Глава 4
Изкушение и падение
(Битие 3 гл.)
Сатана прие образ на змия и проникна в Едем. Змията беше красиво създание с крила и докато летеше над земята, блестеше като полирано злато. Тя не се допираше до земята, а прелиташе от място на място и се хранеше, както и човекът, с плодовете на дърветата. Сатана влезе в змията, разположи се на дървото за познанието и започна лениво да яде от неговите плодове. SR 32.1.
Случи се, че Ева несъзнателно се отдели от мъжа си, докато те работеха в градината. Когато забеляза това, тя почувства опасност, но веднага се успокои от мисълта, че нищо не я заплашва, дори ако мъжът й не е с нея. Ева реши, че е достатъчно умна и силна, за да различи злото и да го посрещне. А точно това ангелите бяха казали да не прави. Тя се озова вторачена в плодовете на забраненото дърво със смесени чувства на любопитство и възхищение. Тя видя, че те са прекрасни и се попита, защо Бог така безусловно и определено им забрани не само да ядат, но даже да се докоснат до тях. По-подходящ момент за Сатана нямаше. Като че ли четейки нейните мисли, той се обърна към Ева: „Наистина ли каза Бог да не ядете от никое дърво в градината?” По такъв начин, приветливо и меко, с мелодичен глас, той заговори на удивената Ева. Тя беше слисана от това, че змията говореше с човешки глас. А той продължаваше да възхвалява нейната необикновена красота и миловидност, което не беше неприятно на Ева. Тя беше удивена, защото знаеше, че Бог не беше дал на змията способността да говори. SR 32.2.
Изкушение и падение
(Битие 3 гл.)
Сатана прие образ на змия и проникна в Едем. Змията беше красиво създание с крила и докато летеше над земята, блестеше като полирано злато. Тя не се допираше до земята, а прелиташе от място на място и се хранеше, както и човекът, с плодовете на дърветата. Сатана влезе в змията, разположи се на дървото за познанието и започна лениво да яде от неговите плодове. SR 32.1.
Случи се, че Ева несъзнателно се отдели от мъжа си, докато те работеха в градината. Когато забеляза това, тя почувства опасност, но веднага се успокои от мисълта, че нищо не я заплашва, дори ако мъжът й не е с нея. Ева реши, че е достатъчно умна и силна, за да различи злото и да го посрещне. А точно това ангелите бяха казали да не прави. Тя се озова вторачена в плодовете на забраненото дърво със смесени чувства на любопитство и възхищение. Тя видя, че те са прекрасни и се попита, защо Бог така безусловно и определено им забрани не само да ядат, но даже да се докоснат до тях. По-подходящ момент за Сатана нямаше. Като че ли четейки нейните мисли, той се обърна към Ева: „Наистина ли каза Бог да не ядете от никое дърво в градината?” По такъв начин, приветливо и меко, с мелодичен глас, той заговори на удивената Ева. Тя беше слисана от това, че змията говореше с човешки глас. А той продължаваше да възхвалява нейната необикновена красота и миловидност, което не беше неприятно на Ева. Тя беше удивена, защото знаеше, че Бог не беше дал на змията способността да говори. SR 32.2.
Любопитството на Ева надделя. Вместо веднага да побегне от там, тя слушаше да чуе какво й говори змията. Дори и през ум не й минаваше, че пред нея е падналият враг, използващ змията като посредник. Сатана беше този, който говореше, а не змията. Ева беше подлъгана, поласкана и увлечена. Ако тя беше срещнала този, който стоеше в сянката на змията, приличащ на ангел или поне напомнящ такъв, тя щеше да е нащрек. Но този странен глас не я накара да се върне при мъжа си и да го попита, защо някой така свободно се обръща към нея. Вместо това, Ева започна да спори със змията и отговаряйки на въпроса й, каза: „От плодовете на дърветата можем да ядем, само от плода на дървото, което е сред рая, каза Бог: Не яжте, и не се докосвайте до него, за да не умрете”. Тогава змията й отговори: „Никак няма да умрете, но знае Бог, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и вие ще бъдете като Бог, да познавате доброто и злото”. SR 33.1.
Сатана се стараеше да внуши на Ева мисълта, че ядейки от плода на забраненото дърво, те ще придобият нови, по-съвършени и всеобхватни знания в сравнение с тези, които имат. Това беше неговият любим прийом, който прилагаше винаги с голям успех от момента на грехопадението си - да събуди в човешкия разум любопитство; да проникне в тайните на Всемогъщия; да не се задоволява с това, което Бог вече беше открил; и да небрежи онова, що му беше заповядано. Той щеше да ги поведе към неподчинение на Божиите заповеди и след това щеше да ги направи да вярват, че навлизат в чудесна област на познанието. Но това беше само едно предположение и жалка измама. Бидейки в несъстояние да разберат това, което Бог беше им открил, пренебрегвайки Неговите изрични заповеди, домогвайки се да се сдобият с мъдрост, независима от Бога, хората често се стремят да разберат какво Бог беше задържал от смъртните. Те са опиянени от своите собствени идеи за прогрес, очаровани от тяхната суетна философия, но слепи като в среднощен мрак, що се касае до истинското знание. Те вечно учат и не са способни да достигнат до познаване на истината. SR 33.2.
Не беше Божията воля тази безгрешната двойка да има каквото и да е разбиране за злото. Той им беше дал щедро добро, задържайки злото. Ева счете думите на змията за мъдри и получи обширно изявление: „Никак няма да умрете; но Бог знае, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще будете като Бог, да познавате добро и зло” – правейки Бога лъжец. Сатана дръзко й внуши мисълта за това, че Бог ги е измамил, за да не постигнат съкровени знания и да Му станат равни. Бог беше казал, че ако те вкусят от този плод, непременно ще умрат; а змията окончателно я убеди: „Никак няма да умрете!”. SR 34.1.
Изкусителят увери Ева, че колкото по-скоро яде от плода, толкова по-бързо ще придобие едно ново превъзходно знание, което ще я направи равна на самия Бог. Обръщайки й внимание на себе си, той каза, че е ял в изобилие от дървото и е установил, че е не само съвършено безвредно, но и са прекрасни на вкус, предизвикващо бодрост и радост на духа. Ето защо, поради чудесните му свойства, способни да придават мъдрост и сила, - каза Сатана, - Бог забрани не само да опитат, но и да се докоснат до него, понеже са Му добре известни неговите чудодейни качества. Той заяви, че след като е ял от плода на забраненото за тях дърво, той е придобил дар слово. Той намекна на Ева, че Бог няма да удържи на думата Си. Това било просто заплаха, за да ги застави да стоят далеч от придобиването на висше благо. После им каза, че не биха могли да умрат. Нима не бяха яли от дървото на живота, което увековечава безсмъртието? Той каза, че Бог ги мамеше и лишаваше хората от възможността да се наслаждават на приповдигнато блаженство и висше щастие. Изкусителят откъсна един плод и го подаде на Ева. Тя го взе в ръката си. Ето, каза изкусителят, беше ви забранено даже да се докоснете до този плод, защото ще умрете. Той й каза, че при изяждането на плода тя няма да установи нито зло, нито смърт в по-голяма мярка, отколкото при докосването и държането му в ръка. Ева се одързости, понеже не почувства веднага непосредствените признаци на Божието неодобрение. Тя реши, че всичко, казано от изкусителя, е мъдро и вярно. Опитвайки плода, тя изпадна във възторг от прекрасния му вкус. Плодът се оказа изумителен на вкус и тя си въобрази, че ясно усеща в себе си чудотворното му действие. SR 34.2.
Ева става изкусител
Тогава тя откъсна и яде от плода, представяйки си, че чувства прилив на живителна сила и придобива нова, по-висша същност, като че ли вече се е проявил резултатът от действието на забранения плод. Със странна и неестествена възбуда тя понесе на ръце забранените плодове, дирейки мъжа си. Намирайки го, тя му разказа за мъдрите разсъждения на змията и поиска незабавно да го заведе до дървото за знание. Ева разказа на Адам за това, че тя вече беше яла от плода и вместо чувство за смърт, усещаше приятно и ободряващо въздействие. Веднага след като Ева съгреши, тя стана мощен медиум, чрез който щеше да се причини падението на нейния съпруг. SR 35.1.
Аз видях как лицето на Адам се опечали. Той изглеждаше изплашен и смаян. Виждаше се, че в съзнанието му се водеше борба. Той каза на Ева, че е твърде сигурен, че това е бил врагът, за когото бяха предупредени, така че тя трябваше да умре. Но тя го уверяваше, че не чувства никакви болезнени последствия, а тъкмо обратното, чувстваше се прекрасно, както никога досега, и настойчиво го умоляваше да яде. SR 35.2.
Адам твърде добре разбра, че спътницата му е нарушила единствената забрана, постановена пред тях като изпит за тяхната верност и любов. Ева се аргументира, че змията е казала, че никак няма да умрат и че неговите думи трябва да са верни, защото вместо знаците на Божието неодобрение над себе си, усещаше такова щастливо и блажено състояние, в каквото, по нейна представа, пребиваваха небесните ангели. SR 36.1.
Адам съжали, че Ева се беше отделила от него, но всичко беше свършило. Предстоеше му да бъде отделен от нея, чието общение значеше толкова много за него. Как можеше да се примири с това? Тъй силно обичаше Ева. И в безизходното си отчаяние, реши да сподели нейната съдба. Ясно съзнаваше, че Ева е станала негова неразделна част и ако тя трябваше да умре, той щеше да умре с нея, тъй като, самата мисъл за раздяла беше непоносима за него. Не му достигна вярата в неговия милостив и великодушен Творец. Не разбра, че Бог, Който го беше направил от земна пръст и му беше вдъхнал жизнено дихание, създавайки го прекрасен и съвършен, и сътвори от реброто му Ева, за да му бъде постоянен другар в живота, можеше да му създаде друга спътница. В края на краищата, разсъждаваше Адам, дали думите на тази мъдра змия нямаше да се окажеха верни? Стоящата пред него Ева беше толкова прекрасна и миловидна, и видимо така невинна, както преди. Сега тя проявяваше към него по-голяма любов, като че ли благодарение на опитаният от нея плод, тя го обичаше още повече. Той не забеляза в нея никакви признаци на смърт. Тя му разказа за приятното въздействие на плода и за своята гореща любов към него, затова реши смело да посрещне всички възможни последствия. Адам сграбчи плода, бързо го изяде и като Ева не почувства веднага неговите пагубни последствия. SR 36.2.
Ева считаше себе си способна да различава между вярно и грешно. Съблазнителната надежда за навлизането в едно по-висше познание я отведе до мисълта, че змията, нейният специален приятел, е твърде заинтересована от нейното благополучие. Ако тя беше потърсила своя съпруг и свързвайки се със своя Създател, предадяха думите на змията, те щяха да бъдат освободено от хитрото сатанинско изкушение още в началото. Бог не желаеше Адам и Ева да разглеждат и изследват плода на дървото за познанието, защото тогава щяха да станат плячка на маскирания враг. Бог знаеше, че само ако не се докоснат до плода на това дърво, Адам и Ева щяха да се намират в съвършена безопасност. SR 36.3.
Свободата на избора в ръката на човека
Бог даде ясни наставления на нашите прародители относно дървото за познанието. Те бяха напълно информирани за падането на Сатана и за опасността от слушането на неговите внушения. Бог не ги лиши от възможността да ядат от плода на забраненото дърво. Той ги създаде морално свободни същества - да вярват думите Му, да се подчиняват на заповедите Му и да живеят; или да вярват на изкусителя, да се разбунтуват и да умрат. Адам и Ева заедно ядоха от плода на забраненото дърво и голямата мъдрост, която придобиха, се изразяваше в познаването на греха и чувството на вина. Скоро обкръжаващото ги сияние от светлината на Божията слава изчезна и под тежестта на чувството за вина, и загубата на тяхната Божествена дреха, те, изпитвайки един непознат до сега страх, се опитваха с каквото и да е, да прикрият своята голота.
Адам и Ева предпочетоха да повярват на думите, по тяхна представа излизащи от змията, макар че тя не проявяваше любов и не правеше нищо за щастието и благополучието им, докато Бог се грижеше за всичко, включително за храната и комфорта им. Навсякъде, накъдето и да обърнеха поглед, цареше изобилие и красота, но при все, че виждаше това, Ева беше излъгана от змията, която я убеди, че „нещо” ще ги направи мъдри като Бог, и това „нещо” е скрито в тях. Вместо да вярва на Бог, тя нечестно беше пренебрегнала Неговата велика доброта и повярвала на думите на Сатана.
Нарушавайки Божията заповед, отначало Адам си въобрази, че той също щеше да придобие нова, по-добра същност, но скоро мислите за извършеното престъпление го изпълниха с ужас. Струваше му се, че даже въздухът, който преди беше приятен и топъл, беше станал хладен. Виновната двойка усещаше своята греховност. Те с ужас мислеха за бъдещето, чувствайки пустота, беззащитност и празнота в душата. Нежната любов, мир и безметежно щастие се бяха сменили с някакво ново, непознато им преди чувство на загуба. И тогава за първи път обърнаха внимание на своята външност. По-рано те не носеха специални дрехи; покриваше ги Божията дреха на слава, каквато носят небесните ангели. Тази, обкръжаваща ги преди светлина, беше изчезнала. И макар че някак си беше намаляло чувството на опустошение и голота, те се съсредоточиха да търсят някакво покритие за голите си тела. Не можеха съвършено голи да се представят пред очите на своя Господ и Неговите свети ангели.
Извършеното престъпление се изправи пред тях в своята истинска светлина. Те все повече се убеждаваха, че са нарушили ясната и определена Божия заповед. Адам изказа недоволството си от Ева и я упрекна за това, че тя, оставяйки го, се беше поддала на уловката на змията. Все пак, надеждата им порасна - дали пък Бог, дал им всичко за щастие, нямаше да им прости за това единствено непослушание според великата Си любов към тях, и те не щяха бъдат подложени на това страшно наказание, от което така се бояха?
Сатана ликуваше от радост. Той беше изкусил жената, пораждайки в нея недоверие към Бог, съмнение в Неговата мъдрост и беше пробудил нездрав копнеж към Неговите непостижимо мъдри планове. Освен това, благодарение на нея му се беше удало да се домогне и до падението на Адам, който, от любов към Ева, беше престъпил Божията заповед и съгрешил заедно с нея. Вестта за грехопадението на човека бързо се разпространи между обитателите на небето. Замлъкнаха звученето на арфи, ангелите бързо снеха венците си. Цялото небе се вълнуваше. Неблагодарността на Адам и Ева за всичките блага, с които Бог така изобилно и щедро ги беше надарил, огорчи ангелите. За да решат какво да правят занапред със съгрешилата двойка, на небето се състоя съвет. Ангелите се опасяваха, че ако Адам и Ева вкусеха от плода на дървото на живота, щяха да увековечат съществуването на греха.
Господ лично щеше да дойде при Адам и Ева и им съобщи последствията от тяхното непослушание. Чувайки величествената походка на приближаващия се към тях Бог, те опитаха да се измъкнат от Него, докато преди, бидейки свети и непорочни, изпитваха особена радост и възторг всеки път, срещайки се със своя Творец. „И Господ Бог повика Адама, и рече му: Къде си? А той рече: Чух гласа Ти в градината и уплаших се, защото съм гол; и се скрих. А Бог му рече: Кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти заповядах да не ядеш?”. Господ му зададе този въпрос не защото Му беше нужна информация, а за да могат Адам и Ева сами да се убедят в греховността на своята постъпка. Когато Бог попита Адам: „Какво се случи, че ти се засрами и изплаши?”, той си призна престъплението, но не защото се разкая за своето огромно непослушание, а за да стовари на Бог отговорността за извършения от него грях. „Жената, която Ти ми даде, ми даде от дървото и ядох”. Тогава Бог се обърна към жената и попита: „Защо направи това?”. В отговор Ева каза: „Змията ме съблазни и ядох”.
Проклятието
Тогава Бог се обърна към змията и каза: „Понеже си сторила това, проклета да си измежду всеки вид добитък и измежду всички полски зверове; по корема си ще се влачиш и пръст ще ядеш през всичките дни на живота си”. Тъй както змията беше издигната над всички Божии творения, сега трябваше да бъде снижена пред всички и да стане по-нисша от всичките, и човекът да изпитва отвращение към нея – и всичко това, защото тя стана посредник на Сатана, използвайки я за своя коварен замисъл. „А на Адам рече: Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти казах да не ядеш, то проклета да бъде земята поради тебе; със скърби ще се прехранваш от нея през всичките дни от живота си. Тръни и бодили ще ти ражда; и ти ще ядеш полската трева. С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет”.
Затова, че хората съгрешиха, вкусвайки от плода на дървото на познанието, Бог прокле земята: „Със скръб ще се храниш от нея, през всичките дни на живота си”. Той щедро ги беше снабдявал с всичките блага, скривайки от тях злото. Сега Бог обявяваше, че хората ще се хранят от прокълнатата земя, т.е. ще се срещат със злото до края на живот си.
От тогава целият човешки род е обречен да страда от злонамерените изкушения на Сатана. Вместо щастлива, носеща радост и удоволствие работа в Едемската градина, Адам го очакваше живот, изпълнен с тежък, изнурителен труд и безпокойство. Сега хората не можеха да избегнат разочарование, печал, болка и накрая смърт, небитие. Те бяха сътворени от земната пръст и в тази пръст им предстоеше да се върнат.
На Адам и Ева беше съобщено, че се налага да напуснат своя Едемски дом.
Поддали се на измамата на Сатана и повярвали на това, че вероятно Бог лъже, те позволиха на дявола достъп до сърцата им. Затова занапред за тях не беше безопасно да останат в Едемската градина; щом щяха да имат достъп до дървото на живота, те можеха да увековечат грешния си живот. Адам и Ева умоляваха да им бъде разрешено да останат, макар ясно да осъзнаваха, че са изгубили всяко право на спокойното щастие в Едем. Те обещаваха, че в бъдеще винаги безпрекословно щяха да изпълняват Божията воля. Но им беше отказано, тъй като с падането от непорочност в грях, те се бяха сдобили не със сила, а със слабост. Ако те не бяха успели да съхранят своята чистота, когато бяха свети, щастливи и непорочни същества, то сега, в днешното им греховно състояние, у тях имаше малко сила да останат верни и предани на Бога. Чувство на непосилна мъка и угризения на съвестта изпълни сърцата им. Сега те разбраха, че наказанието за греха щеше да бъде смърт.
В същия час Господ заръча на ангелите да преградят достъпа до дървото на живота, доколкото, съгласно плана разработен от Сатана, Адам и Ева трябваше пак да не се подчинят на Бог; получили Неговото неодобрение и после вкусили от дървото на живота, те щяха да увековечат живота си в грях. Но светите ангели бяха изпратени при дървото на живота и заградиха пътя към него. Около тези ангели сияеха лъчи светлина, подобно въртящи се мечове.
Глава 5
Планът за спасението
Небесните жители бяха изпълнени със скръб, защото човекът беше съгрешил и защото светът, сътворен от Бог, занапред щеше да бъде изпълнен със смъртни същества, обречени на страдания, нещастия, болки и смърт, и защото за нарушителите на Божиите заповеди нямаше избавление. Всички потомци на Адам ги очакваше смърт.
Във видение ми беше показан Исус, прекрасен и величествен. Видях на лицето Му изражение на невъобразима печал и съчувствие. След някое време, Той се доближи към необичайно ярката светлина, която обкръжаваше Отец и съпровождащият ме ангел каза, че Христос сега се намирал в тясно общение със Своя Отец. Докато Исус говореше с Него, сред небесните ангели се усещаше нарастващо безпокойство. Сиянието на славата, окръжаваща Отца, три пъти обвиваше Исус и когато третия път Той излезе от присъствието на Отец, можеше ясно да се види спокойното Му лице, без сянка на смущение или съмнение. То се осветляваше от неописуемо благопожелание, доброта и милосърдие.
После Исус съобщи на цялото небесно войнство, че за падналия човешки род е намерен път за избавление. Той умолявал Отец и предложил да даде, в качеството на откуп за падналия човек, Своя безгрешен живот и да приеме на Себе Си смъртната присъда за греха на хората. По такъв начин, чрез Неговата пролята кръв и послушание на Божия закон, човекът можеше да придобие прощение и милост в Божиите очи, и отново да се върне в прекрасната Едемска градина, и да вкуси плода от дървото на живота.
Слушайки тази чудесна вест, ангелите не се зарадваха, тъй като техният Повелител, нищо не скривайки от тях, им разказа целия спасителен план. Исус им разказа, че Той ще застане между гнева на Своя Отец и падналото човечество, за да понесе на Себе Си всички беззакония, несправедливости, презрение и насмешки на грешните хора, но само малко щяха да Го приемат като Син Божий. Почти всички щяха да Го намразят и отхвърлят. Той щеше да напусне Своята небесна слава и щеше да отиде на земята като обикновен човек, смирявайки и унизявайки Себе Си, и Сам лично щеше да изпита същите изкушения, които заобикаляха отвсякъде човека. Благодарение на това Той щеше да намери как да помогне и поддържа в тежки минути тези, на които предстояха изкушения. И така, Исус изложи на ангелите, че в крайна сметка, след като Неговата мисия свършеше, Той щеше да бъде предаден в човешките ръце, щеше да понесе всички подигравки, които щяха да Му причинят подстрекаваните от Сатана нечестиви хора, и щеше да умре с най-мъченическата смърт, повесен между небето и земята, заради закоравелия грешник. Предстоеше Му да преживее ужасни часове на агония, когато даже ангелите щяха да потреперят и щяха да закрият лицата си, за да не видят това страшно зрелище. Предстоеше Му да понесе не само ужасни физически страдания, но и несравнима с никакви телесни мъчения душевна мъка, тъй като на Него щеше да бъде възложена тежестта от греховете на целия свят. Той каза още на ангелите, че щеше да умре и да възкръсне на третия ден, и щеше да се възнесе при Своя Отец, за да ходатайства за своенравните, горделиви и грешни човеци.
Единствено възможният път за спасение
Ангелите се поклониха в нозете на своя Господар и предложиха себе си за спасението на човека, но Исус им отговори, че само Той, с цената на Своята смърт, можеше да спаси мнозина, че животът на ангелите не беше в състояние да изкупи греха. Само Неговият живот можеше да бъде приет от Отец, в качеството на откуп за грешния човек. Христос още им каза, че те щяха да вземат определено участие в реализацията на плана за спасението – щяха да Го съпровождат в различни ситуации и когато е особено необходимо, щяха да Го подкрепят, тъй като Той щеше да приеме падналата човешка природа, и щеше да бъде по-слаб даже от ангелите. Предупреждавайки ангелите за това, че те щяха да бъдат свидетели на Неговите унижения и страдания, че до глъбините на душите си щяха да бъдат поразени от всичко случващо се, че щяха да видят ненавистта към Него от заобикалящите го човеци и затова щяха да пожелаят от любов да Го спасят от ръцете на убийците, Той обясни, че не трябваше да се намесват по никакъв начин, за да не попречат на нищо от това, което трябваше да се извърши. След това на тях им предстоеше участие в Неговото възкресение. В заключение Той каза, че планът за спасение беше щателно обмислен и че Отец го беше приел.
Със свята печал Исус утеши и ободри ангелите с вестта за това, че занапред всички спасени щяха да живеят заедно с Него, и че със смъртта Си ще изкупи мнозина, и ще унищожи този, който се явяваше господар на смъртта. После Отец щеше да Му даде царството и властта, и величието на всичките небеса, и Той щеше да ги владее во веки веков; а Сатана и всички грешници щяха да бъдат унищожени, за да не можеше никога повече грехът да наруши спокойствието на небето и пречистената земя. Той попита цялото небесно войнство одобряват ли плана, приет от Него и Отец, и радват ли се затова, че благодарение на Неговата смърт, падналият човешки род отново щеше да бъде възстановен, възвръщайки си благоволението в Божиите очи и отново щеше да се наслаждава на блаженствата на небето?
След тези думи на Исус цялото небе се изпълни с невъобразима радост, небесните ангели започнаха да пеят песни на хвала и поклонение. Те докоснаха струните на арфите си и пяха с по-силни гласове от обикновено, тъй като им беше открита великата милост и снизхождение на Бог Отец, решил да даде на смърт за разбунтувалия се човешки род Своя възлюбен Син. Ангелите пееха за хвала и в благоговеене се поклониха на Исус за Неговата саможертва, за това, че Той беше решил да се раздели с Отец, избрал беше живот, изпълнен със страдание, и да умре с позорна смърт, отдавайки Своя живот за другите.
Съпровождащият ме ангел попита: „Мислиш ли, че Отец е решил да жертва Своя възлюбен Син, без да преживее тежка вътрешна борба? Не! Даже в сърцето на Бога, Господар на Вселената, има мъчителна борба - със самия Себе Си: да допусне гибелта на падналия човешки род, или да даде на смърт, заради човеците, Своя единствен любим Син”. Ангелите бяха много заинтересовани за спасението на човека, а сред тях имаше и не малко, които желаеха да отдадат своята слава и да пожертват своя живот, заради спасението на загиващите хора. „Обаче – каза съпровождащият ме ангел, - това беше напразно, тъй като престъплението беше твърде голямо, животът на един ангел не беше равностоен на него. Нищо, освен смъртта и ходатайството на Неговия Син, не може да възмезди този дълг и да спаси обречените човеци от безнадеждна скръб и страдание”.
На ангелите беше поверена особена служба – да ходят от небето до земята, за да носят на страдащия Божи Син укрепващ балсам за Духа, да Го утешават, да смекчат болката и страданията Му и да Му служат. Освен това, на верните ангели беше поръчано да охраняват и пазят Божиите избрани от падналите ангели и тъмнината, с която Сатана постоянно щеше да се опитва да ги обгражда. Бях свидетел на това, че Бог не можеше да промени закона Си, заради спасението на обречените и загиващи хора, и затова беше решил да пожертва Своя възлюбен Син, за да умре, за съгрешилите човеци.
У Сатана се появи нова надежда, че благодарение на падналия човек, му се удаваше да лиши Божия Син от Неговото високо положение. Дяволът побърза да съобщи на своите ангели, че когато Исус приемеше падналата човешка природа, тогава щеше да може да Го победи и възпрепятства в осъществяването на спасителния план.
Беше ми показан Сатана такъв, какъвто беше преди: щастлив, заемащ високо положение ангел. После го видях такъв, какъвто беше сега. Неговите черти бяха благородни, защото беше ангел, макар и паднал. Лицето му при това изразяваше тревога, безпокойство, ненавист, коварство, хитрост, недоволство и предричаше зло. Обърнах особено внимание на лицето му, било някога с такова благородно чело. Сега започваше от веждите и следваше ниско скосено чело. Видях, че от толкова дълго пребиваване в злото, всичкото добро, което притежаваше преди, се беше изродило, а всички лоши наклонности, обратно - бяха се развили. В твърде проницателния му поглед проблясваше коварство и хитрост. Той имаше силно телосложение, но беше изгубил някогашната гъвкавост на тялото си и ръцете и плещите му сега висяха безформено. Когато се яви пред очите ми, брадичка му беше подпряна на лявата му ръка и изглеждаше потънал в дълбоки мисли. На лицето му беше застинала усмивка, при вида на която ме обхвана ужас – толкова много злоба и дяволско коварство имаше в нея. Такава усмивка се появяваше на лицето му винаги, преди да завладее новата си плячка. Когато му се отдадеше да завлече жертвата в мрежата си, тази усмивка ставаше още по-ужасна.
Смирени и с неизразима печал, Адам и Ева напуснаха прекрасната градина, в която бяха така щастливи, докато престъпиха Божията заповед. Даже атмосферата наоколо се беше изменила. След грехопадението температурата на въздуха вече не беше винаги постоянна, затова Бог им направи дрехи от кожа, които да ги пазят от студ през нощта, а денем – от палещите лъчи на слънцето.
Неизменимият Божи закон
Цялото небе скърбеше за падането на Адам и Ева, което беше навлякло справедливия Божи гняв над целия човешки род. Хората бяха отлъчени от общението с Бога и обречени на доживотни страдания и нещастие. Божият закон не можеше да бъде изменен, за да задоволи нуждите им. По Божия заповед той беше утвърден завинаги и никога не трябваше да губи силата си; не трябваше да се променя ни най-малкото изискване.
На Божиите ангели беше поръчано да се срещнат със съгрешилите хора и да им съобщят, че не можеха повече да пребивават в предишното си свято жилище - Едемската градина, но тяхното положение съвсем нямаше да бъде абсолютно безнадеждно. Съобщиха им, че Божият Син, посещавал ги преди в Едем, до глъбините на душата Си бил проникнат от състрадание, виждайки безнадеждното им състояние и доброволно беше решил да приеме върху Себе Си наказанието, което те заслужаваха. Той щеше да умре, за да избави човек живота си чрез вяра в обещаното изкупление, което Христос щеше да извърши чрез смъртта Си. За човека се откриваше врата на надеждата и въпреки големия грях, благодарение на Исус Христос, хората вече нямаше да са обречени, да останат под абсолютната власт на Сатана. Вярата в спасяващата сила на Божия Син трябваше да укрепва човека дотолкова, щото той успешно да може да се съпротивлява на замислите на Сатана. На Адам и Ева беше казано, че на целия човешки род му предстоеше да мине през изпитания, но благодарение на покаянието и вярата в Божия Син, всеки щеше да бъде изкупен от наказанието за нарушаване на закона, и по този начин, всички негови опити и стремежи да изпълнява закона Божи, щяха да бъдат приети от небето.
Ангелите съобщиха на Адам и Ева за онази печал, която беше изпълнила небето, когато стана известно за нарушението на Божия закон, и че Христос беше приел решение, да принесе в жертва за съгрешилите хора Своя свят, безценен живот.
Чак сега Адам и Ева осъзнаха, доколко възвишен и свят беше законът Божий; за престъплението, за което трябваше да се плати толкова скъпа цена заради тяхното спасение и съхранението на бъдещите потомства от пълна гибел. Те умоляваха, да им бъде позволено самите те да умрат, молиха се да им бъде наложено наказание, за извършеното от тях престъпление – на тях и на тяхното потомство, вместо това, възлюбеният Божи Син да принесе Себе Си във велика жертва. Душевната мъка на Адам все повече се усилваше след като осъзна, че неговите грехове дотолкова бяха големи, че щяха да довлекат големи последици. Нима почитаният в цялата Вселена небесен Господар, с Който той, още непорочен и свят, дълго беше беседвал, скитайки се из Едемската градина; Комуто се покланяха и Когото прославяха и величаеха небесните ангели, сега трябваше да се лиши от Своето високо положение във Вселената, за да умре за неговото, на Адам, престъпление?
Казаха на Адам, че даже животът на ангел не можеше да възмезди неговата вина. Законът на Йехова, бъдещата основа за Неговото управление на небето и земята, беше свят, както и самият Бог.
Вседържителят не можеше да приеме живота на ангел, в качеството на жертва за неговото нарушение. Този закон в очите на Бог имаше по-голяма важност и значение, отколкото всички свети ангели около престола Му. Отец не можеше нито да премахне, нито да промени и една заповед на Своя закон, за да помогне някак на падналия човек в неговото бедствено състояние. Само Синът Божий, Който в единство с Отец беше сътворил човека, можеше да извърши изкуплението за човека, отдавайки Своя живот в жертва и приемайки на Себе Си гнева на Отец. Ангелите известиха на Адам, че щом от неговото непослушание на Божията заповед сега светът беше подложен на смърт и нечестие, хората отново щяха да имат живот и безсмъртие, само благодарение жертвата на Исус Христос.
Поглед към бъдещето
На Адам бяха открити важни бъдещи събития, започвайки от неговото и на Ева изгнание от Едем, до потопа, и далеч, чак до Първото пришествие на Христос на земята. Любовта на Божия Син към Адам и неговото потомство извърши много – Той се снижи до там, че прие човешка природа и по такъв начин възвиси Своето унижение за всеки, който вярва в Него. Само такава жертва беше достатъчна да плати спасението на целия свят, но колко малко хора се възползват от предложеното им спасение, чрез приемането на толкова велика Жертва. Мнозина не ги устройват условията, изпълнението на които позволява на всеки човек да стане съучастник на този велик план за спасение. Вместо да се разкаят и да живеят в послушание на Бог и Неговия закон, осланят вярата си на заслуги от принесените в техен интерес жертви; те предпочитат да живеят в греховете и престъпленията си, престъпвайки Божия закон. Значението на тази жертва е дотолкова безгранична, щото всеки човек, повярвал в Христос, ще стане като скъпоценно чисто злато, благодарение на Него, и даже по-скъпо от офирско злато.
На Адам бяха показани всички следващи поколения и той видя как сред хората се ширеше престъпност, разложение; как все повече негови потомци щяха да страдат под бремето на собствената си поквара и чувство за вина заради това, че човек, със своите вродени наклонности, е направляван не към добро, а към съзнателно противопоставяне на закона Божи. Беше му показано, че иззад нетърпящото непослушание на хората, Божието проклятие все повече и повече щеше да тегне над човешкия род, над животните и над цялата земя. Той видя, как безчестието и жестокостта неотклонно щяха да растат, но въпреки това, сред потока от човешки страдания и болка винаги щеше да се намира неголяма група хора, съхраняващи знанието за Бог, и именно те щяха да останат непорочни сред господстващите в света деградация и разложение. На Адам ясно му беше показано, че грехът беше нарушение на закона Божи, че човечеството беше постигнало нравствено, интелектуално и физическо израждане, а това ставаше в резултат на престъпването на Божия закон, и щеше да продължава до тогава, докато целият свят не се изпълнеше с безчестие и зло във всичките им проявления.
Адам знаеше, че по причина на греха и цялото растящо пренебрежение към Божия праведен закон, човешките дни щяха да бъдат съкратени и целият човешки свят щеше да изгуби своето първоначално достойнство, деградирало до несвойствено преди за него ниско ниво, почти обезценявайки се, и като следствие не можейки да разбере плана за спасение и тайната на Голгота - величествени и възвишени събития, които се ознаменуваха с примирението на човек с Бога. Тогава, въпреки нищожността на интелекта, нравствените и физически сили на човешкия род, Христос – верен на великите Си цели, заради които беше оставил небето, не спря да се грижи за отслабналия, изродил се, унижен, изгубил своето някогашно достойнство представител на човешкото семейство. Той ги покани да възложат слабостите си и всички свои, унаследени недостатъци на Него. Ако те дойдеха при Него, щеше да задоволи всичките им нужди.
Жертвоприношението
Когато Адам, в съответствие със специалните Божии заповеди, принесе своето първо приношение за грях, за него то беше мъчителен обред във висока степен. Беше необходимо да вдигне ръка над животното, да отнеме живота, който можеше да даде само Бог, и да го отдаде като дар на Бог, в жертва за грях. За пръв път в живота си Адам виждаше смърт с очите си. Гледайки изтичащата кръв на агнето и конвулсиите на смъртна агония, той трябваше с вяра да гледа на Божия Син, праобраз на Който беше принесената жертва, и Който щеше да умре за грешните хора. Това, предписано от Бог церемониално жертвоприношение, трябваше постоянно да напомня на Адам за неговата вина пред Бог, а също да свидетелства за неговото признаване в грях. Когато Адам отнемаше живота на животното, той много по-дълбоко усещаше към какво беше довел целия човешки род с неговото непослушание, което с нищо не можеше да се изкупи, освен със смъртта на възлюбения Божи Син. Той се възхищаваше на безкрайната милост и изключителна любов, даващи такъв откуп заради спасението на човешкия род. Убивайки невинната жертва, на Адам му се струваше, като че със своите ръце проливаше кръвта на Сина Божи. Той знаеше, че верността към Бог и Неговия свят закон биха запазили и животните и хората от смърт. Все пак в жертвоприношението, сочещо на великата и съвършена Жертва – възлюбеният Божи Син, сияеше звездата на надеждата, която огряваше тъмното и ужасно бъдеще и трябваше да избави хората от пълна безнадеждност и гибел.
Изначало всеки отец в семейството се смяташе за господар и свещеник на фамилията си. Впоследствие, когато броят на хората по земята се умножи, тази тържествена служба за принасяне на жертва към Бога вършеха избрани, специално назначени хора. В ума на грешните хора кръвта на животното трябваше да напомня за кръвта на Божия Син. Смъртта на жертвата трябваше да свидетелства пред всички, че наказанието за греха беше смърт. Принасяйки жертва на Бога, грешникът сам признаваше своята вина и доказваше вярата си, мислено поглеждайки към великата жертва на Божия Син, праобраз на Когото беше животното. Без примирение чрез съвършения Син Божий, Бог не можеше да излее благословенията Си над човека и да осъществи великия план за спасението. Вседържителят ревностно пазеше честта на Своя закон.
Сатана се стараеше да внуши на Ева мисълта, че ядейки от плода на забраненото дърво, те ще придобият нови, по-съвършени и всеобхватни знания в сравнение с тези, които имат. Това беше неговият любим прийом, който прилагаше винаги с голям успех от момента на грехопадението си - да събуди в човешкия разум любопитство; да проникне в тайните на Всемогъщия; да не се задоволява с това, което Бог вече беше открил; и да небрежи онова, що му беше заповядано. Той щеше да ги поведе към неподчинение на Божиите заповеди и след това щеше да ги направи да вярват, че навлизат в чудесна област на познанието. Но това беше само едно предположение и жалка измама. Бидейки в несъстояние да разберат това, което Бог беше им открил, пренебрегвайки Неговите изрични заповеди, домогвайки се да се сдобият с мъдрост, независима от Бога, хората често се стремят да разберат какво Бог беше задържал от смъртните. Те са опиянени от своите собствени идеи за прогрес, очаровани от тяхната суетна философия, но слепи като в среднощен мрак, що се касае до истинското знание. Те вечно учат и не са способни да достигнат до познаване на истината. SR 33.2.
Не беше Божията воля тази безгрешната двойка да има каквото и да е разбиране за злото. Той им беше дал щедро добро, задържайки злото. Ева счете думите на змията за мъдри и получи обширно изявление: „Никак няма да умрете; но Бог знае, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще будете като Бог, да познавате добро и зло” – правейки Бога лъжец. Сатана дръзко й внуши мисълта за това, че Бог ги е измамил, за да не постигнат съкровени знания и да Му станат равни. Бог беше казал, че ако те вкусят от този плод, непременно ще умрат; а змията окончателно я убеди: „Никак няма да умрете!”. SR 34.1.
Изкусителят увери Ева, че колкото по-скоро яде от плода, толкова по-бързо ще придобие едно ново превъзходно знание, което ще я направи равна на самия Бог. Обръщайки й внимание на себе си, той каза, че е ял в изобилие от дървото и е установил, че е не само съвършено безвредно, но и са прекрасни на вкус, предизвикващо бодрост и радост на духа. Ето защо, поради чудесните му свойства, способни да придават мъдрост и сила, - каза Сатана, - Бог забрани не само да опитат, но и да се докоснат до него, понеже са Му добре известни неговите чудодейни качества. Той заяви, че след като е ял от плода на забраненото за тях дърво, той е придобил дар слово. Той намекна на Ева, че Бог няма да удържи на думата Си. Това било просто заплаха, за да ги застави да стоят далеч от придобиването на висше благо. После им каза, че не биха могли да умрат. Нима не бяха яли от дървото на живота, което увековечава безсмъртието? Той каза, че Бог ги мамеше и лишаваше хората от възможността да се наслаждават на приповдигнато блаженство и висше щастие. Изкусителят откъсна един плод и го подаде на Ева. Тя го взе в ръката си. Ето, каза изкусителят, беше ви забранено даже да се докоснете до този плод, защото ще умрете. Той й каза, че при изяждането на плода тя няма да установи нито зло, нито смърт в по-голяма мярка, отколкото при докосването и държането му в ръка. Ева се одързости, понеже не почувства веднага непосредствените признаци на Божието неодобрение. Тя реши, че всичко, казано от изкусителя, е мъдро и вярно. Опитвайки плода, тя изпадна във възторг от прекрасния му вкус. Плодът се оказа изумителен на вкус и тя си въобрази, че ясно усеща в себе си чудотворното му действие. SR 34.2.
Ева става изкусител
Тогава тя откъсна и яде от плода, представяйки си, че чувства прилив на живителна сила и придобива нова, по-висша същност, като че ли вече се е проявил резултатът от действието на забранения плод. Със странна и неестествена възбуда тя понесе на ръце забранените плодове, дирейки мъжа си. Намирайки го, тя му разказа за мъдрите разсъждения на змията и поиска незабавно да го заведе до дървото за знание. Ева разказа на Адам за това, че тя вече беше яла от плода и вместо чувство за смърт, усещаше приятно и ободряващо въздействие. Веднага след като Ева съгреши, тя стана мощен медиум, чрез който щеше да се причини падението на нейния съпруг. SR 35.1.
Аз видях как лицето на Адам се опечали. Той изглеждаше изплашен и смаян. Виждаше се, че в съзнанието му се водеше борба. Той каза на Ева, че е твърде сигурен, че това е бил врагът, за когото бяха предупредени, така че тя трябваше да умре. Но тя го уверяваше, че не чувства никакви болезнени последствия, а тъкмо обратното, чувстваше се прекрасно, както никога досега, и настойчиво го умоляваше да яде. SR 35.2.
Адам твърде добре разбра, че спътницата му е нарушила единствената забрана, постановена пред тях като изпит за тяхната верност и любов. Ева се аргументира, че змията е казала, че никак няма да умрат и че неговите думи трябва да са верни, защото вместо знаците на Божието неодобрение над себе си, усещаше такова щастливо и блажено състояние, в каквото, по нейна представа, пребиваваха небесните ангели. SR 36.1.
Адам съжали, че Ева се беше отделила от него, но всичко беше свършило. Предстоеше му да бъде отделен от нея, чието общение значеше толкова много за него. Как можеше да се примири с това? Тъй силно обичаше Ева. И в безизходното си отчаяние, реши да сподели нейната съдба. Ясно съзнаваше, че Ева е станала негова неразделна част и ако тя трябваше да умре, той щеше да умре с нея, тъй като, самата мисъл за раздяла беше непоносима за него. Не му достигна вярата в неговия милостив и великодушен Творец. Не разбра, че Бог, Който го беше направил от земна пръст и му беше вдъхнал жизнено дихание, създавайки го прекрасен и съвършен, и сътвори от реброто му Ева, за да му бъде постоянен другар в живота, можеше да му създаде друга спътница. В края на краищата, разсъждаваше Адам, дали думите на тази мъдра змия нямаше да се окажеха верни? Стоящата пред него Ева беше толкова прекрасна и миловидна, и видимо така невинна, както преди. Сега тя проявяваше към него по-голяма любов, като че ли благодарение на опитаният от нея плод, тя го обичаше още повече. Той не забеляза в нея никакви признаци на смърт. Тя му разказа за приятното въздействие на плода и за своята гореща любов към него, затова реши смело да посрещне всички възможни последствия. Адам сграбчи плода, бързо го изяде и като Ева не почувства веднага неговите пагубни последствия. SR 36.2.
Ева считаше себе си способна да различава между вярно и грешно. Съблазнителната надежда за навлизането в едно по-висше познание я отведе до мисълта, че змията, нейният специален приятел, е твърде заинтересована от нейното благополучие. Ако тя беше потърсила своя съпруг и свързвайки се със своя Създател, предадяха думите на змията, те щяха да бъдат освободено от хитрото сатанинско изкушение още в началото. Бог не желаеше Адам и Ева да разглеждат и изследват плода на дървото за познанието, защото тогава щяха да станат плячка на маскирания враг. Бог знаеше, че само ако не се докоснат до плода на това дърво, Адам и Ева щяха да се намират в съвършена безопасност. SR 36.3.
Свободата на избора в ръката на човека
Бог даде ясни наставления на нашите прародители относно дървото за познанието. Те бяха напълно информирани за падането на Сатана и за опасността от слушането на неговите внушения. Бог не ги лиши от възможността да ядат от плода на забраненото дърво. Той ги създаде морално свободни същества - да вярват думите Му, да се подчиняват на заповедите Му и да живеят; или да вярват на изкусителя, да се разбунтуват и да умрат. Адам и Ева заедно ядоха от плода на забраненото дърво и голямата мъдрост, която придобиха, се изразяваше в познаването на греха и чувството на вина. Скоро обкръжаващото ги сияние от светлината на Божията слава изчезна и под тежестта на чувството за вина, и загубата на тяхната Божествена дреха, те, изпитвайки един непознат до сега страх, се опитваха с каквото и да е, да прикрият своята голота.
Адам и Ева предпочетоха да повярват на думите, по тяхна представа излизащи от змията, макар че тя не проявяваше любов и не правеше нищо за щастието и благополучието им, докато Бог се грижеше за всичко, включително за храната и комфорта им. Навсякъде, накъдето и да обърнеха поглед, цареше изобилие и красота, но при все, че виждаше това, Ева беше излъгана от змията, която я убеди, че „нещо” ще ги направи мъдри като Бог, и това „нещо” е скрито в тях. Вместо да вярва на Бог, тя нечестно беше пренебрегнала Неговата велика доброта и повярвала на думите на Сатана.
Нарушавайки Божията заповед, отначало Адам си въобрази, че той също щеше да придобие нова, по-добра същност, но скоро мислите за извършеното престъпление го изпълниха с ужас. Струваше му се, че даже въздухът, който преди беше приятен и топъл, беше станал хладен. Виновната двойка усещаше своята греховност. Те с ужас мислеха за бъдещето, чувствайки пустота, беззащитност и празнота в душата. Нежната любов, мир и безметежно щастие се бяха сменили с някакво ново, непознато им преди чувство на загуба. И тогава за първи път обърнаха внимание на своята външност. По-рано те не носеха специални дрехи; покриваше ги Божията дреха на слава, каквато носят небесните ангели. Тази, обкръжаваща ги преди светлина, беше изчезнала. И макар че някак си беше намаляло чувството на опустошение и голота, те се съсредоточиха да търсят някакво покритие за голите си тела. Не можеха съвършено голи да се представят пред очите на своя Господ и Неговите свети ангели.
Извършеното престъпление се изправи пред тях в своята истинска светлина. Те все повече се убеждаваха, че са нарушили ясната и определена Божия заповед. Адам изказа недоволството си от Ева и я упрекна за това, че тя, оставяйки го, се беше поддала на уловката на змията. Все пак, надеждата им порасна - дали пък Бог, дал им всичко за щастие, нямаше да им прости за това единствено непослушание според великата Си любов към тях, и те не щяха бъдат подложени на това страшно наказание, от което така се бояха?
Сатана ликуваше от радост. Той беше изкусил жената, пораждайки в нея недоверие към Бог, съмнение в Неговата мъдрост и беше пробудил нездрав копнеж към Неговите непостижимо мъдри планове. Освен това, благодарение на нея му се беше удало да се домогне и до падението на Адам, който, от любов към Ева, беше престъпил Божията заповед и съгрешил заедно с нея. Вестта за грехопадението на човека бързо се разпространи между обитателите на небето. Замлъкнаха звученето на арфи, ангелите бързо снеха венците си. Цялото небе се вълнуваше. Неблагодарността на Адам и Ева за всичките блага, с които Бог така изобилно и щедро ги беше надарил, огорчи ангелите. За да решат какво да правят занапред със съгрешилата двойка, на небето се състоя съвет. Ангелите се опасяваха, че ако Адам и Ева вкусеха от плода на дървото на живота, щяха да увековечат съществуването на греха.
Господ лично щеше да дойде при Адам и Ева и им съобщи последствията от тяхното непослушание. Чувайки величествената походка на приближаващия се към тях Бог, те опитаха да се измъкнат от Него, докато преди, бидейки свети и непорочни, изпитваха особена радост и възторг всеки път, срещайки се със своя Творец. „И Господ Бог повика Адама, и рече му: Къде си? А той рече: Чух гласа Ти в градината и уплаших се, защото съм гол; и се скрих. А Бог му рече: Кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти заповядах да не ядеш?”. Господ му зададе този въпрос не защото Му беше нужна информация, а за да могат Адам и Ева сами да се убедят в греховността на своята постъпка. Когато Бог попита Адам: „Какво се случи, че ти се засрами и изплаши?”, той си призна престъплението, но не защото се разкая за своето огромно непослушание, а за да стовари на Бог отговорността за извършения от него грях. „Жената, която Ти ми даде, ми даде от дървото и ядох”. Тогава Бог се обърна към жената и попита: „Защо направи това?”. В отговор Ева каза: „Змията ме съблазни и ядох”.
Проклятието
Тогава Бог се обърна към змията и каза: „Понеже си сторила това, проклета да си измежду всеки вид добитък и измежду всички полски зверове; по корема си ще се влачиш и пръст ще ядеш през всичките дни на живота си”. Тъй както змията беше издигната над всички Божии творения, сега трябваше да бъде снижена пред всички и да стане по-нисша от всичките, и човекът да изпитва отвращение към нея – и всичко това, защото тя стана посредник на Сатана, използвайки я за своя коварен замисъл. „А на Адам рече: Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти казах да не ядеш, то проклета да бъде земята поради тебе; със скърби ще се прехранваш от нея през всичките дни от живота си. Тръни и бодили ще ти ражда; и ти ще ядеш полската трева. С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет”.
Затова, че хората съгрешиха, вкусвайки от плода на дървото на познанието, Бог прокле земята: „Със скръб ще се храниш от нея, през всичките дни на живота си”. Той щедро ги беше снабдявал с всичките блага, скривайки от тях злото. Сега Бог обявяваше, че хората ще се хранят от прокълнатата земя, т.е. ще се срещат със злото до края на живот си.
От тогава целият човешки род е обречен да страда от злонамерените изкушения на Сатана. Вместо щастлива, носеща радост и удоволствие работа в Едемската градина, Адам го очакваше живот, изпълнен с тежък, изнурителен труд и безпокойство. Сега хората не можеха да избегнат разочарование, печал, болка и накрая смърт, небитие. Те бяха сътворени от земната пръст и в тази пръст им предстоеше да се върнат.
На Адам и Ева беше съобщено, че се налага да напуснат своя Едемски дом.
Поддали се на измамата на Сатана и повярвали на това, че вероятно Бог лъже, те позволиха на дявола достъп до сърцата им. Затова занапред за тях не беше безопасно да останат в Едемската градина; щом щяха да имат достъп до дървото на живота, те можеха да увековечат грешния си живот. Адам и Ева умоляваха да им бъде разрешено да останат, макар ясно да осъзнаваха, че са изгубили всяко право на спокойното щастие в Едем. Те обещаваха, че в бъдеще винаги безпрекословно щяха да изпълняват Божията воля. Но им беше отказано, тъй като с падането от непорочност в грях, те се бяха сдобили не със сила, а със слабост. Ако те не бяха успели да съхранят своята чистота, когато бяха свети, щастливи и непорочни същества, то сега, в днешното им греховно състояние, у тях имаше малко сила да останат верни и предани на Бога. Чувство на непосилна мъка и угризения на съвестта изпълни сърцата им. Сега те разбраха, че наказанието за греха щеше да бъде смърт.
В същия час Господ заръча на ангелите да преградят достъпа до дървото на живота, доколкото, съгласно плана разработен от Сатана, Адам и Ева трябваше пак да не се подчинят на Бог; получили Неговото неодобрение и после вкусили от дървото на живота, те щяха да увековечат живота си в грях. Но светите ангели бяха изпратени при дървото на живота и заградиха пътя към него. Около тези ангели сияеха лъчи светлина, подобно въртящи се мечове.
Глава 5
Планът за спасението
Небесните жители бяха изпълнени със скръб, защото човекът беше съгрешил и защото светът, сътворен от Бог, занапред щеше да бъде изпълнен със смъртни същества, обречени на страдания, нещастия, болки и смърт, и защото за нарушителите на Божиите заповеди нямаше избавление. Всички потомци на Адам ги очакваше смърт.
Във видение ми беше показан Исус, прекрасен и величествен. Видях на лицето Му изражение на невъобразима печал и съчувствие. След някое време, Той се доближи към необичайно ярката светлина, която обкръжаваше Отец и съпровождащият ме ангел каза, че Христос сега се намирал в тясно общение със Своя Отец. Докато Исус говореше с Него, сред небесните ангели се усещаше нарастващо безпокойство. Сиянието на славата, окръжаваща Отца, три пъти обвиваше Исус и когато третия път Той излезе от присъствието на Отец, можеше ясно да се види спокойното Му лице, без сянка на смущение или съмнение. То се осветляваше от неописуемо благопожелание, доброта и милосърдие.
После Исус съобщи на цялото небесно войнство, че за падналия човешки род е намерен път за избавление. Той умолявал Отец и предложил да даде, в качеството на откуп за падналия човек, Своя безгрешен живот и да приеме на Себе Си смъртната присъда за греха на хората. По такъв начин, чрез Неговата пролята кръв и послушание на Божия закон, човекът можеше да придобие прощение и милост в Божиите очи, и отново да се върне в прекрасната Едемска градина, и да вкуси плода от дървото на живота.
Слушайки тази чудесна вест, ангелите не се зарадваха, тъй като техният Повелител, нищо не скривайки от тях, им разказа целия спасителен план. Исус им разказа, че Той ще застане между гнева на Своя Отец и падналото човечество, за да понесе на Себе Си всички беззакония, несправедливости, презрение и насмешки на грешните хора, но само малко щяха да Го приемат като Син Божий. Почти всички щяха да Го намразят и отхвърлят. Той щеше да напусне Своята небесна слава и щеше да отиде на земята като обикновен човек, смирявайки и унизявайки Себе Си, и Сам лично щеше да изпита същите изкушения, които заобикаляха отвсякъде човека. Благодарение на това Той щеше да намери как да помогне и поддържа в тежки минути тези, на които предстояха изкушения. И така, Исус изложи на ангелите, че в крайна сметка, след като Неговата мисия свършеше, Той щеше да бъде предаден в човешките ръце, щеше да понесе всички подигравки, които щяха да Му причинят подстрекаваните от Сатана нечестиви хора, и щеше да умре с най-мъченическата смърт, повесен между небето и земята, заради закоравелия грешник. Предстоеше Му да преживее ужасни часове на агония, когато даже ангелите щяха да потреперят и щяха да закрият лицата си, за да не видят това страшно зрелище. Предстоеше Му да понесе не само ужасни физически страдания, но и несравнима с никакви телесни мъчения душевна мъка, тъй като на Него щеше да бъде възложена тежестта от греховете на целия свят. Той каза още на ангелите, че щеше да умре и да възкръсне на третия ден, и щеше да се възнесе при Своя Отец, за да ходатайства за своенравните, горделиви и грешни човеци.
Единствено възможният път за спасение
Ангелите се поклониха в нозете на своя Господар и предложиха себе си за спасението на човека, но Исус им отговори, че само Той, с цената на Своята смърт, можеше да спаси мнозина, че животът на ангелите не беше в състояние да изкупи греха. Само Неговият живот можеше да бъде приет от Отец, в качеството на откуп за грешния човек. Христос още им каза, че те щяха да вземат определено участие в реализацията на плана за спасението – щяха да Го съпровождат в различни ситуации и когато е особено необходимо, щяха да Го подкрепят, тъй като Той щеше да приеме падналата човешка природа, и щеше да бъде по-слаб даже от ангелите. Предупреждавайки ангелите за това, че те щяха да бъдат свидетели на Неговите унижения и страдания, че до глъбините на душите си щяха да бъдат поразени от всичко случващо се, че щяха да видят ненавистта към Него от заобикалящите го човеци и затова щяха да пожелаят от любов да Го спасят от ръцете на убийците, Той обясни, че не трябваше да се намесват по никакъв начин, за да не попречат на нищо от това, което трябваше да се извърши. След това на тях им предстоеше участие в Неговото възкресение. В заключение Той каза, че планът за спасение беше щателно обмислен и че Отец го беше приел.
Със свята печал Исус утеши и ободри ангелите с вестта за това, че занапред всички спасени щяха да живеят заедно с Него, и че със смъртта Си ще изкупи мнозина, и ще унищожи този, който се явяваше господар на смъртта. После Отец щеше да Му даде царството и властта, и величието на всичките небеса, и Той щеше да ги владее во веки веков; а Сатана и всички грешници щяха да бъдат унищожени, за да не можеше никога повече грехът да наруши спокойствието на небето и пречистената земя. Той попита цялото небесно войнство одобряват ли плана, приет от Него и Отец, и радват ли се затова, че благодарение на Неговата смърт, падналият човешки род отново щеше да бъде възстановен, възвръщайки си благоволението в Божиите очи и отново щеше да се наслаждава на блаженствата на небето?
След тези думи на Исус цялото небе се изпълни с невъобразима радост, небесните ангели започнаха да пеят песни на хвала и поклонение. Те докоснаха струните на арфите си и пяха с по-силни гласове от обикновено, тъй като им беше открита великата милост и снизхождение на Бог Отец, решил да даде на смърт за разбунтувалия се човешки род Своя възлюбен Син. Ангелите пееха за хвала и в благоговеене се поклониха на Исус за Неговата саможертва, за това, че Той беше решил да се раздели с Отец, избрал беше живот, изпълнен със страдание, и да умре с позорна смърт, отдавайки Своя живот за другите.
Съпровождащият ме ангел попита: „Мислиш ли, че Отец е решил да жертва Своя възлюбен Син, без да преживее тежка вътрешна борба? Не! Даже в сърцето на Бога, Господар на Вселената, има мъчителна борба - със самия Себе Си: да допусне гибелта на падналия човешки род, или да даде на смърт, заради човеците, Своя единствен любим Син”. Ангелите бяха много заинтересовани за спасението на човека, а сред тях имаше и не малко, които желаеха да отдадат своята слава и да пожертват своя живот, заради спасението на загиващите хора. „Обаче – каза съпровождащият ме ангел, - това беше напразно, тъй като престъплението беше твърде голямо, животът на един ангел не беше равностоен на него. Нищо, освен смъртта и ходатайството на Неговия Син, не може да възмезди този дълг и да спаси обречените човеци от безнадеждна скръб и страдание”.
На ангелите беше поверена особена служба – да ходят от небето до земята, за да носят на страдащия Божи Син укрепващ балсам за Духа, да Го утешават, да смекчат болката и страданията Му и да Му служат. Освен това, на верните ангели беше поръчано да охраняват и пазят Божиите избрани от падналите ангели и тъмнината, с която Сатана постоянно щеше да се опитва да ги обгражда. Бях свидетел на това, че Бог не можеше да промени закона Си, заради спасението на обречените и загиващи хора, и затова беше решил да пожертва Своя възлюбен Син, за да умре, за съгрешилите човеци.
У Сатана се появи нова надежда, че благодарение на падналия човек, му се удаваше да лиши Божия Син от Неговото високо положение. Дяволът побърза да съобщи на своите ангели, че когато Исус приемеше падналата човешка природа, тогава щеше да може да Го победи и възпрепятства в осъществяването на спасителния план.
Беше ми показан Сатана такъв, какъвто беше преди: щастлив, заемащ високо положение ангел. После го видях такъв, какъвто беше сега. Неговите черти бяха благородни, защото беше ангел, макар и паднал. Лицето му при това изразяваше тревога, безпокойство, ненавист, коварство, хитрост, недоволство и предричаше зло. Обърнах особено внимание на лицето му, било някога с такова благородно чело. Сега започваше от веждите и следваше ниско скосено чело. Видях, че от толкова дълго пребиваване в злото, всичкото добро, което притежаваше преди, се беше изродило, а всички лоши наклонности, обратно - бяха се развили. В твърде проницателния му поглед проблясваше коварство и хитрост. Той имаше силно телосложение, но беше изгубил някогашната гъвкавост на тялото си и ръцете и плещите му сега висяха безформено. Когато се яви пред очите ми, брадичка му беше подпряна на лявата му ръка и изглеждаше потънал в дълбоки мисли. На лицето му беше застинала усмивка, при вида на която ме обхвана ужас – толкова много злоба и дяволско коварство имаше в нея. Такава усмивка се появяваше на лицето му винаги, преди да завладее новата си плячка. Когато му се отдадеше да завлече жертвата в мрежата си, тази усмивка ставаше още по-ужасна.
Смирени и с неизразима печал, Адам и Ева напуснаха прекрасната градина, в която бяха така щастливи, докато престъпиха Божията заповед. Даже атмосферата наоколо се беше изменила. След грехопадението температурата на въздуха вече не беше винаги постоянна, затова Бог им направи дрехи от кожа, които да ги пазят от студ през нощта, а денем – от палещите лъчи на слънцето.
Неизменимият Божи закон
Цялото небе скърбеше за падането на Адам и Ева, което беше навлякло справедливия Божи гняв над целия човешки род. Хората бяха отлъчени от общението с Бога и обречени на доживотни страдания и нещастие. Божият закон не можеше да бъде изменен, за да задоволи нуждите им. По Божия заповед той беше утвърден завинаги и никога не трябваше да губи силата си; не трябваше да се променя ни най-малкото изискване.
На Божиите ангели беше поръчано да се срещнат със съгрешилите хора и да им съобщят, че не можеха повече да пребивават в предишното си свято жилище - Едемската градина, но тяхното положение съвсем нямаше да бъде абсолютно безнадеждно. Съобщиха им, че Божият Син, посещавал ги преди в Едем, до глъбините на душата Си бил проникнат от състрадание, виждайки безнадеждното им състояние и доброволно беше решил да приеме върху Себе Си наказанието, което те заслужаваха. Той щеше да умре, за да избави човек живота си чрез вяра в обещаното изкупление, което Христос щеше да извърши чрез смъртта Си. За човека се откриваше врата на надеждата и въпреки големия грях, благодарение на Исус Христос, хората вече нямаше да са обречени, да останат под абсолютната власт на Сатана. Вярата в спасяващата сила на Божия Син трябваше да укрепва човека дотолкова, щото той успешно да може да се съпротивлява на замислите на Сатана. На Адам и Ева беше казано, че на целия човешки род му предстоеше да мине през изпитания, но благодарение на покаянието и вярата в Божия Син, всеки щеше да бъде изкупен от наказанието за нарушаване на закона, и по този начин, всички негови опити и стремежи да изпълнява закона Божи, щяха да бъдат приети от небето.
Ангелите съобщиха на Адам и Ева за онази печал, която беше изпълнила небето, когато стана известно за нарушението на Божия закон, и че Христос беше приел решение, да принесе в жертва за съгрешилите хора Своя свят, безценен живот.
Чак сега Адам и Ева осъзнаха, доколко възвишен и свят беше законът Божий; за престъплението, за което трябваше да се плати толкова скъпа цена заради тяхното спасение и съхранението на бъдещите потомства от пълна гибел. Те умоляваха, да им бъде позволено самите те да умрат, молиха се да им бъде наложено наказание, за извършеното от тях престъпление – на тях и на тяхното потомство, вместо това, възлюбеният Божи Син да принесе Себе Си във велика жертва. Душевната мъка на Адам все повече се усилваше след като осъзна, че неговите грехове дотолкова бяха големи, че щяха да довлекат големи последици. Нима почитаният в цялата Вселена небесен Господар, с Който той, още непорочен и свят, дълго беше беседвал, скитайки се из Едемската градина; Комуто се покланяха и Когото прославяха и величаеха небесните ангели, сега трябваше да се лиши от Своето високо положение във Вселената, за да умре за неговото, на Адам, престъпление?
Казаха на Адам, че даже животът на ангел не можеше да възмезди неговата вина. Законът на Йехова, бъдещата основа за Неговото управление на небето и земята, беше свят, както и самият Бог.
Вседържителят не можеше да приеме живота на ангел, в качеството на жертва за неговото нарушение. Този закон в очите на Бог имаше по-голяма важност и значение, отколкото всички свети ангели около престола Му. Отец не можеше нито да премахне, нито да промени и една заповед на Своя закон, за да помогне някак на падналия човек в неговото бедствено състояние. Само Синът Божий, Който в единство с Отец беше сътворил човека, можеше да извърши изкуплението за човека, отдавайки Своя живот в жертва и приемайки на Себе Си гнева на Отец. Ангелите известиха на Адам, че щом от неговото непослушание на Божията заповед сега светът беше подложен на смърт и нечестие, хората отново щяха да имат живот и безсмъртие, само благодарение жертвата на Исус Христос.
Поглед към бъдещето
На Адам бяха открити важни бъдещи събития, започвайки от неговото и на Ева изгнание от Едем, до потопа, и далеч, чак до Първото пришествие на Христос на земята. Любовта на Божия Син към Адам и неговото потомство извърши много – Той се снижи до там, че прие човешка природа и по такъв начин възвиси Своето унижение за всеки, който вярва в Него. Само такава жертва беше достатъчна да плати спасението на целия свят, но колко малко хора се възползват от предложеното им спасение, чрез приемането на толкова велика Жертва. Мнозина не ги устройват условията, изпълнението на които позволява на всеки човек да стане съучастник на този велик план за спасение. Вместо да се разкаят и да живеят в послушание на Бог и Неговия закон, осланят вярата си на заслуги от принесените в техен интерес жертви; те предпочитат да живеят в греховете и престъпленията си, престъпвайки Божия закон. Значението на тази жертва е дотолкова безгранична, щото всеки човек, повярвал в Христос, ще стане като скъпоценно чисто злато, благодарение на Него, и даже по-скъпо от офирско злато.
На Адам бяха показани всички следващи поколения и той видя как сред хората се ширеше престъпност, разложение; как все повече негови потомци щяха да страдат под бремето на собствената си поквара и чувство за вина заради това, че човек, със своите вродени наклонности, е направляван не към добро, а към съзнателно противопоставяне на закона Божи. Беше му показано, че иззад нетърпящото непослушание на хората, Божието проклятие все повече и повече щеше да тегне над човешкия род, над животните и над цялата земя. Той видя, как безчестието и жестокостта неотклонно щяха да растат, но въпреки това, сред потока от човешки страдания и болка винаги щеше да се намира неголяма група хора, съхраняващи знанието за Бог, и именно те щяха да останат непорочни сред господстващите в света деградация и разложение. На Адам ясно му беше показано, че грехът беше нарушение на закона Божи, че човечеството беше постигнало нравствено, интелектуално и физическо израждане, а това ставаше в резултат на престъпването на Божия закон, и щеше да продължава до тогава, докато целият свят не се изпълнеше с безчестие и зло във всичките им проявления.
Адам знаеше, че по причина на греха и цялото растящо пренебрежение към Божия праведен закон, човешките дни щяха да бъдат съкратени и целият човешки свят щеше да изгуби своето първоначално достойнство, деградирало до несвойствено преди за него ниско ниво, почти обезценявайки се, и като следствие не можейки да разбере плана за спасение и тайната на Голгота - величествени и възвишени събития, които се ознаменуваха с примирението на човек с Бога. Тогава, въпреки нищожността на интелекта, нравствените и физически сили на човешкия род, Христос – верен на великите Си цели, заради които беше оставил небето, не спря да се грижи за отслабналия, изродил се, унижен, изгубил своето някогашно достойнство представител на човешкото семейство. Той ги покани да възложат слабостите си и всички свои, унаследени недостатъци на Него. Ако те дойдеха при Него, щеше да задоволи всичките им нужди.
Жертвоприношението
Когато Адам, в съответствие със специалните Божии заповеди, принесе своето първо приношение за грях, за него то беше мъчителен обред във висока степен. Беше необходимо да вдигне ръка над животното, да отнеме живота, който можеше да даде само Бог, и да го отдаде като дар на Бог, в жертва за грях. За пръв път в живота си Адам виждаше смърт с очите си. Гледайки изтичащата кръв на агнето и конвулсиите на смъртна агония, той трябваше с вяра да гледа на Божия Син, праобраз на Който беше принесената жертва, и Който щеше да умре за грешните хора. Това, предписано от Бог церемониално жертвоприношение, трябваше постоянно да напомня на Адам за неговата вина пред Бог, а също да свидетелства за неговото признаване в грях. Когато Адам отнемаше живота на животното, той много по-дълбоко усещаше към какво беше довел целия човешки род с неговото непослушание, което с нищо не можеше да се изкупи, освен със смъртта на възлюбения Божи Син. Той се възхищаваше на безкрайната милост и изключителна любов, даващи такъв откуп заради спасението на човешкия род. Убивайки невинната жертва, на Адам му се струваше, като че със своите ръце проливаше кръвта на Сина Божи. Той знаеше, че верността към Бог и Неговия свят закон биха запазили и животните и хората от смърт. Все пак в жертвоприношението, сочещо на великата и съвършена Жертва – възлюбеният Божи Син, сияеше звездата на надеждата, която огряваше тъмното и ужасно бъдеще и трябваше да избави хората от пълна безнадеждност и гибел.
Изначало всеки отец в семейството се смяташе за господар и свещеник на фамилията си. Впоследствие, когато броят на хората по земята се умножи, тази тържествена служба за принасяне на жертва към Бога вършеха избрани, специално назначени хора. В ума на грешните хора кръвта на животното трябваше да напомня за кръвта на Божия Син. Смъртта на жертвата трябваше да свидетелства пред всички, че наказанието за греха беше смърт. Принасяйки жертва на Бога, грешникът сам признаваше своята вина и доказваше вярата си, мислено поглеждайки към великата жертва на Божия Син, праобраз на Когото беше животното. Без примирение чрез съвършения Син Божий, Бог не можеше да излее благословенията Си над човека и да осъществи великия план за спасението. Вседържителят ревностно пазеше честта на Своя закон.
Въпросите ми към Съюзния съвет, пасторите, старейшините
и всички ръководни кадри в ЦАСД, както и към миряните:
1. След някое време, Той се доближи към необичайно ярката светлина, която обкръжаваше Отец и съпровождащият ме ангел каза, че Христос сега се намирал в тясно общение със Своя Отец.
Как според триединството може да има Отец преди раждането на Исус на земята?
Как Христос може да се намира в тясно общение със Своя Отец, когато Исус още не е станал Син според тринитарната доктрина?
2. Докато Исус говореше с Него, сред небесните ангели се усещаше нарастващо безпокойство. Сиянието на славата, окръжаваща Отца, три пъти обвиваше Исус и когато третия път Той излезе от присъствието на Отец, можеше ясно да се види спокойното Му лице, без сянка на смущение или съмнение.
Как може слава да окръжава Отец, когато Бог №1 още няма Син, според тринитарната доктрина?
Как може Исус да излезе от присъствието на Отец, когато Той още не Му е Баща според вярата в триединството?
3. Исус им разказа, че Той ще застане между гнева на Своя Отец и падналото човечество, за да понесе на Себе Си всички беззакония, несправедливости, презрение и насмешки на грешните хора, но само малко щяха да Го приемат като Син Божий.
Как, според вярата в триединството,Исус може да твърди, че ще застане между греха на Своя Отец и падналото човечество, след като още няма никакъв Отец, понеже Исус не се е родил все още от Мария
Защо Исус се възмущава, че само малцина ще го приемат като Божий Син, след като според тринитарната доктрина Той наистина не е Божий Син?
4. Той каза още на ангелите, че щеше да умре и да възкръсне на третия ден, и щеше да се възнесе при Своя Отец, за да ходатайства за своенравните, горделиви и грешни човеци.
Защо Исус казва, че ще се възнесе при Своя Отец, когато и двамата са безначални и нито Христос е Син, нито Отец е Негов Баща, а според тринитарната доктрина играят роли?
Защо Христос не спомена, че ще се възнесе при Бог №1 и Бог №3, а пропусна Бог Свети Дух?
5. Само Неговият живот можеше да бъде приет от Отец, в качеството на откуп за грешния човек.
Защо Христос каза, че само Неговият живот може да бъде приет от Отец? Нима не можеше Бог Свети Дух да се пожертва?
Защо Христос не спомена Бог Свети Дух като приемащ Жертвата Му?
Защо Исус говореше за Своя Отец преди още да се е родил от Мария?
6. В заключение Той каза, че планът за спасение беше щателно обмислен и че Отец го беше приел.
Защо Христос каза, че Отец е приел плана за спасение, докато още двамата са само Бог №1 и Бог №2?
Защо Исус не каза, че и Бог №3 е приел този план или Бог Свети Дух е бил против, но никой не му е обърнал внимание?
7. После Отец щеше да Му даде царството и властта, и величието на всичките небеса, и Той щеше да ги владее во веки веков; а Сатана и всички грешници щяха да бъдат унищожени, за да не можеше никога повече грехът да наруши спокойствието на небето и пречистената земя.
Как може Христос да очаква от Отец царството, след като Бог №1 още не е станал Негов Отец?
Защо Христос не каза, че Бог №1 и Бог №3 ще Му дадат царството, а пропуска третия, сякаш мнението му не е важно?
8. Той попита цялото небесно войнство одобряват ли плана, приет от Него и Отец, и радват ли се затова, че благодарение на Неговата смърт, падналият човешки род отново щеше да бъде възстановен, възвръщайки си благоволението в Божиите очи и отново щеше да се наслаждава на блаженствата на небето?
Защо Христос говори за плана, приет само от Него и Отец? Вероятно Бог Свети Дух е бил против, но като малцинство е останал на губещата позиция?
9. Те докоснаха струните на арфите си и пяха с по-силни гласове от обикновено, тъй като им беше открита великата милост и снизхождение на Бог Отец, решил да даде на смърт за разбунтувалия се човешки род Своя възлюбен Син.
Как, според вярващите в триединния Бог, Елън Уайт си позволява да пише за Бог Отец преди Бог №1 да е станал Баща?
Защо, според тринитаристите, се говори за Отец и Сина, без Исус още да е роден от Мария?
Могат ли тринитаристите да обяснят как Отец е решил да даде Своя Син, а изобщо не се обяснява какво е мнението на Бог Свети Дух?
Ако Бог №1 е Отец, а Бог №2 е Син преди още Исус да се е родил от Мария, къде отива вярата в безначалното триединство?
10. Ангелите пееха за хвала и в благоговеене се поклониха на Исус за Неговата саможертва, за това, че Той беше решил да се раздели с Отец, избрал беше живот, изпълнен със страдание, и да умре с позорна смърт, отдавайки Своя живот за другите.
Според тринитаристите и ангелите ли са се объркали, след като разбрали, че Исус е избрал да се раздели с Отец, вместо да Го попитат как е възможно да говори за Отец, след като е безначален като Него?
11. Съпровождащият ме ангел попита: „Мислиш ли, че Отец е решил да жертва Своя възлюбен Син, без да преживее тежка вътрешна борба?
Съпровождащият ангел, според тринитаристите, вероятно е искал да обърка и Елън Уайт, когато ѝ казал, че Отец е решил да жертва Своя възлюбен Син, когато има три безначални личности и все още никой не е Отец, и никой не е Син?!
12. Даже в сърцето на Бога, Господар на Вселената, има мъчителна борба - със самия Себе Си: да допусне гибелта на падналия човешки род, или да даде на смърт, заради човеците, Своя единствен любим Син”.
Как така излиза, че Отец е Господар на Вселената, а не са трима?
По какъв начин могат да обяснят тринитаристите, че Отец има СВОЙ ЕДИНСТВЕН ЛЮБИМ СИН, преди Исус да е роден от Мария?
13. Нищо, освен смъртта и ходатайството на Неговия Син, не може да възмезди този дълг и да спаси обречените човеци от безнадеждна скръб и страдание”.
Как ще обяснят тринитаристите, че само смъртта на Божия Син може да плати дълга на хората, когато Исус още не е роден от Мария?
14. На ангелите беше поверена особена служба – да ходят от небето до земята, за да носят на страдащия Божи Син укрепващ балсам за Духа, да Го утешават, да смекчат болката и страданията Му и да Му служат.
Ангелите вероятно останали с отворени уста, когато разбрали, че трябва да помагат на страдащия Божи Син, когато Исус все още е бил Бог№2.
15. Бях свидетел на това, че Бог не можеше да промени закона Си, заради спасението на обречените и загиващи хора, и затова беше решил да пожертва Своя възлюбен Син, за да умре, за съгрешилите човеци.
Тук под „Бог“ триединството ли трябва да се разбира, което е решило да пожертва Своя Син?
Как може Синът да бъде пожертван, след като все още не се е родил?
16. У Сатана се появи нова надежда, че благодарение на падналия човек, му се удаваше да лиши Божия Син от Неговото високо положение.
Явно Сатана е решил да се бори с въображаем противник, след като се надявал да свали Божия Син, без да има такъв, според вярата в триединството!
17. Съобщиха им, че Божият Син, посещавал ги преди в Едем, до глъбините на душата Си бил проникнат от състрадание, виждайки безнадеждното им състояние и доброволно беше решил да приеме върху Себе Си наказанието, което те заслужаваха.
Адам и Ева явно съвсем не са били съвършени, след като повярвали, че Божият Син ги посещавал в Едем, когато такъв изобщо не е имало, защото е безначален и част от триединството!
18. Вярата в спасяващата сила на Божия Син трябваше да укрепва човека дотолкова, щото той успешно да може да се съпротивлява на замислите на Сатана.
Как е възможно да повярват, че силата на Божия Син може да ги укрепи, когато още нямаше такъв, според вярата в триединството?
19. На Адам и Ева беше казано, че на целия човешки род му предстоеше да мине през изпитания, но благодарение на покаянието и вярата в Божия Син, всеки щеше да бъде изкупен от наказанието за нарушаване на закона, и по този начин, всички негови опити и стремежи да изпълнява закона Божи, щяха да бъдат приети от небето.
Явно Адам и Ева са били отново измамени, след като им е казано да вярват в Божия Син и така да бъдат изкупени, след като никакъв Божи Син не е имало по това време!
20. Те умоляваха, да им бъде позволено самите те да умрат, молиха се да им бъде наложено наказание, за извършеното от тях престъпление – на тях и на тяхното потомство, вместо това, възлюбеният Божи Син да принесе Себе Си във велика жертва.
Поредното доказателство, че Адам и Ева са били тотално объркани, след като са поискали да умрат, а не Божият Син да плати цената за греха им, без да разбират, че такъв в момента няма, според триединната вяра!
21. Отец не можеше нито да премахне, нито да промени и една заповед на Своя закон, за да помогне някак на падналия човек в неговото бедствено състояние.
Как така Отец не можеше да премахне нищо от Своя Закон, при положение, че при грехопадението нямаше такъв, а имаше три безначални личности? Или под „Отец“ трябва да се разбира триединният Бог?
22. Само Синът Божий, Който в единство с Отец беше сътворил човека, можеше да извърши изкуплението за човека, отдавайки Своя живот в жертва и приемайки на Себе Си гнева на Отец.
Как така само Синът Божий, Който в единство с Отец беше сътворил човека? Нали трима са го сътворили?
Дали по време на сътворяването на човека Бог Свети Дух е бил на почивка?
Нима Елън Уайт се е объркала, като твърди, че само двама са сътворили човека?
Какъв е този Божий Син при сътворяването на човека, когато има три безначални Бога, според триединството?
Какъв е този Отец, ако никой от тримата в триединството няма Син?
23. Любовта на Божия Син към Адам и неговото потомство извърши много – Той се снижи до там, че прие човешка природа и по такъв начин възвиси Своето унижение за всеки, който вярва в Него.
Какъв е този Божий Син, който обичал Адам, когато има само три безначални личности и никоя от тях не е Син?
24. Когато Адам отнемаше живота на животното, той много по-дълбоко усещаше към какво беше довел целия човешки род с неговото непослушание, което с нищо не можеше да се изкупи, освен със смъртта на възлюбения Божи Син.
Защо Адам се притесни, че някакъв Божий Син ще умре, когато все още нямаше такъв, според вярата в триединния Бог?
25. Убивайки невинната жертва, на Адам му се струваше, като че със своите ръце проливаше кръвта на Сина Божи.
Трябва да е било странно усещането на Адам, когато му се сторило, че пролива кръвта на някой, който не съществува, според вярата в триединния Бог!
26. Все пак в жертвоприношението, сочещо на великата и съвършена Жертва – възлюбеният Божи Син, сияеше звездата на надеждата, която огряваше тъмното и ужасно бъдеще и трябваше да избави хората от пълна безнадеждност и гибел.
Да се надява човек на жертвата на някой несъществуващ е наистина „звезда на надежда“! Как тринитаристите обясняват такава надежда, т.е. да се надяваш, че Божият Син ще се пожертва, когато все още няма такъв?
27. В ума на грешните хора кръвта на животното трябваше да напомня за кръвта на Божия Син.
Отново същата загадка – кръвта на животното да напомня за кръвта на Божия Син! Как може да напомня за кръвта Му, когато няма такъв?
28. Принасяйки жертва на Бога, грешникът сам признаваше своята вина и доказваше вярата си, мислено поглеждайки към великата жертва на Божия Син, праобраз на Когото беше животното.
Как може грешникът да гледа към жертвата на Божия Син, когато такъв все още нямаше? Т.е., можеше ли Божият Син да се пожертва, ако изобщо не беше такъв, а беше Бог №2?
29. Без примирение чрез съвършения Син Божий, Бог не можеше да излее благословенията Си над човека и да осъществи великия план за спасението.
Примирение чрез съвършения Божи Син? Чрез някой, който не съществува?
И какъв е този Бог, който би трябвало да е триединен и да има между себе си и хората Своя Син, когато излиза, че Посредникът не ходатайства между „целия Бог“, т.е. цялото Триединство, а ходатайства пред 2/3 от триединния Бог? А още по-странно: Бог 1/3 ходатайства пред Бог 2/3 или Бог ходатайства пред Себе Си!
Отново питам пасторите и всички адвентисти: Какво трябва още да видите, за да признаете, че доктрината за триединния Бог е изсмукана от пръстите? Нещо по-лошо: тя е вкарана по много коварен начин в Адвентната църква и води към погибел всеки, който я приеме! Ще се замислите ли най-сетне или ще чакате вратата на благодатта да се затвори и да гоните тези, които са избрали да следват единствения истинен Бог и Исус Христос, Когото Той изпрати?
Николай Георгиев
и всички ръководни кадри в ЦАСД, както и към миряните:
1. След някое време, Той се доближи към необичайно ярката светлина, която обкръжаваше Отец и съпровождащият ме ангел каза, че Христос сега се намирал в тясно общение със Своя Отец.
Как според триединството може да има Отец преди раждането на Исус на земята?
Как Христос може да се намира в тясно общение със Своя Отец, когато Исус още не е станал Син според тринитарната доктрина?
2. Докато Исус говореше с Него, сред небесните ангели се усещаше нарастващо безпокойство. Сиянието на славата, окръжаваща Отца, три пъти обвиваше Исус и когато третия път Той излезе от присъствието на Отец, можеше ясно да се види спокойното Му лице, без сянка на смущение или съмнение.
Как може слава да окръжава Отец, когато Бог №1 още няма Син, според тринитарната доктрина?
Как може Исус да излезе от присъствието на Отец, когато Той още не Му е Баща според вярата в триединството?
3. Исус им разказа, че Той ще застане между гнева на Своя Отец и падналото човечество, за да понесе на Себе Си всички беззакония, несправедливости, презрение и насмешки на грешните хора, но само малко щяха да Го приемат като Син Божий.
Как, според вярата в триединството,Исус може да твърди, че ще застане между греха на Своя Отец и падналото човечество, след като още няма никакъв Отец, понеже Исус не се е родил все още от Мария
Защо Исус се възмущава, че само малцина ще го приемат като Божий Син, след като според тринитарната доктрина Той наистина не е Божий Син?
4. Той каза още на ангелите, че щеше да умре и да възкръсне на третия ден, и щеше да се възнесе при Своя Отец, за да ходатайства за своенравните, горделиви и грешни човеци.
Защо Исус казва, че ще се възнесе при Своя Отец, когато и двамата са безначални и нито Христос е Син, нито Отец е Негов Баща, а според тринитарната доктрина играят роли?
Защо Христос не спомена, че ще се възнесе при Бог №1 и Бог №3, а пропусна Бог Свети Дух?
5. Само Неговият живот можеше да бъде приет от Отец, в качеството на откуп за грешния човек.
Защо Христос каза, че само Неговият живот може да бъде приет от Отец? Нима не можеше Бог Свети Дух да се пожертва?
Защо Христос не спомена Бог Свети Дух като приемащ Жертвата Му?
Защо Исус говореше за Своя Отец преди още да се е родил от Мария?
6. В заключение Той каза, че планът за спасение беше щателно обмислен и че Отец го беше приел.
Защо Христос каза, че Отец е приел плана за спасение, докато още двамата са само Бог №1 и Бог №2?
Защо Исус не каза, че и Бог №3 е приел този план или Бог Свети Дух е бил против, но никой не му е обърнал внимание?
7. После Отец щеше да Му даде царството и властта, и величието на всичките небеса, и Той щеше да ги владее во веки веков; а Сатана и всички грешници щяха да бъдат унищожени, за да не можеше никога повече грехът да наруши спокойствието на небето и пречистената земя.
Как може Христос да очаква от Отец царството, след като Бог №1 още не е станал Негов Отец?
Защо Христос не каза, че Бог №1 и Бог №3 ще Му дадат царството, а пропуска третия, сякаш мнението му не е важно?
8. Той попита цялото небесно войнство одобряват ли плана, приет от Него и Отец, и радват ли се затова, че благодарение на Неговата смърт, падналият човешки род отново щеше да бъде възстановен, възвръщайки си благоволението в Божиите очи и отново щеше да се наслаждава на блаженствата на небето?
Защо Христос говори за плана, приет само от Него и Отец? Вероятно Бог Свети Дух е бил против, но като малцинство е останал на губещата позиция?
9. Те докоснаха струните на арфите си и пяха с по-силни гласове от обикновено, тъй като им беше открита великата милост и снизхождение на Бог Отец, решил да даде на смърт за разбунтувалия се човешки род Своя възлюбен Син.
Как, според вярващите в триединния Бог, Елън Уайт си позволява да пише за Бог Отец преди Бог №1 да е станал Баща?
Защо, според тринитаристите, се говори за Отец и Сина, без Исус още да е роден от Мария?
Могат ли тринитаристите да обяснят как Отец е решил да даде Своя Син, а изобщо не се обяснява какво е мнението на Бог Свети Дух?
Ако Бог №1 е Отец, а Бог №2 е Син преди още Исус да се е родил от Мария, къде отива вярата в безначалното триединство?
10. Ангелите пееха за хвала и в благоговеене се поклониха на Исус за Неговата саможертва, за това, че Той беше решил да се раздели с Отец, избрал беше живот, изпълнен със страдание, и да умре с позорна смърт, отдавайки Своя живот за другите.
Според тринитаристите и ангелите ли са се объркали, след като разбрали, че Исус е избрал да се раздели с Отец, вместо да Го попитат как е възможно да говори за Отец, след като е безначален като Него?
11. Съпровождащият ме ангел попита: „Мислиш ли, че Отец е решил да жертва Своя възлюбен Син, без да преживее тежка вътрешна борба?
Съпровождащият ангел, според тринитаристите, вероятно е искал да обърка и Елън Уайт, когато ѝ казал, че Отец е решил да жертва Своя възлюбен Син, когато има три безначални личности и все още никой не е Отец, и никой не е Син?!
12. Даже в сърцето на Бога, Господар на Вселената, има мъчителна борба - със самия Себе Си: да допусне гибелта на падналия човешки род, или да даде на смърт, заради човеците, Своя единствен любим Син”.
Как така излиза, че Отец е Господар на Вселената, а не са трима?
По какъв начин могат да обяснят тринитаристите, че Отец има СВОЙ ЕДИНСТВЕН ЛЮБИМ СИН, преди Исус да е роден от Мария?
13. Нищо, освен смъртта и ходатайството на Неговия Син, не може да възмезди този дълг и да спаси обречените човеци от безнадеждна скръб и страдание”.
Как ще обяснят тринитаристите, че само смъртта на Божия Син може да плати дълга на хората, когато Исус още не е роден от Мария?
14. На ангелите беше поверена особена служба – да ходят от небето до земята, за да носят на страдащия Божи Син укрепващ балсам за Духа, да Го утешават, да смекчат болката и страданията Му и да Му служат.
Ангелите вероятно останали с отворени уста, когато разбрали, че трябва да помагат на страдащия Божи Син, когато Исус все още е бил Бог№2.
15. Бях свидетел на това, че Бог не можеше да промени закона Си, заради спасението на обречените и загиващи хора, и затова беше решил да пожертва Своя възлюбен Син, за да умре, за съгрешилите човеци.
Тук под „Бог“ триединството ли трябва да се разбира, което е решило да пожертва Своя Син?
Как може Синът да бъде пожертван, след като все още не се е родил?
16. У Сатана се появи нова надежда, че благодарение на падналия човек, му се удаваше да лиши Божия Син от Неговото високо положение.
Явно Сатана е решил да се бори с въображаем противник, след като се надявал да свали Божия Син, без да има такъв, според вярата в триединството!
17. Съобщиха им, че Божият Син, посещавал ги преди в Едем, до глъбините на душата Си бил проникнат от състрадание, виждайки безнадеждното им състояние и доброволно беше решил да приеме върху Себе Си наказанието, което те заслужаваха.
Адам и Ева явно съвсем не са били съвършени, след като повярвали, че Божият Син ги посещавал в Едем, когато такъв изобщо не е имало, защото е безначален и част от триединството!
18. Вярата в спасяващата сила на Божия Син трябваше да укрепва човека дотолкова, щото той успешно да може да се съпротивлява на замислите на Сатана.
Как е възможно да повярват, че силата на Божия Син може да ги укрепи, когато още нямаше такъв, според вярата в триединството?
19. На Адам и Ева беше казано, че на целия човешки род му предстоеше да мине през изпитания, но благодарение на покаянието и вярата в Божия Син, всеки щеше да бъде изкупен от наказанието за нарушаване на закона, и по този начин, всички негови опити и стремежи да изпълнява закона Божи, щяха да бъдат приети от небето.
Явно Адам и Ева са били отново измамени, след като им е казано да вярват в Божия Син и така да бъдат изкупени, след като никакъв Божи Син не е имало по това време!
20. Те умоляваха, да им бъде позволено самите те да умрат, молиха се да им бъде наложено наказание, за извършеното от тях престъпление – на тях и на тяхното потомство, вместо това, възлюбеният Божи Син да принесе Себе Си във велика жертва.
Поредното доказателство, че Адам и Ева са били тотално объркани, след като са поискали да умрат, а не Божият Син да плати цената за греха им, без да разбират, че такъв в момента няма, според триединната вяра!
21. Отец не можеше нито да премахне, нито да промени и една заповед на Своя закон, за да помогне някак на падналия човек в неговото бедствено състояние.
Как така Отец не можеше да премахне нищо от Своя Закон, при положение, че при грехопадението нямаше такъв, а имаше три безначални личности? Или под „Отец“ трябва да се разбира триединният Бог?
22. Само Синът Божий, Който в единство с Отец беше сътворил човека, можеше да извърши изкуплението за човека, отдавайки Своя живот в жертва и приемайки на Себе Си гнева на Отец.
Как така само Синът Божий, Който в единство с Отец беше сътворил човека? Нали трима са го сътворили?
Дали по време на сътворяването на човека Бог Свети Дух е бил на почивка?
Нима Елън Уайт се е объркала, като твърди, че само двама са сътворили човека?
Какъв е този Божий Син при сътворяването на човека, когато има три безначални Бога, според триединството?
Какъв е този Отец, ако никой от тримата в триединството няма Син?
23. Любовта на Божия Син към Адам и неговото потомство извърши много – Той се снижи до там, че прие човешка природа и по такъв начин възвиси Своето унижение за всеки, който вярва в Него.
Какъв е този Божий Син, който обичал Адам, когато има само три безначални личности и никоя от тях не е Син?
24. Когато Адам отнемаше живота на животното, той много по-дълбоко усещаше към какво беше довел целия човешки род с неговото непослушание, което с нищо не можеше да се изкупи, освен със смъртта на възлюбения Божи Син.
Защо Адам се притесни, че някакъв Божий Син ще умре, когато все още нямаше такъв, според вярата в триединния Бог?
25. Убивайки невинната жертва, на Адам му се струваше, като че със своите ръце проливаше кръвта на Сина Божи.
Трябва да е било странно усещането на Адам, когато му се сторило, че пролива кръвта на някой, който не съществува, според вярата в триединния Бог!
26. Все пак в жертвоприношението, сочещо на великата и съвършена Жертва – възлюбеният Божи Син, сияеше звездата на надеждата, която огряваше тъмното и ужасно бъдеще и трябваше да избави хората от пълна безнадеждност и гибел.
Да се надява човек на жертвата на някой несъществуващ е наистина „звезда на надежда“! Как тринитаристите обясняват такава надежда, т.е. да се надяваш, че Божият Син ще се пожертва, когато все още няма такъв?
27. В ума на грешните хора кръвта на животното трябваше да напомня за кръвта на Божия Син.
Отново същата загадка – кръвта на животното да напомня за кръвта на Божия Син! Как може да напомня за кръвта Му, когато няма такъв?
28. Принасяйки жертва на Бога, грешникът сам признаваше своята вина и доказваше вярата си, мислено поглеждайки към великата жертва на Божия Син, праобраз на Когото беше животното.
Как може грешникът да гледа към жертвата на Божия Син, когато такъв все още нямаше? Т.е., можеше ли Божият Син да се пожертва, ако изобщо не беше такъв, а беше Бог №2?
29. Без примирение чрез съвършения Син Божий, Бог не можеше да излее благословенията Си над човека и да осъществи великия план за спасението.
Примирение чрез съвършения Божи Син? Чрез някой, който не съществува?
И какъв е този Бог, който би трябвало да е триединен и да има между себе си и хората Своя Син, когато излиза, че Посредникът не ходатайства между „целия Бог“, т.е. цялото Триединство, а ходатайства пред 2/3 от триединния Бог? А още по-странно: Бог 1/3 ходатайства пред Бог 2/3 или Бог ходатайства пред Себе Си!
Отново питам пасторите и всички адвентисти: Какво трябва още да видите, за да признаете, че доктрината за триединния Бог е изсмукана от пръстите? Нещо по-лошо: тя е вкарана по много коварен начин в Адвентната църква и води към погибел всеки, който я приеме! Ще се замислите ли най-сетне или ще чакате вратата на благодатта да се затвори и да гоните тези, които са избрали да следват единствения истинен Бог и Исус Христос, Когото Той изпрати?
Николай Георгиев
RSS Feed
