Последните дни
  • Начало
  • Библия
  • Новини
  • Мнението ми
  • Статии
  • Теологични измами
  • Истински Адвентизъм

За Съда на адвентистите след Милениума, по време на Страшния съд

17/12/2017

 
Picture
През 1879 г. получих видение, в което бях пренесена в деня на Страшния съд. Видях как Божият трон беше заобиколен от милиони. Но моето внимани беше насочено върху групата на онези, които бяха просветени вярващи, носели светлината на истината. Отвориха се няколко книги и всяко име от тези, които държаха истината беше споменато едно по едно и за всяко лице беше представен доклад за техните добри дела. Лицата им грееха от радост. След това се отвори друга книга, в която беше регистърът на греховете и срещу всяко име се изнася доклад за греховете на държалите истината. Техните лица помръкнаха в ужас и устните им побледняха от страх. А това беше предизвикано не само от доклада за греховете им, но най-вече от Божия поглед, Който се спираше от индивид на индивид...

Този пронизващ поглед четеши всяка мисъл, подбуда, дума и дело на всеки в този Съд. Целият им живот като че ли минаваше на лента пред подсъдимия, докато страшният поглед на ѝвсевишния почиваше върху тях. В резултат на това, всеки с неописуем ужас признава всяка своя слабост и порок, всяко незачетено предупреждение, всеки подтъпкан и подминат шанс за покаяние и реформа, и всеки миг на пропусната светлина и благословение.

Те признават своето бездействие, предателство, пропуснати привилегии и умоляващи влияния на Светия Дух, както и всички онези моменти, в които невниманието, апатията и светският дух са заглушили гласа на Свидетелствата.

О, с какъв ужас те най-после разбраха, че Божиите обещания, милост, любов и подкрепа са били условни и че милостта Му не е била безгранична. Най-после, но вече твърде късно, те осъзнават, че с Божията милост не може да се злоупотребява. Те разбират добре и че пропуснатите моменти за придобиване на лична опитност и градене на безценно доверие в Христа са пропилени нехайно и безотговорно за временното, безстойностното и пошлото, на вече отминал свят. Чак сега те разбраха ужаса на греха и на собственото себевеличаене. Разбраха добре колко самоизмамна и безстойностна е била мисълта, че неща като познание на истината, регистрация в църковните списъци и правенето на някои дребни малки реформи в облекло и държание, не са достатъчни за Небесната святост и чистота.

Те са пренебрегнали онази тежка, всекидневна, пълна и дълбока реформа на подбуди, мисли, действия и онова освещение, при което Божието, Небесното и Вечното би трябвало да бъде първото, основното и най-великото в нашите интереси, планове, стремежи... След това видях как друга книга се отваряше и вътре бяха аписани различните категории грехове и слабости, записани в колони и подглави...

И така, под водещото заглавие "Пожелание на чуждото", следват подглави - лъжа, кражба, грабителство, измама, скъперничество... Заглавието "Амбиции" е последвано от подглави .- гордост, разточителство, ревност... ; Заглавието "Лоши чувства" следват глави злоба, ярост, завист, омраза, похотливост, прелюбодейство, снизхождение, омаловажане и прикриване на зло, поквара в дела и мисли, неподчинение, глезене, развращаване, задоволяване на собствени егоистични желания, животински страсти...

След това вниманието ми беше привлечено от една специална класа от тези, които бяха държали истината. Те бяха регистрирани под названието "Хора, които са пречка в напредъка на Божията светлина и реформа в църквата". Те бяхаобявени за предатели на святото доверие. До тях бяха достигнали Божиите предупреждения, упреци и привилегии, но те не бяха зачетени и разработени. Вместо това, тази класа се интересувала единствено от собствените си интереси и просперитет, а не от напредъка и чистотата на Божието дело, както и за спасението на душите в тъмнината.Те са обявени за виновни не само за своето бездействие, но и за това, че са възпирали парични средства, които Бог им е заел.

Друга група е обявена като неоказваща съдействие в делото, егоистично оставяйки всичко да вършат други, смятайки, че те нямат отговорности...

След като сцената на видението на Съда приключи, аз с облекчение разбрах, че това е в бъдещето. Аз бях толкова уплашена и ужасена, че с благодарност си отдъхнат за това, че ние все още имаме време и възможности за реформа, както и шанса никога да не достигнем този Съд...

Елън Уайт - "Свидетелства към църквата", т. 4, стр. 385, 386, англ. изд.

    DMCA.com

    Автор

    В светлината на Библията

    Архив

    November 2022
    October 2022
    September 2022
    August 2022
    July 2022
    June 2022
    May 2022
    April 2022
    March 2022
    February 2022
    January 2022
    December 2021
    November 2021
    October 2021
    September 2021
    August 2021
    July 2021
    June 2021
    May 2021
    April 2021
    March 2021
    February 2021
    January 2021
    December 2020
    November 2020
    October 2020
    September 2020
    August 2020
    July 2020
    June 2020
    May 2020
    April 2020
    March 2020
    February 2020
    January 2020
    December 2019
    November 2019
    October 2019
    September 2019
    August 2019
    July 2019
    June 2019
    May 2019
    April 2019
    March 2019
    February 2019
    January 2019
    December 2018
    November 2018
    October 2018
    September 2018
    August 2018
    July 2018
    June 2018
    May 2018
    April 2018
    March 2018
    February 2018
    January 2018
    December 2017
    November 2017
    August 2017
    July 2017
    June 2017
    May 2017
    February 2017
    December 2016
    July 2016
    May 2016
    March 2016
    February 2016
    August 2015
    June 2015
    May 2015
    March 2015
    February 2015
    January 2015
    December 2014
    November 2014
    October 2014
    September 2014
    August 2014
    July 2014
    June 2014
    March 2014
    January 2014
    December 2013
    November 2013
    October 2013
    September 2013
    August 2013
    July 2013
    June 2013

    RSS Feed

Powered by Create your own unique website with customizable templates.