Напоследък при всеки случай се твърди, че щом има проблем трябва първо да се отиде при брата, "който ти е съгрешил", за да се уточнят различията. Дали Господ Исус Христос слага всичко "под един знаменател" и така уеднаквява някаква нередност между двама братя и извършеното пред много хора? Да видим думите Му:
Матей 18:15 И ако ти съгреши брат ти, иди, покажи вината му между тебе и него самия. Ако те послуша, спечелил си брата си.
16 Но ако не те послуша, вземи със себе си още един или двама и от устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума.
17 И ако не послуша тях, кажи това на църквата; че ако не послуша и църквата, нека ти бъде като езичник и бирник.
"Ако ти съгреши"... Явно тук се говори за нещо нередно, което един вярващ е извършил спрямо друг вярващ. Независимо дали се отнася до лъжа, измама, кражба, обида, пренебрежително отношение и т.н., но при всички случаи конфликтът е между двамата. Естествено е засегнатият да отиде при извършилият лошата постъпка за да му покаже в какво греши или пък, ако не греши, двамата да стигнат до разбирателство.
Дали това, обаче, е същото, както когато някой заяви на всеослушание нещо невярно и заблуди другите? Дали "да ти съгреши брат ти" отговаря на изкривяване на Божието слово пред множество присъстващи?
Матей 18:15 И ако ти съгреши брат ти, иди, покажи вината му между тебе и него самия. Ако те послуша, спечелил си брата си.
16 Но ако не те послуша, вземи със себе си още един или двама и от устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума.
17 И ако не послуша тях, кажи това на църквата; че ако не послуша и църквата, нека ти бъде като езичник и бирник.
"Ако ти съгреши"... Явно тук се говори за нещо нередно, което един вярващ е извършил спрямо друг вярващ. Независимо дали се отнася до лъжа, измама, кражба, обида, пренебрежително отношение и т.н., но при всички случаи конфликтът е между двамата. Естествено е засегнатият да отиде при извършилият лошата постъпка за да му покаже в какво греши или пък, ако не греши, двамата да стигнат до разбирателство.
Дали това, обаче, е същото, както когато някой заяви на всеослушание нещо невярно и заблуди другите? Дали "да ти съгреши брат ти" отговаря на изкривяване на Божието слово пред множество присъстващи?
Да видим какво казва Божието слово:
Левит 19:17 Да не мразиш брата си в сърцето си; да изобличиш смело ближния си, та да се не натовариш с грях поради него.
Да не мразиш, а да изобличиш. Защото ако не го изобличиш, ти го мразиш! Ти не желаеш неговото спасение. Ти искаш той да бъде погубен. Това казва Бог на всеки, който твърди, че е истински вярващ.
Да видим какво казва Новият завет:
1 Тимотей 5:20 Ония, които съгрешават, изобличавай пред всички, та и другите да имат страх.
Защо тук липсва "покажи вината му между тебе и него самия"? Защото те явно съгрешават пред другите, а не само спрямо засегнатия.
За по-голяма яснота може да послужи един пример.
По време на проповед пасторът заявява, че Христос при Второто пришествие ще стъпи на земята. Трябва ли да се чака краят на проповедта и след нея да отидем при него, за да му кажем, че е сбъркал? Той може да се извини, да каже, че е допуснал грешка и... толкова. Кой от присъствалите ще разбере това? В църквата освен адвентисти идват и външни посетители, които няма да узнаят, че казаното е невярно. Редно ли е в такива случаи да се сочи "Матей" 18 гл.? Да видим какво ни съветва Елън Уайт:
"Когато мъже застрашават работата и Божието дело чрез собствената си грешна посока на действие, не ще ли чуят глас на изобличение? Ако само нарушителят е засегнат и работата не стигна по-далеч от самия него, само той трябва да получи думи на предупреждение; но когато начинът му на действие се развива в сигурна вреда на делото на истината и са застрашени души, Бог изисква предупреждението да бъде толкова обширно колкото нанесената вреда." - 2SM 152.4 Избрани вести, том 2, стр. 152.4
Левит 19:17 Да не мразиш брата си в сърцето си; да изобличиш смело ближния си, та да се не натовариш с грях поради него.
Да не мразиш, а да изобличиш. Защото ако не го изобличиш, ти го мразиш! Ти не желаеш неговото спасение. Ти искаш той да бъде погубен. Това казва Бог на всеки, който твърди, че е истински вярващ.
Да видим какво казва Новият завет:
1 Тимотей 5:20 Ония, които съгрешават, изобличавай пред всички, та и другите да имат страх.
Защо тук липсва "покажи вината му между тебе и него самия"? Защото те явно съгрешават пред другите, а не само спрямо засегнатия.
За по-голяма яснота може да послужи един пример.
По време на проповед пасторът заявява, че Христос при Второто пришествие ще стъпи на земята. Трябва ли да се чака краят на проповедта и след нея да отидем при него, за да му кажем, че е сбъркал? Той може да се извини, да каже, че е допуснал грешка и... толкова. Кой от присъствалите ще разбере това? В църквата освен адвентисти идват и външни посетители, които няма да узнаят, че казаното е невярно. Редно ли е в такива случаи да се сочи "Матей" 18 гл.? Да видим какво ни съветва Елън Уайт:
"Когато мъже застрашават работата и Божието дело чрез собствената си грешна посока на действие, не ще ли чуят глас на изобличение? Ако само нарушителят е засегнат и работата не стигна по-далеч от самия него, само той трябва да получи думи на предупреждение; но когато начинът му на действие се развива в сигурна вреда на делото на истината и са застрашени души, Бог изисква предупреждението да бъде толкова обширно колкото нанесената вреда." - 2SM 152.4 Избрани вести, том 2, стр. 152.4
RSS Feed
