ИСТОРИЯ НА ИЗКУПЛЕНИЕТО
Глава 1
Падението на Луцифер
Луцифер беше най-величественият и прекрасен ангел до въставането му против Божието управление и само възлюбеният Божи Син се ползваше с по-големи почести от него. В неговото лице, както и у другите ангели, се отразяваше смирение и щастие. Неговото високо и открито чело свидетелстваше за голям интелект. Той беше съвършен във всичко. Неговите маниери и движения изразяваха вътрешно благородство и величие. Лицето му сияеше с някаква особена светлина, озаряваща всичко наоколо. Тази светлина беше по-ярка и по-прекрасна от всяка друга, която излъчваха лицата на останалите ангели. Все пак Христос, възлюбеният Божий Син, беше несравнимо по-величествен от цялото войнство на небесните ангели. Той беше едно с Бог Отец много преди ангелите да бъдат сътворени. Луцифер започна да завижда на Божия Син и постепенно да си присвоява власт, принадлежаща само на Христос. SR 13.1 (The Story of Redemption).
Глава 1
Падението на Луцифер
Луцифер беше най-величественият и прекрасен ангел до въставането му против Божието управление и само възлюбеният Божи Син се ползваше с по-големи почести от него. В неговото лице, както и у другите ангели, се отразяваше смирение и щастие. Неговото високо и открито чело свидетелстваше за голям интелект. Той беше съвършен във всичко. Неговите маниери и движения изразяваха вътрешно благородство и величие. Лицето му сияеше с някаква особена светлина, озаряваща всичко наоколо. Тази светлина беше по-ярка и по-прекрасна от всяка друга, която излъчваха лицата на останалите ангели. Все пак Христос, възлюбеният Божий Син, беше несравнимо по-величествен от цялото войнство на небесните ангели. Той беше едно с Бог Отец много преди ангелите да бъдат сътворени. Луцифер започна да завижда на Божия Син и постепенно да си присвоява власт, принадлежаща само на Христос. SR 13.1 (The Story of Redemption).
Великият Създател събра всички жители на небето, за да окаже особена чест на Своя Син в тяхното присъствие. Той издигна Сина Си на Своя престол !!! и небесни ангели Ги обкръжиха. После Отец обяви, че от тук нататък, по Негова воля, Христос се явява равен с Него; и по този начин присъствието на Неговия Син означаваше Неговото Собствено присъствие. От сега нататък се налагаше на словото на Сина да се подчиняват, както на словото на Самия Отец. Той предостави на Сина Си власт, да господства над цялото небесно войнство. Могъщият Творец!!! подчерта, че Неговият Син, в тясна връзка с Него, ще участва в предстоящото сътворение на земята и населяващите я. Бог обяви, че Христос винаги ще изпълнява Неговата воля и намерения, и че нищо няма да върши самостоятелно, от Себе Си. Именно в Него ще се изпълнява волята на Отец. SR 13.2.
Луцифер изпитваше ревност и завист към Христос. При все това, когато всички ангели се поклониха на Христос, признавайки Неговото превъзходство, Неговата върховна власт и законно право да управлява Вселената, Луцифер, заедно с всички, се навеждаше с тях, но сърцето му беше изпълнено с омраза и завист. На небето се състоя особен съвет, където Бог Отец ПОСВЕТИ Христос в Своите планове, но за тях Луцифер не знаеше нищо. Той не разбра, нито му беше позволено да научи намеренията на Бога. А Христос беше признат от всички небесни ангели за Господар на небесата, тъй като притежаваше такава сила и власт, както и Сам Бог. Луцифер смяташе, че сред небесните ангели той е Божият любимец. Така че повереното му високо положение не предизвика в него чувство на благодарност към своя Създател. Искаше му се да стане равен на Самия Бог. Опиваше се от величието си, считайки, че ангелите са длъжни да го почитат. Беше му поверено особено почетно дело. Той обитаваше най-близо до Всемогъщия Творец и както никой друг можеше да съзерцава лъчите на непомръкваща слава, обкръжаваща вечния Бог. Беше му приятно да размишлява за това, с какво удоволствие, радост и усърдие ангелите изпълняваха всичките му заповеди. Нима неговите одежди не сияеха в слава и великолепие? Защо тогава Христос е удостоен с по-голяма чест, отколкото той? SR 14.1.
Недоволен и с изтерзана завист към Исус Христос, Луцифер изостави мястото на непосредственото присъствие на Отца. После събра всички небесни ангели и маскирайки щателно своите истински намерения, всъщност им изложи своето недоволство, истинската причина за което се явяваше не кой да е, а самият той. Представяйки себе си обиден, той разказа на всички за това, че Бог го е пренебрегнал и без право е възвеличил Исус. После им разказа мнимите последствия от това, как тепърва идва краят на сладката небесна свобода, на която са се наслаждавали ангелите, тъй като сега над тях е поставен още един Властелин, на Когото занапред те са длъжни робски да се подчиняват. При това Луцифер обяви на ангелите, че занапред няма да позволи на никого да потъпква техните права, че повече няма да се покланя на Христос, че ще се сдобие с такива почести, които изначало по право са били предназначени за него, и че сега той ще е предводител и господар на всички, които пожелаят да го следват и да се покоряват на неговия глас. SR 14.2.
Ангелите започнаха активно да обсъждат създалото се положение. За много беше очевидно, че Луцифер и неговите привърженици се опитват да изменят принципите на Божието управление във Вселената. Причина за тяхното недоволство и нечестие беше, че те не можаха да проникнат в дълбочина Неговата непостижима мъдрост и да разберат, че Той е възвисил Своя Син и Му е дал безгранична сила и власт. Така те въстанаха против властта на Сина. SR 15.1.
Верните на Бога ангели положиха много усилия, за да вразумят Луцифер, вдигнал въстание против Твореца на Вселената. Те не съзираха нищо противозаконно в това, че Бог е дал на Христос Божествена власт и убеждаваха Луцифер и неговите поддръжници в правотата на Бога, привеждайки най-убедителни доводи, стремейки се да докажат на Луцифер, че неговото достойнство и полагаща му се чест никак не са се намалили, след като Отец възвеличи Своя Син. Достъпно и ясно обясниха на Луцифер, че Христос се явява Син Божий и е съществувал заедно със Своя Отец много преди те, ангелите, да са били сътворени, и че Той винаги се е намирал отдясно на Отца, и никога преди това никой не е оспорвал Неговата власт във Вселената, където Христос не е деспотичен Владетел, а кротък и любящ Господар, Чиито заповеди никак не са властни нареждания, а ласкави умолявания, изпълнението на които доставя радост на всички небесни жители. Отново и отново верните ангели убеждаваха разбунтувалия се Луцифер в това, че Бог по особен начин почита Христос в тяхното присъствие, което никак не намалява и не принизява неговата чест и достойнство, които преди това Той му е дал. Със сълзи на очи те горещо убеждаваха този херувим да се откаже от злобните си намерения и отново да се покори на волята на небесния Отец; та нали до сега всичко във Вселената се намираше в мир и съвършена хармония, а неподчинението на Твореца неминуемо би довело до най-гибелни последствия? SR 15.2.
При все това Луцифер отказа даже да слуша. Той извърна лицето си от преданите и верни на Бога ангели, презрително наричайки ги роби. Те с ужас наблюдаваха как на Луцифер успешно му се отдава да осъществи своите метежни планове. На последователите си той обеща, че ще въведе нови и по-справедливи форми на управление, от тези, които са имали, гарантиращи пълна свобода на всеки. И много ангели, повярвали му, признаха в негово лице своя предводител и повелител. Виждайки, че неговото въстание против Божественото управление набира сила, Луцифер се ласкаеше, че скоро всички ангели ще дойдат на негова страна и тогава ще стане равен на Самия Бог, а цялото небесно войнство безпрекословно ще изпълнява неговите властни заповеди. Верните ангели се опитаха да го разубедят, предупреждаваха го за унищожаващите цялата Вселена последствия, към които може да доведе това упорито неподчинение на Бога; те го уверяваха, че Този, Който е създал небесните ангели, има власт и да ги лиши от всички права, и Божествената Му сила да сложи край на това дръзко и ужасно въстание. Само помислете, сътвореното същество се изправя против своя Творец и не желае да се подчини на Божия закон, който е свят, както и Самият Бог! Верните Божии ангели настойчиво съветваха последователите на Луцифер да не слушат неговите лъжливи доводи, а на него самия, и на тези , които се намираха под неговото влияние, те предлагаха да се върнат при Бога и да признаят, че са се заблудили, подлагайки на съмнение Божието право за върховна власт. SR 16.1.
Много от привържениците на Луцифер вече бяха склонни на това, да приемат настоятелните съвети на верните ангели, да се разкаят за своето недоволство и отново да заслужат доверието на Отец и Неговия възлюбен Син. Тогава големият бунтовник заяви, че той е запознат с Божия закон и че даже, ако трябва отново робски да се подчини на Бога, неговите достойнства ще му бъдат отнети. Луцифер каза на своите привърженици, че всички те, заедно с него, са отишли твърде далеч, затова смело ще посрещне всякакви последствия, но никога няма робски да се преклони пред Сина на Бога. Той заяви, че Бог никога няма да прости нито на него, нито на тях, и че сега те сами трябва да отстояват свободата си, и със сила да се сдобият с положение и власт, които не са им били доброволно предоставени от Бог. По този начин Луцифер, „носителят на светлина”, този, който имаше участие в Божията слава, който заставаше пред Божия трон, чрез престъплението си се превърна в Сатана – „противник” („Патриарси и пророци”, с. 40). SR 16.2.
Верните ангели незабавно се отправиха към Божия Син, за да му съобщят случващото се. Но се оказа, че в това време Отец вече обсъждаше с Него създалото се положение, изисквайки най-добрия способ за разрешение на конфликта и за благополучието на всички верни на Бога ангели – веднъж, и завинаги да сложи край на самонадеяните сатанински претенции за власт. Всемогъщият Бог, разбира се, можеше мигновено да изхвърли този главен измамник от небето, но това не влизаше в Неговия план. Той милостиво реши да предостави на бунтуващия се Луцифер еднаква възможност да съпостави силата и могъществото си със силата на Божия Син и верните Му ангели. В тази борба на всеки предстоеше да направи своя избор пред всичките небесни жители. Никак не беше безопасно да се позволи на когото и да било от присъединилите се към Сатана ангели да остане на небето. Те научиха урока за произхода на бунта против непроменимия Божи закон и това беше неизличимо. Ако Бог беше употребил силата Си за наказание на този главен бунтовник, нямаше да се открие кой още от ангелите поддържа Луцифер и неговото въстание. Затова Бог избра друга посока на действие, понеже желаеше да изяви ясно Своята справедливост и съд на цялото небесно войнство. SR 17.1.
Война на небето
Бунтът срещу Божието управление беше най-голямото престъпление. Оказа се, че цялото небе е излязло развълнувано. Ангелите се строиха по подразделения, начело на всяко от които стоеше висш по ранг херувим. Не желаейки да се покори на властта на Божия Син, Господар на небесата, стремейки се към самовъзвишение, движен от амбицията на своето тщеславие и честолюбие, Сатана започваше война против Божия закон. SR 17:2.
Цялото небесно войнство беше повикано да се яви и представи пред Отец, за да може всеки да изкаже мнението си. Тогава Сатана започна безсрамно да говори на всичките небесни жители, че Бог не възвеличил него, а Исус Христос. Заставайки гордо отпред, той настояваше да го почитат като равен на Бога, и да бъде посветен в съкровените Божии намерения. Тогава Бог съобщи на Сатана, че тайните Си планове Той открива само на Своя възлюбен Син. Заедно с това, Бог настоя цялото небесно семейство напълно и безусловно да се подчиняват на Христос, което доказа, че Сатана е недостоен да присъства в небето. Когато Луцифер разбра това, той ликуващо посочи своите последователи, съставящи почти половината от всички ангели и възкликна: „Тези са с мен! И тях ли ще изхвърлиш опразвайки небесата?” После Сатана на всеослушание обяви, че той е готов до край да се съпротивлява на властта на Христос и да отстоява своето място на небето, противопоставящ мощ срещу мощ и сила срещу сила. SR 18.1.
Верните на Бога ангели заплакаха, слушайки дръзките думи на Сатана и неговите самонадеяни изявления. Бог беше принуден да обяви на всички, че Сатана и неговите съучастници не могат повече да останат на небето. Техният щастлив и благополучен живот се обуславяше само на пълно послушание на закона, който регулира взаимоотношенията на всички разумни същества. Но законът не предвиждаше спасение за тези, които се осмеляваха да го нарушат. Сатана ставаше все по-смел, продължавайки своето въстание и всячески изразяваше презрението си към закона на Твореца. Той просто не можеше да се примири със съществуването на този закон. Твърдеше, че на ангелите не е нужен въобще никакъв закон, и че те трябва да бъдат оставени свободно да следват собствената си воля, която, несъмнено, винаги щеше да насочва в правия път. Сатана заяви, че законът е ограничение на тяхната свобода и затова главната цел на започнатото от тях въстание се явява премахването на този закон. По негово мнение, ангелите заслужаваха по-добра участ. Но не така мислеше Бог, Който беше създал законите и ги беше издигнал до равенство със Себе Си. Щастието на ангелските войнства се обуславяше от пълното им послушание на този закон. Всеки ангел имаше своя определена работа и докато Сатана не вдигна бунт, на небето цареше съвършен порядък и пълна хармония във всичките им действия. SR 18:2.
Така започна войната в небето. Синът Божий, Князът на небето и Неговите верни ангели влязоха в битка с главния бунтовник Луцифер и тези, които се присъединиха към него. Божият Син с верните Му ангели надделяха, а Сатана и неговите съучастници бяха изгонени от небето. Тогава цялото небесно войнство призна и се поклони на Бога на правдата. На небето не остана ни най-малка следа от бунта. Отново настанаха порядък, мир и съгласие. Небесните ангели скърбяха за съдбата на тези, които преди разделяха с тях непомрачена радост и щастие, и чиято липса се усещаше на небесата. SR 19.1.
Отец се посъветва със Своя Син, относно незабавното осъществяване на Своите намерения, да сътвори човека за заселване на земята. Затова беше решено, че преди да му даде безсмъртие, трябва да изпита верността му. Ако човекът издържеше определеното от Бога изпитание, то впоследствие щеше стане равен на ангелите. Щеше да се ползва с Божията милост и свободно щеше да общува с ангелите, и те с него. Бог не искаше да лиши човека от свободна воля и избор. SR 19.2.
Луцифер изпитваше ревност и завист към Христос. При все това, когато всички ангели се поклониха на Христос, признавайки Неговото превъзходство, Неговата върховна власт и законно право да управлява Вселената, Луцифер, заедно с всички, се навеждаше с тях, но сърцето му беше изпълнено с омраза и завист. На небето се състоя особен съвет, където Бог Отец ПОСВЕТИ Христос в Своите планове, но за тях Луцифер не знаеше нищо. Той не разбра, нито му беше позволено да научи намеренията на Бога. А Христос беше признат от всички небесни ангели за Господар на небесата, тъй като притежаваше такава сила и власт, както и Сам Бог. Луцифер смяташе, че сред небесните ангели той е Божият любимец. Така че повереното му високо положение не предизвика в него чувство на благодарност към своя Създател. Искаше му се да стане равен на Самия Бог. Опиваше се от величието си, считайки, че ангелите са длъжни да го почитат. Беше му поверено особено почетно дело. Той обитаваше най-близо до Всемогъщия Творец и както никой друг можеше да съзерцава лъчите на непомръкваща слава, обкръжаваща вечния Бог. Беше му приятно да размишлява за това, с какво удоволствие, радост и усърдие ангелите изпълняваха всичките му заповеди. Нима неговите одежди не сияеха в слава и великолепие? Защо тогава Христос е удостоен с по-голяма чест, отколкото той? SR 14.1.
Недоволен и с изтерзана завист към Исус Христос, Луцифер изостави мястото на непосредственото присъствие на Отца. После събра всички небесни ангели и маскирайки щателно своите истински намерения, всъщност им изложи своето недоволство, истинската причина за което се явяваше не кой да е, а самият той. Представяйки себе си обиден, той разказа на всички за това, че Бог го е пренебрегнал и без право е възвеличил Исус. После им разказа мнимите последствия от това, как тепърва идва краят на сладката небесна свобода, на която са се наслаждавали ангелите, тъй като сега над тях е поставен още един Властелин, на Когото занапред те са длъжни робски да се подчиняват. При това Луцифер обяви на ангелите, че занапред няма да позволи на никого да потъпква техните права, че повече няма да се покланя на Христос, че ще се сдобие с такива почести, които изначало по право са били предназначени за него, и че сега той ще е предводител и господар на всички, които пожелаят да го следват и да се покоряват на неговия глас. SR 14.2.
Ангелите започнаха активно да обсъждат създалото се положение. За много беше очевидно, че Луцифер и неговите привърженици се опитват да изменят принципите на Божието управление във Вселената. Причина за тяхното недоволство и нечестие беше, че те не можаха да проникнат в дълбочина Неговата непостижима мъдрост и да разберат, че Той е възвисил Своя Син и Му е дал безгранична сила и власт. Така те въстанаха против властта на Сина. SR 15.1.
Верните на Бога ангели положиха много усилия, за да вразумят Луцифер, вдигнал въстание против Твореца на Вселената. Те не съзираха нищо противозаконно в това, че Бог е дал на Христос Божествена власт и убеждаваха Луцифер и неговите поддръжници в правотата на Бога, привеждайки най-убедителни доводи, стремейки се да докажат на Луцифер, че неговото достойнство и полагаща му се чест никак не са се намалили, след като Отец възвеличи Своя Син. Достъпно и ясно обясниха на Луцифер, че Христос се явява Син Божий и е съществувал заедно със Своя Отец много преди те, ангелите, да са били сътворени, и че Той винаги се е намирал отдясно на Отца, и никога преди това никой не е оспорвал Неговата власт във Вселената, където Христос не е деспотичен Владетел, а кротък и любящ Господар, Чиито заповеди никак не са властни нареждания, а ласкави умолявания, изпълнението на които доставя радост на всички небесни жители. Отново и отново верните ангели убеждаваха разбунтувалия се Луцифер в това, че Бог по особен начин почита Христос в тяхното присъствие, което никак не намалява и не принизява неговата чест и достойнство, които преди това Той му е дал. Със сълзи на очи те горещо убеждаваха този херувим да се откаже от злобните си намерения и отново да се покори на волята на небесния Отец; та нали до сега всичко във Вселената се намираше в мир и съвършена хармония, а неподчинението на Твореца неминуемо би довело до най-гибелни последствия? SR 15.2.
При все това Луцифер отказа даже да слуша. Той извърна лицето си от преданите и верни на Бога ангели, презрително наричайки ги роби. Те с ужас наблюдаваха как на Луцифер успешно му се отдава да осъществи своите метежни планове. На последователите си той обеща, че ще въведе нови и по-справедливи форми на управление, от тези, които са имали, гарантиращи пълна свобода на всеки. И много ангели, повярвали му, признаха в негово лице своя предводител и повелител. Виждайки, че неговото въстание против Божественото управление набира сила, Луцифер се ласкаеше, че скоро всички ангели ще дойдат на негова страна и тогава ще стане равен на Самия Бог, а цялото небесно войнство безпрекословно ще изпълнява неговите властни заповеди. Верните ангели се опитаха да го разубедят, предупреждаваха го за унищожаващите цялата Вселена последствия, към които може да доведе това упорито неподчинение на Бога; те го уверяваха, че Този, Който е създал небесните ангели, има власт и да ги лиши от всички права, и Божествената Му сила да сложи край на това дръзко и ужасно въстание. Само помислете, сътвореното същество се изправя против своя Творец и не желае да се подчини на Божия закон, който е свят, както и Самият Бог! Верните Божии ангели настойчиво съветваха последователите на Луцифер да не слушат неговите лъжливи доводи, а на него самия, и на тези , които се намираха под неговото влияние, те предлагаха да се върнат при Бога и да признаят, че са се заблудили, подлагайки на съмнение Божието право за върховна власт. SR 16.1.
Много от привържениците на Луцифер вече бяха склонни на това, да приемат настоятелните съвети на верните ангели, да се разкаят за своето недоволство и отново да заслужат доверието на Отец и Неговия възлюбен Син. Тогава големият бунтовник заяви, че той е запознат с Божия закон и че даже, ако трябва отново робски да се подчини на Бога, неговите достойнства ще му бъдат отнети. Луцифер каза на своите привърженици, че всички те, заедно с него, са отишли твърде далеч, затова смело ще посрещне всякакви последствия, но никога няма робски да се преклони пред Сина на Бога. Той заяви, че Бог никога няма да прости нито на него, нито на тях, и че сега те сами трябва да отстояват свободата си, и със сила да се сдобият с положение и власт, които не са им били доброволно предоставени от Бог. По този начин Луцифер, „носителят на светлина”, този, който имаше участие в Божията слава, който заставаше пред Божия трон, чрез престъплението си се превърна в Сатана – „противник” („Патриарси и пророци”, с. 40). SR 16.2.
Верните ангели незабавно се отправиха към Божия Син, за да му съобщят случващото се. Но се оказа, че в това време Отец вече обсъждаше с Него създалото се положение, изисквайки най-добрия способ за разрешение на конфликта и за благополучието на всички верни на Бога ангели – веднъж, и завинаги да сложи край на самонадеяните сатанински претенции за власт. Всемогъщият Бог, разбира се, можеше мигновено да изхвърли този главен измамник от небето, но това не влизаше в Неговия план. Той милостиво реши да предостави на бунтуващия се Луцифер еднаква възможност да съпостави силата и могъществото си със силата на Божия Син и верните Му ангели. В тази борба на всеки предстоеше да направи своя избор пред всичките небесни жители. Никак не беше безопасно да се позволи на когото и да било от присъединилите се към Сатана ангели да остане на небето. Те научиха урока за произхода на бунта против непроменимия Божи закон и това беше неизличимо. Ако Бог беше употребил силата Си за наказание на този главен бунтовник, нямаше да се открие кой още от ангелите поддържа Луцифер и неговото въстание. Затова Бог избра друга посока на действие, понеже желаеше да изяви ясно Своята справедливост и съд на цялото небесно войнство. SR 17.1.
Война на небето
Бунтът срещу Божието управление беше най-голямото престъпление. Оказа се, че цялото небе е излязло развълнувано. Ангелите се строиха по подразделения, начело на всяко от които стоеше висш по ранг херувим. Не желаейки да се покори на властта на Божия Син, Господар на небесата, стремейки се към самовъзвишение, движен от амбицията на своето тщеславие и честолюбие, Сатана започваше война против Божия закон. SR 17:2.
Цялото небесно войнство беше повикано да се яви и представи пред Отец, за да може всеки да изкаже мнението си. Тогава Сатана започна безсрамно да говори на всичките небесни жители, че Бог не възвеличил него, а Исус Христос. Заставайки гордо отпред, той настояваше да го почитат като равен на Бога, и да бъде посветен в съкровените Божии намерения. Тогава Бог съобщи на Сатана, че тайните Си планове Той открива само на Своя възлюбен Син. Заедно с това, Бог настоя цялото небесно семейство напълно и безусловно да се подчиняват на Христос, което доказа, че Сатана е недостоен да присъства в небето. Когато Луцифер разбра това, той ликуващо посочи своите последователи, съставящи почти половината от всички ангели и възкликна: „Тези са с мен! И тях ли ще изхвърлиш опразвайки небесата?” После Сатана на всеослушание обяви, че той е готов до край да се съпротивлява на властта на Христос и да отстоява своето място на небето, противопоставящ мощ срещу мощ и сила срещу сила. SR 18.1.
Верните на Бога ангели заплакаха, слушайки дръзките думи на Сатана и неговите самонадеяни изявления. Бог беше принуден да обяви на всички, че Сатана и неговите съучастници не могат повече да останат на небето. Техният щастлив и благополучен живот се обуславяше само на пълно послушание на закона, който регулира взаимоотношенията на всички разумни същества. Но законът не предвиждаше спасение за тези, които се осмеляваха да го нарушат. Сатана ставаше все по-смел, продължавайки своето въстание и всячески изразяваше презрението си към закона на Твореца. Той просто не можеше да се примири със съществуването на този закон. Твърдеше, че на ангелите не е нужен въобще никакъв закон, и че те трябва да бъдат оставени свободно да следват собствената си воля, която, несъмнено, винаги щеше да насочва в правия път. Сатана заяви, че законът е ограничение на тяхната свобода и затова главната цел на започнатото от тях въстание се явява премахването на този закон. По негово мнение, ангелите заслужаваха по-добра участ. Но не така мислеше Бог, Който беше създал законите и ги беше издигнал до равенство със Себе Си. Щастието на ангелските войнства се обуславяше от пълното им послушание на този закон. Всеки ангел имаше своя определена работа и докато Сатана не вдигна бунт, на небето цареше съвършен порядък и пълна хармония във всичките им действия. SR 18:2.
Така започна войната в небето. Синът Божий, Князът на небето и Неговите верни ангели влязоха в битка с главния бунтовник Луцифер и тези, които се присъединиха към него. Божият Син с верните Му ангели надделяха, а Сатана и неговите съучастници бяха изгонени от небето. Тогава цялото небесно войнство призна и се поклони на Бога на правдата. На небето не остана ни най-малка следа от бунта. Отново настанаха порядък, мир и съгласие. Небесните ангели скърбяха за съдбата на тези, които преди разделяха с тях непомрачена радост и щастие, и чиято липса се усещаше на небесата. SR 19.1.
Отец се посъветва със Своя Син, относно незабавното осъществяване на Своите намерения, да сътвори човека за заселване на земята. Затова беше решено, че преди да му даде безсмъртие, трябва да изпита верността му. Ако човекът издържеше определеното от Бога изпитание, то впоследствие щеше стане равен на ангелите. Щеше да се ползва с Божията милост и свободно щеше да общува с ангелите, и те с него. Бог не искаше да лиши човека от свободна воля и избор. SR 19.2.
Въпросите ми към Съюзния съвет, пасторите, старейшините
и всички ръководни кадри в ЦАСД, както и към миряните:
1. Защо тринитаристката (според вашите твърдения!) Елън Уайт в първа глава на "История на изкуплението" навсякъде говори за Отец и Го определя като Единствен Бог; като Всемогъщия; като Този, Който възвеличава Сина Си; като Великия Създател; като Този, Който дава безгранична власт на Сина Си; като Този, Който се съветва със Сина Си, когато това влиза в разрез с вярата в триединния бог, защото не може да е Баща, ако няма още Син???
2. Как е възможно "тринитаристката" Елън Уайт да нарича на много места в първа глава на книгата "История на изкуплението" Христос Божий Син и Синът на Бога, след като Христос още не се е родил на земята от Мария?
3. Греши ли Елън Уайт, когато казва, че Отец е възвисил Своя Син, като Му е дал безгранична власт, когато Бог №1 не може да бъде Отец, а Бог №2 не може да бъде Син, след като според доктрината за триединството и двамата са безначални?
4. Как "тринитаристката" Елън Уайт си е позволила да твърди, че Отец е дал на Сина Си безгранична власт, след като според доктрината за триединството има три равни и безначални личности, което води до разбирането, че не само не са равни и безначални, но има Баща и Син още преди Христос да се роди от Мария, а властта не принадлежи на някакво триединство, а само и единствено на Отец?
5. Защо "тринитаристката" Елън Уайт си позволява да напише "Отец се посъветва със Своя Син, относно незабавното осъществяване на Своите намерения, да сътвори човека за заселване на земята.", когато от една страна Бог №1 не може да е Баща, а Бог №2 - Син, след като Исус още не се е родил от Мария, а от друга, защо Бог №1 изобщо не е повикал Бог №3, т.е. "Бог Свети Дух"? Или Бог №3 е счетен за нищо?
6. Грешка ли е твърдението на Божията вестителка, че "Бог разкрива тайните Си планове Той открива само на Своя възлюбен Син, което води до разбирането, че няма триединство, а само Отец и Неговия Син?
7. Последно. Как трябва да се разбират думите:
"На небето се състоя особен съвет, където Бог Отец ПОСВЕТИ Христос в Своите планове, но за тях Луцифер не знаеше нищо."
Излиза, че не само няма триединство, не само няма Бог Свети Дух, но Отец е Отец преди Христос да Се роди от Мария, а Исус е Син преди ангел Гавриил да се яви и да ѝ каже, че ще има Син!
Ще дадете ли обяснение, уважаеми лидери на ЦАСД, или ще продължавате да заблуждавате хората и да ги водите към гибел с тази фалшива доктрина за триединния бог зад който стои самият паднал херувим? Или ще продължите по пътя надолу, като заявите, че Божията вестителка не е била в час, когато е писала тази книга?
Бог да е на помощ и на вас, ако продължавате да заблуждавате миряните с тази доктрина, вкарана в църквата от хора като Лерой Фрум; Бог да е на помощ и на тези, които ви вярват, ако не отворят Библиите си и не се върнат към вярата на пионерите и Елън Уайт!
1 Йоаново 4: 8. Който не люби, не е познал Бога; защото Бог е любов.
9. В това се яви Божията любов към нас, че Бог изпрати на света Своя единороден Син, за да живеем чрез Него.
10. В това се състои любовта, не че ние сме възлюбили Бога, но че Той възлюби нас и прати Сина Си като умилостивение за греховете ни.
11. Възлюбени, понеже така ни е възлюбил Бог, то и ние сме длъжни да любим един другиго.
12. Никой никога не е видял Бога; но ако любим един другиго, Бог пребъдва в нас, и любовта към него е съвършена в нас.
13. По това познаваме, че пребъдваме в Него и Той в нас, гдето ни е дал от Духа Си.
14. И ние видяхме и свидетелствуваме, че Отец прати Сина Си да бъде Спасител на Света.
15. Ако някой изповяда, че Исус е Божият Син, Бог пребъдва в него, и той в Бога.
Николай Георгиев
и всички ръководни кадри в ЦАСД, както и към миряните:
1. Защо тринитаристката (според вашите твърдения!) Елън Уайт в първа глава на "История на изкуплението" навсякъде говори за Отец и Го определя като Единствен Бог; като Всемогъщия; като Този, Който възвеличава Сина Си; като Великия Създател; като Този, Който дава безгранична власт на Сина Си; като Този, Който се съветва със Сина Си, когато това влиза в разрез с вярата в триединния бог, защото не може да е Баща, ако няма още Син???
2. Как е възможно "тринитаристката" Елън Уайт да нарича на много места в първа глава на книгата "История на изкуплението" Христос Божий Син и Синът на Бога, след като Христос още не се е родил на земята от Мария?
3. Греши ли Елън Уайт, когато казва, че Отец е възвисил Своя Син, като Му е дал безгранична власт, когато Бог №1 не може да бъде Отец, а Бог №2 не може да бъде Син, след като според доктрината за триединството и двамата са безначални?
4. Как "тринитаристката" Елън Уайт си е позволила да твърди, че Отец е дал на Сина Си безгранична власт, след като според доктрината за триединството има три равни и безначални личности, което води до разбирането, че не само не са равни и безначални, но има Баща и Син още преди Христос да се роди от Мария, а властта не принадлежи на някакво триединство, а само и единствено на Отец?
5. Защо "тринитаристката" Елън Уайт си позволява да напише "Отец се посъветва със Своя Син, относно незабавното осъществяване на Своите намерения, да сътвори човека за заселване на земята.", когато от една страна Бог №1 не може да е Баща, а Бог №2 - Син, след като Исус още не се е родил от Мария, а от друга, защо Бог №1 изобщо не е повикал Бог №3, т.е. "Бог Свети Дух"? Или Бог №3 е счетен за нищо?
6. Грешка ли е твърдението на Божията вестителка, че "Бог разкрива тайните Си планове Той открива само на Своя възлюбен Син, което води до разбирането, че няма триединство, а само Отец и Неговия Син?
7. Последно. Как трябва да се разбират думите:
"На небето се състоя особен съвет, където Бог Отец ПОСВЕТИ Христос в Своите планове, но за тях Луцифер не знаеше нищо."
Излиза, че не само няма триединство, не само няма Бог Свети Дух, но Отец е Отец преди Христос да Се роди от Мария, а Исус е Син преди ангел Гавриил да се яви и да ѝ каже, че ще има Син!
Ще дадете ли обяснение, уважаеми лидери на ЦАСД, или ще продължавате да заблуждавате хората и да ги водите към гибел с тази фалшива доктрина за триединния бог зад който стои самият паднал херувим? Или ще продължите по пътя надолу, като заявите, че Божията вестителка не е била в час, когато е писала тази книга?
Бог да е на помощ и на вас, ако продължавате да заблуждавате миряните с тази доктрина, вкарана в църквата от хора като Лерой Фрум; Бог да е на помощ и на тези, които ви вярват, ако не отворят Библиите си и не се върнат към вярата на пионерите и Елън Уайт!
1 Йоаново 4: 8. Който не люби, не е познал Бога; защото Бог е любов.
9. В това се яви Божията любов към нас, че Бог изпрати на света Своя единороден Син, за да живеем чрез Него.
10. В това се състои любовта, не че ние сме възлюбили Бога, но че Той възлюби нас и прати Сина Си като умилостивение за греховете ни.
11. Възлюбени, понеже така ни е възлюбил Бог, то и ние сме длъжни да любим един другиго.
12. Никой никога не е видял Бога; но ако любим един другиго, Бог пребъдва в нас, и любовта към него е съвършена в нас.
13. По това познаваме, че пребъдваме в Него и Той в нас, гдето ни е дал от Духа Си.
14. И ние видяхме и свидетелствуваме, че Отец прати Сина Си да бъде Спасител на Света.
15. Ако някой изповяда, че Исус е Божият Син, Бог пребъдва в него, и той в Бога.
Николай Георгиев
RSS Feed
