Глава 8
Потопът
Минаваха векове и потомците на Сит, благодарение на благочестивия им начин на живот, бяха наречени „Божии синове”, а потомците на Каин – „човешките синове”. Божиите синове, сродявайки се с дъщерите човешки чрез бракове, изгубиха собствената си святост и под влияние на жените си, се обединиха със синовете на Каин в тяхното идолопоклонство. Мнозина забравиха страха от Бога и се подиграваха над заповедите Му, но на земята все пак останаха няколко праведника, боящи се и почитащи Своя Създател. Сред тези малцина бяха Ной и неговото семейство.
Безчестието на хората беше станало толкова голямо и стигна такива ужасяващи мащаби, че Бог съжаляваше, задето беше направил човека. Той виждаше колко големи бяха безчестието и извращението, и че всички помисли в сърцето на човека „бяха само зло”. Повече от сто години преди потопа, Бог беше изпратил ангелите Си при верния Ной да му известят, че повече не мислеше да прощава на развратния човешки род, но в същото време желаеше хората да знаят за това. Сам Господ ден след ден наставляваше и учеше Ной, готвеше го за мисията му на верен и истинен праведник, който да предупреди света за надвисващата гибел, така че у никого да не се намери оправдание. Ной проповядваше и в същото време строеше ковчег, както му беше заповядал Бог, за спасение на него и семейството му. Строейки ковчега по Божий замисъл, убеждаваше всички със своя пример, както сам той вярваше в това, което и проповядваше.
Потопът
Минаваха векове и потомците на Сит, благодарение на благочестивия им начин на живот, бяха наречени „Божии синове”, а потомците на Каин – „човешките синове”. Божиите синове, сродявайки се с дъщерите човешки чрез бракове, изгубиха собствената си святост и под влияние на жените си, се обединиха със синовете на Каин в тяхното идолопоклонство. Мнозина забравиха страха от Бога и се подиграваха над заповедите Му, но на земята все пак останаха няколко праведника, боящи се и почитащи Своя Създател. Сред тези малцина бяха Ной и неговото семейство.
Безчестието на хората беше станало толкова голямо и стигна такива ужасяващи мащаби, че Бог съжаляваше, задето беше направил човека. Той виждаше колко големи бяха безчестието и извращението, и че всички помисли в сърцето на човека „бяха само зло”. Повече от сто години преди потопа, Бог беше изпратил ангелите Си при верния Ной да му известят, че повече не мислеше да прощава на развратния човешки род, но в същото време желаеше хората да знаят за това. Сам Господ ден след ден наставляваше и учеше Ной, готвеше го за мисията му на верен и истинен праведник, който да предупреди света за надвисващата гибел, така че у никого да не се намери оправдание. Ной проповядваше и в същото време строеше ковчег, както му беше заповядал Бог, за спасение на него и семейството му. Строейки ковчега по Божий замисъл, убеждаваше всички със своя пример, както сам той вярваше в това, което и проповядваше.
Семейството на Ной не беше единственото на земята, което се боеше от Бога и заповедите Му, но Ной си оставаше най-благочестивият и свят от всички хора, живеещи на земята, и именно неговият живот Бог съхрани, за да осъществи волята Си чрез него – да построи ковчег и да предупреди света за надигащата се гибел. Матусал, дядото на Ной, умря в годината, когато беше потопът; имаше немалко и други хора, повярвали в проповедта на Ной и даже помагащи му в строежа на ковчега, но всичките умряха преди водите на потопа да връхлетят земята. Градейки ковчега и проповядвайки на хората за наближаващия потоп, Ной съдеше света.
Бог беше предоставил на всички еднакви възможности да се разкаят за своя порочен живот и да се обърнат към Него, но разюздани, хората не повярваха на проповедта на Ной. Те се надсмиваха на неговата предпазливост и се шегуваха, че строи голям кораб на сушата. Усилията на Ной не се увенчаха с успех и не промениха начина на мислене на съвременниците му. В продължение на повече от сто години той използва всичкото си старание, за да събуди хората да се разкаят и да се обърнат към Бог. Всеки удар на чука, всеки забит в ковчега гвоздей, известяваха на хората за надигащата се гибел. Ной призоваваше хората, проповядваше, трудеше се, строеше ковчега, но хората го гледаха с изумление, считайки го за фанатик и луд.
Строежа на ковчега
Бог съобщи на Ной точните размери на ковчега и му даде ясни и подробни указания за отделните части на неговото устройство. В много отношения ковчегът не беше изграден като кораб, а като жилище, с фундамент във вид на лодка, която можеше да плава на повърхността на водата. Нито на една от страните на ковчега нямаше прозорец, макар че беше висок три етажа; вътре проникваше светлина от единствения прозорец, който се намираше на покрива. Вратата беше на страничната стена. Различните отделения, приготвени за животните, бяха разположени по такъв начин, че да прониква в тях светлина през прозореца. Ковчегът беше построен от кипарис или гоферово дърво, което не гниеше в продължение на стотици години. Той беше твърде солидно съоръжение, което не беше по силите на човешката мъдрост да го изобрети. Бог беше конструкторът на този ковчег, Ной – главният строител.
Даже след като Ной, с най-прецизна точност, изпълни Божиите нареждания, беше трудно да се повярва, че този плавателен съд щеше да издържи неистовата буря, която Бог, в яростния Си гняв, щеше да изсипе на земята. Завършващите работи по стоежа на ковчега вървяха много бавно. Всяка дъсчица щателно се напасваше и всеки ръб прецизно се покриваше със смола. Всичко, което можеха да направят строителите на ковчега, за да го укрепят, беше направено и след като работата беше привършена, единствено Бог, с Неговата чудно действаща сила, можеше да опази тази постройка от неистовите, тежки вълни.
Много хора в началото слушаха предпазливо Ной, но тяхното разкаяние не беше искрено и те не се обърнаха към Бог с цялата си душа. До началото на потопа им беше предоставено достатъчно време за изпитание на вярата. Но никой не издържа изпита. Господстващите в света нравствено разложение и упадък ги притискаха, и в края на краищата, те се присъединиха към останалите присмиващи и гаврещи се, над верния на Бога Ной. Не пожелаха да оставят греховете си. Процъфтяваше многоженството и хората се давеха в удоволствия и низки страсти.
Изпитателният срок на човешкия род, за изпитване от Бога, приближаваше края си. На безбожните, надсмиващи се над праведните жители на земята, им предстоеше да видят особеното знамение на великата Божия сила. Ковчегът беше изцяло завършен в установения от Бога срок. В специалните отделения, предназначени за съхранение на храната, Ной сложи голямо количество продукти за членовете на семейството си и за животните. След това Бог заповяда на Ной: „Влез ти и целият ти дом в ковчега; защото в това поколение тебе видях праведен пред Мене”.
Животните влизат в ковчега
Великият Творец беше изпратил ангелите Си, за да съберат отвсякъде животните, които беше сътворил. Ангелите вървяха отпред, а те, двойка по двойка – женско и мъжко – следваха след тях. Чистите животни - по седем двойки, а нечистите – по двойка. Всички тези животни, от най-свирепите, до най-ласкавите и безобидни, в спокоен и тържествен строй влязоха в ковчега. Изглеждаше, като че небето се покри с облаци, понеже всичките птичи семейства долетяха при ковчега също по двойки, мъжки и женски пол - чистите птици по седем двойки, нечистите – по двойка. Целият свят с учудване наблюдаваше ставащото. Някои със страх гледаха това зрелище, но сърцата им с такова ожесточение се съпротивляваха на Божията воля, че тази, най-голяма проява на Божията сила, само за миг се беше докоснала до сърцата им. В продължение на седем дни животните едно след друго влизаха в ковчега, а Ной ги подреждаше вътре - всяко, на определеното му място. А обреченият човешки род, взирайки се в слънцето, греещо за слава над земята, почти така красиво, както и в Едем, заглушаваше зараждащите се страх и опасения в шумните веселия, и безразсъдни постъпки. Те сякаш сами искаха да си навлекат вече приготвения, сгромолясващ се Божи гняв.
Всичко беше готово, за да се затвори вратата на ковчега. Обаче Ной, намиращ се вътре, не можеше да направи това. Но скоро тълпата присмехулници видяха един спускащ се ангел, подобно на мълния от небето, облечен в сияние от светлина. Той затвори масивната врата, а после отново се устреми нагоре.
Преди да капнат първите капки дъжд на земята, Ной и неговото семейство прекараха в ковчега седем дена. Бяха се приготвили за дълго пребиваване в плаващия си дом, докато водният потоп щеше да бушува над земята. А за всички неповярвали на Ной, това бяха дни за най-богохулни веселия. Хората мислеха, че щом пророчеството на Ной не се беше изпълнило веднага, след като беше влязъл в ковчега, значи всичко беше лъжа и беше невъзможно светът да бъде унищожен чрез потоп. Та нали до тогава на земята никога не беше имало дъжд и само леки облачета се носеха над водата, мокрейки растителността и способствайки за цъфтежа.
Въпреки величествената демонстрация на Божията сила – неестествените и невиждани до сега явления, когато зверовете напуснаха горите и полята и сами влязоха в ковчега, а после Божият ангел, облечен в сияйна светлина, със страшно величие се беше спуснал от небето и затворил зад тях вратата на ковчега, хората ожесточиха сърцата си, и продължиха да пируват, да се веселят, и да се шегуват над тези предупреждаващи ги прояви на Божествената мощ.
Началото на бурята
На осмия ден небето се покри с тъмни дъждовни облаци; далечен тътен на гръм и ярко блясване на мълния, предизвикаха у хора и животни голям ужас. С надвисването на облаците се изля порой от дъжд, и тъй като преди никога нищо подобно не беше се случвало на земята, постепенно хорските сърца бяха сграбчени от див страх. Обезумели от ужас, животните се мятаха навсякъде и изглеждаше, че техните разбъркани вопли оплакваха печалната им участ и трагичната съдба на човешкия род. Бурята ставаше все по-силна и неистова, докато накрая водата рукна, подобно огромен водопад. Реките излязоха от бреговете си и всичката вода се разля над равнините; разтвориха се огромните бездни на земята и на повърхността изригнаха струи вода с неконтролируема сила, изхвърляйки на стотици метри височина масивни камъни, които после падаха, дълбоко врязвайки се в земята.
За пръв път в живота си хората наблюдаваха разрушаването на това, което бе създадено от собствените им ръце. Техните великолепни сгради, красиво насадени градини и лесове, където бяха поставили боговете си, бяха унищожени от мълниите, навсякъде се валяха отломки. В лесовете бяха издигали жертвеници, на които принасяха човешки жертви на боговете си. Тези отвратителни за истинския Бог идоли, бяха низвергнати от Неговия гняв и това накара хората да потреперят пред силата на Твореца на небето и земята. Чак сега до съзнанието им достигна, че именно със собствените си мерзости и ужасни жертвоприношения, се бяха обрекли на изтребление.
Бурята бушуваше с все сила, грохотът на непрекъсната стихия се смесваше с нестихващите вопли на хората, презрително отхвърлили Бога. Дървета, постройки, камъни, скални отломъци, земя – всичко се разпръскваше с огромна сила на всички страни. Невъзможно беше да се опише ужасът, обхванал хора и животни. Даже Сатана, неволно оказал се сред бушуващата стихия, се страхуваше за живота си. Доставяше му радост и удоволствие енергично и дейно да управлява хората, заставяйки ги да правят по-големи и по-големи мерзости, и разпалвайки бунт против небесния Бог. Сега проклинаше Вседържителя, обвинявайки Го в несправедливост и жестокост. Много хора, подобно Сатана, хулеха Бога и ако бяха в състояние да осъществят метежните си замисли, биха изхвърлили Господ от Неговия справедлив престол.
Докато множеството хулеше и проклинаше Твореца си, други, обезумели от ужас, протягаха ръце към ковчега, умолявайки да ги пуснат вътре. Но това беше невъзможно. Сам Бог беше затворил вратата, единствен вход за ковчега, като беше заключил в него Ной и семейството му, а всичките нечестиви - останаха отвън. Да отвори ковчега можеше единствено Бог. Вече беше твърде късно, за да се каят и страхуват от Бога. По силата на обстоятелствата, бяха принудени да признаят, че съществува жив и могъщ Бог, Когото те пропуснаха и отхвърлиха, и към Когото сега настоятелно викаха, но Неговото ухо беше закрито за техните вопли. Някои отчаяно се опитваха със сила да се вмъкнат в ковчега, макар че здравата постройка на съоръжението издържаше всякакви опити за проникване вътре. Други се вкопчваха за края на ковчега, но връхлитащи свирепи вълни, удар от дърво или камък, ги завличаха и сграбчени от бурния поток, бяха заставени да разхлабят пръсти. Всички, пренебрегвали предупрежденията на Ной и надсмивали се над този истински проповедник на правдата, твърде късно се разкаяха за своето неверие. Ковчегът се мяташе от една на друга страна, върху него се стоварваха огромни канари; животните, намиращи се вътре, с изплашен рев изразяваха големия си ужас, но сред борбата на стихията, разбиващите се вълни и разхвърлени навсякъде дървета и камъни, той продължаваше безопасно да плава. Ангели, превъзхождащи в сила бушуващите вълни, водеха ковчега, опазвайки го от каквито и да било повреди. За намиращите се вътре, всеки миг от благополучното плаване на ковчега сред страшно бушуващият четиридесет дни и нощи щурм, беше истинско чудо на всемогъщите Божии сили.
Животните, останали самички сред разигралата се стихия, се хвърляха към хората, очаквайки помощ от тях. Някои от хората завързваха себе си и децата към по-силните животни, знаейки, че те щяха да се борят за живота си и щяха да ги изнесат до най-високите върхове, за да се спасят от всичката придошла вода. Яростта на бурята не утихваше. На всичко отгоре водата прииждаше още по-бързо от преди. Някои хора се привързваха към големи, растящи на най-високите възвишения дървета, но пороят вода изтръгваше тези дървета с корените и с неистова сила ги захвърляше във въздуха. Сякаш кипеше огромен котел, в който водата клокочеше сърдито, въртейки камъни, късове земя и дървета. Хора и зверове, спасявайки се на най-високите места, се бореха за всяка педя земя дотогава, докато и те, и другите, изчезваха в бушуващите и пенещи се води. Накрая водите на потопа погълнаха и най-високите точки на земята; и последните останали живи хора и животни загинаха в бездната…
Ной и семейството му с нетърпение наблюдаваха как спада водата. На всички така им се искаше отново да стъпят на земя. Ной на няколко пъти изпращаше врана, която излиташе от ковчега и се връщаше обратно. Не получил очакваната информация, той изпрати гълъб, който също не беше намерил пристан и се върна в ковчега. След седем дни Ной отново пусна гълъба и когато той се върна, в човката си носеше маслинено клонче; и тогава семейството, състоящо се от осем човека, така дълго заключени в ковчега, беше обхванато от небивала радост.
Отново от небето се спусна ангел и отвори вратата на ковчега. Ной можеше да отваря капака на покрива, но да отвори вратата, заключена от самия Бог, нямаше сили. Чрез ангела, отворил вратата, Бог се обърна към Ной и нареди на него и семейството му да излязат от ковчега, и да изведат всичките животни.
Жертвоприношението на Ной и Божието обещание
Ной не забрави Бога, спасил ги милостиво и веднага след излизането от ковчега, Му построи жертвеник, и принесе жертва от всяко чисто животно, засвидетелствайки своята вяра във великата жертва на Исус Христос, благодарейки Му за чудното спасение на техния живот. Приносът на Ной беше приет като приятно благоухание. Всемогъщият прие това приношение и благослови Ной и семейството му. В това се състои урокът за всички, живеещи на земята - за всяка проява на Божията милост и любов, най-напред трябва да Му въздадем благодарствена прослава, и със смирени сърца да Му Се поклоним.
И за да не се плаши човекът в бъдеще от събиращите се облаци и падащия дъжд на земята, и да не живее в постоянен страх, с ужас очаквайки още един потоп, Бог милостиво увери Ной и синовете му със Своето обещание: „Поставям завета Си с вас, че няма да се изтреби вече всяка твар от водите на потопа, нито ще настане вече потоп да опустоши земята. Бог рече още: Ето белега на завета, който Аз поставям до вечни поколения между Мене и вас и всяко живо, което е с вас. Поставям дъгата Си в облак; и тя ще бъде белег на завет между Мене и земята. Когато докарам облак на земята, дъгата ще се яви в облака и ще спомня завета си, който е между Мене и вас, и всяко живо от всяка твар, която е по земята”.
Каква снизходителност от страна на Бог! Какво състрадание към грешния, отстъпил човек! Да постави в облак прекрасната, разноцветна дъга, като знак за завет на великия Бог с човека! Тази дъга трябваше да бъде свидетел на всички бъдещи поколения за това, че повече нямаше да има потоп, с какъвто веднъж Бог беше унищожил жителите на земята за тяхното безчестие. А когато децата във всички бъдещи поколения видеха дъгата в облака, и попитаха за нея, защо под небето се простираше тази величествена арка, тогава родителите им щяха да им разказват за това, как хората се бяха предали на всевъзможни мерзости, зло и безчестие, и Бог беше унищожил стария свят с потоп; и как ръката на Всевишния беше огънала дъгата и беше я повесила на облаците като знамение за това, че Той никога повече нямаше да изсипе на земята води за потоп.
Този знак трябваше да укрепва вярата на всички и да засилва увереността на всеки у Бога, защото дъгата се явяваше знак на Божията милост и доброта към човека; и въпреки че с безчестието си хората бяха принудили Бог да ги унищожи с потоп, Неговата любов, както някога, обгръщаше земята. Бог беше казал още, че когато Той видеше дъгата в облака, Той щеше да Си спомни. Това не значеше, че можеше нещо да забрави, но Той говореше на хората на разбираем за тях език, за да можеше човекът по-добре да разбере.
Бог беше предоставил на всички еднакви възможности да се разкаят за своя порочен живот и да се обърнат към Него, но разюздани, хората не повярваха на проповедта на Ной. Те се надсмиваха на неговата предпазливост и се шегуваха, че строи голям кораб на сушата. Усилията на Ной не се увенчаха с успех и не промениха начина на мислене на съвременниците му. В продължение на повече от сто години той използва всичкото си старание, за да събуди хората да се разкаят и да се обърнат към Бог. Всеки удар на чука, всеки забит в ковчега гвоздей, известяваха на хората за надигащата се гибел. Ной призоваваше хората, проповядваше, трудеше се, строеше ковчега, но хората го гледаха с изумление, считайки го за фанатик и луд.
Строежа на ковчега
Бог съобщи на Ной точните размери на ковчега и му даде ясни и подробни указания за отделните части на неговото устройство. В много отношения ковчегът не беше изграден като кораб, а като жилище, с фундамент във вид на лодка, която можеше да плава на повърхността на водата. Нито на една от страните на ковчега нямаше прозорец, макар че беше висок три етажа; вътре проникваше светлина от единствения прозорец, който се намираше на покрива. Вратата беше на страничната стена. Различните отделения, приготвени за животните, бяха разположени по такъв начин, че да прониква в тях светлина през прозореца. Ковчегът беше построен от кипарис или гоферово дърво, което не гниеше в продължение на стотици години. Той беше твърде солидно съоръжение, което не беше по силите на човешката мъдрост да го изобрети. Бог беше конструкторът на този ковчег, Ной – главният строител.
Даже след като Ной, с най-прецизна точност, изпълни Божиите нареждания, беше трудно да се повярва, че този плавателен съд щеше да издържи неистовата буря, която Бог, в яростния Си гняв, щеше да изсипе на земята. Завършващите работи по стоежа на ковчега вървяха много бавно. Всяка дъсчица щателно се напасваше и всеки ръб прецизно се покриваше със смола. Всичко, което можеха да направят строителите на ковчега, за да го укрепят, беше направено и след като работата беше привършена, единствено Бог, с Неговата чудно действаща сила, можеше да опази тази постройка от неистовите, тежки вълни.
Много хора в началото слушаха предпазливо Ной, но тяхното разкаяние не беше искрено и те не се обърнаха към Бог с цялата си душа. До началото на потопа им беше предоставено достатъчно време за изпитание на вярата. Но никой не издържа изпита. Господстващите в света нравствено разложение и упадък ги притискаха, и в края на краищата, те се присъединиха към останалите присмиващи и гаврещи се, над верния на Бога Ной. Не пожелаха да оставят греховете си. Процъфтяваше многоженството и хората се давеха в удоволствия и низки страсти.
Изпитателният срок на човешкия род, за изпитване от Бога, приближаваше края си. На безбожните, надсмиващи се над праведните жители на земята, им предстоеше да видят особеното знамение на великата Божия сила. Ковчегът беше изцяло завършен в установения от Бога срок. В специалните отделения, предназначени за съхранение на храната, Ной сложи голямо количество продукти за членовете на семейството си и за животните. След това Бог заповяда на Ной: „Влез ти и целият ти дом в ковчега; защото в това поколение тебе видях праведен пред Мене”.
Животните влизат в ковчега
Великият Творец беше изпратил ангелите Си, за да съберат отвсякъде животните, които беше сътворил. Ангелите вървяха отпред, а те, двойка по двойка – женско и мъжко – следваха след тях. Чистите животни - по седем двойки, а нечистите – по двойка. Всички тези животни, от най-свирепите, до най-ласкавите и безобидни, в спокоен и тържествен строй влязоха в ковчега. Изглеждаше, като че небето се покри с облаци, понеже всичките птичи семейства долетяха при ковчега също по двойки, мъжки и женски пол - чистите птици по седем двойки, нечистите – по двойка. Целият свят с учудване наблюдаваше ставащото. Някои със страх гледаха това зрелище, но сърцата им с такова ожесточение се съпротивляваха на Божията воля, че тази, най-голяма проява на Божията сила, само за миг се беше докоснала до сърцата им. В продължение на седем дни животните едно след друго влизаха в ковчега, а Ной ги подреждаше вътре - всяко, на определеното му място. А обреченият човешки род, взирайки се в слънцето, греещо за слава над земята, почти така красиво, както и в Едем, заглушаваше зараждащите се страх и опасения в шумните веселия, и безразсъдни постъпки. Те сякаш сами искаха да си навлекат вече приготвения, сгромолясващ се Божи гняв.
Всичко беше готово, за да се затвори вратата на ковчега. Обаче Ной, намиращ се вътре, не можеше да направи това. Но скоро тълпата присмехулници видяха един спускащ се ангел, подобно на мълния от небето, облечен в сияние от светлина. Той затвори масивната врата, а после отново се устреми нагоре.
Преди да капнат първите капки дъжд на земята, Ной и неговото семейство прекараха в ковчега седем дена. Бяха се приготвили за дълго пребиваване в плаващия си дом, докато водният потоп щеше да бушува над земята. А за всички неповярвали на Ной, това бяха дни за най-богохулни веселия. Хората мислеха, че щом пророчеството на Ной не се беше изпълнило веднага, след като беше влязъл в ковчега, значи всичко беше лъжа и беше невъзможно светът да бъде унищожен чрез потоп. Та нали до тогава на земята никога не беше имало дъжд и само леки облачета се носеха над водата, мокрейки растителността и способствайки за цъфтежа.
Въпреки величествената демонстрация на Божията сила – неестествените и невиждани до сега явления, когато зверовете напуснаха горите и полята и сами влязоха в ковчега, а после Божият ангел, облечен в сияйна светлина, със страшно величие се беше спуснал от небето и затворил зад тях вратата на ковчега, хората ожесточиха сърцата си, и продължиха да пируват, да се веселят, и да се шегуват над тези предупреждаващи ги прояви на Божествената мощ.
Началото на бурята
На осмия ден небето се покри с тъмни дъждовни облаци; далечен тътен на гръм и ярко блясване на мълния, предизвикаха у хора и животни голям ужас. С надвисването на облаците се изля порой от дъжд, и тъй като преди никога нищо подобно не беше се случвало на земята, постепенно хорските сърца бяха сграбчени от див страх. Обезумели от ужас, животните се мятаха навсякъде и изглеждаше, че техните разбъркани вопли оплакваха печалната им участ и трагичната съдба на човешкия род. Бурята ставаше все по-силна и неистова, докато накрая водата рукна, подобно огромен водопад. Реките излязоха от бреговете си и всичката вода се разля над равнините; разтвориха се огромните бездни на земята и на повърхността изригнаха струи вода с неконтролируема сила, изхвърляйки на стотици метри височина масивни камъни, които после падаха, дълбоко врязвайки се в земята.
За пръв път в живота си хората наблюдаваха разрушаването на това, което бе създадено от собствените им ръце. Техните великолепни сгради, красиво насадени градини и лесове, където бяха поставили боговете си, бяха унищожени от мълниите, навсякъде се валяха отломки. В лесовете бяха издигали жертвеници, на които принасяха човешки жертви на боговете си. Тези отвратителни за истинския Бог идоли, бяха низвергнати от Неговия гняв и това накара хората да потреперят пред силата на Твореца на небето и земята. Чак сега до съзнанието им достигна, че именно със собствените си мерзости и ужасни жертвоприношения, се бяха обрекли на изтребление.
Бурята бушуваше с все сила, грохотът на непрекъсната стихия се смесваше с нестихващите вопли на хората, презрително отхвърлили Бога. Дървета, постройки, камъни, скални отломъци, земя – всичко се разпръскваше с огромна сила на всички страни. Невъзможно беше да се опише ужасът, обхванал хора и животни. Даже Сатана, неволно оказал се сред бушуващата стихия, се страхуваше за живота си. Доставяше му радост и удоволствие енергично и дейно да управлява хората, заставяйки ги да правят по-големи и по-големи мерзости, и разпалвайки бунт против небесния Бог. Сега проклинаше Вседържителя, обвинявайки Го в несправедливост и жестокост. Много хора, подобно Сатана, хулеха Бога и ако бяха в състояние да осъществят метежните си замисли, биха изхвърлили Господ от Неговия справедлив престол.
Докато множеството хулеше и проклинаше Твореца си, други, обезумели от ужас, протягаха ръце към ковчега, умолявайки да ги пуснат вътре. Но това беше невъзможно. Сам Бог беше затворил вратата, единствен вход за ковчега, като беше заключил в него Ной и семейството му, а всичките нечестиви - останаха отвън. Да отвори ковчега можеше единствено Бог. Вече беше твърде късно, за да се каят и страхуват от Бога. По силата на обстоятелствата, бяха принудени да признаят, че съществува жив и могъщ Бог, Когото те пропуснаха и отхвърлиха, и към Когото сега настоятелно викаха, но Неговото ухо беше закрито за техните вопли. Някои отчаяно се опитваха със сила да се вмъкнат в ковчега, макар че здравата постройка на съоръжението издържаше всякакви опити за проникване вътре. Други се вкопчваха за края на ковчега, но връхлитащи свирепи вълни, удар от дърво или камък, ги завличаха и сграбчени от бурния поток, бяха заставени да разхлабят пръсти. Всички, пренебрегвали предупрежденията на Ной и надсмивали се над този истински проповедник на правдата, твърде късно се разкаяха за своето неверие. Ковчегът се мяташе от една на друга страна, върху него се стоварваха огромни канари; животните, намиращи се вътре, с изплашен рев изразяваха големия си ужас, но сред борбата на стихията, разбиващите се вълни и разхвърлени навсякъде дървета и камъни, той продължаваше безопасно да плава. Ангели, превъзхождащи в сила бушуващите вълни, водеха ковчега, опазвайки го от каквито и да било повреди. За намиращите се вътре, всеки миг от благополучното плаване на ковчега сред страшно бушуващият четиридесет дни и нощи щурм, беше истинско чудо на всемогъщите Божии сили.
Животните, останали самички сред разигралата се стихия, се хвърляха към хората, очаквайки помощ от тях. Някои от хората завързваха себе си и децата към по-силните животни, знаейки, че те щяха да се борят за живота си и щяха да ги изнесат до най-високите върхове, за да се спасят от всичката придошла вода. Яростта на бурята не утихваше. На всичко отгоре водата прииждаше още по-бързо от преди. Някои хора се привързваха към големи, растящи на най-високите възвишения дървета, но пороят вода изтръгваше тези дървета с корените и с неистова сила ги захвърляше във въздуха. Сякаш кипеше огромен котел, в който водата клокочеше сърдито, въртейки камъни, късове земя и дървета. Хора и зверове, спасявайки се на най-високите места, се бореха за всяка педя земя дотогава, докато и те, и другите, изчезваха в бушуващите и пенещи се води. Накрая водите на потопа погълнаха и най-високите точки на земята; и последните останали живи хора и животни загинаха в бездната…
Ной и семейството му с нетърпение наблюдаваха как спада водата. На всички така им се искаше отново да стъпят на земя. Ной на няколко пъти изпращаше врана, която излиташе от ковчега и се връщаше обратно. Не получил очакваната информация, той изпрати гълъб, който също не беше намерил пристан и се върна в ковчега. След седем дни Ной отново пусна гълъба и когато той се върна, в човката си носеше маслинено клонче; и тогава семейството, състоящо се от осем човека, така дълго заключени в ковчега, беше обхванато от небивала радост.
Отново от небето се спусна ангел и отвори вратата на ковчега. Ной можеше да отваря капака на покрива, но да отвори вратата, заключена от самия Бог, нямаше сили. Чрез ангела, отворил вратата, Бог се обърна към Ной и нареди на него и семейството му да излязат от ковчега, и да изведат всичките животни.
Жертвоприношението на Ной и Божието обещание
Ной не забрави Бога, спасил ги милостиво и веднага след излизането от ковчега, Му построи жертвеник, и принесе жертва от всяко чисто животно, засвидетелствайки своята вяра във великата жертва на Исус Христос, благодарейки Му за чудното спасение на техния живот. Приносът на Ной беше приет като приятно благоухание. Всемогъщият прие това приношение и благослови Ной и семейството му. В това се състои урокът за всички, живеещи на земята - за всяка проява на Божията милост и любов, най-напред трябва да Му въздадем благодарствена прослава, и със смирени сърца да Му Се поклоним.
И за да не се плаши човекът в бъдеще от събиращите се облаци и падащия дъжд на земята, и да не живее в постоянен страх, с ужас очаквайки още един потоп, Бог милостиво увери Ной и синовете му със Своето обещание: „Поставям завета Си с вас, че няма да се изтреби вече всяка твар от водите на потопа, нито ще настане вече потоп да опустоши земята. Бог рече още: Ето белега на завета, който Аз поставям до вечни поколения между Мене и вас и всяко живо, което е с вас. Поставям дъгата Си в облак; и тя ще бъде белег на завет между Мене и земята. Когато докарам облак на земята, дъгата ще се яви в облака и ще спомня завета си, който е между Мене и вас, и всяко живо от всяка твар, която е по земята”.
Каква снизходителност от страна на Бог! Какво състрадание към грешния, отстъпил човек! Да постави в облак прекрасната, разноцветна дъга, като знак за завет на великия Бог с човека! Тази дъга трябваше да бъде свидетел на всички бъдещи поколения за това, че повече нямаше да има потоп, с какъвто веднъж Бог беше унищожил жителите на земята за тяхното безчестие. А когато децата във всички бъдещи поколения видеха дъгата в облака, и попитаха за нея, защо под небето се простираше тази величествена арка, тогава родителите им щяха да им разказват за това, как хората се бяха предали на всевъзможни мерзости, зло и безчестие, и Бог беше унищожил стария свят с потоп; и как ръката на Всевишния беше огънала дъгата и беше я повесила на облаците като знамение за това, че Той никога повече нямаше да изсипе на земята води за потоп.
Този знак трябваше да укрепва вярата на всички и да засилва увереността на всеки у Бога, защото дъгата се явяваше знак на Божията милост и доброта към човека; и въпреки че с безчестието си хората бяха принудили Бог да ги унищожи с потоп, Неговата любов, както някога, обгръщаше земята. Бог беше казал още, че когато Той видеше дъгата в облака, Той щеше да Си спомни. Това не значеше, че можеше нещо да забрави, но Той говореше на хората на разбираем за тях език, за да можеше човекът по-добре да разбере.
RSS Feed
