Сатана и ангелите му изгонени от небето, Сн. selondonsda.com Някога Сатана бе уважаван в небето ангел, първият след Христос. Лицето му, както и лицата на другите ангели, бе нежно и излъчваше щастие. Челото му бе високо и широко, израз на висока интелигентност. Фигурата му бе съвършена; обноските – благородни и величествени. Но когато Бог каза на Сина Си:
„Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие“, Сатана прояви ревност към Исус. Пожела и към него да се обърнат за съвет относно сътворението на човека. И понеже това не стана, се изпълни със завист, ревност и омраза. Неговата голяма мечта бе да притежава най-високата почест след Бога в небето.
До това време в цялата вселена имаше ред, хармония и пълно подчинение под управлението на Бога. Най-голям грях бе бунтът срещу Неговата заповед и воля. И сега като че цялото небе беше обхванато от смут и вълнение. Ангелите се разделиха на групи и начело на всяка стоеше един по-висш ангел. Сатана, обладан от амбицията да възвиси себе си и нежелаещ да се подчинява на Исусовия авторитет, подстрекаваше против управлението на Бога. Някои ангели съчувстваха на разбунтувалия се Сатана, а други силно оспорваха дължимата почит на Бога и мъдростта Му в даване върховната власт на Неговия Син. Настана раздор сред ангелите. Сатана и симпатизантите му се стремяха да реформират Божието управление. Те искаха да проникнат в Неговата неизследима мъдрост и да схванат намерението Му в възвишаването на Исус и в надаряването Му с такава неограничена мощ и власт. И се разбунтуваха против властта на Сина. Небесните множества бяха призовани да се явяват пред Отца, за да бъде разгледан всеки случай. Бе решено Сатана и всички разбунтували се с него ангели да бъдат прогонени от небето. Тогава в небето започна война, в която участваха ангели. Сатана искаше да победи Божия Син и всички, които се подчиняваха на Неговата воля. Но добрите и верни ангели надвиха и Сатана и неговите последователи бяха изгонени.
„Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие“, Сатана прояви ревност към Исус. Пожела и към него да се обърнат за съвет относно сътворението на човека. И понеже това не стана, се изпълни със завист, ревност и омраза. Неговата голяма мечта бе да притежава най-високата почест след Бога в небето.
До това време в цялата вселена имаше ред, хармония и пълно подчинение под управлението на Бога. Най-голям грях бе бунтът срещу Неговата заповед и воля. И сега като че цялото небе беше обхванато от смут и вълнение. Ангелите се разделиха на групи и начело на всяка стоеше един по-висш ангел. Сатана, обладан от амбицията да възвиси себе си и нежелаещ да се подчинява на Исусовия авторитет, подстрекаваше против управлението на Бога. Някои ангели съчувстваха на разбунтувалия се Сатана, а други силно оспорваха дължимата почит на Бога и мъдростта Му в даване върховната власт на Неговия Син. Настана раздор сред ангелите. Сатана и симпатизантите му се стремяха да реформират Божието управление. Те искаха да проникнат в Неговата неизследима мъдрост и да схванат намерението Му в възвишаването на Исус и в надаряването Му с такава неограничена мощ и власт. И се разбунтуваха против властта на Сина. Небесните множества бяха призовани да се явяват пред Отца, за да бъде разгледан всеки случай. Бе решено Сатана и всички разбунтували се с него ангели да бъдат прогонени от небето. Тогава в небето започна война, в която участваха ангели. Сатана искаше да победи Божия Син и всички, които се подчиняваха на Неговата воля. Но добрите и верни ангели надвиха и Сатана и неговите последователи бяха изгонени.
След като Луцифер и падналите него ангели бяха изключени от небето, той разбра, че завинаги бе изгубил своята чистота и слава; разкая се и пожела отново да бъде възстановен в небето. Беше готов да заеме предишното си място или каквото и да му определяха. Но не, небето не трябваше да се излага на опасност. То би могло да се поквари, ако Сатана би бил върнат, защото грехът се зароди в него и семето на бунта бе именно в него. И той, и последователите му плакаха и молеха да бъдат приети в Божието благоволение. Но техният грях – омразата, гневът и ревността им – бе тъй голям, че Бог не можеше да го заличи. Грехът трябваше да остане, за да получи своето крайно възмездие.
След като Сатана осъзна напълно, че няма никаква възможност за връщане в Божието благоволение, злобата и гневът му се проявиха. Посъветва се с ангелите си и заедно съставиха план срещу Божието управление. Когато Адам и Ева бяха поставени в красивата градина, сатана замисли да ги унищожи. Щастието на тази свята двойка не можеше да бъде отнето по никакъв начин, докато тя беше послушна на Бога. Сатана не можеше да упражнява своята мощ над тях, докато най-напред не станеха непокорни на Бога и не се лишеха от неговото благоволение. Затова трябваше да се измисли план да се подведат към непослушание, за да предизвикат Божието неодобрение и да попаднат под влиянието на Сатана и неговите ангели. Решено бе Сатана да се преобрази и да прояви интерес към човека; да му намекне нещо против Божията истинност и да събуди съмнението, дали Бог наистина мисли това, което говори. Най-напред той трябваше да се опита да възбуди любопитството им, да ги предизвика да изследват неизследимите Божии планове – същия грях, в който сам Сатана се бе провинил – и да започнат да разсъждават върху причината, поради която Бог им бе забранил Дървото на познанието.
След като Сатана осъзна напълно, че няма никаква възможност за връщане в Божието благоволение, злобата и гневът му се проявиха. Посъветва се с ангелите си и заедно съставиха план срещу Божието управление. Когато Адам и Ева бяха поставени в красивата градина, сатана замисли да ги унищожи. Щастието на тази свята двойка не можеше да бъде отнето по никакъв начин, докато тя беше послушна на Бога. Сатана не можеше да упражнява своята мощ над тях, докато най-напред не станеха непокорни на Бога и не се лишеха от неговото благоволение. Затова трябваше да се измисли план да се подведат към непослушание, за да предизвикат Божието неодобрение и да попаднат под влиянието на Сатана и неговите ангели. Решено бе Сатана да се преобрази и да прояви интерес към човека; да му намекне нещо против Божията истинност и да събуди съмнението, дали Бог наистина мисли това, което говори. Най-напред той трябваше да се опита да възбуди любопитството им, да ги предизвика да изследват неизследимите Божии планове – същия грях, в който сам Сатана се бе провинил – и да започнат да разсъждават върху причината, поради която Бог им бе забранил Дървото на познанието.
Моите въпроси към Съюзния съвет
и всички адвентни пастори
1. Защо Божията вестителка пише, че Луцифер бил първи след Христос, след като твърдите, че има триединство? Щом той бил първи след Исус, значи Бог Свети Дух (какъвто твърдите че има) е след него! Така ли е?
2. Защо Елън Уайт пише, че Бог каза на Сина Си, след като твърдите, че Исус стана Син след раждането Му от Мария? Божията вестителка ли лъже или изобщо не знае какво пише?
3. Уважаеми пастори от СС или на отделни църкви, как ще коментирате думите на Елън Уайт, отправени от Отец към Сина Му „Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие“? Къде отиде участието на "третия"?
4. Защо Божията вестителка пише, че Сатана се разбунтувал, понеже не бил съгласен с решението на Бог да даде върховната власт на Неговия Син. Какъв е този "Син", след като проповядвате триединство и Исус още не е роден от Мария?
5. А как ще обясните думите на Елън Уайт, че падналите ангели се разбунтуваха против властта на Сина., след като земята още не беше сътворена? Нима Елън Уайт не беше наясно с този факт?
6. Каква е причината Елън Уайт да пише, че Сатана искаше да победи Божия Син, когато Исус още не беше приел човешко естество?
Уважаеми пастори тринитаристи, ще посмеете ли най-сетне да дадете поне един отговор или ще продължите да се криете, да не би истината как заблуждавате адвентистите да излезе на бял свят и да останете без службата си?
Николай Георгиев
RSS Feed
