"Владетелят на вселената не бе сам в Своето дело на благоволение. Той имаше помощник - съработник, който можеше да оценява Неговите намерения и да споделя радостта Му, когато даваше щастие на сътворените същества. “В начало бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. То в начало беше у Бога” (Йоан 1:1, 2). Христос - Словото, Единородният на Бога, беше едно с Вечния Баща, едно по естество, по характер, по намерение, единственото Същество, което можеше да участва във всичките съвети и намерения на Бога. “И името Му ще бъде Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира” (Исая 9:6). “Чийто произход е отначало, от вечността” (Михей 5:2). А Божият Син заявява за Себе Си: “Господ Ме имаше в началото на пътя Си, преди делата Си отдавна. От века бидох помазана... Когато нареждаше основанията на земята, тогаз бях при Него и устроявах всичко. И Аз Му бях наслаждение всеки ден и веселях се всякога пред Него” (Пр. 8:22-30 - ЦП).
"Докато сътворените същества служеха от любов, в Божията вселена съществуваше съвършена хармония. Радост бе за небесните множества да изпълняват намеренията на своя Създател. Удоволствие им правеше да отразяват Неговата слава и да изявяват подобаващата Нему хвала. И докато над всичко бе любовта им към Бога, любовта им един към друг бе несебелюбива и изпълнена с доверие. Никаква нотка на несъгласие не нарушаваше небесната хармония. Но в това щастливо състояние настъпи промяна. Едно от създанията злоупотреби със свободата, която Бог бе дал на Своите творения. Грехът се зароди в най-почитания от Бога след Христос и най-висшия по сила и слава сред обитателите на небето. Луцифер, “синът на зората”, бе пръв от осеняващите херувими, свят и неосквернен. Той стоеше в присъствието на Великия Творец и непрестанно излъчващата се слава, обкръжаваща вечния Бог, почиваше върху него. “Така казва Господ Йехова: “Ти си печат на съвършенство; пълен си с мъдрост и съвършен по хубост. Ти бе в Божията градина в Едем; ти бе обсипан с всякакви скъпоценни камъни... Ти беше херувим, помазан да засеняваш;" Елън Уайт, "Патриарси и пророци", гл. 1. "Защо грехът бе допуснат"
Забележка на Последните дни
Елън Уайт не пише, че Луцифер е четвърти след тримата, а че е втори след Христос. Или трябва да приемем, че Светият Дух е бил след Луцифер, затова е бунтовникът е поставен на второ място, или да приемем, че трети Бог няма и чрез Триединството Сатана се опитва да се промъкне до Божия трон.
RSS Feed
