
Вавилонската кула
Не след дълго, някои от потомците на Ной отстъпиха от Божиите нравствени принципи. Едни следваха примера на Ной и помнеха Твореца Си, други бяха настроени скептично и войнствено. Появиха се различни мнения относно всемирния потоп. Някои, невярващи в съществуването на Бога, считаха, че потопът бил природен катаклизъм. Други вярваха, че съществува Бог и че Той беше унищожил развратените хора с потоп. Безбожните бяха завладени от бунтовен дух; тяхното съзнание, подобно съзнанието на Каин, все повече се противеше на Божията воля за това, че Той щеше да унищожи хората на земята и щеше да прокълне земята за трети път, изпращайки й води за потоп.
Отстъпилите от Бога всеки ден чувстваха, че думите и благочестивият живот на тези, които обичаха и прославяха Бог, и Му се покоряваха, се оказваше изобличение на порочния им живот. Посъветвали се помежду си, нечестивите решиха да се отделят от верните на Бога, да не би праведният им и чист живот да служи за постоянно препятствие на разпуснатия им живот. Отправиха се на път, на известно разстояние намериха широка равнина и решиха да се заселят там. Построявайки си град, по-късно те замислиха да си издигнат огромна кула, която да стига до облаците, за да живеят в града и кулата, и повече да не се преселват.
Противейки се на Бог, те възвеличиха себе си; но Той не им позволи да завършат работата си. Кулата беше вече достатъчно висока, когато Господ изпрати два ангела, за да възпрепятстват хората в осъществяването на замисъла им. На всеки етаж се намираха хора, които събираха заявки за едни или други строителни материали и ги предаваха по синджир надолу: първият предаваше на втория, той – на третия и така до долу, докато информацията стигнеше до земята. В един момент, когато по такъв начин, отгоре надолу се предаваше някакво съобщение, ангелите смесиха езиците, и когато работниците, намиращи се на земята, получиха това съобщение, те изпратиха други материали. А когато с големи усилия, тези строителни материали накрая бяха вдигнати до върха на кулата, се оказа, че съвсем не са онези, които са искали работещите на върха. Ядосани и сърдити, те започнаха да упрекват този, който по тяхно мнение беше виновен за грешката. След това вече не вървеше никаква дейност в работата на строителите на кулата; недоволни един от друг, неспособни да си обяснят странните непознати думи, звучащи сред тях, те се пръснаха по земята. Дотогава всички хора говореха един език. Небесна мълния, като знак на Божия гняв, разруши върха на кулата, сгромолясвайки го на земята. По такъв начин Бог показваше на метежните, противящи се на волята Му хора, че Той беше Господарят и Творецът.
и всички ръководни кадри в ЦАСД, както и към миряните:
1. Защо се твърди, че триединството е слязло да ръзбърка езиците, когато Елън Уайт пише:
"Кулата беше вече достатъчно висока, когато Господ изпрати два ангела, за да възпрепятстват хората в осъществяването на замисъла им."
Елън Уайт ли не казва истината или истината не се харесва на вярващите в триединството?