Икуменическият дух е проникнал из целия християнски свят и немалко адвентисти са на мнение, че не е разумно да не участваме в споделянето на идеи и методи, използвани за експлозивното разрастване на евангелската протестантска общност. Огромният успех на тези подходи, доказан чрез десетките и дори стотици хиляди посетители на техните събрания и богослужения, категорично ни подканва да ги открием и приложим към нашите „Лаодикийски“ църкви. „Защо не?“ – викат доста хора; ако действа за тях, може да подейства и за нас. И така механизмът се вкарва в действие без крайно необходимата предпазливост, за да се учим от тях и да придобиваме умения в съвременната наука за „църковен растеж“. Чувствата на притеснение и разочарование, свързани с нашия имидж на законници и сепаратисти, заедно с очевидните разлики между „техните и нашите“, ги карат да желаят адвентизмът да бъде считан за нормална протестантска деноминация, член на братството на църквите в протестантската общност.
На уебстраницата на нашата Генерална конференция имаме едно реалистично и уместно изказване, очертаващо как като църква трябва да се отнасяме към икуменическото движение. В това изказване се дава мъдър съвет за условията на сближаване и сътрудничество с другите църкви. Ето няколко коментара, взети директно от тази уебстраница:
На уебстраницата на нашата Генерална конференция имаме едно реалистично и уместно изказване, очертаващо как като църква трябва да се отнасяме към икуменическото движение. В това изказване се дава мъдър съвет за условията на сближаване и сътрудничество с другите църкви. Ето няколко коментара, взети директно от тази уебстраница:
„В насочената светлина от нейното пророческо разбиране Елън Уайт започва с „призив за излизане“ на Божиите деца от „падналите“ църковни организации, които ще организират все по-голяма религиозна съпротива срещу Божиите намерения. Заедно с „призива за излизане“ има и един позитивен „призив за влизане“ в обединено, световно (тоест, икуменическо) движение, което се характеризира с „вярата на Исус“ и спазването на „Божиите заповеди“ (Откр. 14:12). В Световния съвет на църквите ударението е преди всичко върху „влизането“ в едно братство на църкви, а след това вероятно и постепенно „излизане“ от общите разногласия. В Адвентното движение ударението е първо върху „излизането“ от вавилонското разногласие и объркване, а след това веднага за „влизане“ в братството на единство, истина и любов в рамките на световното адвентно семейство“.
( „АСД и икуменическото движение“, уебсайт на ГК конференция на ЦАСД, http://adventist.org/beliefs/other-documents/other-doc3.htm.)
Защо сме толкова склонни да възприемаме поведение, съвсем противоположно на съветите, които имаме от Духа на пророчеството? Коя е нуждата на нашия народ, която явно остава неудовлетворена, и каква е специалната привлекателност на тези техники, която ги прави толкова съблазнителни за адвентния християнин? Трябва да изследваме тези неща и да вникнем възможно най-дълбоко в тяхната мотивация, защото никой от нас не е застрахован от тази заблуда.
Да бъдеш приет от връстниците си е нужда, която всички имаме, и оказва огромно влияние в живота ни. Има моменти, когато тази нужда може да бъде използвана за добро и е необходима, за да бъде свято свидетелство за Господа. Но има моменти, когато Сатана ще се възползва от това вродено желание и ще го употреби за злото си дело. Когато Бог изисква от народа, носещ Неговото име, да застане твърдо върху стълбовете на истината, на които е изградено Неговото царство - истини, които другите църкви отхвърлят още преди 150 години, може да се появи изкушението да направим компромис с тези истини, за да подобрим своя имидж.
Онези души в нашата църква, които са допуснали нуждата да бъдат приемани да вземе връх над трезвата им преценка и над съветите от нашите боговдъхновени писания, често имат неправилно отношение и към някои от „остарелите“ вярвания: че ние сме църквата на остатъка, че имаме истината, че сме Божият специален избран народ и че сме единствените, които имат уникалната вест към света за последните дни. Според тях този начин на мислене загатва за чувство на превъзходство, гордост, сепаратизъм, а понякога дори невежество. Тези вярвания често се смятат за назадничави, несъзидателни и ограничени и се считат за водещата причина църквата да е в такова лошо състояние днес.
Затова години наред ние се замесваме с другите църкви, като пренебрегваме собствения си съвет, цитиран по-горе от адвентната уебстраница, водейки диалог с християни от други вярвания в опит да се измъкнем от „тъмните векове“ на адвентизма и да навлезем в постмодерния свят. На семинари, симпозиуми и в нашите университети, на работни срещи, симпозиуми на служители на конференции и духовни почивки адвентистите от седмия ден изучават методите и техниките на другите протестантски църкви, опитвайки се да „оправят“ нашата църква, за „да станем каквито трябва“, присъединявайки се към тяхното братство.
Възможно ли е тези дейности да имат дългосрочен и разрушителен ефект върху способността ни да разгласяваме тройната ангелска вест на света? Може да си мислим, че нашето познание и ясното разбиране на Писанието ни предпазва от това да бъдем измамени от погрешните вярвания и доктрини на онези, с които се смесваме и ги каним да ни „поучават“, но тук Господ ни казва, че допускаме пагубна грешка.
„Не трябва да се прави никакъв компромис с онези, които обезсилват Божия закон. Не е безопасно да се разчита на такива хора като съветници. Нашето свидетелство не трябва да е по-малко решително сега, отколкото в миналото. Нашата истинска позиция не трябва да се замъглява, за да се хареса на великите хора на света. Те може да искат ние да се обединим с тях и да приемем техните планове, и е възможно да отправят предложения по отношение на нашия курс на действие, което може да даде на врага възможност да вземе връх над нас (…) Не трябва да гледате към света, за да научите какво трябва да пишете и издавате или какво трябва да говорите. Нека всички ваши думи и действия да свидетелстват: „Ние не следваме хитро измислени басни“ (2 Петрово 1:16). „И така, ние държим пророческото Слово още по-твърдо и вие добре правите, че внимавате на него като на светило, което свети в тъмно място“ (2 Петрово 1:19)“ (Избрани вести. Кн. 2. С. 371).
Чрез Елън Уайт Божият Дух решително ни напомня, че „ние държим пророческото Слово още по-твърдо“, за да внимаваме и да не гледаме към другите църкви, откъдето сме били избавени, но да разчитаме на светлината, която Бог е излял върху нас относно съвети и планиране на Неговото дело.
( „АСД и икуменическото движение“, уебсайт на ГК конференция на ЦАСД, http://adventist.org/beliefs/other-documents/other-doc3.htm.)
Защо сме толкова склонни да възприемаме поведение, съвсем противоположно на съветите, които имаме от Духа на пророчеството? Коя е нуждата на нашия народ, която явно остава неудовлетворена, и каква е специалната привлекателност на тези техники, която ги прави толкова съблазнителни за адвентния християнин? Трябва да изследваме тези неща и да вникнем възможно най-дълбоко в тяхната мотивация, защото никой от нас не е застрахован от тази заблуда.
Да бъдеш приет от връстниците си е нужда, която всички имаме, и оказва огромно влияние в живота ни. Има моменти, когато тази нужда може да бъде използвана за добро и е необходима, за да бъде свято свидетелство за Господа. Но има моменти, когато Сатана ще се възползва от това вродено желание и ще го употреби за злото си дело. Когато Бог изисква от народа, носещ Неговото име, да застане твърдо върху стълбовете на истината, на които е изградено Неговото царство - истини, които другите църкви отхвърлят още преди 150 години, може да се появи изкушението да направим компромис с тези истини, за да подобрим своя имидж.
Онези души в нашата църква, които са допуснали нуждата да бъдат приемани да вземе връх над трезвата им преценка и над съветите от нашите боговдъхновени писания, често имат неправилно отношение и към някои от „остарелите“ вярвания: че ние сме църквата на остатъка, че имаме истината, че сме Божият специален избран народ и че сме единствените, които имат уникалната вест към света за последните дни. Според тях този начин на мислене загатва за чувство на превъзходство, гордост, сепаратизъм, а понякога дори невежество. Тези вярвания често се смятат за назадничави, несъзидателни и ограничени и се считат за водещата причина църквата да е в такова лошо състояние днес.
Затова години наред ние се замесваме с другите църкви, като пренебрегваме собствения си съвет, цитиран по-горе от адвентната уебстраница, водейки диалог с християни от други вярвания в опит да се измъкнем от „тъмните векове“ на адвентизма и да навлезем в постмодерния свят. На семинари, симпозиуми и в нашите университети, на работни срещи, симпозиуми на служители на конференции и духовни почивки адвентистите от седмия ден изучават методите и техниките на другите протестантски църкви, опитвайки се да „оправят“ нашата църква, за „да станем каквито трябва“, присъединявайки се към тяхното братство.
Възможно ли е тези дейности да имат дългосрочен и разрушителен ефект върху способността ни да разгласяваме тройната ангелска вест на света? Може да си мислим, че нашето познание и ясното разбиране на Писанието ни предпазва от това да бъдем измамени от погрешните вярвания и доктрини на онези, с които се смесваме и ги каним да ни „поучават“, но тук Господ ни казва, че допускаме пагубна грешка.
„Не трябва да се прави никакъв компромис с онези, които обезсилват Божия закон. Не е безопасно да се разчита на такива хора като съветници. Нашето свидетелство не трябва да е по-малко решително сега, отколкото в миналото. Нашата истинска позиция не трябва да се замъглява, за да се хареса на великите хора на света. Те може да искат ние да се обединим с тях и да приемем техните планове, и е възможно да отправят предложения по отношение на нашия курс на действие, което може да даде на врага възможност да вземе връх над нас (…) Не трябва да гледате към света, за да научите какво трябва да пишете и издавате или какво трябва да говорите. Нека всички ваши думи и действия да свидетелстват: „Ние не следваме хитро измислени басни“ (2 Петрово 1:16). „И така, ние държим пророческото Слово още по-твърдо и вие добре правите, че внимавате на него като на светило, което свети в тъмно място“ (2 Петрово 1:19)“ (Избрани вести. Кн. 2. С. 371).
Чрез Елън Уайт Божият Дух решително ни напомня, че „ние държим пророческото Слово още по-твърдо“, за да внимаваме и да не гледаме към другите църкви, откъдето сме били избавени, но да разчитаме на светлината, която Бог е излял върху нас относно съвети и планиране на Неговото дело.
RSS Feed
