Снимка: st-takla.org Господ... не иска да погинат някои, но всички да дойдат на покаяние – 2 Петрово 3:9
Между първото и второто пришествие на Христос ще бъде видян удивителен контраст. Никакъв човешки език не може да изобрази сцените на второто идване на Човешкия син в небесните облаци. Той ще дойде със собствената Си слава и със славата на Отец и на светите ангели. Ще дойде, облечен в одеждата на светлината, която е носел от дните на вечността. Ангелите ще Го придружават. Десет хиляди пъти по десет хиляди ще Го съпровождат по пътя. Ще бъде чут звукът на тръбата, повикващ спящите мъртви от гроба. Гласът на Христос ще проникне през гробницата и ще прониже ушите на мъртвите „всички, които са в гробовете... ще излязат” [Матей 5:28,29].
Между първото и второто пришествие на Христос ще бъде видян удивителен контраст. Никакъв човешки език не може да изобрази сцените на второто идване на Човешкия син в небесните облаци. Той ще дойде със собствената Си слава и със славата на Отец и на светите ангели. Ще дойде, облечен в одеждата на светлината, която е носел от дните на вечността. Ангелите ще Го придружават. Десет хиляди пъти по десет хиляди ще Го съпровождат по пътя. Ще бъде чут звукът на тръбата, повикващ спящите мъртви от гроба. Гласът на Христос ще проникне през гробницата и ще прониже ушите на мъртвите „всички, които са в гробовете... ще излязат” [Матей 5:28,29].
И ще се съберат пред Него всичките народи.” [Матей 25:32] Самият Той, Който умря за човека, ще го съди в последния ден, защото Отец „е дал на Сина да съди всички... и дал Му е власт да извършва съдба, защото е Човешкият Син.” [Матей 5:22,27]. Какъв ден ще бъде това, когато онези, които са отхвърлили Христос, ще погледнат към Онзи, Когото греховете им са проболи. Тогава ще узнаят, че Той им е предлагал цялото небе, ако застанат на Негова страна като послушни деца, че Той е платил безкрайна цена за изкуплението им, но не са приели свободата от унизителното робство на греха...
Сцени от живота на Господаря
Докато втренчват поглед към славата Му, пред умовете им проблясва паметта за Човешкия син, облечен в одеждата на човечността. Спомнят си как са се отнасяли към Него, как са Го отхвърлили... Сцените от живота на Христос се явяват пред тях в цялата си яснота. Всичко, което Той е направил, всичко, което е казал, унижението, до което се е свел, за да ги спаси от позорното петно на греха, се издигат пред тях в осъждане.
Наблюдават Го, яздещ към Ерусалим и виждат как Той избухна в агония от сълзи за непокаялия се град, който нямаше да приеме вестта Му. Гласът Му, който беше чут в покана, в настоятелна молба, в тонове на нежна загриженост, изглежда отново се стоварва върху ушите им. Сцената на Гетсиманската градина се издига пред тях и те чуват поразителната молитва на Христос: „Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша” [Матей 26:39].
Отново чуват гласа на Пилат, казващ „аз не намирам вина в Него” [Матей 19:6]. Виждат срамната сцена на съдебната зала, когато Варава стои до Христос и са имали привилегията да изберат Невинния. Чуват отново думите на Пилат: „Кого искате да ви пусна: Варава ли или Исуса, наречен Христос?” [Матей 27:17] Чуват отговора: „Махни Този и пусни ни Варава.” [Лука 23:18] На въпроса на Пилат „Тогава какво да правя с Исус?” достига отговора: „Разпни Го!” [Лука 23:21].
Отново виждат своята Жертва, понасяща позора на кръста. Чуват високите, победни интонации подигравателно да възклицават „ако си Божий Син, слез от кръста” [Матей 27:40]. „Други е избавил, а пък Себе Си не може да избави!” [Марк 15:31]
Сега Го наблюдават не в Гетсиманската градина, нито в съдебната зала, нито на Голготския кръст. Знаците на унижението Му са отминали и те гледат лицето на Бог – лицето, върху което плюеха, - лицето, което свещеници и управници удряха с дланите на ръцете си. Сега истината в цялата си ослепителност им е разкрита. Божият гняв е това, което трябва да посрещнат – на Онзи, Който дойде да понесе греха на света [Йоан 1:29] – на Онзи, Който винаги беше действал спрямо тях с безкрайна нежност, дълготърпение и неизразима любов. Осъзнават, че са загубили всички богатства на великото Му спасение. Когато поглеждат към Онзи, Който е умрял, за да отнеме вината им, те извикват към скалите и планините „Паднете върху нас и скрийте ни от лицето на седящия на престола и от гнева на Агнето; защото е дошъл великият ден на Неговия гняв; и кой може да устои?” [Откровение 6:16, 17].
Животът ми в ретроспекция
Сега се намираме сред опасностите на последните дни. Сцените на конфликт бързо се приближават и денят над всички дни е точно пред нас. Подготвени ли сме за този край? Всяка постъпка – малка и голяма – ще бъде приведена под вниманието. Това, което тук е смята за незначително, тогава ще изглежда такова, каквото е. Двете лепти на вдовицата ще бъдат признати. Предложената чаша студена вода, посетеният затвор, нахраненият гладен – всяко ще донесе собствената си награда. И неизпълненият дълг, егоистичното действие, няма да бъдат забравени. В откритото съдилище около Божия трон те ще изглеждат съвсем различно от времето на извършването им. Тайният грях, който сега изглежда като нищо, когато бъде поставен пред хората в светлината на Божия лик, ще изглежда горестен.
Как изглежда нашият доклад в небесните книги? Избрали ли сме да бъдем участници заедно с Христос в страданията Му? Учили ли сме се в училището на Христос на Неговото смирение и скромност? Стояли ли сме на страната на Христос, за да понасяме Неговия позор? Поели ли сме върху себе си Неговия хомот и вдигнали ли сме кръста на себеотрицанието и саможертвата? Помогнали ли сме за носенето на Неговите товари и сътрудничили ли сме Му в Неговото дело?
Планът на спасението – завършен
Сатана е слязъл с огромна сила,... но не е задължително някой да бъде измамен и ние не трябва да бъдем, ако сме поели напълно позицията си с Христос, за да Го следваме през злия, както и през добрия доклад... Славното честване на Божията великолепна сила скоро ще бъде възвърнато в законовото си място. Тогава изгубеният рай ще бъде възстановен. Божият план за изкуплението на човека ще бъде завършен. Човешкият Син ще дари на праведните короната на безкрайния живот и те ще „Му служат денем и нощем в Неговия храм; и седящият на престола ще разпростре скинията Си върху тях. Няма да огладнеят вече, нито да ожаднеят вече, нито ще ги удари слънцето, нито някой пек; защото Агнето, Което е пред средата на престола, ще им бъде пастир и ще ги заведе при извори с текущи води; и Бог ще обърше всяка сълза от очите им.” [Откровение 7:15].
Откъс от статия на Елън Уайт от сп. „The Advent Review and Sabbath Herald” от 05.09.1899, препечатана в сп. „Адвентен свят” (Adventist World) през 2009 год.
[скобите са добавени]
Сцени от живота на Господаря
Докато втренчват поглед към славата Му, пред умовете им проблясва паметта за Човешкия син, облечен в одеждата на човечността. Спомнят си как са се отнасяли към Него, как са Го отхвърлили... Сцените от живота на Христос се явяват пред тях в цялата си яснота. Всичко, което Той е направил, всичко, което е казал, унижението, до което се е свел, за да ги спаси от позорното петно на греха, се издигат пред тях в осъждане.
Наблюдават Го, яздещ към Ерусалим и виждат как Той избухна в агония от сълзи за непокаялия се град, който нямаше да приеме вестта Му. Гласът Му, който беше чут в покана, в настоятелна молба, в тонове на нежна загриженост, изглежда отново се стоварва върху ушите им. Сцената на Гетсиманската градина се издига пред тях и те чуват поразителната молитва на Христос: „Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша” [Матей 26:39].
Отново чуват гласа на Пилат, казващ „аз не намирам вина в Него” [Матей 19:6]. Виждат срамната сцена на съдебната зала, когато Варава стои до Христос и са имали привилегията да изберат Невинния. Чуват отново думите на Пилат: „Кого искате да ви пусна: Варава ли или Исуса, наречен Христос?” [Матей 27:17] Чуват отговора: „Махни Този и пусни ни Варава.” [Лука 23:18] На въпроса на Пилат „Тогава какво да правя с Исус?” достига отговора: „Разпни Го!” [Лука 23:21].
Отново виждат своята Жертва, понасяща позора на кръста. Чуват високите, победни интонации подигравателно да възклицават „ако си Божий Син, слез от кръста” [Матей 27:40]. „Други е избавил, а пък Себе Си не може да избави!” [Марк 15:31]
Сега Го наблюдават не в Гетсиманската градина, нито в съдебната зала, нито на Голготския кръст. Знаците на унижението Му са отминали и те гледат лицето на Бог – лицето, върху което плюеха, - лицето, което свещеници и управници удряха с дланите на ръцете си. Сега истината в цялата си ослепителност им е разкрита. Божият гняв е това, което трябва да посрещнат – на Онзи, Който дойде да понесе греха на света [Йоан 1:29] – на Онзи, Който винаги беше действал спрямо тях с безкрайна нежност, дълготърпение и неизразима любов. Осъзнават, че са загубили всички богатства на великото Му спасение. Когато поглеждат към Онзи, Който е умрял, за да отнеме вината им, те извикват към скалите и планините „Паднете върху нас и скрийте ни от лицето на седящия на престола и от гнева на Агнето; защото е дошъл великият ден на Неговия гняв; и кой може да устои?” [Откровение 6:16, 17].
Животът ми в ретроспекция
Сега се намираме сред опасностите на последните дни. Сцените на конфликт бързо се приближават и денят над всички дни е точно пред нас. Подготвени ли сме за този край? Всяка постъпка – малка и голяма – ще бъде приведена под вниманието. Това, което тук е смята за незначително, тогава ще изглежда такова, каквото е. Двете лепти на вдовицата ще бъдат признати. Предложената чаша студена вода, посетеният затвор, нахраненият гладен – всяко ще донесе собствената си награда. И неизпълненият дълг, егоистичното действие, няма да бъдат забравени. В откритото съдилище около Божия трон те ще изглеждат съвсем различно от времето на извършването им. Тайният грях, който сега изглежда като нищо, когато бъде поставен пред хората в светлината на Божия лик, ще изглежда горестен.
Как изглежда нашият доклад в небесните книги? Избрали ли сме да бъдем участници заедно с Христос в страданията Му? Учили ли сме се в училището на Христос на Неговото смирение и скромност? Стояли ли сме на страната на Христос, за да понасяме Неговия позор? Поели ли сме върху себе си Неговия хомот и вдигнали ли сме кръста на себеотрицанието и саможертвата? Помогнали ли сме за носенето на Неговите товари и сътрудничили ли сме Му в Неговото дело?
Планът на спасението – завършен
Сатана е слязъл с огромна сила,... но не е задължително някой да бъде измамен и ние не трябва да бъдем, ако сме поели напълно позицията си с Христос, за да Го следваме през злия, както и през добрия доклад... Славното честване на Божията великолепна сила скоро ще бъде възвърнато в законовото си място. Тогава изгубеният рай ще бъде възстановен. Божият план за изкуплението на човека ще бъде завършен. Човешкият Син ще дари на праведните короната на безкрайния живот и те ще „Му служат денем и нощем в Неговия храм; и седящият на престола ще разпростре скинията Си върху тях. Няма да огладнеят вече, нито да ожаднеят вече, нито ще ги удари слънцето, нито някой пек; защото Агнето, Което е пред средата на престола, ще им бъде пастир и ще ги заведе при извори с текущи води; и Бог ще обърше всяка сълза от очите им.” [Откровение 7:15].
Откъс от статия на Елън Уайт от сп. „The Advent Review and Sabbath Herald” от 05.09.1899, препечатана в сп. „Адвентен свят” (Adventist World) през 2009 год.
[скобите са добавени]
RSS Feed
