Глава 10
Авраам и обещаното семейство
За да осъществи замислите Си, Бог избра Аврам. Той му се откри, когато Аврам беше още млад и му даде разбиране, ограждайки го от идолопоклонството. На Аврам му беше съобщено да напусне своя затънал в идолопоклонство народ и да се отдели от рода си. Бог реши да го направи образец за вяра и истинско посвещение за Своя народ, който впоследствие щеше да живее на земята. Аврам се отличаваше с непорочност, завършеност на характера, щедрост и гостоприемство. Като могъщ княз и ползващ се с влияние човек, той внушаваше уважение. Аврам обичаше Твореца Си и благоговееше пред Него, строго изпълнявайки волята Му, заради което го уважаваха неговите слуги и съседи. Благочестив пример за праведен живот, с верните си и мъдри наставления, които Аврам даваше на слугите си и на целия си дом, той пробуждаше у всеки страх, любов и благоговение пред неговия Бог.
Веднъж Бог се яви на Аврам и му обеща, че потомството му щеше да бъде безчислено, като звездите на небето. Във видение му показа ужасна и дълбока тъмнина, която го обгръщаше - мрачна картина на дълго и унизително робство на неговите потомци в Египет. Първоначално Бог даде на Аврам една жена, показвайки с това, как трябваше да се постъпва. Той никога не беше препоръчвал многоженство за мъжете. Ламех беше първият, нарушил това мъдро Божие постановление. Той имаше две жени и това причиняваше сериозни разногласия в семейството. Ревността и завистта на двете му жени бяха причина за нещастието на Ламех. Когато хората се умножиха по цялото лице на земята и им се раждаха дъщери, мъжете си вземаха по толкова жени, колкото искаха. Това беше един от най-отвратителните грехове, навлекли в крайна сметка Божия гняв над жителите на стария свят. Традицията на многоженството, продължила и след потопа, беше станала дотолкова общоприета, че я последваха даже праведни мъже. Изглежда техният грях не беше съвсем малък, тъй като ги обезчестяваше и отдалечаваше от установения от Бога порядък. Бог беше казал на Ной и семейството му, спасили се в ковчега: „Само тебе видях праведен пред Мене…” (Бит.7:1). Ной имаше само една жена и благодарение на това, Бог благослови неговия задружен семеен живот. Синовете на Ной също бяха праведни и Бог ги беше опазил в ковчега, заедно с праведния им баща. Бог не одобряваше многоженството под никакъв предлог, защото това противоречеше на Неговите замисли. Той знаеше изначало, че многоженството щеше да руши щастието на хората. Така се случи и с Аврам. Неговият душевен мир беше помрачен от нещастния му брак с Агар.
Авраам и обещаното семейство
За да осъществи замислите Си, Бог избра Аврам. Той му се откри, когато Аврам беше още млад и му даде разбиране, ограждайки го от идолопоклонството. На Аврам му беше съобщено да напусне своя затънал в идолопоклонство народ и да се отдели от рода си. Бог реши да го направи образец за вяра и истинско посвещение за Своя народ, който впоследствие щеше да живее на земята. Аврам се отличаваше с непорочност, завършеност на характера, щедрост и гостоприемство. Като могъщ княз и ползващ се с влияние човек, той внушаваше уважение. Аврам обичаше Твореца Си и благоговееше пред Него, строго изпълнявайки волята Му, заради което го уважаваха неговите слуги и съседи. Благочестив пример за праведен живот, с верните си и мъдри наставления, които Аврам даваше на слугите си и на целия си дом, той пробуждаше у всеки страх, любов и благоговение пред неговия Бог.
Веднъж Бог се яви на Аврам и му обеща, че потомството му щеше да бъде безчислено, като звездите на небето. Във видение му показа ужасна и дълбока тъмнина, която го обгръщаше - мрачна картина на дълго и унизително робство на неговите потомци в Египет. Първоначално Бог даде на Аврам една жена, показвайки с това, как трябваше да се постъпва. Той никога не беше препоръчвал многоженство за мъжете. Ламех беше първият, нарушил това мъдро Божие постановление. Той имаше две жени и това причиняваше сериозни разногласия в семейството. Ревността и завистта на двете му жени бяха причина за нещастието на Ламех. Когато хората се умножиха по цялото лице на земята и им се раждаха дъщери, мъжете си вземаха по толкова жени, колкото искаха. Това беше един от най-отвратителните грехове, навлекли в крайна сметка Божия гняв над жителите на стария свят. Традицията на многоженството, продължила и след потопа, беше станала дотолкова общоприета, че я последваха даже праведни мъже. Изглежда техният грях не беше съвсем малък, тъй като ги обезчестяваше и отдалечаваше от установения от Бога порядък. Бог беше казал на Ной и семейството му, спасили се в ковчега: „Само тебе видях праведен пред Мене…” (Бит.7:1). Ной имаше само една жена и благодарение на това, Бог благослови неговия задружен семеен живот. Синовете на Ной също бяха праведни и Бог ги беше опазил в ковчега, заедно с праведния им баща. Бог не одобряваше многоженството под никакъв предлог, защото това противоречеше на Неговите замисли. Той знаеше изначало, че многоженството щеше да руши щастието на хората. Така се случи и с Аврам. Неговият душевен мир беше помрачен от нещастния му брак с Агар.
Неувереността на Аврам в Божиите обещания
След като Аврам и Лот се разделиха и сбогуваха, Господ каза на Аврам: „Повдигни сега очите си от мястото, дето си, та погледни към север и юг, изток и запад…. И ще направя потомството ти многочислено като земния пясък; така щото, ако може някой да преброи земния пясък, то и твоето потомство ще преброи… дойде Господното слово на Аврама във видение и каза: „Не бой се, Авраме, Аз Съм твой щит, твоя твърде голяма награда. А Аврам рече: …Ето, Ти ми не даде чадо; и ето, един роден в дома ми, ще ми стане наследник…”.
Аврам нямаше син и отначало мислеше, че верният му слуга Елиезер, щеше да стане негов приемен син и наследник. Но Бог му откри, че слугата нямаше да му стане син и наследник, и че той щеше да има роден син. „Тогава, като го изведе вън, каза: Погледни сега на небето и изброй звездите, ако можеш ги изброи. И рече му: Толкова ще бъде твоето потомство”.
Ако Аврам и Сара с искрена вяра и вярност очакваха Божието обещание за раждането на син, можеха да избегнат голямото нещастие. Вярваха, че всичко щеше да бъде точно така, както Бог беше обещал, но не можеха да повярват, че Сара, в своята преклонна възраст, щеше да роди син. Опитвайки се да изпълни Божието обещание, Сара предложи свой план. Тя уговори Аврам да си вземе за жена Агар. В случая не им беше достигнала вяра и пълно доверие в Божието всемогъщество. Господ възнамеряваше да изпита доколко твърдо Аврам вярваше и уповаваше на обещанията, които Той му беше дал. Послушал гласа на Сара и взел Агар за жена, Аврам не издържа изпита на вярата в Божията безгранична сила, и причини на себе си и Сара много душевно страдание.
Високомерието на Агар
Когато Агар стана жена на Аврам, тя се възгордя и започна високомерно да се отнася към Сара. Тя хранеше надежда, че на нея беше отсъдено да стане майка на великия народ, който Бог беше обещал да произведе от Аврам. В същото време Аврам беше принуден да се вслуша в оплакването на Сара за поведението на Агар, за упреците и обвиненията, че именно той бил виновен за всичко. Аврам преживяваше и се терзаеше, и накрая каза на Сара, че Агар е нейна слугиня, и тя, бидейки господарка, можеше да прави с нея каквото пожелае; въпреки че гонейки Агар, която скоро щеше да стане майка на неговото дете, чрез което, по негово мнение, щеше да бъде изпълнено Божието обещание, Аврам се отказваше от сина си. Той напомни на Сара, че ако тя го не беше помолила, той никога не би взел Агар за жена.
От друга страна, Аврам беше принуден да изслуша жалбите и на Агар, за оскърбленията и лошото отношение към нея от страна на Сара. Аврам се оказа в затруднено положение. Ако се беше опитал да заглади обидите на Агар, щеше да предизвика голяма ревност у Сара, неговата първа и горещо обичана жена. Тогава Агар побягна от покрива на Аврам, „от лицето на Сара”. Намери я ангел, Божий посланик, и утешавайки Агар, той не одобри високомерното й поведение, помоли я да се върне при господарката си, и да й се покори.
След раждането на Исмаил, Бог се яви на Аврам и му беше каза: „И ще утвърдя завета Си между Мене и тебе, и потомците ти след тебе, през всичките им поколения, за вечен завет…”. Бог отново, чрез ангел, повтори обещанието Си, че именно Сара щеше да роди син и щеше да стане майка на велик народ. Въпреки това, Аврам все още не разбираше напълно това Божие обещание. Неговите мисли веднага се насочиха към Исмаил. Той смяташе, че от него щяха да произлязат многото народи, за които му говореше Бог. Движим от любов към сина си, Аврам възкликна: „Исмаил да е жив пред Тебе”.
Отново, но този път много по-ясно и определено, Бог повтори Своето обещание на Аврам: „Не, а жена ти Сара ще ти роди син и ще го наречеш Исаак; и с него ще утвърдя завета Си за вечен завет, който ще бъде за потомството след него”. Бог заповяда на ангелите, които изпрати да унищожат Содом, да посетят Аврам и те още по-ясно и достъпно му повториха обещанието, че Сара ще му роди син.
Син на обещанието
Виждайки голямата радост, обзела Авраам и Сара след раждането на Исаак, Агар не можеше да сдържа ревността си. Тя много пъти беше повтаряла на Исмаил, че него, като син на Авраам, го очакваха особените Божии благословения и че той щеше да стане наследник на всичко, което Бог беше обещал на Авраам. Исмаил споделяше чувствата на майка си и се беше озлобил, виждайки как Авраам и Сара се радваха, заради раждането на Исаак. Той презираше Исаак, знаейки, че сега на Исаак, а не на него, беше отредено предпочитание. Сара явно забеляза, че Исмаил е настроен враждебно против сина й и това много я обезпокои. Тя разказа на Авраам за непочтеното отношение на Исмаил по отношение на сина й Исаак, а после му предложи: „Изпъди тая слугиня и сина й; защото синът на тая слугиня няма да наследи с моя син Исаак”.
Авраам беше крайно огорчен. Та нали Исмаил беше неговият любим син? Как можеше да го прогони? Попадайки в затруднена ситуация, Авраам се обърна към Бога в молитва, защото не знаеше как да постъпи. Чрез ангелите Си Бог посъветва Авраам да послуша гласа на Сара, тъй като не трябваше да допуска неговата привързаност към Исмаил или към Агар да станат пречка, препъваща го да има пълни взаимоотношения със Сара. Само по този начин в семейството можеше да се възстановят предишните единомислие и щастие. Ангелът утеши Авраам като му обеща, че налагайки се да прогони Исмаил от бащиния му дом, нямаше да умре, нямаше да бъде оставен и забравен от Бог. Той щеше да се грижи за него, защото беше син на Авраам. Освен това, Бог му обеща да произведе от Исмаил велик народ.
Авраам имаше великодушен и благороден нрав, който особено ярко се беше проявил в неговата настойчивата застъпническа молба към Бог за жителите на Содом. На силният му дух се налагаше много да страда. Сърцето му се късаше от мъка и дълбока бащина любов, когато отпращаше Агар и сина си Исмаил да бъдат странници в чужда земя.
Ако Бог одобряваше многоженството, Той не би позволил на Авраам да отпрати Агар и сина си. С това Той показа урок на всички, че стабилните брачни отношения и семейно щастие трябваше да се пазят и закрилят, понякога даже с цената на голяма жертва. Сара беше първата и единствена жена на Авраам. Имаше правата на жена и майка, каквито нямаше никоя друга в това семейство. Тя почиташе мъжа си, наричайки го господар; единствено, когато делеше любовта и привързаността си с Агар, беше предизвикало ревност у нея. Бог не осъди Сара за поведението й. Напротив, ангелът укори Авраам за недоверието му към Божията сила, което го доведе до женитбата му с Агар и вярата му, че чрез нея ще се изпълнят Божиите обещания.
Голямото изпитание на вярата
И отново Бог счете за нужно да изпита вярата на Авраам, при това прибягвайки към най-страшното за него изпитание. Ако Авраам беше издържал първото изпитание и търпеливо беше дочакал изпълнението на Божието обещание за Сара, и не беше взел Агар за жена, той нямаше да подлага другите и себе си на сериозната проверка, на каквато само понякога е подлаган човек. Бог заповяда на Авраам: „Вземи, моля те, единствения си син, когото любиш, Исаака;…и принеси го там във всеизгаряне на един от хълмите, за които ще ти кажа”.
Чувайки тази заповед, Авраам не се усъмни и не се поколеба. Рано сутринта той взе двама слуги, сина си Исаак, дърва за всесъжението и се отправи към мястото, посочено му от Бог. Не каза нищо на Сара за истинската цел на своето пътуване, знаейки, че любовта й към Исаак, щеше да разколебае доверието й в Бог и тя щеше да се опита да му попречи. Авраам не позволи да го обладаят бащинските му чувства, което можеше да доведе до съпротива към Бог. Божията заповед беше дадена, за да засегне най-дълбоките и нежни чувства на неговата душа: „Вземи, моля те!”. А после, опитвайки се по-дълбоко да се докосне до сърцето му, Бог беше добавил: „единствения си син, когото любиш”, т.е., единствения син по обещание, „и принеси го във всесъжение”.
Три дена този любящ баща пътешества заедно с единствения си син, имайки достатъчно време, за да разсъждава и подлага на съмнение Божията заповед, ако действително беше склонен на съмнения. Но у Авраам нямаше ни най-малко недоверие към Бога. Сега той не разчиташе, че Божието обещанието за син е било изпълнено чрез Исмаил, понеже Бог ясно му беше казал, че обещанието щеше да се изпълни чрез Исаак.
Авраам твърдо вярваше, че Исаак е синът на обещанието. Той вярваше също, че Бог беше имал предвид именно това, което Той каза, когато заповяда да отиде и Му принесе сина си във всесъжение. Авраам не се поколебаеше в Божието обещание; вярваше, че Всемогъщият Бог, в Своето провидение, давайки на Сара в нейната преклонна възраст син и сега заповядвайки му да отнеме живота на този син, можеше да даде отново живот и да възкреси Исаак от мъртвите. Оставяйки слугите на пътя и казвайки им, че той и синът му ще се отдръпнат малко настрана, за да се поклонят на Бог, той не им разреши да ги последват, за да не му попречат, от любов към Исаак, да осъществи това, което Бог му беше заповядал. Авраам взе дървата и ги сложи на гърба на Исаак, взе също и ножа, и огъня. Беше готов да изпълни ужасното поръчение, което му беше дал Бог. Баща и син заедно продължиха напред. „Тогава Исаак продума на баща си Авраама, казвайки: Тате! - А той тече: Ето ме, синко. – И рече Исаак: Ето огънят и дървата, а да е агнето за всеизгаряне? – А Авраам каза: Синко, Бог ще промисли агнето за всеизгаряне. – И тъй, и двамата отиваха заедно”. Този строг, любящ и страдащ баща вървеше твърдо, редом до сина си. Когато стигнаха до указаното място, Авраам съгради там жертвеник и слагайки върху му дърва, приготви всичко за жертвоприношение. После съобщи на Исаак, че Бог му беше заповядал да го принесе във всесъжение. Авраам повтори на Исаак обещанието, няколко пъти съобщено му от Бог, че от Исаак ще произлезе велик народ и изрази надеждата, че после, когато изпълнеше Божията заповед и принесеше Исаак в жертва, Бог щеше да изпълни Своето обещание, защото Той можеше да го възкреси от мъртвите.
Вестта на ангела
Исаак вярваше в Бог, обичаше Го и беше научен на безусловно послушание към баща си. На прага на смъртта можеше, ако пожелаеше, да се възпротиви на баща си, но след една нежна прегръдка, той му позволи да го върже и положи върху дървата. Когато ръката на баща му, държейки ножа, вече беше вдигната над него, ангел Божий, уверил се във верността на Авраам по продължение на целия път, извика към него от небето и каза: „Аврааме! Аврааме! – И той рече: Ето ме. – И ангелът рече: Да не вдигнеш ръката си върху момчето, нито да му сториш нещо; защото сега зная, че ти се боиш от Бога, понеже не си задържал от Мене сина си, единствения си син. – Тогава Авраам, като повдигна очи, видя и ето, зад него един овен, вплетен с рогата си в един храст; и Авраам отиде, взе овена, и принесе него всеизгаряне, вместо сина си”.
Този път Авраам достойно и до край беше издържал изпитанието и с верността си изкупи някогашното си недоверие към Бога, което го доведе до там, че си взе за жена Агар. След това, когато Авраам на дело доказа своята вярност и безгранично доверие, Бог му повтори обещанието: „Тогава втори път ангел Господен викна на Авраама от небето и рече: В Себе Си се заклевам - казва Господ, - че понеже си сторил това нещо и не си задържал сина си, единствения си син, ще те благославя премного, и ще умножа, и преумножа потомството ти като небесните звезди, и като крайморския пясък; и потомството ти ще завладее портата на неприятелите си; в твоето потомство ще се благославят всичките народи на земята, защото си послушал гласа Ми”.
След като Аврам и Лот се разделиха и сбогуваха, Господ каза на Аврам: „Повдигни сега очите си от мястото, дето си, та погледни към север и юг, изток и запад…. И ще направя потомството ти многочислено като земния пясък; така щото, ако може някой да преброи земния пясък, то и твоето потомство ще преброи… дойде Господното слово на Аврама във видение и каза: „Не бой се, Авраме, Аз Съм твой щит, твоя твърде голяма награда. А Аврам рече: …Ето, Ти ми не даде чадо; и ето, един роден в дома ми, ще ми стане наследник…”.
Аврам нямаше син и отначало мислеше, че верният му слуга Елиезер, щеше да стане негов приемен син и наследник. Но Бог му откри, че слугата нямаше да му стане син и наследник, и че той щеше да има роден син. „Тогава, като го изведе вън, каза: Погледни сега на небето и изброй звездите, ако можеш ги изброи. И рече му: Толкова ще бъде твоето потомство”.
Ако Аврам и Сара с искрена вяра и вярност очакваха Божието обещание за раждането на син, можеха да избегнат голямото нещастие. Вярваха, че всичко щеше да бъде точно така, както Бог беше обещал, но не можеха да повярват, че Сара, в своята преклонна възраст, щеше да роди син. Опитвайки се да изпълни Божието обещание, Сара предложи свой план. Тя уговори Аврам да си вземе за жена Агар. В случая не им беше достигнала вяра и пълно доверие в Божието всемогъщество. Господ възнамеряваше да изпита доколко твърдо Аврам вярваше и уповаваше на обещанията, които Той му беше дал. Послушал гласа на Сара и взел Агар за жена, Аврам не издържа изпита на вярата в Божията безгранична сила, и причини на себе си и Сара много душевно страдание.
Високомерието на Агар
Когато Агар стана жена на Аврам, тя се възгордя и започна високомерно да се отнася към Сара. Тя хранеше надежда, че на нея беше отсъдено да стане майка на великия народ, който Бог беше обещал да произведе от Аврам. В същото време Аврам беше принуден да се вслуша в оплакването на Сара за поведението на Агар, за упреците и обвиненията, че именно той бил виновен за всичко. Аврам преживяваше и се терзаеше, и накрая каза на Сара, че Агар е нейна слугиня, и тя, бидейки господарка, можеше да прави с нея каквото пожелае; въпреки че гонейки Агар, която скоро щеше да стане майка на неговото дете, чрез което, по негово мнение, щеше да бъде изпълнено Божието обещание, Аврам се отказваше от сина си. Той напомни на Сара, че ако тя го не беше помолила, той никога не би взел Агар за жена.
От друга страна, Аврам беше принуден да изслуша жалбите и на Агар, за оскърбленията и лошото отношение към нея от страна на Сара. Аврам се оказа в затруднено положение. Ако се беше опитал да заглади обидите на Агар, щеше да предизвика голяма ревност у Сара, неговата първа и горещо обичана жена. Тогава Агар побягна от покрива на Аврам, „от лицето на Сара”. Намери я ангел, Божий посланик, и утешавайки Агар, той не одобри високомерното й поведение, помоли я да се върне при господарката си, и да й се покори.
След раждането на Исмаил, Бог се яви на Аврам и му беше каза: „И ще утвърдя завета Си между Мене и тебе, и потомците ти след тебе, през всичките им поколения, за вечен завет…”. Бог отново, чрез ангел, повтори обещанието Си, че именно Сара щеше да роди син и щеше да стане майка на велик народ. Въпреки това, Аврам все още не разбираше напълно това Божие обещание. Неговите мисли веднага се насочиха към Исмаил. Той смяташе, че от него щяха да произлязат многото народи, за които му говореше Бог. Движим от любов към сина си, Аврам възкликна: „Исмаил да е жив пред Тебе”.
Отново, но този път много по-ясно и определено, Бог повтори Своето обещание на Аврам: „Не, а жена ти Сара ще ти роди син и ще го наречеш Исаак; и с него ще утвърдя завета Си за вечен завет, който ще бъде за потомството след него”. Бог заповяда на ангелите, които изпрати да унищожат Содом, да посетят Аврам и те още по-ясно и достъпно му повториха обещанието, че Сара ще му роди син.
Син на обещанието
Виждайки голямата радост, обзела Авраам и Сара след раждането на Исаак, Агар не можеше да сдържа ревността си. Тя много пъти беше повтаряла на Исмаил, че него, като син на Авраам, го очакваха особените Божии благословения и че той щеше да стане наследник на всичко, което Бог беше обещал на Авраам. Исмаил споделяше чувствата на майка си и се беше озлобил, виждайки как Авраам и Сара се радваха, заради раждането на Исаак. Той презираше Исаак, знаейки, че сега на Исаак, а не на него, беше отредено предпочитание. Сара явно забеляза, че Исмаил е настроен враждебно против сина й и това много я обезпокои. Тя разказа на Авраам за непочтеното отношение на Исмаил по отношение на сина й Исаак, а после му предложи: „Изпъди тая слугиня и сина й; защото синът на тая слугиня няма да наследи с моя син Исаак”.
Авраам беше крайно огорчен. Та нали Исмаил беше неговият любим син? Как можеше да го прогони? Попадайки в затруднена ситуация, Авраам се обърна към Бога в молитва, защото не знаеше как да постъпи. Чрез ангелите Си Бог посъветва Авраам да послуша гласа на Сара, тъй като не трябваше да допуска неговата привързаност към Исмаил или към Агар да станат пречка, препъваща го да има пълни взаимоотношения със Сара. Само по този начин в семейството можеше да се възстановят предишните единомислие и щастие. Ангелът утеши Авраам като му обеща, че налагайки се да прогони Исмаил от бащиния му дом, нямаше да умре, нямаше да бъде оставен и забравен от Бог. Той щеше да се грижи за него, защото беше син на Авраам. Освен това, Бог му обеща да произведе от Исмаил велик народ.
Авраам имаше великодушен и благороден нрав, който особено ярко се беше проявил в неговата настойчивата застъпническа молба към Бог за жителите на Содом. На силният му дух се налагаше много да страда. Сърцето му се късаше от мъка и дълбока бащина любов, когато отпращаше Агар и сина си Исмаил да бъдат странници в чужда земя.
Ако Бог одобряваше многоженството, Той не би позволил на Авраам да отпрати Агар и сина си. С това Той показа урок на всички, че стабилните брачни отношения и семейно щастие трябваше да се пазят и закрилят, понякога даже с цената на голяма жертва. Сара беше първата и единствена жена на Авраам. Имаше правата на жена и майка, каквито нямаше никоя друга в това семейство. Тя почиташе мъжа си, наричайки го господар; единствено, когато делеше любовта и привързаността си с Агар, беше предизвикало ревност у нея. Бог не осъди Сара за поведението й. Напротив, ангелът укори Авраам за недоверието му към Божията сила, което го доведе до женитбата му с Агар и вярата му, че чрез нея ще се изпълнят Божиите обещания.
Голямото изпитание на вярата
И отново Бог счете за нужно да изпита вярата на Авраам, при това прибягвайки към най-страшното за него изпитание. Ако Авраам беше издържал първото изпитание и търпеливо беше дочакал изпълнението на Божието обещание за Сара, и не беше взел Агар за жена, той нямаше да подлага другите и себе си на сериозната проверка, на каквато само понякога е подлаган човек. Бог заповяда на Авраам: „Вземи, моля те, единствения си син, когото любиш, Исаака;…и принеси го там във всеизгаряне на един от хълмите, за които ще ти кажа”.
Чувайки тази заповед, Авраам не се усъмни и не се поколеба. Рано сутринта той взе двама слуги, сина си Исаак, дърва за всесъжението и се отправи към мястото, посочено му от Бог. Не каза нищо на Сара за истинската цел на своето пътуване, знаейки, че любовта й към Исаак, щеше да разколебае доверието й в Бог и тя щеше да се опита да му попречи. Авраам не позволи да го обладаят бащинските му чувства, което можеше да доведе до съпротива към Бог. Божията заповед беше дадена, за да засегне най-дълбоките и нежни чувства на неговата душа: „Вземи, моля те!”. А после, опитвайки се по-дълбоко да се докосне до сърцето му, Бог беше добавил: „единствения си син, когото любиш”, т.е., единствения син по обещание, „и принеси го във всесъжение”.
Три дена този любящ баща пътешества заедно с единствения си син, имайки достатъчно време, за да разсъждава и подлага на съмнение Божията заповед, ако действително беше склонен на съмнения. Но у Авраам нямаше ни най-малко недоверие към Бога. Сега той не разчиташе, че Божието обещанието за син е било изпълнено чрез Исмаил, понеже Бог ясно му беше казал, че обещанието щеше да се изпълни чрез Исаак.
Авраам твърдо вярваше, че Исаак е синът на обещанието. Той вярваше също, че Бог беше имал предвид именно това, което Той каза, когато заповяда да отиде и Му принесе сина си във всесъжение. Авраам не се поколебаеше в Божието обещание; вярваше, че Всемогъщият Бог, в Своето провидение, давайки на Сара в нейната преклонна възраст син и сега заповядвайки му да отнеме живота на този син, можеше да даде отново живот и да възкреси Исаак от мъртвите. Оставяйки слугите на пътя и казвайки им, че той и синът му ще се отдръпнат малко настрана, за да се поклонят на Бог, той не им разреши да ги последват, за да не му попречат, от любов към Исаак, да осъществи това, което Бог му беше заповядал. Авраам взе дървата и ги сложи на гърба на Исаак, взе също и ножа, и огъня. Беше готов да изпълни ужасното поръчение, което му беше дал Бог. Баща и син заедно продължиха напред. „Тогава Исаак продума на баща си Авраама, казвайки: Тате! - А той тече: Ето ме, синко. – И рече Исаак: Ето огънят и дървата, а да е агнето за всеизгаряне? – А Авраам каза: Синко, Бог ще промисли агнето за всеизгаряне. – И тъй, и двамата отиваха заедно”. Този строг, любящ и страдащ баща вървеше твърдо, редом до сина си. Когато стигнаха до указаното място, Авраам съгради там жертвеник и слагайки върху му дърва, приготви всичко за жертвоприношение. После съобщи на Исаак, че Бог му беше заповядал да го принесе във всесъжение. Авраам повтори на Исаак обещанието, няколко пъти съобщено му от Бог, че от Исаак ще произлезе велик народ и изрази надеждата, че после, когато изпълнеше Божията заповед и принесеше Исаак в жертва, Бог щеше да изпълни Своето обещание, защото Той можеше да го възкреси от мъртвите.
Вестта на ангела
Исаак вярваше в Бог, обичаше Го и беше научен на безусловно послушание към баща си. На прага на смъртта можеше, ако пожелаеше, да се възпротиви на баща си, но след една нежна прегръдка, той му позволи да го върже и положи върху дървата. Когато ръката на баща му, държейки ножа, вече беше вдигната над него, ангел Божий, уверил се във верността на Авраам по продължение на целия път, извика към него от небето и каза: „Аврааме! Аврааме! – И той рече: Ето ме. – И ангелът рече: Да не вдигнеш ръката си върху момчето, нито да му сториш нещо; защото сега зная, че ти се боиш от Бога, понеже не си задържал от Мене сина си, единствения си син. – Тогава Авраам, като повдигна очи, видя и ето, зад него един овен, вплетен с рогата си в един храст; и Авраам отиде, взе овена, и принесе него всеизгаряне, вместо сина си”.
Този път Авраам достойно и до край беше издържал изпитанието и с верността си изкупи някогашното си недоверие към Бога, което го доведе до там, че си взе за жена Агар. След това, когато Авраам на дело доказа своята вярност и безгранично доверие, Бог му повтори обещанието: „Тогава втори път ангел Господен викна на Авраама от небето и рече: В Себе Си се заклевам - казва Господ, - че понеже си сторил това нещо и не си задържал сина си, единствения си син, ще те благославя премного, и ще умножа, и преумножа потомството ти като небесните звезди, и като крайморския пясък; и потомството ти ще завладее портата на неприятелите си; в твоето потомство ще се благославят всичките народи на земята, защото си послушал гласа Ми”.
RSS Feed
