"И днес има нужда от глас на строго разобличаване, защото тежки грехове отделят хората от Бога. Безбожието става нещо модно. Хиляди казват: “Не щем този да царува над нас”. Така често проповядваните леки проповеди не оставят трайни впечатления. Тръбата не издава отчетлив звук. Ясните режещи истини на Божието слово не пронизват хората в сърцето. Много така наречени християни, ако могат да изразят истинските си мисли, биха казали: “Защо е нужно да се говори толкова остро?” Те би трябвало и да попитат защо имаше нужда Йоан Кръстител да каже на фарисеите: “Рожби ехиднини! Кой ви предупреди да бягате от идещия гняв?” Защо трябваше да се провокира гневът на Иродиада, като се каже на Ирод, че е незаконно да живее с братовата си жена? Предтечата на Христос загуби живота си заради изречени остри думи. Не можеше ли да живее, без да предизвиква гнева на живеещите в грях? Така се представят аргументи и от хора, които са верни пазители на Божия закон, докато накрая политиканството заеме мястото на верността и грехът остане неразкрит. Кога в църквата отново ще се чуе изобличителният глас?
“Ти си тоя човек.” Недвусмислени и ясни думи като изговорените от Натан пред Давид рядко могат да се чуят от днешните амвони. Ако се изричат по-често, бихме видели как Божията сила се разкрива на хората в много по-голяма степен. Господните вестители не бива да се оплакват, че усилията им са безплодни, докато не се покаят за стремежа си да се харесват и да бъдат приятни на хората – неща, които ги карат да премълчават истината.
Проповедниците, които се стремят да бъдат одобрени от хората и казват: “Мир, мир”, макар че Бог не е говорил за мир, ще направят добре да смирят сърцата си пред Бога, молейки да им прости лицемерието и липсата на морална сила. Не от любов към ближния обезсилват те поверената им вест, а защото са самодоволни и обичат лесния живот. Истинската любов се стреми преди всичко да отдава почит на Бога и да спасява души.
Завладените от такава любов няма да си затварят очите пред истината, за да спестят неприятните последици от откровените си думи. Когато има хора в опасност, Божиите служители не бива да се грижат за себе си, а да говорят даденото им слово, без да извиняват или омаловажават злото. О, да можеше всеки проповедник да разбере колко свята е неговата служба и колко важна е работата му, да можеше да прояви смелостта на Илия! Като от Бога посочени вестители, проповедниците имат изключително голяма отговорност. Те трябва да изобличават, порицават, увещават с голямо търпение и непрестанно поучаване. Необходимо е на мястото на Христос да работят като настойници на небесните тайни, насърчавайки послушните и предупреждавайки непокорните. За тях светските интриги не трябва да имат никаква стойност. Никога не бива да се отклоняват от пътя, по който Исус им е поръчал да вървят. Важно е да правят това с вяра и да помнят, че са заобиколени от облак свидетели. Не е необходимо да говорят собствените си думи, а Словото, което Един, по-велик от всички земни управители, им е дал да говорят. Тяхната вест трябва да бъде: “Така говори Господ”. Господ има нужда от хора като Илия, Натан и Йоан Кръстител, хора, които да провъзгласяват вестта, без да се съобразяват с последствията; хора, които да говорят истината смело, макар че се налага да пожертват всичките си притежания. Бог не може да използва личности, които във време на опасност, когато се изискват сила, смелост и влияние, се страхуват да застанат решително на страната на правдата. Той има нужда от хора, които ще водят борбата срещу злото и ще воюват против началства и власти, против силите на тъмнината в този свят, против духовните сили на нечестието в поднебесни места. На такива хора Бог ще изрече думите: “Хубаво, добри и верни слуго!…; влез в радостта на господаря си”.
Проповедниците, които се стремят да бъдат одобрени от хората и казват: “Мир, мир”, макар че Бог не е говорил за мир, ще направят добре да смирят сърцата си пред Бога, молейки да им прости лицемерието и липсата на морална сила. Не от любов към ближния обезсилват те поверената им вест, а защото са самодоволни и обичат лесния живот. Истинската любов се стреми преди всичко да отдава почит на Бога и да спасява души.
Завладените от такава любов няма да си затварят очите пред истината, за да спестят неприятните последици от откровените си думи. Когато има хора в опасност, Божиите служители не бива да се грижат за себе си, а да говорят даденото им слово, без да извиняват или омаловажават злото. О, да можеше всеки проповедник да разбере колко свята е неговата служба и колко важна е работата му, да можеше да прояви смелостта на Илия! Като от Бога посочени вестители, проповедниците имат изключително голяма отговорност. Те трябва да изобличават, порицават, увещават с голямо търпение и непрестанно поучаване. Необходимо е на мястото на Христос да работят като настойници на небесните тайни, насърчавайки послушните и предупреждавайки непокорните. За тях светските интриги не трябва да имат никаква стойност. Никога не бива да се отклоняват от пътя, по който Исус им е поръчал да вървят. Важно е да правят това с вяра и да помнят, че са заобиколени от облак свидетели. Не е необходимо да говорят собствените си думи, а Словото, което Един, по-велик от всички земни управители, им е дал да говорят. Тяхната вест трябва да бъде: “Така говори Господ”. Господ има нужда от хора като Илия, Натан и Йоан Кръстител, хора, които да провъзгласяват вестта, без да се съобразяват с последствията; хора, които да говорят истината смело, макар че се налага да пожертват всичките си притежания. Бог не може да използва личности, които във време на опасност, когато се изискват сила, смелост и влияние, се страхуват да застанат решително на страната на правдата. Той има нужда от хора, които ще водят борбата срещу злото и ще воюват против началства и власти, против силите на тъмнината в този свят, против духовните сили на нечестието в поднебесни места. На такива хора Бог ще изрече думите: “Хубаво, добри и верни слуго!…; влез в радостта на господаря си”.
RSS Feed
