Снимка: crusaders.biz Статия на Елън Уайт в сп. "Ревю & Хералд" от 31.12.1857 год.:
На 20-ти ноември ми беше показан Божият народ и го видях мощно пресят. Видях някои със силна вяра и агонизиращ плач, умоляващи Бог. Чертите им бяха бледи и белязани с дълбоко безпокойство, което изразяваше вътрешната им борба. Имаше твърдост и голяма настойчивост, изявени в чертите им, докато големи капки пот избиваха върху челата им и падаха. От време на време лицата им просветваха с белезите на Божието одобрение и отново същият сериозен, усърден, угрижен изглед се стоварваше върху тях.
Зли ангели се тълпяха около тях, притискайки тъмнината си върху тях, за да скрият Исус от погледа им, така че очите им да бъдат привлечени към тъмнината, която ги заобикаляше и да проявят недоверие към Бог, а след това и недоволство. Единствената им сигурност беше в поддържане на очите им насочени нагоре. Ангели отговаряха за Божия народ и когато отровната атмосфера от тези зли ангели беше притискана около тези безпокоящи се хора, ангелите, които отговаряха за тях, постоянно махаха с крила над тях, за да разпръснат плътната тъмнина, която ги обкръжаваше.
На 20-ти ноември ми беше показан Божият народ и го видях мощно пресят. Видях някои със силна вяра и агонизиращ плач, умоляващи Бог. Чертите им бяха бледи и белязани с дълбоко безпокойство, което изразяваше вътрешната им борба. Имаше твърдост и голяма настойчивост, изявени в чертите им, докато големи капки пот избиваха върху челата им и падаха. От време на време лицата им просветваха с белезите на Божието одобрение и отново същият сериозен, усърден, угрижен изглед се стоварваше върху тях.
Зли ангели се тълпяха около тях, притискайки тъмнината си върху тях, за да скрият Исус от погледа им, така че очите им да бъдат привлечени към тъмнината, която ги заобикаляше и да проявят недоверие към Бог, а след това и недоволство. Единствената им сигурност беше в поддържане на очите им насочени нагоре. Ангели отговаряха за Божия народ и когато отровната атмосфера от тези зли ангели беше притискана около тези безпокоящи се хора, ангелите, които отговаряха за тях, постоянно махаха с крила над тях, за да разпръснат плътната тъмнина, която ги обкръжаваше.
Видях, че някои не участват в това дело на агонизиране и умоляване. Те изглеждава безразлични и безгрижни. Не се съпротивляваха на тъмнината около себе си и тя ги заключи като плътен облак. Божиите ангели ги оставиха и се притекоха на помощ на онези, които бяха ревностни и се молеха. Видях Божиите ангели да бързат да подпомогнат всеки, който се бори с цялата си енергия да се съпротиви на онези зли ангели и се опитва да си помогне като призовава Бог с постоянство. Но ангелите оставиха онези, които не полагаха усилия да помогнат на себе си и ги изгубиха от поглед.
Докато молещите се продължаваха с горещите си викове, в някои моменти до тях достигаше лъч светлина от Исус, насърчаваше сърцата им и просветляваше чертите им. Попитах за значението на пресяването, което бях видяла. Беше ми показано, че то ще бъде причинено от прямото свидетелство, породено от съвета на Верния свидетел към лаодикийците. То ще упражни своето въздействие върху сърцето на получателя на свидетелството и ще го доведе до издигане на стандарта и изразяване на ясната истина. Това прямо свидетелство няма да бъде понесено от някои. Те ще се надигнат против него и това ще предизвика пресяване сред Божия народ. Видях, че на свидетелството на Верния свидетел не е обърнато внимание дори половинчато. На тържественото свидетелство, от което зависи съдбата на църквата, е гледано лекомислено, ако не и напълно пренебрегвано. Това свидетелство трябва да изработи дълбоко покаяние и всички, които наистина го получат, ще му се покорят и ще бъдат очистени.
Ангелът каза: „Слушай!” Скоро след това чух глас, който звучеше като множество музикални инструменти, всички от които звучаха в съвършена мелодия, сладка и хармонична. Той надминаваше всяка музика, която бях чувала някога. Изглеждаше изпълнен с милост, състрадание и извисяваща, свята радост. Потреперах с цялото си съществп. Ангелът каза: „Виж!” Вниманието ми беше насочено към групата, която бях виждала преди това – онези, които бяха мощно пресяти. Бяха ми показани онези, които бях видяла преди плачещи и молещи се с душевна агония. Видях, че групата ангели-пазители около тях се беше удвоила и те бяха облечени с броня от глава до пети. Придвижваха се в точен ред, твърди като рота войнници. Чертите им изразяваха жестокия конфликт, който бяха издържали, агонизиращата борба, през която бяха преминали. И все пак изражението им, белязано с дълбока вътрешна болка, сега блестеше със светлината и славата на небето. Те бяха придобили победата и тя предизвикваше у тях най-дълбоката признателност и свята радост.
Числеността на тази група беше намаляла. Някои са били отсети и оставени по пътя. Безгрижните и безразличните, които не се присъединиха към онези, които оценяваха победата и спасението достатъчно, за да агонизират, постоянстват и молят за нея, не я получиха и бяха оставени в тъмнината и броят им незабавно беше попълнен от други, които поемаха истината и идваха в редиците. Все още злите ангели се притискаха около тях, но не можеха да имат власт над тях.
Чух онези, които бяха облечени с броня, да разгласяват истината с велика мощ. Тя имаше въздействие. Видях онези, които бяха свързани, някои съпруги бяха свързани със съпрузите си и някои деца – с родителите си. Честните, на които беше попречено или възпрепятстано да чуят истината, сега ревностно се хванаха за изговорената истина. Всеки страх от роднините им беше изчезнал. Единствено истината беше възвишена за тях. Тя беше по-скъпа и по-ценна от живота. Те бяха гладували и жадували за истината. Попитах какво беше направило тази огромна промяна. Един ангел отговори: „Късният дъжд. Освежаването от присъствието на Господа. Високият вик на третия ангел.”
Огромна сила беше с тези избрани. Ангелът каза: „Погледни!” Вниманието ми беше насочено към злите или невярващите. Всички те бяха на крака. Устремът и силата с Божия народ ги бяха възбудили и разярили. Объркване, объркване беше от всяка страна. Видях да се предприемат мерки срещу групата, която имаше силата и светлината на Бог. Тъмнината се сгъстяваше около тях и въпреки това те устояваха, одобрени от Бог и доверяващи се на Него. Видях ги смутени. След това ги чух усърдно да викат към Бог. Ден и нощ техният вик не спираше. Чух тези думи: „Нека бъде Твоята воля, Боже! Ако това може да прослави името Ти, проправи изходен път за Своя народ! Избави ни от обсадата на безбожници около нас! Те са ни отредили смърт, но Твоята ръка може да ни донесе спасение.” Това са думите, които мога да си спомня. Те изглежда дълбоко усещаха своята недостойност и проявяваха пълно послушание към Божията воля. И все пак всеки от тях, без изключеие, ревностно молеше и се бореше като Яков за избавление. Скоро след като бяха започнали усърдния си вик, ангелите в състрадание щяха да се притекат за тяхно избавление. Но един висок, повелителен ангел не им позволи. Той каза: „Божията воля все още не е изпълнена. Те трябва да пият от чашата. Трябва да бъдат кръстени с кръщението.”
Скоро след това чух Божия глас, който разтърси небето и земята. Имаше мощно земетресение. Сградите бяха срутени и падаха на всички страни. Тогава чух триумфиращ вик на победа - силен, музикален и ясен. Погледнах към групата, която малко преди това беше в такова нещастие и неволя. Пленът им беше преобърнат. Славна светлина блесна над тях. Колко красиви изглеждаха те сега. Всяка умора и белезите на угриженост бяха изчезнали. Здраве и красота се виждаха във всяка черта. Враговете им, неверните около тях, паднаха като мъртви. Не можаха да издържат светлината, който блестеше върху избавените, върху светите. Светлината и славата останаха върху тях докато Исус беше видян в небесните облаци и верните, изпитаната група бяха променени в миг на око, от слава в слава. И гробовете бяха отворени и светиите излязоха, облечени с безсмъртие, извикващи победа над смъртта и гроба, и заедно с живите светии бяха издигнати, за да се срещнат със своя Господ във въздуха, докато богатите, музикални викове на Слава и Победа бяха на всеки безсмъртен език и произлизаха от всички осветени устни.
Докато молещите се продължаваха с горещите си викове, в някои моменти до тях достигаше лъч светлина от Исус, насърчаваше сърцата им и просветляваше чертите им. Попитах за значението на пресяването, което бях видяла. Беше ми показано, че то ще бъде причинено от прямото свидетелство, породено от съвета на Верния свидетел към лаодикийците. То ще упражни своето въздействие върху сърцето на получателя на свидетелството и ще го доведе до издигане на стандарта и изразяване на ясната истина. Това прямо свидетелство няма да бъде понесено от някои. Те ще се надигнат против него и това ще предизвика пресяване сред Божия народ. Видях, че на свидетелството на Верния свидетел не е обърнато внимание дори половинчато. На тържественото свидетелство, от което зависи съдбата на църквата, е гледано лекомислено, ако не и напълно пренебрегвано. Това свидетелство трябва да изработи дълбоко покаяние и всички, които наистина го получат, ще му се покорят и ще бъдат очистени.
Ангелът каза: „Слушай!” Скоро след това чух глас, който звучеше като множество музикални инструменти, всички от които звучаха в съвършена мелодия, сладка и хармонична. Той надминаваше всяка музика, която бях чувала някога. Изглеждаше изпълнен с милост, състрадание и извисяваща, свята радост. Потреперах с цялото си съществп. Ангелът каза: „Виж!” Вниманието ми беше насочено към групата, която бях виждала преди това – онези, които бяха мощно пресяти. Бяха ми показани онези, които бях видяла преди плачещи и молещи се с душевна агония. Видях, че групата ангели-пазители около тях се беше удвоила и те бяха облечени с броня от глава до пети. Придвижваха се в точен ред, твърди като рота войнници. Чертите им изразяваха жестокия конфликт, който бяха издържали, агонизиращата борба, през която бяха преминали. И все пак изражението им, белязано с дълбока вътрешна болка, сега блестеше със светлината и славата на небето. Те бяха придобили победата и тя предизвикваше у тях най-дълбоката признателност и свята радост.
Числеността на тази група беше намаляла. Някои са били отсети и оставени по пътя. Безгрижните и безразличните, които не се присъединиха към онези, които оценяваха победата и спасението достатъчно, за да агонизират, постоянстват и молят за нея, не я получиха и бяха оставени в тъмнината и броят им незабавно беше попълнен от други, които поемаха истината и идваха в редиците. Все още злите ангели се притискаха около тях, но не можеха да имат власт над тях.
Чух онези, които бяха облечени с броня, да разгласяват истината с велика мощ. Тя имаше въздействие. Видях онези, които бяха свързани, някои съпруги бяха свързани със съпрузите си и някои деца – с родителите си. Честните, на които беше попречено или възпрепятстано да чуят истината, сега ревностно се хванаха за изговорената истина. Всеки страх от роднините им беше изчезнал. Единствено истината беше възвишена за тях. Тя беше по-скъпа и по-ценна от живота. Те бяха гладували и жадували за истината. Попитах какво беше направило тази огромна промяна. Един ангел отговори: „Късният дъжд. Освежаването от присъствието на Господа. Високият вик на третия ангел.”
Огромна сила беше с тези избрани. Ангелът каза: „Погледни!” Вниманието ми беше насочено към злите или невярващите. Всички те бяха на крака. Устремът и силата с Божия народ ги бяха възбудили и разярили. Объркване, объркване беше от всяка страна. Видях да се предприемат мерки срещу групата, която имаше силата и светлината на Бог. Тъмнината се сгъстяваше около тях и въпреки това те устояваха, одобрени от Бог и доверяващи се на Него. Видях ги смутени. След това ги чух усърдно да викат към Бог. Ден и нощ техният вик не спираше. Чух тези думи: „Нека бъде Твоята воля, Боже! Ако това може да прослави името Ти, проправи изходен път за Своя народ! Избави ни от обсадата на безбожници около нас! Те са ни отредили смърт, но Твоята ръка може да ни донесе спасение.” Това са думите, които мога да си спомня. Те изглежда дълбоко усещаха своята недостойност и проявяваха пълно послушание към Божията воля. И все пак всеки от тях, без изключеие, ревностно молеше и се бореше като Яков за избавление. Скоро след като бяха започнали усърдния си вик, ангелите в състрадание щяха да се притекат за тяхно избавление. Но един висок, повелителен ангел не им позволи. Той каза: „Божията воля все още не е изпълнена. Те трябва да пият от чашата. Трябва да бъдат кръстени с кръщението.”
Скоро след това чух Божия глас, който разтърси небето и земята. Имаше мощно земетресение. Сградите бяха срутени и падаха на всички страни. Тогава чух триумфиращ вик на победа - силен, музикален и ясен. Погледнах към групата, която малко преди това беше в такова нещастие и неволя. Пленът им беше преобърнат. Славна светлина блесна над тях. Колко красиви изглеждаха те сега. Всяка умора и белезите на угриженост бяха изчезнали. Здраве и красота се виждаха във всяка черта. Враговете им, неверните около тях, паднаха като мъртви. Не можаха да издържат светлината, който блестеше върху избавените, върху светите. Светлината и славата останаха върху тях докато Исус беше видян в небесните облаци и верните, изпитаната група бяха променени в миг на око, от слава в слава. И гробовете бяха отворени и светиите излязоха, облечени с безсмъртие, извикващи победа над смъртта и гроба, и заедно с живите светии бяха издигнати, за да се срещнат със своя Господ във въздуха, докато богатите, музикални викове на Слава и Победа бяха на всеки безсмъртен език и произлизаха от всички осветени устни.
RSS Feed
