Глава 14
Децата на Израел
(Битие 37; 39; 41-48; Изход 1-4)
Йосиф се вслушваше в наставленията на баща си и се боеше от Господа. Беше по-послушен към праведното учение на своя баща, отколкото братята му. Ценеше високо тези наставления и в чистотата на сърцето си обичаше да се покорява на Бога. Огорчаваше го недостойното поведение на този или онзи от братята му и смирено ги умоляваше да живеят праведен живот, и да оставят нечестивите си постъпки. Но с това Йосиф само настройваше братята си против себе си. Отвращението му от греха беше станало толкова голямо, че той вече не можеше да търпи как неговите братя грешат против Бога. Разказа на баща си за своето безпокойство, надявайки се, че неговият авторитет може благотворно да им повлияе. Но това изобличение още повече озлоби и настрои братята срещу Йосиф. Те видяха как баща им силно обича Йосиф и в сърцата им се настани ревност, прерастваща в ненавист; и в накрая решиха да го убият.
Божи ангел във видение откри на Йосиф бъдещето, което той наивно разказа на братята си: „Ето, ние връзвахме снопи на полето; и ето, моят сноп стана и се изправи; и ето, вашите снопове се наредиха наоколо, и се поклониха на моя сноп. А братята му рекоха: Ти цар ли ще станеш над нас? Или господар ще ни станеш? И намразиха го още повече, заради сънищата му, и поради думите му. А той видя още и друг сън и го разказа на братята си, казвайки: Ето, видях още един сън, че ето, слънцето и луната, и единадесет звезди ми се поклониха. Но когато разказа това на баща си и на братята си, смъмри го баща му, като каза: Какъв е тоя сън, що си видял? Дали наистина аз и майка ти, и братята ти ще дойдем да ти се поклоним до земята? И завидяха му братята му; а баща му спазваше тия думи в паметта си”.
Децата на Израел
(Битие 37; 39; 41-48; Изход 1-4)
Йосиф се вслушваше в наставленията на баща си и се боеше от Господа. Беше по-послушен към праведното учение на своя баща, отколкото братята му. Ценеше високо тези наставления и в чистотата на сърцето си обичаше да се покорява на Бога. Огорчаваше го недостойното поведение на този или онзи от братята му и смирено ги умоляваше да живеят праведен живот, и да оставят нечестивите си постъпки. Но с това Йосиф само настройваше братята си против себе си. Отвращението му от греха беше станало толкова голямо, че той вече не можеше да търпи как неговите братя грешат против Бога. Разказа на баща си за своето безпокойство, надявайки се, че неговият авторитет може благотворно да им повлияе. Но това изобличение още повече озлоби и настрои братята срещу Йосиф. Те видяха как баща им силно обича Йосиф и в сърцата им се настани ревност, прерастваща в ненавист; и в накрая решиха да го убият.
Божи ангел във видение откри на Йосиф бъдещето, което той наивно разказа на братята си: „Ето, ние връзвахме снопи на полето; и ето, моят сноп стана и се изправи; и ето, вашите снопове се наредиха наоколо, и се поклониха на моя сноп. А братята му рекоха: Ти цар ли ще станеш над нас? Или господар ще ни станеш? И намразиха го още повече, заради сънищата му, и поради думите му. А той видя още и друг сън и го разказа на братята си, казвайки: Ето, видях още един сън, че ето, слънцето и луната, и единадесет звезди ми се поклониха. Но когато разказа това на баща си и на братята си, смъмри го баща му, като каза: Какъв е тоя сън, що си видял? Дали наистина аз и майка ти, и братята ти ще дойдем да ти се поклоним до земята? И завидяха му братята му; а баща му спазваше тия думи в паметта си”.
Йосиф в Египет
Когато беше предоставен удобен случай, братята на Йосиф решиха да го убият, за да не се издигне над тях, но като поразмислиха, накрая се съгласиха да го продадат в робство. По тяхно мнение, от робството, той повече нямаше да може да ги безпокои със сънищата си и нямаше да има и най-малката възможност, да се вмъкне в живота им. Но Господ използва точно този техен план, за да осъществи това, което те се стремяха да избегнат, т. е. господството им над тях.
Бог не остави Йосиф по пътя за Египет. Ангел подготвяше пред него пътя в Египет и се грижеше за него от първия ден на пребиваването му. Купи го египтянинът Петефрий, царедворец, началник на охраната на фараона. Господ беше с Йосиф и му помагаше да преуспява. И Господ предразположи сърцето на господаря му, и той повери на Йосиф да управлява всичкото му имущество. „Петефрий остави всичко, що имаше, в Йосифовата ръка и освен хляба, що ядеше, не знаеше нищо за своето имане”, понеже за евреина беше мерзост да приготвя храната на египтянина.
Когато жената на Петефрий изкушаваше Йосиф да се отклони от правия път и да наруши Божия закон, а също да измени на господаря си, той твърди й се съпротиви, и с отговорите си показа облагородяващата сила на страха Божи. След всичко казано й за голямото доверие, което му беше оказал господарят му, той възкликна: „Как, прочее, да сторя аз това голямо зло и да съгреша Богу?”. Никакви уговорки и заплахи не можеха да го убедят да отстъпи от правия път и да пренебрегне Божия закон. И тогава тя лъжливо обвини Йосиф, и му преписа вина за гнусно престъпление, което той не беше извършил. Даже в такава ситуация Йосиф не се потопи в отчаяние. Съзнавайки своята правота, той продължи да се доверява на Бога. И Бог, Който през цялото време го подкрепяше, не го изостави и този път. Вързаха Йосиф и го хвърлиха в мрачна тъмница. Но Всемогъщият превърна и това нещастие в благословение. Той дари на Йосиф благоволение в очите на тъмничния началник и скоро затворниците попаднаха под неговото разпореждане.
Тук виждаме пример за всички поколения, живеещи на земята. Въпреки че всички могат да се окажат пред всевъзможни изкушения, всеки трябва да знае, че помощта върви редом с него и ако не устои, то е само по негова вина. Бог винаги ще е наша помощ, а Неговият Дух – наш щит. Въпреки че от всички страни могат да ни заобикалят най-сурови изкушение, ние винаги имаме Източник, от Който можем да черпим сила, да им се съпротивим.
Нравствените принципи на Йосиф бяха подложени на сериозно изпитание. Да се устои пред такова изкушение е твърде трудно и много хора обикновено се поддават, и падат. Но Йосиф твърдо и уверено се противопоставяше на всичко. Наложи се да пострада за своята порядъчност и целомъдрие, тъй като жената на Петефрий, опитвайки се да го подлъже, му отмъсти за неговата честност, която не успя да пречупи. Тя безсрамно обвини Йосиф в отвратително престъпление и съдейства да го хвърлят в тъмницата. Йосиф повери репутацията и бъдещето си в Божиите ръце. И въпреки страданията, това безчестие, както по-късно се изясни, му помогна да заеме важно положение. Бог стабилно пазеше неговата репутацията, която безсрамната клеветница се беше опитала да очерни. Но дойде определеното от Бога време и името на Йосиф отново беше възстановено. Даже затвора Бог беше направил за него стъпало към изкачването. Почтеността никога не остава без награда. Щитът, предпазващ сърцето на Йосиф, беше страха от Господ, благодарение на който, той винаги оставаше честен и справедлив пред господарите си и верен на Бог.
Въпреки че Йосиф беше издигнат до положението на владетел над всички държави и от там той никога не забрави Бога. Помнеше, че беше странник в чужда земя, далеч от баща и братя, причинили му толкова много огорчения; но Йосиф твърдо вярваше, че Божията ръка беше управлявала неговия живот и че именно Бог беше го възвисил на тази, толкова важна в египетската държава, длъжност. Чувствайки своята постоянна зависимост от Бог, той честно изпълняваше задълженията си като владетел над египетската земя.
Йосиф „ходеше по Бога”. Никакви уговорки или заплахи никога не го убедиха да кривне от правия път и да наруши Божия закон. Неговото самообладание, непоколебимата му вярност и търпение в тежките минути на изпитание, са запечатани на страниците на Свещеното писание, като образец за всички следващи поколения. Когато братята осъзнаха престъплението си, Йосиф великодушно им прости, показвайки им с тази благородна постъпка, че той не беше злопаметен поради техните обиди и жестокост в миналото.
Дни на разцвет
Децата на Израел не бяха роби. Те никога не бяха продавали своите животни, своите земи и самите себе си на фараона за храна, както това правеха много египтяни.
Благодарение на това, че Йосиф заемаше толкова високо положение в двора, на израелтяните беше дадена за владеене земя, където те свободно се заселиха и пасяха стадата си от овце и едър рогат добитък. Фараон високо оценяваше мъдростта на своя управител, разпореждайки се с всичките дела на държавата, но повече от всичко го уважаваше за това, че Йосиф беше подготвил страната за дългите години на глад, които настанаха в египетската земя. Той чувстваше, че процъфтяването на цял Египет се дължеше на мъдрото управление на Йосиф и в знак на благодарност, фараонът каза на Йосиф: „Египетската земя е пред тебе; настани баща си и братята си на най-доброто място от земята; нека живеят в Гесенската земя. И ако знаеш, че някои от тях са способни мъже, постави ги надзиратели над моя добитък. (…) Тогава Йосиф настани баща си и братята си, като им даде собственост в Египетската земя, в Рамесийската земя, според както заповяда фараон. И Йосиф хранеше баща си и братята си, и целия си бащин дом с хляб, според големината на челядите им”.
От бащата и братята на Йосиф фараонът не изискваше никакви данъци и позволи на Йосиф да ги снабдява обилно с храна. Фараонът каза на своите князе: „Нима не сме задължени на Бога на Йосиф и лично на него, че имаме такива огромни запаси храна? Нали благодарение на неговата мъдрост днес ние живеем в такова изобилие, във време, когато хората от съседните страни умират от глад? Неговото невероятно управление над страната обогати всички страни”.
„И умря Йосиф, всичките му братя и цялото онова поколение. А потомците на Израеля се наплодиха и размножиха, увеличиха се и толкова много се засилиха, щото земята се напълни от тях. Тогава над Египет се възцари нов цар, който не познаваше Йосифа. И той рече на людете си: Вижте тия люде, израелтяните, са по-много и по-силни от нас; елате да постъпим разумно спрямо тях, за да не се размножават, да не би в случай на война да се съединят и те с неприятелите ни, та да воюват против нас, и си отидат из земята”.
Потисничество
Новият фараон на Египет разбираше, че евреите носят голяма полза на държавата. Много от тях бяха сръчни и разумни работници и той не искаше да изгуби труда им. Реши да изравни потомците на Израел с робите, продали стадата и земите си на царя. „Затова поставиха над тях настойници, които да ги измъчват с тежък труд; и те съзидаха на фараона Питом и Рамесий, градове за житници. Но колкото повече ги измъчваха, толкова повече те се размножаваха и разширяваха, така че египтяните се отвращаваха от израелтяните. Затова египтяните порабощяваха жестоко израелтяните; огорчаваха живота им с тежка работа, да правят кал и кирпичи и да вършат всякакъв вид полска работа; всичките работи, с които ги порабощяваха, бяха твърде тежки”.
Египтяните принуждаваха израелевите жени да работят на полето като робини. Но при все това, числеността на израелевите потомци не намаляваше. Когато фараонът и неговите управители видяха, че евреите се размножаваха все повече и повече, посъветваха се помежду си, и решиха да ги заставят всеки ден да изпълняват дадена норма. Те мислеха да подчинят израелтяните с тежък физически труд, защото бяха недоволни поради това, че не можеха да преустановят численият им ръст и да съкрушат независимият им дух.
Несполучливите опити докараха египтяните до ярост и те прибягнаха към по-жестоки мерки – фараонът заповяда да убиват всяко новородено момче. Сам дяволът беше автор на това злодейство. Той знаеше, че от средите на евреите трябваше да се роди избавител, който да ги освободи от робския гнет. Надяваше се, че ако му се удадеше да убеди фараона да убива новородените момченца, Божият замисъл щеше да бъде провален. Но жените, израждащи децата, се бояха от Бога и не изпълняваха нарежданията на фараона. Повиканите баби не се осмеляваха да убиват еврейските деца, заради което Бог ги възнагради. Когато съобщиха на фараона, че неговите заповеди не се изпълняват, той предприе още по-жестоки и стигащи твърде далеч мерки. Новата заповед беше абсолютно категорична; заповяда на всички египтяни строго да наблюдават евреите, казвайки: „Всеки син, който се роди на евреите, хвърляйте го в Нил, а всяка дъщеря оставяйте жива”.
Моисей
Моисей беше роден по времето, когато жестокият указ беше в силата си. Майка му Йохаведа го криеше, доколкото можеше, а после изплете неголяма кошница от тръстика, насмоли я, за да не прониква водата в този малък ковчег и го остави при брега на реката. Мариам, по-голямата сестра на Моисей, трябваше скришом, често спирайки, да се разхожда край реката, с престорено безразличие. Тревожейки се в душата си, тя наблюдаваше какво ще се случи с малкия й брат. Ангелите също наблюдаваха никой да не навреди на безпомощното новородено, което неговата любяща майка беше положила в кошница, поверявайки го на Бог и отправяйки към Него горещи молитви със сълзи на очи.
Тези ангели направляваха стъпките на фараоновата дъщеря, която, като искаше да се изкъпе в реката и отиде почти на същото място, където плуваше нищо не разбиращият малък пътешественик. Вниманието на принцесата беше привлечено от мъничкото странно корабче и тя изпрати една от слугините си да го донесе. Когато принцесата вдигна капака на тази уникална съдинка, тя вида прекрасно бебе. „И ето, малкото плачеше, и пожали го…”. Дъщерята на фараона разбра, че една любяща еврейска майка беше направила този малък необичаен кораб, за да запази живота на своя нежно обичан син и в същия час реши да го осинови. Мариам доближи до нея и я попита: „Да отида ли да ти повикам доилка от еврейките, за да ти дои детето? И фараоновата дъщеря рече: Иди”.
Мариам радостна изтича при майка си и разказвайки й щастливата новина, незабавно се върна с нея при фараоновата дъщеря. Тя предаде момчето на майката, заповяда й да го кърми и й обеща щедро възнаграждение за кърменето на собствения й син. С огромна благодарност Йохаведа пристъпи към изпълнението на това сега вече безопасно и щастливо поръчение. Тя вярваше, че само Бог беше съхранил живота на нейния малчуган. Оценявайки тази наистина уникална възможност сама да възпитава сина си, правеше всичко, за да порасне в страх и послушание към Бога. Тя наставляваше и учеше Моисей по-старателно, отколкото другите си деца, понеже чувстваше, че Всевишният беше запазил живота му за някакво особено велико дело. С гореща вяра в сърцето Йохаведа капка по капка вливаше в този малък разум Божествените истини, изпълвайки сърцето му със страх от Бога и любов към правдата и справедливостта. Горещо и настойчиво тя се молеше на Бог да съхрани сина й от каквото и да е разлагащо влияние. Тази майка учеше момчето си да коленичи и да се моли на живия Бог, тъй като само Той можеше го да чуе и помогне във всяка беда. Опитваше се да запечата в съзнанието му отвращение към идолопоклонството, знаейки, че скоро щеше да й бъде отнет и върнат на приемната му майка – царицата. А там, в двора на фараона, Моисей щеше да попадне под влиянието на съблазни, способни да го разубедят в съществуването на Твореца на небето и земята.
Но Моисей получи от родителите си такива наставления, които трябваше да укрепят неговия разум и да го обградят от надменността и разлагащото влияние на греха и гордостта, сред великолепието и разкоша на придворния живот. Той имаше бистър ум и разумно сърце; никога не забравяше благочестивите наставления, получени в ранната му младост. Йохаведа го беше възпитавала толкова време, доколкото беше възможно и когато Моисей достигна почти дванадесет години, наложи й се да се раздели с него, „и той стана син на фараоновата дъщеря”.
Сатана претърпя поражение. Подбуждайки фараона да убие всички новородени момчета, той се беше опитал да разруши Божия план и да унищожи този, на когото Бог щеше да поръча да избави Неговия народ. Стана така, че точно този указ, съгласно който еврейските деца ги очакваше смърт, Бог използва, за да направи Моисей член на царското семейство. Така се появи чудесната възможност да стане образован човек и да се подготви за осъществяването на Неговата мисия – да изведе израелевия народ от Египет.
Фараонът подготвяше приемния си внук за наследството на царския престол. Учеше го да командва египетските войски и да ги ръководи в битка. Войниците много обичаха и уважаваха Моисей, тъй като се показваше като изключително мъдър и умел пълководец. „И Моисей биде научен на всичката египетска мъдрост, и бе силен в слово и в дело” (Деян. 7:22). Египтяните видяха в лицето на Моисей забележителна личност.
Специална подготовка за ръководство
Ангели съобщиха на Моисей, че Бог беше го избрал да избави от робство децата на Израел. Съобщиха и на старейшините на израелевия народ, че беше дошло времето за избавление на техния народ и Моисей щеше да бъде човека, чрез когото Бог щеше да осъществи това. Бъдещият водач предполагаше, че децата на Израел щяха да бъдат освободени от робство в резултат на въстание и че той трябваше да оглави еврейската войска, за да поведе война против египетската армия, и да освободи братята си от робство. Разсъждавайки по този начин, Моисей сдържаше чувствата си към приемната си майка и фараона, да не би привързаността му към тях да му попречат при изпълнение на Божията воля.
Бог опази Моисей от заобиколилото го оскверняващото езическото влияние. Принципите на истината, възприети в ранната му младост от богобоязливите родители, се бяха запечатали завинаги в паметта му. И точно когато Моисей повече от всичко се нуждаеше от защита от разлагащото душата влияние на придворния живот, уроците от младостта донесоха своите плодове. Страха от Бога никога не го напусна. Той така силно обичаше братята си и така искрено благоговееше пред еврейската религия, че даже заради обещания престол не скриваше произхода си.
Бидейки вече четиридесетгодишен, „излезе при братята си и гледаше теглилата им. И видя някой си египтянин, че биеше един евреин, един от братята му; и като поразгледа насам натам и видя, че нямаше никой, уби египтянина, и скри го в пясъка. Излезе и на другия ден, и ето, двама евреи се спречкаха; и каза на единия: Защо биеш брата си? А той рече: Кой те постави началник и съдия над нас? Искаш ли и мене да убиеш, както уби египтянина? Тогава Моисей се уплаши и си каза: Явно, че това нещо стана известно. А като чу това фараон, търсеше случай да убие Моисея; но Моисей побягна от фараоновото присъствие и засели се в Мадиамската земя”. Бог показваше пътя на Моисей и сред пустинята той намери пристанище в дома на Йотор - човек, който се покланяше на живия Бог. Йотор беше овчар и едновременно свещеник. Дъщерите му се грижеха за стадата на баща си. Скоро тези стада попаднаха под надзора и попечителството на Мойсей, който се беше оженил за една от дъщерите на Йотор и остана в Мадиамската пустиня четиридесет години. Мойсей беше избързал доста, убивайки египтянина. Мислеше, че израелевият народ веднага щеше да разбере, че особеното Божие провидение го е избрало да ги избави. Но Бог възнамеряваше да изведе децата на Израел от Египет не по военен път, както предполагаше Моисей, а чрез Своята могъща сила, за да принадлежи славата само Нему. За осъществяването на плана Си, Бог се възползва от постъпката на Моисей. В Своето провидение Всемогъщият настани Моисей в царско семейство, където беше получил всестранно образование; но още не беше готов за предназначеното му от Бога велико дело. Моисей не можеше да остави двора на фараона с всичките му привилегии, дадени му като царски внук и веднага да се залови за осъществяване на особеното дело, поръчано му от Бог. Беше му необходимо време, за да придобие опит и да премине през школата на трудностите и лишенията. Във времето, когато живееше в уединение, Господ изпрати при него ангели и му даде особени наставления относно бъдещето. Там, в пустинята, се научи в пълна мярка на самообладание и смирение. Грижейки се за стадата на Йотор и смирено изпълнявайки своите скромни задължения, Моисей се приготвяше да стане духовен пастир на Божието стадо, народа на Израел.
Веднъж, когато Моисей пасеше стадата в пустинята и приближи Божията планина Хорив, „ангел Господен му се яви в огнен пламък изсред една къпина. (…) И рече Господ: Наистина видях злостраданието на Моите люде, които са в Египет и чух вика им поради настойниците им; защото познах неволите им. (…) И ето сега вика на израелтяните стигна до Мене; още видях притеснението, с което ги притесняват египтяните. Ела, прочее сега и ще те изпратя при фараон, за да извадиш людете ми, израелтяните, от Египет”.
Беше дошло времето, когато се наложи Моисей, по Божия воля, да вземе в ръката си вместо пастирската тояга, Божия жезъл, чрез който Бог щеше да изяви силата Си в съвършени знамения и чудеса, за освобождението на Своя народ от робство, и щеше да го защити от преследващите го врагове.
Моисей се съгласи да изпълни поръчението. Той посети тъста си и получи неговото съгласие, заедно със семейството си да се върне в Египет. Но не се осмели да каже на Йотор какво Бог му беше заповядал да каже на фараона, иначе Йотор не би позволил жена му и децата му да го съпроводят в това опасно дело. Бог укрепваше Моисей и премахваше всякакъв страх, казвайки: „Иди, върни се в Египет, защото измряха всички ония, които искаха живота ти”.
Когато беше предоставен удобен случай, братята на Йосиф решиха да го убият, за да не се издигне над тях, но като поразмислиха, накрая се съгласиха да го продадат в робство. По тяхно мнение, от робството, той повече нямаше да може да ги безпокои със сънищата си и нямаше да има и най-малката възможност, да се вмъкне в живота им. Но Господ използва точно този техен план, за да осъществи това, което те се стремяха да избегнат, т. е. господството им над тях.
Бог не остави Йосиф по пътя за Египет. Ангел подготвяше пред него пътя в Египет и се грижеше за него от първия ден на пребиваването му. Купи го египтянинът Петефрий, царедворец, началник на охраната на фараона. Господ беше с Йосиф и му помагаше да преуспява. И Господ предразположи сърцето на господаря му, и той повери на Йосиф да управлява всичкото му имущество. „Петефрий остави всичко, що имаше, в Йосифовата ръка и освен хляба, що ядеше, не знаеше нищо за своето имане”, понеже за евреина беше мерзост да приготвя храната на египтянина.
Когато жената на Петефрий изкушаваше Йосиф да се отклони от правия път и да наруши Божия закон, а също да измени на господаря си, той твърди й се съпротиви, и с отговорите си показа облагородяващата сила на страха Божи. След всичко казано й за голямото доверие, което му беше оказал господарят му, той възкликна: „Как, прочее, да сторя аз това голямо зло и да съгреша Богу?”. Никакви уговорки и заплахи не можеха да го убедят да отстъпи от правия път и да пренебрегне Божия закон. И тогава тя лъжливо обвини Йосиф, и му преписа вина за гнусно престъпление, което той не беше извършил. Даже в такава ситуация Йосиф не се потопи в отчаяние. Съзнавайки своята правота, той продължи да се доверява на Бога. И Бог, Който през цялото време го подкрепяше, не го изостави и този път. Вързаха Йосиф и го хвърлиха в мрачна тъмница. Но Всемогъщият превърна и това нещастие в благословение. Той дари на Йосиф благоволение в очите на тъмничния началник и скоро затворниците попаднаха под неговото разпореждане.
Тук виждаме пример за всички поколения, живеещи на земята. Въпреки че всички могат да се окажат пред всевъзможни изкушения, всеки трябва да знае, че помощта върви редом с него и ако не устои, то е само по негова вина. Бог винаги ще е наша помощ, а Неговият Дух – наш щит. Въпреки че от всички страни могат да ни заобикалят най-сурови изкушение, ние винаги имаме Източник, от Който можем да черпим сила, да им се съпротивим.
Нравствените принципи на Йосиф бяха подложени на сериозно изпитание. Да се устои пред такова изкушение е твърде трудно и много хора обикновено се поддават, и падат. Но Йосиф твърдо и уверено се противопоставяше на всичко. Наложи се да пострада за своята порядъчност и целомъдрие, тъй като жената на Петефрий, опитвайки се да го подлъже, му отмъсти за неговата честност, която не успя да пречупи. Тя безсрамно обвини Йосиф в отвратително престъпление и съдейства да го хвърлят в тъмницата. Йосиф повери репутацията и бъдещето си в Божиите ръце. И въпреки страданията, това безчестие, както по-късно се изясни, му помогна да заеме важно положение. Бог стабилно пазеше неговата репутацията, която безсрамната клеветница се беше опитала да очерни. Но дойде определеното от Бога време и името на Йосиф отново беше възстановено. Даже затвора Бог беше направил за него стъпало към изкачването. Почтеността никога не остава без награда. Щитът, предпазващ сърцето на Йосиф, беше страха от Господ, благодарение на който, той винаги оставаше честен и справедлив пред господарите си и верен на Бог.
Въпреки че Йосиф беше издигнат до положението на владетел над всички държави и от там той никога не забрави Бога. Помнеше, че беше странник в чужда земя, далеч от баща и братя, причинили му толкова много огорчения; но Йосиф твърдо вярваше, че Божията ръка беше управлявала неговия живот и че именно Бог беше го възвисил на тази, толкова важна в египетската държава, длъжност. Чувствайки своята постоянна зависимост от Бог, той честно изпълняваше задълженията си като владетел над египетската земя.
Йосиф „ходеше по Бога”. Никакви уговорки или заплахи никога не го убедиха да кривне от правия път и да наруши Божия закон. Неговото самообладание, непоколебимата му вярност и търпение в тежките минути на изпитание, са запечатани на страниците на Свещеното писание, като образец за всички следващи поколения. Когато братята осъзнаха престъплението си, Йосиф великодушно им прости, показвайки им с тази благородна постъпка, че той не беше злопаметен поради техните обиди и жестокост в миналото.
Дни на разцвет
Децата на Израел не бяха роби. Те никога не бяха продавали своите животни, своите земи и самите себе си на фараона за храна, както това правеха много египтяни.
Благодарение на това, че Йосиф заемаше толкова високо положение в двора, на израелтяните беше дадена за владеене земя, където те свободно се заселиха и пасяха стадата си от овце и едър рогат добитък. Фараон високо оценяваше мъдростта на своя управител, разпореждайки се с всичките дела на държавата, но повече от всичко го уважаваше за това, че Йосиф беше подготвил страната за дългите години на глад, които настанаха в египетската земя. Той чувстваше, че процъфтяването на цял Египет се дължеше на мъдрото управление на Йосиф и в знак на благодарност, фараонът каза на Йосиф: „Египетската земя е пред тебе; настани баща си и братята си на най-доброто място от земята; нека живеят в Гесенската земя. И ако знаеш, че някои от тях са способни мъже, постави ги надзиратели над моя добитък. (…) Тогава Йосиф настани баща си и братята си, като им даде собственост в Египетската земя, в Рамесийската земя, според както заповяда фараон. И Йосиф хранеше баща си и братята си, и целия си бащин дом с хляб, според големината на челядите им”.
От бащата и братята на Йосиф фараонът не изискваше никакви данъци и позволи на Йосиф да ги снабдява обилно с храна. Фараонът каза на своите князе: „Нима не сме задължени на Бога на Йосиф и лично на него, че имаме такива огромни запаси храна? Нали благодарение на неговата мъдрост днес ние живеем в такова изобилие, във време, когато хората от съседните страни умират от глад? Неговото невероятно управление над страната обогати всички страни”.
„И умря Йосиф, всичките му братя и цялото онова поколение. А потомците на Израеля се наплодиха и размножиха, увеличиха се и толкова много се засилиха, щото земята се напълни от тях. Тогава над Египет се възцари нов цар, който не познаваше Йосифа. И той рече на людете си: Вижте тия люде, израелтяните, са по-много и по-силни от нас; елате да постъпим разумно спрямо тях, за да не се размножават, да не би в случай на война да се съединят и те с неприятелите ни, та да воюват против нас, и си отидат из земята”.
Потисничество
Новият фараон на Египет разбираше, че евреите носят голяма полза на държавата. Много от тях бяха сръчни и разумни работници и той не искаше да изгуби труда им. Реши да изравни потомците на Израел с робите, продали стадата и земите си на царя. „Затова поставиха над тях настойници, които да ги измъчват с тежък труд; и те съзидаха на фараона Питом и Рамесий, градове за житници. Но колкото повече ги измъчваха, толкова повече те се размножаваха и разширяваха, така че египтяните се отвращаваха от израелтяните. Затова египтяните порабощяваха жестоко израелтяните; огорчаваха живота им с тежка работа, да правят кал и кирпичи и да вършат всякакъв вид полска работа; всичките работи, с които ги порабощяваха, бяха твърде тежки”.
Египтяните принуждаваха израелевите жени да работят на полето като робини. Но при все това, числеността на израелевите потомци не намаляваше. Когато фараонът и неговите управители видяха, че евреите се размножаваха все повече и повече, посъветваха се помежду си, и решиха да ги заставят всеки ден да изпълняват дадена норма. Те мислеха да подчинят израелтяните с тежък физически труд, защото бяха недоволни поради това, че не можеха да преустановят численият им ръст и да съкрушат независимият им дух.
Несполучливите опити докараха египтяните до ярост и те прибягнаха към по-жестоки мерки – фараонът заповяда да убиват всяко новородено момче. Сам дяволът беше автор на това злодейство. Той знаеше, че от средите на евреите трябваше да се роди избавител, който да ги освободи от робския гнет. Надяваше се, че ако му се удадеше да убеди фараона да убива новородените момченца, Божият замисъл щеше да бъде провален. Но жените, израждащи децата, се бояха от Бога и не изпълняваха нарежданията на фараона. Повиканите баби не се осмеляваха да убиват еврейските деца, заради което Бог ги възнагради. Когато съобщиха на фараона, че неговите заповеди не се изпълняват, той предприе още по-жестоки и стигащи твърде далеч мерки. Новата заповед беше абсолютно категорична; заповяда на всички египтяни строго да наблюдават евреите, казвайки: „Всеки син, който се роди на евреите, хвърляйте го в Нил, а всяка дъщеря оставяйте жива”.
Моисей
Моисей беше роден по времето, когато жестокият указ беше в силата си. Майка му Йохаведа го криеше, доколкото можеше, а после изплете неголяма кошница от тръстика, насмоли я, за да не прониква водата в този малък ковчег и го остави при брега на реката. Мариам, по-голямата сестра на Моисей, трябваше скришом, често спирайки, да се разхожда край реката, с престорено безразличие. Тревожейки се в душата си, тя наблюдаваше какво ще се случи с малкия й брат. Ангелите също наблюдаваха никой да не навреди на безпомощното новородено, което неговата любяща майка беше положила в кошница, поверявайки го на Бог и отправяйки към Него горещи молитви със сълзи на очи.
Тези ангели направляваха стъпките на фараоновата дъщеря, която, като искаше да се изкъпе в реката и отиде почти на същото място, където плуваше нищо не разбиращият малък пътешественик. Вниманието на принцесата беше привлечено от мъничкото странно корабче и тя изпрати една от слугините си да го донесе. Когато принцесата вдигна капака на тази уникална съдинка, тя вида прекрасно бебе. „И ето, малкото плачеше, и пожали го…”. Дъщерята на фараона разбра, че една любяща еврейска майка беше направила този малък необичаен кораб, за да запази живота на своя нежно обичан син и в същия час реши да го осинови. Мариам доближи до нея и я попита: „Да отида ли да ти повикам доилка от еврейките, за да ти дои детето? И фараоновата дъщеря рече: Иди”.
Мариам радостна изтича при майка си и разказвайки й щастливата новина, незабавно се върна с нея при фараоновата дъщеря. Тя предаде момчето на майката, заповяда й да го кърми и й обеща щедро възнаграждение за кърменето на собствения й син. С огромна благодарност Йохаведа пристъпи към изпълнението на това сега вече безопасно и щастливо поръчение. Тя вярваше, че само Бог беше съхранил живота на нейния малчуган. Оценявайки тази наистина уникална възможност сама да възпитава сина си, правеше всичко, за да порасне в страх и послушание към Бога. Тя наставляваше и учеше Моисей по-старателно, отколкото другите си деца, понеже чувстваше, че Всевишният беше запазил живота му за някакво особено велико дело. С гореща вяра в сърцето Йохаведа капка по капка вливаше в този малък разум Божествените истини, изпълвайки сърцето му със страх от Бога и любов към правдата и справедливостта. Горещо и настойчиво тя се молеше на Бог да съхрани сина й от каквото и да е разлагащо влияние. Тази майка учеше момчето си да коленичи и да се моли на живия Бог, тъй като само Той можеше го да чуе и помогне във всяка беда. Опитваше се да запечата в съзнанието му отвращение към идолопоклонството, знаейки, че скоро щеше да й бъде отнет и върнат на приемната му майка – царицата. А там, в двора на фараона, Моисей щеше да попадне под влиянието на съблазни, способни да го разубедят в съществуването на Твореца на небето и земята.
Но Моисей получи от родителите си такива наставления, които трябваше да укрепят неговия разум и да го обградят от надменността и разлагащото влияние на греха и гордостта, сред великолепието и разкоша на придворния живот. Той имаше бистър ум и разумно сърце; никога не забравяше благочестивите наставления, получени в ранната му младост. Йохаведа го беше възпитавала толкова време, доколкото беше възможно и когато Моисей достигна почти дванадесет години, наложи й се да се раздели с него, „и той стана син на фараоновата дъщеря”.
Сатана претърпя поражение. Подбуждайки фараона да убие всички новородени момчета, той се беше опитал да разруши Божия план и да унищожи този, на когото Бог щеше да поръча да избави Неговия народ. Стана така, че точно този указ, съгласно който еврейските деца ги очакваше смърт, Бог използва, за да направи Моисей член на царското семейство. Така се появи чудесната възможност да стане образован човек и да се подготви за осъществяването на Неговата мисия – да изведе израелевия народ от Египет.
Фараонът подготвяше приемния си внук за наследството на царския престол. Учеше го да командва египетските войски и да ги ръководи в битка. Войниците много обичаха и уважаваха Моисей, тъй като се показваше като изключително мъдър и умел пълководец. „И Моисей биде научен на всичката египетска мъдрост, и бе силен в слово и в дело” (Деян. 7:22). Египтяните видяха в лицето на Моисей забележителна личност.
Специална подготовка за ръководство
Ангели съобщиха на Моисей, че Бог беше го избрал да избави от робство децата на Израел. Съобщиха и на старейшините на израелевия народ, че беше дошло времето за избавление на техния народ и Моисей щеше да бъде човека, чрез когото Бог щеше да осъществи това. Бъдещият водач предполагаше, че децата на Израел щяха да бъдат освободени от робство в резултат на въстание и че той трябваше да оглави еврейската войска, за да поведе война против египетската армия, и да освободи братята си от робство. Разсъждавайки по този начин, Моисей сдържаше чувствата си към приемната си майка и фараона, да не би привързаността му към тях да му попречат при изпълнение на Божията воля.
Бог опази Моисей от заобиколилото го оскверняващото езическото влияние. Принципите на истината, възприети в ранната му младост от богобоязливите родители, се бяха запечатали завинаги в паметта му. И точно когато Моисей повече от всичко се нуждаеше от защита от разлагащото душата влияние на придворния живот, уроците от младостта донесоха своите плодове. Страха от Бога никога не го напусна. Той така силно обичаше братята си и така искрено благоговееше пред еврейската религия, че даже заради обещания престол не скриваше произхода си.
Бидейки вече четиридесетгодишен, „излезе при братята си и гледаше теглилата им. И видя някой си египтянин, че биеше един евреин, един от братята му; и като поразгледа насам натам и видя, че нямаше никой, уби египтянина, и скри го в пясъка. Излезе и на другия ден, и ето, двама евреи се спречкаха; и каза на единия: Защо биеш брата си? А той рече: Кой те постави началник и съдия над нас? Искаш ли и мене да убиеш, както уби египтянина? Тогава Моисей се уплаши и си каза: Явно, че това нещо стана известно. А като чу това фараон, търсеше случай да убие Моисея; но Моисей побягна от фараоновото присъствие и засели се в Мадиамската земя”. Бог показваше пътя на Моисей и сред пустинята той намери пристанище в дома на Йотор - човек, който се покланяше на живия Бог. Йотор беше овчар и едновременно свещеник. Дъщерите му се грижеха за стадата на баща си. Скоро тези стада попаднаха под надзора и попечителството на Мойсей, който се беше оженил за една от дъщерите на Йотор и остана в Мадиамската пустиня четиридесет години. Мойсей беше избързал доста, убивайки египтянина. Мислеше, че израелевият народ веднага щеше да разбере, че особеното Божие провидение го е избрало да ги избави. Но Бог възнамеряваше да изведе децата на Израел от Египет не по военен път, както предполагаше Моисей, а чрез Своята могъща сила, за да принадлежи славата само Нему. За осъществяването на плана Си, Бог се възползва от постъпката на Моисей. В Своето провидение Всемогъщият настани Моисей в царско семейство, където беше получил всестранно образование; но още не беше готов за предназначеното му от Бога велико дело. Моисей не можеше да остави двора на фараона с всичките му привилегии, дадени му като царски внук и веднага да се залови за осъществяване на особеното дело, поръчано му от Бог. Беше му необходимо време, за да придобие опит и да премине през школата на трудностите и лишенията. Във времето, когато живееше в уединение, Господ изпрати при него ангели и му даде особени наставления относно бъдещето. Там, в пустинята, се научи в пълна мярка на самообладание и смирение. Грижейки се за стадата на Йотор и смирено изпълнявайки своите скромни задължения, Моисей се приготвяше да стане духовен пастир на Божието стадо, народа на Израел.
Веднъж, когато Моисей пасеше стадата в пустинята и приближи Божията планина Хорив, „ангел Господен му се яви в огнен пламък изсред една къпина. (…) И рече Господ: Наистина видях злостраданието на Моите люде, които са в Египет и чух вика им поради настойниците им; защото познах неволите им. (…) И ето сега вика на израелтяните стигна до Мене; още видях притеснението, с което ги притесняват египтяните. Ела, прочее сега и ще те изпратя при фараон, за да извадиш людете ми, израелтяните, от Египет”.
Беше дошло времето, когато се наложи Моисей, по Божия воля, да вземе в ръката си вместо пастирската тояга, Божия жезъл, чрез който Бог щеше да изяви силата Си в съвършени знамения и чудеса, за освобождението на Своя народ от робство, и щеше да го защити от преследващите го врагове.
Моисей се съгласи да изпълни поръчението. Той посети тъста си и получи неговото съгласие, заедно със семейството си да се върне в Египет. Но не се осмели да каже на Йотор какво Бог му беше заповядал да каже на фараона, иначе Йотор не би позволил жена му и децата му да го съпроводят в това опасно дело. Бог укрепваше Моисей и премахваше всякакъв страх, казвайки: „Иди, върни се в Египет, защото измряха всички ония, които искаха живота ти”.
RSS Feed
