредствено преди Второто пришествие на Господ. Когато нечестивите се съберат срещу праведните и ги обкръжат от всички страни, праведните ще изпитват силно душевно страдание, понеже, подобно на Яков, те няма да виждат избавление от смъртта. Ангелът, за Когото той здраво се държеше, се бори с него през цялата нощ. Така и праведните, в тревожно и мъчително време ще се борят в молитва с Бога, подобно на Яков. В отчаянието си Яков вика към Бог цяла нощ, умолявайки Го, да го избави от ръката на Исав. В душевна агония, ден и нощ, праведните ще умиляват Бог да ги избави от ръцете на нечестивите, които ще ги обкръжават от всички страни.
Яков изповяда греховете си: „Не съм достоен и за най-малката от всичките милости и от всичката вярност, която Си показал на слугата си” (Бит. 32:10). Когато скръб постигне праведните, те дълбоко ще усетят своята нищожност и със сълзи на очи ще я изповядат; подобно на Яков, те ще молят Бога в името на Христос за помощ, обещана на слабия и зависим от Него, намиращ се в безнадеждно положение, и каещ се грешник. В отчаянието си Яков здраво държеше Ангела и не го пускаше. Когато го умоляваше със сълзи на очи, Ангелът му напомни всичките минали грехове и се опитваше да се отскубне, за да го изпита. Така и праведните по време на скръб ще бъдат изпитани, за да проявят в сила вярата си, с упорство и непоколебима увереност в силата Божия, която може да ги спаси.
Бог нямаше да отхвърли Яков. Яков знаеше, че Бог е милостив и викаше към Неговата милост. Той говореше в скръб, преживявайки своите прегрешенията и в разкаяние настоятелно се молеше Бог да го избави от ръката на Исав. Това продължи цяла нощ. При споменаването на миналите грехове, го завладяваше отчаяние. Той знаеше, че или трябва да получи помощ от Бога, или трябва да умре. Затова Яков здраво държеше Ангела и настояваше на молбата си; с отчаяно сърце умоляваше Ангела да го благослови, докато накрая не Го надви.
Така ще бъде и с праведните. Когато пред очите им отново оживеят събитията от миналия им живот, техните надежди почти ще угаснат. Но когато осъзнаят, че се решава въпроса за техните смърт или живот, ще се обърнат към Бог с гореща молитва, молейки Го да им прости всичките грехове, за които сега се разкайват със смирени сърца. Праведните ще си спомнят Божието обещание, записано в Исая 27:5. „… нека се хване за силата Ми, за да се примири с Мене. Да, нека се примири с Мене”. Техните настойчиви молитви ще бъдат възнасяни към Бог денем и нощем. Бог не би чул молитвата на Яков и не би спасил милостиво живота му, ако той не беше се разкаял, че посредством лъжа беше получил благословението от баща си.
Така и праведните, подобно на Яков, проявявайки непреклонна вяра и твърда решимост, не ще се отрекат от Бог. Те ще чувстват своята нищожност, докато у тях не останат неизповядани грехове. Ако у тях останеха неизповядани и непокаяни грехове, които са изплували в съзнанието им в това време, когато са ги мъчили страх и душевна скръб, ще ги завладее отчаяние от пълната им греховност и несъвършенство. Разочарование би сломило искрената им вяра и те не биха имали вече достатъчна увереност в необходимостта, настойчиво да се молят на Бог за спасение. Драгоценните мигове биха били пропилени, при осъзнаването на скритите им грехове и в оплакването на безнадеждното им положение.
Време на изпитание – това е времето, предоставено на всички хора за приготовление за деня на Божия съд. За този, който пренебрегва това време и не обръща внимание на предупрежденията, дадени от Бог, няма да има оправдание. Горещата и упорита борба на Яков с Ангела е пример за всички християни. Той удържа победата, защото беше изпълнен с решителност и настойчивост.
Всички, които като Яков ожидат Божието благословение и подобно на него неотстъпно и твърдо се държат за обещанията на Всевишния, ще се сдобият с успех. Заради това мнозина, наричащи себе си вярващи, но които проявяват недостатъчно усърдие по въпросите на своя духовен живот, вярата им почти не се проявява, а познанията им за истината е почти незначителна. Те не искат да се откажат от собственото си „аз” и със съкрушени сърца да се смирят пред Бог, и дълго, настойчиво да се молят за получаване на благословения; затова няма да получат Божиите благословения. За да остане вярата ни жива по времето на скръбта, необходимо е да я упражняваме всеки ден. Тези, които сега не предприемат сериозни усилия и не проявят настойчивост във вярата, ще бъдат съвършено неготови в дена на скръбта.
RSS Feed
