История на изкуплението - Петнадесета глава

                                                Глава 15
                                       Изява на Божията сила
                                                            (Изход 5:1-12:28)

Много години синовете израилеви се намираха в робство. Някога в Египет бяха влезли няколко семейства, сега бяха станали голямо множество. И бидейки обкръжени от идолопоклонство, много от тях бяха изгубили знанието си за истинския Бог и бяха забравили Неговия закон. Бяха станали като египтяните поклонници на слънцето, луната и звездите, а също на животни и изваяни.

Всичко обкръжаващо ги беше пресметнато така, че те да забравят за живия Бог. Но сред евреите останаха не малко и такива, които пазеха знанието за истинския и жив Бог, Създателят на небето и земята. С огорчение те гледаха, как техните деца всеки ден наблюдаваха и даже участваха в мерзостите на езичниците, сред които живееха, покланяйки се на египетските идоли от дърво и камък, и принасяха жертви на безчувствените изваяни. Верните израилтяни скърбяха и в отчаянието си викаха към Бога, умолявайки Го да ги избави от египетското робство, и да ги изведе оттам, където бяха обградени от идолопоклонство и развращаващо влияние, обкръжаващо ги от всички страни.

---

Но и много евреи считаха, че щеше да е по-добре да останеха в робството, отколкото да тръгнат за друга страна и по пътя да се сблъскат с трудности, неминуеми за такова пътешествие. Затова Господ не ги освободи след първите чудеса и знамения, показани на фараона. Той така управляваше събитията, че тираничният дух на фараона да се прояви най-пълно; изявявайки великата Си сила пред египтяните и пред Своя народ, Той се стремеше, доколкото беше възможно, по-скоро да напуснат Египет и да започнат служба на живия Бог.

Въпреки че много израилтяни се бяха поддали на ширещото се идолопоклонство, все пак, верните на Бог отстояваха непоколебимо. Те не скриваха убежденията си и открито признаваха пред египтяните, че служеха на истинския и жив Бог. Привеждаха доказателства за съществуването на Бог, напомняха им факти от историята, започвайки от сътворението на света. Египтяните имаха прекрасната възможност да се запознаят с вярата на евреите и живия Бог, но бидейки идолопоклонници, се стараеха да подлъжат верните на истинския Бог, и се ядосваха, когато нито заплахите, нито наградите, ни жестокото отношение имаха успех.

Последните два фараона се отличаваха с особен деспотизъм и се отнасяха жестоко към евреите. Израилевите старейшини се опитваха да обновят угасващата вяра на евреите, напомняйки им за обещанията, дадени на Авраам и за пророческите думи на Йосиф, относно освобождението от Египет, казани преди смъртта му, но много гледаха на печалното си положение, и не се надяваха на нищо.

                                              Израел, под влияние на обкръжението


Египтяните, чувайки за надеждите на израелтяните, се надсмиваха над мечтите им за избавление и с презрителна насмешка се отнасяха към силата на техния Бог. Посочвайки им тяхното положение, те казваха, че евреите са само жалки роби и ако техният Бог беше така справедлив, и милостив, и владееше по-голяма сила, отколкото египетските богове, защо не ги освобождаваше? Защо не показваше величието и силата Си, и не ги извеждаше?

При това египтяните посочваха на израилтяните своя народ, покланящ се на тези богове, които му харесваха и които израилтяните наричаха лъжебогове. Египетският народ превъзнасяше своите идоли, смятайки, че те съдействаха за неговия разцвет; даваха му храна, дрехи и големи богатства, че бяха предали израилтяните в техните ръце, и ги бяха направили техни роби, които сега египтяните можеха да потискат, и даже да ги лишават от живота им; и следователно, те, евреите, не можеха да се наричат истински народ. Даже само мисълта, че някога евреите щяха да бъдат освободени от робството, ги караше да се усмихват.

Като се биеше в гърдите, фараона заяви, че му се иска да види как евреите щяха да се освободят от ръката му. Това лишаваше от надежда много еврейски синове. Струваше им се, че щеше да стане така, както казваха фараона и неговите съветници. Израилтяните виждаха, че към тях се отнасяха като към роби и когато надзирателите, и управниците им ги потискаха, те трябваше безропотно да понасят всичко. Децата им, момчетата, бяха следени и ги убиваха, а целият им живот беше непосилно тежък, но те продължаваха да вярват в небесния Бог и да Му Се покланят.

Съпоставяйки състоянието си със състоянието на египтяните, евреите мъдруваха, че въобще не можеха да вярват в съществуването на живия Бог, имащ власт да спасява или погубва. Някои от египтяните се покланяха на идоли, изваяни от дърво или камък, а други – на слънцето, луната и звездите, и все пак процъфтяваха и бяха богати. Някои от евреите мислеха, че ако техният Бог беше жив и по-висш от всичките богове, Той не би ги оставил в робство при идолопоклонниците. Верните Божии слуги разбираха, че Бог беше допуснал египетското робство именно защото евреите, като народ, не пазеха верността си към Него и бяха склонни да встъпват в брачни съюзи с други народи, но скоро Бог щеше да ги изведе от Египет, и щеше да унищожи гнетящото ги иго.

Времето настъпи и Бог отговори на молитвите на Своя угнетен народ, изведе го от Египет, изяви Своята мощ с такава сила, че много египтяни бяха принудени да признаят, че Бога на евреите, Когото бяха презирали, е по-горен от техните езически богове. Сега Всемогъщият ги наказваше, че те се бяха покланяли на идоли и гордо се бяха хвалили с милостта, несъмнено оказана им, от техните безчувствени божества. Бог беше прославил името Си пред хората, за да можеха и другите народи да чуят за Неговата сила, а сега и да видят Неговата мощ. Израилевият народ, виждайки със собствените си очи чудните дела, трябваше изцяло да се отвърне от идолопоклонството, за да Му се покланя с чисти сърца.

Избавяйки Израел от Египет, Бог отчетливо явяваше пред всичките египтяни, невиждана досега милост към Своя народ. Щом нищо друго не можеше да убеди фараона, Той счете за нужно да извърши съд над тях, за да можеше от този печален опит египетският монарх да познае, че силата на Всемогъщия превъзхождаше всички други сили. За да бъде Неговото име провъзгласено по всичката земя, Той даде нагледни доказателства за Своята Божествена сила и справедливост към всички народи. По Божий промисъл тези чудеса трябваше да укрепят вярата на Израилевия народ, за да можеха Израилевите потомци неотклонно да се покланят само на Този, Който вършеше всичко по Своята милост към тях.

След като фараона заповяда израилтяните сами да се снабдяват със слама за приготвянето на кирпич, Моисей му заяви, че Бог, Когото той, фараона, несъмнено не познава, му заповядва да отстъпи пред Неговите изисквания и да признае Неговата власт като Господар над всички.

                                                                        Язвите

Чудното превръщане на жезъла в змия и водата в реката на кръв, не трогнаха ожесточеното сърце на фараона, а само увеличиха неговата ненавист към израилтяните. Извършеното от магьосниците го наведе на мисли, че тези чудеса бяха извършени с помощта на магии, но безчислените доказателства свидетелстваха обратното; сама по себе си, язвата с нашествието на жабите беше спряна само заради молитвите на Моисей. Бог можеше да ги унищожи и превърне в прах само за миг, но Той не направи това, за да не рече фараон, че това беше станало благодарение на магически баяния, каквито можеха да направят и магьосниците. Жабите измряха, а после египтяните ги събираха на камари. Всички видяха тези трупове, които се разлагаха, отравяйки въздуха. По такъв начин фараона и целият народ на Египет получиха доказателство, което не бяха в състояние да опровергаят; на всички стана ясно, че това не беше магьосничество, а съд, извършен от небесния Бог.

Магьосниците не успяха да направят въшки след Моисей. Господ не го позволи, за да не помислят самите магьосници или египтяни, че и те могат да произведат такава язва. Този път за неверието на фараона нямаше извинение. Господ принуди даже магьосниците да признаят, че „това е пръст Божи”.

Непосредствено след тази язва над египетската земя надвиснаха облаци от рояци мухи. Но това не бяха от онези мухи, които безобидно досаждат в топлото време на годината; мухите, докарани от Бог в Египет, бяха огромни и отровни. Тяхното ухапване причиняваше мъчителна болка на животни и хора. Бог беше отделил Своя народ от египтяните и ни една муха не се появи сред евреите.

После Господ докара на египетските животни мор, като в същото време опази животните на евреите – ни едно от еврейските животни не умря.

Подир тази язва по кожата на хората и домашните животни се появиха гнойни цирки, и даже египетските магьосници не успаха да се опазят от тази язва. После Господ изпрати над Египет град, размесен с огън, съпроводен с гърмове и светкавични мълнии. Времето на всяка язва се съобщаваше предварително, за да не можеше да се обясни появата й със случайност. Господ доказваше на египтяните, че цялата земя се намираше под властта на живия Бог, Бога на евреите – град, гръм и буря бяха подчинени на Неговия глас. Фараонът, горделивият цар, попитал веднъж насмешливо: „Кой е Йехова, та да послушам гласа Му и да пусна Израиля?”, сега се смири и призна: „Тоя път съгреших; Господ е праведен, а аз и людете ми сме нечестиви”. Той помоли Моисей да ходатайства пред Бога, за да прекрати ужасните гръмотевични тътнежи и светкавични мълнии.

После Господ изпрати над Египет следващата язва – скакалци. Фараонът предпочете това наказание, пред покорството пред Бог. Не изпитвайки ни най-малко угризение на съвестта, той наблюдаваше как над неговото царство се извършваха тези страшни, свръхестествени Божии съдби. След това Бог докара над Египет тъмнина. Хората не само че се лиши от светлина, но и въздухът стана толкова тежък, че беше даже трудно да се диша; но на земята, където живееха евреите, въздухът беше, както винаги, чист и в техните жилища беше светло.

Още една ужасна язва докара Бог над Египет; тя беше още по-жестока от предшестващите. Само царят и езическите жреци се бяха противопоставили на последната молба на Моисей. Народът на Египет искаше да се позволи на евреите да напуснат страната. Моисей предупреди фараона и народа на Египет, а също и израилтяните, за последната язва и нейните последствия. В нощта, която стана за египтяните толкова ужасна, а за Божия народ - избавителна, беше установен тържественият обред Пасха.

Твърде тежко беше за египетския фараон и гордия езически народ да отстъпят пред изискванията на небесния Бог. Фараонът много дълго не се решаваше да пусне евреите. Във време на ужасните бедствия, постигащи неговата страна, той се беше съгласил на няколко отстъпки, но когато бедствието биваше отстранявано, той се отказваше от обещанието си. По този начин язвите една след друга се сгромолясваха върху Египет и фараонът отстъпваше не повече от това, на което го принуждаваха страните, застигнати от ужасното наказание на Божия гняв. Фараонът продължи да упорства в съпротивата си срещу Бог даже тогава, когато цял Египет беше разрушен.

Моисей и Аарон всеки път предупреждаваха фараона преди изливането на всяка язва за нейния характер, и за последствията, до които щеше да доведе неговият отказ, да пусне Израилевия народ. И всеки път той виждаше, че всичко се случваше точно така, както го предупреждаваха, и въпреки това, не се съгласяваше да ги пусне. Отначало им позволи да принесат жертвоприношенията на Бога Си в египетската земя; после, когато цял Египет почувства над себе си Божия гняв, той им позволи да излязат от Египет - но само мъжете. След това, когато Египет беше унищожен от скакалците, той се съгласи да пусне с тях жените и децата, а животните - да оставят в Египет. Тогава Моисей каза на фараона, че Божий ангел щеше да убие всяко египетско първородно.

Всяка следваща язва беше по-страшна и по-сурова в сравнение с предишната, но последната беше значително по-ужасна от предните. Гордият цар негодуваше и не се смиряваше. Когато египтяните наблюдаваха как щателно израилтяните се готвеха за тази ужасна нощ, как маркираха дървените вертикални греди на вратите и горните прагове на домовете си, те презрително се смееха.