Из "Свидетелства към църквата" - Елън Уайт , (1889 г., т. 5, с.491-500)
За смирената вярваща душа Божият дом на земята е вратата за небето. Хвалебната песен, молитвата, изговаряните от Христовите представители думи са отредени от Бога средства за подготвянето на един народ за църквата горе, за онова по-възвишено богослужение, в което не може да влезе нищо скверно.
От светостта, отдавана на земното светилище, християните могат да научат как трябва да гледат на мястото, където Господ се среща със Своя народ. В обичаите и навиците на хората, свързани с богослужението, са станали големи промени, и то не добри, а лоши. Свързващите ни с Бога скъпоценни, свети неща изгубват бързо влиянието си върху нашия дух и сърце и са сведени до равнището на обикновени неща. Страхопочитанието, което народът в старо време проявяваше към светилището, където Бог се срещаше с народа Си чрез свещената служба, е до голяма степен изчезнало. Въпреки това обаче сам Бог даде реда на Своята служба, издигайки я над всичко друго преходно.
За смирената вярваща душа Божият дом на земята е вратата за небето. Хвалебната песен, молитвата, изговаряните от Христовите представители думи са отредени от Бога средства за подготвянето на един народ за църквата горе, за онова по-възвишено богослужение, в което не може да влезе нищо скверно.
От светостта, отдавана на земното светилище, християните могат да научат как трябва да гледат на мястото, където Господ се среща със Своя народ. В обичаите и навиците на хората, свързани с богослужението, са станали големи промени, и то не добри, а лоши. Свързващите ни с Бога скъпоценни, свети неща изгубват бързо влиянието си върху нашия дух и сърце и са сведени до равнището на обикновени неща. Страхопочитанието, което народът в старо време проявяваше към светилището, където Бог се срещаше с народа Си чрез свещената служба, е до голяма степен изчезнало. Въпреки това обаче сам Бог даде реда на Своята служба, издигайки я над всичко друго преходно.
Домът е светилището за семейството, а стаичката или гората – най-уединеното място за лично богослужение; но църквата е светилището за събранието. Трябва да има правила за времето, мястото и начина на богослужението. На нищо свято, на нищо, принадлежащо към богослужението, не трябва да се гледа небрежно и равнодушно. За да могат хората да работят най-добре за изявяване на Господнята слава, мислите им трябва да могат да различават святото от всекидневното. Хора, чиито мисли се занимават с Божествени неща, имат възвишени възгледи, благородни представи и стремежи. Щастливи са онези, които имат светилище, великолепно или скромно, в града или в грубите планински пещери, в скромната колиба или в пущинаците. Щом то е най-доброто, което те могат да имат за своя Учител, Той ще освещава мястото с присъствието Си и то ще бъде свято за Господа на множеството.
Богомолците трябва да влизат в събранието с благоприличие, заемайки тихо местата си. Ако в стаята има печка, не е правилно да се събират около нея отпуснати и небрежни. Обикновени разговори, шепнене и смеене не бива да се допускат в дома за богослужение нито преди, нито след службата. Поклонниците трябва да се отличават със сърдечна, истинска богобоязливост.
Ако някои трябва да чакат до започване на богослужението, нека да поддържат истински дух на посвещение чрез тихо размишляване и да издигат сърцата си в молитва към Бога, така че богослужението да има особено благословение за техните сърца и да доведе до убеждаването и обръщането към Бога и на други души. Те трябва да помнят, че на това място се намират небесни пратеници. Всички губим много от сладкото общуване с Бога чрез нашето неспокойно, шумно поведение и още, защото не "изкупваме" моментите за разучаване и молитва. Духовното състояние трябва да бъде често изпитвано и сърцето и духът да се приближават към Слънцето на правдата.
Ако хората идват в Божия дом с истинско страхопочитание пред Господа и помнят, че се намират в Неговото присъствие, тогава тишината ще бъде едно сладко красноречие. Шепненето, смеенето и говоренето, дори и когато са негреховни и не лоши за друго място, никога не трябва да се позволяват в дома, където се извършва поклонение на Бога. Духът трябва да бъде подготвен да слуша Божието слово, така че то да му направи впечатление и действително да повлияе на сърцето.
Проповедникът трябва да влиза в Божия дом с достойнство, тържествено. Щом като стъпи на амвона, той трябва да се преклони пред Бога с тиха молитва и сериозно да Го помоли за помощ. Какво впечатление ще направи това! Събранието ще се изпълни със страхопочитание и тържественост. Проповедникът говори с Бога! Той се отдава на Бога, преди да посмее да се изправи пред църквата! Тържествена сериозност почива над всички и ангелите Божии се приближават още повече. Всеки, също боящ се от Бога, трябва с преклонена глава да се присъедини към неговата молитва, така че Господ да почете чрез присъствието си събранието и да даде сила на изговорената от човешки устни истина.
Щом събранието се открие с молитва, всяко коляно трябва да се преклони в присъствието на Светия и всяко сърце да се издигне в тихо посвещение към Него. Молитвите на верните поклонници ще бъдат чути и проповедта от словото ще бъде въздействаща. Равнодушното държание на поклонниците в Божия дом е една от най-главните причини те да не могат да се възползват от проповедта. Излизащата от много сърца с ясни, разбрани думи песен е едно от Божиите средства в душеспасителното дело. Цялото богослужение трябва да бъде водено с тържественост и страхопочитание, като в личното присъствие на Господаря на събранията.
Когато се говори Словото, мили братя и сестри, вие трябва да помните, че слушате Божия глас чрез Неговия призван служител. Слушайте внимателно! Не заспивайте нито за момент; иначе бихте пропуснали точно думите, от които най-много се нуждаете, думите, на които, ако внимавахте, щяха да предпазят нозете ви от погрешни пътища. Сатана и ангелите му се стремят да парализират чувствата, за да не бъдат чути напомнянията и предупрежденията, или пък и да бъдат чути, да не правят никакво впечатление на сърцето и да не предизвикват промяна в живота. Понякога едно малко дете така привлича вниманието на слушателите, че скъпоценното семе не пада на добра почва, за да роди плод. Понякога младежи се отнасят с толкова малко страхопочитание към Божия дом, че през време на проповедта непрекъснато разговарят. Ако можеха да забележат Божиите ангели, които ги наблюдават и отбелязват делата им, те биха се засрамили и ужасили от себе си. Бог иска внимателни слушатели. Точно докато хората спяха, Сатана дойде и пося плевели.
Богомолците трябва да влизат в събранието с благоприличие, заемайки тихо местата си. Ако в стаята има печка, не е правилно да се събират около нея отпуснати и небрежни. Обикновени разговори, шепнене и смеене не бива да се допускат в дома за богослужение нито преди, нито след службата. Поклонниците трябва да се отличават със сърдечна, истинска богобоязливост.
Ако някои трябва да чакат до започване на богослужението, нека да поддържат истински дух на посвещение чрез тихо размишляване и да издигат сърцата си в молитва към Бога, така че богослужението да има особено благословение за техните сърца и да доведе до убеждаването и обръщането към Бога и на други души. Те трябва да помнят, че на това място се намират небесни пратеници. Всички губим много от сладкото общуване с Бога чрез нашето неспокойно, шумно поведение и още, защото не "изкупваме" моментите за разучаване и молитва. Духовното състояние трябва да бъде често изпитвано и сърцето и духът да се приближават към Слънцето на правдата.
Ако хората идват в Божия дом с истинско страхопочитание пред Господа и помнят, че се намират в Неговото присъствие, тогава тишината ще бъде едно сладко красноречие. Шепненето, смеенето и говоренето, дори и когато са негреховни и не лоши за друго място, никога не трябва да се позволяват в дома, където се извършва поклонение на Бога. Духът трябва да бъде подготвен да слуша Божието слово, така че то да му направи впечатление и действително да повлияе на сърцето.
Проповедникът трябва да влиза в Божия дом с достойнство, тържествено. Щом като стъпи на амвона, той трябва да се преклони пред Бога с тиха молитва и сериозно да Го помоли за помощ. Какво впечатление ще направи това! Събранието ще се изпълни със страхопочитание и тържественост. Проповедникът говори с Бога! Той се отдава на Бога, преди да посмее да се изправи пред църквата! Тържествена сериозност почива над всички и ангелите Божии се приближават още повече. Всеки, също боящ се от Бога, трябва с преклонена глава да се присъедини към неговата молитва, така че Господ да почете чрез присъствието си събранието и да даде сила на изговорената от човешки устни истина.
Щом събранието се открие с молитва, всяко коляно трябва да се преклони в присъствието на Светия и всяко сърце да се издигне в тихо посвещение към Него. Молитвите на верните поклонници ще бъдат чути и проповедта от словото ще бъде въздействаща. Равнодушното държание на поклонниците в Божия дом е една от най-главните причини те да не могат да се възползват от проповедта. Излизащата от много сърца с ясни, разбрани думи песен е едно от Божиите средства в душеспасителното дело. Цялото богослужение трябва да бъде водено с тържественост и страхопочитание, като в личното присъствие на Господаря на събранията.
Когато се говори Словото, мили братя и сестри, вие трябва да помните, че слушате Божия глас чрез Неговия призван служител. Слушайте внимателно! Не заспивайте нито за момент; иначе бихте пропуснали точно думите, от които най-много се нуждаете, думите, на които, ако внимавахте, щяха да предпазят нозете ви от погрешни пътища. Сатана и ангелите му се стремят да парализират чувствата, за да не бъдат чути напомнянията и предупрежденията, или пък и да бъдат чути, да не правят никакво впечатление на сърцето и да не предизвикват промяна в живота. Понякога едно малко дете така привлича вниманието на слушателите, че скъпоценното семе не пада на добра почва, за да роди плод. Понякога младежи се отнасят с толкова малко страхопочитание към Божия дом, че през време на проповедта непрекъснато разговарят. Ако можеха да забележат Божиите ангели, които ги наблюдават и отбелязват делата им, те биха се засрамили и ужасили от себе си. Бог иска внимателни слушатели. Точно докато хората спяха, Сатана дойде и пося плевели.
RSS Feed
