"Като знаете това, блажени сте, ако го изпълнявате"
Елън Уайт
Последната велика битка на Христос със силата на тъмнината винаги трябва да бъде поддържана свежа в умовете на всички, които вярват в Него като изкупление за греховете на света. Бог би желал да изучаваме урока, предаден от опита на Израилевите чада, когато бяха хапани от змии. Ухапаните бяха насочвани да погледнат към медната змия, която беше издигната в лагера, и онези, които поглеждаха с вяра, оживяваха. Днес се намираме в положение, подобно на това на Израилевите чада. Поглеждайки в света в моралната си поквара, виждаме отровните змии отвън, готови да ни ранят смъртоносно. Към кръста на Голгота, носещ умиращ Спасител, трябва да погледнем.
„И както Мойсей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкият Син.” (Йоан 3:14)
Само Божият Агнец може да отнеме греховете ни. Трябва да мислим повече за това, отколкото правим сега. Вечните ни интереси изискват да проявяваме вяра в Христос.
Елън Уайт
Последната велика битка на Христос със силата на тъмнината винаги трябва да бъде поддържана свежа в умовете на всички, които вярват в Него като изкупление за греховете на света. Бог би желал да изучаваме урока, предаден от опита на Израилевите чада, когато бяха хапани от змии. Ухапаните бяха насочвани да погледнат към медната змия, която беше издигната в лагера, и онези, които поглеждаха с вяра, оживяваха. Днес се намираме в положение, подобно на това на Израилевите чада. Поглеждайки в света в моралната си поквара, виждаме отровните змии отвън, готови да ни ранят смъртоносно. Към кръста на Голгота, носещ умиращ Спасител, трябва да погледнем.
„И както Мойсей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкият Син.” (Йоан 3:14)
Само Божият Агнец може да отнеме греховете ни. Трябва да мислим повече за това, отколкото правим сега. Вечните ни интереси изискват да проявяваме вяра в Христос.
В думите, изговорени от Христос, когато даде пример за истинско смирение чрез измиване на краката на учениците си, бих призовала всички, които назовават името на Христос, „Като знаете това, блажени сте, ако го изпълнявате”. (Йоан 13:17) Виждате ли издигнатият Спасител? Знаете ли, че за вашите грехове Той е страдал и е умрял? Вършите ли волята Му? Знанието е само част от дълга. Вечните ни интереси изискват също и да я вършим. Но за мнозина, които са имали голяма светлина, думите на Павел са печално подходящи: „О, несмислени галатяни, кой ви омая, вас, пред чиито очи Исус Христос е бил ясно очертан като разпнат?” (Галатяни 3:1) Въпреки че Христос беше представен на езичниците, те нямаха личен поглед към Божествения Страдалец, понасящ тежестта на греховете на света.
Разпънатият Христос трябва да бъде проповядван от онези, които проповядват словото. Последните сцени от Неговия живот, в които Той е постигнал победа за света, не трябва да бъдат представяни по банален, равнодушен начин, но с ревност и от онези, които се чувстват принудени да предпазват паметта за тези велики дела от остаряване. Миналото трябва да бъде превърнато в жива реалност, сякаш се извършва пред нас. Но това не може да бъде постигнато с човешка способност. Онези, които проповядват Христос, трябва да имат помощта на Божия Дух. Христос е нашият Застъпник в небесните дворове и Той представя от наше име жертвата, принесена от Него на Голгота. Това трябва да представяме на другите. По този начин ще увековечим паметта за разпятието. Когато това бъде извършвано, небесни средства работят в същото време в сърцата на слушателите. Чувства се сила, независима от човешко усилие. Говорителят не се труди със собствената си самостоятелна сила. На него е възложена сила, която изцяло е отгоре. Докато думите изтичат от устните му, Святият Дух сътрудничи с него и слушателите са впечатлени, сякаш Исус е в реалността пред тях.
Чрез проповядването на Словото и изпълнението на светопричастната служба Христос е представян пред нас. Господната вечеря беше предписана от Христос малко преди смъртта Му и церемонията на умиването на краката беше постановена точно преди Господната вечеря. Когато честваме тези постановления, трябва да помним, че Христос присъства, което придава на събитието огромна значимост. Такова ще бъде за всички, които имат истинско усещане за ситуацията. Трябва да изпитваме сърцата си и да признаем греховете, които сме подхранвали. Ако сме водени от Святия Дух, мислите ни няма да бъдат мисли на себевъздигане, а на дълбока самокритичност и смирение. Егоизмът, злото говорене и злото мислене ще бъдат изоставени. Трябва да помним действието на Христос при препасването Му с кърпа. Докато спорът кой трябва да бъде най-велик беше все още свеж в умовете на учениците, Христос смири Себе Си и изми краката им, като ги избърсваше с кърпата, с която беше препасан.
След като Христос беше умил краката им, Той им каза: „Знаете ли какво ви сторих? Вие Ме наричате Учител и Господ; и добре казвате, защото съм такъв. И тъй, ако Аз, Господ и Учител, ви умих нозете, то и вие сте длъжни един на друг да си миете нозете. Защото ви дадох пример да правите и вие както Аз направих на вас. Истина, истина ви казвам, слугата не е по-горен от господаря си, нито пратеникът е по-горен от онзи, който го е изпратил. Като знаете това, блажени сте, ако го изпълнявате.” (Йоан 13:12-17)
По време на церемонията Святият Дух впечатляваше сърцата на учениците, отнемайки егоизма, който бяха показали в поведението си един към друг. Не дълго преди това някои от тях бяха засегнати поради това, че братята им търсеха най-високото място. Всичко това сега изглеждаше толкова незначително, планината се беше смалила до такава къртичина, че срамът зае мястото на препирането. „Който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга" (Матей 20:27), заяви Христос. Този, който извършва служба, ще се смири и правейки това ще бъде поставен там, където Господ безпрепятствено може да го почете, защото има Христовия Дух.
Притчата за Пасхата и Господната вечеря
Евреите бяха строго задължени да честват Пасхата. Това беше постановено по времето на изхода им от Египет. Тогава Израилевите чада ядоха пасхалната вечеря набързо, препасани през кръста и с тояги в ръцете си, готови за пътуването. Начинът, по който честваха този обред съответстваше на състоянието им, защото бяха изхвърлени от земята на Египет и предстоеше да започнат болезнено и трудно пътешествие през пустинята. Но по времето на Христос това положение се беше променило. В съответствие с останалото, което им беше дадено, хората участваха в пасхалната вечеря облегнати. По Божие наставление се пиеше вино, но това не беше ферментирало вино, а чист гроздов сок.
Пасхата беше постановена като честване на избавлението на Израилевите деца от египетско робство. Бог беше заповядал когато децата им запитат за значението на този обред, историята да бъде повтаряна, така че чудесното избавление от робството да бъде запасено свежо в умовете на всички. Обредът на Господната вечеря беше даден на учениците за честване до Второто пришествие на Христос със сила и голяма слава. Това е средството, чрез което Той възнамерява великото избавление, изработено за нас като резултат от жертвата Му да бъде съхранявано в умовете ни.
Когато обредите бъдат чествани по начина, по който Бог беше заповядал, присъстват вестителите от Божия трон, слушащи думите на изповед и прощение. Святият Дух стимулира усещанията на онези, които се покоряват така на Христос, и насочва мислите им към духовни канали. Както Христовите ученици, те изглежда преминават през градината, осветена от агонията на Този, Който понесе греховете на света. Стават свидетели на борбата, чрез която беше придобито помирението ни с Бог.
Помирението един с друг е делото, за което беше постановен обредът на умиването на краката. Чрез примера на нашия Господ и Господар тази смиряваща церемония е била превърната в свещен обред. Когато той бъде честван, Христос присъства чрез Своя Свят Дух. Духът е Този, Който убеждава сърцата. Докато Христос честваше обреда с учениците Си, убеждение изпълни сърцата на всички освен на Юда. Така че ние трябва да бъдем убедени от думите на Христос към сърцата ни. Изворите на душата ще бъдат пръснати. Умът ще бъде изпълнен с енергия и ще извира в дейност и живот, ще пречупи всяка бариера, която е причинявала разединение и отчуждение. Извършените грехове ще изглеждат по-отчетливи от всякога, защото Святият Дух ще ни ги припомни. Думите на Христос „като знаете това, блажени сте, ако го изпълнявате” ще бъдат облечени с нова сила.
„Истина, истина ви казвам,” каза Христос на учениците си, „който приеме онзи, когото Аз пращам, Мене приема; и който приема Мене, приема Този, Който Ме е пратил. Като рече това, Исус се развълнува в духа Си, и заяви, казвайки: Истина, истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде. Учениците се спогледаха помежду си, недоумявайки за кого говори... А той като се обърна така на гърдите на Исуса, каза му: Господи, кой е? Исус отговори: Той е онзи, за когото ще затопя залъка и ще му го дам. И тъй, като затопи залъка, взема и го подаде на Юда Симонова Искариотски. И тогава подир залъка, Сатана влезе в него; и така, Исус му каза: Каквото вършиш, върши го по-скоро... И тъй, като взе залъка, веднага излезе; а беше нощ.” (Йоан 13:22-30)
След като Юда излезе по улиците на Ерусалим, за да извърши мисията на Сатана, той вече не беше защитаван от Бог, а изоставен. Намери съвета на Христовите врагове и завърши делото, което беше започнал. След като си беше тръгнал, Христовият изглед придоби по-приятна страна. Присъствието на предателя Го беше поставило под болезнено ограничение. Последната Му среща с учениците беше свещена, но докато Юда беше там Той не можеше да изразява чувствата Си. Изказванията Му изразяваха сдържаност. „Не всички сте чисти” (Йоан 13:11), каза Той. „Не говоря за всички ви.” Сега ограничението беше премахнато. „Сега Се прослави Човешкият Син,” каза Исус, „и Бог Се прослави в Него; и Бог ще Го прослави в Себе Си, и скоро ще Го прослави.” Лицето на Христос изглеждаше бляскаво, толкова ясно се виждаше божествеността Му. Той говореше на учениците Си с най-нежна привързаност. Не хабеше думи за заминаването на предателя, не говореше за ужасното изпитание, през което трябваше да премине. Трябваше да понесе страданието Си сам. Изглеждаше като неудържим, жив извор на вода.
Учениците гледаха на Христос с възхищение и любов. Божествеността се виждаше в човечността. Той беше преобразен и извисен над всичко земно. Щеше да бъде отделен от учениците си по начин, който не очакваха. Но те поемаха ярките лъчи, отразявани от Него и изгубиха всяка мисъл за съперничество или желание да бъдат първи. Всяка дума, която Христос произнасяше, ги впечатляваше в усещане за сътрудничеството им с Него. По това време Христос даде на учениците Си ценното упътване, открито в четиринадесета, петнадесета, шестнадесета и седемнадесета глави на Йоан. Той знаеше, че трябва да имат специално напътствие, защото без обединяването на Божествената сила с човешкото усилие, тяхната бъдеща дейност би се оказала провал. Предстоеше Той да бъде отделен от тях. Те нямаше повече да Го имат като видим съветник, който да поема отговорност по всички въпроси.
Те трябваше да бъдат упътени, защото ако изпуснеха Божествените средства от усилията си, нямаше да постигнат делото, което Той беше определил да извършат. В цялото си служене, в което трябваше да навлязат за благословение на човечеството, те трябваше да градят над Божествен Христос.
Днес трябва да бъде извършена огромна работа. Святият Дух ще работи чрез човешко посредничество. Трябва да бъде поддържано сътрудничество между Бог и работниците. Човекът работи, защото Бог работи в него; цялото полезно действие и сила са от Бог. И все пак Бог е уредил така нещата, че цялата отговорност да почива на човешкия инструмент. Това са определените условия за сътрудничество. От хората се изисква да се движат сред хора, вършейки Божествено дело. Бог възнамерява те да имат сила отгоре, но ако пренебрегнат търсенето на тази сила, ако занемарят средствата, които Бог им е предоставил за достигане на най-високия стандарт, те се провалят в извисяването на падналото човечество.
THE REVIEW AND HERALD
4 Ноември 1902 г.
Разпънатият Христос трябва да бъде проповядван от онези, които проповядват словото. Последните сцени от Неговия живот, в които Той е постигнал победа за света, не трябва да бъдат представяни по банален, равнодушен начин, но с ревност и от онези, които се чувстват принудени да предпазват паметта за тези велики дела от остаряване. Миналото трябва да бъде превърнато в жива реалност, сякаш се извършва пред нас. Но това не може да бъде постигнато с човешка способност. Онези, които проповядват Христос, трябва да имат помощта на Божия Дух. Христос е нашият Застъпник в небесните дворове и Той представя от наше име жертвата, принесена от Него на Голгота. Това трябва да представяме на другите. По този начин ще увековечим паметта за разпятието. Когато това бъде извършвано, небесни средства работят в същото време в сърцата на слушателите. Чувства се сила, независима от човешко усилие. Говорителят не се труди със собствената си самостоятелна сила. На него е възложена сила, която изцяло е отгоре. Докато думите изтичат от устните му, Святият Дух сътрудничи с него и слушателите са впечатлени, сякаш Исус е в реалността пред тях.
Чрез проповядването на Словото и изпълнението на светопричастната служба Христос е представян пред нас. Господната вечеря беше предписана от Христос малко преди смъртта Му и церемонията на умиването на краката беше постановена точно преди Господната вечеря. Когато честваме тези постановления, трябва да помним, че Христос присъства, което придава на събитието огромна значимост. Такова ще бъде за всички, които имат истинско усещане за ситуацията. Трябва да изпитваме сърцата си и да признаем греховете, които сме подхранвали. Ако сме водени от Святия Дух, мислите ни няма да бъдат мисли на себевъздигане, а на дълбока самокритичност и смирение. Егоизмът, злото говорене и злото мислене ще бъдат изоставени. Трябва да помним действието на Христос при препасването Му с кърпа. Докато спорът кой трябва да бъде най-велик беше все още свеж в умовете на учениците, Христос смири Себе Си и изми краката им, като ги избърсваше с кърпата, с която беше препасан.
След като Христос беше умил краката им, Той им каза: „Знаете ли какво ви сторих? Вие Ме наричате Учител и Господ; и добре казвате, защото съм такъв. И тъй, ако Аз, Господ и Учител, ви умих нозете, то и вие сте длъжни един на друг да си миете нозете. Защото ви дадох пример да правите и вие както Аз направих на вас. Истина, истина ви казвам, слугата не е по-горен от господаря си, нито пратеникът е по-горен от онзи, който го е изпратил. Като знаете това, блажени сте, ако го изпълнявате.” (Йоан 13:12-17)
По време на церемонията Святият Дух впечатляваше сърцата на учениците, отнемайки егоизма, който бяха показали в поведението си един към друг. Не дълго преди това някои от тях бяха засегнати поради това, че братята им търсеха най-високото място. Всичко това сега изглеждаше толкова незначително, планината се беше смалила до такава къртичина, че срамът зае мястото на препирането. „Който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга" (Матей 20:27), заяви Христос. Този, който извършва служба, ще се смири и правейки това ще бъде поставен там, където Господ безпрепятствено може да го почете, защото има Христовия Дух.
Притчата за Пасхата и Господната вечеря
Евреите бяха строго задължени да честват Пасхата. Това беше постановено по времето на изхода им от Египет. Тогава Израилевите чада ядоха пасхалната вечеря набързо, препасани през кръста и с тояги в ръцете си, готови за пътуването. Начинът, по който честваха този обред съответстваше на състоянието им, защото бяха изхвърлени от земята на Египет и предстоеше да започнат болезнено и трудно пътешествие през пустинята. Но по времето на Христос това положение се беше променило. В съответствие с останалото, което им беше дадено, хората участваха в пасхалната вечеря облегнати. По Божие наставление се пиеше вино, но това не беше ферментирало вино, а чист гроздов сок.
Пасхата беше постановена като честване на избавлението на Израилевите деца от египетско робство. Бог беше заповядал когато децата им запитат за значението на този обред, историята да бъде повтаряна, така че чудесното избавление от робството да бъде запасено свежо в умовете на всички. Обредът на Господната вечеря беше даден на учениците за честване до Второто пришествие на Христос със сила и голяма слава. Това е средството, чрез което Той възнамерява великото избавление, изработено за нас като резултат от жертвата Му да бъде съхранявано в умовете ни.
Когато обредите бъдат чествани по начина, по който Бог беше заповядал, присъстват вестителите от Божия трон, слушащи думите на изповед и прощение. Святият Дух стимулира усещанията на онези, които се покоряват така на Христос, и насочва мислите им към духовни канали. Както Христовите ученици, те изглежда преминават през градината, осветена от агонията на Този, Който понесе греховете на света. Стават свидетели на борбата, чрез която беше придобито помирението ни с Бог.
Помирението един с друг е делото, за което беше постановен обредът на умиването на краката. Чрез примера на нашия Господ и Господар тази смиряваща церемония е била превърната в свещен обред. Когато той бъде честван, Христос присъства чрез Своя Свят Дух. Духът е Този, Който убеждава сърцата. Докато Христос честваше обреда с учениците Си, убеждение изпълни сърцата на всички освен на Юда. Така че ние трябва да бъдем убедени от думите на Христос към сърцата ни. Изворите на душата ще бъдат пръснати. Умът ще бъде изпълнен с енергия и ще извира в дейност и живот, ще пречупи всяка бариера, която е причинявала разединение и отчуждение. Извършените грехове ще изглеждат по-отчетливи от всякога, защото Святият Дух ще ни ги припомни. Думите на Христос „като знаете това, блажени сте, ако го изпълнявате” ще бъдат облечени с нова сила.
„Истина, истина ви казвам,” каза Христос на учениците си, „който приеме онзи, когото Аз пращам, Мене приема; и който приема Мене, приема Този, Който Ме е пратил. Като рече това, Исус се развълнува в духа Си, и заяви, казвайки: Истина, истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде. Учениците се спогледаха помежду си, недоумявайки за кого говори... А той като се обърна така на гърдите на Исуса, каза му: Господи, кой е? Исус отговори: Той е онзи, за когото ще затопя залъка и ще му го дам. И тъй, като затопи залъка, взема и го подаде на Юда Симонова Искариотски. И тогава подир залъка, Сатана влезе в него; и така, Исус му каза: Каквото вършиш, върши го по-скоро... И тъй, като взе залъка, веднага излезе; а беше нощ.” (Йоан 13:22-30)
След като Юда излезе по улиците на Ерусалим, за да извърши мисията на Сатана, той вече не беше защитаван от Бог, а изоставен. Намери съвета на Христовите врагове и завърши делото, което беше започнал. След като си беше тръгнал, Христовият изглед придоби по-приятна страна. Присъствието на предателя Го беше поставило под болезнено ограничение. Последната Му среща с учениците беше свещена, но докато Юда беше там Той не можеше да изразява чувствата Си. Изказванията Му изразяваха сдържаност. „Не всички сте чисти” (Йоан 13:11), каза Той. „Не говоря за всички ви.” Сега ограничението беше премахнато. „Сега Се прослави Човешкият Син,” каза Исус, „и Бог Се прослави в Него; и Бог ще Го прослави в Себе Си, и скоро ще Го прослави.” Лицето на Христос изглеждаше бляскаво, толкова ясно се виждаше божествеността Му. Той говореше на учениците Си с най-нежна привързаност. Не хабеше думи за заминаването на предателя, не говореше за ужасното изпитание, през което трябваше да премине. Трябваше да понесе страданието Си сам. Изглеждаше като неудържим, жив извор на вода.
Учениците гледаха на Христос с възхищение и любов. Божествеността се виждаше в човечността. Той беше преобразен и извисен над всичко земно. Щеше да бъде отделен от учениците си по начин, който не очакваха. Но те поемаха ярките лъчи, отразявани от Него и изгубиха всяка мисъл за съперничество или желание да бъдат първи. Всяка дума, която Христос произнасяше, ги впечатляваше в усещане за сътрудничеството им с Него. По това време Христос даде на учениците Си ценното упътване, открито в четиринадесета, петнадесета, шестнадесета и седемнадесета глави на Йоан. Той знаеше, че трябва да имат специално напътствие, защото без обединяването на Божествената сила с човешкото усилие, тяхната бъдеща дейност би се оказала провал. Предстоеше Той да бъде отделен от тях. Те нямаше повече да Го имат като видим съветник, който да поема отговорност по всички въпроси.
Те трябваше да бъдат упътени, защото ако изпуснеха Божествените средства от усилията си, нямаше да постигнат делото, което Той беше определил да извършат. В цялото си служене, в което трябваше да навлязат за благословение на човечеството, те трябваше да градят над Божествен Христос.
Днес трябва да бъде извършена огромна работа. Святият Дух ще работи чрез човешко посредничество. Трябва да бъде поддържано сътрудничество между Бог и работниците. Човекът работи, защото Бог работи в него; цялото полезно действие и сила са от Бог. И все пак Бог е уредил така нещата, че цялата отговорност да почива на човешкия инструмент. Това са определените условия за сътрудничество. От хората се изисква да се движат сред хора, вършейки Божествено дело. Бог възнамерява те да имат сила отгоре, но ако пренебрегнат търсенето на тази сила, ако занемарят средствата, които Бог им е предоставил за достигане на най-високия стандарт, те се провалят в извисяването на падналото човечество.
THE REVIEW AND HERALD
4 Ноември 1902 г.
RSS Feed
