
"Божият Син, славният небесен Предводител, бе обладан от състрадание към падналата раса. Сърцето Му се развълнува от безкрайна милост, когато пред очите Му изплуваха нещастията, които предстоеше да връхлетят изгубения свят. Но Божествената Любов бе сътворила план, чрез който човекът да бъде изкупен. Нарушеният Божи закон изискваше живота на грешника. В цялата Вселена имаше само един, който можеше да задоволи Неговите изисквания. Тъй като Божественият закон е свят като самия Бог, единствено същество, равно Нему, можеше да направи умилостивение за престъплението. Никой, освен Христос, не можеше да изкупи падналия човек от проклятието на закона и да го доведе до хармония с небето. Той пожела да поеме вината и срама на греха - грях така оскърбителен за святия Бог, че трябваше да отдели Отца от Неговият Син. Христос трябваше да стигне до дълбините на нещастието, за да спаси обречения на гибел човешки род.
Докато Христос се застъпваше пред Отца в полза на грешника, небесните множества очакваха резултата с нарастващ, неописуем интерес. Дълго продължи това тайнствено общение - “съветът на мир” (Захария 6:13) за падналите човешки синове. Спасителният план бе съставен преди сътворението на Земята, защото Христос е “Агнецът, заклан от основанието на света” (Откр. 13:8); и въпреки това каква борба бе за Царя на всемира да отдаде Сина Си да умре за падналия човешки род! Но “Бог толкова възлюби света, че даде Своя единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот” (Йоан 3:16). О, тайна на изкуплението! Чудна любов на Бога към един свят, който не Го обикна! Кой може да познае дълбочините на любовта, която “надминава всяко знание”? През безкрайни векове безсмъртни умове ще изследват, за да вникнат в тайната на тази необятна любов и ще се прекланят с удивление пред нея." Елън Уайт, "Патриарси и пророци", гл. 4 "Планът на изкуплението"
Коментар на Последните дни
Изумително е да гледаш как ясни стихове от Библията и цитати от Духа на пророчеството се отхвърлят, за да бъде доказана една фалшива доктрина, защото "така ни казаха отгоре". Тук няма да коментирам какво и защо се случва всичко това - ще го направя в отделен материал. Сега само ще обърна внимание на два момента от горния цитат.
1. "Тъй като Божественият закон е свят като самия Бог, единствено същество, равно Нему, можеше да направи умилостивение за престъплението. Никой, освен Христос, не можеше да изкупи падналия човек...
2. "...и въпреки това каква борба бе за Царя на всемира да отдаде Сина Си да умре за падналия човешки род!
В първия се казва, че само същество, равно на Бога би могло да изкупи падналия човек и това същество беше Христос. Какво означава това? Че никой друг, освен Исус не е равен на Бога, т.е., Триединството дори само от тази фраза вече подлежи на съмнение, защото според Тринитарната доктрина трите личности са безначални, единомислени и равни!
Във втория Елън Уайт пише, че Царят (Не Триединството!) водеше борба със Себе Си да отдаде (Кого? Колегата?, Другарчето?, Приятелчето?) Сина Си!
Още колко цитати от Библията, "Копнежът на вековете" и "Патриарси и пророци" (засега!) трябва да бъдат представени, за да стане ясно, че Бог и Исус са в роднински отношения преди да започнат сътворяването, а не след раждането на Христос от Мария!
Николай Георгиев