Сит и Енох
Сит беше заслужаваща уважение личност и му предстоеше да заеме мястото на праведния Авел. Беше наследил по-ценните черти от характера на баща си, отколкото брат му Каин. Както неговият по-голям брат и Сит се беше родил в грях, но по Божия милост той от цяло сърце приемаше мъдрите наставления, дадени от баща му, и искрено почиташе Бог, изпълнявайки Неговата воля. Беше се отделил от развратните потомци на Каин и се трудеше така, както би се трудил Авел, ако беше жив, стремейки се да обърне съзнанието на грешните хора към благоговейна почит и послушание на Бога.
Енох беше свят човек и с искрената простота на сърцето си служеше на Бог. Той видя и съзна цялата развратност на човешкия род и живееше отделно от потомците на Каин, порицавайки ги за голямото им безчестие. Тогава, както и през цялото време, на земята имаше хора, признаващи Бога и покланящи Му се. Цялото растящо безчестие носеше на Енох такива непоносими душевни страдания, че той не винаги можеше да общува с тях. Страхуваше се, че техният неверен и порочен начин на живот можеше да окаже влияние на неговите мисли и в резултат – на отношението му към Бог, и тогава щеше да изгуби онова свещено чувство на почит и благоговение, което пораждаше у него великата личност на Господ. Всеки ден душата му се разкъсваше, когато ставаше неволен свидетел на това, как хората с безнравствения си живот потъпкват авторитета на Бога. Затова той се уедини и прекарваше по-голяма част от времето си в самота, размишлявайки и молейки се. Често заставаше на колене пред Бог и очаквайки Неговото откровение, се молеше по-дълбоко да познае Неговата воля, за да я изпълнява. Така Енох беше разбрал, че Бог нямаше вечно да търпи безчестието на хората, въстанали против Него и че ще унищожи този греховен род, изсипвайки над земята водите на потоп.
Сит беше заслужаваща уважение личност и му предстоеше да заеме мястото на праведния Авел. Беше наследил по-ценните черти от характера на баща си, отколкото брат му Каин. Както неговият по-голям брат и Сит се беше родил в грях, но по Божия милост той от цяло сърце приемаше мъдрите наставления, дадени от баща му, и искрено почиташе Бог, изпълнявайки Неговата воля. Беше се отделил от развратните потомци на Каин и се трудеше така, както би се трудил Авел, ако беше жив, стремейки се да обърне съзнанието на грешните хора към благоговейна почит и послушание на Бога.
Енох беше свят човек и с искрената простота на сърцето си служеше на Бог. Той видя и съзна цялата развратност на човешкия род и живееше отделно от потомците на Каин, порицавайки ги за голямото им безчестие. Тогава, както и през цялото време, на земята имаше хора, признаващи Бога и покланящи Му се. Цялото растящо безчестие носеше на Енох такива непоносими душевни страдания, че той не винаги можеше да общува с тях. Страхуваше се, че техният неверен и порочен начин на живот можеше да окаже влияние на неговите мисли и в резултат – на отношението му към Бог, и тогава щеше да изгуби онова свещено чувство на почит и благоговение, което пораждаше у него великата личност на Господ. Всеки ден душата му се разкъсваше, когато ставаше неволен свидетел на това, как хората с безнравствения си живот потъпкват авторитета на Бога. Затова той се уедини и прекарваше по-голяма част от времето си в самота, размишлявайки и молейки се. Често заставаше на колене пред Бог и очаквайки Неговото откровение, се молеше по-дълбоко да познае Неговата воля, за да я изпълнява. Така Енох беше разбрал, че Бог нямаше вечно да търпи безчестието на хората, въстанали против Него и че ще унищожи този греховен род, изсипвайки над земята водите на потоп.
Чистата и прекрасна Едемска градина, от която нашите прародители бяха изгонени, остана по Божия воля на земята дотогава, докато Бог взе решение да унищожи земята с потоп. Бог беше насадил градината и по особен начин я беше благословил. Затова, в Своето чудно провидение, Той щеше да я възнесе от земята на небето. Едемската градина щеше да се върне на земята още по-великолепна, отколкото по времето на Адам. Бог пожела да запази за земята някакъв, недокоснат от проклятието, образец на Своето съвършено творение.
Господ беше открил на Енох спасителния Си план по-пълно; чрез Духа на пророчеството го беше превел през бъдещите векове, показвайки му живота на всички поколения, които щяха да живеят на земята след потопа. Беше му показал великите събития, свързани с Второто пришествие на Христос и края на света (Юда 14).
Енох се безпокоеше за съдбата на мъртвите. Струваше му се, че както праведните, така и нечестивите, се връщаха в земята и с това всичко приключваше. Не можеше да разбере как праведните щяха да живеят, след като умрат. В пророческо видение му беше открито, че Божият Син щеше да умре като жертва, заради спасението на хората; беше му показано Пришествието на Христос в небесните облаци, съпроводен от ангелските войнства, Който щеше да дойде, за да възстанови живота на умрелите праведни и да ги освободи от гроба. Пред погледа му беше открит нравственият упадък на света преди Второто пришествие на Христос на земята. Той видя горделиви, самонадеяни, своенравни хора, които обединявайки се, щяха да обявят война против Божия закон, отхвърляйки единия и истинен Бог и нашия Господ, Исус Христос, потъпквайки Неговата кръв и презирайки Неговото примирение на кръста. Видя също и праведните, увенчани със слава и чест, и нечестивите – отритнати от Божието лице и погълнати от огън. Енох истинно и точно преразказа на хората всичко, което Бог му беше открил в пророчески Дух. Някои повярваха на думите му, оставиха безчестния си живот и в б(лагоговейно почитание и страх Божи се поклониха на Твореца.
Възнесението на Енох
Общувайки постоянно с Бог, Енох все повече се освещаваше. Винаги, когато предаваше на слушащите го хора думи на небесна мъдрост, лицето му сияеше с небесна светлина. Величественият му и свят облик поразяваше хората, предизвиквайки у тях благоговеен страх. Енох непоколебимо следваше всички Божии заповеди, не приемаше безчестие и зло, и от все сърце се стремеше да постигне небесна мъдрост, за да извършва съвършено волята на своя Творец; и Бог го възлюби. Енох се стремеше единствено към още по-тясно уединение с Бог, от Когото се боеше, почиташе и обичаше, и Комуто се покланяше. Затова Бог не допусна Енох, подобно другите хора, да умре. Той изпрати ангелите Си, заповядвайки им да го възнесат на небето жив. В присъствието на праведните и нечестивите Енох беше взет измежду тях. Неговите близки и приятели в началото си помислиха, че Бог навярно го беше оставил на някое уединено място, но като не го намериха след щателно търсене, съобщиха, че го няма, защото Бог го беше взел при Себе Си.
С възнесението на Енох, потомъка на падналия Адам, жив на небето, Бог поднесе на хората най-важния в цялата история на човешкия род урок, засвидетелствайки, че който се осланяше с вяра на обещаната Жертва – Божия Син – и се покоряваше на Неговите заповеди, щеше да бъде награден. Тук отново са съпоставени два типа хора, които щяха да съществуват чак до Второто пришествие на Исус Христос - праведни и нечестиви, верни на Бога и противящи се на Неговата воля. Бог нямаше да забрави праведните, боящи се от Него. Благодарение на Своя възлюбен Син, Той щеше да ги почете и прослави, и възнагради с вечен живот. Нечестивите, потъпкали авторитета на Бог, се лишаваха от живот и завинаги щяха да бъдат унищожени, заличени от лицето на земята; даже всеки спомен за тях щеше да изчезне, като че ли никога не са съществували.
Откакто Адам, изпитващ съвършено щастие и блаженство, беше нарушил Божията воля и се беше оказал в състояние на грях и страдание, винаги щеше да съществува опасност за човека, разочарован и изгубил нравствени ориентири, питайки: „Каква е ползата от това, че сме пазили Неговите заповеди и сме ходили в дрехи на печал пред лицето на Господ?” (Мал.3:14), тъй като все едно, над човешкия род тегнеше тежко проклятие и участта на всички живи беше смърт. Единствено наставленията, дадени от Бог, първо на Адам, предадени на Сит и въплътени в живота на Енох, разсейваха тъмнината и унинието, даряваха на човека надежда, въпреки че чрез Адам, на света беше дошла смъртта, чрез Исус Христос - нашият обещан Изкупител, - щяха да дойдат живот и безсмъртие.
Взирайки се в праведния живот на Енох, благочестивите хора, паднали духом и изгубили надежда, щяха да могат да се поучат от това, че въпреки разврата в грешния свят, открито и дръзко въстанали против Твореца Си, те, вярвайки от цяло сърце и осланяйки се на обещания Изкупител, щяха да достигнат тази праведност, която беше достигнал Енох, и Бог щеше да ги приеме; а когато дойдеше краят на греха, Той щеше да ги възнесе до Своя престол.
Отделен от суетата и порочния живот, Енох, прекарваше много време в молитва и общение с Бог, символизиращ хората, верни на Бог, които щяха да живеят в последните дни, преди Второто пришествие на Исус Христос, и следвайки примера на Енох, щяха да се отделят от развалата на света. Безчестие и зло в ужасни мащаби щяха да преобладават на земята. Грешниците щяха да предават на похот и безчестни мисли развратените си сърца, щяха да развият лъжливи учения, и да въстанат против властта на Твореца на Вселената.
Божият народ, отделяйки се от царящото наоколо безчестие, щеше да се стреми към чистота и свети мисли, изпълнявайки Неговата воля в благоговейни страхове, докато Божественият образ не се отразеше в характера и поведението им. Подобно на Енох, Божият народ щеше да бъде готов за възнесение на небето. Опитвайки се да предупредят хора от този свят и да им покажат Божията воля, те нямаше да се приспособят към духа и обичаите на безбожните, но благочестивият им живот и думи щяха да осъдят тяхното безчестие. Възнесението на Енох на небето, точно преди самото изтребление на света с потоп от вода, символизираше възнесението на всички живи праведници на земята, преди тя да бъде унищожена с огън. Светиите щяха да бъдат прославени в присъствието на тези, които са ги ненавиждали за това, че вярно са изпълнявали справедливите и вечни Божии заповеди.
Господ беше открил на Енох спасителния Си план по-пълно; чрез Духа на пророчеството го беше превел през бъдещите векове, показвайки му живота на всички поколения, които щяха да живеят на земята след потопа. Беше му показал великите събития, свързани с Второто пришествие на Христос и края на света (Юда 14).
Енох се безпокоеше за съдбата на мъртвите. Струваше му се, че както праведните, така и нечестивите, се връщаха в земята и с това всичко приключваше. Не можеше да разбере как праведните щяха да живеят, след като умрат. В пророческо видение му беше открито, че Божият Син щеше да умре като жертва, заради спасението на хората; беше му показано Пришествието на Христос в небесните облаци, съпроводен от ангелските войнства, Който щеше да дойде, за да възстанови живота на умрелите праведни и да ги освободи от гроба. Пред погледа му беше открит нравственият упадък на света преди Второто пришествие на Христос на земята. Той видя горделиви, самонадеяни, своенравни хора, които обединявайки се, щяха да обявят война против Божия закон, отхвърляйки единия и истинен Бог и нашия Господ, Исус Христос, потъпквайки Неговата кръв и презирайки Неговото примирение на кръста. Видя също и праведните, увенчани със слава и чест, и нечестивите – отритнати от Божието лице и погълнати от огън. Енох истинно и точно преразказа на хората всичко, което Бог му беше открил в пророчески Дух. Някои повярваха на думите му, оставиха безчестния си живот и в б(лагоговейно почитание и страх Божи се поклониха на Твореца.
Възнесението на Енох
Общувайки постоянно с Бог, Енох все повече се освещаваше. Винаги, когато предаваше на слушащите го хора думи на небесна мъдрост, лицето му сияеше с небесна светлина. Величественият му и свят облик поразяваше хората, предизвиквайки у тях благоговеен страх. Енох непоколебимо следваше всички Божии заповеди, не приемаше безчестие и зло, и от все сърце се стремеше да постигне небесна мъдрост, за да извършва съвършено волята на своя Творец; и Бог го възлюби. Енох се стремеше единствено към още по-тясно уединение с Бог, от Когото се боеше, почиташе и обичаше, и Комуто се покланяше. Затова Бог не допусна Енох, подобно другите хора, да умре. Той изпрати ангелите Си, заповядвайки им да го възнесат на небето жив. В присъствието на праведните и нечестивите Енох беше взет измежду тях. Неговите близки и приятели в началото си помислиха, че Бог навярно го беше оставил на някое уединено място, но като не го намериха след щателно търсене, съобщиха, че го няма, защото Бог го беше взел при Себе Си.
С възнесението на Енох, потомъка на падналия Адам, жив на небето, Бог поднесе на хората най-важния в цялата история на човешкия род урок, засвидетелствайки, че който се осланяше с вяра на обещаната Жертва – Божия Син – и се покоряваше на Неговите заповеди, щеше да бъде награден. Тук отново са съпоставени два типа хора, които щяха да съществуват чак до Второто пришествие на Исус Христос - праведни и нечестиви, верни на Бога и противящи се на Неговата воля. Бог нямаше да забрави праведните, боящи се от Него. Благодарение на Своя възлюбен Син, Той щеше да ги почете и прослави, и възнагради с вечен живот. Нечестивите, потъпкали авторитета на Бог, се лишаваха от живот и завинаги щяха да бъдат унищожени, заличени от лицето на земята; даже всеки спомен за тях щеше да изчезне, като че ли никога не са съществували.
Откакто Адам, изпитващ съвършено щастие и блаженство, беше нарушил Божията воля и се беше оказал в състояние на грях и страдание, винаги щеше да съществува опасност за човека, разочарован и изгубил нравствени ориентири, питайки: „Каква е ползата от това, че сме пазили Неговите заповеди и сме ходили в дрехи на печал пред лицето на Господ?” (Мал.3:14), тъй като все едно, над човешкия род тегнеше тежко проклятие и участта на всички живи беше смърт. Единствено наставленията, дадени от Бог, първо на Адам, предадени на Сит и въплътени в живота на Енох, разсейваха тъмнината и унинието, даряваха на човека надежда, въпреки че чрез Адам, на света беше дошла смъртта, чрез Исус Христос - нашият обещан Изкупител, - щяха да дойдат живот и безсмъртие.
Взирайки се в праведния живот на Енох, благочестивите хора, паднали духом и изгубили надежда, щяха да могат да се поучат от това, че въпреки разврата в грешния свят, открито и дръзко въстанали против Твореца Си, те, вярвайки от цяло сърце и осланяйки се на обещания Изкупител, щяха да достигнат тази праведност, която беше достигнал Енох, и Бог щеше да ги приеме; а когато дойдеше краят на греха, Той щеше да ги възнесе до Своя престол.
Отделен от суетата и порочния живот, Енох, прекарваше много време в молитва и общение с Бог, символизиращ хората, верни на Бог, които щяха да живеят в последните дни, преди Второто пришествие на Исус Христос, и следвайки примера на Енох, щяха да се отделят от развалата на света. Безчестие и зло в ужасни мащаби щяха да преобладават на земята. Грешниците щяха да предават на похот и безчестни мисли развратените си сърца, щяха да развият лъжливи учения, и да въстанат против властта на Твореца на Вселената.
Божият народ, отделяйки се от царящото наоколо безчестие, щеше да се стреми към чистота и свети мисли, изпълнявайки Неговата воля в благоговейни страхове, докато Божественият образ не се отразеше в характера и поведението им. Подобно на Енох, Божият народ щеше да бъде готов за възнесение на небето. Опитвайки се да предупредят хора от този свят и да им покажат Божията воля, те нямаше да се приспособят към духа и обичаите на безбожните, но благочестивият им живот и думи щяха да осъдят тяхното безчестие. Възнесението на Енох на небето, точно преди самото изтребление на света с потоп от вода, символизираше възнесението на всички живи праведници на земята, преди тя да бъде унищожена с огън. Светиите щяха да бъдат прославени в присъствието на тези, които са ги ненавиждали за това, че вярно са изпълнявали справедливите и вечни Божии заповеди.
Въпросите ми към Съюзния съвет, пасторите, старейшините
и всички ръководни кадри в ЦАСД, както и към миряните:
1. Елън Уайт пише:
"В пророческо видение му беше открито, че Божият Син щеше да умре като жертва, заради спасението на хората;
Какъв е този "Божий Син", за Когото се говори, ако в небето няма такъв? Нима Бог представи видение, в което се говори за някакъв си син, който още не съществува, но играе роля на син?
2. Защо Елън Уайт пише:
"Той видя горделиви, самонадеяни, своенравни хора, които обединявайки се, щяха да обявят война против Божия закон, отхвърляйки единия и истинен Бог и нашия Господ, Исус Христос, потъпквайки Неговата кръв и презирайки Неговото примирение на кръста.",
като говори за един Бог и за един Господ, а не за трима богове?
3. Защо Елън Уайт пише:
"Той видя горделиви, самонадеяни, своенравни хора, които обединявайки се, щяха да обявят война против Божия закон, отхвърляйки единия и истинен Бог и нашия Господ, Исус Христос, потъпквайки Неговата кръв и презирайки Неговото примирение на кръста.",
като изобщо не споменава "Бог №3", нима той не е част от т.нар. триединство?
4. Защо Елън Уайт не казва в изречението:
"Той видя горделиви, самонадеяни, своенравни хора, които обединявайки се, щяха да обявят война против Божия закон, отхвърляйки единия и истинен Бог и нашия Господ, Исус Христос, потъпквайки Неговата кръв и презирайки Неговото примирение на кръста.", че
Бог е единен, а пише за единия, т.е. единствения Бог и добавя след това "нашия Господ"?
5. Каква е причината Божията вестителка да пише:
"С възнесението на Енох, потомъка на падналия Адам, жив на небето, Бог поднесе на хората най-важния в цялата история на човешкия род урок, засвидетелствайки, че който се осланяше с вяра на обещаната Жертва – Божия Син – и се покоряваше на Неговите заповеди, щеше да бъде награден.",
като по този начин излиза, че ще бъде пожертван истински Божий Син, а не някаква личност, играеща ролята на Син?
6. Как може да се разбира твърдението, че Елън Уайт е тринитаристка, когато пише:
"Благодарение на Своя възлюбен Син, Той щеше да ги почете и прослави, и възнагради с вечен живот."
Ако ставаше дума за личност, играеща ролята на Син, изобщо нямашеда се казва, че Бог чрез Сина Си ще стори това, защото нито Бог щеше да е Отец, нито Синът Му да бъде Син. Логично щеше да се напише, че игралият ролята на Отец щеше да стори това чрез игралият ролята на Син.
7. "въстанали против Твореца Си, те, вярвайки от цяло сърце и осланяйки се на обещания Изкупител,"
Кой обеща Изкупител - Бог Отец или триединството? Ако е триединството, Бог щеше да престане да съществува, защото умирайки една от частите, би умряло цялото. Но Елън Уайт пише, че Творецът обеща Изкупител.
8. Нима Елън Уайт не знае какво пише, защото твърди:
" Бог щеше да ги приеме; а когато дойдеше краят на греха, Той щеше да ги възнесе до Своя престол."
Тя изобщо не казва, че една от частите на божеството е приемаща, а друга - възнасяща, а казва, че Бог ще приеме спасените, а Божият Син ще ги възнесе до Своя престол. И ако това не е ясно, в Откровение пише точно това:
Откровение 3:21. На този, който победи ще дам да седне с Мене на Моя престол, както и Аз победих и седнах с Отца Си на Неговия престол.
До седма глава от книгата "История на изкуплението" не може да се открие нито един намек за триединен бог, за триединство, за Бог Свети Дух или за виртуални Отец и Син! Напротив, "тринитаристката" Елън Уайт говори само за един истинен Бог Отец и Неговия Син!
Пак питам: Какво още трябва да се покаже, за да стане ясно, че в ЦАСД е вкарана колосална измама, която Божията вестителка пророкува и нарече с "благозвучното" име "Омега на смъртоносните ереси"?
Николай Георгиев
RSS Feed
